Балканите

Завладяването на Константинопол - I. Зараждането на Кръстоносния поход

Посещения: 19762

Индекс на статията

Страница 4 от 15

 

 

[I. ЗАРАЖДАНЕТО HA КРЪСТОНОСНИЯ ПОХОД]
 
[1. ПРОПОВЕДТА]

 

 

[1.] Знайте, че 11971 години след въплъщението на нашия Господ Исус Христос, по времето на Инокентий, папа на Рим2, на Филип, крал на Франция3, и на Ричард, крал на Англия,4 във Франция имаше един свят мъж, който се наричаше Фулк от Ньойи (този град Ньойи се намира между Лани на Марна и Париж); той беше свещеник и държеше енорията на града. И този Фулк, за който ви говоря, започна да проповядва за Бог из цяла Франция и околните земи; и нашият Господ извърши много чудеса за него.

[2.] Знайте, че известността на този свят мъж се разпростря така далече, че достигна до папата на Рим Инокентий; и папата изпрати хора във Франция и нареди на мъдрия човек да проповядва кръстоносен поход по негово нареждане. Сетне той проводи във Франция един свой кардинал, метр Пиер от Капуа5, взел кръста, и извести чрез него опрощението, за което ще ви кажа; всички, които биха взели кръста и биха служили на Бог в продължение на една година в армията, биха били освободени от всичките грехове, които са сторили и които са изповядали. Понеже това опрощение бе така голямо, сърцата на хората се развълнуваха твърде много; и мнозина приеха кръста, тъй като опрощението бе толкова голямо.

 

[2. ВЗЕМАНЕ НА КРЪСТА]

 

[3.] В годината, след която този свят мъж Фулк говори по този начин за Бог, в Шампания, в замъка, който се нарича Екри, се състоя турнир. И по Божия милост стана така, че Тибо, граф на Шампания и на Бри, взе кръста, както и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен. И това бе в началото на коледните пости.6 И тъй, знайте, че граф Тибо беше млад човек и нямаше повече от двадесет и две години и че граф Луи нямаше повече от двадесет и седем години. Тези двама графове бяха племенници на краля на Франция и негови първи братовчеди; а, от друга страна, племенници на краля на Англия.7

[4.] Заедно с тези двама графове взеха кръста двама твърде високопоставени барони на Франция: Симон дьо Монфор и Рено дьо Монмирай. Много голяма бе мълвата по всички земи, когато тези двама знатни мъже приеха кръста.

[5.] В земите на граф Тибо от Шампания взеха кръста Гарние, епископ на Троа, граф Готие дьо Бриен, Жофроа дьо Жоанвил, който беше сенешал на Шампания, неговият брат Робер, Готие дьо Виньори, Готие дьо Монбелиар, Йосташ дьо Конфлан, неговият брат Ги дьо Плесие, Анри дьо Арзилиер, Ожие дьо Сент Шерон, Вилен дьо Нюли, Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания, неговият племенник Жофроа, Гийом дьо Нюли, Готие дьо Фюлиньи, Еврар дьо Монтиньи, Манасие дьо Лил, Макер дьо Сент Менеулд, Милон дьо Бребан, Ги дьо Шап, неговият племенник Шаренбо, Рено дьо Дампиер, Жан Фоанон и много други доблестни мъже, за които книгата не говори.

[6.] С граф Луи взеха кръста Жерве дьо Шател, неговият син Ерве, Жан дьо Вирсен, Оливие дьо Рошфор, Анри дьо Монтрьой, Пайен д’Орлеан, Пиер дьо Брашийо, неговият брат Юг, Гийом дьо Сен, Жан дьо Фриез, Готие дьо Годонвил, Юг дьо Кормерей, неговият брат Жофроа, Ерве дьо Бовоа, Робер дьо Фрувил, неговият брат Пиер, Ори дьо л’Ил, Робер дьо Картие и много други, които не се споменават в книгата.

[7.] Във Франция8 взеха кръста епископът на Соасон Невелон, Матийо дьо Монморанси, неговият племенник Ги, кастелан на Куси, Робер дьо Ронсоа, Фери д’Иер, неговият брат Жан, Готие дьо Сен Дени, неговият брат Анри, Гийом д’Оноа, Робер Мовоазен, Дрю дьо Кресонсак, Бернар дьо Морюй, Ангеран дьо Бов, неговият брат Робер и много други храбри мъже, за които тук книгата премълчава.

[8.] В началото на следващите пости, в деня, когато се взема пепел9, взеха кръста в Брюж граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и неговата жена графиня Мари, която беше сестра на граф Тибо дьо Шампан. След това приеха кръста неговият брат Анри, племенникът му Тиери, който бе син на граф Филип дьо Фландр, Гийом, довереникът на Бетюн, неговият брат Колон, Жан дьо Нел, кастелан на Брюж, Рение дьо Три, Рение, неговият син, Матийо дьо Валинкур, Жак д’Авен, Бодуен дьо Бовоар, Юг дьо Бомец, Жирар дьо Мансикур, Йод дьо Ам, Гийом дьо Гомейньи, Дрю дьо Борен, Роже дьо Марк, Йосташ дьо Собрюик, Франсоа дьо Колеми, Готие дьо Буси, Рение дьо Моне, Готие дьо Томб, Бернар дьо Субрангиен и много доблестни мъже, за които книгата не говори.

