Charles de Gaulle is one of the few who has the strength not to admit defeat, to look into the future and see in the fragmented France of that time tomorrow a great force, and in the destroyed army one of the victorious armies. He is a man who gives to the French, humiliated by the catastrophe, insulted by the allies, disarmed by his cowardice or adaptation, the self-esteem of the fighters. After Liberation, he became chief of the government from 1944-1946. The General laid the foundation for a new life in all directions. His name is associated with the creation of the Fifth Republic in 1958. The politics of the General resulted in the solution of the Algerian problem, decolonization, the construction of an independent foreign policy of untied hands, as a result of which the country withdraws from the NATO military organization and demands that the United States raise its bases from the territory of France. He owns the notorious copy of "on a united Europe from the Atlantic to the Urals" and the policy of mutual understanding with Eastern Europe at the height of the Cold War.
Мотото на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура или съкратено, ЮНЕСКО, учредена 16 ноември 1945 г., е че „мирът e създаден не за да се нарушава, а за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. България става неин член през 1956 г. Напълно оправдано е да се каже, че културата е посланик на мира, защото тя преодолява дори и най-дълбоките граници, дава възможност да се преодолеят различията. Благодарение именно на нея в годините на най-свирепо разделение на света от непроницаемата Желязна завеса непозната България получава възможност да представи своите най-високи достижения още от древността до съвременността и то не къде да е, а в една от страните, чието име – Франция, означава марка за висша култура, изкуство и образование, и към която нашата интелигенция още преди Освобождението се е стремила, и от която е черпила опит и пример.
От десетилетия Кипърският въпрос1 е основен фактор за напрежение в Източното Средиземноморие. Още от средата на миналия век Организацията на обединените нации (ООН) активно се ангажира с посредничество между двете общности на остров Кипър, Гърция и Турция за постигане на взаимноприемливо споразумение. Мироопазващата мисия на ООН в Кипър е най-дълго продължилата за организацията до момента2.
Политическите отношения между Народна република България и Съюзна федеративна република Югославия носят тежестта на сложно историческо наследство. Идеологическите и политическите разногласия между тях са толкова силни, че възпрепятстват приятелските междусъседски отношения. Съществена роля за подобряване на контактите изиграва устното споразумение между първия секретар на ЦК на БКП и Председател на Министерски съвет, Тодор Живков, и председателя на СФРЮ и Съюза на югославските комунисти, Йосип Броз Тито, чието изпълнение те потвърждават за последно през 1967 г.1 То се състои във взаимно съгласие двете страни да не поставят на преден план спорните въпроси, за да се създаде благоприятна атмосфера за подобряване на контактите в области от взаимен интерес и тези въпроси да не се превръщат в предмет на публична дискусия2. Това споразумение основно се отнася до конфликта между НРБ и СФРЮ по македонския въпрос, по който и двете страни виждат в становищата на другата териториални аспирации, с което се подкопава основният стълб на добросъседските отношения – уважаването на териториалната цялост и суверенитет на съседната държава.
Не чак толкова отдавна, на 27 април 2014 г. от Папа Франциск за светци са канонизирани двама бивши папи — Йоан XXIII и Йоан Павел II. Преди това от Средновековието до наши дни само двама папи са били беатифицирани. На 27 април техният брой се удвоява. Двамата „нови светци” Йоан XXIII и Йоан Павел II са най-бележитите папи на двадесети век и едни от най-изтъкнатите в цялата история на християнството поради реформите, които те извършиха за Католическата църква, които имат фундаментално значение не само за него, но и за световния мир. За милиони католици тези свети водачи са знаменити духовни пастири. За милиони некатолици са морални авторитети и посланици на мира. Те са и най-близки до България, повече отколкото всеки друг техен предшественик. Йоан XXIII още като папски нунций пребивава у нас близо десет години и е духовно свързан с народа ни чак до края на дните си, поради което е наричан „Българският папа”. Йоан Павел II пък остава в историята като първия папа, посетил България. Единият е свързан с нашата страна главно със своя живот преди да бъде интронизиран, а другият - със своя понтификат.
_(22982228206).jpg){kind=link}
