ИСТОРИЯ

Мирена Митова

В средата на 60-те години на XX в. в международната политика започват процеси, който благоприятстват осъществяването на контакти между двата противопоставящи се военнополитически и икономически блока в периода на Студената война. Положително влияние оказва активизирането на френската политика на Изток и на съветско-френските консултации на високо равнище през 1963-1966 г. Решаването на редица проблеми като Германския въпрос и  проблемът със статута на Западен Берлин предшестват и допринасят за  свикването на Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ), в края на което е подписан Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. Това дава началото на период на разведряване между двете системи. Особено важна роля изиграва също формулирането на новата източна политика на западногерманското правителство в края на 60-те години. С идването на власт на коалиционното правителство на ГСДП/СВДП (Германска социалдемократическа партия/Свободна демократическа партия) през 1969 г. на канцлера Вили Брандт започва процес на постепенно преосмисляне на външнополитическото поведение на Федералната Република Германия (ФРГ). Издига се идеята за постигане на доверие между ФРГ и държавите от Източна Европа. Тя е свързана с новата възприета тактика на западните държави -  „прехвърляне на мостовете”.

Илиян Михов

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953 г. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Настоящата публикация е посветена на държавната независимост на новообразуваната през есента на 1918 г. Чехословакия. Интересът ми към тази проблематика е продиктуван от това, че тя е сравнително слабо изследвана, както от българската, така и от световната историография. За държавната независимост на Чехословакия е писано немалко, но тя е изследвана предимно от чешки учени. Не са много българските историци, писали по тази тема. Не са много и учените по света писали за основаването на Чехословакия, които не са чехи. Когато става въпрос за държавна независимост на дадена държава, тя най-обективно може да бъде разглеждана от чуждестранни изследователи. В текста са представени най-важните събития, които са свързани с учредяването на Първата чехословашка република - участието на чехите в Първата световна война на страната на Антантата, дейността на чешките задгранични организации, декларациите за независимост на чехи и словаци и най-важните събития случили се в страната в първите месеци след като тя се появява на картата на Европа. Както е известно, в края на Първата световна война Чехословакия е сред държавите-победителки и това е голямо предимство за тази страна.

В този текст ще се опита да бъде разрешен въпросът за съдбата на Зимната война (1939-1940) г. като поражение или като успех за СССР. Защото от всички периферни войни на Втората световна едва ли има друга с толкова ожесточено противопоставяне и оттам – с толкова неясен изход. Наистина, Гражданската война е доста по-жестока, предвид и че воюващите са един народ. Японската кампания в Китай пък оставя огромен брой човешки жертви и сред цивилното население, огромен дори и за мащабите на Азия. Но нито в Испания, нито в Китай противникът е срещал такава съпротива, която да го стъписа дотолкова, че да го принуди да променя плановете си и да се движи според обстановката.

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XII, 2017 г.

Първата световна война оставя след себе си една разрушена и разорена икономически Европа. Резултатът от сблъсъка на двете военно-политически коалиции определя следвоенен модел за Европа с победители и победени както в “ядрото”, така и в “периферията”. Подписаните мирни договори създават не само ново териториално, политическо и икономическо статукво, но и поставят началото на следвоенната схема на споразумения и съюзи за неговото запазване.

Междувоенният период в политиката на Великобритания е подчинен на внимателно балансиране и преценяване на европейското равновесие на силите. Вниманието се насочва към Франция и към нейните амбиции за лидерска роля на континента. Стремежът на Париж към система от  военни съюзи се преценява от британските лидери като опит за установяване на хегемония над континента¹. Недоверието спрямо Франция нараства по време окупацията на Рейнската област през 1924 г., която се разглежда като прелюдия към по-нататъшна френска експанзия в Централна Европа и заплаха за английските интереси. Британското поведение е продиктувано от традиционната мнителност на Форин офис и от желанието му да запази равновесието на силите. Не е рядкост за дипломатическите среди мнението, че Великобритания трябва да поддържа Германия като противовес на Франция². Избраната от Великобритания европейска политика е съответстваща на геополитическия фактор, даващ й възможност за участие в европейските събития като страничен, но не толкова отдалечен (като САЩ) наблюдател, с възможности за по-голямо икономическо и политическо влияние в тях.

Увод

Тази работа е посветена на една страна, която дори 20 години след разпада си остава загадка за нас, макар доскоро да беше на западната ни граница. Струва ми се, че много малко хора днес я виждат отвъд Македония и Западните покрайнини – безспорно важни теми за българската душа, но дори тяхното познаване изисква изследване на средата, в която са били и в която, особено Македония, са се формирали в съвременния си вид.

