Балканите

 

[IХ. ЗАВЛАДЯВАНЕТО HA ЗЕМИТЕ]

 

[1. ПЪРВИ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ В ПРОВИНЦИИТЕ]

[266.] Император Моршуфл още не се беше [отдалечил] на четири дни път от Константинопол; и той беше взел със себе си императрицата¹, която бе жена на император Алексий² (който беше избягал преди това) и неговата дъщеря.³ И този император Алексий със своите хора беше в един град, който се нарича Месинопол,⁴ и той още държеше една голяма част от страната. И тогава високопоставените люде на Гърция се разделиха и една голяма част от тях мина отвъд ръкава от страната на Турция.⁵ И всеки завзе за своя сметка толкова, колкото му се искаше, и по другите области на империята — всеки в близост до своята страна.⁶

[267.] Без да се бави никак, император Моршуфл завзе един град, който се беше подчинил на монсеньор император Бодуен и който се нарича Чурло⁷; и той го завзе и го плячкоса, и взе всичко, което намери там. Когато новината достигна до император Бодуен, той свика съвет с бароните и с дожа на Венеция. Тяхното решение бе такова, че те се съгласиха той да излезе с армията си, за да завладее земята, а за да бъде в сигурност градът, да остави гарнизон в Константинопол, който беше отскоро завладян и беше населен с гърци.

[268.] Така решението бе взето и армията бе свикана, и бяха посочени тези, които щяха да останат в Константинопол. В Константинопол останаха граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр, който беше болен и все още не бе оздравял,⁸ и дожът на Венеция; а Конон дьо Бетюн остана във Влахернския дворец и в Буколеон, за да охранява града, както и Жофроа, маршалът на Шампания, Милон льо Бребан и Манасие дьо Лил със своите хора. А всички други се приготвиха, за да отидат в армията с императора.

[269.] Преди император Бодуен да потегли от Константинопол, брат му Анри тръгна по негова заповед с около сто рицари от най-добрите мъже. И той язди от град на град. И във всеки град, където той пристигаше, людете се заклеваха във вярност към императора. И така той отиде до Андринопол,⁹ който беше един много хубав и много богат град. И тези от града го посрещнаха на драго сърце и се заклеха във вярност на императора. Тогава той се настани в града — той и неговите хора, и пребивава там, докато пристигна императорът.

[270.] Император Моршуфл, когато научи, че идват така, не се осмели да ги дочака, но винаги избягваше два или три дни напред. И така той отиде до Месинопол, където се намираше император Алексий. И той му проводи свои пратеници и му съобщи, че ще го подпомага и ще изпълни цялата му воля. А император Алексий отговори, че той е добре дошъл като негов син, защото той желаеше да му даде дъщеря си за съпруга и да направи от него свой син. Така император Моршуфл се установи пред Месинопол и издигна своите палатки и павилиони, а другият бе настанен в града. И тогава те разговаряха помежду си и [Алексий] му даде своята дъщеря, и те се съюзиха и казаха, че ще съставят едно цяло.

[271.] Така те пребиваваха не зная колко дни, този — в лагера, онзи — в града. И тогава император Алексий покани император Моршуфл да дойде да обядва у него, казвайки, че те ще отидат заедно на баня. Така, както бе решено, така и бе сторено. Император Моршуфл, както другият го бе поканил, дойде като частно лице и с много малко хора; и когато той беше в къщата, император Алексий заповяда да го заведат в една стая, да го хвърлят на земята и да му извадят очите от главата чрез предателство, както вие чухте.¹⁰ Впрочем чуйте дали тези люде трябваше да държат една земя, или да я загубят, след като вършеха такива големи жестокости един на друг. И когато тези [от хората] на император Моршуфл научиха това, те се разпръснаха и побягнаха едните насам, другите натам; от тях имаше и такива, които отидоха при император Алексий и му се подчиниха като на свой сеньор и останаха при него.

[272.] Тогава императорът потегли на път от Константинопол с армията си и язди, докато пристигна в Андринопол. Там той намери своя брат Анри и останалите люде, които бяха с него. Всички хора по пътя, откъдето той мина, дойдоха при него в негово подчинение и под негово командване. И тогава пристигна новината, че император Алексий е извадил очите на император Моршуфл. Много се говори за това между тях. И те казаха, че тези мъже нямат право да държат земята, щом се предават така нечестно един друг.

[273.] Тогава император Бодуен реши, че той ще язди право към Месинопол, където беше император Алексий. Гърците от Андринопол му поискаха като на свой сеньор да им остави гарнизон в града заради Йоанис, краля на Влахия и България,¹¹ който често водеше война с тях. И император Бодуен остави там Йосташ дьо Сальбрюик, който беше рицар от Фландрия, твърде храбър и твърде доблестен, с четиридесет рицари от много добрите люде и сто конни сержанти.

[274.] Така император Бодуен потегли от Андринопол и язди към Месинопол, където той мислеше да намери император Алексий. Всичките земи, откъдето мина, дойдоха под неговото управление и под негово подчинение. И когато император Алексий вижда това, той опразва Месинопол и избягва. А император Бодуен язди, докато пристигна пред Месинопол. И тези от града идват насреща му и му предават града под негово разпореждане.

[275.] И тогава император Бодуен каза, че той ще пребивава там, за да чака Бонифас, маркиз дьо Монфера, който още не бе пристигнал в лагера, защото не можеше да язди толкова бързо, както императорът, тъй като беше взел със себе си императрицата, своята жена. И [Бонифас] язди, докато пристигна край Месинопол на реката.¹² И той се установи на лагер там и опъна своите палатки и шатри; и на следващия ден той отиде да говори на император Бодуен и да го види и му поиска да изпълни своето обещание.¹³

[276.] „Сеньор, каза той, от Солун до мен достигна новина: хората от страната ми известяват, че ще ме приемат на драго сърце за сеньор. И аз съм ваш човек за тази земя, и аз я държа от вас и желая да ви помоля да ме оставите да отида там; и когато аз ще съм завзел моята земя¹⁴ и моя град, аз ще ви срещна с продоволствия и ще дойда, готов да изпълнявам вашата воля. И не разорявайте моята земя. И да отидем — ако това е [и] вашето желание — срещу Йоанис, който е крал на Влахия и на България и който държи несправедливо голяма част от земята.“¹⁵

[277.] Аз не зная по чий съвет императорът отговори, че той желаел въпреки всичко да отиде в Солун и че той ще урежда други свои дела в страната. „Сеньор, каза Бонифас, маркиз дьо Монфера, аз те моля, щом като мога да завладея моята земя без тебе, да не навлизаш в нея; и ако ти влезеш там, струва ми се, че не го правиш за мое добро; и знайте наистина, че аз не ще отида с вас, но че ще се отделя от вас.“ А император Бодуен отговори, че той не ще се откаже заради това да отиде там на всяка цена

[278.] Уви! какъв лош съвет бе даден и на единия, и на другия и каква голяма грешка сториха тези, които причиниха тази караница! Защото, ако Бог не бе проявил милост, как те щяха да загубят цялото завоевание, което бяха извършили, и да изложат християните на смъртна опасност! Така заради лош съвет се разделиха за нещастие император Бодуен от Константинопол и Бонифас, маркизът дьо Монфера.

[279.] Император Бодуен язди към Солун със своите хора и своите сили. А Бонифас, маркиз дьо Монфера, се обърна назад и той имаше на своя страна многобройна част от знатни люде. С него се завърнаха Жак д’Авен, Гийом дьо Шамплит, Юг дьо Колини, граф Бертран дьо Касенелебог и по-голямата част от тези от германската империя, които бяха на страната на маркиза. Така маркизът яздеше назад до един замък, който се наричаше Димот,¹⁶ твърде красив, твърде укрепен и твърде богат. И той му е предаден от един грък от града. И когато той [Бонифас] бе вътре, постави там гарнизон. И тогава гърците започват да взимат неговата страна благодарение на връзките на императрицата и да идват в негово подчинение от цялата страна наоколо на един или два дни [разстояние].

