Хайнц Нойкирхен
Из "Пиратите"
Омразата към Испания и всичко испанско обединявала безусловно всички флибустиери, безразлично дали се отнасяло за французи, англичани, холандци или индианци. Испанците почти изтребили индианците, безчинствували в Нидерландия с жестокост, каквато трудно човек може да си представи, с благословията на папата се одързостявали да си приписват правото на единствени господари на цял неизмеримо богат континент. По тези причини много флибустиери чувствували морално право да се борят с испанците, за да им отнемат заграбеното злато и сребро и като собствена справедлива плячка да го отнесат у дома. Строго морални мотиви имала например дейността на Даниел Монбар, наричан Изтребителя. Още като ученик в Южна Франция той прочел писанията на Лас Касас, епископ и застъпник на индианците, дошъл в Тортуга да отмъщава на испанските убийци за смъртта на много хиляди индианци. „Не го привличаше нито плячката, нито свободният живот по море, възпламеняваше го само отмъщението“, пише за него Ексквемелин. При нападенията си върху испански кораби и поселища той не прощавал на нито един испанец. Неговият собствен край е неизвестен.
Когато испанците започнали да се разпръскват из американския континент, те постепенно изоставили островите пред него. Почти напълно изтребили коренните жители на Хиспаньола (Хаити), един от първите острови, открити от Колумб. Испанските завоеватели държали още само града и форта Доминго. Гигантските стада от говеда и свини, а също и много коне подивели и препускали волно по безкрайните равнини на острова.
Един от най-интелигентните и с най-блестящи успехи английски морски разбойници бил пиратският капитан Бартоломю Робъртс. За три години от своята дейност, от 1719-а до 1722-ра, той плячкосал няколкостотин кораба, които паднали в ръцете му, без да пролива много кръв. Робъртс не близвал алкохол и не пушел, но обичал дрехи с фантастична кройка и украса. В последния си бой носел кител от ярко червена дамаска, извезан със златни цветя, на шапката червено перо, а на шията златна огърлица с кръст от брилянти.
Вестта за голямото поражение стигнала до всички кътове на страната чрез летящите конници вестители и изплашените бегълци. Тя дълбоко потресла всички и всеки посвоему реагирал на събитието в зависимост от класовата си и съсловна принадлежност.
На заседанието на Генералните щати на Севера от 26 юли 1581 г. в Хага бил приет едикт за сваляне на крал Фелипе II и за отхвърляне на испанското господство. Националният съвет, доминиран от аристокрацията и търговската олигархия, поел управлението. Северната част на Нидерландия, фигурираща в изворите под названието „Северни провинции“, или „Холандия“, извоювала своята свобода. Настъпил качествено нов период в живота на холандците.
В заника на Средновековието Италия преминала през един от най-необикновените драматични периоди на историческото си битие. В условията на административна разпокъсаност, на изостаналост, в страната било установено двувековно чуждоземно господство. Икономическата стагнация, настъпила в самия край на XV в., продължила и през следващите столетия. Ренесансовият подем през XVI в. бил заменен през следващия XVII в. с упадък. Това било време на дълбоки промени, на трансформации, на социални сътресения, на етнически изпитания, които италианската нация била принудена да изживее, за да запази своята народностна идентичност. Епоха на конфликти и поражения, на изключително бавно възстановяване.
„Джонсън вярва, че поддържа доктрините на Линкълн: че сецесията е дело на малка част от белите; че южните щати никога не са напускали законно Съюза и че трябва да бъдат бързо възстановени в него. Всъщност Джонсън предпочита думата „реставрация“ пред думата „реконструкция“.“1
Великите географски открития са периода от европейската история, обхващащ най-грубо XV - XVII век. Това е епоха, в която различни мореплаватели и откриватели достигат до най-отдалечените кътчета на света, картографирайки земи, за чието съществуване европейците или не подозират или познават само от слухове и митове. Великите географски открития завинаги разрушават античната представа за ограничен по своите размери свят, с точно дефинирани граници. Те позволяват широк досег на европейската култура с тази на всички останали континенти и спомагат за неимоверното разрастване на търговията и производството. Вносът на ценни стоки, растения, животни и ресурси, стимулира развитието на европейската икономика и ѝ дава необходимия тласък, който в съчетание с по-късната епоха на Просвещението, ще доведе до периода на Индустриалната революция.
Събитието, което довело до прелом в историята на човечеството, станало преди 5 столетия. Било два часа след полунощ на 12 октомври 1492 г. Матросът Родриго Триана, застанал на палубата на кораба „Пинта“, видял в сумрака очертанията на дълго чаканата суша. Радостният му вик „Земя! Земя!“ (Tierra! Tierra!), изтръгнал се от гърдите след 33-дневно рисковано и напрегнато плаване, ознаменувал края на едно съдбовно начинание. Поставило се фактическото начало на цяла поредица от географски открития, ненапразно наричани „велики“. Прославената флотилия на Христофор Колумб1 (1451 — 1506) стъпила на един малък остров от архипелага на Бахамските острови. Местното население наричало острова Гуанахани, но Колумб го назовал „Сан Салвадор“ (Свети Спасител).