Индекс на статията
[IV. КРЪСТОНОСЦИТЕ В ЗАРА]
[1. ОТ ВЕНЕЦИЯ ДО ЗАРА]
[75.] Тогава нефовете и юисиерите бяха разпределени между бароните.1 О! Господи, колко добри бойни коне бяха натоварени в тях! И когато нефовете бяха натоварени с оръжие и с храни, и с рицари, и със сержанти, щитовете бяха разположени покрай бордовете и по кулите на корабите, също както и знамената, между които имаше толкова хубави!
[76.] И знайте, че те превозваха на корабите повече от триста копиехвъргачни и стрелометни машини и в голямо количество всякакви необходими машини, които служат за превземането на един град. И никога от никое пристанище не беше отплавала по-красива флота.2 И това бе на осмия ден след празника на свети Реми, в годината 1202 от превъплъщението на Исус Христос.3 Така те заминаха от пристанището на Венеция, както вие чухте.
[77.] В навечерието на празника на свети Мартин4 те пристигнаха пред Зара в Есклавония и съзряха града, укрепен с високи стени и високи кули, и вие безполезно бихте търсили по-хубав, по-укрепен и по-богат град. И когато поклонниците го видяха, те се удивиха много и си казаха едни на други: Как би могъл да бъде взет такъв град със сила, ако Бог сам не го стори!
[78.] Първите нефове пристигнаха пред града, пуснаха котва и зачакаха останалите. На следващата сутрин времето беше много хубаво и много ясно и всичките галери, юисиери и другите нефове, които бяха изостанали, пристигнаха, овладяха силом пристанището и скъсаха веригата, която беше много здрава и добре поставена; и те слязоха на сушата по такъв начин, че пристанището остана между тях и града. Тогава вие бихте видели много рицари и много сержанти да слизат от нефовете и да свалят от юисиерите много бойни коне, много красиви палатки, много шатри. Така се настани армията и Зара бе обсадена в деня на свети Мартин5.
[79.] По това време не всички барони бяха пристигнали; защото маркиз дьо Монфера все още не беше дошъл, тъй като бе останал назад заради една своя работа, която имаше. Етиен дю Перш беше останал болен във Венеция, а също така и Матийо дьо Монморанси. И когато те оздравяха, Матийо дьо Монморанси се присъедини към армията в Зара. Но Етиен дю Перш не постъпи така добре, понеже изостави армията и отиде да пребивава в Апулия. С него отидоха Ротру дьо Монфор и Ив дьо ла Жай, и мнозина други, които бяха порицани, и преминаха през март в Сирия6.
[2. ОБСАДА И ОВЛАДЯВАНЕ НА ЗАРА]
[80.] В деня след празника на свети Мартин7 хора от Зара излязоха от града и дойдоха да говорят с дожа на Венеция, който беше в своята палатка, и му казаха, че ще му предадат града и всичките си богатства на негова воля при положение, че животът им бъде запазен. А дожът им отговори, че той не ще сключи това съглашение, нито някое друго освен със съгласието на съвета на графовете и на бароните и че той ще отиде да им говори за това.
[81.] Когато той отиде да говори на графовете и бароните, тези от партията, за която вие чухте да се говори по-рано,8 желаещи да разединят армията, заговориха с пратениците и им казаха: „Защо вие желаете да предадете града си? Поклонниците не ще ви нападнат и вие нямате причина да се страхувате от тях. Ако вие можете да се защитавате от венецианците, вие можете да бъдете спокойни.“ И така те избраха един от тях на име Робер дьо Бов,9 който отиде под стените на града и каза същото нещо на неговите жители. По този начин пратениците се завърнаха в града и съглашението бе проаалено.
[82.] Когато пристигна при графовете и бароните, дожът на Венеция им каза: „Сеньори, жителите на града желаят да го предадат, разчитайки на моята милост да им запазим живота. Аз не ще сключа това споразумение — нито това, нито някое друго, освен с вашия съвет. А бароните му отговориха: „Сеньор, ние ви съветваме да го сключите и ви молим за това.“ А той каза, че ще го стори. И те отидоха всички заедно в палатката на дожа, за да сключат договора, но там научиха, че по съвета на онези, които желаеха разединението на армията, пратениците си бяха отишли.
