Балканите

 

ПРИЛОЖЕНИЕ I:

 

СПИСЪК НА РИЦАРИТЕ*

АЛАР МАКРО — § 12, 32. Рицар от Артоа. Свидетел на много документи, издадени от граф Бодуен IX дьо Фландр и дьо Ено. Заедно с Конон дьо Бетюн представя графа на Фландрия в преговорите с Венеция относно превозването на кръстоносците до Светата земя. Вилардуен не го споменава повече в своя разказ, но от Робер дьо Клери знаем, че Алар Макро — той го поставя сред бедните рицари — (Robert de СIari, § I, p. 3) — е взел участие в кръстоносния поход, завършил с овладяването на Константинопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 163—164.

АЛЕКСАНДР ВИЛЕР — § 74. Вилардуен го споменава само веднъж, тогава, когато изброява рицарите, дошли от Германия. Той пристигнал във Венеция заедно с Конрад де Кросиг, епископ на Хавещат (Халберщат), граф Берту дьо Касенелебог, Тиери дьо Лоос и др. Липсват каквито и да било други сведения за него. — Вж. Lоngnоn. Les compagnons de Villehardouin, p. 247—248.

АНГЕРАН ДЬО БОВ — § 7, 109. Бов, чийто сеньор е бил Ангеран, се намира на пет километра от Амиен, т. е. в кралския домен. Ангеран е син на Робер дьо Бов (намерил своята смърт при обсадата на Сен Жан д’Акр в 1191 г.) и на Беатрис дьо Сен Пол. Женен за Ад дьо Нел, дъщеря на Жан дьо Нел, кастелан на Брюж. Вземал веднъж кръста, придружавайки своя баща в Светата земя, и участвал в обсадата на Сен Жан д’Акр. През 1202 г., в навечерието на заминаването си за Венеция, издал много дарствени документи. Ангеран дьо Бов напуснал кръстоносната армия, пребиваваща в Зара, малко след Симон дьо Монфор — по всяка вероятност през зимата — пролетта на 1203 г. (Според Робер дьо Клери Симон дьо Монфор и Ангеран дьо Бов заминали едновременно в момента, когато рицарите подготвяли атаката срещу Зара — вж. Robert de Сlаri, § XIV, p. 14). Но идеята за кръстоносен поход не го напуснала. Той заминал за Сирия и през 1219 г. взел участие в обсадата на Дамиета. През април 1222 г. Ангеран дьо Бов все още бил в Сирия. Починал е на следващата година. — Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 123—124.

АНДРЕ ДЮРБОАЗ — § 242, 407, 409. Опитите на мнозина учени да идентифицират земята, чийто сеньор е бил Андре, се оказаха несполучливи. Едва напоследък бе установено, че Дюрбоаз (Durboise— Dureboise) е фамилен прякор, носен от различни личности. Липсват сигурни данни за произхода на Андре. Знае се само, че е бил свързан с Невелон, епископа на Соасон. По време на втората атака срещу Константинопол (12 април 1204 г.) Андре Дюрбоаз се намирал на нефа „Поклонница“. И Жофроа дьо Вилардуен, и Робер дьо Клери описват подвига, извършен от него: когато стълбата на кораба достигнала една от крепостните кули, той успял пръв да проникне в града. През януари 1206 г. Андре Дюрбоаз командвал една част от отряда на Тиери дьо Термонд, участвал в битката при Русион и там намерил своята гибел. — Вж. Lоngnоn. Les compagnons de Villehardouin, p. 129.

АНРИ Д’АРЕН — § 50. По всяка вероятност сеньор на Ерен във Вермандоа (Airaines-en-Vermandois) на север-северозапад от Амиен, т. е. в кралския домен. Син на Раул и Мари д’Арен. Към 1181—1182 г. вече е бил рицар и женен. Вилардуен го споменава между рицарите, които отплавали с флотата на Фландрия. Не се знае нищо за неговата съдба след презимуването в Марсилия. Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 125—126.

АНРИ Д'АРЗИЛИЕР — § 5, 54. Арзилиер ce намира на 8—10 км от Витри. По този начин Анри е бил васал на графа на Шампания. Чрез своята съпруга Агнес дьо Монреал той е бил братовчед на бургундския дук Йод III. Потеглил към Венеция, сборното място на кръстоносната армия, Анри д’Арзилиер достигнал до Плезанс, откъдето заедно с Вилен дьо Нюли, Ренар дьо Дампиер и др. се отправил към Апулия и оттам за Сирия. Липсват каквито и да било сведения за по-нататъшната му съдба. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 22—23.

АНРИ ДЬО EHO - § 8, 48, 148, 168, 170, 177, 201, 202, 226, 228, 245, 250, 269, 272, 296, 310, 321, 323, 340, 347, 380, 381, 383-386, 390, 391, 395, 397, 398, 402, 403, 411, 419-421, 423, 426-428, 430, 432, 435, 440-443, 446-449, 450-453, 455, 457-463, 465-467, 470, 472, 477, 478, 482, 485, 487, 488, 490, 492, 494—497, 500. Анри е третият син на Бодуен VIII, граф на Ено, и на Маргьорит д’Елзас, графиня на Фландрия. Роден е към 1175 г. От 1194 г. нататък фигурира в документите, издавани от Бодуен, като „брат на графа“. Взел кръста заедно със своя брат на 23 февруари 1200 г. При първата обсада на Константинопол командвал втория боен отряд. На 17 юли 1203 г. бил в авангарда на кръстоносната армия заедно с брат си Бодуен и граф Юг дьо Сен Пол. През зимата на 1204 г. извършил поход към Филе на Западното черноморско крайбрежие и успял да нанесе поражение на причакващия го в засада император Алексий V Мурзуфл. Взел активно участие в покоряването на земите — първо в Тракия, а след това в Мала Азия. След пленяването на император Бодуен край Адрианопол (14 април 1205 г.) Анри бил обявен за регент на империята, а на 20 август 1206 г., когато смъртта на брат му била потвърдена, бил провъзгласен за император и коронясан в „Света София“.

До края на 1207 г. Анри бил принуден да воюва упорито на два фронта — срещу цар Калоян и срещу император Теодор I Ласкарис, насочвайки своите действия ту в Тракия, ту в Мала Азия. Смъртта на цар Калоян (8 октомври 1207 г.?) го освободила от най-страшния му враг, но и следващите седем-осем години Анри бил принуден да се справя с много трудности и да води военни действия срещу различни противници: война с българския цар Борил (1208 г), нова война срещу Теодор I Ласкарис, който обсаждал в Хераклея неговия съюзник Давид Комнин, война срещу ломбардските барони, които искали да откъснат Солун от империята и да го превърнат в самостоятелно кралство начело със сина на маркиз Бонифас Гийом дьо Монфера (1209 г.), отново военни действия в Мала Азия и на Балканите (от 1211 г. почти до самата му смърт). Все пак усилията на Анри довели до успешен край някои от намеренията му: трайно овладяване на части от крайбрежието на Мала Азия, установяване на съюзни отношения с България (Анри се оженил за дъщерята на покойния български цар Калоян), подчиняване на Солунското кралство и т. н. Преценявайки неговото десетгодишно властване, категорично може да се каже, че това били най-сполучливите години в историята на ефимерната Латинска империя, а самият Анри би могъл да бъде характеризиран като най-изявения неин владетел. Император Анри починал в Солун на 11 юни 1216 г. — Вж. Longnon. Les compagnons de Villehardouin, p. 140—145.

АНРИ ДЬО ЛОНШАН — § 54. По всяка вероятност произхожда от Шампания, където е имало мнозина Лоншан (или Лонгшан). Вилардуен го споменава само веднъж — сред рицарите, отправили се от Плезанс към Апулия при граф Готие дьо Бриен и оттам направо за Сирия. Други сведения за него липсват. — Вж. Lоngnоn. Les compagnons de Villehardouin. p. 67.

АНРИ ДЬО МОНТРЬОЙ — § 6. Идентификацията на този рицар, както справедливо отбелязва Жан Лоньон, е извънредно трудна, тъй като Монтрьой в качеството си на селищно име е често срещано в северната половина на Франция, а Анри — твърде разпространено като собствено име. Най-вероятно той е идентичен със сеньора на Монтрьой льо Анри в графството Анжу. Вилардуен го споменава само веднъж — между рицарите, взели кръста заедно с граф Луи дьо Блоа. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 89-90.

АНРИ Д’ОРМ (Д’УЛМЕН) — § 74. Анри е един от рицарите, дошли от Германската империя. Улме („Orme“, както го нарича Вилардуен, е превод на немското „Ulme“) се намира в Западна Германия, на около петдесет километра западно-югозападно от Кобленц. Вилардуен говори за него само веднъж — когато изброява кръстоносците от империята. От други извори знаем, че той се е завърнал от Константинопол през 1207 г. и е донесъл много мощи, предназначени за различни църкви в Германия. През 1217 г. той отново потеглил на кръстоносен поход, бил пленен от мюсюлманите и отведен в Кайро. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 246—247.

АНРИ ДЬО СЕН ДЕНИ — § 7. Брат на Готие, Юг и Дрю дьо Сен Дени (по-подробно за произхода му — при Готие дьо Сен Дени). Виларуден го споменава сред рицарите от кралския домен, взелн кръста. Не знаем дали Анри е отплавал с флотата от Марсилия към Сирия, както са сторили това двамата му братя Готие и Юг (§ 50). Преди 1207 г. той се е намирал във Франция заедно с братята си Юг и Дрю. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 120.

AHCO ДЬО КАЙЮ - § 9, 149, 322, 403, 421, 430, 436, 453, 462, 478, 493. Неговата земя ce е намирала по крайбрежието на Ламанш, на югозапад от устието на Сома. Той е бил син на Арнул дьо Кайю и на Аликс дьо Бавелингам. При първата обсада на Константинопол го намираме в третия боен отряд, командван от граф Юг дьо Сен Пол (Ансо е бил негов васал). След това участва в експедицията на Анри в Мала Азия, защитава Виза през зимата на 1205—1206 г., участва в похода към Димотика и е сред тези, които отиват да освободят Рение дьо Три. По-сетне е изпратен в Мала Азия заедно с Пиер дьо Брашийо, Пайен д’Орлеан и Йосташ, брат на император Анри.

Ролята на Ансо дьо Кайю става още по-значителна след 1207 г. Той се явява твърде често в разказа за войната с ломбардците — на бойното поле или натоварен с дипломатически мисии. Постепенно Ансо става една от най-важните личности в империята. Когато през октомври 1219 г. Конон дьо Бетюн, регент на империята, се заклел да уважава правата на венецианците, Ансо дьо Кайю е споменат начело на константинополските барони. Потомците му също играят важна роля в съдбините на Латинската империя — неговият син е регент на империята след смъртта на Жан дьо Бриен (1238 г.), а неговият внук се оженил за дъщерята на император Теодор I Ласкарис. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 200—201.

АНСО ДЬО КУРСЕЛ — § 382. Той е племенник на Жофроа дьо Вилардуен, маршала на Шампания и Романия. Неговото родно място се намира в общината Сен Жермен на около пет километра югозападно от Троа. Вилардуен го споменава само веднъж в своя разказ — той бил изпратен от своя чичо да надзирава владенията му в Макре, Траянопол и Вира. Възможно е Ансо дьо Курсел или негови потомщи малко по-късно да са се преселили в Морея. — Longnon, Les compagnons de Villehardouin. p. 65—66.

АНСО ДЬО РЕМИ — § 484, 485. Фиефът Реми се е намирал в графството Клермон, на две лийо от Компиен. Ансо е син на Пиер льо Ру. Имал е много братя и сестри. В разказа на Вилардуен се появява едва през май 1207 г. Според маршала на Романия Ансо (или Ансу) дьо Реми бил отговорен за поражението и пленяването на Тиери дьо Лоос край Никомидия. Най-късно през 1210 г. той се завърнал във Франция. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 108-109.

AXAP ДЬО ВЕРДЮН — § 345. Ръкописите, съдържащи Вилардуеновата творба, дават различно четене: Vercli, Verdi, Verdun, Vredun. Жан Лоньон отдава предпочитание на формата „Веркли“ (Vercli), която според него би могла да бъде лоша транскрипция на Vereli — съвременното Verly. Сведения за Ахар, освен онова, което съобщава Вилардуен, почти няма. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 167—170.

БЕГ ДЬО ФРАНЗЮР — § 292, 413, 414. Фиефът Франзюр се намира на пет лийо от Амиен. Бег е син на Матийо дьо Франзюр и брат на Анселм, монах в абаството Бретьой. Съпругата му се е наричала Мабил и от нея той е имал син на име Юг. Васал е на граф Луи дьо Блоа. Умъртвен по заповед на цар Калоян след превземането на Апрос (1206 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 108.

БЕРНАР ДЬО МОРЮЙ — § 7, 50, 231. Морюй се намира на три лийо югоизточно от Амиен. Бернар дьо Морюй, взел кръста заедно с мнозина други рицари от кралския домен, бил сред тези, които отплавали с флотата от Марсилия. Вилардуен съвсем накратко описва тяхната злощастна съдба: на път за Антиохия при принц Боемунд IV те били изненадващо нападнати от турците и претърпели голямо поражение. Бернар бил сред пленниците. По всяка вероятност той твърде бързо се е освободил от плен, тъй като наскоро след това се появил в Константинопол, а през 1206 г. се отправил към Франция, носейки една скъпоценна реликва — Христова сълза, която му била дадена от император Анри и която той подарил на абатството Сен Пиер в Селинкур (1209 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 123.

БЕРНАР ДЬО СУБРАНГИЕН — § 8. Жан Лоньон, следвайки Дюканж и някои други издатели на Вилардуен, идентифицира Субрангиен, както пише маршалът на Шампания и Романия, със Сомергем в Източна Фландрия, в областта на Ганд. Бернар дьо Сомергем фигурира в много документи, издадени от граф Бодуен IX. Вилардуен го споменава само веднъж — сред рицарите от Фландрия, взели кръста, и ние не знаем нищо повече за неговото участие в кръстоносната експедиция. Робер дьо Клери също го споменава само веднъж и го поставя сред бедните рицари (Robert de Сlari, § I, p. 382-83). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 163.

БЕРТУ ДЬО КАСЕНЕЛЕБОГ — § 74, 279. Берту дьо Касенелебог, както го нарича Вилардуен, или по-правилното граф Бертолд дьо Катценелнбоген (земята, чийто сеньор е бил той, се намира на тридесетина километра от Висбаден), е бил гибелин по своите политически убеждения и приятел на поетите. По време на първата обсада на Константинопол бил в отряда на Бонифас дьо Монфера. Според не съвсем категорични сведения тъкмо той на 12 април 1204 г., когато кръстоносците били проникнали в Константинопол, запалил част от града, за да принуди византийците да се предадат. Той участвал заедно с маркиз Бонифас в покоряването на Гърция и получил като фиеф Велестино (Тесалия). Останал верен на император Анри по време на конфликта с ломбардците (1209 г.). Регент на Солунското кралство. Воювал срещу севастократор Стрез край Пелагония (Битоля) и след това срещу цар Борил (1211 г ). Останал на този пост до 1217 г., когато заминал за Сен Жан д’Акр, преди да се завърне в Германия. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 244—245.

