Индекс на статията
Договор за мир между България и Турция,
сключен на 16/29 септември 1913 г.,
ратифициран на 29 септември (9 октомври) 1913 г.
Чл. 1. Границата между двете страни тръгва от устието на реката Резовска, на юг от манастира Св. Иван, находящи се на Черно море; тя следва течението на тази река до водосливната точка на реките Пиргопуло и Делива на запад от Камилакьой. Между устието и горепоменатата водосливна точка реката Резовска тече най-напред в югозападно направление, като оставя на Турция с. Плака, образува един лакът и се направлява към северозапад, а после към югозапад; селата Маджура и Пиргопуло остават в турска територия. Реката Резовска, след като е взела от Пиргопуло южно направление на разстояние от около пет километра и половина, образува един лакът към запад и север и след туй продължава по общото направление към запад, като образува една твърде малка дъга към север. В тази част селата Ликуди и Кладара остават в българска територия, а селата Кикнигори, Мавродио и Лафва припадат на Турция; след туй границата, като продължава по течението на реката Резовска, оставя Торфу-чифлик на България, направлява се към Югоизток, и като оставя селото Радославци в турска територия, изкривява се към запад на около 800 метра на юг от това село; тя оставя селото Камилакьой в турска територия и достига на едно разстояние на около 400 метра на запад от това село до водосливната точка на реките Пиргопуло и Делива. От тази водосливна точка границата следва течението на реката Делива и като продължава с поменатата река по общо северозападно направление, оставя на Турция селата Паспала, Кандилджик и Дели и свършва на изток от Соук-Су; това последно село остава на Турция, а село Севелигу припада на България. Граничната линия, след като минава между Соук-Су и Севелигу, продължава по северозападно направление, като следва гребена, който минава през котите 687, 619 и 563; оттатък котата 563 тя оставя селото Чаирлик в отоманска територия и като заобикаля това последно село на три километра на изток и на север, достига притока Голема. Границата следва течението на Голема в една дължина от около два километра и достига до водосливната точка на този приток с другия ръкав на същата река, който иде южно от Карабалнар (Карабалар). От тази водосливна точка граничната линия минава по гребена на север от притока, идещ от Тюрк-Алатли, за да достигне старата турско-българска граница. Съединителната точка на новата линия и на старата граница се намира на 4 километра на изток от Тюрк-Алатли, гдето старата турско-българска граница образува един лакът към север по направление на Айкири-Йол. От тази точка тя следва точно старата турско-българска граница до Балабанбаши, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка могила. Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на Балабанбаши и слиза по права линия към Дермендере. Точката, гдето новата граница се разделя от старата, се намира на два километра разстояние от църквата на с. Дервишка могила. Границата, като оставя село Дервишка могила в отоманска територия, следва течението на Дермендере до село Българско Лефке и оставя това село в българска територия. От източните и южните окрайнини на Българско Лефке граничната линия напуща течението на Дермендере и се направлява към запад, оставя в отоманска територия селата Турско Лефке и Димитрикьой и следвайки водоразделната линия между Буюкдере и Демирхандере (кота 241), достига до най-северната точка на лакътя, образуван на север от реката Марица, на изток от Мустафапаша. Тази част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на моста на Мустафапаша. Границата следва западната част на завоя на Марица до воденицата и оттам по права линия, доближавайки се до Чермендере, достига на север железопътния мост (Чермендере е реката, която се влива в Марица на 3 километра на запад от село Чермен). И след това, като заобикаля Чермен на север, отива до Тазитепеси. Границата оставя Чермен на Турция и като следва течението на Чермендере и пресича железопътната линия на северозапад от Чермен, тя следва пак същата река и се възкачва до Тазитепеси (кота 613). Точката, гдето Чермендере пресича железопътна линия на северозапад от Чермен, се намира на едно разстояние от 5 километра от центъра на село Чермен и на 3200 метра от западния изход на моста Мустафапаша. Границата оставя в отоманска територия най-високата точка на Тазитепеси и от тази точка следва вододелната линия между Арда и Марица, като минава през селата Яйладжик и Гюлджюк (Гьолджюк), които остават в отоманска територия. От Гюлджюк границата минава през кота 449 и след това слиза към Арда по южното направление, почти в права линия. Тази права линия минава на около един километър на запад от селото Бекташли, което остава в отоманска територия. Граничната линия, след като достигне до котата 367 до Арда, следва към изток по десния бряг на тази река и достига до воденицата, разположена на един километър на юг от Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната линия, находяща се на изток от село Гайдохордере, минава на един километър на изток от село Гайдохордере и като оставя село Дребишна на България, минавайки на около един километър на изток от това село, слиза на Атерендере на един километър южно от това село, оттам отива в югозападно направление по най-късия път до извора на притока, който тече между селата Акелан и Кайликликьой, следва талвега на тези води и слиза до реката Казълдели. От гореказания приток границата, като оставя Гьохчебунар на България, взема течението Къзълделидере и оттам, следвайки талвега на притока, който се отделя към юг в една точка, находяща се на четири километра на юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Соганлики-Бала, отива до извора на същия приток; границата слиза след туй по най-късия път до извора на Мандрадере; следва талвега на Мандрадере, захващайки от извора му, и достига до Марица на запад от Мандра. В тази част селото Кранту остава на българска територия, а селата Баш-Клисе, Айрянбунар и Мандра припадат на Турция. От тази точка границата следва талвега на Марица до точката, гдето тази река се разделя на два ръкава, на 3 километра и половина на юг от селото Калдикрос; оттам тя следва талвега на десния ръкав, който минава недалеч от Фереджик и достига до Егейско море. В тази част блатата Аксу, както и езерата Кенелигьол и Казиклигьол остават в Турция, а езерата Тузлагьол и Дранагьол припадат на България.
