Индекс на статията
Договор за мир между България, от една страна,
и Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия — от друга,
сключен в Букурещ на 28 юни (10 август) 1913 г.
Чл. 1. От деня на размяната на ратификациите на настоящия договор ще има мир и приятелство между негово величество царя на българите, негово величество краля на гърците, негово величество черногорския крал, негово величество румънския крал, негово величество сръбския крал, както и между техните наследници и приемници, техните държави и респективни поданици.
Чл. 2. Между царство България и кралство Румъния старата граница между Дунава и Черно море се поправя, съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и прибавен към протокол № 5 от 22 юли (4 август) 1913 г. на Букурещката конференция, както следва: Новата граница тръгва от Дунава, по-нагоре от Тутракан по течението на реката и достига до Черно море, на юг от Екрене. Между тия две крайни точки пограничната линия следва трасето, означено върху картите 1/100 000 и 1/200 000 на румънския генерален щаб и съгласно описанието, приложено към настоящия член. Изрично е уговорено, че България ще събори най-късно в един срок от две години съществуващите фортификационни съоръжения и не ще построи нови в Русе, в Шумен, в промеждутъчната област и в една зона от двадесет километра около Балчик. Една смесена комисия, съставена от еднакво число представители на двете високи договарящи страни ще бъде натоварена преди изтичането на петнадесет дни от подписването на настоящия договор да приложи в изпълнение на самото място трасето на новата граница, съгласно предшестващите постановления. Тая комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие досежно трасето и мерките за изпълнение, двете високи договарящи страни се задължават да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да назначи един арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита окончателно.
Чл. 3. Между царство България и кралство Сърбия границата следва съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и приложен към протокол № 9 от 25, юли (7 август) 1913 г. на Букурещката конференция, по следното трасе: Пограничната линия тръгва от старата граница, от върха Патарица, следва старата турско-българска граница и водораздела на реките между Вардар и Струма с изключение на горното течение на Струмица, което остава в сръбска територия; тя свършва при планината Беласица, гдето ще се свърже с българо-гръцката граница. Подробно описание на тая граница и нейното трасе върху картата 1/200000 на австрийския генерален щаб се прилага към настоящия член. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високи договарящи страни, по равно число от двете страни, ще се натовари, преди изтичането на петнадесет дни от подписването на настоящия договор, да тури в изпълнение на самото място трасето на самата граница, съгласно предидущите постановления. Тая комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на несъгласие върху трасето и мерките за изпълнение, двете високи договарящи страни се задължават да се отнесат до едно трето приятелско правителство с молба да назначи един арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита за окончателно.
Чл. 4. Въпросите, отнасящи се до старата българо-сръбска граница, ще се уредят според постигнатото между двете договарящи страни споразумение, отбелязано в протокола, приложен към настоящия член.
Чл. 5. Между царство България и кралство Гърция границата следва съгласно протокола, съставен от респективните военни делегати и приложен към протокол № 9 от 25 юли (7 август) 1913 г. на Букурещката конференция, по следното трасе: Пограничната линия тръгва от новата българо-сръбска граница по гребена на Беласица планина и свършва при вливането на р. Места в Егейско море. Между тия две крайни точки, пограничната линия следва трасето, означено на картата 1/200 000 на австрийския генерален щаб и според описанието, приложено към настоящия член. Една смесена комисия, съставена от представители на двете високи договарящи страни, по равно число от двете страни, ще се натовари преди изтичането на петнадесет дни от подписването на настоящия договор да тури в изпълнение на самото място трасето на границата, съгласно предшестващите постановления. Тая комисия ще установи подялбата на недвижимите имоти и на капиталите, които са принадлежали досега на окръзи, общини или на селища, разделени занапред от новата граница. В случай на неспоразумение за трасето и мерките за изпълнение двете високи договарящи страни се задължават да се отнесат до трето приятелско правителство с молба да назначи един арбитър, чието решение върху спорните точки ще се счита за окончателно. Изрично е уговорено, че България се отказва отсега от всякаква претенция върху о-в Крит.
Чл. 6. Главните квартири на респективните армии ще се уведомят веднага за подписването на настоящия договор. Българското правителство се задължава да сведе армията си още на следния ден след това съобщение към състава ѝ в мирно време. То ще отправи войските си в техните гарнизони, гдето ще пристъпи в най-кратко време към връщането на разните видове запасни в техните огнища. Войските, чийто гарнизон се намира в зоната, окупирана от армията на една от високите договарящи държави, ще се изпратят в друг пункт от старата българска територия и могат да се завърнат в обикновените си гарнизони само след изпразването на гореказаната окупационна зона.
Чл. 7. Изпразването на българската територия, била тя стара или нова, трябва да започне веднага след демобилизацията на българската армия и ще се привърши най-късно до 15 дни. През това време демаркационната зона за опериращата румънска войска ще бъде означена от линията Свищов-Ловеч-Турски извор-Гложене Златица Мирково-Арабаконак-Орхане-Мездра-Враца-Берковица Лом Дунава.
Чл. 8. През време на окупацията на българската територия различните армии си запазват правото на реквизиция срещу изплащане в наличност. Те свободно ще се ползват там от железните пътища за превоза на войски и провизии от всякакво естество, без каквото и да било обезщетение в полза на местната власт. Болните и ранените ще бъдат под закрилата на речените войски.
Чл. 9. По възможност в най-скоро време след размяната на ратификациите на настоящия договор всички военнопленници взаимно ще бъдат възвърнати. Правителствата на високите договарящи страни ще назначат комисари, натоварени с приемането на пленниците. Всички пленници в ръцете на едно правителство ще се предадат на комисаря на правителството, комуто принадлежат, или на надлежно упълномощения му представител в мястото, което ще се определи от заинтересуваните страни. Правителствата на високите договарящи страни ще представят респективно едно на друго и по възможност веднага след предаването на всички пленници сметка за направените преки разходи за грижите и поддръжката на пленниците от деня на пленяването до деня на смъртта или на връщането им. Прихващането ще се направи между сумите, дължими от България на една от другите високи договарящи страни, и ония, дължими от последните на България, като разликата се плати на правителството кредитор по възможност е най-скоро време след размяната на горепоменатите сметки.
Гошев, Балканските войни, т. II, стр. 487;
Кесяков, т. I, стр. 55.