БОДУЕН ДЬО БОВОАР - § 8, 148, 177, 226, 322, 430, 434. Идентификацията на Бодуен е извънредно трудна главно поради невъзможността за точна локализация на земята, чийто сеньор е бил той. Жан Лоньон, отчитайки усилията на всички изследвачи преди него, се спира на две хипотези: Боревоар (на едно лийо североизточно от абатството Мон Сен Мишел) или Бовоа (в Ено). Все пак той е склонен да идентифицира споменатия от Вилардуен Бодуен с лицето, което е подарило един реликварий на абатството Мон Сен Мишел. Вилардуен на няколко пъти говори за Бодуен дьо „Бовоар“, който е бил свързан с кръстоносците от Фландрия и лично с граф Бодуен дьо Фландр и Анри дьо Ено. По всяка вероятност след разногласието си с император Анри (юни 1206 г.) Бодуен дьо Бовоар се е завърнал във Фландрия. Починал е през 1239 г. Той е имал трима синове — Матийо, Жак и Адам. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 154—156.

БОДУЕН ДЬО НЬОВИЛ — § 361. Бодуен е бил сеньор на Ньовил- Витас, на шест километра югозападно от Арас (департ. Па дьо Кале). Вилардуен го споменава само ведиъж — сред загиналите в битката при Адрианопол. Според Жан Лоньон той е идентичен с Бодуен дьо Ньовил, рицар от Артоа, за чиято дъщеря се оженил император Робер дьо Куртене и която станала жертва заедно с майка си на един бунт на Константинополските барони, недоволни от действията и политиката на императора. — Вж. Lоngnоn. Les compagnons de Villehardouin, p. 171.

БОДУЕН ДЬО ОБИНЬИ — § 376. По всяка вероятност той е тъждествен с Бодуен дьо Обиньи от Артоа (Обиньи се намира по средата на пътя между Арас и Сен Пол). Той е бил женен за Матилд дьо Гонлийо и е имал двама синове: Бодуен и Юг. Фигурира в редица документи на Бодуен IX и Юг дьо Сен Пол. Вилардуен го споменава само веднъж — между тези, които след адрианополската катастрофа напуснали Константинопол с пет венециански кораба. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 172—173.

БОДУЕН ДЬО ФЛАНДР И ДЬО ЕНО - § 8, 12, 40, 48, 51, 54, 61, 98, 99, 103, 105, 115, 116, 121, 123, 147, 158, 168, 170, 177, 194, 201, 226, 227,245, 250, 256, 258, 260, 261, 263-265, 267-269, 272, 273, 275-281, 288-296, 299, 302, 304, 306, 309-312, 314-318, 321, 322, 336, 337, 339, 340, 342-344, 347-351, 354, 356, 358, 360, 364, 370, 380-385, 387, 389, 390, 398, 399, 402, 403, 421, 423, 428, 430, 434, 439, 496. Бодуен IX, граф на Фландрия и на Ено, е роден през юли 1171 г. като първороден син на Бодуен VIII, граф на Ено, и на Маргьорит д’Елзас, наследничка на Фландърското графство. Бодуен IX бил васал на краля на Франция (за Фландрия) и на империята (за Ено). Бил е женен за Мари, сестра на Тибо III, граф на Шампания. Бодуен взел кръста на 23 февруари 1200 г. в църквата „Сен Донасиен“ в Брюж. Наскоро след това той организирал голям рицарски турнир в Андан (близо до Намюр), за да призове своите васали към участие в кръстоносния поход. По същото време той организирал и въоръжил една флота, която наред с багажа трябвало да отведе до Венеция голям брой рицари и сержанти. Бодуен потеглил за Венеция на Великден, 14 април 1202 г., по всяка вероятност от Брюж, и в началото на юли пристигнал в града на свети Марко. По време на разногласията в армията той държал да се приеме предложението на Енрико Дандоло за овладяването на Зара и преди всичко предложението на младия Алексий Ангел, желаейки да се запази единството на кръстоносното воинство и да се постигне крайната цел на похода. Пред Константинопол рицарите от Фландрия, най-многобройни в армията, образували два от осемте бойни отряда: граф Бодуен командвал първия от тях, на който била поверена ролята на авангард.

На 9 май 1204 г. Бодуен, опирайки се на многобройното фландърско рицарство, от една страна, и получавайки подкрепата на венецианците, от друга, бил избран за пръв латински император на Константинопол. Неговото властване в столицата на Източната римска империя продължило по-малко от една година — на 14 април 1205 г. край Адрианопол Бодуен бил пленен според някои автори, изчезнал безследно според други или паднал на бойното поле според трети. Тази неизвестност създала романтичен ореол около образа на император Бодуен. Двадесет години по-късно се появил един самозванец — Бертран от Реймс, менестрел на Кларембо дьо Шап, който се представял за първия латински Константинополски император. Заловен и разобличен, той бил обесен по заповед на крал Луи VIII през 1225 г. в Лил. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 137—140.

БОНИФАС ДЬО МОНФЕРА - § 41-45, 61, 72, 91, 98, 99, 111, 112, 115, 116, 123, 138, 143, 145, 146, 153, 170, 183, 207, 209, 245, 247, 249, 250, 252, 256, 258, 261-265, 275, 276, 279, 281, 284-287, 293, 296-301, 309, 324, 326, 327, 331, 389, 398, 450, 456, 458, 495, 496, 499. Той е син на маркиз Гийом III Стария и брат на Гийом Дългата шпага, Конрад и Рение. Чрез своя баща Бонифас е бил в роднински връзки с управляващите дворове във Франция и Германската империя. От друга страна, фамилията Монфера отдавна е била свързана с Ерусалимското кралство и Византийската империя: Гийом Дългата шпага е бил женен за Сибил, кралица на Ерусалим; техният син е бил крал под името Бодуен V. Конрад подпомогнал император Исаак II Ангел срещу разбунтувалия се Алексий Врана, след това се оженил за сестрата на Сибил, Изабел, и станал крал на Ерусалим. Най-малкият брат Рение е бил женен за дъщерята на император Мануил Комнин.

Бонифас дьо Монфера е роден към 1150 г. (през 1171 г. вече е бил женен). Подпомагал брат си Рение (към 1182 г.), а през 1192 г. след смъртта на Конрад наследил маркизството Монфера. Неговият двор е бил твърде прочут за времето си и постоянно посещаван от някои от най-известните трубадури. През септември 1201 г. в Соасон при особено тържествена обстановка Бонифас взел кръста. Той потеглил от Венеция със закъснение и пристигнал в Зара едва след превземането на града, тъй като папата изрично му забранил да вземе участие в обсадата. До 12 април 1204 г. Бонифас оглавявал кръстоносната армия, а на 13 април сутринта бил приветстван от населението на Константинопол като валилевс. На 9 май 1204 г. представителите на армията не без влиянието на Венеция, която се страхувала от нарастване на мощта на своя съсед Бонифас дьо Монфера, избрали за пръв латински константинополски император граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. За да предотврати възможното заминаване на маркиза на Монфера, съветът на бароните решил да му бъдат отстъпени малоазийските провинции. Наскоро след това Бонифас се оженил за императрица Мария, вдовица на император Исаак II Ангел, и поискал да размени земите в Мала Азия срещу Солун и околните области (Македония, Епир, Тесалия, Елада) — размяна, с която Бодуен се съгласил. След уреждането на конфликта с императора (лятото на 1204 г.) Бонифас пристъпил към овладяване на земите, които му били дадени като васално владение. Тези му намерения срещнали сериозната съпротива на някои византийски аристократи — Леон Сгур (Коринт, Навплион), Михаил Ангел Комнин (Епир) и др. Независимо от това Бонифас сполучил да завладее Атина, остров Евбея, разрешил на Гийом дьо Шамплит да участва в покоряването на Морея заедно с Жофроа дьо Вилардуен (племенник на маршала на Шампания и Романия). През август 1207 г. Бонифас положил клетва за васална вярност пред император Анри, а наскоро след това, на 4 септември 1207 г., той бил убит при стълкновение с българското население от околностите на Мосинопол. Бонифас оставил двама синове — един от първата си жена, Гийом, който го наследил като маркиз на Монфера, и Димитър, роден от императрица Мария, който бил провъзгласен още невръстен за солунски крал. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 227-234.

ВИЛЕН ДЬО ЛООС — § 407, 409. Брат на Тиери дьо Лоос (или Лооз). Вилардуен не го назовава сред рицарите, дошли от Империята (§ 74), но от други извори е известно, че Вилен се е отличил на турнира в Андан (1202 г.), организиран от граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. Това може да ни подскаже, че през същата 1202 г. Вилен е потеглил с армията към Светата земя. В разказа на Вилардуен той се появява едва в началото на 1206 г. — Вилен в отсъствието на своя брат командвал ариергарда на отряда, чийто капитан бил конетабълът Тиери дьо Термонд. В злополучната за рицарите битка при Русион (31 януари 1206 г.) Вилен срещнал смъртта наред с по-голямата част от отряда на конетабъла. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 246.

ВИЛЕН ДЬО НЮЛИ — § 5, 54, 231. Сеньорът на Нюли (департ. Горна Марна) е бил син на Готие дьо Нюли и Гибур дьо Виньори и е имал по-малък брат на име Гийом (и двамата са споменати в един документ от 1174 г.). Към 1196 г. той се оженил за Ад дьо Монмирай, вдовица на Кларембо дьо Нойер (загинал при Сен Жан д’Акр); от нея той имал син на име Жан. Вилардуен говори с уважение за него — нарича го „един от най-добрите рицари в света“. Вилен дьо Нюли бил сред тези кръстоносци, които в Плезанс се отклонили към Апулия, за да отплават към Сирия. По-късно той бил в групата рицари, която отивала да постъпи на служба при антиохийския принц Боемунд IV, но по пътя изненадващо била нападната от турците. В тази битка Вилен намерил смъртта си. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 25.

ГАРНИЕ, ГРАФ БОРЛАНД — § 74, 101. Правилно Вернер от Боланден (Боланден се намира на около петдесет километра южно от Майенс). Вернер взел кръста в началото на 1201 г. след едно „чудо“, което го накарало да напусне партията на Филип Швабски, чийто привърженик бил дотогава. Той пристигнал във Венеция с кръстоносците от империята, участвал в превземането на Зара, но в началото на 1203 г. напуснал армията с един търговски кораб и се завърнал в Германия. Вилардуен не пропуска да отбележи, че тази му проява получила „голямо порицание“. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 245.

ГАРНИЕ, ЕПИСКОП НА ТРОА — § 5. Той е син на Гарние I, сеньор на Пон сюр Сен и на Тренел (и двете земи се намират в арондисмана и кантона Ножан сюр Сен) и племенник на Филип дьо Пон, епископ на Троа (1083—1121). По време на кръстоносния поход той трябва да е бил твърде възрастен, тъй като неговият брат Понс II е споменат в документ от 1104 г. Вилардуен говори за него само веднъж — епископът на Троа е споменат начело на рицарите от Шампания, взели кръста в 1199 г., — но той присъства в редица други извори. Кръстоносците са изпитвали голямо уважение и доверие към епископа на Троа — на него е била поверена иконата на Богородица Одигитрия, която Анри дьо Ено отнел от император Алексий V Мурзуфл (Robert de Сlаri, § LXVI, p. 6772-73); пак на него били поверени реликвите, които били иззети от константинополските църкви. Без съмнение Гарние дьо Тренел е бил сред шестимата представители на кръстоносците, посочили Бодуен за император, и един от „tout li vesque“ (Robert de Clari, XCVI, p. 9550), T. e. заедно c епископите на Соасон, Халберщат и Витлеем, които поставили короната на новия император и го отвели до трона. Епископът на Троа не се завърнал във Франция — той починал на 14 април 1205 г., деня на битката при Адрианопол (вероятно просто съвпадение, а не свидетелство за участието на престарелия Гарние в сражението). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villchardouin, p. 13—15.

[ГИ ДЕ СЕРНЕЙ], АБАТ ДЬО ВО - § 83, 95, 97, 109. Ги де Серней е бил един от четиримата монаси от ордена Сито, единствения орден, представен в кръстоносната армия. Вилардуен го характеризира едва ли не като най-изявения привърженик на идеята за разделение на армията. Той се противопоставил остро на намерението да се завладее Зара, сетне на идеята за договора с младия Алексий Ангел (по този въпрос той влязъл в противоречие със своите събратя по орден, които подкрепяли похода към Константинопол) и накрая през април 1203 г. напуснал армията, следвайки граф Симон дьо Монфор. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 127-128.

ГИ, КАСТЕЛАН НА КУСИ - § 7, 114, 124. Замъкът Куси е разположен в кралския домен на шест лийо западно-югозападно от Лаон. Ги е син на Жан, кастелан на Куси, и на Адел дьо Монморанси, т. е. както съобщава и Вилардуен, той е бил племенник на Матийо дьо Монморанси. Като кастелан на Куси той фигурира в документи, издадени между 1170 и 1203 г. Участник в Третия кръстоносен поход. Взел отново кръста с Невелон, епископа на Соасон, своя чичо Матийо дьо Монморанси и останалите рицари от Франция, т. е. от кралския домен. Вилардуен го отбелязва сред ръководителите на опозицията на остров Корфу, която не желаела армията да продължи своя път към византийската столица. Ги починал през юни 1203 г. и тялото му било хвърлено в морето. Той е бил известен като автор на куртоазни песни, а след смъртта си — обект на легенда, залегнала в основата на един роман, носещ неговото име. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 118.

ГИ ДЬО КОНФЛАН — § 45, 114, 152. По всяка вероятност земята, чийто сеньор е бил Ги, е идентична с Конфлан сюр Лантери (департ. От Саон). Ги взел кръста заедно с други рицари от Бургундия, след като маркиз Бонифас приел командването на кръстоносната армия. Вилардуен го поставя сред ръководителите на опозицията на остров Корфу и го споменава само още веднъж — в шестия боен отряд, формиран от бургундците. Повече сведения за него няма. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 213.

ГИ ДЬО МОНФОР — § 109. По-малък брат на граф Симон дьо Монфор. Взел кръста заедно с брат си, последвал го до Зара и оттам заедно с него напуснал кръстоносната армия. Други данни за него липсват. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 128.

ГИ ДЬО ПЕМ — § 45, 114, 152. Син на Ги, сеньор на Пем и Рюит (департ. От Саон). По време на похода вече не е бил млад, тъй като е споменат в документ от 1169 г. Онова, което Вилардуен съобщава за него, се покрива с казаното за Ги дьо Конфлан — взел кръста през септември 1201 г.; един от привържениците на идеята да не се отива към Константинопол и участник в шестия боен отряд, съставен от бургундци, преди първата атака на Константинопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 212.

ГИ ДЬО ПЛЕСИЕ — § 5. Ги дьо Плесие или дьо Плеси (на три лийо източно-югоизточно от Витри) според Вилардуен е брат на Йосташ дьо Конфлан, но според някои документи той е бил негов зет. Вилардуен го споменава само един път — сред рицарите от Шампания, взели кръста. Не се знае дали е взел участие в експедицията и каква е била съдбата му. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 21—22.

ГИ ДЬО УДЕН — § 9. Уден ce намира в департамента Па дьо Кале, арондисман Бетюн, на четири лийо североизточно от Сен Пол. Ги е син на Ансо дьо Уден и Елин дьо Сен Пол и първи братовчед на граф Юг дьо Сен Пол. Вилардуен го споменава само веднъж — сред рицарите, взели кръста заедно с граф Юг дьо Сен Пол. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 201.