[280.] Император Бодуен язди все направо към Солун и пристигна в един замък, който се наричаше Кристопл,¹⁷ който беше един от най-укрепените в света; и той му бе предаден и тези от града му се заклеха във вярност. И след това той пристигна в едни друг [замък], който се наричаше Бял¹⁸ и който беше твърде силен и твърде богат; и той също така му бе предаден и те, жителите, му дадоха клетва за вярност. И оттам той язди към Сер,¹⁹ който беше укрепен и богат град; и той дойде под негово разположение и воля и те [жителите] му се заклеха във вярност. И оттам той язди към Солун и се настани пред града, и беше там в продължение на три дни. И тези [от Солун] му предадоха града, който беше един от най-хубавите и най-богатите сред християнския свят от онова време, при условието, че той ще го управлява според нравите и обичаите, според които го бяха управлявали гръцките императори.²⁰

[281.] Докато император Бодуен беше към Солун и земята се предаваше на неговата воля и на неговата заповед, маркиз Бонифас дьо Монфера с всички свои люде и с голям брой гърци, които бяха на негова страна, язди до Андринопол и го обсади и издигна наоколо своите палатки и шатри.²¹ А Йосташ дьо Сальбрюик беше вътре с хората, които императорът беше оставил там. И те се изкачиха върху стените и се приготвиха да се защитават.

[282.] И тогава Йосташ дьо Сальбрюик взе двама пратеници и ги проводи в Константинопол, като им нареди да яздят ден и нощ. И те пристигнаха при дожа на Венеция и при граф Луи, и при тези, които бяха останали в града по заповед на император Бодуен. И те им казаха, че Йосташ дьо Сальбрюик им известява, че императорът и маркизът се бяха скарали помежду си и че маркизът беше завладял Димот, който беше един от най-укрепените и едни от най-богатите замъци на Романия²²; и че самите тях той бе обсадил в Андринопол. И когато те научиха това, смутиха се твърде много, защото тогава повярваха, че цялото завоевание, което бяха извършили, беше загубено.

[283.] Тогава дожът на Венеция и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр, и другите барони, които бяха в Константинопол, се събраха във Влахернския дворец. И те бяха твърде обезпокоени и твърде разстроени и се оплакваха много от тези, които бяха предизвикали раздора между императора и маркиза. По искане на дожа на Венеция и на граф Луи Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, бе помолен да отиде при обсадения Андринопол и да се заеме с прекратяването на тази война, ако можеше [да го стори], понеже той бе добре гледан от маркиза и те смятала, че той би имал най-голяма власт над него, както никой друг мъж. И този, [отзовавайки се] на тяхната молба и на необходимостта, каза, че ще отиде на драго сърце; и той взе със себе си Манасие дьо Лил, който беше един от добрите рицари на армията и от най-почитаните.

[284.] Така те заминаха от Константинопол и яздеха на етапи, и пристигнаха в Андринопол, където беше обсадата. И когато маркизът научи това, той излезе от лагера и отиде насреща им. С него отидоха там Жак д’Авен, Гийом дьо Шамплит, Юг дьо Колини и Отон дьо ла Рош, които бяха най-високопоставените от съвета на маркиза. И когато той видя пратениците, почете ги много и им устрои твърде добър прием.

[285.] Жофроа маршалът, който беше твърде добре гледан от маркиза, го укори много разгорещено за начина, по който той бе завзел земята на императора и обсадил неговите люде в Андринопол, преди да е предупредил тези от Константинопол, които биха му осигурили удовлетворение, ако императорът му е нанесъл някаква вреда. Маркизът се оправда обосновано и каза, че той е действал така заради вредата, която императорът му бе сторил.

[286.] Жофроа, маршалът на Шампания, се потруди толкова с Божията помощ и с помощта на бароните, участващи в съвета на маркиза, от които той беше много обичан, че маркизът го увери, че той ще се довери на дожа на Венеция и на граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр, и на Конон дьо Бетюн, и на Жофроа дьо Вилардуен, маршала, които познаваха добре споразуменията между двамата. По този начин бе постигнато примирие между тези от лагера и онези от града.

[287.] И знайте, че тези от лагера и онези от града, които от двете страни желаеха мира, благодариха твърде много на Жофроа маршала при неговото заминаване, както и на Манасие дьо Лил. И колкото радостни от това бяха французите, толкова опечалени бяха гърците, защото те биха желали войната и несъгласията. Така бе вдигната обсадата на Андринопол и маркизът се завърна със своите люде в Димот, където беше императрицата, неговата жена.

[288.] Пратениците се завърнаха в Константинопол и разказаха новината за това, което бяха сторили. Дожът на Венеция и граф Луи и всичките останали бяха много радостни от това, че маркизът се бе доверил на тях относно мира. И тогава те взеха добри пратеници, написаха писмо и го изпратиха на император Бодуен; и те му известиха, че маркизът се бе доверил на тях и че той бе обвързан добре, и че той [императорът] трябваше още повече да се осланя на тях: и го молеха да го стори — защото те не биха допуснали войната по никакъв начин — и да се задължи да спазва това, което те биха казали, както маркизът го бе направил.

[289.] Докато това ставаше, император Бодуен приключи своите работи към Солун; и той замина и остави там гарнизон от свои хора, и остави там за капитан Рение дьо Монс, който беше твърде храбър и твърде доблестен. При него бяха достигнали вести, че маркизът бил овладял Димот и че той се намирал вътре, и че му бе отнел една голяма част от околните земи, и че бе обсадил неговите люде в Андринопол. Император Бодуен бе много разгневен, когато новината достигна до него; и той реши бързо да отиде да освободи Андринопол от обсадата и да стори на маркиза всяка злина, която би могъл. О! Боже! Какво нещастие насмалко щеше да последва от това несъгласие! Защото, ако Бог не бе сложил там добър ред, християнството би било погубено.²³

[290.] Така се завърна император Бодуен, етап по етап. Пред Солун им се случи едно твърде голямо премеждие: много от неговите хора, засегнати от болест, легнаха. Много от тях, които не можеха повече да вървят, останаха в замъците, през които императорът преминаваше; а мнозина носеха в носилки, които следваха с голяма мъка. Тогава умря в Сер метр Жан дьо Ноайон, който бе канцлер на император Бодуен и твърде добър, и твърде образован духовник; той бе поддържал много храбростта на армията чрез Божието слово, което той знаеше да казва твърде добре. И знайте, че мъдрите люде от армията бяха много нажалени от това.

[291.] Подир това не закъсня никак да им се случи едно твърде голямо премеждие: почина Пиер д’Амиен,²⁴ който беше могъщ и високопоставен мъж и добър рицар, и храбър; и граф Юг дьо Сен Пол, на когото той бе първи братовчед, обяви голям траур и това бе голяма печал за всички от армията. И след това умря Жирар дьо Мансикур и това предизвика голяма тъга сред всички от армията, защото той бе твърде уважаван рицар; и Жил д’Оноа, и много от знатните люде [починаха]. По време на това пътуване умряха четиридесет рицари, от което армията бе много отслабнала.

[292.] Император Бодуен язди така на етапи, че срещна пратениците, идващи насреща му, които тези от Константинопол му бяха проводили. Един от пратениците беше рицар от земята на граф Луи дьо Блоа и негов васал и се наричаше Бег дьо Франзюр, ловък и знаещ да приказва. И той съобщи твърде живо известието на своя сеньор и на другите барони и каза:

[293.] „Сеньор, дожът на Венеция и граф Луи, моят сеньор, и останалите барони, които са в Константинопол, ви изпращат своя поздрав като на свой сеньор; и те се оплакват на Бога и на вас, че тези, които причиниха разпрата между вас и маркиз дьо Монфера, щяха, малко оставаше, да унищожат християнството и че вие сторихте твърде зле, когато сте им повярвали. Сега те ви известяват, че маркизът се е доверил на тях за разногласието [съществуващо] между вас и него; и те ви молят като свой сеньор също да се осланяте на тях и да се задължите да удържите това обещание. И знайте, че те ви съобщават, че не биха търпели войната по никакъв начин.“

[294.] Император Бодуен отиде и свика своя съвет и каза, че ще им даде отговор. В съвета на императора имаше мнозина от тези, които бяха съдействали да пламне разпрата²⁵; те погледнаха на известието, което тези от Константинопол им бяха изпратили, като на голяма дързост и му казаха: „Сеньор, вие чувате това, което ви известяват: че те не биха допуснали да отмъстите на вашия неприятел. Изглежда, че ако вие не сторите това, което изискват от вас, те ще бъдат срещу вас.“

[295.] Там бяха казани много силни думи. Но краят на съвета бе такъв, че императорът не желаеше да загуби дожа на Венеция, нито граф Луи, нито останалите барони, които бяха в Константинопол, и отговори на пратеника: „Аз не ще дам уверение, че ще се доверя на тях; но ще отида в Константинопол, без да сторя нищо срещу маркиза.“ Така император Бодуен пристигна в Константинопол. И бароните и другите люде отидоха да го посрещнат и го приеха с голяма почит като свой сеньор.