[83.] И тогава се изправи един абат от Во, от ордена Сито,10 и и им каза: „Сеньори, аз ви забранявам от името на римския папа да нападате този град, тъй като това е град на християни, а вие сте поклонници.“ А когато дожът чу това, той бе много ядосан и сърдит и каза на графовете и бароните: „Сеньори, с този град аз имах споразумение по моя воля, но вашите хора ме лишиха от това; а вие сте ми обещали да ми помогнете да го завладея; и аз ви приканвам да го сторите.“
[84.] Тутакси графовете и бароните, и тези, които държаха тяхната страна, разговаряха помежду си и казаха: „Онези, които са провалили това съглашение, са били твърде дръзки; и не минава ден те да не посветят своите усилия за разцеплението на армията. Сега ние ще бъдем посрамени, ако не помогнем да се превземе градът.“ И те отидоха при дожа и му казаха: „Сеньор, ние ще ви помогнем да го превземете [града] въпреки тези, които се противопоставят на това.“
[85.] Така решението беше взето. И на сутринта11 те се разположиха пред портите на града и поставиха своите каменохвъргачки и своите стрелометки, и другите си машини, от които имаха много. А откъм морето върху корабите те издигнаха стълбите. Тогава каменохвъргачките започнаха да мятат камъни срещу града, срещу стените и кулите. Атаката продължи по този начин около пет дни. И тогава изпратиха своите сапьори край една кула и те започнаха да подкопават стената. И когато тези отвътре видяха това, предложиха едно споразумение, подобно на онова, отхвърлено по съвета на онези, които искаха да разделят армията.
[3. СТЪЛКНОВЕНИЕ МЕЖДУ КРЪСТОНОСЦИ И ВЕНЕЦИАНЦИ]
[86.] Така градът беше отдаден на милосърдието на дожа на Венеция, като животът на жителите бе запазен. И тогава дожът отиде при графовете и бароните и им каза: „Сеньори, ние овладяхме този град с Божията и вашата милост. Зимата започна и ние не можем да мръднем от тук до Великден12, защото на друго място не бихме могли да намерим провизии; а този град е много богат и много добре снабден с всички средства; ще го разделим на две и ние ще вземем едната половина, а вие другата.“
[87.] Така както бе решено, така бе и сторено. Венецианците получиха територията откъм пристанището, където бяха нефовете, а французите — другата. Тогава бяха разпределени дворците за всеки за негова сметка — така както подхождаше. И армията вдигна лагера и дойде да се настани в града.
[88.] И когато те се бяха настанили, на третия ден в часа на вечернята в армията се случи голямо премеждие: започна твърде голямо и твърде жестоко сбиване между венецианците и французите; и те се хвърлиха към оръжието от всички страни; и сбиването бе тъй всеобхватно, че имаше много малко улици, където не се водеше истинска битка с мечове и копия, с арбалети и стрелци; и там имаше много ранени и убити.13
[89.] Но венецианците не можаха да устоят и започнаха да търпят големи загуби, а разумните люде, които не желаеха нещастието, се появиха, добре въоръжени, сред стълкновението и започнаха да разделят биещите се. Но когато ги разделяха на едно място, те започваха отново на друго. Сбиването продължи така през голяма част от нощта. И при все това с много усилие и мъка те го прекратиха. Знайте, че това бе най-голямото нещастие, което някога бе споходило една армия; и малко не достигна, че цялата армия да бъде погубена. Но Бог не пожела да го допусне.
[90.] Твърде голяма бе загубата и от двете страни. Там бе погубен един високопоставен мъж от Фландрия, който се наричаше Жил дьо Ланда; той бе ударен в окото и от този удар бе убит по време на стълкновението; и много други бяха убити, за които не се говори толкова. Тогава дожът на Венеция и бароните имаха голяма работа в продължение на цяла седмица, за да възстановят мира след това сбиване; и те се трудиха толкова, че мирът бе установен по милостта на Бога.
[4. СПОГОДБАТА НА КРЪСТОНОСЦИТЕ С МЛАДИЯ АЛЕКСИЙ]
[91.] След тези петнадесетина дни14 пристигна маркиз Бонифас дьо Монфера, който още не бе дошъл, и Матийо дьо Монморанси, и Пиер дьо Брашийо и много други доблестни люде. А след още петнадесетина дни14а се завърнаха на свой ред пратениците от Германия, които бяха [пратеници] на крал Филип и на младия принц от Константинопол. Бароните и дожът на Венеция се събраха в двореца, където се бе настанил дожът. И тогава пратениците говориха и казаха: „Сеньори, крал Филип ни провожда при вас, а също и синът на императора на Константинопол, който е брат на неговата жена.“
[92.] „Сеньори, заявява кралят, аз ще ви изпратя брата на моята жена и го отдавам в Божията ръка, за да го пази от смърт, и във вашата. Понеже вие отивате заради Бог, за правото и за справедливостта, вие трябва да върнете богатствата на тези, които са лишени от тях несправедливо, ако можете. И той15 ще ви предложи най-изгодната спогодба, която някога е предлагана на някой, и най-могъщата помощ, за да завладеете отвъдморската земя.
