Индекс на статията
Отбранителен съюзнически договор
между България и Гърция
от 16 май 1912 г.
Като вземат предвид, че двете държави силно желаят запазването на мира на Балканския полуостров и могат чрез един солиден отбранителен договор по-добре да отговорят на тая нужда;
Като имат предвид, в същия ред на мисли, че едновременното мирно съществуване на разните народности в Турция въз основа на едно реално и истинско политическо равенство и респектиране правата, произходящи от договорите или по друг начин отстъпени на християнските народности в Империята, съставляват необходими условия за затвърдяване положението на Изток;
Като имат най-после предвид, че едно взаимно работене на двете държави в поменатия смисъл е от естество и в интерес и на техните добри отношения с Османската империя, за да улесни и да укрепи съгласието между гръцкия и българския елемент в Турция;
Правителството на негово величество царя на българите и на негово величество краля на елините, като си обещават едно на друго да не дават каквато и да било нападателна тенденция на своето чисто отбранително съглашение и като са решили да сключат помежду си един мирен и взаимно-отбранителен договор със съдържание, изложено по-долу, назначиха за свои пълномощници… които, след като размениха своите пълномощия, установиха следното:
Чл. 1. Ако против искреното желание на двете високи контрактуващи страни и въпреки поведението на техните правителства за избягване на всяко нападение и всяко предизвикателство спрямо турската империя една от двете държави бъде нападната от Турция било в своята територия, било чрез систематични нарушения на правата, произхождащи от трактатите или основните принципи на международното право, двете високо контрактуващи страни се задължават да си дават взаимно съдействие с всичките си въоръжени сили и след това да не сключват мир освен заедно и в съгласие.
Чл. 2. Двете високи контрактуващи страни взаимно си обещават, от една страна, да употребят нравственото си влияние над своите сънародници в Турция в смисъл, искрено да способстват за мирното съществуване на елементите, които съставляват населението в Империята и, от друга да си дават взаимно съдействие и да вървят пред турското правителство или пред великите сили дружно във всяко дело, което ще има за цел да се получи или осигури осъществяването на правата, които произтичат от договорите или по друг начин отстъпени на гръцката и българската народност, прилагане политическото равенство и конституционни гаранции.
Чл. 3. Настоящият договор ще има трайност три години от деня на подписването му и ще бъде мълчаливо продължен още за една година, освен ако се денонсира. Денонсирането трябва да бъде обявено поне шест месеца преди изтичането на третата година от деня на подписването.
Чл. 4. Настоящият договор ще се пази в тайна. Той не може да се съобщи на трета сила, нито да се обнародва, било цял или на части, освен със съгласието на двете високи контрактуващи страни.
Настоящият договор ще бъде ратифициран, колкото е възможно по-скоро. Ратификациите ще бъдат разменени в София (или в Атина).
Тошев, Балканските войни, т. I, стр. 432;
Кесяков, т. I, стр. 48.
Военна конвенция между България и Гърция
Чл. 1. В случай че съгласно със задълженията, произходящи от отбранителния съюзен договор, сключен в София на 16 май 1912 г. между България и Гърция, тая последната (Гърция) се намеси с войска против Турция в една българо-турска война, или България против Турция в една гръцко-турска война, двете държави, българска и гръцка, се задължават да си дават взаимно съдействие, именно: Гърция с един ефектив най-малко от 120 хиляди войници и България с един ефектив най-малко от 300 хиляди войници; тия сили трябва да бъдат готови както да встъпват в поход към границата, тъй и да вземат участие във военни операции вън от границите на родната територия.
Казаните войски трябва да бъдат съсредоточени на границата и готови да я минат най-късно до 20-ия ден след мобилизацията или след знака, даден от една от контрактуващите страни, че е настъпил casus foederis.
Чл. 2. В случай че Гърция бъде нападната от Турция, България се задължава да обяви война на тая последната държава и да тръгне против нея с всичките си сили, състоящи, според чл. 1, най-малко от 300 хиляди души, като съгласува своите военни операции с изработения от българския генерален щаб план.
В случай че България бъде нападната от Турция, Гърция се задължава да обяви война на тая последната държава и да тръгне против нея с всичките си сили, състоящи се, според чл. 1, най-малко от 120 хиляди души, като съгласува своите военни операции с изработения от гръцкия генерален щаб план. Главният обект на гръцката флота трябва във всеки случай да бъде да стане господарка на Егейско море и да прекъсне съобщенията по този път между Мала-Азия и Европейска Турция.
В случаи, предвидени в предните два параграфа, България се задължава да действа нападателно с една важна част от армията си против турските сили, съсредоточени в областите на вилаетите Косовски, Битолски и Солунски. Ако Сърбия, по силата на своите съглашения с България, вземе участие във войната, България може да разполага с всичките си сили в Тракия, но в такъв случай тя взема, чрез настоящия договор, задължение спрямо Гърция, щото сръбски военни сили най-малко от 120 хиляди войници да действат нападателно против турските сили, съсредоточени в областите на трите споменати вилаети.
Чл. 3. Ако България и Гърция, на основание предварителни съглашения обявят война на Турция, те се задължават — освен ако е разпоредено иначе със специално съглашение, да извадят толкова войски, колкото са предвидени в първия член на настоящата конвенция.
Разпорежданията на двата последни параграфа от чл. 2 в тоя случай са тоже изпълними.
Чл. 4. В случай че едно от контрактуващите правителства обяви война на друга някоя държава освен Турция, без предварително съглашение и без съгласието на другото правителство, това последното се освобождава от задълженията, изложени в първия член, но при всичко това задължава се да пази в продължение на цялата война приятелски неутралитет спрямо съюзника си.
Чл. 5. В случай на съвместна война никоя от съюзните държави не може да сключи примирие по-дълго от 24 часа, без предварително споразумение и без съгласието на другата съюзна държава.
Ще бъде тоже нужно съгласието на двете контрактуващи страни, направено писмено, за да може да почне преговори за мир или да сключи мирен договор.
Чл. 6. В случай че в България и Гърция, след като мобилизират войските си, или влязат в бой, Гърция се види принудена да разреши критския въпрос според желанието на населението в острова и за това бъде нападната от Турция, България се задължава да ѝ отиде на помощ, съгласно чл. 1 на настоящата конвенция.
Чл. 7. Началниците на българския и гръцкия генерален щаб се задължават взаимно и при сгоден случай да се осведомяват в случай на война върху своите операционни планове. Задължават се освен това да се запознават всяка година с измененията, внесени в тия планове в случай на нови обстоятелства.
Чл. 8. Настоящата конвенция ще стане задължителна за двете контрактуващи страни веднага, след като се подпише; тя ще бъде в действие, докато е в действие отбранителният договор от 16 май 1912 г., към който тя е прибавена като съществена част.
Тошев, Балканските войни, т. I, стр. 434,
Кесяков, I, стр. 49.