ГИ ДЬО ШАП — § 5, 114, 151. Ги дьо Шап е син на Кларембо III, сеньор на Шап и виконт на Троа и по-малък брат на Кларембо IV, също сеньор на Шап и виконт на Троа. Другият му брат Готие е бил канцлер на Шампания (1192—1206 г.). Самият той е бил сеньор на Жюли (Жюли сюр Сарс, арондисман и кантон Бар сюр Сен) и женен за Перонел дьо Бар, дъщеря на Тибо дьо Бар. Участвал в Третия кръстоносен поход, като заминал за Светата земя заедно с граф Анри II. В Сирия той е бил свидетел на сватбата на граф Анри с Изабел, наследничка на Ерусалимското кралство (1192 г.). Завърнал се в Шампания през 1198 г., той бил един от единадесетте барони, избрани от граф Тибо III за негови гаранти при полагане на клетвата за васална вярност към крал Филип II Огюст. Вилардуен го споменава сред основните противници на намерението да се върви към Константинопол, които от Корфу желаели да се отправят към Апулия при граф Готие дьо Бриен. По-късно той го поставя сред най- изтъкнатите представители на Шампания, съставили пети боен отряд, командван от Матийо дьо Монморанси. Той се завърнал в Шампания веднага след превземането на Константинопол (фигурира в документ от 1205 г.) и играл важна роля в съдбините на графството. През 1214 г. той е между петдесет и шестте рицари от Шампания, повикани от Филип Огюст в армията, която воювала срещу коалицията на английския крал, император Отон и фландърския граф. Починал през юли 1221 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 57—58.

ГИГ IV, ГРАФ ДЬО ФОРЕЗ — § 45, 50. Графството Форез е съседно на Бургундското дукство (на югозапад от него). Гиг IV наследил баща си Гиг III, който се оттеглил в абатството Бенисон-Дийо. Граф Гиг IV отплавал с флотата на Фландрия и от Марсилия се отправил към Сирия. Той починал наскоро след пристигането си в Сен Жан д’Акр. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 213.

ГИЙОМ II, СЕНЬОР HA БЕТЮН И ТЕРМОНД - § 8, 376. Гийом II Червенокосия, довереник на Арас (Бетюн), е втори син на Робер V дьо Бетюн и Аелис дьо Сен Пол. Той е първи братовчед на граф Юг дьо Сен Пол и също така братовчед на граф Бодуен дьо Фландр. В документите се споменава за първи път в 1177 г., когато заедно със своята жена Мао дьо Термонд е направил дарение на абатството Сен Бертен. През същата година придружил баща си до Светата земя. През 1193 г. наследил брат си Робер VI в Бетюн. В Константинопол той бил свидетел на два документа, издадени от император Бодуен (февруари 1205 г.). Вилардуен го споменава на първо място сред тези, които веднага след адрианополското поражение, по-точно на 16 април 1205 г., напуснали Константинопол с пет венециански кораба. Гийом II изготвил своето завещание през април 1213 г. и починал на 13 април същата година. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 145—146.

ГИЙОМ, ВИДАМ HA ШАРТР — § 102. Прочут като лирически поет под името Гийом дьо Фериер. Син на Жофроа дьо Фретевал и Елизанд дьо Фериер. Познат отпреди 1180 г., когато заедно с жена си Маргьорит и синовете си Робер, Жан и Гийом направил дарение на монасите от Сен Пиер в Шартр. След завладяването на Зара той напуснал армията и се отправил към Сирия, придружавайки Рено дьо Монмирай. Пристигнал в Константинопол след коронацията на Бодуен. Приет в ордена на тамплиерите, той починал наскоро след това (Е. Фарал неправилно твърди, че той станал велик магистър на ордена и починал в Дамиета през 1219 г. — Villеhadоuin, I, p. 103, n. 2). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 107—108.

ГИЙОМ Д’АРЛ — § 392. Син на Юг-Годфроа II, сеньор на Трец и виконт на Марсилия. Разделял виконтството с брат си Юг-Годфроа III. Според Вилардуен той бил маршал на Бонифас дьо Монфера и заедно с Юг дьо Колиньи ръководил отбраната на Серес, обсаден от цар Калоян (юли 1205 г.). След смъртта на Юг дьо Колиньи той поел ръководството на защитните действия, но твърде скоро предал замъка на българския цар и вероятно е бил сред обезглавените по нареждането на Калоян рицари. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 223.

ГИЙОМ ДЬО БЛАНВЕЛ — § 337, 343. Отъждествяването на Бланвел е невъзможно, тъй като според Ж. Лоньон не отговаря на нито едно съвременно селище във Франция или Белгия. Вероятно Гийом е бил фламандец. През пролетта на 1205 г. той охранявал Чорлу и оказал помощ на венецианците от Адрианопол, които бягали към Константинопол поради избухналото въстание на местното население. По всяка вероятност той е идентичен със споменатия от Анри дьо Валансиен „Guillaumus de Blendel“, който на Коледа 1208 г. се намирал във „Vigneri“ (неидентифицирано, някъде в околностите на Драма) (Henri de Valenciennes, § 571, p. 59—60), и Гийом дьо Блане, споменат в писмо на папа Хонорий III от 3 август 1217 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 168.

ГИЙОМ ДЬО ГОМЕНЬИ — § 8, 434. Гоменьи се намира в Ено, на четири лийо югоизточно от Валансиен. Гийом е син на Гийом, наречен Нокер, и на Мелизанд дьо Иерж. Фигурира в документи от 1188 г. насетне. Вилардуен го споменава само веднъж (освен вземането на кръста) — през юли 1206 г. той напуснал кръстоносната армия, която се движела подир отстъпващия цар Калоян, заедно с Бодуен дьо Бовоар. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 159—160.

ГИЙОМ ДЬО ЖИ — § 169. Сведенията за него са твърде оскъдни. По всяка вероятност произхожда от графството Бургундия. Той бил убит по време на първата обсада на Константинопол, между 11 и 17 юли 1203 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 217.

ГИЙОМ ДЬО НЮЛИ — § 5,231. Брат на Вилен дьо Нюли, споменат заедно с него в 1174 г. в документ, издаден от Жофроа V дьо Жоанвил. Гийом заминал направо за Сирия — Вилардуен не съобщава по кой път, но има основание да се допусне, че той е придружил своя брат, който от Плезанс се отправил към Апулия и оттам за Светата земя. Заедно с мнозина други рицари той постъпил на служба при антиохийския принц Боемунд IV, но в едно злополучно сражение бил пленен от турците. По-нататъшната му съдба е неизвестна. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 25—26.

ГИЙОМ Д’ОНОА — § 7, 114. Гийом д’Оноа (както пише Вилардуен), или Олней (както го отъждествява Ж. Лоньон — Олней су Боа, на пет километра от Париж), е бил син на Готие II. Имал владения във Франция, т. е. в кралския домен, и в Шампанското графство. По време на кръстоносния поход вече не е бил млад, тъй като към 1170 г. издал документ, потвърждаващ продажбата на една воденица. Вилардуен го поставя сред водачите на опозицията на остров Корфу. С това сведенията за него прекъсват. Знае се само, че в 1205 г. се е завърнал във Франция. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 120—121.

ГИЙОМ ДЬО ПЕРШОА - § 436, 478, 481-483, 485. Идентификацията и локализацията на неговата земя са несигурни. Ж. Лоньон се колебае между Perchai—Pescherai или Perchay. Гийом дьо Першоа (или Першей) се появява в разказа на Вилардуен едва през юли 1206 г. — той участва в отряда, освободил след тринадесетмесечна обсада в Станимака Рение дьо Три. През май 1207 г. той е сред тези, които отиват да подпомогнат Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан. Веднага след това той е оставен да защитава Кизик, а малко по-късно се отправя на поход заедно с Тиери дьо Лоос с цел да набавят фураж. В битката с хората на Теодор Ласкарис Гийом дьо Першоа, макар и ранен, успял да се спаси (за разлика от Тиери дьо Лоос, който бил пленен) и да се укрие в църквата „Света София“ в Никомидия. Анри дьо Валансиен съобщава, че той бил в авангарда на латинската армия в битката срещу цар Борил край Пловдив (31 юли 1208 г.). След това неговите дири се губят. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 130.

ГИЙОМ ДЬО СЕН — § 6, 460, 463. Сен е бил разположен в графството Клермон, на пет лийо северно от едноименния град. В разказа на Вилардуен Гийом се появява твърде късно, но знаем, че той е бил свидетел на един акт на граф Луи дьо Блоа, издаден на 1 септември 1203 г. в Константинопол в полза на тамплиерите. През пролетта на 1207 г. той укрепява Шивето, където малко по-късно е обсаден заедно с Макер дьо Сент Менеулд от армията на Теодор I Ласкарис. През 1209 г. той взел участие във войната срещу ломбардците като маршал на императорската армия в отсъствието на Вилардуен, останал в Константинопол. Той бил натоварен с различни мисии и се отличил в битката при Лариса (Henri de Valenciennes, §611, 638, 652, 654). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 98-99.

ГИЙОМ ЛЬО ШАМПАНОА ДЬО ШАМПЛИТ - § 45, 138, 140, 152, 167, 201, 202, 206, 279, 284, 327—330. Брат на Йод льо Шампаноа дьо Шамплит. В 1186 г. е отбелязан сред васалите на бургундския дук. Бил е женен три пъти, последния път за Йосташи дьо Куртене, владетелка на Паси сюр Армансон. От своята майка той наследил виконтството Дижон. Взел активно участие в повечето от действията на кръстоносната армия, като по време на първата обсада на Константинопол (юли 1203 г.) бил ранен — един камък, хвърлен от стената край Влахернската порта, му счупил ръката. По време на раздора между Бодуен и Бонифас взел страната на маркиза на Монфера и го последвал при овладяването на Гърция. През зимата или пролетта на 1205 г. потеглил от Навплион заедно с Жофроа дьо Вилардуен, племенник на маршала, с цел да завладее Морея. Твърде скоро той станал господар на северозападната част на Морея и раздал фиефи на придружаващите го рицари. Към 1208 г., научавайки за смъртта на своя брат Луи, той се завърнал във Франция, за да поеме наследството си. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 210—212; Bon, La Morée fanque, Index, s. v.

ГОТИЕ, ЕПИСКОП НА ОТЮН - § 45, 50. Той е бил епископ от 1189 до 1223 г. Отплавал с флотата на Фландрия през Марсилия за Сирия. Не знаем подробности за неговата съдба — дали е споделил участта на останалите кръстоносци, успели да избягнат гибелта, но попаднали в турски плен? Би трябвало да се е завърнал във Франция, тъй като в 1217 г. заминал отново за Светата земя. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 213.

ГОТИЕ III ДЬО БРИЕН — § 5, 33, 113. Графството Бриен се намира на североизток от Троа и води своето начало от каролингската епоха. Готие III е първороден син на Ерар II и Агнес дьо Монбелияр. Датата на неговото раждане е неизвестна. Ако приемем твърдението на Георги Акрополит, че неговият по-малък брат, бившият ерусалимски крал Жан дьо Бриен (четвърти син на граф Ерар II), бил на осемдесет и четири години, когато пристигнал в Константинопол (1231 г.), то следва, че Готие е бил роден преди 1150 г. Жан Лоньон доказа убедително несъстоятелността на подобно положение и прие, че Готие е роден след 1166 г. Когато през 1199 г. граф Готие взел кръста, той последвал примера на своите предци — прадядо му Ерар I взел кръста в 1097 г.; дядо му Готие II участва във Втория кръстоносен поход, придружавайки крал Луи VII; баща му Ерар II, който вече бил в Светата земя през 1147 г., в 1189 г. взел отново кръста. Готие III не можал да вземе участие в похода, тъй като през 1199 г. се оженил за Елвир, дъщеря на краля на Сицилия Танкред, и потеглил с шестдесет рицари и четиридесет конни сержанти да завладее наследството на своята съпруга, отнето ѝ от император Хенрих VI. За кратко време Готие III успял да овладее почти цяла Южна Италия, но изненадващо бил убит през юли 1205 г. — Вж. Lоngnоn Les compagnons de Villehardouin, p. 15—18.

ГОТИЕ ДЬО БУСИ — § 8. Буси се намира в Ено, на шест лийо южно- югоизточно от Валансиен. Готие фигурира в някои документи, издадени между 1200 и 1202 г., но отсъства от разказа на Вилардуен за кръстоносния поход. Ж. Лоньон допуска, че е бил жив до 1239 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 161—162.

ГОТИЕ ДЬО ВИНЬОРИ — § 5. Готие е син на сеньора на Виньори (департ. Горна Марна) Бартелеми и брат на Ги, и двамата загинали при Сен Жан д’Акр в 1191 г. Бил е женен за Изабел, дъщеря на Ги I, сеньор на Ферте сюр Аманс. Имал е трима синове и една дъщеря. Вилардуен го споменава само веднъж — в списъка на рицарите от Шампания, взели кръста в 1199 г. Вероятно не е взел участие в експедицията, тъй като различни документи доказват неговото присъствие в Шампания през 1202, 1203, 1204 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 20.

ГОТИЕ ДЬО ГОДОНВИЛ - § 6, 12. Годонвил се е намирал в графството Блоа на 14 км североизточно от Шатодюн. Готие заедно с Жан дьо Фриез представял граф Луи дьо Блоа на преговорите с Венеция през 1201 г. Вилардуен не го споменава повече, но Ж. Лоньон е склонен да приеме, че Готие дьо Годонвил е последвал своя сеньор граф Луи дьо Блоа и по всяка вероятност е загинал заедно с него. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 100.

ГОТИЕ Д’ЕСКОРНЕ — § 430, 493. Ескорне, чийто сеньор е бил Готие, се намира в Източна Фландрия. Вилардуен споменава Готие само два пъти в своя разказ: през юни 1206 г. по време на похода за освобождаване на Димотика той командвал осмия боен отряд, съставен от фламандци. През лятото на 1207 г. Готие бил начело на един от четирите отряда, изпратени от император Анри да охраняват навлезлите дълбоко навътре в Стара планина конници, търсещи плячка. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 174—175.

ГОТИЕ ДЬО МОНБЕЛИЯР - § 5, 33. Той е бил свързан с някои от големите фамилии на Шампания. Готие е син на Ришар дьо Монфокон, сеньор на Монбелияр и брат на Ришар, наследил своя баща в семейното владение, и на Агнес дьо Монбелияр, която се омъжила за Ерар II дьо Бриен (от този брак се родил граф Готие III дьо Бриен). Готие дьо Монбелияр заминал със своя племенник за Апулия, а оттам отплавал за Сирия, където играл значителна роля в съдбата на франкското кралство. Той се оженил за Бургонь, дъщеря на краля на Ерусалим и Кипър Амори II, след смъртта на когото (1205 г.) станал регент на малолетния крал Юг I. В 1210 г. бил назначен за конетабъл, а през 1212 г. починал. Готие дьо Монбелияр играл известна роля и в литературната история. Той бил сътрудник или вдъхновител на Робер дьо Борон при съставянето на поемата му „Жозеф д’Арманси“. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 20—21.

ГОТИЕ ДЬО НЕЛ — § 9. Липсват каквито и да били сведения за Готие и за неговия брат Пиер. Ж. Лоньон допуска, че той е бил роднина на Жан дьо Нел и свързан с фамилията на графовете на Соасон. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 201.

ГОТИЕ ДЬО НЬОЙИ — § 167, 361. Необяснимо защо този рицар липсва в просопографията, изработена от Жан Лоньон. От своя страна Е. Фарал не е успял да идентифицира Ньойи (Villеhаrdоuin, II, Idnex, s. v.). Вилардуен го споменава два пъти: при първата обсада на Константинопол Готие пленил Константин Ласкарис, като скочил на коня му; второто споменаване е свързано с жертвите при Адрианопол, сред които е бил и Готие.