[296.] Преди четвъртия ден императорът ясно разбра, че е бил зле посъветван да се скара с маркиза. И тогава дожът на Венеция и граф Луи му говориха и му казаха: „Сеньор, ние ви молим да се доверите на нас, както маркизът стори това.“ А императорът каза, че ще го направи на драго сърце. И тогава бяха избрани пратеници, които шяха да отидат за маркиза и да го доведат. От тези пратеници единият бе Жерве дьо Шател, вторият — Рение дьо Три, а третият — Жофроа, маршалът на Шампания; и дожът на Венеция изпрати двама от своите.

[297.] Пратениците яздиха така на етапи, докато пристигнаха в Димот; и те намериха маркиза и императрицата, неговата жена, с голям брой знатни люде; и му казаха защо са дошли да го търсят. Тогава Жофроа, маршалът, го помоли, както той самият му бе обещал, да дойде в Константинопол, за да установи мира, така както ще го уредят тези, на които се бе доверил. И те щяха да го заведат под свое поръчителство, както и всички, които щяха да дойдат с него.

[298.] Маркизът свика съвет със своите люде. И там имаше такива, които дадоха съгласие да отиде в Константинопол, и други, които го посъветваха да не отива там. Но краят на съвета беше, че той отиде с тях [пратениците] в Константинопол и взе със себе си около сто рицари. И те яздиха така на етапи, докато пристигнаха в Константинопол. Той бе приет много добре в града. Граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр и дожът на Венеция отидоха да го посрещнат, както и много други благородни люде, от които той беше много обичан в армията.

[299.] И тогава те се събраха на един парламент. И бе припомнено споразумението между император Бодуен и маркиз Бонифас; и Солун бе върнат [на Бонифас] с неговата земя по такъв начин, че той ще предаде в ръцете на Жофроа, маршала на Шампания, Димот, който той бе завладял. И [Жофроа] му даде уверения, че той ще го пази [града] в своите ръце, докато не получи от него сигурно пратеничество или писма с печати, че той [маркизът] е завзел Солун. И тогава той ще го [град Димотика] върне на императора и на неговото разпореждане. И мирът между императора и маркиза бе установен така, както вие чухте. И това предизвика голяма радост в армията, защото то [разпрата] беше нещо, от което можеше да се случи голямо нещастие.

 

[2. РАЗДЕЛЯНЕ И ОВЛАДЯВАНЕ НА ЗЕМИТЕ]

 

[300.] Тогава маркизът се сбогува и се отправи към Солун с всичките си хора и с жена си; и с него яздеха пратениците на императора; и когато пристигаше от замък в замък, те му бяха предавани от страна на императора с цялото им владение. И той пристигна в Солун; и тези, които го пазеха, му го върнаха от страна на императора. А капитанът, който се наричаше Рение дьо Монс — той бе твърде почтен човек, — беше починал и неговата смърт бе голяма загуба.

[301.] Тогава земята и страната започнаха да се предават на маркиза и много люде дойдоха под неговата власт с изключение иа един грък, високопоставена личност, който се наричаше Л’Асгур.²⁶ И този там не пожела да дойде под неговата власт, защото той беше завладял Коринт и Напл²⁷ — два града, разположени на морето, от най-силните под небето. И онзи там не поиска да дойде в подчинение на маркиза; но той започна да воюва с него и много хора минаха на негова страна. И един друг грък, който се наричаше Михалис²⁸ и който беше дошъл с маркиза от Константинопол, и който този смяташе много привързан [към себе си]; той си тръгна от него, без той [маркизът] да знае нещо; и отиде в един град, който се наричаше Арта,²⁹ и взе [за жена] дъщерята на един богат грък, който държеше земята от името на императора³⁰; и завладя земята и започна да воюва с маркиза.

[302.] И земята от Константинопол до Солун бе така добре омиротворена, че пътят бе достатъчно сигурен, за да може да отиде там този, който желаеше да отиде,³¹ въпреки че от единия до другия град имаше дванадесет големи дни път.³² И толкова време бе минало, че бе краят на септември.³³ И император Бодуен беше в Константинопол, и земята бе в мир и под негова воля. Тогава починаха в Константинопол двама твърде добри рицари: Йосташ дьо Кантелю и Емери дьо Вилероа и това бе голямо нещастие за техните приятели.

[303.] Тогава започнаха да поделят земите. Венецианците получиха своята част, а армията на поклонниците — останалата.³⁴ И когато всеки разбра за земята, която му определяше, алчността на света, която беше сторила толкова злина, не ги остави в покой; но всеки започна да прави злина в земята си — един повече, друг по-малко, и гърците започнаха да ги мразят и да изпитват лоши чувства спрямо тях.

[304.] Тогава император Бодуен даде на граф Луи дукството Нике,³⁵ което бе един от най-значителните фиефи в земята на Романия и се намираше от другата страна на ръкава, откъм Турция; а цялата земя от другата страна на ръкава съвсем не беше преминала в подчинение на императора, но беше против него. След това той даде дукството Финепопол³⁶ на Рение дьо Три.

[305.] И тогава³⁷ граф Луи изпрати, за да завладее земята си, около сто и двадесет рицари от своите люде. Капитани им бяха Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан; и те заминаха от Константинопол на празника на всичките светци³⁸ и преминаха ръкава Свети Георги при Авие и пристигнаха в Еспигал³⁹ — един град, който е разположен на морето и е населен с латинци; и тогава те започнаха войната срещу гърците.

[306.] По това време се случи, че император Моршуфл, чиито очи бяха извадени — този, който беше убил своя сеньор император Алексий (сина на император Сюрсак, когото поклонниците бяха довели в страната), — бягаше тайно отвъд ръкава и с малко хора. И Тиери дьо Лоос научи това, защото беше уведомен, и той го залови и го отведе при император Бодуен в Константинопол.⁴⁰ Император Бодуен бе много радостен от това и се съветва със своите хора какво трябва да се направи с един човек, който бе извършил такова убийство над своя сеньор.

[307.] Съветът се спогоди така: в Константинопол към средата на града имаше една колона,⁴¹ която беше една от най-високите и от най-добре изваяните от мрамор, каквато някога беше виждана от [човешки] очи: щяха да го отведат там и ще го накарат да скочи долу пред очите на целия народ; защото едно такова справедливо правосъдие трябваше всички добре да го видят.⁴² Така император Моршуфл бе отведен при колоната; и бе заведен горе и цялото население на града се стече, за да види чудото. Тогава той бе блъснат долу и падна от толкова високо, че когато достигна земята, той беше целият смазан.

[308.] Впрочем чуйте едно голямо чудо: върху тази колона, откъдето той падна долу, имаше най-различни изображения, изваяни от мрамор; и между тези изображения имаше едно, което беше изработено като фигура на император, който бе представен падащ долу. Защото отдавна беше пророкувано, че в Константинопол щяло да има един император, който трябвало да бъде хвърлен долу от тази колона. Така бе доказана тази прилика и това предсказание.

[309.] По онова време се случи, че маркиз Бонифас дьо Монфера, който беше към Солун, залови император Алексий — този, който беше извадил очите на император Сюрсак, и императрицата, неговата жена. И той изпрати аленочервените ботуши и императорското облекло в Константинопол на своя сеньор император Бодуен, който му беше твърде признателен за това. И сетне той изпрати император Алексий в затвора в Монфера.⁴³

[310.] На празника на свети Мартин⁴⁴, който последва, Анри, братът на император Бодуен, излезе от Константинопол и се отправи, слизайки по течението на ръкава, към Буш д’Авие. И той взе със себе си около сто и двадесет рицари — най-знатни люде. И той премина ръкава при града, който наричат Авие, и го намери много добре снабден с всички блага, жито и храни и всички неща, които са полезни за човека; и той завладя града и се настани вътре. И тогава започна от своя страна войната срещу гърците. И хермините⁴⁵ от страната, от които там имаше много, започнаха да минават на негова страна, тъй като мразеха силно гърците.

