Индекс на статията
[VII. РАЗРИВ МЕЖДУ КРЪСТОНОСЦИТЕ И АЛЕКСИЙ IV: ВТОРА ОБСАДА НА КОНСТАНТИНОПОЛ]
[1. АЛЕКСИЙ IV НЕ УСТОЯВА НА СВОИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ: УЛТИМАТУМ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ]
[206.] По това време им се случи нещо, от което бароните и тези от армията бяха много опечалени: защото абатът дьо Лоос, който бе свят мъж и мъдър човек и желаеше доброто на армията, умря; и той беше монах от ордена на Сито.
[207.] Така император Алексий остана твърде дълго в похода, където той бе отишъл, до празника на свети Мартин1, и тогава той се завърна в Константинопол. Твърде голяма бе радостта от тяхното завръщане: гърците и дамите от Константинопол отидоха да срещнат своите приятели в голямо конно шествие; и поклонниците също отидоха да срещнат своите и те бяха много радостни. Така императорът влезе в Константинопол във Влахернския дворец. А маркиз дьо Монфера и другите барони се завърнаха с поклонниците.
[208.] Императорът, който бе уредил твърде добре своята работа и който сметна, че е съвсем независим от тях, се възгордя спрямо бароните и спрямо тези, които му бяха сторили толкова добрини, и той не отиде да ги види в лагера, както имаше обичай да прави това.2 И те изпратиха хора при него и го молеха да им плати техните пари според задължението, което бе поел. А той отлагаше от един срок на друг, и им правеше от време на време твърде малки плащания; и накрая плащането се намали до нищо.
[209.] Маркиз Бонифас дьо Монфера, който му бе служил повече от останалите3 и който бе гледан от него с по-добри очи, ходеше при него твърде често; и той го укоряваше за вината, която имаше спрямо тях, и му изтъкваше голямата услуга, която те му бяха сторили — никога такава голяма услуга не бе правена на никой човек. А той отсрочваше и не държеше на това, което им бе обещал: така че те видяха и разбраха ясно, че той не желае друго освен злина.
[210.] И бароните от армията свикаха един парламент с дожа на Венеция. И казаха, че са разбрали, че той [императорът] не ще устои на никакво задължение и че никога не им е казвал истината; впрочем да изпратят добри пратеници, за да изискат [изпълнението] на съглашението и да му изтъкнат услугата, която му бяха сторили; и ако той желае да го изпълни, нека пратениците приемат; но ако той не желае да го изпълни, нека те да го предизвикат от своя страна и нека да му кажат, че ще си осигурят дължимото, както те биха могли.
[211.] За това пратеничество бяха избрани Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, и Милон льо Бребан дьо Провен. И дожът на Венеция изпрати в него трима високопоставени мъже от своя съвет. Така пратениците яхнаха конете си с мечове на поясите си и яздиха заедно до Влахернския дворец. И знайте, че те отидоха в голяма опасност и голям риск заради предателството на гърците.
[212.] Впрочем те слязоха от конете при портата, влязоха в двореца и намериха император Алексий и император Сюрсак, неговия баща, седнали на два трона един до друг. Настрана от тях беше седнала императрицата, която беше жена на бащата и мащеха на сина и беше сестра на краля на Унгария, хубава и добра дама. Те бяха заобиколени от голям брой високопоставени мъже и това много наподобяваше на двор на могъщ принц.
