Индекс на статията
[III. РИЦАРИТЕ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ]
[1. ЗАМИНАВАНЕТО]
[47.] След Великден, към Петдесетница1, поклонниците започнаха да заминават от своите страни; и знайте, че много сълзи бяха пролети от умиление, когато те напуснаха страните си, хората си и приятелите си. Те яздиха така през Бургундия и през върховете на Монжьо2, през върха Сени и през Ломбардия. И така започнаха да се събират във Венеция и да се настаняват в пристанището, на един остров, който се нарича Свети Никола.
[48.] По това време една флота отплава от Фландрия, където се намираха голям брой въоръжени знатни люде. Капитани на тази флота бяха Жан дьо Нел, кастелан на Брюж, Тиери, който бе син на граф Филип дьо Фландр, и Никола дьо Майи. И те обещаха на граф Бодуен и се заклеха пред евангелията, че ще преминат през пролива на Мароко3 и ще се присъединят към армията от Венеция и към самия него, на което и място да са чули, че се е отправил. И поради това графът и неговият брат Анри изпратиха с тях своите кораби4, натоварени с облекло, хранителни припаси и други неща.
[49.] Тази флота беше много хубава и много богата; и графът на Фландрия, и поклонниците имаха голямо доверие в нея, тъй като по-големият брой от техните добри сержанти отпътува с флотата. Но те удържаха лошо думата, дадена на своя сеньор — те и останалите, понеже се уплашиха, както и много други, от голямата опасност, с която тези от Венеция5 се бяха обвързали.
[50.] По този начин не изпълниха задълженията си епископът на Отюн, Гиг граф дьо Форез, Пиер Бромон и много други люде, които бяха твърде силно порицани; те извършиха малко нещо там, където отидоха. А от французите отсъстваха Бернар дьо Морюй, Юг дьо Шомон, Анри д’Арен, Жан дьо Вилер, Готие дьо Сен Дени, неговият брат Юг и мнозина други, които ловко избягнаха минаването през Венеция по причина на голямата опасност, която съществуваше там,6 и отидоха в Марсилия; заради това те бяха посрамени и твърде укорявани, поради което после им се случи голямо премеждие.
[51.] Ние няма да ви говорим за онези, а ще ви разкажем за поклонниците, голяма част от които вече бе пристигнала във Венеция. Граф Бодуен дьо Фландр също вече бе дошъл в града, както и мнозина други. Там до тях достигна новината, че много от поклонниците се отправяха по други пътища към други пристанища; и те бяха силно развълнувани, тъй като не биха могли да сдържат своите обещания, нито пък да намалят сумата, която дължаха на венецианците.
[52.] И те решиха помежду си да проводят сигурни пратеници, за да посрещнат поклонниците и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен, който още не беше пристигнал, да ги уговорят и да ги помолят коленопреклонно да имат милост към отвъдморската земя и да им покажат, че никакво друго преминаване освен през Венеция не би било от полза.
[53.] За това пратеничество бяха избрани Юг дьо Сен Пол и Жофроа, маршалът на Шампания. И те яздиха до Павия в Ломбардия. Там намериха граф Луи с голям брой добри рицари и добри мъже. Отстъпвайки на тяхното увещание и на тяхната молба, много люде, които се бяха отправили към други пристанища по други пътища, се насочиха към Венеция.
[54.] При все това от Плезанс се отделиха много знатни люде, които се отправиха по други пътища към Апулия7. Там бяха Вилен дьо Ньойи, който беше един от добрите рицари в света, Анри д’Арзилиер, Рено дьо Дампиер, Анри дьо Лоншан, Жил дьо Трасиньи, който бе васал на граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и на когото този беше дал петстотин ливри от своите, за да тръгне заедно с него в похода. С тези там потеглиха много голям брой рицари и сержанти, чиито имена не са вписани тук.
[55.] Това беше твърде голямо намаляване за тези от армията, които отиваха във Венеция; и на тях8 им се случи голямо премеждие, както вие ще можете да чуете по-нататьк.
[2. КРЪСТОНОСЦИТЕ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ]
[56.] По този начин граф Луи и останалите барони отидоха във Венеция и бяха приети с голямо празненство и с голяма радост и се настаниха на остров Свети Никола заедно с другите. Армията беше твърде хубава и бе съставена от добри люде. Никога човек не е виждал нито толкова многобройна, нито пък толкова хубава армия. А венецианците поддържаха пазара много изобилен, така че той предлагаше всичките необходими неща за конете и за хората. И флотата, която те бяха подготвили, беше така богата и така красива, каквато никога никой християнин не бе виждал — нито по-хубава, нито по-богата; всъщност имаше нефове, галери и юисиери9 три пъти повече, отколкото бяха необходими за хората от армията.