ГОТИЕ ДЬО СЕН ДЕНИ — § 7, 50. Най-старият от четиримата братя, носещи името Сен Дени (останалите трима: Анри, Юг и Дрю). Произхождат от рицарска фамилия, която е била на служба в абатството Сен Дени, откъдето идва и тяхното име. Готие е бил васал на графа на Шампания, тъй като е имал няколко владения в това графство. Той потеглил от Марсилия направо за Светата земя, но през 1204 г. се завърнал във Франция. Името Готие дьо Сен Дени се среща в документи от 1204, 1207, 1209, 1220, 1224, 1254—1255, но не може да се каже със сигурност дали става дума за кръстоносеца от 1200 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 119—120.

ГОТИЕ ДЬО TOMБ — § 8. Различните ръкописи на Вилардуен дават различно изписване на името Томб: Stombe, Estombe, Tombes (същата форма се среща и у Анри дьо Валансиен), а в документите на латински: Walterus Stumbe. Според Ж. Лоньон това не е наименование на земя, а фамилно име. Вилардуен го споменава само веднъж — сред фландърските рицари, взели кръста. По всяка вероятност през лятото на 1204 г. той е последвал Бонифас дьо Монфера в Солун и в завладяването на Гърция, тъй като през 1209 г. той пристигнал за парламента в Равеника заедно с други рицари, участвали в обсадата на Коринт (Hеnri d е Vаlеnсiеnnеs, § 669, р. 109). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 162—163.

ГОТИЕ ДЬО ФРЬОЛИНЬИ — § 5. Той е отбелязан сред васалите на графа Тибо III (към 1200—1201 г.). Освен споменаването му между рицарите от Шампания, взели кръста, други известия за Готие дьо Фрьолиньи няма. Не се знае дали е взел участие в експедицията срещу Константинопол и каква е била съдбата му. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 41.

ДРЮ ДЬО БОРЕН — § 8, 434. Борен, чийто сеньор е бил Дрю, се намира в Ено на пет лийо от Камбре. През юли 1206 г. той напуснал армията поради несъгласие с Анри заедно с петдесет други рицари, чийто капитан бил Бодуен дьо Бовоар. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 160.

ДРЮ Д’ЕСТЮРЕН — § 332. Естюрен (както пише Вилардуен), или Etroeungt (идентификация, предложена от Ж. Лоньон), се намира в Ено на шест километра от Авен (Дрю е бил от хората на Жак д’Авен). Дрю последвал своя сеньор и маркиз Бонифас в Гърция и бил убит при обсадата на Коринт по време на един излаз на Леон Сгур (началото на 1205 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 167—168.

ДРЮ ДЬО KPECOHCAK — § 7, 109. Неговата земя ce намира на три лийо североизточно от Клермон. Той е бил женен за Агнeс, сестра на Робер дьо Мовоазен. Дрю е сред рицарите от кралския домен, взели кръста заедно със Симон дьо Монфор. Пак заедно с него той напуснал армията (зимата — пролетта на 1203 г.), тъй като бил противник на превземането на Зара и особено на сключването на договора с младия Алексий Ангел. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 122.

EBPAP ДЬО МОНТИНЬИ — § 5. Отъждествяването на Монтиньи е трудно, тъй като в Северна Франция се срещат петдесетина общини с това наименование, а само в Шампания — десетина. Ж. Лоньон приема, че става дума за Монтиньи сюр Об (департ. Кот д’ор, аронд. Шатийон сюр Сен). Еврар е споменат само веднъж от Вилардуен — сред рицарите от Шампания, взели кръста. Ж. Лоньон не се произнася категорично дали той е взел участие в похода или не, но отхвърля твърдението на някои учени, че в Тесалия е имало някой си „сеньор дьо Монтиньи“. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 41—42.

ЕМЕРИ ДЬР ВИЛЕРОА — § 10, 302. Той е принадлежал към известната фамилия Дю Перш. Владението му Вилерей (идентификация на Ж. Лоньон) се намира на пет километра северно от Ножан льо Ротру. Емери починал в Константинопол през септември 1204 г. почти едновременно с Йосташ дьо Кантелю. Вилардуен пише, че двамата били „mult bon chevalier“. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 106.

EMOH ДЬО ПЕМ — § 45, 114, 152. Брат на Ги дьо Пем. Емон (или Ем — Aime), както своя брат, в Корфу бил противник на експедицията срещу Константинопол и заедно с него бил в шестия боен отряд, съставен от бургундци, преди първата обсада на византийската столица. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 213.

EPBE ДЬО БОВОАР — § 6. Идентификацията му е несигурна, тъй като името Бовоар е твърде разпространено. В различни документи, издадени между 1165 и 1218 г., се споменава Ерве дьо Бовоар, но не би могло да се каже със сигурност дали става дума за едно и също лице и дали то е тъждествено с рицаря, взел кръста в 1199 г. след Луи дьо Блоа. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 101.

EPBE ДЬО ШАТЕЛ — § 6, 102. Вторият син на Жерве дьо Шател (Chastel у Вилардуен), или Шатоньоф (отъждествяване на Ж. Лоньон). Взел кръста заедно със своя баща. През зимата—пролетта на 1203 г. заминал от Зара за Сирия заедно с вуйчо си Рено дьо Монмирай. Не се знае дали той е отишъл в Константинопол, придружавайки Етиен дю Перш и Рено дьо Монмирай (есента на 1204 г.). Ерве дьо Шател живял дълго време след кръстоносния поход, за което свидетелстват документи от 1223, 1224, 1228, 1233 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 87—88.

ЕТИЕН ДЮ ПЕРШ - § 10, 46, 79, 315, 316, 352, 361. Брат на граф Жофроа дю Перш. Според завещанието на Жофроа, който починал през постите на 1201 г. (27 февруари — 7 април), Етиен трябвало да получи неговите средства и да поведе хората му в армията. Но Етиен, както свидетелства и Вилардуен, лошо изпълнил последните заръки на своя брат. След като не можал да потегли с цялата армия, понеже се разболял и бил принуден да остане във Венеция (според други извори неговият неф „Теменугата“ потънал), Етиен, придружен от Ротру дьо Монфор, Ив дьо ла Жай и други, се отправил за Апулия при граф Готие дьо Бриен, а през март 1203 г. заминал за Сирия. През есента на 1204 г. той пристигнал в Константинопол заедно с Рено дьо Монмирай и получил от император Бодуен, дукството Филаделфия (дарение чисто теоретическо, тъй като въпросната територия предстояла да бъде овладяна). Етиен дю Перш не сполучил да завладее дукството си, понеже загинал край Адрианопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 105.

ЖАК Д’АВЕН - § 8, 114, 160, 201, 226, 279, 284, 324, 331, 332. Син на Жак д’Авен, сеньор на Ландреси (на две лийо западно от Авен), участник в Третия кръстоносен поход, по време на който намерил смъртта си. В Корфу Жак д’Авен - син бил сред тези, които искали да напуснат армията. По-късно той се отличил при атаката на кулата в Галата (6 юли 1203 г.), където бил тежко ранен и подпомогнат от един от своите рицари, Никола дьо Жанлен. През есента на 1203 г. той бил сред тези рицари, които оказали помощ на императора Алексий IV при покоряването на провинците. По време на раздора между император Бодуен и маркиз Бонифас дьо Монфера Жак д’ Авен взел страната на последния и останал свързан трайно с него.

Участвувал в покоряването на Гърция, като ръководел обсадата на Коринт, в който се бил укрепил Леон Сгур. При един нощен излаз на византийците Жак д’Авен бил тежко ранен в крака, но мъжественото му поведение дало сили на рицарите да отхвърлят Леон Сгур обратно в Акрокоринт. Това е последното известие за Жак д’Авен. По всяка вероятност той е починал преди 1210 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 153—154.

ЖАК ДЬО БОНДИ — § 345. Жак дьо Бондю (тази форма на името е възприета от Ж. Лоньон — Бондю във Фландрия, департ. Hop, аронд. Лил) е племенник на Рение дьо Три. Пристигнал заедно с него в Пловдив, той напуснал града през февруари—март 1205 г. заедно с останалите родственици на Рение дьо Три, бил заловен от въстаналите византийци и предаден на цар Калоян, по чиято заповед бил умъртвен. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 169.

ЖАН БЛИО — § 388, 493. След поражението при Адрианопол Жан Блио (той произхождал от Ено) бил изпратен на Запад заедно с Невелон, епископ на Соасон, и Никола дьо Майи, за да искат помощ. Те занесли на папа Инокентий III известното писмо на Анри (тогава регент), написано на 5 юни 1205 г. във Влахерните. Жан Блио се завърнал в Константинопол и през лятото на 1207 г. участвал е експедицията срещу цар Калоян, която навлязла в българските земи. Повече сведения за него у Вилардуен няма. Анри дьо Валансиен също не говори за Жан Блио, но споменава трима негови едноименници — Матийо, Жак и Юг Блио. Ж. Лоньон е склонен да приеме, че поне един от тримата, може би Жак, е бил негов роднина. Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 173—174.

ЖАН ДЬО ВИЛЕР - § 50, 231. Ж. Лоньон идентифицира Жан дьо Вилер (Вилер-Гислен във Вермандоа) с Жан, сеньор на Онекур (наследствено владение на жена му Люси). Той отплавал с фландърската флота за Сирия, където бил пленен от турците в злощастната за рицарите, отиващи в Антиохия, битка. Той бил освободен от затвор благодарение на хоспиталиерите. Точната дата на смъртта му е неизвестна — може би малко преди 1228 г., тъй като тогава неговият син Готие потвърдил едно дарение на баща си в полза на ордена на хоспиталиерите. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 126—127.

ЖАН ДЬО ВИРСЕН — § 6, 376, 379. Жан дьо Вирсен, или дьо Виерзон (едноименното селище се е намирало в югоизточната част на графството Блоа), е бил сред тези рицари, които веднага след битката при Адрианопол, по-точно на 16 април 1205 г., отплавали от Константинопол с пет венециански кораба и били порицани както „в страната, където отиваха“, така „и в страната, откъдето заминаха“, т. е. във Франция и в Константинопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 88.

ЖАН Д’ИЕР — § 7, 361. Брат на Фери д’Иер, загинал заедно с него в битката при Адрианопол (14 април 1205 г.) — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 119.

ЖАН ДЬО НЕЛ — § 8, 48, 103. Жан дьо Нел е син на Раул II, кастелан на Брюж и породен брат на Раул III, граф на Соасон и Конон. Жан също като баща си е бил кастелан на Брюж и сеньор на Нел, Фалви и Ерел. Бил е женен за Елизабет дьо Ламберсар и е имал двама синове — Жан II и Раул. Участвал в Третия кръстоносен поход. През 1202 г. получил командването на флотата на Фландрия заедно с Тиери, племенник на граф Бодуен, и Никола дьо Майи. Починал на 14 юли 1204 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 149—150.

ЖАН ДЬО НОАЙОН — § 105, 107, 290. Жан дьо Ноайон, още Жан дьо Пари или Жан Фесет, бил избран за епископ на Сен Жан д’Акр. Канцлер на граф Бодуен по време на похода, а след 16 май 1204 г. — канцлер на новоизбрания император. След превземането на Зара (ноември 1202 г.) бил изпратен заедно с Невелон, епископа на Соасон, в Рим, за да измоли папското опрощение за сторения към християнството грях. Той бил един от шестимата прелати, участвали в избора на първия латински константинополски император и в коронацията на Бодуен. През лятото на 1204 г. последвал новия император в похода му до Солун и на връщане починал в Серес. — Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 165—167.

ЖАН ДЬО ПОМПОН — § 409. Жан дьо Помпон (Помпон се намира на десния бряг на Марна по средата на пътя от Париж до Mo) е син на Рено II. Бил е женен за Мари дьо Гарланд, дъщеря на Гийом IV, сеньор на Гарланд и Идоан. От този брак е имал един син на име Юг. Жан дьо Помпон бил сред жертвите в битката при Русион (31 януари 1206 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 66—67.

ЖАН ДЬО ФОАНОН — § 5, 151. Сеньор на Верньой и Шавеней (в долината на Марна) и васал на графа на Шампания. Един от малкото привърженици на експедицията към Константинопол по време на разногласията в Корфу (писмо на граф Юг дьо Сен Пол). Вилардуен го споменава още веднъж — в петия боен отряд, съставен от шампански рицари и командван от Матийо дьо Монморанси. Вероятно се е завърнал във Франция наскоро след превземането на Константинопол. През 1218 г. съпровождал Жан дьо Бриен. Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 63—64.

ЖАН ДЬО ФРИЕЗ — § 6, 12, 105, 359, 361. Жан дьо Фриез (Фриез се намира на седем лийо западно от Шартр близо до Перш) участвал в Третия кръстоносен поход. Заедно с Готие дьо Годонвил представлявал граф Луи дьо Блоа в преговорите с Венеция (1201 г.). След превземането на Зара бил изпратен в Рим заедно с Невелон, епископа на Соасон, Жан дьо Ноайон и Робер дьо Бов, за да измоли опрощението на папа Инокентий III. По време на битката при Адрианопол предложил коня си на своя сюзерен граф Луи дьо Блоа, който бил тежко ранен, но заплатил с живота си тази своя героична постъпка. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 99—100.

ЖАН ДЬО ФРУВИЛ - § 102. Брат на Пиер дьо Фрувил (Ж. Лоньон  допуска, че може би Вилардуен е смесил Жан с Робер дьо Фрувил, познат от документи). Напуснал армията в Зара през пролетта на 1203 г. заедно с Рено дьо Монмирай и брат си Пиер и се отправил към Сирия. Липсват други сведения за него. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 102—103.

ЖАН ДЬО ШОАЗИ — § 407, 409. Според Соасонския аноним Жан дьо Шоази (Шоази-о-Бак, близо до Компиен) заедно с Андре Дюрбоаз бил един от първите кръстоносци, проникнали в Константинопол на 12 април 1204 г. Двамата командвали по-късно част от отряда на конетабъла Тиери дьо Термонд и загинали в сражението край Русион на 31 януари 1206 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 129—130.

ЖАН Д’ЮМОН — § 361. Брат на Йосташ д’Юмон. Робер дьо Клери поставя двамата братя сред бедните рицари: „Et des povres... Wistasse de Heemont et ses freres...“ (Robert dе Clari, § I, p. З83). Вилардуен го споменава само веднъж — сред загиналите при Адрианопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 171.

ЖЕРВЕ ДЬО ШАТЕЛ - § 6, 296, 352. Син на Юг дьо Шатоньоф (Ж. Лоньон възприема тази форма вместо употребената от Вилардуен Chastel, която се среща и в документи) и Амберид, дъщеря на Робер III дьо Мьолан. Жерве заел важно място във френското феодално общество благодарение на брака си с Маргьорит дьо Донзи, сестра на Ерве дьо Донзи, граф дьо Невер, и на Рено Монмирай и братовчедка на граф Луи дьо Блоа и граф Тибо III дьо Шампань. През 1199 г., когато взел кръста, той наследил своя баща като владетел на Шатоньоф. Без съмнение той последвал своя сеньор граф Луи дьо Блоа в експедицията до Константинопол за разлика от шурея си Рено дьо Монмирай и сина си Ерве, които напуснали армията, пребиваваща в Зара, и се отправили към Сирия. Вилардуен говори за него на два пъти. През лятото на 1204 г. той е един от петимата рицари, които трябвало да съпроводят маркиз Бонифас от Димотика до Константинопол, където щяла да се уреди разпрата с император Бодуен. На 3 април 1205 г. той придружавал Луи дьо Блоа в похода, който имал за цел да набави храни и фураж. Вероятно Жерве дьо Шател не споделил съдбата на своя сеньор граф Луи и се измъкнал жив от адрианополската битка. Според несъвсем сигурни сведения той се отправил към Светата земя, откъдето се завърнал във Франция и починал през 1212 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 85—87.

