Индекс на статията
[VIII. БОДУЕН ДЬО ФЛАНДР - ИМПЕРАТОР]
[1. РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛЯЧКАТА]
[252.] Тогава по цялата армия бе разгласено от страна на маркиз дьо Монфера, който бе командващ армията, от страна на бароните и на дожа на Венеция всичкото имущество да бъде донесено и събрано, както се бяха споразумели и заклели под страх от отлъчване от църквата. И местата бяха определени в три църкви; и там бяха поставени стражи от французи и от венецианци измежду най-честните, които може де се намерят. И тогава всеки започна да носи плячката и да я събират.
[253.] Един донесе добре, а друг — лошо1, защото алчността, която е корен на всички злини, не стоеше без работа; алчните започнаха занапред да задържат неща и Господ наш започна да ги обича по-малко. А! Господи, как честно те се държаха дотогава! И Господ Бог им бе добре показал, че във всичките им дела се бе грижил за тях и ги бе зачел повече от всякакви други хора. И много пъти добрите понасят злина заради лошите.
[254.] Парите и плячката бяха събрани; и знайте, че не всичко беше предадено, защото имаше много от онези, които задържаха [по нещо] от нея въпреки заплахата на папата за отлъчване. Това, което бе донесено в църквите, бе събрано и разпределено между франките и венецианците наполовина — така, както се бяха заклели в договора си. И знайте, че когато те [извършиха] разпределението, поклонниците заплатиха от своята част петдесет хиляди сребърни марки на венецианците. И те [поклонниците] разпределиха между своите люде около сто хиляди сребърни марки. И знайте как: двама пеши сержанти, колкото един конен сержант, а двама конни сержанти, колкото един рицар. И знайте, че никой не получи повече заради положение или заради заслуги, които той е имал, ами според това, което бе решено и установено, освен ако това не бе откраднато2.
[255.] А за кражба знайте: този, който бе уличен в нея, го съдеха без милост. И там имаше много обесени. Граф дьо Сен Пол нареди да бъде обесен с щит на врата един свой рицар, който беше задържал нещо. И имаше мнозина, които задържаха, от малките и от големите, но това не бе знайно. Вие можете добре да се убедите колко голямо бе имуществото, защото без това, което бе откраднато, и без частта на венецианците бе предадено около четиристотин хиляди сребърни марки и около десет хиляди животни за езда както от едните, така и от другите.3 По този начин бе разпределена плячката от Константинопол, както вие чухте.
[2. ИЗБОР И КОРОНАЦИЯ НА БОДУЕН]
[256.] Тогава те се събраха на съвет и по-голямата част от армията изяви своята воля да избере император, както бе решено. И те говориха толкова [много], че определиха един друг ден [за да продължат]; и на този ден щяха да бъдат избрани дванадесетте, на които щеше да се възложи изборът. И не можеше за едно толкова голямо достойнство като това [император] на Константинополската империя, да няма много кандидати и алчни. Но голямото разногласие, което съществуваше [в армията], бе заради граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и маркиз Бонифас дьо Монфера. И всички говореха: от тези двамата единият ще бъде [император].
[257.] И когато мъдрите мъже от армията видяха, че имаше привърженици на единия или на другия, те говориха общо и казаха: „Сеньори, ако се избере единият от тези двама високопоставени мъже, другият ще прояви заради това такава ревност, че ще отведе всичките си хора; и така може би земята ще бъде загубена; защото по този начин едва не бе загубена тази на Ерусалим, когато земята бе завладяна4 [и] когато бе избран Годфроа дьо Буийон5. И Граф дьо Сен Жил6 поради това изпита такава голяма завист и действа сред останалите барони и всички, сред които можа, за да напуснат армията. И много хора си отидоха, така че останаха толкова малко че ако Бог не ги покровителстваше, земята щеше до бъде изгубена. И ето защо ние сме длъжни да внимаваме да не ни постигне същото нещастие.