[57.] Ах! Какво голямо нещастие бе, че останалите, които отидоха в други пристанища, не дойдоха тук! Колко възхвалено щеше да бъде християнството и унижена земята на турците! Венецианците бяха изпълнили твърде добре своето задължение и дори нещо повече. И те призоваха графовете и бароните да удържат своята дума и да им изплатят парите; защото те бяха готови да заминат.
[58.] Цената за преминаването бе поискана от армията. А в нея имаше мнозина, които казваха, че не могат да заплатят своето преминаване; и бароните събраха това, което биха могли да имат. Те заплатиха впрочем цената за пътуването — колкото можаха да съберат, след като бяха помолили и изискали необходимата сума. И когато заплатиха, те не само че не се издължиха, но и не успяха да преполовят сумата.
[59.] И тогава бароните се събраха на съвет и казаха: „Сеньори, венецианците много добре изпълниха своите задължения спрямо нас и дори сториха повече; но ние не сме достатъчно хора за да можем, заплащайки преминаването, да изпълним нашите задължения спрямо тях; и това е поради отсъствието на тези, които отидоха по другите пристанища. За Бога, нека всеки отдели от своето имущество толкова, така че да можем да заплатим това което ние сме се задължили! Защото не е ли по-добре да изразходваме тук всички наши средства отколкото да сторим грешка да загубим това, което сме дали досега, и да не устоим на нашите обещания; защото, ако този поход не се състои, помощта за отвъдморската земя е загубена.“10
[60.] Получи се голямо разногласие, причина за което бе по-голямата част от бароните и останалите люде, които казаха: „Ние заплатихме нашето преминаване. Ако те11 искат да ни отведат, ние ще отидем с тях на драго сърце; но ако те не искат, ние ще си уредим нещата и ще отидем в други места за преминаване.“ Те казваха така, тъй като желаеха армията да се раздели. А другата част отговори12: „Ние предпочитаме да предоставим нашите средства и да отидем бедни в армията, отколкото тя да се раздели и да погине; защото Господ ще ни ги върне, когато му е угодно.“
[61.] Тогава графът на Фландрия започна да дава всичко, което притежаваше, и това, което бе могъл да вземе в заем13; и също така граф Луи, маркизът [Бонифас], граф Юг дьо Сент Пол и тези, които държаха тяхната страна. Колко хубави съдове от злато и сребро бихте могли да видите тогава, когато ги отнасяха в двореца на дожа, за да бъде заплатено! И когато те заплатиха, от уговорената сума липсваха тридесет и четири хиляди сребърни марки. Поради това много радостни бяха тези, които бяха запазили своето състояние и не желаеха да дадат нищо; защото те мислеха, че армията ще бъде погубена и разпръсната. Но Бог, който дава надежда на отчаяните, не пожела да допусне това.
[3. ФРАНКО-ВЕНЕЦИАНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА 3APA]
[62.] Тогава дожът говори на своите хора и им каза: „Сеньори, тези люде не могат да ни заплатят повече. И всичко, което те ни платиха, ние го приехме заради задължението към нас, което те не могат да удържат. Но нашето право няма да бъде признато от всички и ние ще бъдем порицани — ние и нашата страна. Да им предложим впрочем едно споразумение.
[63.] „Кралят на Унгария ни отне Зара14 в Есклавония, който е един от най-укрепените градове в света; и никога, каквато и власт да имаме, той няма да ни бъде върнат освен чрез тези хора. Нека им предложим да ни помогнат да го завладеем, а ние да им дадем отсрочка за тридесет и четирите хиляди марки, които те ни дължат дотогава, докато Бог ни остави да го завладеем заедно, ние и те.“ Това споразумение впрочем бе предложено. И бе твърде атакувано от тези, които бяха пожелали армията да се раздели. Но при все това споразумението бе съставено и сключено.
[64.] Тогава те се събраха една неделя в църквата „Свети Марко“ и това бе един твърде голям празник15; жителите на страната и по-голямата част от бароните и поклонниците бяха там.
