Индекс на статията
[V. НА ПЪТ КЪМ КОНСТАНТИНОПОЛ]
[1. КРЪСТОНОСЦИТЕ В КОРФУ: ПРИСТИГАНЕТО НА АЛЕКСИЙ; ЗАПЛАХА ОТ НОВИ ИЗМЕНИ]
[108.] И така измина толкова време, че настъпиха постите; и те приготвиха флотата си, за да отплават на Великден. Когато нефовете бяха натоварени, в деня след Великден1 поклонниците се настаниха извън града, на пристанището, а венецианците разрушиха града, кулите и стените.
[109.] И тогава се случи едно неприятно произшествие, което причини много мъка на тези от армията; един от големите барони в армията, който се наричаше Симон дьо Монфор, беше сключил споразумение с краля на Унгария, който бе неприятел на тези от войската, така че той отиде при него и напусна армията. С него отидоха брат му Ги дьо Монфор, Симон дьо Нофл и Робер Мовоазен, и Дрьо дьо Кресонсак, абатът дьо Во, който беше монах от ордена Сито, и много други. И малко след това си отиде един друг високопоставен мъж от армията, който се казваше Ангеран дьо Бов, и Юг, неговият брат, и колкото можеха да отведат хора от своята страна.2
[110.] Така те заминаха от армията, както чухте: това беше голяма загуба за армията и голям срам за тези, които го сториха. Тогава нефовете и юисиерите започнаха да заминават. И бе решено, че ще спрат в пристанището на Корфу, един остров на Романия, и че първите ще чакат последните, докато се съберат. И те направиха така.
[111.] Преди дожът и маркизът да отплават с галерите от пристанището на Зара, пристигна Алексий, синът на император Сюрсак, от Константинопол, който бе изпратен от германския крал Филип; и той бе приет с много голяма радост и с твърде голяма почест. Дожът му даде галери и платноходни кораби толкова, колкото му бяха необходими. И те заминаха така от пристанището на Зара, имаха добър вятър и пътуваха толкова, че пристигнаха в пристанището на Дюраз.3 Там местните жители предадоха с много голямо желание града на своя господар,4 когато го видяха, и му се заклеха във вярност.
[112.] И те отпътуваха оттам и пристигнаха в Корфу; и намериха армията, която се беше разположила извън града с палатките и павилионите — издигнати, а конете — изведени от юисиерите, за да се отморят. И когато те научиха, че синът на императора на Константинопол бе влязъл в пристанището, вие бихте могли да видите мнозина добри рицари и сержанти да отиват насреща му и да водят много голям брой хубави бойни коне. Така те го посрещнаха с твърде голяма радост и с твърде голяма почит. И той накара да издигнат палатката му сред армията, а маркизът дьо Монфера разположи своята до неговата — на стража, за която го бе помолил крал Филип, чиято сестра той имаше за жена.5
[113.] Така те прекараха три седмици на този остров, който беше твърде богат и плодороден. И по време на този престой им се случи едно премеждие, което бе мъчително и сурово; една голяма част от онези, които желаеха да разединят армията и които по-рано бяха против нея,6 говориха помежду си и казаха, че това дело им изглежда много дълго и много опасно и че те ще останат на острова и ще оставят армията да си отиде; а те чрез посредничеството на тези от Корфу, когато армията вече ще е заминала, ще проводят пратеници при граф Готие дьо Бриен, който държеше тогава Брандис, искайки му да им изпрати кораби, за да отидат в Брандис.7
[114.] Аз не мога да ви назова всички онези, които работиха за това дело. Но ще ви кажа имената на част от главните ръководители. Сред тях бяха Йод льо Шампаноа дьо Шамплит, Жак д’Авен, Пиер д’Амиен, кастеланът на Куси Ги, Ожие дьо Сен Шерон, Ги дьо Шап и неговият племенник Кларембо, Гийом д’Оноа, Пиер Коасо, Ги дьо Пем, неговият брат Емон, Ги дьо Конфлан, Ришар дьо Дампиер, неговият брат Йод и много други, които им бяха обещали тайно да се присъединят към тяхната партия, тъй като не бяха посмели да го заявят открито. И книгата свидетелства добре, че повече от половината от армията беше съгласна с тях.
