ИСТОРИЯ

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Гай Юлий Цезар, наричан приживе Калигула и влязъл в историята под това име, бил третият син на Германик и Агрипина Старата. Той се родил в 12 г. и прекарал детството си във военните лагери, тъй като майка му постоянно придружавала съпруга си в походите. С цел да си извоюват популярност сред войниците, те обличали сина си във военни дрехи. Специално ушитите за него малки ботушки предизвиквали такова умиление сред войниците, че те галено го нарекли Калигула, което ще рече „ботушче“.

В 31 г., когато навършил 19 години и баща му отдавна бил мъртъв, а майка му и двамата му по-големи братя — в немилост, Калигула бил повикан от Тиберий на Капри.

„Там бил обект на множество интриги, но никога не се поддал на ония, които го подмамвали или насилвали да се оплаква от Тиберий; така изличил от паметта си съдбата на близките, като че ли с никого нищо не се било случило; а каквото трябвало сам да търпи, приемал с такова невероятно безразличие, така угодничел пред приближените му, че за него било съвсем справедливо казано: „Никой не е бил по-добър роб и по- лош господар.“ (Свет. Кал. 10).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Агрипина Старата, дъщерята на Агрипа и Юлия Старата, била единствената съпруга на Германик.

Тя се славела с целомъдрието си и хората я наричали украшение на родината, ненадминат образец на древната нравственост (Тац. Ан. III, 4).

Германик и Агрипина Старата имали девет деца, от тях оживели шест: Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Цезар Калигула, Агрипина Младата, Друзила и Юлия Ливила.

По характер Агрипина Старата била силна и непреклонна, не умеела да се преструва, в гнева си била упорита и лесно избухвала. Тя винаги помнела високия си произход и това, че е внучка на Август. „Тя била лишена от женски слабости — никога не се задоволявала със скромна роля, жадно се стремяла към власт и била изцяло погълната от мъжки помисли“ (Тац. Ан. VI, 25).

Агрипина притежавала голяма смелост и решителност и постоянно придружавала мъжа си във военните походи.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Германик бил най-големият син на Друз Стари и Антония Младата. По нареждане на Октавиан Август в 4 г. той бил осиновен от чичо си Тиберий и започнал да се нарича Германик Цезар или Германик Юлий Цезар.

„Добре е известно, че Германик бил надарен както никой друг с всички телесни и душевни качества: необикновена красота и сила, забележителна дарба за красноречие и наука, изключителна доброта, невероятен стремеж и умение да печели разположението на хората и да заслужи любовта им. Често надвивал врага в ръкопашен бой. Продължил да произнася речи на Форума и след триумфа си. А между другите паметници на своите научни занимания оставил и комедии на гръцки. Тези негови достойнства били богато възнаградени: близките му така го уважавали и обичали, че Август след дълги колебания дали да го направи свой наследник, наредил на Тиберий да го осинови; бил такъв любимец на народа, че както предават мнозина, когато пристигал някъде или пък потеглял отнякъде, поради огромната тълпа посрещачи или изпращачи дори животът му бил понякога в опасност; а когато се връщал от Германия след потушаването на бунта, излезли да го посрещнат всички преториански кохорти, макар че било дадено нареждане само на две, и римските граждани без разлика на пол, възраст и съсловие се стекли чак до двадесетия пътен камък“ (Свет. Кал. 3-4).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Друз Цезар или Друз Юлий Цезар, влязъл в историята под името Друз Млади, бил единственият син на Тиберий и Випсания Агрипина, дъщерята на Агрипа.

Друз Млади съществено се отличавал по характер от баща си. Това бил един енергичен, наивен, отстъпчив и общителен младеж, голям любител на веселия живот.

„Лекомислието у този млад човек не предизвиквало осъдителни изказвания: нека по-добре да се забавлява, наблюдавайки денем градежа на постройките си и прекарвайки нощите си в пирове, отколкото да се отдръпне от всички и, лишен от всякакви развлечения, да изпадне в мрачно настроение и из главата му да се въртят лоши мисли“ (Тац. Ан. III, 37).