[213.] Според решението на останалите пратеници Конон дьо Бетюн, който беше твърде мъдър и много добър оратор, изложи нещата: „Сир, ние сме дошли при теб от страна на бароните от армията и от страна на дожа на Венеция. И знай, че те ти напомнят за услугата, която са ти сторили, както всеки знае, и което е очевидно. Вие им се заклехте, вие и вашият баща, да държите на споразумението, което ви свързва с тях, и те имат за това вашите грамоти4; вие не удържахте вашето обещание така добре, както бяхте длъжен.“
[214 ] „Те ви приканваха за това няколко пъти и ние ви приканваме от тяхно име пред всичките ви барони да удържите съглашението, което съществува между вас и тях. Ако вие го сторите, те ще бъдат много доволни от това; но ако не го сторите, знайте, че за в бъдеще те няма да ви смятат нито за сеньор, нито за приятел, но те ще се трудят да си осигурят дължимото по всички начини, по които те биха могли. И те ви известяват, че не биха ви сторили зло — нито на вас, нито на останалите, преди да са ви предизвикали: защото те никога не вършат предателство и в тяхната страна те никак нямат обичай да го вършат. Вие добре чухте това, което ние ви казахме, и ще вземете решение, каквото вие желаете.“
[215.] Гърците сметнаха това предизвикателство за много голямо чудо и много голямо нахалство; и те казаха, че никога никой не е бил така дързък, за да се осмели да предизвика императора на Константинопол в неговата стая. Император Алексий погледна твърде зле на пратениците, той и всичките останали, който много пъти ги бе гледал с добри очи.5
[216.] Там вътре шумът бе твърде голям; и пратениците се връщат и достигат до портата и възсядат конете си. Когато те бяха извън портата, между тях нямаше нито един, който да не е твърде радостен; и това не бе голямо чудо, тъй като те се бяха изплъзнали от твърде голяма опасност: защото съвсем малко оставаше те да бъдат убити или заловени. Така те се завърнаха в лагера и разказаха на бароните как бяха действали. Така начена войната. И вредеше, който можеше да вреди, и по суша, и по море. И много пъти се сблъскваха франки и гърци: никога, хвала на Бога, те не се срещнаха така, че гърците да не понесат повече загуби от франките. Войната продължи по този начин доста време, до средата на зимата.
[2. ГЪРЦИТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА ЗАПАЛЯТ ФЛОТАТА НА КРЪСТОНОСЦИТЕ]
[217.] И тогава гърците измислиха една много голяма машина: те взеха седемнадесет големи нефа и ги напълниха всичките с големи дървени трупи и запалителна материя, и кълчища, и смола, и бъчви и зачакаха вятърът да задуха много силно откъм тях. И една вечер в полунощ те запалиха корабите, оставиха платната да бъдат опънати по вятъра и огънят да се разгори много силно, така силно, че изглеждаше сякаш цялата земя гори. И така [корабите] се отправят към флота на поклонниците; в лагера прозвучава сигнал за тревога; и те тичат към своите кораби и всичките останали, които имат кораби, и започват да ги предпазват с всички средства.6
[218.] И Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, който състави този труд, свидетелства наистина, че никога по морето хората не се бяха старали по-добре, отколкото венецианците: те скочиха в галерите и в лодките на нефовете; и уловиха [пламтящите] кораби с куки и ги затеглиха с голяма сила извъи пристанището с лице към враговете, и ги насочиха към течението на ръкава, и ги оставиха да плават пламтящи надолу по него. Имаше толкова много гърци, дошли на брега, че нямаха нито край, нито брой; а крясъкът бе така голям, че сякаш земята и морето се тресат; и те влязоха в лодки и мауни и стреляха срещу нашите, които се бореха с огъня и от тях имаше ранени.
[219.] Рицарите от лагера, откакто бяха чули сигнала за тревога, се въоръжиха всички; и техните бойни части излязоха от лагера, всяка пред себе си според това как бяха разположени. Те се страхуваха, че гърците ще дойдат да ги нападнат откъм полята.
[220.] Така те понесоха това изпитание и това вълнение до настъпването на ясния ден. Но с Божията помощ нашите не загубиха нищо с изключение на един кораб на пизанците, който беше пълен със стоки: той изгоря от огъня. През тази нощ съществуваше голяма опасност тяхната флота да бъде опожарена: защото те биха загубили всичко и не биха могли да си отидат нито по суша, нито по море. Това е възнаграждението, което император Алексий пожела да им даде за услугата, която те му бяха сторили.
[3. УБИЙСТВО НА АЛЕКСИЙ IV; МОРШУФЛ ИМПЕРАТОР]
[221.] И тогава гърците, които бяха по такъв начин във вражда с франките, видяха, че не беше вече въпрос за мир. И те тайно устроиха съвет, за да го [Алексий] предадат.7 Имаше един грък, който бе гледан с по-добро око от него в сравнение с всички останали и който повече, отколкото всеки друг, го бе накарал да влезе в стълкновение с франките. Този грък се наричаше Моршуфл.8
[222.] Една вечер в полунощ, в съгласие и в спогодба с останалите, когато император Алексий беше в своята стая, тези, които трябваше да го пазят — самият Моршуфл и другите, които бяха с него, го хванаха в неговото легло и го хвърлиха в една килия в затвор. Моршуфл обу аленочервените ботуши, подпомогнат и одобрен от останалите гърци, и се провъзгласи за император. След това те го коронясаха в „Света София“. Помислете впрочем дали някой някога е сторил такова зловещо предателство.