ЖИЛ — § 464. Според Вилардуен той бил племенник на Милон льо Бребан и бил убит по време на атаката на Теодор I Ласкарис срещу Шивето на 31 март 1207 г. Други сведения за него няма. — Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 56.

ЖИЛ ДЬО ЛАНДА — § 90. Жил е бил сеньор на Ланда (Фландрия, на пет лийо североизточно от Дуе). Убит по време на стълкновението между кръстоносците и венецианците, избухнало веднага след превземането на Зара (ноември 1202 г.). — Вж. Lоngnоn, Les compagnon de Villehardouin, p. 165.

ЖИЛ Д’ОНОА — § 291. Жил д’Оноа или д’Анноа (и двете форми се срещат в ръкописите — Villеhardоuin, II, p. 100) починал по време на епидемията, засегнала армията на император Бодуен, когато се завръщал от Солун в Константинопол (лятото на 1204 г.). Локализацията на Оноа (Анноа) е твърде трудна, а за самия Жил липсват други вести. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 134.

ЖИЛ ДЬО ТРАСИНЬИ - § 54, 231. Жил дьо Трасиньи (по-правилно Тразеньи, в Ено) бил конетабъл на Фландрия. Споменава се в много документи, издадени от граф Бодуен IX. Заедно с мнозина други рицари от Плезанс вместо за Венеция се отправил за Апулия и оттам за Сирия. Според Вилардуен той бил убит в засадата, устроена от турците на рицарите, отиващи при принц Боемунд IV, но, според други извори Жил бил сред пленените. Тази несигурност относно съдбата му породила легенда, която послужила за основа на един роман (A. Вayоt, Le roman de Gillion de Trazegnies, Louvain, 1903) c твърде романтично съдържание: пленник на египетския султан, Жил съблазнил неговата дъщеря, приобщил я към Христовата вяра и заедно с нея се завърнал в Тразеньи. Други изследвани са склонни да приемат, че герой на този роман е неговият син Жил льо Брюн, конетабъл на Фландрия. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 164.

ЖИЛ ДЬО ТРИ — § 345. Брат на Рение, по всяка вероятност първороден, тъй като е бил сеньор на Три. Последвал Рение дьо Три в Пловдив, но през февруари—март 1205 г. го изоставил и заедно със сина, племенника и зетя на Рение се отправил към Константинопол. Заловен от разбунтувалите се византийци, той бил предаден на цар Калоян, по чиято заповед бил обезглавен. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 168—169.

ЖЕРАР (ломбардски граф) - § 138, 367. Ръкописите дават различни форми на името. — Gras (възприета от Ж. Лоньон), Grans, Grars, Gerars, Girarrz. Някои учени са склонни да го идентифицират с Оберто Радикати от графовете Коконато. Вилардуен го споменава в своя разказ два пъти. Той е сред рицарите, охраняващи кръстоносната армия, когато тя пребивавала в Скутари (юни—юли 1203 г.). За втори път маршалът на Шампания и на Романия говори за него, когато съобщава, че една група рицари се отделила от армията веднага след трагичната битка при Адрианопол и достигнала до Константинопол за четиридесет и осем часа вместо за обичайните пет денонощия. През май 1206 г. той вече е бил в Ломбардия. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 234—235.

ЖЕРАР ДЬО МАНСИКУР - § 8, 291. Жерар, сеньор на Мансикур (Моншекур, департ. Hop, аронд. Дуе) е син на Робер дьо Мансикур, първи братовчед по майчина линия на Гийом II дьо Бетюн и дьо Конон. Споменава се в документи от 1182 г. нататък. Вилардуен съобщава, че Жерар заедно с много други рицари починал през лятото на 1204 г., когато император Бодуен се завръщал в Константинопол след похода си до Солун. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 157—158.

ЖОФОРОА ДЬО БОМОН — § 10, 102. Син на Робер и внук на Ришар I, виконт дьо Бомон (Бомон льо Виконт или Бомон сюр Сарт, департ. Сарт, аронд. Мамер). Напуснал армията в Зара заедно с Рено дьо Монмирай и се отправил към Сирия. Не се знае дали е достигнал жив Светата земя и ако я е достигнал, каква е била по-нататъшната му съдба. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, р. 107.

ЖОФОРА ДЬО ВИЛАРДУЕН, маршал на Шампания и на Романия -§ 5, 12, 27, 32, 33, 35, 38, 41, 53, 120, 151, 174, 184, 186, 187, 189, 211, 216, 250, 268, 283-287, 296, 297, 299, 343, 344, 348, 354, 356, 362-366, 369, 371-375, 378, 379, 382, 384, 386, 430, 436-438, 457, 460, 466, 468, 478, 496. За него вж. „Жофроа дьо Вилардуен и „Завладяването на Константинопол“ (тук, с. 7—39).

ЖОФРОА ДЬО ВИЛАРДУЕН - § 5, 325-330. Племенник на Жофроа дьо Вилардуен, маршала на Шампания и на Романия, син на неговия първороден брат Жан, сеньор на Вилардуен и Брадонвилер. През есента на 1204 г. го намираме в Сирия, без да знаем как е попаднал там (Ж. Лоньон приема, че той е потеглил от Плезанс към Апулия и оттам към Светата земя заедно с Анри д’Арзилиер, чийто васал е бил). Заминал за Константинопол заедно с Етиен дю Перш и Рено дьо Монмирай, но лошото време отнесло неговия кораб в Модон (Югозападен Пелопонес). След като не сполучил да овладее страната, с помощта на един местен византийски аристократ Жофроа се отправил към Навплион, обсаждан от маркиз Бонифас. Той успял да убеди Гийом льо Шампаноа дьо Шамплит и двамата отново потеглили към Морея. За сравнително кратко време те завладели обширни територии от страната и Жофроа получил като фиеф Корон и околните земи. През 1208 г. Гийом дьо Шамплит заминал за Франция, за да получи наследството на своя брат. Според разпространената легенда, ако в срок от една година и един ден Гийом или някой негов наследник не се завърнел в Гърция, Жофроа щял да приеме титлата принц на Морея (Ахея). И наистина от 1210 г. той се появява в документите с тази титла (преди това бил назначен за сенешал на Константинополската империя и станал васал както на император Анри, така и на венецианците заради територията от Наварин до Коринт, която била владение на републиката на свети Марко), С помощта на Отон дьо ла Рош новият принц успял да покори почти цяла Морея и да установи своята резиденция в Акрокоринт. През 1217 г. той оженил първородния си син, също Жофроа, за Агенс, дъщеря на Йоланд (сестра на Бодуен дьо Фландр и Анри дьо Ено) и Пиер дьо Куртене, свързвайки се с френската династия (Пиер дьо Куртене бил внук на Луи VI). Жофроа I дьо Вилардуен починал между 1225 и 1227 г. Той имал двама синове: Жофроа II, принц на Морея (до 1246 г.), и Гийом I, също принц на Морея (1246—1274). — Вж. Langnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 32—41; Bon, La Morée franque, p. 51—150.

ЖОФРОА V ДЬО ЖОАНВИЛ - § 5, 38, 39. Син на Жофроа IV и Елюиз дьо Дампиер. Придружавал своя баща в Третия кръстоносен поход. Като сенешал на Шампания той фигурира в много документи на графа. След смъртта на Тибо III Жофроа дьо Жоанвил бил сред пратениците, които помолили бургундския дук Йод III да вземе кръста и да поеме командването на кръстоносната армия. Със същата мисия той бил натоварен и при Тибо I, граф дьо Бар льо Дук. Вилардуен не говори нищо за участието на Жофроа дьо Жоанвил в експедицията. Сигурно е, че той е заминал за Сирия, където според Обри дьо Троа Фонтен извършил много подвизи. Починал в Крак де Шевалие в края на 1203 или началото на 1204 г. Неговият племенник, прочутият хроникьор на крал Луи IX (Сен Луи) Жан дьо Жоанвил, намерил там петдесет години по-късно щита му, занесъл го в Жоанвил и го закачил в църквата „Сен Лоран“. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 18—19.

ЖОФРОА ДЬО КОРМЕРАЙ - § 6. Брат на Юг дьо Кормерай. Липсват други сведения за него. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 101.

ЖОФРОА III, ГРАФ ДЮ ПЕРШ - § 10, 40, 46, 352, 361. Син на граф Ротру III дю Перш и на Мао, дъщеря на Тибо II, граф на Шампания. По майчина линия той е бил първи братовчед на граф Тибо III дьо Шампань и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен. Участвал в Третия кръстоносен поход заедно със своя баща, който загинал при Сен Жан д’Акр (1191 г.). Според Вилардуен граф Жофроа дю Перш починал през 1202 г. по време на постите, т. е. между 27 февруари и 7 април. Според поменика в Нотр Дам дьо Шартр точната дата на смъртта му е 5 април 1202 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 104.

ИВ ДЬО ЛА ЖАЙ — § 10, 79. Взел кръста заедно с граф Жофроа дю Перш. Когато кръстоносната армия отплавала към Зара, той и Ротру дьо Монфор останали във Венеция и по-късно се отправили към Сирия, следвайки Етиен дю Перш. Вилардуен не го споменава повече в своя разказ. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 106.

ЙОД ДЬО АМ — § 8, 367. Ам, както съобщава самият Вилардуен, е замък, разположен във Вермандоа, на брега на Сома (на пет лийо югозападно от Сен Кентен). Йод III дьо Ам вероятно е брат на Жирар дьо Ам, който през 1205 г. заминал за Сирия, оженил се за Мария дьо Бейрут, вдовица на Гийом дьо Тибериад, и станал конетабъл на Триполи. Йод III взел участие в Третия кръстоносен поход заедно със своя сеньор, графа на Фландрия Филип д’Елзас. Вилардуен говори за него само веднъж — Йод дьо Ам бил сред тези двадесет и пет рицари, които през нощта след поражението при Адрианопол напуснали армията и направили всичко възможно, за да пристигнат по-бързо в Константинопол. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 158—159.

ЙОД ДЬО ДАМПИЕР — § 45, 114, 152. Брат на Ришар дьо Дампиер. В Корфу той е сред онези, които се противопоставят на експедицията към Константинопол и желаят да напуснат армията. При първата обсада на византийската столица (юли 1203 г.) той е в шестия боен отряд, съставен от бургундци. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 212.

ЙОД ЛЬО ШАМПАНОА ДЬО ШАМПЛИТ - § 45, 114, 138, 140, 152, 226, 262. Той е син на Йод I и Сибил, племенница на виконта на Дижон. Имал трима братя — Гийом I, Юг и Луи. Бил е женен за Емелин дьо Бройе, дъщеря на Юг, сеньор на Бройе и Шатовилен. В Корфу Йод бил един от основните противници на експедицията срещу Константинопол — Вилардуен го поставя на първо място. По време на пребиваването в Скутари той командвал отряд, който трябвало да охранява армията. След това го виждаме на първо място в шестия боен отряд, съставен от рицарите от Бургундия, и участник в експедицията на Анри дьо Ено по Черноморското крайбрежие. Починал през май 1204 г. и бил погребан в църквата на Светите Апостоли в Константинопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 209—210.

ЙОСТАШ — § 446, 453, 462, 478, 493. Четвърти син на Бодуен VIII, граф на Ено и на Фландрия, и на Маргьорит д’Елзас; брат на Бодуен IX и Анри дьо Ено. Не фигурира в нито един документ на фландърските графове, тъй като е бил твърде млад. В разказа на Вилардуен се появява едва през септември 1206 г., което дава основание на Ж. Лоньон да се противопостави на мнението, че Йосташ е потеглил към Венеция заедно с по-големите си братя (1202 г.). През септември 1206 г. той командва един от двата отряда, изпратени да освободят пленените от цар Калоян жители на Димотика. След това го намираме във всички горещи точки — в Мала Азия или на Балканския полуостров. През лятото на 1208 г. след сключване на споразумението между император Анри и Алексий Слав Йосташ е изпратен с два бойни отряда в двора на българския деспот, вече зет на константинополския император. Йосташ изпълнява важни мисии по време на войната с ломбардците, а през 1210 г. се оженва за една от трите дъщери на Михаил Ангел Комнин (вероятно Теодора). До смъртта на император Анри (1216 г.) Йосташ заедно с Берту дьо Касенелебог, регент на Солунското кралство, опазва Македония и Гърция, воювайки със севастократор Стрез и цар Борил. Той присъства на коронацията на новия латински император Пиер дьо Куртене на 9 април 1217 г. в Рим (в базиликата „Сан Лоренцо“, извън стените). Предполага се, че е загинал в засадата, устроена от Теодор Ангел Комнин на новия император, когато последният прекосявал Албания на път за Константинопол. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 175—177.

ЙОСТАШ ДЬО КАНТЕЛЮ - § 9, 149, 302. Земята, чийто сеньор е бил Йосташ, се намира на осемнадесет километра южно от Сен Пол (департ. Па дьо Кале), т. е. той е бил васал на граф Юг дьо Сен Пол. Преди първата атака на Константинопол той се намирал в третия боен отряд. Според Робер дьо Клери той и Пиер д’Амиен били избрани съгласно обичая за ръководители на бойните действия на отряда („maître meneur de la bataille“, както пише Ж. Лоньон) — те давали командите за нанасяне на удари, настъпление или отстъпление (Robert de Сlari, XLVII, р. 4958-60). Йосташ дьо Кантелю починал в Константинопол през септември 1204 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 199.

ЙОСТАШ ДЬО КОНФЛАН - § 5, 33. Васал на графа на Шампания. По женска линия той е бил потомък на графовете Дьо Бриен — неговата баба Анжилбер дьо Бриен е трета дъщеря на граф Готие I. Вилардуен го споменава сред рицарите, потеглили през април 1201 г. заедно с Готие III дьо Бриен към Апулия. По-нататъшната му съдба е неизвестна. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 21.

ЙОСТАШ ДЬО МАРШЕ — § 168. Идентификацията на неговото сеньориално владение Марше („влажно“, „блатисто място“) е трудна, тъй като това име е твърде разпространено. Вилардуен споменава Йосташ само веднъж, отбелязвайки героичното му държание по време на един излаз на византийците край Влахернската порта (юли 1203 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 167.

ЙОСТАШ ДЬО САЛЬБРЮИК - § 8, 273, 281, 282. В ръкописите името на земята, чийто сеньор е бил Йосташ, е изписано различно. Sambruic, Sautbruit, Sobruic, Salebruit. Жан Лоньон за разлика от изследвачите, които търсят близост със Сарбрюк, предлага отъждествяване със „Салпервик“ (департ. Па дьо Кале, аронд. Сент Омер), изписвано някога Saulbruic, Saulpruic или Sauperwick. През лятото на 1204 г. император Бодуен оставил Йосташ да охранява Адрианопол, като му дал четиридесет рицари и сто конни сержанти. По време на конфликта между императора и маркиз Бонифас Йосташ показал своята вярност към Бодуен и в същото време своята разсъдливост, като предупредил останалите в Константинопол барони и с това допринесъл за по-бързото заличаване на разногласията. — Вж. Longnon. Les compagnons de Villehardouin, p. 160—161.

ЙОСТАШ Д’ЮМОН — § 361. Вилардуен го споменава само веднъж (името му се среща само в двата основни ръкописа О и А — Villehаrdоuin, II, p. 170) — сред падналите на бойното поле край Адрианопол (14 април 1205 г.). От своя страна Робер дьо Клери го поставя сред бедните рицари, взели кръста (Robert de Clari, § I, p. 383: Wistasses de Heemont). Ж. Лоньон ce колебае при идентификацията на сеньориалното му владение. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 170—171.

