Индекс на статията
[VI. ПЪРВА ОБСАДА НА КОНСТАНТИНОПОЛ: АЛЕКСИЙ IV ИМПЕРАТОР]
[1. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА КУЛАТА В ГАЛАТА]
[155.] Определеният ден дойде така, както бе избран1; и всичките рицари бяха на юисиерите със своите бойни коне; и бяха напълно въоръжени, с пристегнати шлемове, а конете покрити с броня и оседлани; останалите люде, които нямаше да бъдат особено полезни в битката, бяха в големите нефове; и всички галери бяха въоръжени и украсени.
[156.] Сутринта, малко след изгряването на слънцето, беше хубава. А император Алексий ги очакваше с многобройни баталиони и многобройна свита от другата страна. И тръбите прозвучават, и всяка галера бива привързана за един юисиер, за да премине по-лесно.2 Никой не пита кой трябва да върви напред, но който може по-рано, по-рано излиза [на брега]. И рицарите напущат юисиерите и скачат до пояс в морето, изцяло въоръжени, шлемовете пристегнати и мечовете в ръцете; и също така скачат добрите стрелци с лъкове, добрите сержанти и добрите арбалетчици, всяка рота на мястото, където е достигнала.
[157.] А гърците даваха вид, че желаят да окажат съпротива. Но когато дойде моментът рицарите да наведат копията,3 гърците им обръщат гръб, побягват и им оставят крайбрежието. И знайте, че никога едно пристанище не е било завладявано по-гордо.4 Тогава моряците започват да отварят вратите на юисиерите и да хвърлят навън мостовете; и започват да извеждат конете; и рицарите започват да възсядат конете си; а бойните части започват да се подреждат, както бе определено.
[158.] Граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, който съставяше челната охрана, препуска, а другите бойни части го последваха според това, както трябваше да яздят. И те отидоха до там, където император Алексий се бе разположил на лагер. А той се бе оттеглил към Константинопол и изостави издигнати своите палатки и павилиони. И там нашите взеха голяма плячка.
[159.] Решението на нашите барони бе да се установят за нощуване на пристанището, пред кулата на Галата, където беше закачена веригата, започваща от Константинопол5; и знайте в действителност, че този, който желаеше да влезе в пристанището на Константинопол, трябваше да премине през тази верига; а нашите барони видяха добре, че ако не овладеят тази кула и не прекъснат тази верига, те са загубени и в лошо положение. Те се настаниха да нощуват пред кулата и в еврейския квартал, който се нарича Естанор6 и който образува един град, твърде хубав и твърде богат.
[160.] През нощта те поставиха добра охрана; а на другия ден, към девет часа, тези от кулата в Галата и онези, които бяха дошли от Константинопол с лодки, за да ги подпомогнат, предприеха нападение; и нашите хора се хвърлят към оръжията. Там Жак д’Авен и неговите люде се биха пешком; и знайте, че той трябваше да понесе твърде много и че бе ранен с меч в лицето и заплашен от смърт. И един негов рицар, който се наричаше Никола дьо Жанлен, скочи на кон и помогна твърде много на своя сеньор; и го стори много добре и получи за това голяма похвала.
[161.] В лагера бе дадена тревога и нашите хора идват от всички страни; и те ги изтласкаха обратно твърде ожесточено и там имаше много убити и пленени. А имаше и такива, които не се върнаха към кулата, но се отправиха към лодките, откъдето бяха дошли; и там също имаше много удавени, а малцина се изплъзнаха. А тези, които се върнаха към кулата, онези от лагера ги притиснаха толкова отблизо, че не можаха да затворят портата. Там, при портата, битката отново бе голяма и те им я отнеха със сила и ги заловиха вътре: там имаше много убити и много пленени.
