Индекс на статията
Договор за мир, сключен между
Турция и балканските съюзници в Лондон
на 17/30 април 1913 г.
Чл. 1. С размяната на ратификациите на настоящия договор ще настъпи вече мир и приятелство между н. в. императора на отоманите, от една страна, и техни вел. съюзените владетели, от друга страна, както и между техните наследници.
Чл. 2. Н. в. императорът на отоманите отстъпва на т. величества съюзените владетели всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море, с изключение на Албания. Точното трасе на границата Енос-Мидия ще бъде определено от една международна комисия.
Чл. 3. Н. в. императорът на отоманите и т. в. съюзените владетели заявяват, че оставят на н. в. германския император, на н. в. австрийския император, крал на Чехия и крал апостолически на Унгария, на г. президента на Френската република, на н. в. краля на Великобритания и на Ирландия и на британските владения отвъд моретата, император на Индия, на н. в. италианския крал, на н. в. императора на всички руси — грижата да уредят разграничението на албанските граници и всички други въпроси, засягащи Албания.
Чл. 4. Н. в. императорът на отоманите заявява, че отстъпва на т. величества съюзените владетели остров Крит и се отказва в тяхна полза от всички права на владение и други, които той е притежавал върху този остров.
Чл. 5. Н. в. императорът на отоманите и техни величества съюзените владетели заявяват, че поверяват на н. в. германския император, н. в. и пр. (изброяват се владетелите, указани в чл. 3) грижата да определят съдбата на всички отомански острови в Егейско море, с изключение на остров Крит и на Атонския полуостров.
Чл. 6. Н. в. императорът на отоманите и техни величества съюзените владетели заявяват, че предоставят грижата за уреждане на финансовите въпроси, произхождащи от военното положение и гореказаните териториални отстъпки — на международната комисия, свикана в Париж, на която те са изпратили свои представители.
Чл. 7. Въпросите относно военнопленниците, подсъдността, народността и търговията ще бъдат уредени със специални конвенции.
Последен член. Настоящият договор ще бъде ратифициран и ратификациите ще бъдат разменени в Лондон по възможност в най-кратък срок.
Тошев, Балканските войни, т. II, стр. 482,
Кесяков, т. I, стр. 51.