[9.] След това взе кръста граф Юг дьо Сент Пол. С него приеха кръста племенникът му Пиер д’Амиен, Йосташ дьо Кантелю, Никола дьо Майи, Ансо дьо Кайю, Г и дьо Уден, Готие дьо Нел, неговият брат Пиер и много други люде, които ние не познаваме.

[10.] След това взеха кръста граф Жофроа дю Перш, неговият брат Етиен, Ротру дьо Монфор, Ив дьо ла Жайи, Емери дьо Вилероа, Жофроа дьо Бомон и много други, на които аз не зная имената.

[11.] След това бароните свикаха парламент в Соасон, за да решат кога биха могли да потеглят и към коя страна да се отправят. Този път те не можаха да постигнат съгласие, понеже им се стори, че още нямаше достатъчно люде, приели кръста. През тази година не се бяха минали два месеца, когато се свика парламент в Компиен. Там бяха всички графове и барони, които бяха приели кръста. Там бяха разменени много мнения, но окончателното решение бе, че ще изпратят хора, най-добрите, които биха могли да намерят, и че ще им дадат пълна власт, за да уредят всичко така добре, както биха го уредили сеньорите.

 

 

1Според Вилардуен Фулк от Ньойи започва да проповядва идеята за нов кръстоносен поход през 1197 г. стар стил. В действителност началото на проповедта трябва да се отнесе към времето между 8 януари 1198 г. (избора на Инокентий III за папа) и 29 март същата година (края на 1197 г. по стария стил). Вж. Villehardouin, I, р. 3, n. 2.
2Инокентий III, или Лотарио ди Сеньи, произхожда от висшата римска аристокрация. Роден е през 1160 г, учи богословие в Париж и право в Болоня. Автор е на няколко съчинения, между които и традиционното „De contemptu mundi“ („За презрението на света“). Избран за папа през 1198 г. Неговият понтификат отбелязва апогея на папската власт. Инокентий III се разглежда не само като викарий на свети Петър, но и на самия Исус Христос. Разпростира папската власт над по-голямата част от християнските държави. Намесва се активно във вътрешните дела на Арагон, Кастилия, Португалия, Норвегия, Бохемия, Унгария, Сицилия, Германия, Англия и дори във Франция над която папската институция никога не е имала реална власт. Играе активна роля в организирането и провеждането на IV кръстоносен поход, на похода срещу албигойците, свиква и председателства IV Латерански събор, който оставя трайни следи в историята на католическата църква. Инокентий III умира през 1216 г. За него вж. J. Le Gоff, La civilisation de l’Occident médiéval, p. 603 604 (c най-важната литература). Вж. още H. Rоsсher, Papst Innocenz III und die Kreuzzüge, Göttingen. 1969; Queller, The Fourth Crusade, passim; Settоn. The Papacy, p. 1-26.
3Филип II Огюст (1180-1223), крал на Франция. Син на Луи VII, роден през 1165 г. Коронясан за крал приживе на своя баща (1179). От 1180 до 1186 г. води ожесточена борба с феодалната коалиция, оглавявана от фландърския граф. Уголемява значително кралския домен, разпростира своята власт върху всички големи феодални владения; намесва се успешно в делата на Англия и империята; участва в III кръстоносен поход (1189-1192). Ролята му във френската история се сравнява от съвременниците с тази на Карл Велики. Вж. J. Lе Gоff, La civilisation de l'Occident médiéval, p. 622 (c посочената литература).
4Ричард I, или Ричард Лъвското сърце (1189-1199), английски крал. Син на Хенри II и Елеонора Аквитанска. От гледна точка на средновековното общество — типичен, съвършен рицар. Прекарва голяма част от живота си в своите френски владения; участник в III кръстоносен поход (1189—1192) заедно с Филип II Огюст и Фридрих Барбароса. Прекарал две години в плен у австрийския херцог Леополд и император Хенрих VI. Умрял през 1199 г. от рана, получена при обсадата на един замък във Франция.
5Пиер от Капуа (родом от Амалфи — Капуа е фамилно име). Кардинал на Санта Мария ин Вита Лапа, а по-късно кардинал на Сан Марчело. Папски легат за IV кръстоносен поход
628 ноември 1199 г.
7Граф Тибо и граф Луи са били племенници на крал Филип II Огюст чрез своите майки Мари и Аелис; негови първи братовчеди чрез бащите си Анри I дьо Шампань и Тибо V дьо Блоа,  двамата братя на Аликс дьо Шампань, майка на Филип II Огюст. Граф Тибо и граф Луи са племенници на английския крал посредством своите майки, полусестри на Ричард Лъвското сърце.
8В случая Ил дьо Франс — не само равнината на север от Париж, но и областите на Соасон, Лион, Амиен, т. е. „grosso modo“ — собствения домен на краля на Франция и съседните малки владения, върху които кралят е оказвал влияние (Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 113).
923 февруари 1200 r.

X

Right Click

No right click