[2. ОБСАДАТА]
[162.] Така бе завладян замъкът на Галата, а пристанището на Константинопол — взето със сила. Тези от армията бяха твърде окуражени и славеха много нашия Господ Бог; а пък онези от града бяха много обезкуражени. На следния ден нефовете, платноходите и галерите, и юисиерите бяха изтеглени във вътрешността на пристанището. И тогава тези от армията свикаха съвет, всички заедно, за да решат какво трябва да сторят: дали да нападнат града откъм морето или по сушата. Венецианците поддържаха усилено мнението, че стълбите трябва да бъдат поставени на корабите и цялата атака да бъде проведена откъм морето. Французите говореха, че не могат да действат по море така добре като тях, но че от момента, когато ще имат своите коне и оръжията си, те биха могли по-добре да действат на сушата. Краят на съвета бе, че венецианците ще нападнат откъм морето, а бароните и тези от армията — по суша.
[163.] Те прекараха така четири дни. На петия ден целият лагер се въоръжи и бойните части яздиха, както бяха подредени,7 по крайбрежието над пристанището до мястото срещу Влахернския дворец8; а флотата дойде пред пристанището, срещу тях, а това беше близо до края на пристанището. И там има една река, която се влива в морето,9 така че тя не може да се премине освен по един каменен мост. Гърците бяха прекъснали моста и бароните накараха армията да работи целия ден и цялата нощ, за да поправи моста. Така мостът бе поправен и на следната сутрин бойните части се въоръжиха; и те яздиха една след друга, както бе наредено, и отиват пред града. И никой от града не излезе срещу тях: това беше много голямо чудо, тъй като на един човек от армията се падаха двеста в града.
[164.] Тогава бароните решиха да се настанят между Влахернския дворец и замъка на Боемунд10, който всъщност беше един манастир, заграден с крепостни стени.11 И тогава опънаха палатките и павилионите и това беше нещо твърде неустрашимо за гледане: защото от Константинопол, който заемаше три лийо фронт от страна на сушата,12 цялата армия можеше да обсади само една от портите.13 А венецианците бяха в морето, в нефовете и платноходите; и те издигнаха стълбите, стрелометните и каменометните машини и приготвиха много добре своята атака. И бароните също приготвиха своята откъм сушата с каменометки и стрелометки.
[165.] И знайте, че те съвсем не бяха в състояние на мир: защото не минаваше час от нощта или от деня, когато някой от баталионите да не бъде изпратен въоръжен пред портата, за да охранява бойните машини и да пречи на излазите на гърците. И въпреки всичко това те не преставаха да правят многобройни излази при тази порта и при другите; и те [гърците] ги притиснаха толкова отблизо, че шест или седем пъти трябваше цялата армия да грабва оръжието. И те [рицарите] нямаха възможност да отидат да потърсят хранителни припаси дори на четири хвърляния с арбалет далече от лагера; а те имаха твърде малко храна с изключение на брашно и солено месо; но и от тях те имаха малко, а прясно месо щеше да им липсва съвсем, ако не бяха конете, които им биваха убивани; и знайте, че те нямаха продоволствие в цялата армия [дори] за три седмици; и те бяха в много голяма опасност, защото никога в никакъв град толкова много хора не са били обсаждани от толкова малко хора.
[166.] Тогава те намислиха едно твърде добро средство: те укрепиха целия лагер със сигурна ограда, със здрави дъбови греди и колове; и с това те станаха много по-силни и по-добре защитени. Гърците извършваха толкова често излази, че не ги оставяха да си починат; и тези от лагера ги отблъскваха твърде ожесточено; и всеки път, когато излизаха [от града], гърците претърпяваха загуби.
[167.] Един ден на стража бяха бургундците14; и гърците предприеха нападение срещу тях и една част от най-добрите им хора излезе навън от града; а тези от лагера от своя страна се хвърлиха върху тях и ги отблъснаха енергично и ги притиснаха така близо до портата, че отгоре върху тях хвърлиха големи каменни блокове. Там беше пленен един от най-добрите гърци от града, който се наричаше Константин Ласкар15; и го залови Готие дьо Ньойи, както бе яхнал коня си. И тук бе счупена от удар с камък ръката на Гийом дьо Шамплит, а това бе голямо нещастие, защото той беше много храбър и доблестен.