КЛАРЕМБО V ДЬО ШАП — § 5, 114, 151. Син на Кларембо IV дьо Шап и Елизанд дьо Тренел. Името му се появява в документите заедно с тези на брат му Гарние и сестра му Елизабет от 1189 г. нататък, но сравнително рядко, тъй като до похода срещу Константинопол основната роля във фамилията играе баща му. В разказа на Вилардуен Кларембо е споменат само два пъти заедно със своя чичо Ги: сред опозицията на остров Корфу и в бойната част, съставена от шампанските рицари. Към 1205 г. се е завърнал във Франция — тогава той е потвърдил едно дарение на абатството Ларивур, направено от баща му. Кларембо дьо Шап живял продължително време след завръщането си от Константинопол и починал през 1246 г. Погребан е в абатството Ларивур, чийто благодетел е бил. — Вж. Longnon, Les Compagnons de Villehardouin, p. 58—60.

KOHOH ДЬО БЕТЮН - § 8, 12, 144, 168, 211, 368, 377, 430, 436, 466, 478, 496. Син на Робер V дьо Бетюн и Аелис дьо Сен Пол; брат на Гийом. Заедно с Жофроа дьо Вилардуен той е една от най-значителните фигури в похода и в Латинската империя освен тримата френски графове и маркиз Бонифас. Като Виларуден и той е бил петдесетгодишен, вече участвал в кръстоносен поход — Третия. Ловък в дипломатическите мисии и храбър на бойното поле, ние го срещаме сред участниците във всички основни събития: разговори и преговори с византийците, присъствие в повечето важни експедиции или охрана на Константинопол. Заема важно място в двора на император Бодуен — той е споменат на първо място като свидетел в документите, издадени от императора през февруари 1205 г., и след това при Анри с официалната титла протовестиарий (съответства на западната сенешал). Ролята му пораства особено много след 1208 г. Той действа много активно по време на войната срещу ломбардците, изпълнява важни дипломатически мисии. След смъртта на император Анри (1216 г.) е избран за регент на империята. През 1217 г. отстъпил властта на императрица Йоланд (вдовицата на Пиер дьо Куртене), но след нейната смърт (септември 1219 г.) отново бил назначен за регент. Починал на 17 декември 1219 г. През младите си години Конон дьо Бетюн се прочул като автор на куртоазни песни, част от които били посветени на графиня Мари дьо Шампань (Les chansons de Conon de Béthune, éd. par A. Walensköld). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 146—149.

[КОНРАД ДЕ КРОСИГ] ЕПИСКОПЪТ НА ХАЛБЕРЩАТ - § 74. Конрад де Кросиг бил избран за епископ на Халберщат (петдесет километра югозападно от Магдебург) през 1201 г., а на 8 април 1202 г. взел кръста. Той е сред избирателите на първия латински константинополски император и участва заедно с останалите епископи в неговата коронация. На 17 август 1204 г. заминал от Константинопол за Светата земя. В Сирия той останал шест месеца, като по това време замествал архиепископа на Тир. Потеглил към Германия през пролетта на 1205 г., минавайки през Венеция и Рим. В Халберщат бил посрещнат тържествено от херцог Бернард Саксонски, придружен от много благородници и духовни лица. На 16 август 1205 г. епископ Конрад тържествено положил донесените от него мощи в църквата „Свети Стефан“ (Халберщат). По негово внушение бил съставен един разказ за кръстоносния поход, наричан от съвременните изследвачи Халберщатски аноним (Peregrinalio in Greciam et adventus reliquiarum). През 1208 г. епископ Конрад се оттеглил от своя пост и се установил в абатството Зедебеке, където починал. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 242—243.

ЛУИ ДЬО БЛОА И ДЬО ШАРТРЕН - § 3, 5, 12, 40, 52, 53, 56, 61, 98, 99, 102, 115, 116, 150, 170, 221, 245, 263, 268, 282, 283, 286, 288, 292, 293, 295, 296, 298, 304, 305, 314, 336, 340, 341, 348, 350-352, 360, 364, 369, 370, 376, 379, 381. Граф Луи взел кръста на 28 ноември 1199 г. на турнира в Екри заедно с граф Тибо III дьо Шампань, с когото са били два пъти братовчеди: бащите им са братя и са били женени за две сестри. Луи е син на Тибо льо Бон, граф на Блоа и на Шартрен (загинал при Сен Жан д’Акр в 1191 г.), и на Аелис, дъщеря на Луи VII. Роден е през 1171 г. и твърде млад придружавал баща си в Третия кръстоносен поход. Бил е женен за Катерин, наследничка на графството Клермон.

Съгласно обичая, преди да потегли към Венеция, Луи дьо Блоа направил много дарения на църкви и абатства. Документите, които оформят тези дарения, бележат неговия път към града на свети Марко — Клермон, Шартр, Блоа, Орлеан, Сито. В Павия Луи дьо Блоа бил посрещнат от граф Юг дьо Сен Пол и Жофроа дьо Вилардуен, които му предали молбата на останалите барони да не се отклонява от пътя към Венеция.

Луи дьо Блоа и дьо Шартрен заедно с граф Бодуен дьо Фландр, граф Юг дьо Сен Пол и маркиз Бонифас дьо Монфера съставял ръководното ядро на кръстоносния поход и експедицията към Константинопол. При първата атака на византийската столица той командвал четвъртия боен отряд. След това през цялата зима на 1203—1204 г. той боледувал от треска (вероятно малария) и не могъл да участва нито в отделните схватки, нито в решителния щурм срещу Константинопол. Макар и ненапълно оздравял, Луи дьо Блоа взел участие в коронацията на Бодуен — той носел императорското знаме, граф Юг дьо Сен Пол — меча, а маркиз Бонифас дьо Монфера — короната (Robert de СIari, § XCVI, p. 9430-36).

При разпределението на земите граф Луи получил Никейского дукство, което според договора принадлежало на императора. Когато започнало овладяването на земите, граф Луи останал в Константинопол и изпратил двама от най-добрите си васали, Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан, да покорят отстъпената му територия.

През пролетта на 1205 г. избухнало въстанието в Тракия и започнала войната с цар Калоян. Граф Луи се отправил към Адрианопол заедно с император Бодуен. На 13 април той се поддал на гнева си и се впуснал да преследва леката куманска конница, изпратена от българския цар срещу латинския лагер. На другия ден той извършил същата грешка, увлякъл след себе си императора и голяма част от рицарите и с това допринесъл твърде много за разгрома на латинската армия. Граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен загинал в битката на 14 април 1205 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 79—84.

МАКЕР ДЬО СЕНТ МЕНЕУЛД - § 5, 15, 312, 342, 347, 411, 421, 430, 436, 446, 460, 464, 478, 481. Ж. Лоньон с право го характеризира като един от героите на кръстоносния поход. Макер, сеньор на Сент Менеулд (департ. Марна, аронд. Сент Менеулд) бил васал на графа на Шампания и е споменат от Вилардуен и Робер дьо Клери сред шампанските рицари, взели кръста, и в техния боен отряд преди първата атака на византийската столица (юли 1203 г.). След превземането на Константинопол и създаването на Латинската империя Макер дьо Сент Менеулд взел участие във всички по-важни събития — овладяването на Мала Азия (той завладява Никомидия), битката при Адрианопол (въпреки че не е споменат от Вилардуен), охраната на Силиврия през пролетта—лятото на 1206 г., освобождаването на Рение дьо Три, военните действия срещу Теодор I Ласкарис през 1206—1207 г. Сигурни сведения за неговата съдба след 1207 г. няма, тъй като Анри дьо Валансиен не го споменава в своя разказ. С известно основание той може да бъде идентифициран с „месир Макер“, който според Филип Мускет загинал в битката при Пиманинон (1224 г.) срещу войските на император Йоан III Дука Ватаци. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 45—48.

МАНАСИЕ ДЬО ЛИЛ - § 5, 138, 151, 283, 287, 343, 344, 354, 356, 362. Отъждествяването на „l’Isle“ предизвиква известни затруднения. Докато повечето изследвачи са склонни да търсят тази сеньория в Шампания, Ж. Лоньон приема, че тя е идентична с l’Isle-Adam (деп. Сен-е-Оаз, аронд. Понтоаз), извън Шампанското графство. Манасие е бил син на Ансо дьо Лил и Мабил дьо Бюл и по-малък брат на Адам IV. Самият той е бил сеньор на Нурар льо Франк (наследство от майка му), а е бил васал на графа на Шампания, тъй като е притежавал земи в графството, зестра на жена му Амиси дьо Мили. Манасие дьо Лил взел участие в Третия кръстоносен поход, по време на който се отличил със своята храброст. След завладяването на Константинопол (април 1204 г.) той заедно с Вилардуен, Конон дьо Бетюн и Милон льо Бребан останал да охранява града, докато император Бодуен извършвал своя поход из Тракия и Македония. Заедно с Вилардуен той бил изпратен при Бонифас дьо Монфера по време на кавгата му с императора и пак заедно с него потеглил към Адрианопол през пролетта на 1205 г. преди основните сили. По време на битката двамата охранявали латинския лагер. Присъствието на Манасие дьо Лил в Константинопол през октомври 1205 г. е засвидителствано от един документ, издаден от регента Анри дьо Ено. Вероятно наскоро след това се е завърнал във Франция. Починал е след 1214 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 42—45.

МАРИ, ГРАФИНЯ HA ФЛАНДРИЯ И ЕНО - § 8, 317, 318. Мари Шампанска, съпруга на Бодуен IX, граф на Фландрия и на Ено, е дъщеря на граф Анри I Шампански и Мари Френска (дъщеря на Луи VII и Алиенор Аквитанска), т. е. сестра на граф Тибо III. Тя взела кръста на 23 февруари 1200 г. в Брюж заедно със своя съпруг, но не заминала с него, тъй като била бременна. В началото на 1204 г. тя отплавала от Марсилия за Сирия. В Сен Жан д’Акр научила новината за завладяването на Константинопол и за избора на Бодуен. Починала по време на приготовленията си за отплаването за Константинопол (9 август 1204 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 140.

МАТИЙО ДЬО ВАЛИНКУР - § 8, 148, 169, 177, 312, 342, 347, 361. Съществуват разногласия между учените по въпроса за локализацията на Валинкур. По-голямата част от изследвачите, към които напоследък се присъедини и Ж. Лоньон, приемат, че става дума за Валинкур, на три лийо източно от Камбре (департ. Hop, аронд. Камбре) в Ено. Матийо се отличил при първата атака на Константинопол (юли 1203 г.). През есента на 1204 г. той бил изпратен заедно с Макер дьо Сент Менеулд да завладее Никомидия. Взел участие в битката при Адрианопол и загинал на 14 април 1205 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 152—153.

МАТИЙО ДЬО МОНМОРАНСИ - § 7, 38, 79, 91, 151, 170, 184, 200. Син на Матийо I, конетабъл на Франция, и на Аликс, дъщеря на английския крал Хенри I. Васал на графа на Шампания, тъй като бил сеньор на Марли и Фериер. Матийо е бил женен за Мао дьо Гарланд. Участвал в Третия кръстоносен поход и се отличил при обсадата на Сен Жан д’Акр, а след това това показал своите качества на боец във войната на Филип II Огюст срещу Ричард Лъвското сърце. Останал поради болест във Венеция, но се присъединил към армията в Зара. Един от най-ентусиазираните привърженици на експедицията срещу Константинопол. При първата атака на византийската столица Матийо командвал петия боен отряд, който бил съставен от рицарите от Шампания. Заедно с Вилардуен и двама венецианци той посетил император Исаак II Ангел (18 юли 1203 г.), за да изиска потвърждаването на договора, сключен с младия Алексий Ангел. Починал през август 1203 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 116—118.

МИЛОН ЛЬО БРЕБАН — § 5, 12, 151, 211, 268, 368, 377, 430, 436, 457, 464, 466, 468, 478. Милон льо Бребан е един от най-често споменаваните от Вилардуен рицари от Шампания. Без съмнение това се дължи както на ролята, която Милон е играл в похода и в империята, така и на факта, че двамата са били близки приятели. Той е бил син на Милон I и внук на Гийом льо Роа, и двамата маршали на Шампания. На възраст Милон е бил малко по-млад от Вилардуен, но също като него придружавал в похода от 1190 г. своя сюзерен граф Анри II (присъствието му в Сен Жан д’Акр и Яфа е засвидетелствано с два документа от 1193 и 1194 г.). Пак заедно с Вилардуен Милон льо Бребан представя граф Тибо III на преговорите с Венеция. Той е един от четиримата рицари (другите трима са Матийо дьо Монморанси, Конон дьо Бетюн и Готие дьо Годонвил), натоварени от папата да разпределят средствата на похода сред нуждаещите се кръстоносци. Милон льо Бребан участва във важни пратеничества, в охраната на столицата, в съвета на императора (името му се среща в серия документи, издадени от Бодуен през февруари 1205 г.), в трите експедиции в Мала Азия през 1207 г., в битката срещу цар Борил при Пловдив (31 юли 1208 г.) (Hеnгi dе Valenсiеnnеs, § 533, 540-541, p. 41—42, 44—45), a по време на войната c ломбрадците охранявал Константинопол. Редица документи от 1212, 1216, 1217 г. доказват неговото присъствие в столицата на Латинската империя. Починал е на 19 април 1224 г. — Вж. Lоgnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 48—55.

НЕВЕЛОН, ЕПИСКОП HA COACOH - § 7, 44, 105, 107, 260, 388. Невелон (или Нивелон) дьо Киерзи бил ръкоположен за епископ на Соасон през 1176 г. от Гийом дьо Шампань, архиепископ на Реймс. Свързан с някои от политическите ходове на крал Филип II Огюст: през 1198 г. Филип Швабски пред него положил клетва да спазва договора, сключен с френския крал срещу Ричард Лъвското сърце, Отон, Бодуен дьо Фландр и архиепископа на Кьолн Адолф. През септември 1201 г. заедно с Фулк и две кюрета от ордена Сито привързал кръста към рамото на Бонифас дьо Монфера. След превземането на Зара той е един от четиримата пратеници на кръстоносците, които трябвало да измолят опрощението на папата. Невелон е един от шестимата представители на армията, които заедно с шестима венецианци избрали първия латински император; той заедно с останалите прелати благословил короната на Бодуен, поставил я на главата му и го отвел до императорския трон. След адрианополското поражение той заедно с Жан Блио и Никола дьо Майи отнесъл на Запад известното писмо на регента Анри дьо Ено (от 5 юни 1205 г.). Невелон се завърнал в Соасон, след като изпълнил мисията си и донесъл много мощи. През 1207 г. потеглил обратно към Константинопол, но по пътя се разболял и починал в Бари на 16 септември 1207 г. Погребан е в тамошната базилика „Сан Никола“. По-късно тленните му останки били пренесени в Соасон. — Вж. Longnon Les compganons de Villehardouin, p. 115-116.

НИКОЛА ДЬО ЖАНЛЕН — § 160. Никола дьо Жанлен (Жанлен в Ено, на девет километра югоизточно от Валансиен) бил васал на Жак д’Авен. В битката при кулата в Галата (6 юли 1203 г.) той подпомогнал своя сюзерен, който бил тежко ранен. Други сведения за него няма. Анри дьо Валансиен споменава Жан дьо Жанлен, брат на Симон, отличил се в една битка срещу ломбардците край Филипи (1209 г.) (Henri de Valenciennes, § 633, p. 91), за когото Ж. Лоньон допуска, че е негов роднина. — Вж. Lоgnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 167.