[115.] И когато маркиз дьо Монфера научи за това, както и граф Бодуен дьо Фландр, граф Луи, граф дьо Сен Пол и бароните, които държаха тяхна страна, те се развълнуваха твърде много и казаха: „Сеньори, ние сме много зле: ако тези хора ни напуснат след онези, които ни изоставиха на няколко пъти, нашата армия би била погубена и ние не ще можем да извършим никакво завоевание. Но да отидем да ги намерим и да ги помолим в името на Бога да имат милост към тях самите и към нас и да не се опозоряват, и да не възпрепятстват помощта за отвъдморската земя.“
[116.] Така тяхното решение бе взето и те отидоха всички заедно в една долина, където другите бяха свикали своя парламент, и те взеха със себе си сина на императора на Константинопол и всичките епископи и абати от армията. И когато пристигнаха там, те скочиха от конете а другите, когато ги видяха, слязоха от своите коне и отидоха насреща им; и бароните паднаха в техните крака с обилни сълзи и казаха, че не ще се помръднат оттам, докато те не им обещаят, че не ще се отделят от тях.
[117.] И когато тези видяха това, те се омилостивиха извънредно много и плакаха с глас, когато видяха своите сеньори, роднините си и приятелите си да падат в краката им; и те казаха, че ще разговарят по този въпрос, отделиха се настрана и се съвещаваха. Резултатът от техния съвет бе, че ще останат с тях още до [деня] на свети Михаил при условие, че ще им се закълнат честно върху евангелията, че от тази дата нататък, в който и момент да им поискат, те ще им дадат в срок от петнадесет дни честно, без хитрини флота, с която те биха могли да отидат в Сирия.
[118.] Така бе решено и подкрепено с клетва. Тогава настъпи голяма радост в цялата армия. И те се качиха в нефовете, а конете бяха натоварени в юисиерите.
[2. ОТ КОРФУ ДО СКУТАРИ]
[119.] Така те заминаха от пристанището на Корфу в навечерието на Петдесетница8, хиляда двеста и три години след въплъщението на Господа наш Исус Христос; и там бяха събрани всички нефове, юисиери и галери на армията, а освен това и много търговски кораби, които се бяха присъединили към нея. Денят беше хубав и ясен, вятърът нежен и лек. И те оставиха платната по вятъра.
[120.] И Жофроа, маршалът на Шампания, който изготви този труд, без да каже в него нещо, което той да знае, че е невярно, присъствайки на всички съвети, свидетелства, че никога такова хубаво нещо не бе виждано; изглеждаше наистина, че това беше флотата, която трябваше да завладее земята, защото, колкото и далече да можеше да достигне окото, не можеше да се забележи нищо друго освен платна на нефове и ветроходни кораби; от това сърцата на людете бяха много развеселени.
[121.] Те се носеха по морето така, докато достигнаха до Кадемеле9 — един пролив в морето; и тогава те срещнаха два кораба с поклонници, рицари и сержанти, които се връщаха от Сирия; и те бяха от онези, които отплаваха от пристанището на Марсилия.10 И когато те видяха флотата така хубава и така блестяща, толкова се засрамиха, че не посмяха да кажат кои са. А граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено изпрати една лодка от своя кораб, за да узнае какви хора бяха тези, и те казаха кои са.
[122.] И един сержант се спусна от нефа в лодката и каза на онези от нефа „Аз смятам, че съм се издължил към вас с моите вещи, които остават на кораба; аз ще отида с тези, защото изглежда наистина, че те трябва да завладеят земята.“ Голяма почест бе сторена на сержанта и той бе посрещнат много добре в армията. И тъкмо заради това човек казва, че можеш да се върнеш от хиляди лоши пътища.