[311.] В това време Рение дьо Три замина от Константинопол и се отправи към Финепопол, който император Бодуен му бе дал; и той взе със себе си около сто и двадесет рицари, твърде добри люде. И той язди така на етапи, че отмина Андринопол и пристигна във Финепопол. И хората от страната го посрещнаха и го признаха за свой сеньор; и му устроиха твърде добър прием; а те имаха твърде голяма нужда от помощ, защото Йоанис, кралят на Влахия, беше водил с тях тежка война.⁴⁶ И той ги подпомогна твърде добре и овладя голяма част от страната и една голяма част от тези, които бяха държали страната на Йоанис, се обърнаха към него. И на това място войната между тях бе голяма.

[312.] От друга страна, императорът беше изпратил около сто рицари да преминат ръкава Свети Георги срещу Константинопол. Капитан на тези бе Макер дьо Сент Менеулд. С него отидоха Матийо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа. И яздиха те към един град, който се наричаше Никоми⁴⁷ и който бе разположен на морски залив и се намираше на около два дни път от Константинопол. И когато гърците чуха, че те идват, изпразниха града и се оттеглиха. И те се настаниха вътре, поставиха гарнизон и възобновиха отбраната. И от тази провинция те също започнаха да воюват от тяхна страна.

[313.] Земята от другата страна на ръкава имаше за господар един грък, когото наричаха Толдр Ласкар.⁴⁸ И той имаше за жена дъщерята на императора,⁴⁹ за чиято земя той претендираше: този, когото франките бяха прогонили от Константинопол и който беше извадил очите на своя брат. Онзи водеше война срещу франките отвъд ръкава, навсякъде, където те бяха.

[314.] Император Бодуен беше останал в Константинопол, както и граф Луи с малко хора, и граф Юг дьо Сен Пол, който страдаше от силен пристъп на подагра, която го поразяваше в коленете и в стъпалата.

[315.] През времето, което последва, пристигнаха по море голям брой от онези от земята на Сирия и от онези, които бяха напуснали армията и бяха преминали през други пристанища⁵⁰. С тях пристигнаха Етиен дю Перш⁵¹ и Рено дьо Монмирай⁵², които бяха братовчеди на граф Луи, който ги почете много и беше много радостен от тяхното пристигане. И император Бодуен и останалите люде им устроиха добър прием, защото това бяха много високопоставени и много могъщи люде. И те доведоха голям брой добри хора.

[316.] От земята на Сирия пристигна Юг дьо Табари⁵³ и неговият брат Раул⁵⁴, и Тиери дьо Танремонд⁵⁵, и голям брой хора от страната — рицари, туркопули⁵⁶ и сержанти. След това император Бодуен даде на Етиен дю Перш Филаделфийското дукство⁵⁷.

[317.] Между другите новини император Бодуен получи една новина, от която той бе твърде натъжен. Графиня Мари, неговата жена, която той беше оставил във Фландрия, понеже беше бременна, тя не можеше да замине с него (тогава той беше граф), бе родила момиче. И след като се възстанови от раждането, тя тръгна на път и отиде отвъд морето подир своя господар. И тя се качи на кораб в пристанището на Марсилия и когато пристигна в Акр⁵⁸, където никога не бе идвала, от Константинопол до нея достигна новината, която пратениците на нейния господар ѝ съобщиха, че Константинопол е завладян и че нейният господар бил император. Това беше голяма радост за християнството.

[318.] След тази новина дамата имаше намерението да отиде при него: но една болест я обхвана и тя свърши и умря⁵⁹. Това беше голяма печал за цялото християнство, защото тя бе твърде знатна дама и твърде почитана. И тези, които тогава преминаха морето, донесоха новината: това беше голяма скръб за император Бодуен и за всичките барони от земята, защото те много желаеха да я имат за господарка.

[319.] По онова време тези, които бяха отишли в град Л’Еспигал⁶⁰, чиито капитани бяха Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан, укрепиха един замък, който се наричаше Палорм⁶¹ и поставиха там гарнизон от своите хора. И след това те яздиха отвъд него, за да покорят земята. Толдр Ласкар беше събрал всички войници, които той можеше да има. В деня на празника на монсеньор свети Никола⁶², който предшества Рождество, те се срещнаха на една равнина в подножието на един замък, който наричат Пьомениенор⁶³. И там стана сражение с твърде голяма вреда за нашите хора, защото другите имаха толкова хора, че това беше чудо, а нашите нямаха повече от сто и четиридесет рицари без конните сержанти.

[320.] И Господ наш раздава приключенията така, както той иска: по негова милост и по негова воля франките победиха гърците и ги изтребиха и тези понесоха голяма загуба. През седмицата им предадоха една голяма част от страната: предадоха им Пьомениенор, който беше твърде силен замък, и Люпер⁶⁴, който беше един от най-хубавите градове на страната, и Пюлинаж⁶⁵, който беше разположен край едно езеро със сладка вода — един от най-укрепените и най-добрите замъци, който би могъл да съществува. И знайте, че нещата се обърнаха много добре за тези люде и че те с Божията помощ сполучиха в страната според желанието си.

[321.] През цялото време, което последва, Анри, братът на император Бодуен от Константинопол, по съвета на хермините⁶⁶ потегли от град Авие, като остави там гарнизон от свои хора и язди към един град, който се нарича Андремит⁶⁷, разположен на морския бряг на два дни път от град Авие. И градът му бе предаден и той се настани вътре; и тогава една голяма част от земята му се предаде; защото (?) градът беше много добре снабден с жито и с храни, и с други блага. И тогава той поведе война срещу гърците в тази област.

[322.] Толдр Ласкар, който беше разгромен край Пьомениенор, свика всички хора, които можеше да има; и той събра голяма армия и я повери на своя брат Константин⁶⁸, който бе един от най знатните гърци в Романия; и той язди право към Андремит. А Анри, братът на император Бодуен, научи от хермините, че една твърде голяма армия идваше срещу него; и той уреди своята работа и построи своите бойни части; и той имаше при себе си твърде добри люде: с него бяха Бодуен дьо Бовоар, Никола дьо Майи, Ансо дьо Кайо и Тиери дьо Лоос и Тиери дьо Танремонд.

[323.] И така се случи, че в съботата преди средата на постите⁶⁹ Константин Ласкар пристигна със своята голяма армия пред Андремит. И Анри, когато узна за неговото пристигане, свика съвет и каза, че никога няма да се остави да бъде затворен вътре [в града], но че той ще излезе [навън]. А този Константин Ласкар дойде със своята армия и с многобройните си бойни части от конници и пехотинци. И [французите] излязоха и започнаха сражението. Стана голяма битка и ожесточено стълкновение; но с Божията помощ франките ги победиха и ги разгромиха напълно и там имаше много убити и пленени; а плячката бе твърде голяма. И тогава те бяха твърде нашироко и твърде богати, защото людете от областта се обърнаха към тях и започнаха да им носят рентата⁷⁰.

[324. ] Ние няма да говорим повече за тези от Константинопол, а ще се върнем при маркиз Бонифас дьо Монфера⁷¹, който беше към Солун и бе отишъл към Л’Асгур⁷², който държеше Напл и Коринт, два от най-укрепените градове в света. И той ги обсади едновременно и двата. Жак д’Авен остана пред Коринт с много други знатни люде, а другите отидоха пред Напл и го обсадиха.

[325.] Тогава в страната се случи едно събитие: Жофроа дьо Вилардуен, който беше племенник на Жофроа, маршала на Шампания и Романия⁷³, син на неговия брат, бе заминал от земята на Сирия с тези, които по море бяха пристигнали в Константинопол⁷⁴; и вятърът и случаят го отведоха в пристанището на Мотон⁷⁵. И там неговият неф бе повреден и му се наложи да прекара зимата в страната. И едни грък, който беше голям сеньор в страната⁷⁶, научи за това: той дойде при него, стори му много голяма почест и му каза: „Благородни сеньоре, франките завладяха Константинопол и провъзгласиха император. Ако желаеш да се присъединиш към мен, аз ще ти бъда твърде много верен и ние ще завладеем много от тази земя.“ Така те се заклеха взаимно и завоюваха голяма част от земята⁷⁷. Жофроа дьо Вилардуен намери у този грък голяма вярност.