[93.] Най-напред, ако Бог позволи вие да му възвърнете неговото наследство,16 той ще постави цялата империя на Романия в подчинение на Рим, от който тя някога се е отделила.17 След това, той знае, че вие сте изразходвали вашите пари и че сте бедни; той ще ви даде впрочем двеста хиляди сребърни марки и хранителни припаси за всички от армията — малки и големи.18 И той лично ще отиде с вас в земята на Вавилон (или той ще изпрати там, ако вие смятате, че това би било по-добре) с десет хиляди души на негови разноски; и тази служба той ще я върши в продължение на една година. И през всичките дни на живота си той ще поддържа петстотин рицари в отвъдморската земя и ще ги издържа със собствени средства.“
[94.] „Сеньори, ние разполагаме с пълната власт, казват пратениците, за да сключим тази спогодба, ако от ваша страна желаете да я сключите. И знайте, че такава добра спогодба никога на никой не е била предлагана и че онзи, който се откаже от нея, не ще прояви голям стремеж за завоевание.“ А бароните отговориха, че ще разговарят за това предложение. Един парламент бе определен за следния ден. И когато те бяха събрани, това предложение им бе представено.
[95.] Там се говори в различен смисъл. И кюрето дьо Во от ордена Сито говори, и онези от партията, която желаше да разедини армията; и те казаха, че никога не ще се съгласят с това предложение, защото то означавало да се воюва срещу християни и че те съвсем не са тръгнали за това, но че биха желали да отидат в Сирия.
[96.] А другата партия им отговори: „Славни сеньори, в Сирия вие нищо не можете да сторите и вие ще се уверите добре от тези същите, които ни напуснаха и отидоха по другите пристанища. И знайте, че само през страната на Вавилон или през Гърция ще бъде завладяна отново отвъдморската земя, ако тя бъде някога отново завладяна; и ако ние отхвърлим това споразумение, ние сме посрамени завинаги.“
[97.] Така армията беше в разногласие. И не се учудвайте, че между светските лица нямаше единство, тъй като и белите монаси от ордена Сито, намиращи се в армията, също бяха в несъгласие. Абатът дьо Лоос,19 който бе много свят и мъдър мъж, и други абати, които бяха на негова страна, проповядваха и молеха настойчиво хората да запазят заради Бог армията единна и да следват тази спогодба, тъй като това беше пътят, по който можеше да се завладее отново отвъдморската земя. А абатът дьо Во и тези, които бяха на негова страна, те също проповядваха многократно и казваха, че всичко това било лошо; но да отидат в Сирия и там да сторят това, което биха могли!
[98.] Тогава се намесиха маркиз Бонифас дьо Монфера, Бодуен, граф дьо Фландр и дьо Ено, граф Луи, граф Юг дьо Сен Пол и тези, които бяха на тяхна страна; и те казаха, че ще сключат тази спогодба, защото ще бъдат опозорени, ако я отхвърлят.20 Така те отидоха в двореца на дожа и пратениците бяха повикани. И те сключиха спогодбата, както вие чухте по-горе, с клетви и грамоти с висящ печат.
[99.] Книгата ви съобщава, че тези, които положиха клетвите от страна на французите,21 бяха само дванадесет души и че те не биха могли да имат повече. Сред тях бяха маркиз дьо Монфера, граф Бодуен дьо Фландр, граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен, граф Юг дьо Сен Пол и осем други, които бяха на тяхна страна.22 Така бе сключена спогодбата, бяха изготвени грамотите и определено времето, когато младият принц ще пристигне: това беше петнадесетият ден след Великден.23
[5. БЯГСТВА ОТ АРМИЯТА]
[100.] Така пребивава през цялата тази зима армията на французите в Зара срещу краля на Унгария.24 И знайте, че сърцата на хората не бяха спокойни, защото едната от групите работеше, за да раздели армията, а другата — тя да бъде единна.