[123.] Така армията плава до Нигр.11 Нигр е един твърд хубав остров и един твърде хубав град, който наричат Негропонт. Там бароните свикаха съвет. И маркиз Бонифас дьо Монфера и граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, както и синът на император Сюрсак от Константинопол с голяма част ог юисиерите и галерите отидоха на един остров, който се нарича Андр12; и те слязоха на сушата, а рицарите се въоръжиха и пребродиха острова; и хората от страната се предадоха на сина на императора на Константинопол и му дадоха толкова от своето, че сключиха мир с него.
[124.] И те се върнаха на корабите си и отплаваха. Тогава се случи голямо нещастие: един високопоставен мъж от армията, който се наричаше Ги, кастелан на Куси, почина и бе хвърлен в морето.
[125.] Останалите нефове, които не бяха се насочили в тази посока13, навлязоха в Буш д'Авие14, там, където ръкавът Свети Георги15 се влива в голямото море. И те плаваха срещу течението до един град, който се нарича Авие и е разположен на ръкава Свети Георги от страна на Турция — твърде хубав и твърде добре разположен. Там те влязоха в пристанището и слязоха на сушата; а тези от града дойдоха да ги посрещнат и им предадоха града като хора, които не се осмеляват да го защитават. И те поставиха много добра охрана, така че обитателите на града не загубиха счупена пара.
[126.] Те престояха там осем дни,16 за да изчакат нефовете, галерите и юисиерите, които трябваше да пристигнат.17 По време на това пребиваване те взеха жито от страната, тъй като бе жътва, а те имаха голяма нужда от него понеже разполагаха с малко. И в тези осем дни пристигнаха всички кораби и барони; и Господ им даде добро време.
[127.] Тогава те, всички заедно, потеглиха от пристанището на Авие и вие бихте могли да видите ръкава Свети Георги целия окичен от плаващите срещу течението нефове, галери и юисиери — беше голямо чудо да се наблюдава това хубаво нещо. И те плаваха така срещу течението по ръкава Свети Георги толкова, че пристигнаха в „Свети Стефан“18 — един манастир, който бе разположен на три лийо от Koнcтaнтинoпoл.19 И тогава тези от нефовете, галерите и юисиерите видяха изцяло Константинопол, влязоха в пристанището и корабите им пуснаха котва.
[128.] Впрочем вие можете да знаете, че онези, които никога не бяха виждали Канстантинопол, го разглеждаха продължително; защото не би могло дори да се помисли, че може да съществува в целия свят такъв могъщ град, когато те видяха тези високи стени и тези могъщи кули, с които той бе обграден от всички страни в кръг; тези великолепни дворци и тези високи църкви, които бяха толкова много, че никой не би повярвал, ако не ги беше видял с очите си; и дължината и ширината на града, който превъзхождаше с това всички останали градове. И знайте, че нямаше човек толкова храбър, че тялото му да не тръпне, и това не беше чудно; защото, откакто е сътворен светът, никога толкова голямо дело не бе предприемано от толкова малко хора.
[129.] Тогава графовете и бароните и дожът на Венеция слязоха на сушата и свикаха парламент, който се състоя в манастира „Свети Стефан“. Там бяха разменени много мисли. Книгата не ще ви разкаже всичко, което бе казано там; но на края на съвета дожът на Венеция се изправи и им каза:
[130.] „Сеньори, аз зная повече за положението в тази страна, отколкото вие, защото някога съм бил тук20. Вие предприехте най-голямото и най-опасното дело, което някога хора са предприемали; поради това необходимо е да се действа умно. Знайте това, че ако ние стъпим на здрава земя, страната е голяма и широка; а нашите хора са бедни и лишени от хранителни припаси; ето защо те ще се пръснат из страната да търсят храни. Но местните люде са многобройни и ние не бихме могли да вземем такива предпазни мерки, че да не претърпим загуби; а ние няма нужда да губим, защото имаме твърде малко хора за това, което желаем да сторим.