[223.] Когато император Сюрсак узна, че неговият син беше в затвора и че онзи бе коронясан, бе обхванат от голям страх и се разболя: той не издържа дълго и умря. И този император Моршуфл нареди да бъде дадена на два или три пъти отрова на сина, когото държеше в затвор; но на Бог не се понрави този да умре. След това той го удуши, извършвайки убийство, и когато го удуши, нареди да се говори навсякъде, че той е починал от своята естествена смърт; и той нареди да го погребат и да го положат в земята като император, с почест; и той умело се преструваше, че е опечален от това.9
[4. РАЗЛИЧНИ БИТКИ СРЕЩУ ГЪРЦИТЕ]
[224.] Но едно убийство не може да бъде скрито: скоро стана ясно на гърците и на французите, че убийството бе извъшено така, както вие чухте да се разказва. Тогава бароните от армията и дожът на Венеция устроиха парламент. И там бяха епископите и целият клир. Цялото духовенство бе съгласно с това и тези, които имаха пълномощие от папата — и те го показаха на бароните, — че този, който е извършил едно такова убийство, няма право да владее земя, и всички, които бяха съгласни [с това], са съучастници в престъплението и че освен всичко това те се бяха изплъзнали от подчинението към Рим.
[225.] „Ето защо ние ви казваме, заяви духовенството, че битката е правилна и справедлива. И ако вие имате справедливо намерение да завладеете земята и да я поставите в подчинение на Рим, всички тези от вас, които ще умрат [в битката] изповядани, ще имат опрощението, което папата ви даде.“ Знайте, че това нещо бе голямо насърчение за бароните и поклонниците.
[226.] Голяма бе войната между франките и гърците: защото тя не заглъхна, но нарасна и се увеличи без прекъсване и имаше малко дни, когато те не се сблъскваха или по суша, или по море. Тогава Анри, братът на граф Бодуен дьо Фландр,10 извърши един поход и взе със себе си голяма част от знатните люде в лагера. С него отидоха Жак д’Авен и Бодуен дьо Бовоар, и Йод льо Шампаноа дьо Шамплит, Гийом, неговият брат, и хората от техните страни. И те потеглиха от лагера вечерта и яздиха цялата нощ; на следния ден в напреднал час те пристигнаха в един хубав град, който се наричаше Филе11; и те го завладяха и взеха плячка от животни, затворници, дрехи, хранителни припаси, които изпратиха с лодки в лагера, слизайки по течението на ръкава, защото градът бе разположен на Руското море.12
[227.] Те прекараха така в този град два дни в много голямо охолство на хранителни продукти, от които там имаше в изобилие. На третия ден те заминаха с всичкия си добитък и плячката си и яздиха, за да се завърнат в лагера. Император Моршуфл чу новината, че те са излезли от лагера; и той замина от Константинопол през нощта с голяма част от своите люде; и тогава той се притаи в засада там, където тези трябваше да минат отново. И той ги видя да минават с всичките животни и с цялата плячка и бойните части една след друга, докато пристигна ариергардът. Ариергардът бе съставен от Анри, брата на граф Бодуен дьо Фландр, и неговите хора. И император Моршуфл се нахвърли върху тях, когато влизаха в една гора; и те се обърнаха срещу него и се биха много жестоко.
[228.] С Божията помощ император Моршуфл бе победен и той самият насмалко щеше да бъде пленен. И той загуби своята императорска хоругва и една икона, която караше да носят пред него и в която имаше голяма вяра — той и останалите гърци; на тази икона беше представена Богородица.13 И той загуби до двадесет рицари от най-добрите люде, които имаше. Император Моршуфл бе победен така, както вие чухте. И войната между него и франките бе продължителна. Една голяма част от зимата вече бе изминала и беше около празника на Шандельор14, и постите наближаваха.
[229.] Ние не ще ви говорим повече за тези, които са пред Константинопол, а ще ви разкажем за онези, които бяха останали по другите пристанища, и за флотата на Фландрия, която бе прекарала зимата в Марсилия,15 и които всички бяха преминали през добрия сезон в земята на Сирия. И те бяха толкова много хора, че бяха много повече от тези, които се намираха пред Константинопол. Впрочем чуйте какво нещастие бе, че те не се бяха присъединили към другите: защото от това християнството щеше да бъде заздравено завинаги. Но Бог не го пожела заради техните грехове: едните умряха поради лошия въздух в страната; другите се върнаха в тяхната страна. Те не сториха никакъв подвиг, нито [някакво] добро в земята, където отидоха.