[258.] „Но да потърсим средство да ги задържим и двамата: нека, който и да бил от двамата, на когото Бог ще даде да бъде избран за император, другият да бъде задоволен; и нека избраният да даде на другия цялата земя на отвъдната страна на ръкава към Турция и гръцкия остров7; и този ще бъде негов човек [васал]. Така ще можем да ги задържим и двамата.“ Така както бе решено, така бе и сторено.8 И двамата се съгласиха с това с най-добра воля. И дойде денят за парламента, когато съветът се събра; и дванадесетте бяха избрани — шест от едната страна и шест от другата.9 И тези се заклеха върху евангелията, че ще изберат справедливо и добросъвестно този, който ще бъде най-полезен и който ще бъде най-добрият да управлява империята.
[259.] Така бяха избрани дванадесетте и бе определен един ден за избора. И в деня, който беше определен,10 те се събраха в един богат дворец, където се беше установил дожът на Венеция — един от най-хубавите в света. Там се бяха събрали толкова много люде, че това беше истинско чудо: защото всеки желаеше да види кой ще бъде избран. Бяха извикани дванадесетте, които трябваше да извършат избора, и те бяха въведени в една много богата църква, която се намираше в двореца. И вратата бе затворена отвън, без да остане някой с тях. И бароните и рицарите останаха в един голям дворец, отделен от църквата.
[260.] Съветът продължи, докато те постигнаха съгласие.11 И те натовариха да вземе думата с одобрението на всички останали Невелон, епископът на Соасон, който беше един от дванадесетте. И те излязоха навън, там, където бяха всичките барони и дожът на Венеция. Впрочем вие можете да знаете, че те бяха гледани от много люде, които желаеха да узнаят какъв ще бъде изборът. И епископът им изложи нещата и им каза: „Сеньори, ние се споразумяхме благодарение на Бога да провъзгласим император. И вие всички се заклехте, че този, който ние ще изберем за император, вие ще го считате за император и че ако някой би пожелал да му се противопостави, вие ще му окажете своята помощ. И ние ще го назовем в този час, който е часът, в който Бог се роди12: граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено.“
[261.] Вик на радост се издигна в двореца и те го [Бодуен] отнесоха в църквата. И маркиз Бонифас дьо Монфера от своя страна го понесе първи в църквата и му отдаде най-голямата почест, която можа. Така за император бе избран граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и денят за неговата коронация бе определен три седмици след Великден.13 Впрочем вие можете да знаете, че бе изготвена много богата дреха за коронацията и имаше защо да я направят.
[262.] Преди деня на коронацията маркиз Бонифас дьо Монфера се ожени за императрицата, която беше съпруга на император Сюрсак и сестра на краля на Унгария. По това време почина един от най-високопоставените барони на армията, който се наричаше Йод льо Шампаноа дьо Шамплит; и той бе много жален и оплакван от своя брат Гийом и от другите негови приятели; и бе погребан с голяма почест в църквата на апостолите.14
[263.] Датата на коронацията наближи. И император Бодуен бе коронясан с голяма радост и голяма почест в църквата „Света София“ в годината от въплъщението на Исус Христос хиляда двеста и четвърта. За радостта и за празника едва ли трябва да говорим: бароните и рицарите направиха най-многото, което можеха. И маркиз дьо Монфера, и граф Луи го [Бодуен] почетоха като свой сеньор. След голямата радост от коронясването той бе отведен с голямо празненство и с голямо шествие в двореца Буколеон, от който по богат не бе виждан. И когато празникът отмина, императорът говори за своите дела.
[3. СОЛУН, ОБЕЩАН НА БОНИФАС ДЬО МОНФЕРА]
[264.] Бонифас, маркизът дьо Монфера, му поиска да удържи обещанията си, съгласно които той трябваше да му даде земята отвъд ръкава от страната на Турция и гръцкия остров.15 И императорът призна, че трябваше да го стори и че ще го стори на драго сърце. И когато маркиз дьо Монфера видя, че императорът искаше с толкова добро желание да удържи обещанията, той му поиска в замяна на тази земя да му даде Солунското кралство16, понеже то бе откъм страната на краля на Унгария, чиято сестра бе негова жена.
[265.] За това бе говорено доста по много начини; но все пак работата бе доведена до такова положение, че императорът му даде Солунското кралство и той — Бонифас, положи клетва за вярност като васал. По цялата армия радостта бе много голяма, понеже маркизът беше един от най-почитаните рицари в света и най-обичан от рицарите, защото никой не им даваше по-щедро. Маркиз дьо Монфера така, както вие чухте, остана в земята.