НИКОЛА ДЬО МАЙИ — § 9, 48, 103, 322, 388. Син на Готие, сеньор на Майи (в околностите на Амиен) и на Амели дьо Бомон. Заминал с флотата на Фландрия, достигнал до Сирия, а през ноември 1204 г. се появил в Константинопол. Взел участие в експедицията на Анри дьо Ено към Адрамитон. Един от тримата пратеници на Запад, които занесли писмото на регента Анри (5 юни 1205 г.) до папа Инокентий III и големите европейски владетелски дворове. Завърнал се в Константинопол заедно с подкрепления към 1207—1208 г. и участвал в битката при Пловдив (31 юли 1208 г.), бидейки в авангарда на латинската армия. По време на войната с ломбардците заедно с Конон дьо Бетюн и Пиер дьо Дуе водил преговори с граф Биандрате (Henri de Valenciennes, § 574, 579, p. 64, 66). Това е последното известие за него. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 199—200.

ОЖИЕ ДЬО CEH ШЕРОН - § 5, 114, 138, 151. Ожие дьо Сен Шерон (Сен Шерон, на половин лийо западно от Арзилиер) взел участие в Третия кръстоносен поход, следвайки своя сюзерен Анри II, граф на Шампания, и останал няколко години в Палестина. По време на Четвъртия поход той бил сред тези, които в Корфу желаели да напуснат армията. За последен път Вилардуен го споменава в петия боен отряд, съставен от шампанци. Наскоро след превземането на Константинопол се завърнал във Франция — през април 1205 г. вече е бил в Шампания. Починал през 1213 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 23—24.

ОЛИВИЕ ДЬО РОШФОР — § 6. В цяла серия документи са споменати мнозина рицари с името Оливие дьо Рошфор (Рошфор сюр Лоар, департ. Мен-е-Лоар), но нищо не дава основание някой от тях да бъде отъждествен с кръстоносеца от 1199 г. Вилардуен също не говори повече за него и ние не знаем дали той е взел участие в експедицията и каква е била съдбата му. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 88—89.

ОРРИ ДЬО Л’ИЛ — § 6, 409. Идентификацията на л’Ил е трудна, тъй като това е твърде често срещано селищно име. Орри дьо л’Ил загинал в битката при Русион (31 януари 1206 г.). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 103.

ОРРИ ДЬО ТОН — § 74. По всяка вероятност идентичен с Виерих от Даун (Даун — в Западна Германия). Вилардуен го споменава само веднъж — сред рицарите, дошли от империята. Анри дьо Валансиен е този, който дава повече сведения за него. Без съмнение той е следвал Бонифас дьо Монфера в завладяването на Гърция, тъй като го намираме сеньор на Китрос (античната Пидна) (Henri de Valenciennes, § 644, p. 95—96). По време на войната с ломбардците останал верен на император Анри. Споменат в две писма на папа Инокентий III от 1210 г., но името му не се среща сред участниците в споразумението в Равеника (2 май 1210 г.) — може би вече не е бил сред живите (?). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 248.

OTOH ДЬО ЛА РОШ — § 152, 284, 450. Той е син на Понс дьо ла Рош, сеньор на Рош (Ла Рош сюр л’Оньон, на пет лийо северно-североизточно от Безансон). Вилардуен говори сравнително малко за него, но от това, което ни е оставил, знаем, че Отон дьо ла Рош е бил здраво свързан с Бонифас дьо Монфера и го е следвал в завладяването на Гърция. През 1209—1210 г. подпомогнал морейския принц Жофроа дьо Вилардуен, племенник на маршала, да овладее Акрокоринт и Навплион. Получил като сеньориални владения Атина, Аргос и Навплион. През юни 1210 г. приел в Атина император Анри, дошъл да посети Партенона, превърнат в църква, посветена на света Богородица (Henri de Valenciennes, § 681, p. 115). Взел участие в двата парламента в Равеника (1209 и 1210 г.). В акта от 2 май 1210 г., който уреждал отношенията между светската аристокрация и клира от Солунското кралство, той фигурира сред първите барони. Между 1208 и 1213 г. той е адресат на много писма на Инокентий III, а между 1217 и 1225 г. получил серия писма от Хонорий III. Мнозина изследвачи приемат, че след тази дата той се е завърнал в Бургундия, но подобно мнение, както отбелязва Ж. Лоньон, не се подкрепя от никакви факти. Сигурно е, че в 1234 г. вече не е бил сред живите. Отон дьо ла Рош имал двама синове: Отон II, сеньор на Аргос и Навплион и на бургундските владения, и Ги, сеньор на Атина и Тива. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 215—216.

ПАЙЕН Д’ОРЛЕАН - § 6, 305, 319, 320, 341, 369, 370, 372, 374, 420, 430, 436, 453, 476, 477, 479. Произхожда от фамилия, притежаваща владения в Орлеан. От друга страна, Пайен не е собственото му име, а фамилен прякор, носен от различни представители на фамилията. През есента на 1204 г. той бил изпратен от граф Луи дьо Блоа заедно с Пиер дьо Брашийо да завладее Никея и околните земи. Бил призован от своя сеньор към участие във войната с България (пролетта на 1205 г.), но не участвал в злополучното сражение при Адрианопол. По-късно получил от регента Анри като фиеф град Атира, но той бил завладян от цар Калоян. Пайен д’Орлеан участвал в похода към Димотика (1206 г.), в освобождаването на Рение дьо Три, а през 1207 г. отново е в Мала Азия, обсаден в Кизик заедно с Пиер дьо Брашийо от войските на Теодор I Ласкарис. Това е последното му споменаване от Вилардуен. Откриваме го в 1208 г. в разказа на Анри дьо Валансиен: по време на войната с ломбрадците той заедно с Вилардуен и Милон льо Бребан е натоварен със защитата на Константинопол (Hеnri dе Vаlеnсiеnnеs, § 561, р. 56). Починал е преди 1224 г., но точната дата на смъртта му е неизвестна. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 90—91.

ПИЕР Д’АМИЕН — § 9, 114, 149, 291. Произхожда от фамилия кастелани на Амиен, притежаващи много земи на североизток от града. Той е бил първороден син на Дрю д’Амиен, загинал по време на Третия кръстоносен поход, и на Маргьорит дьо Сен Пол (Вилардуен веднъж съобщава, че Пиер е бил племенниик на граф Юг дьо Сен Пол, а след това негов първи братовчед). В Корфу той е сред основните водачи на опозицията срещу похода към Константинопол. Участвал и в двете атаки на византийската столица (17 юли 1203 и 12 април 1204 г.). През лятото на 1204 г. придружавал император Бодуен в неговия поход до Солун и починал по време на обратния път към Константинопол. Робер дьо Клери, който бил негов васал, отделя в своя разказ много повече място за Пиер д’Амиен, отколкото Вилардуен и щедро възхвалява неговите човешки и рицарски достойнства (Robert de Clari, § I, XLV, XLVII, XLVIII, LXXV, CIII). - Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 197—199.

ПИЕР ДЬО БРАШИЙО — § 6, 91, 169, 305, 319, 320, 341, 369, 370, 372, 374, 396, 430, 436, 453, 454, 462, 476, 477, 479, 489. „Пиер дьо Брашийо е безспорният герой на кръстоносния поход, прочут със своята храброст и със своите подвизи както сред гръцките и българските неприятели, така и сред кръстоносците.“ Тези думи на Ж. Лоньон твърде кратко, но пълно и точно характеризират Пиер дьо Брашийо. Пиер е син на Юг, сеньор на Брашийо (близо до Бове, департ. Оаз). Присъединява се към армията в Зара заедно с Матийо дьо Валинкур и Бонифас дьо Монфера. Оттогава насетне той е в най-важните и най-трудни места: овладяването на кулата в Галата, в експедицията на Анри по Черноморското крайбрежие и битката срещу Алексий V Мурзуфл, в която пленил прочутата икона на Богородица Одигитрия, един от първите кръстоносци, проникнали в Константинопол на 12 април 1204 г. През есента на 1204 г. по нареждане на своя сеньор граф Луи дьо Блоа заминал за Мала Азия и овладял Пиге, Панормос, Поаманенон, Лопадион. Не успява да вземе участие в битката при Адрианопол, но след това го виждаме сред участниците в походите към Димотика, Адрианопол, където бил тежко ранен (юли 1205 г.), отново към Димотика и Станимака (1206 г.), а след това в Мала Азия (1206—1207 г.). В битката при Пловдив (31 юли 1208 г.) срещу цар Борил той бил в авангарда на латинската армия. През 1209 г. се завърнал във Франция, направил много дарения на различни църкви и абатства и пак се появил в малоазийските си владения. Заловен от войските на Теодор I Ласкарис, той умрял във византийски плен през 1210 г. и от герой на кръстоносния поход се превърнал в негов мъченик (Ж. Лоньон). — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 91—98.

ПИЕР БРОМОН — § 45, 50. Пиер Бромон (или Бремон в зависимост от различното изписване на името в ръкописите) бил син на Бернар д’Андрюз и сеньор на Сов (в Прованс). Потеглил от Марсилия направо към Светата земя. Трудно може да се каже кога се е завърнал във Франция, но редица писма и документи свидетелстват, че той се е намирал там в 1209 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 223.

ПИЕР ДЬО KOАСО — § 114. Вилардуен го споменава само веднъж — сред противниците на похода към Константинопол в Корфу (май 1203). По-нататък за него се знае само това, че в 1210 г. е във Франция. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 128—129.

ПИЕР ДЬО НЕЛ - § 9. Брат на Готие дьо Нел, вероятно роднина на Жан дьо Нел. Липсват други сведения за него. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 201.

ПИЕР ДЬО РАДИНГАМ — § 452, 461. Между двете селища, носещи името Радингам, едното във Фландрия, а другото в Артоа, Ж. Лоньон предпочита първата идентификация. По всяка вероятност Пиер дьо Радингам не е заминал в кръстоносния поход заедно с Бодуен дьо Фландр, а доста по-късно, след превземането на Константинопол. В разказа на Вилардуен той се явява два пъти. На 1 номври 1206 г. император Анри напуснал Адрианопол, за да се завърне в столицата, и оставил там Пиер дьо Радингам с двадесет рицари. Рицарят от Фландрия бил все още там през март 1207 г., когато под стените му се появили войските на цар Калоян. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 177—178.

ПИЕР ДЬО ФРУВИЛ — § 6, 102, 379. По-голям брат на Жан дьо Фрувил (Вилардуен го съобщава на първо място). Напуснал армията в Зара, придружавайки Рено дьо Монмирай, и се отправил за Сирия. Присъединил се към кръстоносците в Константинопол след коронясването на Бодуен. На 17 април 1205 г. тайно се качил на един от петте венециански кораба, които предния ден били отплавали от Константинопол и неблагоприятният вятър отнесъл в Родосто. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 102.

РЕНИЕ ДЬО MOHC — § 8, 289, 300. Произхожда от Ено и носи името на един от най-важните тамошни градове. През лятото на 1204 г. по време на разрива между император Бодуен и Бонифас дьо Монфера императорът го назначил за капитан на оставения от него гарнизон в Солун. Починал наскоро след това, още преди маркизът да получи града. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 162.

РЕНИЕ ДЬО ТРИ — § 8, 296, 304, 311, 345—347, 382, 399, 400, 402, 435, 437—440. Той е син на Рение, сеньор на Три (на една лийо южно-югозападно от Валансиен) и кастелан на Валансиен в 1141 г. След 1194 г. фигурира в цяла серия документи на младия граф Бодуен IX. В Корфу той е един от малкото привърженици на похода към Константинопол. През лятото на 1204 г. заедно с Вилардуен и Жерве дьо Шатоньоф (Шател) е изпратен в Димотика при Бонифас дьо Монфера. Наскоро след това (есента на 1204 г.) при подялбата на империята Рение дьо Три получил от императора Пловдивското дукство. Придружен от 120 рицари, той успял да се настани в Пловдив и да бъде признат от гърците, които се страхували от цар Калоян, за сеньор. През ранната пролет на 1205 г., когато назрявала войната между България и Латинската империя, той бил изоставен от почти всичките свои рицари — на първо време заминали най-близките му родственици, съпровождани от около тридесет рицари, а малко по-късно към столицата се отправила още една група, съставена от осемдесетина рицари. Изправен пред опасността да попадне в ръцете на българите (местните павликяни и богомили осведомили цар Калоян, че могат да му предадат града), Рение дьо Три само с петнадесетина рицари се оттеглил в Станимака, където останал затворен (както твърди Вилардуен) в продължение на тринадесет месеца. Бил освободен едва през юли 1206 г. Срещаме го едва след две години сред участниците в битката срещу цар Борил край Пловдив (31 юли 1208 г.). Други известия за него няма. — Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 150—152.

РЕНИЕ ДЬО ТРИ—СИН — § 8, 345, 346. Знаем много малко за него — само това, което ни съобщава Вилардуен: вземането на кръста, бягството му от Пловдив и смъртта, застигнала го по заповед на цар Калоян. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 152.

РЕНО ДЬО ДАМПИЕР - § 5, 54, 231. Рено (или Ренар) дьо Дампиер принадлежи към фамилията Дампиер-ан-Астеноа (департ. Марна), която според Ж. Лоньон не бива да се смесва с видната фамилия в Дампиер (департ. Об), дълго време изпълнявал службата конетабъл на Шампания. Според Обри дьо Троа-Фонтен граф Тибо III на смъртното си легло натоварил Рено (Ренар) дьо Дампиер да го замести в кръстоносния поход и му оставил значителна сума пари. Но Рено изпълнил твърде лошо поетите задължения: от Плезанс той се отправил към Апулия и оттам в Сирия. Постъпил на служба при Боемунд IV, граф на Триполи и принц на Антихоия, и бил взет в плен от турците. Според споменатия по-горе Обри дьо Троа-Фонтен Рено дьо Дампиер бил пленник на владетеля на Алепо и останал такъв в продължение на тридесет години. Завърнал се във Франция през март 1233 г. и починал през същия месец на следната 1234 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 60—63.

РЕНО ДЬО МОНМИРАЙ - § 4, 102, 315, 352, 361. Той е бил сеньор на Монмирай-о-Перш (на шест лийо южно от Ножан льо Ротру). Син е на Ерве II дьо Донзи и брат на Ерве III дьо Донзи, който чрез брак станал граф дьо Невер. По майчина линия той бил правнук на граф Тибо II, граф на Шампания, и следователно роднина на граф Тибо III и граф Луи дьо Блоа. След превземането на Зара Рено дьо Монмирай измолил да бъде изпратен в Сирия, като поел задължението да се завърне петнадесет дни след пристигането си там. Той не удържал обещанието си и се появил направо в Константинопол след коронацията на император Бодуен. Загинал в битката при Адрианопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p.

РИШАР ДЬО ДАМПИЕР — § 45, 114, 152. Вилардуен говори твърде малко за Ришар, сеньора на Дампиер (Дампиер сюр Салон, департ. От Саон). В Корфу той е сред опозицията на похода към Константинопол. Преди първата атака на византийската столица той е в бойния отряд, съставен от бургундските рицари. - Вж. Lоngnоn Les compagnons de Villehardouin, p. 212.

РОБЕР ДЬО БOB — § 7, 81, 105, 106. Брат на Ангеран и Юг дьо Бов. След обсадата и превземането на Зара Робер дьо Бов бил сред пратениците на кръстоносците, които трябвало да измолят опрощението на папа Инокентий III. Вместо да се завърне в армията, той се отправил за Сирия. Няма сведения кога се е появил в Латинската империя. Знаем само, че през 1209 г., по време на войната с ломбардците, той се отличил в битката при Лариса (Henri de Valenciennes, § 652, 653, p. 100). Вероятно наскоро след това се е завърнал във Франция. През 1217 г. в Рим той присъствувал на коронацията на новия латински император Робер дьо Куртене. Починал през 1224 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 124.