[101.] Мнозина от дребните люде избягаха на търговските кораби.25 На един кораб се настаниха около петстотин души и те се удавиха и бяха загубени. Една друга рота избяга по суша и мислеше да си отиде през Есклавония: но жителите на страната ги нападнаха и убиха много от тях; а останалите се върнаха, бягайки назад към армията. И така армията намаляваше твърде много всеки ден. По това време един високопоставен мъж, Гарние дьо Борланд, който беше от Германия, стори така, че си отиде с търговски кораб и изостави армията, за което той бе много порицан.
[102.] Наскоро след това един високопоставен барон от Франция, който се наричаше Рено дьо Монмирай, се помоли толкова много с подкрепата на граф Луи, че беше проводен в Сирия като пратеник с един от корабите на флотата; и той положи клетва върху евангелията със своята дясна ръка — той и всичките рицари, които отидоха с него, — че петнадесетина дни след като са пристигнали в Сирия и са изпълнили поръчението си, те ще са се завърнали в армията; с това условие той напусна армията26 и с него бяха Ерве дьо Шател, неговият племенник, Гийом, видам27 на Шартр, Жофроа дьо Бомон, Жан дьо Фрувил, неговият брат Пиер и много други. Но клетвите, които те положиха, не бяха добре удържани, защото те не се върнаха в армията.
[103.] Тогааа до армията достигна една новина, която бе приета с удоволствие: флотата на Фландрия, за която вие чухте да се говори по-горе,28 е пристигнала в Марсилия. И Жан дьо Нел, кастелан на Брюж, който беше капитан на тази армия, и Тиери, син на граф Филип дьо Фландр, и Никола дьо Майи известиха на графа на Фландрия — техния сеньор, че ще прекарат зимата в Марсилия, и нека той им съобщи своята воля: защото те биха сторили това, което той би им наредил. И той им нареди според съвета на дожа на Венеция и на останалите барони да тръгнат на път в края на март и да дойдат да го посрещнат в пристанището на Модон29 в Романия. Уви! Те не се съобразиха с това нареждане и не удържаха думата си; но отидоха в Сирия, където знаеха, че не ще сторят нищо полезно.
[6. ОПРОЩЕНИЕ НА ПАПАТА ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ЗАРА]
[104.] Впрочем знайте, сеньори, чe ако Бог не обичаше тази армия, тя не би могла да остане единна, когато толкова хора ѝ желаеха злото.
[105.] Тогава бароните говориха помежду си и решиха, че ще изпратят свои хора в Рим при папата, понеже той беше недоволен от тях заради превземането на Зара. И те избраха за пратеници двама рицари и двама духовници — такива, за които знаеха, че ще бъдат подходящи за това пратеничество. Единият от двамата духовници беше Невелон, епископът на Соасон, а другият — метр Жан дьо Ноайон, който беше канцлер на граф Бодуен дьо Фландр; а от рицарите единият бе Жан дьо Фриез, а другият — Робер дьо Бов. И те се заклеха честно върху евангелията, че ще изпълнят поръчението добросъвестно и ще се върнат в армията.
[106.] Тримата удържаха много добре думата си, но четвъртият не я спази и това беше Робер дьо Бов: защото той изпълни поръчението по възможно най-лошия начин и наруши клетвата си, и отиде в Сирия, следвайки другите.30 А тримата останали действаха много добре и изпълниха тяхната заръка така, както им бе наредено от бароните; и те казаха на папата: „Бароните ви искат прошка заради завладяването на Зара. тъй като те действаха като хора, които не можеха да сторят нищо по-добро поради отсъствието на онези, които бяха отишли по другите пристанища, и понеже те не можеха да запазят по друг начин армията единна; и заради това те искат от вас като от свой добър баща да им съобщите вашето нареждане, което те са готови да изпълнят.“
[107.] А папата каза на пратениците, че той знае добре, че те е трябвало да действат така поради отсъствието на другите и че изпитва към тях голяма милост; и тогава той изпрати на бароните и на поклонниците своя поздрав и [им каза], че ги опрощава като свои синове и им нарежда, и ги моли да пазят армията единна; защото той знаеше добре, че без тази армия службата на Бога не можеше да бъде изпълнена; и той даде пълна власт на Невелон, епископа на Соасон, и на метр Жан дьо Ноайон да обвързват и да освобождават поклонниците, докато кардиналът пристигне в армията.31