[131.] Наблизо има острови, които вие можете да видите оттук21 и които са населени и богати на жито, месо и други припаси; да отидем там и да натоварим на корабите житото и другите продукти от страната; и след като натоварим корабите с провизии, ние ще отидем пред града и ще сторим това, което нашият Господ ще ни е на редил. Защото по-сигурно води война този, който разполага с продоволствие, отколкото онзи, който няма никак.“ Към това мнение се присъединиха графовете и бароните и те се завърнаха всеки на своя неф и платноход.
[132.] Така те си починаха тази нощ; а на другия ден сутринта, който беше празникът на монсеньор свети Йоан Кръстител, през юни22, знамената и хоругвите бяха издигнати върху корабните кули, калъфите смъкнати от щитовете и бордовете на нефовете украсени. Всеки преглеждаше оръжията, които му трябваха, сякаш те знаеха със сигурност, че скоро ще имат нужда от тях.
[133.] Моряците вдигат котвите и оставят платната да бъдат опънати от вятъра; а Бог им дава добър вятър — такъв, какъвто им трябва. И те преминават почти край Константинопол, така близо до стените и кулите, че [оттам] стреляха срещу много от корабите23; по стените и кулите имаше толкова много люде, сякаш всички се бяха събрали там.
[134.] Тогава Бог, нашият Господар, ги накара да променят решението, което те бяха взели предния ден вечерта — да се отправят към островите, — сякаш никой не бе чувал никога да се говори за това; и веднага се насочват към здрава земя по най-правия път, по който могат. И те акостират пред един дворец на император Алексий, който се намираше на мястото, назовавано Халседоан24; той беше разположен срещу Константинопол, на другия бряг на ръкава, от страната на Турция. Този дворец беше един от най-хубавите и най-възхитителните, който хорските очи биха могли някога да видят, с всичките наслади за човека, които би трябвало да има в дома на един принц.
[135.] И графовете и бароните слязоха на сушата и се настаниха в двореца и в околностите на града; и голямата част от тях опънаха своите палатки. Тогава конете бяха изведени от юисиерите, а рицарите и сержантите слязоха на сушата с оръжията си, така че на корабите не останаха други освен моряците. Областта беше красива, богата и изобилна на всички източници за прехрана. От кръстците ожънато жито всеки взе толкова, колкото желаеше да вземе като хора, които имаха голяма нужда от него.
[136.] Така те прекараха в този дворец следващия ден.25 А на третия ден26 Бог им изпрати добър вятър и моряците вдигат котви и опъват платната по вятъра по такъв начин, че плават срещу течението на ръкава около едно лийо над Константинопол до един дворец, който принадлежеше на император Алексий и се наричаше Ескютер.27 Там нефовете, юисиерите и всичките галери хвърлиха котва. А конницата, която се беше настанила в двореца в Халседоан, потегли по сушата край брега.
[137.] Така армията на французите се настани край ръкава Свети Георги при Ескютер и нагоре от него. Когато император Алексий видя това, той изведе своята армия от Константинопол, настани се на другия бряг на отвъдната страна срещу тях; и той издигна там палатките си, за да не могат те да овладеят със сила земя срещу него. Армията на французите прекара така девет дни. И който имаше нужда, се снабди с хранителни припаси, а това бяха всичките от армията.
[3. ПРЕБИВАВАНЕ В СКУТАРИ]
[138.] През този престой от лагера излезе една рота, съставена от много добри люде, за да пази армията и да попречи да ѝ сторят нещо лошо, а също така и да охранява доставчиците на фураж; и те проучиха областта. В тази рота бяха Йод льо Шампаноа дьо Шамплит и неговият брат Гийом, Ожие дьо Сен Шерон, Манасие дьо Лил, граф Жерар — един граф от Ломбардия, който беше от васалите на маркиз дьо Монфера. Те имаха със себе си около осемдесет рицари, твърде добри люде.