Общителен по характер, Друз наследил обаче жестокия нрав на баща си и съвсем не бил склонен към добродетел. „На гладиаторските игри, които давал от името на братовчед си Германик и от свое собствено, Друз Млади прекалено откровено се наслаждавал при вида на кръв; това ужасило хората и принудило Тиберий да го порицае“ (Тац. Ан. I, 76).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Тиберий Клавдий Нерон, влязъл в историята под името Тиберий, най-големият син на Ливия от първия ѝ брак, е роден в 42 г. пр. н. е.; след осиновяването му от Август в 4 г. започнал да се нарича Тиберий Юлий Цезар; след провъзгласяването му за император официалното му име станало Тиберий Цезар Август.

Тиберий не бил глупав по природа, имал сдържан и прикрит характер. Както казва Дион Касий „това бил човек с много добри и с много лоши качества, и когато проявявал добрите, изглеждало, че у него няма нищо лошо — и обратното“ (Дион Кас. 58, 28).

Август си играел със съдбата на Тиберий със същата лекота, както и със съдбите на всички свои роднини. Като намислил да го ожени за дъщеря си Юлия, той не взел под внимание, че Тиберий бил много привързан към жена си Випсания Агрипина, от която имал син — Друз Млади — и която чакала второ дете.

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Ливия Друзила, жена красива и от знатен произход, станала трета съпруга на Октавиан, когато била деветнадесетгодишна (в 38 г. пр. н. е. — б. а.). От първия си брак имала син — Тиберий, а три месеца след сватбата ѝ с Октавиан се родил вторият ѝ син — Друз Стари, смятан официално за син на първия ѝ мъж. Двамата с Октавиан нямали деца.

Ливия била амбициозна, хитра и твърде активно се намесвала в държавните работи, въпреки че си придавала вид на добродетелна матрона, изцяло погълната от семейни грижи.

Тацит казва за нея следното:

„Светостта на домашното огнище пазела безупречно според обичаите на страната, но била по-приветлива, отколкото било прието за една жена по онова време; била страстно любеща майка, снизходителна съпруга и добра помощничка в хитроумните замисли на мъжа си и в притворството на сина си“ (Тац. Ан. V, 1).

Октавиан имал толкова високо мнение за нейния ум, че „разговорите по сериозни въпроси с отделни хора, та дори и с жена си Ливия, предварително написвал в бележника си, та да не говори неподготвен повече или по-малко от необходимото“ (Свет. Авг. 84).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Юлия Старата е родена в 39 г. пр. н. е. и била единствената дъщеря на Октавиан Август и втората му жена Скрибония. В деня на раждането на дъщеря си Октавиан се развел със Скрибония и през януари 38 г. пр. н. е. се оженил за Ливия.

Юлия живяла в семейството на Октавиан и Ливия.

Октавиан, който винаги излагал на показ своята нравственост и скромност, много внимавал за възпитанието на дъщеря си, а след време — и за възпитанието на внуците си.

„Дъщеря си и внучките си възпитавал така, че можели дори да предат и тъкат; позволявал им да говорят или вършат само това, което може да се направи общо достояние и да се запише в дневниците на двора. Забранявал им да общуват с чужди хора дотолкова, че веднъж с писмо укорил в нескромност знатния красив младеж Луций Виниций, задето отишъл да поздрави дъщеря му в Бая“ (Свет. Авг. 64).

Октавиан бил сигурен, че Юлия ще се подчинява на волята му, както сестра му Октавия Младата. Когато Юлия била още съвсем малка, той вече се бил споразумял с Марк Антоний като дойде време да я даде за жена на неговия син от Фулвия. Но след разрива с Антоний Октавиан намислил да даде Юлия на Котизон, цар на племето гети, които населявали бреговете на Дунав; това се случило в средата на тридесетте години пр. н. е., когато Октавиан толкова се нуждаел от съюз с Котизон срещу илирийците, обитаващи източната част на Адриатика, че бил готов да се отплати на варварина с единствената си дъщеря.