[168.] Не мога да ви изброя всичките удари, всичките ранени и всичките мъртви. Но преди битката да прекъсне, пристигна един рицар от свитата на Анри, брата на граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, който се наричаше Йосташ дьо Марше, който носеше само гамбизон16, една желязна каска и щит на шията17; и той стори твърде много, за да изтласка обратно враговете, и му бяха отправени големи похвали. Не минаваше нито ден, през който да не се извършват излази, но аз не бих могъл да ви говоря за всичките. Гърците ги притискаха толкова отблизо, че те не можеха да спят, нито да си починат, нито да се хранят освен с оръжие в ръка.
[169.] Гърците извършиха друг излаз от една порта горе,18 където те отново загубиха много; но там беше убит един рицар, който се наричаше Гийом дьо Жи; и там се прояви твърде много Матийо дьо Валинкур — той загуби коня си, който бе убит на моста на портата; и мнозина, които участваха в тази битка, се отличиха твърде много. При портата19 под Влахернския дворец, където те [гърците] излизаха най-често, си спечели почести като никой друг Пиер дьо Брашийо, тъй като той бе настанен съвсем наблизо и се намесваше най-често в битките.
[170.] Тази опасност и това изпитание за тях продължи почти десет дни, докато един четвъртък сутринта20 техният пристъп бе подготвен, както и техните стълби. И венецианците също бяха подготвили откъм морето своя пристъп. Щурмът бе така замислен, че три бойни части от седемте ще охраняват лагера откъм външната страна, а четири ще отидат в атака. Маркиз Бонифас дьо Монфера имаше за задача защитата на лагера откъм полята, също както и бойният отряд на шампанците и този на бургундците начело с Матийо дьо Монморанси. А граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено отиде в атака заедно със своите хора; и Анри, неговият брат, и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен, и граф Юг дьо Сен Пол, и тези, които вървяха с тях, отидоха в нападението.
[171.] И те подпряха две стълби на една издадена напред бойница близо до морето.21 А стената бе изцяло заета от англичани и датчани22; пристъпът беше силен, тежък и безмилостен. Двама рицари и двама сержанти твърде енергично се изкачиха по стълбите и овладяха стената над тях. На стената се изкачиха около петнадесет души и се биха тяло срещу тяло с брадви и мечове. И тези отвътре се съвземат, отблъскват ги навън твърде безмилостно, задържайки двама от тях; и тези от нашите хора, които бяха задържани, биват отведени при император Алексий, от което той бе твърде радостен. И пристъпът на французите завърши така; и там имаше много ранени и осакатени, и бароните бяха твърде разгневени.
[172.] А дожът на Венеция не бе забравил задълженията си, но бе подредил своите нефове, юисиери и платноходи само в един фронт; и този фронт се разпростираше на около три хвърляния с арбалет. И той започва да се приближава до брега, който беше под стените и кулите. Тогава вие бихте могли да видите стрелометните машини, действащи от палубата на нефовете и юисиерите, и летящите стрели от арбалетите, и лъковете, стрелящи непрекъснато, а онези отвътре да се защитават много яростно от височината на стените и кулите, и стълбите на нефовете да се приближават толкова близо, че на много места те се биеха с копия и мечове; и суматохата бе така голяма, че изглеждаше сякаш морето и земята се разтваряха. И знайте, че галерите не се осмелиха да се доближат до брега.
[173.] Вие ще можете да чуете впрочем за един необикновен подвиг: дожът на Венеция, който бе стар човек и съвсем не виждаше, стоеше напълно въоръжен на предната част на своята галера със знамето на свети Марко23 пред себе си; и той вика на своите хора да го свалят на сушата или в противен случай ще се разправи с тях; и те сториха така, че галерата достига до сушата; и те скачат навън и носят пред него на сушата знамето на свети Марко.