[326.] Тъй като събитията идват, както Бог пожелае, гъркът хвана една болест и той свърши и умря. А синът на гърка се разбунтува срещу Жофроа дьо Вилардуен и го предаде — замъците, които те бяха овладели, се обърнаха срещу него. И той чу да се говори, че маркизът бил при Напл; с толкова хора, колкото можеше да има, той се отправя към него и язди през страната в много голяма опасност около шест дни. И той пристигна в лагера, където бе твърде добре приет и бе твърде почетен от маркиза и от останалите, които бяха там. И това беше много справедливо, защото той бе твърде храбър, твърде доблестен и добър рицар.

[327.] Маркизът поиска да му даде достатъчно земя и пари, за да остане с него. Той никак не пожела да ги вземе, но се обърна към Гийом дьо Шамплит, който беше много добър негов приятел, и му каза: „Сеньор, аз идвам от една земя, която е твърде богата и която се нарича Морея. Вземете от хората тези, които ще можете да имате, и напуснете този лагер, и да отидем с Божията помощ и да я завладеем; и това, което вие ще можете да ми дадете от завладяното, аз ще го държа от вас и заради това ще бъда ваш васал.“ И този, който твърде много му вярваше и го обичаше, отиде при маркиза; той му каза за това нещо и маркизът му разреши да отиде там.

[328.] Така Гийом дьо Шамплит и Жофроа дьо Вилардуен потеглиха от лагера; и те отведоха със себе си около сто рицари и една значителна част от конни сержанти. И те навлязоха в земята на Морея и яздиха до град Мотон. Михаил⁷⁸ научи, че те бяха с много малко люде в земята: той събра много хора и това беше чудо, че имаше [толкова много] хора; и той язди след тях като човек, който вярваше, че вече ги е пленил всички и че ги има в ръката си.

[329.] И когато тези чуха да се говори, че той идваше, те укрепиха Мотон, който отдавна беше разрушен до основи⁷⁹, и оставиха там своя багаж и прислугата си. И те яздиха един ден и съставиха своите бойни части от толкова хора, колкото имаха; и те не бяха в благоприятно положение, защото нямаха повече от петстотин конници, докато другият имаше повече от пет хиляди. Тъй като всичко се случва така, както е угодно на Бог, те се биха с гърците и ги разбиха напълно и победиха. Те завладяха много коне и оръжия, и друга плячка в твърде голямо количество. И тогава се завърнаха твърде щастливи и твърде радостни в град Мотон.

[330.] След това те яздиха към един град, който наричат Корон⁸⁰, разположен край морето, и го обсадиха. Те съвсем не бяха стояли там дълго, когато градът им се предаде. И Гийом го даде на Жофроа дьо Вилардуен, и този стана заради това негов васал и постави там гарнизон от своите хора. След това отидоха към едни замък, който се нарича Калемат⁸¹, който беше много укрепен и много хубав, и го обсадиха. Този замък им създаде много грижи и за твърде дълго [време]; и те останаха пред него, докато той не им бе предаден; и тогава голям брой гърци от страната им се предадоха — повече, отколкото те бяха подчинили преди това.

[331.] Маркиз Бонифас беше при [обсадата на] Напл, където той не можеше да стори нищо, тъй като градът беше твърде укрепен. И там той изтощи много от своите хора. Жак д’Авен продължаваше обсадата на Коринт така, както маркизът го беше оставил. Л’Асгур, който беше много мъдър и съобразителен, видя, че Жак няма много хора и не се пазеше добре. Една сутрин на зазоряване той извърши твърде голям излаз срещу обсаждащите, [достигайки] до палатките им: и преди нашите да успеят да се въоръжат, те убиха мнозина от тях.

[332.] Там беше убит Дрю д’Естрюен, който бе твърде храбър и доблестен; и това беше голяма скръб. И Жак д’Авен, който беше капитан, бе ранен твърде тежко в крака. И онези, които бяха там, свидетелстват, че бяха спасени от неговото храбро държане. И знайте добре, че те бяха много близо до пълното поражение; и с Божията помощ ги отхвърлиха със сила в замъка.

 

[3. ВЪСТАНИЕ НА ГЪРЦИТЕ И ПЪРВОТО НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЙОАНИС]

 

[333.] Но гърците, които бяха много вероломни, не бяха прогонили коварството от своите сърца. По това време те видяха, че французите бяха твърде разпилени по земите и че всеки имаше да върши [нещо] за своя сметка. Те помислиха впрочем, че тогава биха могли да ги предадат. И те тайно взеха пратеници от всичките градове на страната и ги изпратиха при Йоанис, който беше крал на Влахия и България, който беше воювал с тях и постоянно воюваше; и те му известиха, че ще го обявят император и че всички ще му се подчинят, и че ще убият всички франки. И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ше ги управлява като своите [поданици]. Така бе сторена клетвата⁸².

[334.] По това време в Константинопол се случи голямо нещастие: граф Юг дьо Сен Пол, който беше дълго време прикован на легло, болен от подагра⁸³, свърши и умря. И това беше голяма скръб и твърде голямо нещастие. Той бе много оплакван от своите люде и от своите приятели. Той бе погребан с твърде голяма почест в църквата на монсеньор Георги от Манган⁸⁴.

[335.] Граф Юг, докато беше жив, държеше един замък, който се наричаше Димот и който беше твърде укрепен и твърде богат. Вътре имаше от неговите рицари и от неговите сержанти. Гърците, които бяха дали клетва на краля на Влахия⁸⁵ да убият и да предадат франките, им измениха в този замък: те убиха и взеха в плен голям брой от тях, а малцина се изплъзнаха. И тези, които се изплъзнаха, побягнаха към един град, който се нарича Андринопол⁸⁶, който тогава държаха венецианците.

[336.] След това не закъсняха никак да се разбунтуват тези от Андринопол; и онези⁸⁷, които бяха вътре и го охраняваха, излязоха от там в голяма опасност и напуснаха града. И новините [за въстанието] достигнаха до император Бодуен от Константинопол, който беше с много малко хора, той и граф Луи дьо Блоа. Те бяха твърде обезпокоени и развълнувани от тези новини. И така започнаха ден по ден да пристигат при тях лоши новини: че навсякъде гърците се бунтуваха и че там, където намереха франки, които владееха земите, те ги убиваха.

[337.] И тези, които бяха напуснали Андринопол, венецианците и другите, които бяха с тях, отидоха в един град, който наричаха Чурло⁸⁸ който беше на император Бодуен. Там те намериха Гийом дьо Бланвел, който го охраняваше от името на императора. Благодарение на подкрепата, която той им даде, и понеже той ги съпроводи с толкова хора, колкото можа, те се върнаха назад в един близък град, на около дванадесет лийо, който се наричаше Аркадиопол⁸⁹ и който принадлежеше на венецианците; и те го намериха празен; влязоха вътре и го заеха.

[338.] В три дни гърците от страната, [обитаващи] околностите на един ден [път], се събраха, дойдоха пред Аркадиопол и започнаха атаката, голяма и удивителна, от всички страни. И те [нашите] се защитаваха твърде добре: те отвориха портите и извършиха голям излаз. Така както Бог го пожела, гърците бяха разбити и те започнаха да ги повалят и убиват. Така те ги преследваха една лийо и убиха мнозина от тях и взеха значителен брой коне и много друга плячка.

[339.] Така те се завърнаха в град Аркадиопол с голяма радост. И те известиха за тази победа в Константинопол на император Бодуен, който беше много радостен от това. Обаче те не посмяха да запазят град Аркадиопол, а на другия ден излязоха от него, напуснаха го и се завърнаха в град Чурло. Там те се спряха с голям страх: защото се страхуваха колкото от тези в града и от онези отвън, тъй като те се бяха заклели на краля на Влахия, че ще ги предадат⁹⁰. Имаше много от тях, които не посмяха да се спрат, а отидоха в Константинопол.

[340.] Тогава император Бодуен, дожът на Венеция и граф Луи свикаха съвет и видяха, че губеха цялата страна. И [решението] на техния съвет бе такова, че императорът извести на своя брат Анри, който беше в Андремит⁹¹, да изостави всичко, което беше завладял, и да дойде да ги подпомогне.

[341.] От своя страна граф Луи изпрати [известие] до Пайен д’Орлеан и Пиер дьо Брашийо, които бяха в Люпер⁹², и до всички люде, които бяха с тях, и им нареди да изоставят цялото завоевание с изключение само на Еспигал, който беше разположен на морето, и да оставят там гарнизон, съставен от възможно най-малко люде, а другите да дойдат да ги подпомогнат.