РОБЕР ДЬО ЖОАНВИЛ — § 5, 33. По-малък брат на Жофроа V дьо Жоанвил, придружил граф Готие дьо Бриен в Апулия, където починал през 1203 г. Вж. Lоngnon, Les compagnons de Villehardouin,p. 19—20.

РОБЕР ДЬО КАРТИЕ — § 6. Фиефът Картие е бил разположен в град Блоа. Вилардуен споменава само веднъж Робер дьо Картие — при вземането на кръста. Тъй като други сведения липсват, не може да се каже дали той е взел участие в експедицията или не. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 103.

РОБЕР MOBOA3EH — § 7, 109. Робер II Мовоазен е бил син на Раул IV и на Агнес, сестра на Гийом д’Олней. Сестра му Агнес е била омъжена за Дрю дьо Кресонсак. Самият той е бил женен за Сесил дьо Шеврьоз. Напуснал армията в Зара заедно със Симон дьо Монфор, Симон дьо Нофл и Дрю дьо Кресонсак. Няколко години по-късно отново взел кръста, този път срещу албигойците. През 1209 г. във връзка с кръстоносния поход срещу еретиците той бил изпратен от Симон дьо Монфор в Рим при папа Инокентий III. През 1216 г. отново пътувал до Вечния град, този път като посланик на крал Филип II Огюст при папа Хонорий III. Починал през 1217 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 121—122.

РОБЕР ДЬО РОНСОА - § 7, 151, 312, 342, 347, 361. Произходът му е неизвестен. Съществуват някои предположения, че той е принадлежал към фамилията Розоа от областта на Лан, но никакви документи не дават възможност за идентификация на някой неин потомък с Робер дьо Ронсоа, споменат от Вилардуен. При първата обсада на Константинопол Робер дьо Ронсоа се намирал в отряда на шампанците. През есента на 1204 г. бил изпратен от император Бодуен заедно с Макер дьо Сент Менеулд и Матийо дьо Валинкур да овладее Никомидия. Загинал в битката при Адрианопол. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 118—119.

РОБЕР ДЬО ФРУВИЛ — § 6. Фрувил се намира в графството Блоа между едноименния град и Вандом. Робер дьо Фрувил е направил през 1203 г. едно дарение в полза на тамплиерите, което дава основание на Ж. Лоньон да допусне, че той или не е заминал с кръстоносната армия, или я е напуснал в Зара или Корфу. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 101—102.

РОЖЕ ДЬО МАРК — § 8. Земята, чието име носи Роже, се намира на три километра югозападно от Куртре (Западна Фландрия — Белгия). Един документ, издаден от император Бодуен през февруари 1205 г. във Влахерните, в който Роже дьо Марк фигурира в качеството си на свидетел, удостоверява неговото присъствие в Константинопол по това време. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 160.

РОЖЕ ДЬО СЮИТР — § 74. Липсват други сигурни сведения за него освен Вилардуеновото споменаване. От друга страна, идентификацията му се затруднява от различното изписване на фамилното му име. Жан Лоньон, основавайки се на Бодуен д’Авен, който говори за някой си „Rogier de Zuster“, приема, че става дума за Susteren (Лимбург - Холандия). Аргументът му е, че латинското прилагателно, образувано от това селищно име, е Suistrensis, което е твърде близо до Вилардуеновото Suitre. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 247.

РОТРУ ДЬО МОНФОР — § 10, 79. Той е бил син на Ротру II (1130— 1181) и на Бургони дьо Сабле. Сеньор на Монфор (Монфор льо Ротру на 16 километра североизточно от Манс) и Бонетабл. Фигурира в документи между 1196 и 1218 г., когато вероятно е умрял. През 1202 г. напуснал Венеция заедно с Етиен дю Перш и се отправил към Апулия, а през март 1203 г. преминал в Сирия. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 105-106.

СИМОН ДЬО МОНФОР — § 4, 38, 109. Симон IV, сеньор на Монфор (Монфор л’Амори, департ. Сен-е-Оаз, аронд. Рамбуйе) и на Епернон, е прочутият водач на кръстоносния поход срещу албигойците, загинал край стените на Тулуза през 1218 г. Симон дьо Монфор прекарал две години в Сирия (1198—1199), а веднага след това взел кръста и решил да участва в Четвъртия кръстоносен поход. Неговото участие обаче приключило твърде скоро. В Зара той бил сред тези, които се противопоставили на обсадата и превземането на града, а наскоро след това напуснал армията, отправяйки се към Унгария. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 113-114.

СИМОН ДЬО НОФЛ — § 109. Съсед на Симон дьо Монфор Нофл се намира на две лийо североизточно от Монфор л’Амори. Симон дьо Нофл напуснал армията в навечерието на заминаването за Корфу заедно със Симон дьо Монфор. Починал в 1229 г. — Вж. Longon, Les compagnons de Villehardouin, p. 128.

[СИМОН], АБАТ HA МАНАСТИРА В ЛООС - § 97, 206. Симон е бил абат на принадлежащия към ордена Сито манастир в Лоос (Фландрия, на една лийо югозападно от Лил, департ. Hop, аронд. Лил) от 1187 до 1203 г. В Зара той поддържал единството на армията, докато неговият събрат Ги де Во дьо Серней се противопоставял на обсадата на града и на експедицията срещу Константинопол. Останал в армията, той присъствал на първата обсада на византийската столица и починал през есента на 1203 г. Робер дьо Клери (Robert de Сlari, § LXXIII, p. 71) неправилно твърди, че той е бил жив през април 1204 г. и изповядал кръстоносците преди решителната атака на Константинопол. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 165.

ТИБО III, ГРАФ HA ШАМПАНИЯ И НА БРИ — § 3, 5, 8, 12, 35—37, 40, 43. Взел кръста първи заедно със своя братовчед граф Луи дьо Блоа (28 ноември 1199 г.). По това време той е бил едва двадесетгодишен — роден е на 13 май 1179 г. като втори син на граф Анри I льо Либерал и на Мария Френска, дъщеря на Луи VII. Наследил през 1197 г. първородния си брат Анри II, загинал край Сен Жан д’Акр на 10 септември 1197 г. Взимайки кръста, Тибо III е следвал семейната традиция. Баща му Анри I е придружавал Луи VII по време на Втория кръстоносен поход, а тридесет години по-късно (1179) той самият организирал и ръководил една експедиция в помощ на Тивериада. Брат му Анри II взел кръста в 1188 г. заедно с двамата си вуйчовци Филип II Огюст и Ричард Лъвското сърце. Той командвал кръстоносната армия до пристигането на двамата крале, а сетне управлявал Ерусалимското кралство след смъртта на Конрад дьо Монфера (1192 г.) до собствената си смърт.

Граф Тибо III се разболял тежко, докато представителите на кръстоносците преговаряли във Венеция, и починал на 24 май (според други данни на 25 май) 1201 г. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 11—13. Вж. също E. Kittеll, Was Thibault of the Champagne the Leader of the Fourth Crusade?, Byzantion, 51 (1981), p. 557—565.

ТИЕРИ, „ПЛЕМЕННИК“ HA БОДУЕН ДЬО ФЛАНДР - § 8, 48, 49, 103, 493. Незаконен син на граф Филип д’Елзас. Всъщност той е бил първи братовчед на граф Бодуен, чиято майка Маргьорит е била сестра на Филип д’Елзас. Тиери бил поставен заедно с Жан дьо Нел и Никола дьо Майи начело на флота на Фландрия. От Сирия той се отправил към Константинопол през втората половина на 1204 г. Оттук нататък Вилардуен го споменава само веднъж — по време на похода на император Анри в българските земи (август 1207 г.). — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 145.

ТИЕРИ ДЬО ДИЕСТ — § 74. Принадлежи към фамилия, произхождаща от беглийския Брабант (Диест се намира на около тридесет километра североизточно от Лувен). Тиери е споменат от Вилардуен само веднъж — в списъка на рицарите, дошли от империята. Други сведения за него няма. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 247.

ТИЕРИ ДЬО ЛООС - § 74, 306, 322, 402, 407, 409, 430, 436, 455, 478, 480—484, 486, 489. Родното място на Тиери дьо Лоос, или правилното Лооз, се намира в Лимбург (Белгия) на двадесет и пет километра северозападно от Лиеж. Той е бил син на граф Жерар дьо Лооз, участник в Третия кръстоносен поход и загинал при обсадата на Сен Жан д’Акр. Тиери взел участие в експедицията срещу Константинопол заедно с брат си Вилен. Той придружавал Анри дьо Ено в Мала Азия (есента на 1204 г.), станал сенешал по време на регентството на Анри, получил като фиеф Никомидия, а през май 1207 г. бил пленен от хората на Теодор I Ласкарис, след като два пъти бил съборен от коня си и ранен в лицето. Тиери бил освободен, след като император Анри сключил примирие с Теодор I Ласкарис. По всяка вероятност наскоро след освобождаването си е напуснал империята, тъй като през 1209 г. за сенешал бил назначен Жофроа дьо Вилардуен, племенник на маршала. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 245—246.

ФЕРИ Д’ИЕР — § 7, 361. Иер се намира на югоизток от Париж на три лийо от Корбей. За Фери знаем само това, че заедно с брат си Жан загинал в битката при Адрианопол (14 април 1205 г.). — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 119.

ФРАНСОА ДЬО КОЛЕМИ — § 8. Според Ж. Лоньон става дума за Франк (или Франко) дьо Куломби (Куломби, на 18 километра западно-югозападно от Сент Омер). Вилардуен не го споменава по-нататък в своя разказ, тъй като Франк дьо Куломби вместо за Светата земя се отправил към Англия — той фигурира в един документ, издаден от английския крал Джон Безземни на 12 април 1205 г. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 161.

ШАРЛ ДЬО ФРЕН — § 408, 409. Отъждествяването му е почти невъзможно както заради многото варианти на името Френ, така и заради това, че то е твърде разпространено във Франция. Освен това Вилардуен не е посочил областта, от която той е произхождал. Шарл дьо Френ принадлежал към гарнизона на Русион, чийто капитан бил Тиери дьо Термонд. В битката на 31 януари 1206 г. той командвал един отряд и загинал заедно с мнозина други рицари. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 174.

ЮГ ДЬО БЕРЗЕ — § 45. Земята, чийто сеньор е бил Юг, Берзельо-Шател, се е намирала в Бургундското дукство близо до Макон. Юг е бил роден към 1145 г. Вилардуен не съобщава за него друго, освен че е взел кръста. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 213.

ЮГ ДЬО БЕРЗЕ—СИН — § 45. Роден към 1170 г. Прочут с поемите си, посветени на кръстоносния поход. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 213—214.

ЮГ ДЬО БОВ — § 109. По-малък брат на Ангеран и Робер дьо Бов. Напуснал армията в Зара заедно с Ангеран. Завърнал се във Франция, той бил гледан с лошо око от крал Филип II Огюст заради някои „злодеяния“ и взел страната на Джон Безземни и Феран дьо Фландр срещу френския крал. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 124—125.

ЮГ ДЬО БОМЕЦ — § 8, 430, 434. Родното му място е Бомец ле Камбре (департ. Па дьо Кале, аронд. Арас). Син е на Юг дьо Бомец и брат на Жил, сеньор на Бомец и кастелан на Бапом. През юни—юли 1206 г. участвал в експедицията към Димотика (той командвал шестия боен отряд) и след това напуснал армията заедно с Бодуен дьо Бовоар. Завърнал се във Франция (1207 г.?), той подарил на абатството Мон Сен Кентен един реликварий, пълен с различни мощи на светци. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 156—157.

ЮГ ДЬО БРАШИЙО — § 6. Брат на Пиер. Сведения за него по време на похода и след превземането на Константинопол липсват. Може да се предполага само, че е придружавал своя брат. През 1209 г. вече е бил във Франция. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 98.

ЮГ ДЬО КОЛИНЬИ - § 45, 201, 202, 279, 284, 392. Сеньор на Колиньи (департ. Ен, аронд. Бург) и Ревермон. Женен за Беатирс д’Албон, вдовица на Юг III, дук на Бургундия. По време на раздора между Бодуен и Бонифас взел страната на маркиза. Натоварен от Бонифас с охраната на Серес. През юни 1205 г. градът бил обсаден от войските на цар Калоян и при една от атаките на българите Юг бил убит с удар в окото. След неговата смърт крепостта се предала твърде бързо. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 214-215.

ЮГ ДЬО КОРМЕРАЙ — § 6. Васал на граф Луи дьо Блоа и Шартрен (Кормерай се намира на три лийо южно-югозападно от Блоа). Поради липса на сведения не може да се каже дали е взел участие в експедицията срещу Константинопол или не. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 100.

ЮГ ДЬО СЕН ДЕНИ — § 50. Брат на Готие и Анри дьо Сен Дени (Е. Фарал неосноватено смята, че с Анри и с Юг Вилардуен е обозначил една и съща личност). Заедно с Готие Юг се отправил към Марсилия и оттам за Светата земя. През 1207 г. вече е бил вече Франция. Други сведения за него липсват. — Вж. Longnon, Les compagnons de Villehardouin, p. 120.

ЮГ IV КАНДАВЕН, ГРАФ ДЬО СЕН ПОЛ - § 9, 40, 53, 61, 98, 99, 115, 116, 149, 170, 201, 255, 314, 334, 335. Син на Анселм дьо Сен Пол. Юг бил женен за Йоланд дьо Ено, леля на Бодуен IX. Участвал в Третия кръстоносен поход и се отличил при обсадата на Сен Жан д’Акр. До 1191 г. графството Сен Пол било зависимо от графа на Фландрия, а след тази дата — от краля на Франция. Станал васал на Филип II Огюст, Юг дьо Сен Пол му служил вярно и през 1194 г. получил много фиефи. Заедно с Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, Луи дьо Блоа и дьо Шартрен и Бонифас дьо Монфера граф Юг бил един от четиримата върховни ръководители на похода и участвал във всички важни събития — овладяването на Зара, споразумението с Алексий Ангел и последвалото отклонение на похода към Константинопол, двете обсади на византийската столица. Заедно с останалите трима адресирал до папата и до цялото християнство едно писмо, в което се възхвалявала победата (август 1204 г.). По-голяма стойност като исторически извор има писмото, изпратено от Юг дьо Сен Пол до дук Анри дьо Лувен (края на 1204 г.), в което събитията са предадени вярно и точно. По време на коронацията на Бодуен той носел меча на новия император. По всяка вероятност той бил провъзгласен за конетабъл на империята и получил като фиеф Димотика. Разболял се тежко от подагра и починал в началото на 1205 г. Тялото му било погребано в църквата „Свети Георги“ в константинополския квартал Манган, а по-късно пренесено във Франция. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 195—197.

ЮГ ДЬО ШОМОН — § 50. Сеньор на Шомон-ан-Вексен (департ. Оаз, аронд. Бове). Според Вилардуен той е отплавал от Марсилия за Сирия. Ж. Лоньон допуска като вероятна една семейна легенда, според която Юг се отличил при завладяването на Зара. За съжаление двете известия трудно се съгласуват — кръстоносната армия превзела Зара през ноември 1202 г., а фландърският флот презимувал (1202—1203 г.) в Марсилия и едва след това отплавал за Сирия. Следователно, за да съгласуваме двете версии, трябва да приемем, че Юг е бил при Зара и едва след това се е отправил към Марсилия и оттам в Светата земя — подредба на събитията, която ми се струва малко вероятна. Единственият сигурен факт е, че през 1209 г. Юг дьо Шомон е бил във Франция и наскоро след това е починал. — Вж. Lоngnоn, Les compagnons de Villehardouin, p. 125.