[174.] И когато венецианците виждат хоругвата на свети Марко на сушата и галерата на техния господар, който бе стъпил на земята преди тях, всеки от тях се чувства засрамен и всички отиват към брега. И тези от юисиерите скачат навън и отиват към сушата, кой от кой по-напред и по-добре. Тогава вие бихте могли да видите един великолепен пристъп. И Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, който състави този труд, свидетелства, че повече от четиридесет души му казаха като истина, че те видели хоругвата на свети Марко от Венеция на една от кулите и съвсем не знаели кой я е издигнал там.
[175.] Впрочем чуйте едно необикновено чудо: тези отвътре избягаха и изоставят стените; и тези [венецианците] влизат вътре кой от кой по-бързо, кой от кой по-добре, така че те овладяха двадесет и пет кули и настаняват там свои хора. И дожът взема един кораб и изпраща известие на бароните от армията и им съобщава, че венецианците владеят двадесет и пет кули, и да смятат за сигурно, че тези не биха могли да ги загубят отново. Бароните бяха толкова зарадвани от това, та дори не можеха да мислят, че това е вярно. А венецианците започват да изпращат с кораби на армията бойни и парадни коне от тези, които бяха завладели в града.24
[176.] И когато император Алексий видя, че те бяха влезли така в града, той започна да изпраща своите хора срещу тях в твърде голям брой; а когато венецианците видяха, че не ще могат да им устоят, запалиха огън между себе си и гърците; и вятърът идваше откъм нашите хора и огънят започва да се издига толкова силен, че гърците не можеха да видят нашите хора. Тогава тези се оттеглиха в кулите, които бяха заели и овладели.
[177.] След това императорът на Константинопол Алексий излезе с всичките си сили от града през други порти, отдалечени на около една лийо от лагера; и започват да излизат толкова люде, сякаш това бе целият свят. Тогава той разположи своите бойни части в полето и те препускат към лагера. И когато нашите французи ги виждат, те се затичват към оръжията от всички страни. Този ден на стража беше Анри, братът на граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, както и Матийо дьо Валинкур, Бодуен дьо Бовоар, и хората, които бяха от тяхната част.25 Срещу тях император Алексий беше приготвил много хора, които ще нападнат, излизайки от три порти, и които ще се хвърлят върху лагера от друга страна.26
[178.] И тогава от лагера излязоха шестте бойни отряда,27 които бяха сформирани, и те се подреждат пред оградите си, а техните сержанти и щитоносци, спешени зад задниците на конете им, стрелците с лъковете и арбалетите — пред тях; те съставиха една бойна част от пеши рицари, на брой около двеста, които нямаха вече коне. И те стояха така неподвижни пред оградите, а това бе много мъдро, защото, ако бяха отишли да атакуват в полето, другите имаха толкова много хора, че ние бихме се удавили напълно сред тях.
[179.] Сякаш цялото поле бе покрито с бойни отряди; и те [враговете] настъпваха с малки крачки в пълен ред. Това изглеждаше твърде опасна работа, тъй като нашите имаха само шест бойни отряда, а гърците имаха около шестдесет, между които нямаше нито един, който да не е по многоброен от всеки един от нашите. Но нашите бяха разположени по такъв начин, че не можеха да бъдат достигнати освен отпред. И император Алексий язди, докато стигна така близо, че те се обстрелваха взаимно. А когато дожът на Венеция научи това, той нареди на хората си да се изтеглят и ги накара да изоставят кулите, които бяха завладели, и каза, че би желал да живее или да умре с поклонниците. Така той се отправи към лагера и слезе първи на земята с толкова хора, колкото можа да изведе.