[342.] Императорът изпрати своите заповеди на Макер дьо Сент Менеулд, Матийо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа, които имаха със себе си около сто рицари и се намираха в Никоми,⁹³ и [им нареди] да изоставят този град и да дойдат да го подпомогнат.

[343.] По заповед на император Бодуен Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Романия и на Шампания, излезе от Константинопол⁹⁴, както и Манасие дьо Лил, с толкова хора, колкото те можеха да имат: и това бе твърде малко, защото цялата армия се губеше. И те яздиха до град Чурло, който се намираше на три дни от Константинопол. Там те намериха Гийом дьо Бланвел и тези, които бяха с него; те бяха много уплашени, а тогава бяха напълно успокоени. Те пребиваваха там четири дни. Император Бодуен изпрати след Жофроа маршала толкова хора, колкото можеше да има: така че, когато настъпи четвъртият ден в Чурло те имаха осемдесет рицари.

[344.] И тогава Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил тръгнаха на път със своите хора; и те яздиха напред, и пристигнаха в Аркадиопол, и се настаниха в него. Те пребиваваха там един ден: и заминаха оттам, и отидоха в един друг град, който наричаха Бургарофол⁹⁵: гърците го бяха изпразнили и те се настаниха в него. На следващия ден те яздиха до един град, който наричат Некиз,⁹⁶ който бе много красив, твърде добре укрепен и твърде добре снабден с всички припаси, и те намериха, че гърците го бяха напуснали и всичките бяха отишли в Андринопол. А този град бе на девет френски лийо от Андринопол. И решението им бе, че те ще чакат тук император Бодуен.

[345.] Впрочем книгата разказва едно голямо чудо: Рение дьо Три, който беше във Финепопол, на около девет дни далече от Константинопол, и имаше около сто и двадесет рицари със себе си,⁹⁷ бе изоставен от своя син Рение, от брат си Жил, от Жак дьо Бонди, който беше негов племенник, и от Ахар дьо Вердюн, които имаше за жена неговата дъщеря. И те му отнеха около тридесет от неговите рицари, и мислеха да се върнат в Константинопол, и го бяха оставили в голяма опасност, както чухте. И те намериха страната разбунтувала се срещу тях и бяха победени, и гърците ги заловиха; после ги предадоха на краля на Влахия, който след това заповяда да им отрежат главите. И знайте, че те бяха твърде малко оплаквани от хората, понеже се бяха държали така лошо спрямо този, към когото те не трябваше да го сторят.

[346.] И когато останалите рицари на Рение дьо Три, които не му бяха толкова близки, видяха това, те го напуснаха като хора които малко се страхуваха от срама, на брой всичко около осемдесет рицари, и си отидоха по друг път. И Рение дьо Три остана срещу гърците с малко хора, защото той нямаше повече от петнадесет рицари във Финепопол и в Станемак,⁹⁸ който беше твърде укрепен замък който той държеше, където по-сетне бе продължително време обсаден.⁹⁹

[347.] Впрочем ще оставим Рение дьо Три и ще се върнем на император Бодуен, който е в Константинопол с много малко хора, твърде развълнуван и твърде обезпокоен. И той очакваше своя брат Анри и всичките останали люде, които бяха отвъд ръкава. И първите, които пристигнаха при него, бяха тези от Никоми: Макер дьо Сент Менеулд, Матийо дьо Валинкур и Робер дьо Ронсоа; и по този път пристигнаха около сто рицари.

[348.] И когато императорът ги видя, той бе твърде радостен от това и говори на граф Луи, който беше граф на Блоа и на Шартр; и тяхното решение бе такова: казаха, че ще излязат с толкова хора, колкото имаха, и че ще следват Жофроа, маршала на Шампания, който беше отишъл напред. Уви! какво нещастие, че те не бяха дочакали да пристигнат всички останали — тези, които бяха от другата страна на ръкава. Защото те имаха малко хора за толкова опасни места, където отиваха.

[349.] Така те излязоха от Константинопол¹⁰⁰ с около сто и четиридесет рицари; и яздиха ден след ден, докато пристигнаха в замъка Некиз, където се беше настанил Жофроа маршалът¹⁰¹. През нощта те свикаха заедно съвет; решението на техния съвет беше, че на следната сутрин те ще отидат пред Андринопол и ще го обсадят. И те подредиха бойните си части и ги съставиха много добре от хората, които имаха.

[350.] И когато настъпи утро и се разсъмна напълно, те яздиха така, както беше решено; и пристигнаха пред Андринопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България; и градът беше твърде укрепен, твърде богат и препълнен с хора. И те ги обсадиха с много малко люде пред две порти.¹⁰² И те бяха така в продължение на три дни пред града в голяма грижа и с малко хора.

[351.] Тогава пристигна Енрико Дандоло, който беше дож на Венеция; но тогава беше един стар човек и съвсем не виждаше. И той доведе толкова хора, колкото имаше — приблизително толкова, колкото император Бодуен и граф Луи бяха довели; и той се настани пред една от портите. На следващия ден те се увеличиха с още един отряд конни сержанти; но би трябвало те да струват повече, отколкото струваха. И те имаха малко хранителни припаси, защото търговците не можеха да ги следват: и не можеха да отидат да се снабдят със сено, защото в страната имаше толкова много гърци, че те не можеха да отидат там.

[352.] Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Андринопол с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани,¹⁰³ които не бяха покръстени. Поради оскъдицата на хранителни продукти граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр отиде на Връбница¹⁰⁴ да потърси храна. С него отиде Етиен дю Перш, братът на граф дю Перш; и Рено дьо Монмирай, който беше брат на граф Ерве дьо Невер, и Жерве дьо Шател, и повече от половината на цялата армия.

[353.] И те отидоха в един замък, който се наричаше Пьотас,¹⁰⁵ и го намериха много сигурно зает от гърците, и предприеха голям и ожесточен пристъп; и те никак не сполучиха там, но се върнаха назад без никакво завоевание. И те бяха така през седмицата между двете Пасхи¹⁰⁶ и построиха от греди различни видове машини, и поставиха миньори, които имаха [да работят] под земята, за да подкопаят стената. И те прекараха така Великден¹⁰⁷ пред Андринопол с малко хора и с малко храни.

[354.] Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Влахия, идваше срещу тях, за да подпомогне града; те уредиха работата си и се споразумяха, че Жофроа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера и че император Бодуен и всички останали ще излязат навън, ако Йоанис дойдеше за битка.

[355.] Те останаха така до срядата¹⁰⁸ на великденските празници. И Йоанис сега беше толкова близо, че се бе установил на пет лийо от тях. И той изпрати своите кумани да препускат през лагера; и сигналът за тревога се разнася в лагера, и те излизат от него в безредие. И твърде безумно преследват куманите една цяла лийо. И когато те пожелаха да се завърнат, куманите започнаха да ги обстрелват със стрели твърде безмилостно и раниха миого от техните коне.

[356.] Така те се върнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Бодуен; и те устроиха съвет и казаха, че са сторили голяма лудост, като преследвали по този начин хора, които са така леко въоръжени. Решението на съвета бе, че ако Йоанис дойдеше още веднъж, те ще излязат и ще се построят пред лагера си и ще го очакват там, и не ще мръднат оттам. И те наредиха да се разгласи по целия лагер никой да не бъде така смел, че да престъпи тази заповед заради вик или крясък, който той би чул. И беше решено, че Жофроа маршалът ще бъде охрана откъм страната на града, и Манасие дьо Лил [също].

[357.] Така те прекараха тази нощ до четвъртък сутринта на великденските празници¹⁰⁹. И те изслушаха службата и се нахраниха. А куманите препускат до техните павилиони. И сигналът за тревога се разнася, и те се хвърлят към оръжията си, и излизат от лагера, всички техни бойни отряди построени така, както те се бяха разбрали предварително.

[358.] Граф Луи излезе първи със своя боен отряд и започва да преследва куманите; и призова император Бодуен да го последва. Уви! Колко зле те спазиха това, което бяха решили предната вечер: защото те преследваха куманите така почти две лийо; и ги връхлетяват и ги преследват доста дълго време; а куманите от своя страна стрелят срещу тях и започват да крещят и да изпращат стрели.

