Александър Йорданов
Ще се спра върху първите две години от Втората световна война в морето. Периодът 1939 — 1940 г., специално 1940-та в Райха е наричана „щастливите времена”, в тези първи години са постигнати първите големи успехи за германския подводен флот. Тогава точно е приложена на практика разработената през 30-те тактика „вълча глутница“ и влизат в употреба многогодишните усилия за възстановяването на подводния флот започнали още непосредствено след Първата световна война. Трябва да се отбележи, че подводничарите, влезли във война през септември 1939 г., осъзнавали, че са продължители на делата на германските подводничари от годините на Първата световна война.
За битката при Сталинград е писано извънредно много, литературата по въпроса наброява хиляди страници, всеки един аспект на битката е разгледан във военноисторическата литература. На битката са посветени множество книги (препоръчвам на читателя романа „Горящ сняг“ на Юрий Бондараев) и филми, издигнати са паметници, много улици са кръстени на Сталинград, в прослава на РККА, но по обективни и по-право казано по субективни съображения малко се говори за войниците от 6-та армия. Мисля, че би било коректно да посветим няколко реда и на тях.
Великата трагедия на Сталинградската битка, едно от най-знаменитите сражения на Втората световна война е не само трагедия за немците, но и драматична победа за руснаците, дали за нея стотици хиляди животи. Достатъчно е да споменем, че обръчът около армията на Паулус е „стегнат“ от „наказани“ войници и всеки седми участник в Сталинградската битка е боец от наказателна рота или наказателен батальон. В множество до днес непрепогребани и вече забравени общи гробове лежат заедно костите на руски и германски войници.
След края на Втората световна война есесовското подразделение с това название, носител на гръмка слава и известност в Третия райх, става толкова легендарно, колкото планинско-егерската дивизия „Еделвайс". „Мъртвешката глава" често се споменава в художествените произведения и фолклора, свързани с боевете по време на Втората световна война. Известно е като отличаващо се с необичайна жестокост и твърдост в сраженията воинско съединение. По времето на Третия райх в Германия еснафът шепне:
Ото Скорцени (1908-1975) е най-известният в света командир на диверсионно спецподразделение на Главното управление по имперска безопасност на нацистка Германия. Знае се, че почти всичко планирано от знаменития диверсант на Третия райх Ото Скорцени, наричан още „личния диверсант на фюрера", приключва успешно. Дръзките му операции, внезапните и неочаквани замисли винаги постигат целите си. Това само по себе си вече има привкус на загадъчност - как така е успявал да се справи и с най-трудните задачи. Освен това, не всички обстоятелства около биографията на известния терорист на РСХА са изяснени докрай.
Обикновено, когато стане дума за опитите да се ликвидира Адолф Хитлер, повечето хора си спомнят за несполучливото покушение през юли 1944 година, когато взривила се под заседателната маса бомба само леко контузва фюрера. След този драматичен инцидент, през Райха преминава вълна от жестоки репресии, която коства главите на доста високопоставени лица, сред тях и издънки на аристократични родове. Страната междувременно, все по-бързо пропада към ужасното поражение.
Един от най-близките съратници на фюрера - Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 година в град Райдте в Райнланд. Той е смятан за най-близкия му приятел, доколкото коварният и непоследователен в отношенията си с хората Адолф Хитлер, който винаги преследва само и единствено собствените си интереси, би могъл да има приятели.
За разлика от омаскарения заради това, че се е оженил за проститутка бивш военен министър фон Бломберг, генерал-полковник барон Вернер фон Фрич, който е главнокомандващ на германските сухопътни сили, се ползва в офицерските кръгове с голяма популярност. Назначаването му за военен министър е прието с въодушевление от офицерския корпус и генералитета. Това обаче никак не устройва нацистката върхушка, тъй като фон Фрич вече се е осмелил да възрази на фюрера.
Вернер фон Бломберг (1878-1946) е роден на 2 септември в Померания, в градчето Щаргард. Той преминава обичайния път в кариерата на всеки немски офицер - обучение в кадетския корпус и строева служба. По време на Първата световна война фон Бломберг вече е в състава на Генералния щаб, а по-късно заема редица отговорни длъжности в министерството на райхсвера. От януари 1933 г. той е министър на райхсвера, а две години по-късно - министър на отбраната и активно участва в създаването на Вермахта.