Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.
Дипломацията е един от най-старите занаяти, познати на човечеството. Изкуството да преговаряш е неразривна част както от икономическите, така и от социалните и политическите взаимоотношения. Зората на дипломацията трябва да се търси в самото началото на човешката цивилизация и дори в предцивилизационния стадий, когато отделните групи хора се преговаряли за територия, ловни зони и разпределение на благата.1 Успоредно с усложняването на човешките общества се задълбочават и спецификите на техните взаимоотношения. Този процес преминава през първите градове-държави и контактите по между им и с неуседналите номадски общности и достига до древните монархии, появили се по поречията на реките Нил, Ефрат, Ганг, Инд, Хуан Хъ и Ян Дзъ. В последствие, междудържавните отношения се до обогатяват в комбинация с активния обмен на стоки, идеи и традиции, наложил се в рамките на Евразия и Африка от второто хилядолетие преди Христа насетне.2 Търговските взаимоотношения, военните кампании и претенциите за територия изискват постоянни контакти на политическо ниво както между големите империи, така и между техните по-малки сателити.
Видим ли една карикатура, няма да се затрудним да я разпознаем. Виждали сме многократно карикатури в най-различни печатни издания, по телевизията, по интернет, посещавали сме изложби. В действителност тя е едно много сложно явление. Този жанр от изобразителното изкуство представлява тенденциозно социално-критична сатира и подлага на осмиване всякакви социални, обществено-политически и битови явления, реални лица или характерни типове на хора. В него комичният ефект се създава чрез съединяването на реалното и фантастичното, от преувеличаването и заострянето на характерните черти, от неочакваните съпоставки и уподобявания. Карикатурата е изображение, показващо характеристиките на своя обект по опростен или преувеличен начин чрез скици, щрихи с молив или други художествени рисунки. Тя е изкривено представяне на човек или предмет по начин, който преувеличава някои характеристики и прекалено опростява други. Те могат да бъдат или обидни, или похвални, и могат да служат на политически цели, да бъдат рисувани единствено за забавление или за комбинация от двете.
Конфликтите в човешката история са едни от най-старите проявления на противопоставяне на една група хора на друга. Независимо дали обществата се борят за жизнено пространство или за монопол върху важни икономически източници, винаги се стига до момент на остри противоречия, които неминуемо водят до жесток сблъсък.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил – един от най-емблематичните политици в човешката история и една от най-обсъжданите личности на ХХ век. Човек, въплътил в себе си аристократичност, твърдост, свободолюбие и непоклатима решителност – качества присъщи на английския народ. Съвременник на залеза на „стара“ Европа и свидетел на раждането на „Новия свят“, роден след руините на Втората световна война. Това е само един изключително малък фрагмент от същността на този знаменит държавник, чиято биография остава крайно непозната по нашите ширини, а личността му - обвита в много отрицателни митове, наложени от пропагандата. Но преди да бъде разгърната главната част, в която ще засегна темата за това доколко всъщност той е отговорен за трагедията при Галиполи, смятам че е нужна кратка интродукция, представляваща най-важните факти от живота на Уинстън Чърчил, до съдбовната 1915 година.
Потънал в полумрак двор. От едната страна грамада нахвърляни сандъци, а от другата — осветени прозорци на печатница. В дъното дълга ниска барака — може би изоставен склад. Мандалото на вратата е спуснато. Преминали тихо през двора, те прекрачват прага и застават сред мрачната светиня.
В историята няма друг век, който да е белязан с толкова кръв, страх и насилие, какъвто е двадесетият. Никога човечеството не е било изправено пред толкова съдбоносни за своето оцеляване решения. Едва са заглъхнали залповете на Голямата война, а светът е „умирен“ от Версайския скалпел; едва е стихнал страхът от Голямата депресия, и на хоризонта се изправя нова, още по-черна сянка. Отново трябва да бъде направен страшният избор – между мира и войната. В такива моменти от историята дотогавашните идеологии и ценностни системи трябва да докажат правото си на живот, а новите или претендиращите да бъдат нови, да ударят с юмрук по масата.
Abstract. When the question is about the crimes of the winners of the Second World war are mentioning only the crimes of the Red Army. According to the most recent publications, Soviet soldiers raped one or even two million German women. Only in Berlin, where 5 million Soviet soldiers are in quarters, their number is over 110,000. According to the German researcher Professor Marianne Gebhart, 900,000 German women were victims of violence by soldiers of the Allied armies, and not only of the Red Army but also the US, French and British militaries.
Дълго преди началото на Втората световна война, нацистките ръководители на Германия се запознават с доклад за перспективите на развитието на ракетостроенето. Може да се твърди, че върхушката на НСДАП е много добре запозната с перспективите за използване на ракети в качеството им на бойно оръжие, доста преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Затова през 1933 г., когато фюрерът става канцлер и след като през следващата година отстранява чрез кървава разправа вътрешнопартийните си опоненти, взорът му се обръща към проектите за създаване на ракетно оръжие. Сега вече вождът на националсоциализма, застраховал се от „втора революция", може спокойно да отдели държавни средства за ракетната програма, разчетена да бъде реализирана през следващите няколко години.
В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.