В този смисъл патриотизмът изисква лишаване от емоция и поглеждане с трезв поглед. С риск да направя обобщение, но рядко на Балканите народите се учат от своите грешки (и почти никога – от чуждите), тъй щото опознаването на историята на Югославия почти сигурно може да ни даде знаци как ще протече бъдещето на тази територия. Това беше на първо място поводът да се поинтересувам от бившата ни западна съседка, защото за времето си, както и да го погледнем, е уникална за Европа – социалистическа страна, обединила шест народа извън орбитата на Москва, заиграваща се умело и със Запада, и с Изтока, и в същото време разпаднала се в един миг и то по ужасяващ начин, а заедно с нея в кръв е удавена цяла култура, начин на мислене и поведение. Nastala, da bi nestala. Появи се, за да изчезне. Може би това изречение събира най-пълно в себе си цялата трагедия.

УВОД

Първата световна война (1914-1918) не е просто първият широкомащабен, глобален конфликт, който превръща европейския континент в сцена на масови кръвопролития в стремежа за достигане до национални идеали на отделните страни, а нещо повече – тя е световен пожар, характеризиран като първата тотална война в историята на човечеството¹. За много хора, в това число и за самите историци, понякога историята губи своя „човешки“ облик, с което се обезсмисля и нейната основна специфика – да поучава. В стремежа си да наблюдаваме мащабите, да видим големите събития, забравяме, че под лупата на историята се крие същественото, което, както се изразява Екзюпери – „остава невидимо за очите“². И така, в разгара на този световен конфликт, в борбата за амбициите на европейските лидери, у човека се обезценява човешкото. Месеци и години милиони мъже са откъснати от домашните си огнища, а техният живот в окопите е подвластен на заповедите отгоре (Цветков 2000: 32). На този праг между живота и смъртта, когато последното става единствена възможност, макар и успехът често да изглежда илюзорен; на този праг между чуждата амбиция и човешката реалност се изгубва човешкото и човекът се превръща в машина на войната, в оръдие за един невъзможен или безсмислен успех, чиято стойност е несъизмерима с безчетно погубените съдби на войниците и техните семейства.

България е единствената европейска страна, в която на евреите бе подадена ръка, в резултат на което днес можем да с гордост да заявим, че те бяха спасени и това бе дело на българския народ. Спасяването на човешкия живот не е мит, не е пропаганда със задна дата. За да може да се оцени в цялото му величие този „урок по толерантност”, който нашият народ даде на другите народи, голямата човещина, която той прояви, когато защити българските евреи, трябва да го поставим в общоевропейския контекст, да сравним съдбата им у нас със съдбата им в други европейски страни от времето на Втората световна война. В противен случай рискуваме да се окажем в положение, в което никой да не споменава България като страна, в която евреите са спасени. А Франция, една от държавите, в които те са подложени на системни преследвания и геноцид, създадено е не само най-подробно разработеното антисемитско законодателство, но и с всички необходими разпоредби за неговото изпълнени и съответните органи, които да го прилагат, претендира, че е една от страните с най-висок процент спасени евреи - 95%, според някои източници.

Abstract. The audacity and decency to abandon them. The retirement in the practice of the French Republic. What motivates a politician to forego retirement? What factors influence the decision to resign from a high-ranking position? Are there political situations, health issues, or scandals that make it impossible for a politician to stay in power? Is there ever an instance in politics where a key player leaves on his own rather than because of the circumstances? The goal of this research is to look into the habit of presidents retiring during the French Republic's history.

Кey words: President, Retirement, French Republic, Political practice.

Публикувано с разрешението на Древен Изток

Представата  за Плодородния Полумесец (дъгата,  образувана от долината на Нил, Палестина-Сирия и поречието на Тигър и Ефрат)  като люлка на цивилизацията е трайно утвърдена и общоприета както  в академичните среди, така и сред широката аудитория.  За масовото съзнание понятието се асоциира с блестящия разцвет на Шумер, Акад и Древен Египет, а с праисторическия град Йерихон (9400 г. пр, н.е.) са запознати малцина. В края на миналия и началото на нашия век обаче серия от открития отново изтегля рождената дата  на сложно организираните общества  още по-назад във времето и кара учените за пореден път да преправят хронологията на региона.  Фокусът на  вниманието този път не е насочен към традиционните райони  на интерес, а към Анадола на територията на днешна Турция – район асоцииран до момента най-вече с далеч по-късната Хетска империя (или Хати – XVIII-XII  в. пр. н.е.).