[180.] Бойните части на поклонниците и на гърците стояха дълго време лице с лице, без гърците да се осмелят да дойдат и да ги нападнат на тяхната позиция; а нашите не пожелаха да се отдалечат от оградите. И когато император Алексий видя това, той започна да оттегля своите хора. И след като събра своите хора, той се обърна назад. И когато армията на поклонниците видя това, започна предпазливо да напредва към него; и бойните отреди на гърците започнаха да потеглят и се изтелиха назад към един дворец, който се наричаше Арфелипос.28
[3. КАПИТУЛАЦИЯ НА ГРАДА И КОРОНЯСВАНЕ НА АЛЕКСИЙ IV]
[181.] И знайте, че Бог никога не е спасявал никакъв човек от по-голяма опасност, както той стори с тези от армията в този ден. И знайте, че в армията нямаше такова храбро сърце, което да не изпита голяма радост. В този ден битката се прекрати по такъв начин, без да се направи нещо повече, така както Бог го пожела. Император Алексий се завърна в града, а тези от армията отидоха в лагера си и се освободиха от въоръжението, бидейки твърде уморени и изтощени; и те ядоха малко и пиха малко, тъй като имаха малко провизии.
[182.] Чуйте впрочем чудесата на Господа наш колко хубави са те навсякъде, където той пожелае. Тази същата нощ императорът на Константинопол Алексий взе от своето съкровище това, което можа да отнесе, и отведе със себе си тези от своите хора, които пожелаха да си отидат оттам: и той избяга и изостави града. И тези от града бяха твърде смаяни. И те отиват в затвора, където беше император Сюрсак, чиито очи бяха извадени, обличат го в императорски одежди и го отнасят във владетелския Влахернски дворец29 и те го поставят да седне на царския трон и му се подчиняват като на свой господар. И тогава в съгласие с император Сюрсак те взеха пратеници и ги проводиха в лагера; и те известиха на сина на император Сюрсак и на бароните, че император Алексий бе избягал и че те са възстановили като император император Сюрсак.
[183.] Когато младият човек научи това, той повика маркиз Бонифас дьо Монфера, а маркизът пък призова бароните от целия лагер. И когато те бяха събрани в павилиона на сина на император Сюрсак, той им съобщи новината. И когато те я научиха, не е необходимо да говорим за радостта им: тъй като никога не бе имало по-голяма радост в света; и Господ наш бе славен твърде благочестиво от всички тях заради това, че за толкова кратко време ги беше подпомогнал и от толкова ниско, където те бяха, ги беше издигнал на най-високото.30 И затова би могло да се каже: „Този, на когото Бог желае да помогне, никой не може да му навреди.“
[184.] Тогава започна да се разсъмва31 и лагерът почна да се въоръжава; и всички в лагера се въоръжиха, защото те не се доверяваха много на гърците. И започват да излизат от града вестители — един по един или двама заедно и да разказват същите новини. Решението на бароните и на графовете и това на дожа на Венеция бе, че те ще изпратят пратеници в града, за да узнаят какво е положението там, иначе, ако това, което са им съобщили, е истина, ще поискат от бащата да осигури изпълнението на спогодбите такива, каквито ги бе изготвил синът; в противен случай те не ще оставят сина да влезе в града. Пратениците бяха избрани; единият бе Матийо дьо Монморанси, а другият — Жофроа, маршалът на Шампания; и двама венецианци от страна на дожа на Венеция.
[185.] Така пратениците бяха заведени до портата32; и им отвориха портата и те скочиха от конете на земята. А гърците бяха поставили англичани и датчани с брадвите им от портата до Влахернския дворец. Там те намериха император Сюрсак толкова богато облечен, че напразно би могло да се търси друг по-богато облечен човек; и до него императрицата, жена му, която беше твърде хубава дама, сестра на краля на Унгария.33 От другите високопоставени мъже и високопоставени дами имаше толкова много, че не можеше да се обърне крак; толкова богато накичени, че повече не можеше да бъде.34 И всички тези, които предния ден бяха против него, днес бяха изцяло под волята му.