[139.] В подножието на планината28, на около три лийо от армията, те забелязала палатки; това беше великият дук29 на императора на Константинопол, който имаше със себе си петстотин рицари гърци. Когато нашите ги видяха, подредиха своите хора в четири бойни отряда и намерението им беше да отидат да се бият с тях. А когато гърците ги забелязаха, те построиха своите хора и бойните си отряди, разположиха ги пред палатките и ги зачакаха. И нашите отидоха да ги нападнат твърде мощно.
[140.] С помощта на Бога, нашия Господар, тази битка продължи малко и гърците обърнаха гръб и бяха разбити още при първото стълкновение, а нашите ги преследваха около една голяма лийо. Те завладяха там много обикновени коне, тежки и парадни коне и катъри, и мулета, и палатки, и павилиони, и плячка, каквато подхожда в такива случаи. Така те се върнаха в лагера, където бяха много добре посрещнати, и си поделиха плячката както се полагаше.
[141.] На следващия ден император Алексий проводи при графовете и бароните един пратеник с писмо. Този пратеник се наричаше Никола Ру и беше родом от Ломбардия; и той намери бароните в богатия дворец в Скютер, където те се съвещаваха; поздрави ги от страна на императора на Константинопол Алексий и предаде писмото на маркиз Бонифас дьо Монфера. Този го прие и писмото бе прочетено пред всички барони. В писмото бяха казани всевъзможни думи, които книгата не съобщава тук. И след всичките думи, които бяха там, пишеше такива, които упълномощаваха пратеника, казвайки да вярват на този, който бе донесъл писмото, и че неговото име е Никола Ру.
[142.] „Благородни сеньоре, кахаха те,30 ние видяхме вашето писмо; и [то] ни казва да ви вярваме и ние наистина ви вярваме. Кажете впрочем какво желаете.“
[143.] Пратеникът, който беше прав пред бароните, заговори: „Сеньори, каза той, император Алексий ви известява, че той знае добре, че вие сте най-знатните люде между тези, които са без корона, и че сте от най-хубавата земя, която може да съществува; и той се пита с голямо учудване защо и заради какво вие сте дошли в неговата империя: защото вие сте християни и той е християнин, и той знае добре, че вие сте тръгнали да подпомогнете Светата земя отвъд морето и светия кръст и Божия гроб. Ако вие сте бедни и гладуващи, той ще ви даде на драго сърце от своите хранителни запаси и от своите пари, а вие ще изпразните земята му. Иначе той не би желал да ви навреди, въпреки че би могъл; защото вие дори да бяхте двадесет пъти по толкова, колкото сте, ако той желаеше да ви навреди, вие не бихте могли да си отидете, без да бъдете избити или опозорени.“
[144.] В съгласие и в разбирателство с останалите барони и дожа на Венеция изправи се Конон дьо Бетюн, който бе добър рицар, мъдър и твърде красноречив; и той отговаря на пратеника: „Благородни сеньоре, вие ни казахте, че вашият господар се учудва твърде много защо нашите сеньори и нашите барони са навлезли в неговата империя и в неговата земя. Те не са навлезли в неговата империя, нито в неговата земя, защото тази империя той я държи несправедливо и грешно, противно на Бог и на справедливостта; тя принадлежи на неговия племенник, който е между нас, седнал на трон, и който е син на неговия брат император Сюрсак. Но ако той, император Алексий, желае да се предостави на милостта на своя племенник и да му върне короната и империята, ние бихме помолили този [младия Алексий] да го опрости и да му даде достатъчно, за да може той да живее богато. И ако вие друг път се върнете, но не по това предложение, не бъдете толкова смел, че да идвате още веднъж.“ Тогава пратеникът си замина и се завърна в Константинопол при император Алексий.
[145.] Бароните се съвещаваха и казаха, че на следващия ден ще покажат на жителите на града Алексий, сина на императора на Константинопол. И тогава те наредиха да въоръжат всички галери; дожът на Венеция и маркиз дьо Монфера се качиха в една от тях и взеха със себе си Алексий, сина на император Сюрсак; а в другите галери се качиха онези от рицарите и бароните, които пожелаха.
