Индекс на статията
Гръцко-сръбски договор от 19 май (1 юни) 1913 г.
Негово величество кралят на Сърбия и негово величество кралят на елините, считайки, че им се вменява в дълг да бдят за сигурността на своите народи и за спокойствието на своите държави;
Считайки вън от това, че за да запазят един траен мир на Балканския полуостров, най-ефикасно средство за постигането на тая цел е да се сдружат чрез един тесен отбранителен съюз, решиха да сключат съюз за мир, приятелство и взаимна защита, като се задължават да не дадат нападателна тенденция на своето чисто отбранително съглашение...
Чл. 1. Двете високи договарящи се страни уговарят изрично взаимното гарантиране на своите владения и се задължават в случай че — въпреки всяко очакване едно от двете кралства бъде нападнато, без всякаква провокация от негова страна, да си окажат взаимно помощ, със всичките си въоръжени сили и да не сключат впоследствие мир освен наедно и в съгласие една с друга.
Чл. 2. При подялбата на териториите на Европейска Турция, които при свършването на настоящата война ще бъдат отстъпени на балканските държави чрез мирния договор с Отоманската империя, двете високи договарящи се страни се ангажират да не влизат в никакво отделно споразумение с България, да си оказват постоянна помощ и да бъдат винаги в съгласие, като взаимно поддържат своите териториални искания и показаните по-долу погранични линии.
Чл. 3. Считайки, че е от жизнен интерес за техните кралства, щото никоя друга държава да не се вмъква между техните респективни владения на запад от реката Аксиос (Вардар), двете високи договарящи се страни заявяват, че те ще си оказват взаимно помощ, за да могат Сърбия и Гърция да имат една обща граница. Тая граница, базирана върху принципа на ефективната окупация, ще тръгва от най-високия връх на планинската верига Камна, която разграничава басейна на Шкумба в горното ѝ течение, ще завие след това към езерото Ахрас (Охридското езеро), ще стигне до западния бряг на Преспанското езеро при селото Куско и източния бряг до Долни Дуплиани, ще мине близо до Рахманли, ще следва водораздела между реките Еригон (Черна) и Мъгленица и ще стигне до реката Вардар на около три километра южно от Гевгели, според дадената в подробности линия в анекс I на настоящия договор.
Чл. 4. Двете високи договарящи се страни се съгласяват сърбо-българските и гръцко-българските погранични линии да бъдат установени върху принципа на ефективната окупация и на равновесието между трите държави по следния начин:
Източната сръбска граница ще следва, започвайки от Гевгели, течението на реката Вардар до втичането на притока Божиминско дере, ще върви срещу течението на тая същата река и като мине през котите 120, 350, 754, 895, 571 и реките Крива Лъкавица, Брегалница и Злетовска, ще се отправи към кота 2225, която се намира на старата турско-българска граница на Осоговската планина, според дадените в подробности линии в приложението към настоящия договор.
Гръцката граница откъм България ще остави на Гърция териториите, разположени на левия бряг на Вардара, завзети от сръбските и гръцките войски срещу Гевгели и от Давидово до Велешка планина и Дойранското езеро, след което, като мине на юг от Кукуш, тя ще прекоси реката Струма, откъм север на Оршаковия мост, и ще се отправи през Тахинското езеро и реката Ангиста за морето малко на изток от Клефтерофския залив, според дадената в подробности линия в анекс III на настоящия договор.
Чл. 5. В случай че се дойде до несъгласие с България относно по-горе казаните граници и в случай че едно полюбовно уреждане би станало невъзможно, двете високи договарящи страни си запазват правото да предложат на България, по общо съгласие, щото спорът да бъде сложен на посредничеството или арбитража на суверените на великите сили от Тройното съглашение или на шефовете на други държави. В случай че България би отказала да приеме тоя начин на мирно разрешение на спора и би заела едно застрашително положение против едно от двете кралства, или би се опитала да наложи със сила своите претенции, двете високи договарящи страни се задължават тържествено да си окажат взаимно помощ с всичките си въоръжени сили и да не сключват впоследствие мир, освен заедно и в съгласие една с друга.
Чл. 6. За да се подготвят и осигурят военните отбранителни средства, ще се сключи една военна конвенция във възможно най-късия срок след подписването на настоящия договор.
Чл. 7. Негово величество кралят на елините се задължава, щото неговото правителство да даде всичките нужни улеснения и да гарантира за един период от 50 години пълна свобода на износната и вносната сръбска търговия през Солунското пристанище и по железопътните линии от Солун към Скопие и Битоля. Тая свобода ще бъде възможно най-широка, стига само тя да бъде съвместима с пълното и широко упражнение на гръцкия суверенитет. Една специална конвенция ще се сключи между двете високи договарящи страни в един срок от една година, считан от днес, за уреждането в подробности прилагането на тоя член.
Чл. 8. Двете високи договарящи страни се съгласяват, щото веднага след окончателното уреждане на всичките въпроси, произтичащи от настоящата война, генералните щабове на двете армии ще се споразумеят във връзка с уреждане паралелното увеличаване военните сили на всяка една от двете държави.
Чл. 9. Двете високи договарящи страни се съгласяват още да пристъпят веднага след окончателното уреждане на всички въпроси, произтичащи от настоящата война, по взаимно съгласие към проучване на един проект за митническа конвенция с цел да се заякчат още повече търговските и икономическите връзки между двете страни.
Чл. 10. Настоящият договор ще влезе в сила веднага след неговото подписване и не ще може да бъде денонсиран преди изтичане на 10 години. Намерението да се преустанови неговото прилагане трябва да бъде нотифицирано шест месеца по-рано от едната от двете високи договарящи страни на другата, като при липса на едно подобно нотифициране договорът ще свързва двете държави до изтичането на една година, смятана от деня на денонсирането.
Чл. 11. Настоящият договор ще се пази в най-голяма тайна. Той не ще може да бъде съобщен на друга сила, било изцяло, било частично, освен със съгласието на договарящите страни.
Той ще бъде ратифициран във възможно най-непродължително време. Ратификациите ще бъдат разменени в Атина.
Тошев, Балканските войни, т. II, стр. 484