[186.] Пратениците дойдоха пред император Сюрсак; и императорът и всички останали им оказаха голяма почест. Пратениците казаха, че биха желали да му говорят насаме от страна на неговия син и на бароните от армията. И той стана и влезе в една стая и не взе със себе си друг освен императрицата и своя първи министър, и своя преводач, и четиримата пратеници. Със съгласието на пратениците Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, взе думата и каза на император Сюрсак:
[187.] „Сеньор, ти виждаш как ние служихме на твоя син и как спазихме нашите задължения към него. Той не може да влезе тук, докато не се обезпечат задълженията, които той има към нас. И той иска от вас като ваш син да потвърдите неговите задължения във формата и по начина, по който той ги е поел спрямо нас.“ — „Какви са тези задължения?“ — попита императорът. — „Тези, които ще ви кажа“ — отговори пратеникът.
[188.] „На най-първо място, да постави цялата империя на Романия в подчинение на Рим, от който тя някога се е отделила; след това да даде двеста хиляди сребърни марки на тези от армията и хранителни припаси за една година на малките и на големите; и да поведе десет хиляди души на своите кораби и да ги издържа на свои разноски в продължение на една година; и да поддържа в отвъдморската земя със свои средства през целия си живот петстотин рицари, които ще охраняват земята35. Такива са задълженията, които вашият син има към нас; и той ги осигури чрез клетви и грамоти с висящи печати и чрез крал Филип Германски, който има за съпруга вашата дъщеря. Ние желаем вие също да ни потвърдите тези задължения.“
[189.] „Несъмнено, каза императорът, задължението е твърде голямо и аз не виждам как може то да бъде поето. Все пак вие толкова добре сте му служили — на него и на мен, че ако ви се даде заради това цялата империя, вие ще сте я заслужили напълно.“ Казаха се и се преповториха най-различни слова. Но краят бе такъв, че бащата потвърди съглашенията, както синът ги бе поел чрез клетви и документи, скрепени със златен печат. Грамотата беше предадена на пратениците. Така те се сбогуваха с император Сюрсак и се завърнаха в лагера и казаха на бароните, че бяха изпълнили своята задача.
[190.] Тогава бароните възседнаха конете и отведоха с твърде голяма радост младия принц в града при неговия баща. И гърците му отвориха портата и го приеха с твърде голяма радост и твърде голямо празненство.36 Радостта на бащата и на сина бе извънредно голяма, понеже те не се бяха виждали отдавна и понеже от една толкова голяма бедност и от едно такова голямо изгнание те бяха въздигнати толкова високо — най-напред благодарение на Бога и след това на поклонниците. Така радостта в Константинопол и навън, в лагера на поклонниците, бе твърде голяма поради успеха и победата, която Бог им бе дарил.
[191.] А на другия ден императорът, а също и неговият син помолиха графовете и бароните да отидат за Бога да се установят от другата страна на пристанището, към Естанор,37 защото, ако те биха се настанили в града, биха се страхували от едно стълкновение между тях и гърците и градът лесно би могъл да бъде разрушен. А те — рицарите, казаха, че са му служили [на младия принц) по толкова [много] начини, че не биха му отказали нещо, за което [неговият баща] и той ги молят. Така те отидоха да се настанят на другата страна.38 Така те пребиваваха в мир и в почивка в голямо изобилие на добри хранителни продукти.
[192.) Впрочем вие можете да знаете, че мнозина от армията отидоха да видят Константинопол и богатите дворци, и високите църкви, от които имаше толкова много, и големите богатства, каквито никога в никой град не е имало. За мощите въобще на трябва да се говори, тъй като по това време в града имаше толкова, колкото в останалия свят. Гърците и французите бяха по този начин в близки отношения за всякакви работи, стоки и други неща.
[193.] С общо съгласие между французите и гърците бе решено, че новият император ще бъде коронясан на празника на монсеньор свети Петър, в началото на август.39 Както бе решено, така бе и сторено. Той беше коронясан така тържествено и с такива големи почести, както коронясваха гръцките императори.40 В следващите дни той започна да изплаща парите, които дължеше на тези от армията, и те ги разпределиха в армията и върнаха на всеки цената за неговото преминаване — толкова, колкото беше платил във Венеция.