Чл. 2. Десет дни след подписването на настоящия договор от горепоменатите пълномощници войските на двете договарящи страни, които понастоящем биха окупирали територии, припадащи се на другата страна, щe побързат да ги изпразнят и в течение на 15 последующи дни да ги предадат съгласно правилата и обичаите на властите на другата страна. Освен това уговорено е, че двете държави ще демобилизират войските си в един срок от 3 седмици, начиная от датата на настоящия договор.
Чл. 3. Дипломатическите, както и пощенските, телеграфните и железопътните съобщения ще се подновят между високите договарящи страни веднага след подписването на настоящия договор. Спогодбата за мюфтиите, съставляваща приложение II към настоящия договор, ще се приложи във всичките територии на България.
Чл. 4. За да се благоприятстват икономическите отношения между двете държави, високите договарящи страни се задължават да турят пак в сила веднага след подписването на настоящия договор и за един срок от една година, захващайки от този ден, конвенцията за търговия и мореплаване, сключена на 6/19 февруари 1911 г. и да дадат на техните индустриални, земеделски и други произведения всякакви митнически улеснения, съвместими със съществуващите им ангажименти по отношение на трети държави. Консулската декларация от 18 ноември (2 декември) 1909 г. ще влезе също в сила за същия срок. Обаче всяка една от високите договарящи страни ще може да открие генерални консулства, консулства и вицеконсулства от кариерата във всички местности на техните територии, където се допускат такива на трети сили. Освен това високите договарящи страни се задължават да назначат в най-непродължителен срок смесени комисии за сключването на един търговски договор и на една консулска конвенция.
Чл. 5. Военнопленниците и заложниците ще бъдат разменени в срок от един месец, захващайки от деня на подписването на настоящия договор или по-рано, ако е възможно. За тази размяна ще се грижат специални комисари, назначени от едната и другата страна. Разноските за издържането на казаните военнопленници и заложници остават за сметка на правителството, в ръцете на което се намират. Заплатите на офицерите обаче, изплатени от това правителство, ще бъдат повърнати от правителството, на което тези офицери принадлежат.
Чл. 6. Високите договарящи страни дават пълна амнистия на всички ония, които са взели участие във войната или са се компрометирали в политическите събития преди настоящия договор. Жителите на отстъпените земи ще се ползват от същата амнистия за политическите събития в тези земи. Ползването от тази амнистия ще престане, след като изтече двеседмичният срок, определен от законно конституираните власти при реокупацията на земите, припадащи се на България, и след като това бъде надлежно разгласено между населението.
Чл. 7. Всички лица, родом от земите, отстъпени от Отоманската империя на царското българско правителство, които имат там постоянното си местожителство, ще станат български поданици. Гореказаните лица, като станат български поданици, ще се ползват в срок от 4 години от правото да оптират на самото място за отоманско поданство с една проста декларация до местните български власти и едно зарегистриране в отоманските императорски консулства. Тази декларация в странство ще се прави в канцелариите на българските консулства и ще се зарегистрира от отоманските консулства. Опцията ще бъде индивидуална и незадължителна за императорското отоманско правителство. Сегашните малолетни ще се ползват от опцията през течение на четирите години след навършване пълнолетието им. Мюсюлманите в отстъпените земи, станали български поданици, няма да подлежат през този срок на военна повинност и няма да плащат никакъв военен данък. След като използват това си право на опция, мюсюлманите ще напуснат отстъпените земи до изтичането на горепредвидения срок от 4 години, като си запазват правото да пренесат през границата своите движими имоти. Те обаче могат да си запазят собствеността на недвижими имоти от всякаква категория, селски или градски, и да ги управляват чрез трети лица.