[230.] Една част [съставена] от много добри люде земина, за да отиде в Антиохия при принц Боемунд,16 който беше принц на Антиохия и граф на Триполи и който беше във война с крал Лион,17 който бе господар на Хермините.18 И този отряд отиде да се наеме на служба при принца. Но турците от страната го узнаха и им устроиха засада там, където трябваше да минат. И те се нахвърлиха върху тях, и се биха, и франките бяха победени така пълно, че никой от тях не се изплъзна от смъртта или от пленничеството.
[231.] Там бяха убити Вилен дьо Нюли, който беше един от добрите рицари в света, и Жил дьо Трасиньи, и много други. А бяха пленени Бернар дьо Морюй, Рено дьо Дампиер, Жан дьо Вилер и Гийом дьо Нюли, който нямаше никаква вина. И знайте, че от осемдесет рицари, от които се състоеше отрядът, нито един не избягна [съдбата] да не бъде убит, или пленен. И книгата свидетелства добре, че всеки, който напусна армията във Венеция, го постигна нещо лошо или срамно. Его защо постъпва като мъдър този, който държи страната на по-доброто.
[5. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА КОНСТАНТИНОПОЛ]
[232.] Ние няма да ви говорим повече за онези там, а ще ви говорим за тези, които бяха останали пред Константинопол; те приготвиха много добре своите машини, поставиха върху нефовете и юисиерите каменометките и стрелометките си и всички останали машини, които служат за завладяването на един град, и стълбите за мачтите — толкова високи, че това бе същинско чудо.
[233.] И когато гърците видяха това, започнаха от тяхна страна да доиззидват града,19 който беше укрепен с високи стени и високи кули. И нямаше нито една висока кула, където те да не издигнаха два или три етажа от дърво, за да я направят по-висока. И никога никой град не е бил толкова добре укрепен. Така работиха от едната и от другата страна гърците и франките през голяма част от постите.
[234.] Тогава тези от армията говориха помежду си и разискваха върху това, какво трябва да правят по-нататък. Говори се много в единия и в другия смисъл. Но резултатът от съвета бе, че ако Бог даде те да влязат със сила в града, цялата плячка, която би се намерила там, ще бъде донесена общо и разпределена между всички, както се полага. И ако те биха били господари на града, ще бъдат взети шестима мъже от французите и шестима от венецианците; и тези ще се закълнат върху евангелията, че ще изберат за император този, който по тяхно мнение би бил най-добър за страната. И този, който ще бъде император според техния избор, ще има четвърт от цялото завоевание в града и извън [него] и той ще има двореца Буколеон20 и този във Влахерните. А останалите три части ще бъдат разделени на две, половината на венецианците и половината на тези от армията. И тогава ще бъдат взети дванадесет от най-мъдрите [мъже] от поклонниците и дванадесет от венецианците; и тези ще разпределят фиефите и владенията между хората и ще определят службата, която те ще заемат при императора.21
[235.] Тази спогодба бе сключена и [потвърдена] с клетва от едната и от другата страна, от французите и от венецианците, с тази допълнителна клауза, че който поиска, би могъл да си отиде в края на март следващата година; а тези, които ще останат в страната, ще изпълняват службата към императора така, както тя ще бъде определена. Така бе изготвена и сключена спогодбата и бяха [заплашени] с отлъчване от църквата тези, които не биха я съблюдавали.22
[236.] Флотата бе много добре снабдена и въоръжена и всичките хранителни припаси на поклонниците бяха натоварени. [В първия] четвъртък след средата на постите23 всички влязоха в нефовете и натовариха конете си на юисиерите. Всяка бойна част си имаше определени кораби и те всичките бяха подредени един до друг, а нефовете бяха разпределени между галерите и юисиерите. И това бе голямо чудо за гледане; и книгата свидетелства добре, че атаката, така както тя бе подготвена, се разпростря върху около половин френска лийо.
[237.] В петък сутринта24 нефовете, галерите и другите кораби се отправиха към града, както бе разпоредено. И пристъпът започва — много силен и много ожесточен. На много места те слязоха на суша и се доближиха до стените; и на много места, от друга страна, стълбите на нефовете се бяха приближили до стените толкова, че тези от кулите и от стените и тези от стълбите се удряха един друг с мечовете си, които държаха в изпънати ръце. Така продължи тази атака, много жестока, много силна и много буйна до три часа следобед на повече от сто места.