[4. РЕШЕНИЕ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАТ СВОЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В КОНСТАНТИНОПОЛ]
[194] Новият император отиваше често в лагера да види бароните; и той им оказваше голяма почит, най-голямата, която можеше; и той наистина беше длъжен да го стори, защото те му бяха служили твърде добре. Един ден той дойде да види бароните частно в двореца на граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. Там бяха повикани дожът на Венеция и големите барони за частна среща; и той им изложи един план и им каза: „Сеньори, аз съм император благодарение на Бога и благодарение на вас; и вие ми сторихте най голямата услуга [такава], каквато никога хора не са оказвали на никакъв християнин. Знайте, че мнозина, които не ме обичат никак, ми правят мили очи, и гърците са твърде ядосани от това, че с вашите сили аз съм встъпил в моето наследство.“
[195.] „Срокът, в който вие трябва отново да заминете, е близък: и вашият съюз с венецианците няма да продължи повече от празника на свети Михаил41. В такъв кратък срок аз не мога да изпълня задълженията си към вас. Знайте, че ако вие ме оставите, аз ще загубя отново земята си, [понеже] гърците ме мразят заради вас и те ще ме убият. Но направете това, което ще ви кажа: ако вие бихте останали до март,42 тогава аз ще продължа службата на вашата флота от свети Михаил нататък в продължение на една година; ще платя на венецианците разноските и ще ви дам това, което ще ви бъде необходимо до Великден. А през това време аз ще съм поставил земята си в такова положение, че не бих могъл да я загубя отново; и така моите задължения към вас ще бъдат изпълнени, защото аз ще съм получил парите, които ще ми дойдат от всичките мои земи; и аз ще съм се сдобил с кораби, за да тръгна или да изпратя хора с вас, така както ви бях обещал43. И тогава вие бихте имали цялото лято, за да воювате.“
[196.] Бароните казаха, че ще говорят за предложението в негово отсъствие. Те признаха, че това, което той казваше, беше вярно, и че така беше най-добре и за императора, и за самите тях. И те отговориха, че не биха могли да сторят това освен със съгласието на цялата армия и че те ще разговарят за това с тези от армията, и че ще го осведомят за онова, което биха могли да научат.44 Така император Алексий ги напусна и се завърна в Константинопол. А те останаха в лагера и на следващия ден свикаха парламент, на който бяха поканени всичките барони и всичките капитани от армията45, и по-голямата част от рицарите. И тогава бе представено на всички съдържанието на искането, което императорът беше отправил.
[197.] Тогава в армията настъпи много голямо разногласие, каквото много пъти беше имало, идващо от тези, които бяха искали армията да се раздели: защото на тях им се струваше, че тя продължаваше много.46 И партията, която в Корфу беше в несъгласие,47 прикова останалите да удържат своите клетви и им каза: „Дайте ни корабите, така както ни се бяхте заклели, защото ние желаем да отидем в Сирия.“48
[198.] А другите ги умоляваха и им казаха: „Сеньори, за Бога, да не оставим да се загуби предимството, което Бог ни е дал. Ако ние отидем в Сирия, ние ще пристигнем там в началото на зимата и не ще можем да воюваме; по такъв начин делото, което предприехме за Господа наш, ще бъде погребано. Но ако почакаме до март, ще оставим този император в добро положение, а ние ще си отидем оттук богати с пари и хранителни продукти; и след това ще отидем в Сирия и ще извършим походи в земите на Вавилон.49 А нашата флота ще остане до свети Михаил, след това от свети Михаил до Великден, понеже те [венецианците] няма да могат да ни напуснат заради зимата. И така ще може да бъде завладяна отвъдморската земя.“
[199.] За тези, които желаеха да разединят армията, всичко беше безразлично — и доброто, и лошото, стига тя да се раздели. А тези, които искаха да я запазят цяла, се трудиха с Божия помощ толкова, че работата беше приключена по този начин: венецианците се заклеха отново да продължат [службата на] флота с една година от празника на свети Михаил. И император Алексий им даде толкова [пари], че това беше сторено. А поклонниците от своя страна се заклеха [на венецианците] да продължат съюза така, както веднъж вече го бяха сторили, за същия този срок. И така съгласието и мирът в армията бяха възстановени.