[359.] А те [нашите] имаха в своите части освен рицарите други люде, които не познаваха достатъчно добре военното изкуство. И тези започват да се плашат и да отстъпват. И граф Луи, който пръв се бе врязал [сред враговете], бе ранен на две места твърде тежко; и куманите и власите започваха да ги притискат; а графът беше паднал и един негов рицар, който се наричаше Жан дьо Фриез, беше слязъл и го качи на своя кон. Много от хората на граф Луи му казаха: „Сеньор, оттеглете се оттук, защото вие сте твърде тежко ранен“; а той каза: „Не е угодно на нашия Господ Бог някога да бъда укорен, че съм избягал от бойното поле и съм изоставил императора.“

[360.] Императорът, който от своя страна беше твърде притеснен, призоваваше своите хора и им казваше, че никога не би побягнал и че те в никакъв случай не би трябвало да го изоставят; и тези, които бяха там, свидетелстват убедително, че никога един рицар не се е защитавал по-добре, отколкото той. Така тази битка продължи дълго. Там имаше такива, които се държаха добре, и други, които го изоставиха. Накрая, тъй като Бог допуща премеждията, те бяха победени. Там, на бойното поле, останаха император Бодуен, който никога не пожела да избяга, и граф Луи: император Бодуен бе заловен жив,¹¹⁰ а граф Луи бе убит.

[361.] Там бяха погубени епископ Пиер дьо Бетлеем и Етиен дьо Перш, брат на граф Жофроа, и Рено дьо Монмирай, брат на граф дьо Невер, и Матийо дьо Валинкур, и Робер дьо Ронсоа, и Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д’Иер, и неговият брат Жан, Йосташ дьо Юмон, неговият брат Жан, Бодуен дьо Ньовил и много други, за които книгата не говори тук. А останалите, които сполучиха да се изплъзнат, дойдоха, бягайки, в лагера.

[362.] И когато Жофроа, маршалът на Шампания, който беше на стража пред едната от портите на града, видя това, той излезе колкото можа по-скоро с хората, които имаше. И той покани Манасие дьо Лил, който охраняваше другата порта, да го последва бързо. И той язди със своята бойна част срещу бегълците с бърз ход. И бегълците се присъединиха към него; и Манасие дьо Лил, който дойде колкото можа по-бързо, се присъедини към него. И тогава те съставиха една по-голяма бойна част; и всичките, които идваха от това безредие и които те можаха да задържат, присъединиха ги към своята част.

[363.] И това безредно бягство бе спряно по такъв начин между деветия час и вечернята.¹¹¹ Мнозина бяха така изплашени, че бягаха пред тях до палатките и останалите жилища. И така завърши това бягство, както вие чухте. И куманите, и власите, и гърците, които ги преследваха, се спряха; и те безпокоиха тази бойна част със своите лъкове и стрели. А онези от бойната част стояха неподвижни с лице към тях. И те престояха така до падането на нощта; и куманите и власите започнаха да се оттеглят.

[364.] Тогава Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания и на Романия, извести в лагера на дожа на Венеция, който беше стар човек и не виждаше никак, но който бе твърде умен и храбър и енергичен. И той му предложи да дойде при него, в неговата бойна част, където той се бе задържал, в полето. И дожът стори така. И когато маршалът го видя, той го повика за съвет настрана съвсем сам и му каза: „Сеньор, вие виждате нещастието, което ни постигна: ние загубихме император Бодуен, граф Луи и по-голямата част от нашите хора, [и то] от най-добрите. Сега впрочем да помислим да спасим останалото, защото, ако Бог не ни окаже милост, ние сме загубени.“

[365.] Резултатът от това съвещание беше такъв: дожът на Венеция да се завърне в лагера си и да утеши хората си; и [да заповяда] всеки да се въоръжи и да стои спокойно в жилището си и в своята палатка. А Жофроа маршалът ще остане в своята част извън лагера в бойна готовност, докато падне нощ, за да не могат техните врагове да ги видят, когато потеглят; и когато ще бъде нощ, те ще тръгнат от [лагера] пред града: дожът на Венеция ще върви напред, а Жофроа маршалът ще бъде тилна стража — така, както и тези, които са с него.

[366.] Те изчакаха така до падането на нощта; и когато вече беше нощ, дожът на Венеция замина от лагера, така както бе уговорено¹¹², а Жофроа маршалът образува тилната охрана. И те тръгнаха предпазливо и отведоха всички свои хора — пехотинци и конници, ранени и други, без да оставят съвършено никой. И те яздиха към едни град, който е разположен на морето и се нарича Родесто,¹¹³ и който беше на три дни далечина оттам. Те заминаха така, както вие чухте. И това събитие се случи в годината от въплъщението на Исус Христос хиляда двеста и пета.

[367.] И през тази нощ, когато армията замина от Андринопол, случи се така, че една рота се отдели от нея, за да отиде по-скоро и по-право в Константинопол; и те получиха голямо порицание. В тази рота бе един граф от Ломбардия, от земята на маркиза, който се наричаше граф Жирар, също така и Йод дьо Хам, който беше сеньор на един замък, наречен Хам, във Вермандоа,¹¹⁴ и други около двадесет и пет рицари, които книгата не изброява.

[368.] И така те си отидоха след поражението, което беше в четвъртък вечерта¹¹⁵, и пристигнаха в Константинопол в събота вечерта¹¹⁶, а имаше [в действителност] пет големи дни [път]; те разказаха новината на кардинал Пиер дьо Шап, който беше пратеник на римския папа Инокентий, на Конон дьо Бетюн, който охраняваше Константинопол, и на Милон льо Бребан, и на останалите знатни люде. И знайте, че тези бяха много изплашени от това и повярваха наистина, че вснчко друго, което те бяха оставили пред Андринопол, беше загубено, защото нямаха новини от тях.

[369.] Впрочем да оставим тези от Константинопол, които са в голяма печал, и ще се върнем към дожа на Венеция и Жофроа маршала, които яздеха цялата нощ до зори,¹¹⁷ когато се връщаха от Андринопол. И тогава те пристигнаха в един град, който наричат Панфил.¹¹⁸ Впрочем чуйте събитията такива, каквито ги желае Бог: в този град бяха нощували Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан и всичките хора на граф Луи; и те бяха около сто рицари, твърде добри люде, и сто и четиридесет конни сержанти, които идваха от другата страна на ръкава и отиваха в лагера край Андринопол.

[370.] И когато те видяха да идва войската, хвърлиха се към оръжията си много бързо, защото мислеха, че това бяха гърците: те се въоръжиха и изпратиха хора да се научи какви хора бяха тези. И те [изпратените] откриха, че това бяха тези, които се връщаха от поражението; и те се обърнаха към тях и им казаха, че император Бодуен беше погубен, както и граф Луи, техният сеньор, от земята, от страната и от свитата, на когото бяха те.

[371.] Не би могло да им се съобщи по-скръбна новина. Тогава вие щяхте да видите да се пролеят много сълзи и да се кършат много ръце от печал и мъка. И те отидоха насреща им напълно въоръжени, така както бяха, докато дойдоха при Жофроа, маршала на Шампания, който беше тилна охрана, твърде угрижен; защото Йоанис, кралят на Влахия и България, беше дошъл на зазоряване с цялата си армия в Андринопол; и той намери, че те си бяха отишли: и той язди след тяхната войска и щастие бе, че не ги намери, защото те щяха да бъдат погубени окончателно, ако той ги бе намерил.

[372.] „Сеньор, казаха те на Жофроа маршала, какво желаете да сторим. Ние ще направим всичко, което вие пожелаете.“ А той им отговори: „Вие виждате добре как сме. Вие и вашите коне сте бодри; вие ще бъдете тилната охрана, а аз ще вървя напред, за да възпирам нашите хора, които са много изплашени и имат голяма нужда от това.“ Така както той предложи, те го сториха на драго сърце; и те изпълниха службата на тилна охрана много добре и много точно, както хора, които знаеха до го правят, защото бяха добри и честни рицари.

[373.] Жофроа, маршалът на Шампания, язди напред и ги води; и той язди до един град, който се наричаше Кариопол;¹¹⁹ той видя, че конете им бяха уморени от това, че бяха яздили цялата нощ, и влезе в града към обяд и ги настани да почиват; и те дадоха храна на конете си, а те самите ядоха това, което можеха да намерят, а то беше малко.