[238.] Но заради нашите грехове при атаката поклонниците бяха отблъснати. И тези, които бяха слезли на суша от галерите и юисиерите, бяха изтласкани със сила. И знайте, че този ден тия от армията загубиха повече, отколкото гърците и гърците бяха много щастливи от това. Там имаше такива, които се оттеглиха, те и корабите, в които бяха; имаше и такива [кораби], които останаха на котва така близо до града, че стреляха със своите каменометки и със стрелометните си машини едните срещу другите.
[239.] Тогава тези от армията и дожът на Венеция свикаха вечерта един съвет и се събраха в една църква, разположена на другата страна — на тази страна, където те се бяха настанили.25 Там бяха изказани и възприети много мнения и тези от армията бяха много обезпокоени от неприятностите, които им се бяха случили този ден. Между тях имаше мнозина, които бяха на мнение, че трябва да се отиде от другата страна на града, от страната, където той не бе укрепен. Но венецианците, които познаваха по-добре морето, казаха, че ако те отидат там, движението на водата ще ги отнесе надолу по течението на ръкава и че не биха могли да спрат корабите си. И знайте, че имаше много, които желаеха течението или по-добре вятърът да отнесе корабите надолу по ръкава: за тях нямаше значение къде, стига само да заминат от страната и да потеглят на път, и това не бе чудно, тъй като те бяха в голяма опасност.
[240.] Много бе говорено в един и в друг смисъл; но резултатът от съвета бе, че те ще приготвят отново своята работа на следния ден, който бе събота, и през целия ден в неделя; и че понеделник26 ще се отправят в атака; и че ще съединят два от нефовете, където бяха стълбите; така два нефа ще атакуват една кула, понеже те бяха видели онзи ден, че само един неф атакува една кула и че за всеки от атакуващите това бе твърде трудно, понеже тези от кулата бяха по-многобройни от тези на стълбите. И ето защо това беше едно добро хрумване, тъй като два нефа ще нанесат повече вреда на една кула, отколкото само един. Така както бе решено, така бе сторено. Събота и неделята впрочем те бяха в очакване.
[241.] Император Моршуфл със своите сили бе дошъл да лагерува на едно място пред челото на атаката и бе издигнал своите аленочервени палатки. Работата остана така до понеделник сутринта. И тогава се въоръжиха тези от нефовете и галерите и тези от юисиерите. А онези от града се опасяваха от тях по-малко, отколкото първия път; и те бяха така уверени, че върху стените и кулите се виждаха много хора. И тогава започна щурмът, ожесточен и великолепен. Всеки кораб нападаше мястото пред себе си. Виковете, издавани по време на битката, бяха толкова силни, че изглеждаше сякаш земята се разтваря.
[242.] Атаката продължи така дълго време, докато Господ наш вдигна за тях вятър, който наричат борей27; и той тласна нефовете и платноходите срещу брега по-близо, отколкото те бяха се приближили предния път. И два нефа, които бяха свързани заедно, единият от които се наричаше „Поклонница“, а другият — „Рай“, приближиха кулата, единият от едната страна, другият от другата според това, както Бог и вятърът го водеха, така че стълбата на „Поклонница“ достигна кулата. И тутакси един венецианец и един рицар от Франция, който се наричаше Андре Дюрбоаз, влязоха в кулата и други люде започнаха да влизат след тях. И тези от кулата биват сразени и се оттеглят.28
[243.] Когато рицарите, които бяха в юисиерите, видяха това, те скачат на сушата и изправят стълбите до стената и се качват силом върху нея; и те завладяха около четири от кулите. И започнаха да скачат от нефовете и от юисиерите и от галерите, стремейки се кой да скочи пръв. И те разбиват около три от портите и проникват във вътрешността29; и те започват да извеждат конете от юисиерите; и рицарите започват да ги възсядат и яздят право към лагера на император Моршуфл. А той бе построил своите бойни части пред палатките си. И когато неговите хора видяха да идват рицарите на коне, те се впускат в бягство и императорът се оттегля, бягайки по улиците към замъка Буколеон.
[244.] Тогава вие бихте видели да се повалят гърци и да се пленяват бойни и парадни коне, мулета и катъри и друга плячка. Там имаше толкова убити и ранени, че нямаха нито край, нито брой. Една голяма част от високопоставените люде на Гърция се обърнаха към Влахернската порта. И вече бе късно вечерта и тези от армията бяха уморени от битката и от клането. И те започват да се събират на един голям площад, който бе в Константинопол; те решиха, че ще се установят на лагер близо до стените и до кулите, които бяха овладели: защото не вярваха, че биха могли да победят града за [по- малко от] един месец, [нито] укрепените църкви, нито укрепените дворци и народа, който беше вътре [в града]. Така както бе решено, така бе сторено.