[200.] Тогава в армията се случи едно твърде голямо нещастие: Матийо дьо Монморанси, който беше един от най-добрите рицари в кралството на Франция и от най-ценните, и от най-обичаните, почина; и това бе голяма скръб и голямо нещастие — едно от най-големите, което се бе случило в армията заради един само човек. И той беше погребан в една църква на монсеньор свети Йоан дьо л’Опитал от Ерусалим.50
[5. ПОДЧИНЯВАНЕ НА ПРОВИНЦИИТЕ И ПЪРВИ ПОЖАР В КОНСТАНТИНОПОЛ]
[201.] След това по съвет на гърците и французите император Алексий излезе от Константинопол с твърде многобройна войска, за да си осигури империята и да я подчини на своята воля. С него отиде една голяма част от бароните, а другата остана да пази лагера. Маркиз Бонифас дьо Монфера отиде с него, както и граф Юг дьо Сен Пол, и Анри, братът на граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, и Жак д’Авен, Гийом дьо Шамплит, Юг дьо Колини и много други люде, за които книгата премълчава тук. В лагера останаха граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен, и голямата част от поклонниците.
[202.] И знайте, че по време на този поход, в който замина императорът, всичките гърци от едната и от другата част на ръкава51 се присъединиха към него, на неговите разпореждания и неговата воля и му изразиха вярност и почит като на свой сеньор, с изключение само на Йоанис, който беше крал на Влахия и на България.52 И този Йоанис бе влах,53 който се бе разбунтувал срещу неговия баща и срещу чичо му54; и той бе водил война с тях в продължение на двадесет години55; и беше завладял толкова тяхна земя, бе че станал един богат крал. И знайте, че от тази страна на ръкава Свети Георги, към запад, малко не достигаше, за да му отнеме той почти половината. Този не се подчини на неговата воля, нито на неговата милост.
[203.] Докато император Алексий беше в този поход,56 в Константинопол се случи едно твърде неприятно произшествие: започна стълкновение между гърците и латинците, които се бяха установили в Константинопол и от които там имаше много.57 И аз не зная какви люде от зложелателство запалиха града58; и този огън бе толкова голям и толкова ужасен, че никой не можа нито да го загаси, нито да го овладее. И когато бароните от лагера, които се бяха настанили от другата страна на пристанището, видяха това, те бяха твърде опечалени и изпитаха голямо съжаление, виждайки тези високи църкви и тези богати дворци да рухват и да се рушат и тези големи търговски улици да горят в пламъци. И те не можеха да сторят повече.
[204.] Така огънят обхвана [квартала] над пристанището, нахлувайки в най-гъстата част на града и до морето от другата страна, до самата църква „Света София“; и той продължи осем дни, без някой да може да го угаси; и челото на огъня, докато той бушуваше, се разпространи върху половин лийо на сушата. За вредите, за парите и за богатствата, които бяха погубени там, никой не би могъл да ви направи сметка, нито за мъжете и жените, и децата, от които имаше много изгорели.
[205.] Никой от латинците, които се бяха настанили в Константинопол, от която и страна да бяха, не посмя да остане повече там; но всичките взеха жените и децата си и това, което те можеха да измъкнат и да спасят от огъня, качиха се в лодки и кораби и преминаха пристанището в посока към поклонниците; и те не бяха малко, защото бяха около петнадесет хиляди както малки, така и големи; и след като преминаха от другата страна, те бяха от голяма полза за поклонниците. Така беше унищожено разбирателството между французи и гърци, защото те вече нямаха такива отношения, каквито имаха преди това; и те не знаеха на кого да се оплачат за това, което им тежеше, и на едната страна, и на другата.