Чл. 8. Мюсюлманите български поданици в която и да било територия на България ще се ползват от същите политически и граждански права, както и поданиците от българско произхождение. Те ще се ползват от свободата на съвестта, от свободата и от външното упражнение на религиозните обреди. Обичаите на мюсюлманите ще бъдат уважавани. Името на негово императорско величество султана, като Халиф, ще продължава да се споменава в публичните молитви на мюсюлманите. Съществуващите понастоящем мюсюлмански общини или които ще се конституират в бъдеще, тяхното йерархическо устройство и техните имоти ще бъдат признати и зачитани; те ще зависят безпрепятствено от тяхното духовно началство.
Чл. 9. Българските общини в Турция ще се ползват от същите права, от които се ползват понастоящем и другите християнски общини в Отоманската империя. Българи, отомански поданици, ще запазят своите движими и недвижими имоти и няма да бъдат възпрепятствани в изпълнение на своите човешки и имотни права, както и в ползването от тях. Тези, които са напуснали огнищата си през последните събития, ще могат да се завърнат най-късно в срок от две години.
Чл. 10. Права, придобити преди анексията на териториите, и юридическите актове и официалните документи, издадени от компетентните отомански власти, ще бъдат зачитани и ненарушими до законното доказване на противното.
Чл. 11. Правото върху недвижима собственост в отстъпените територии, както то се предвижда от отоманския закон върху недвижимите имоти, градски и селски, ще бъде признато без никакво ограничение. Собствениците на недвижими или движими имоти в казаните територии ще продължават да се ползват от всичките си права на собственост, даже ако те се установят на временно или постоянно местожителство вън от България. Те ще могат да дават имотите си под наем или да ги управляват чрез трети лица.
Чл. 12. Вакъфите Мюстесна, Мюлхака, Иджаресеин, Мюлк, Мукатаа Иджареи Вахиде, както и вакъфските десетъци в отстъпените територии ще бъдат зачитани, тъй както те са установени понастоящем от отоманските закони. Те ще бъдат управлявани от правоимащите. Техният режим не ще може да бъде изменен, освен след едно справедливо и предварително обезщетение. Правата на религиозните и благотворителните заведения на Отоманската империя върху вакъфските приходи в отстъпените земи във вид на Иджареи — Нахиде, Мукатаа, на разни права, на равноценности на вакъфските десетъци и други върху застроени или незастроени вакъфи ще бъдат зачитани.
Чл. 13. Частните имоти на негово величество султана, както и ония на членовете на императорската династия ще бъдат запазени и зачитани. Негово величество султанът и членовете на императорската династия ще могат да ги продават или дават под наем чрез пълномощници. Същото ще става и с частните имоти, принадлежащи на държавата. В случай на отчуждение при еднакви условия ще се предпочитат български поданици.
Чл. 14. Високите договарящи страни се задължават да дават заповед на техните провинциални власти да зачитат гробищата и специално гробовете на войниците, паднали на бойното поле. Властите няма да забраняват на родителите и приятелите им да пренасят останките на погребаните жертви в чужда земя.
Чл. 15. Поданиците на всяка една от договарящите страни ще могат както в миналото да пребивават и пътуват свободно в територията на другата договаряща страна.
Чл. 16. Българското царско правителство поема правата, тежестите и задълженията на отоманското правителство спрямо компанията на източните железници за частта от линията, която тя има по концесия и находяща се в отстъпените територии. Българското царско правителство се задължава да върне незабавно взетия подвижен материал и други предмети, принадлежащи на казаната компания.
Чл. 17. Всичките недоразумения и спорове, които биха се появили в тълкуването или прилагането на членовете 11, 12, 13 и 16 от настоящия договор, ще бъдат уредени чрез арбитраж в Хага съгласно компромиса, съставляващ приложение III от настоящия договор.
Чл. 18. Протоколът, отнасящ се до границата (приложение 1); съглашението, отнасящо се до мюфтиите (приложение II); компромисът за арбитраж (приложение III); протоколът, отнасящ се до железницата и до Марица (приложение IV) и декларацията, отнасяща се до чл. 10 (приложение V), се прилагат при настоящия договор и съставляват неразделна част от него.
Чл. 19. Постановленията на Лондонския договор, доколкото се отнасят до отоманското правителство и царското българско правителство, остават в сила дотолкова, доколкото те не се отменяват или видоизменяват от горните постановления.
Чл. 20. Настоящият договор влиза в сила веднага след подписването му... Ратификациите ще се разменят в 15-дневен срок, считан от този ден.
Съставен в два екземпляра в Цариград на 16 (29) септември 1913 година.
Тошев, Балканските войни, т. 2, стр. 490.