[146.] Те отплаваха така, че се изравниха със стените на Константинопол, показаха младия мъж на гръцкия народ и заявиха: „Ето вашия законен господар; и знайте, че ние не сме дошли да ви причиняваме злини, но сме пристигнали тук, за да ви покровителстваме и защитаваме,31 ако вие сторите това, което сте длъжни да сторите. Защото този, на когото вие се подчинявате като на ваш господар, ви държи несправедливо и с грях, противно на Бога и на справедливостта; и вие знаете добре колко вероломно той постъпи със своя господар и брат; защото той му избоде очите и му отне империята несправедливо и чрез грях. А ето вашия истински господар; ако вие го приемете, вие ще сторите това, което сте длъжни да сторите; но ако вие не го сторите, ние ще ви причиним най-голямата злина, която бихме могли.“ Нито един жител на земята и на страната не показва, че би се присъединил към него от опасение и страх от император Алексий. Така те се завърнаха в лагера и всеки си отиде в своето жилище.
[147.] На следващия ден, след като изслушаха литургията, те свикаха съвещание и то се състоя на коне в полето. Там вие бихте могли да видите много хубави бойни коне и много рицари, които ги бяха възседнали. Целта на съвещанието бе да се установи колко бойни отряда биха имали и от какъв род. Имаше големи спорове по различни въпроси; но в края на съвета се реши да се повери челната охрана на граф Бодуен дьо Фландр, понеже той имаше твърде голям брой добри люде и много стрелци с лъкове и арбалетчици — толкова много, колкото никой друг в армията.
[148.] След това бе решено, че Анри — неговият брат, ще съставя втората бойна част заедно с Матийо дьо Валинкур и Бодуен дьо Бовоар и много други добри рицари от техните земи и техните страни, които ги придружаваха.
[149.] Третата бойна част бе тази на граф Юг дьо Сен Пол, неговия племенник Пиер д’Амиен, Йосташ дьо Кантелю, Ансо дьо Кайю и много други добри рицари от тяхната земя и тяхната страна.
[150.] Граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен бе начело на четвъртата бойна част, която беше многобройна, мощна и страшна, тъй като той имаше твърде голям брой добри рицари и знатни люде.
[151.] Матийо дьо Монморанси и хората от Шампания образуваха петата бойна част: Жофроа, маршалът на Шампания, бе там, както и Ожие дьо Сен Шерон, Манасие дьо Лил, Милон льо Бребан, Макер дьо Сент Менеулд, Жан Фоанон, Ги дьо Шап, неговият племенник Кларембо, Робер дьо Ронсоа. Всички тези люде съставяха петата бойна единица. Знайте, че в нея имаше много добри рицари.
[152.] Хората от Бургундия образуваха шестата бойна част. Там бяха Йод льо Шампаноа дьо Шамплит, неговият брат Гийом, Ришар дьо Дампиер и неговият брат Йод, Ги дьо Пем, Емон, негов брат, Отон дьо ла Рош, Ги дьо Конфлан и людете от техните земи и страни.
[153.] Маркиз дьо Монфера бе седмата бойна част, която беше твърде многобройна. В нея се намираха ломбардците и тосканците, и германците, и всичките люде, които бяха от земите на Мон Сени до Лион на Рона. Всички те бяха в бойната част на маркиза и бе решено, че тя ще образува тилната охрана.
[154.] Определен бе денят, когато те ще се натоварят на нефовете и ветроходите, за да овладеят земята32 — живи или мъртви.33 И знайте, че това бе едно от най-опасните дела за извършване, съществувало някога. Тогава епископите и духовенството говориха на множеството кръстоносци и им препоръчаха всеки да се изповяда и да направи завещанието си, защото те не знаеха кога Бог ще изрази волята си спрямо тях. И това бе сторено на драго сърце и много набожно от цялата армия.