[245.] Така те се разположиха на лагер пред стените и пред кулите близо до корабите си. Граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено се установи за нощуване в пурпурните палатки на император Моршуфл, които този бе оставил опънати, а Анри, неговият брат — пред Влахернския дворец; Бонифас, маркизът дьо Монфера, и неговите хора — откъм главната част на града. Армията се настани на лагер, както вие чухте, и Константинопол бе завладян в понеделник преди Връбница.30 А граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен бе страдал цялата зима от треска, повтаряща се всеки четири дни, и не можа да се въоръжи. Знайте, че това бе голяма загуба за тези от армията, защото това беше един много добър и силен физически рицар, а той бе легнал в един юисиер.
[246.] Така си починаха през онази нощ тези от армията, които бяха твърде уморени. Но император Моршуфл не си отдъхна. Той събра всичките свои хора и каза, че ще нападне французите. Но той не стори това, което каза; той язди по другите улици, колкото можа по-далече от тези от армията, и отиде при една порта, която наричат Златната порта.31 Оттам той избяга и изостави града; и след него избяга [всеки], който можа да избяга, и за всичко това тези от армията не узнаха нищо.
[247.] През тази нощ откъм лагера на Бонифас, маркиз дьо Монфера, не зная какви люде, които се страхуваха да не би гърци да ги нападнат, запалиха огън между себе си и гърците. И градът започна да гори и да се разпалва буйно; и той горя цялата нощ и на следващия ден до вечерта. И това бе третият пожар, който стана в Константинопол, откакто французите бяха дошли в страната. И там изгоряха повече къщи, отколкото има в трите най-големи града на кралството Франция.
[248.] Тази нощ измина и настъпи денят, който бе вторник сутринта.32 И тогава всички в лагера се въоръжиха — и рицарите, и сержантите; и всеки се яви в своята бойна част; и те излязоха от квартирите си и мислеха, че ще срещнат съпротива, по-голяма от тази, която вече им бе оказана. Защото съвсем не знаеха, че императорът бе избягал същия ден. И те не намериха никой, който да им се противопостави.33
[249.] Маркиз Бонифас дьо Монфера язди по крайбрежието право към Буколеон. И когато той пристигна там, [дворецът] му бе предаден, като животът на тези, които бяха вътре, бе запазен.34 Там бяха намерени много от най-високопоставените дами в света, които бяха избягали в замъка: там бе намерена сестрата на краля на Франция, която беше императрица,35 и сестрата на краля на Унгария, която бе императрица,36 и много други знатни дами. За съкровището, което бе в този дворец, не трябва дори да се говори, защото там имаше толкова, че нямаше нито край, нито мярка.
[250.] Тъй като този дворец бе даден на маркиз Бонифас дьо Монфера, онзи във Влахерните бе даден на Анри, брат на граф Бодуен дьо Фландр, като животът на тези, които бяха вътре, бе запазен. Там също бе намерено толкова голямо съкровище, че то не беше по-малко от онова в Буколеон. Всеки постави стража от своите хора в замъка, който му бе даден, и нареди да се пази съкровището. И другите хора, които се бяха пръснали из града, взеха голяма плячка. И плячката бе толкова голяма, че никой не би могъл да ви даде сметка: злато и сребро, съдове, скъпоценни камъни, сатен, копринени дрехи, наметки от сиво-бяла кожа, от сива кожа и от хермелин и всякакви скъпи предмети, каквито някога са намирани по земята. И Жофроа, маршалът на Шампания, свидетелства според истината и съвестта си, че откакто светът е бил създаден, не е била взимана толкова плячка в един град.37
[251.] Всеки си взе дворец, който му хареса, а там имаше много такива. Така се настани армията на поклонниците и на венецианците. И голяма бе радостта от щастието и от победата, която Бог им бе дал. Защото тези, които бяха в бедност, сега бяха в богатство и лукс. Те прекараха така Връбница,38 а после и Великден39 в това благополучие и в тази радост, които Бог им бе дал. И трябваше да славят много Бог наш, защото те не бяха повече от двадесет хиляди въоръжени мъже всичко, а с Божията помощ покориха четиристотин хиляди души или повече, и то [намиращи се] в най-укрепения град, какъвто съществуваше в целия свят, а бе голям град и най-добре укрепен.