[65.] Преди да започне голямата служба, дожът на Венеция, който се наричаше Енрико Дандоло, се изкачи на аналоя, говори на народа и му каза: „Сеньори, вие сте се съюзили с най-доблестните люде в света за най-висшето дело, което някога хората са предприемали. Аз съм стар и немощен човек и освен това недъгав16 и имам нужда от почивка. Но виждам, че никой не би могъл да ви управлява и да ви ръководи като мен, който съм ваш господар. Ако вие бихте искали да се съгласите да взема знака на кръста, за да ви защитавам и да ви водя, а моят син да остане на моето място и да пази страната, аз ще тръгна на живот или смърт с вас и с поклонниците.“
[66.] И когато тези го изслушаха, те се развикаха в един глас: „Ние ви молим, за Бога, да го дадете [съгласието], да го сторите и да дойдете с нас.“
[67.] Хората от страната и поклонниците бяха много развълнувани и много сълзи бяха пролети, понеже този доблестен човек имаше много причини, за да остане; защото той беше стар човек и неговите очи бяха хубави на глед, но той не виждаше никак, тъй като бе загубил зрението си в резултат на едно раняване в главата.17 Той имаше много голямо сърце! А! Колко малко му приличаха онези, които бяха отишли в други пристанища, за да избегнат опасността!
[68 ] Впрочем той слезе от аналоя, отиде пред олтара и коленичи, проливайки много сълзи; а те му пришиха кръста върху една голяма памучна шапка18, защото той желаеше хората да го виждат. И венецианците в твърде голям брой и в голямо множество започнаха да приемат кръста: до този ден все още имаше твърде малко кръстоносци.19 Нашите поклонници бяха много радостни и много развълнувани от това вземане на кръста поради мъдростта и неустрашимостта, които той имаше в себе си.
[69.] Дожът взе кръста, както вие чухте. Тогава започнаха да предават нефовете и галерите, и юисиерите на бароните, за да заминат. И вече бе изтекло много време, тъй като приближаваше септември20.
[4. ПЪРВИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА МЛАДИЯ АЛЕКСИЙ АНГЕЛ]
[70.] Впрочем чуйте едно от най-големите чудеса и едно от най-големите приключения, за които вие някога сте чули. По това време имаше в Константинопол един император, който се наричаше Сюрсак21 Той имаше брат на име Алексий22 и когото бе откупил от турски затвор. Този Алексий залови своя брат императора, извади му очите от главата и се провъзгласи за император чрез предателство, както вие току-що чухте. Той го държа така дълго време в затвор, както и един негов син, който се наричаше Алексий. Синът сполучи да се измъкне от затвора и избяга с кораб до един крайморски град, който се назовава Анкона. Оттам той се отправи при крал Филип Германски23, който бе женен за негова сестра. И той пристигна във Верона, в Ломбардия, настани се в града и намери там много поклонници, които отиваха в армията.24
[71.] И тези, които му бяха помогнали да избяга и го придружаваха,25 му казаха: „Господарю, ето близо до нас, във Венеция, една армия, съставена от най-добри люде и най-добрите рицари на света, които отиват отвъд морето. Помоли ги настойчиво да проявят милост към тебе и твоя баща, които сте ограбени така несправедливо. И ако те биха пожелали да ти помогнат, ти ще сториш всичко това, което те ти кажат. Може би ти ще спечелиш тяхната милост.“ И той заяви, че ще го направи на драго сърце и че този съвет е добър.
[72.] Той взе впрочем своите пратеници и ги проводи при маркиз Бонифас дьо Монфера, който командваше армията, и при другите барони. Когато бароните ги видяха, те бяха много учудени и отговориха на пратениците: „Ние чухме добре това, което вие ни казвате. Ще изпратим с него26 [наши пратеници] при крал Филип — там, където той отива; ако той желае да ни помогне да си възвърнем отвъдморската земя, ние ще му помогнем да завладее своята; защото ние знаем, че тя е била несправедливо отнета от него и от неговия баща.“ Така пратениците бяха проводени в Германия при младия принц на Константинопол и при крал Филип Германски.
[73.] Преди това, което ние ви разказахме тук, в армията пристигна новина, от която бароните и останалите люде бяха твърде натъжени, понеже монсеньор Фулк — достойният човек, светият човек, който първи започна да проповядва кръстоносния поход, завърши дните си и умря27.
[74.] И след това събитие28 им пристигна рота от много добри рицари от германската империя, от което те29 бяха много радостни. Дойдоха епископът на Хавещат и граф Берту дьо Касенелебог, Гарние дьо Сюитр, Александр дьо Вилер, Орри дьо Тон.