[374.] Така те бяха в този град целия ден до настъпването на нощта. А Йоанис, кралят на Влахия, ги беше следвал целия ден по целия път; и той се установи на лагер на около две лийо от тях. И когато вече беше нощ, тези, които бяха в града, се въоръжиха всички и излязоха. Жофроа маршалът беше челна охрана, а онези¹²⁰ образуваха тилна охрана, както бяха правили това през деня. Те яздиха така през цялата нощ и на следващия ден¹²¹ в голям страх и с голямо усилие, докато пристигнаха в град Родесто, много богат и много укрепен, който беше обитаван от гърци; и тези не посмяха да се защитават; и [нашите] влязоха [в града] и се настаниха [там]; и тогава те бяха в безопасност.

[375.] И така се изплъзнаха тези от армията при Андринопол, както вие чухте. Тогава те свикаха съвет в град Родесто и казаха, че те се страхуват повече за Константинопол, отколкото за самите тях; и те взеха добри пратеници, които ще пътуват ден и нощ по море, и те съобщиха на тези от града [Константинопол] да не се безпокоят, защото те се бяха спасили и ще се завърнат при тях колкото биха могли по-скоро.

[376.] В момента, в който пратениците пристигнаха в Константинопол, там имаше пет нефа, принадлежащи на венецианците, твърде големи и твърде хубави, натоварени с поклонници — рицари и сержанти, които изоставяха земята и си отиваха в своята страна. И в петте нефа имаше около седем хиляди въоръжени люде — Гийом, довереникът на Бетюн, беше там и Бодуен д’Обини, и Жан дьо Вирсен, който беше от земята на граф Луи и бе негов васал, и около сто други рицари, които книгата не споменава.

[377.] Метр Пиер дьо Шап, който беше кардинал — представител на римския папа Инокентий, и Конон дьо Бетюн, който охраняваше Константинопол, и Милон льо Бребан, и голям брой други знатни хора отидоха на петте нефа: и те ги молиха с вопли и плач да имат пощада и милост към християнството и към техните сеньори, които бяха погинали в битката, и да останат за Бога. Те не пожелаха нищо да чуят; а заминаха от пристанището: и те разпуснаха платната си и се отправиха така, както Бог пожела, по такъв начин, че вятърът ги отнесе в пристанището на Родесто; и това беше на другия ден, след като онези бяха пристигнали там [идвайки] от поражението.¹²²

[378.] Жофроа маршалът, както и тези, които бяха с него, им отправиха същата молба, каквато им бяха отправили онези от Константинопол, със сълзи и плач, а именно: нека те да имат пощада и милост към земята и нека да останат, защото те никога не биха могли да подпомогнат никоя [друга] земя, [намираща се] в такава голяма нужда. Те отговориха, че ще се посъветват за това и че ще им отговорят на следващия ден. Впрочем чуйте събитието, което се случи през нощта в този град.

[379.] Там имаше един рицар от земята на граф Луи, който се наричаше Пиер дьо Фрувил и който беше почитан и с голямо име. Той се измъкна незабелязано през нощта, остави цялото си снаряжение и се качи на кораба на Жан от Вирсен, [град], който е в земята на граф Луи дьо Блоа и дьо Шартр. И тези от петте нефа, които трябваше на сутринта да отговорят на Жофроа маршала и на дожа на Венеция, щом видяха да се зазорява, тутакси опънаха платната си и си отидоха, без да говорят с някого. Те получиха твърде голямо порицание в страната, където отиваха, и в тази, откъдето заминаха. И ето защо казват, че твърде лошо прави онзи, който от смъртен страх върши нещо, за което ще бъде винаги упрекван.

[380.] Впрочем ще оставим тези и ще говорим за Анри, брата на император Бодуен от Константинопол, който беше напуснал Андремит и идваше към Андринопол,¹²³ за да помогне на своя брат император Бодуен. И с него бяха минали хермините — около двадесет хиляди с жените и децата си, — които го бяха подпомогнали срещу гърците¹²⁴ и които не бяха посмели да останат в страната си.

[381.] И тогава до него достигна новината, [донесена] от гърците, които се бяха изплъзнали от поражението, че неговият брат, император Бодуен беше погубен и граф Луи и останалите барони. И след това му пристигнаха новини за тези от Родесто, които се бяха спасили; и те му съобщаваха да побърза колкото е възможно, да дойде при тях. И тъй като желаеше да ускори своето придвижване, той остави хермините, които бяха пехотинци и бяха със своите коли, жени и деца, понеже те не можеха да отидат така бързо и понеже мислеше, че те ще пристигнат в пълна сигурност и че няма нищо, от което да се страхуват; и той се настани в едно село, което се наричаше Кортакопол.¹²⁵

[382.] Този същия ден там пристигна Ансо дьо Курсел, племенникът на Жофроа маршала, когото този бе изпратил в областта на Макре¹²⁶ и на Траянопол¹²⁷, и на абатството Вера¹²⁸ — една земя, която му бе дадена във владение; и хората, които бяха потеглили от Финепопол, напускайки Рение дьо Три, бяха с него. В тази рота имаше около сто рицари от знатен произход и около петстотин конни сержанти, които всички отиваха към Андринопол, за да подпомогнат император Бодуен.

[383.] Тогава до тях дойде новината, също както и до другите хора, че императорът е бил напълно разбит — той и неговата войска. И те се обърнаха така, че да отидат към Родесто, и дойдоха да нощуват в Кортакопол, едно село, където Анри, братът на император Бодуен, се беше настанил. И когато той и неговите люде ги видяха да идват, те се хвърлиха към оръжията си, тъй като си помислиха, че това са гърците. И другите от своя страна помислиха същото за тях. И така се развиха нещата, че те се разпознаха взаимно и те се видяха твърде радостно един други. И бяха по-спокойни, и се настаниха в селото през нощта до следната сутрин.

[384.] И на следния ден те потеглиха и яздиха право към Родесто, и пристигнаха в града вечерта, и те намериха дожа на Венеция и Жофроа маршала и останалите, които се бяха спасили от поражението и които ги посрещнаха твърде сърдечно; и там бяха пролети много сълзи от съжаление за техните приятели. Ах! Господи, какво нещастие бе, че това обединение на сили, което бе тук, не беше с другите при Аидринопол, когато император Бодуен се намираше там: защото те нищо не биха загубили. Но Бог не го пожела.

[385.] Те пребиваваха така на следващия и по-следващия ден и приготвиха своята работа. И Анри, братът на император Бодуен, бе приет в сеньорията¹²⁹ като регент на империята на мястото на своя брат. И тогава се случи едно премеждие с хермините, които идваха след Анри, брата на император Бодуен¹³⁰: защото хората от страната се събраха и победиха хермините и [те] бяха пленени, убити и унищожени всичките.

[386.] Йоанис, кралят на Влахия и на България, беше заел с всичките си войски цялата земя; и страната, и градовете, и замъците държаха за него; и неговите кумани бяха препускали до пред Константинопол. Анри, регентът на империята, дожът на Венеция и Жофроа маршалът бяха още в Родесто, който беше отдалечен на три дни от Константинопол; и те свикаха съвет. И дожът на Венеция постави гарнизон от венецианци в Родесто, който беше техен. А на следния ден те подредиха своите бойни части и яздиха на етапи към Константинопол.

[387.] И когато те дойдоха в Салембри,¹³¹ град, който беше разположен на два дни от Константинопол, който беше на константинополския император Бодуен, неговият брат Анри постави там гарнизон от своите хора. И те яздиха с останалите до Константинопол, където бяха твърде сърдечно приети, защото хората от страната бяха много изплашени; и това не бе чудно, тъй като те бяха загубили почти цялата земя извън Константинопол, така че не притежаваха друго освен Родесто и Салембри. И цялата земя държеше Йоанис, кралят на Влахия и на България. От другата страна на реката Свети Георги държаха само мястото Еспигал. А цялата земя държеше Толдр Ласкар.

[388.] Тогава бароните взеха решение да изпратят хора при римския папа Инокентий и във Франция, и във Фландрия, и в останалите страни, за да потърсят помощ. За тази помощ бяха изпратени Невелон дьо Соасон, Никола дьо Майи и Жан Блио.¹³² А другите останаха в Константинопол с голяма грижа като люде, които се страхуват да не загубят земята. Така прекараха до Петдесетница.¹³³ През този престой в армията се случи твърде голямо нещастие: Енрико Дандоло се разболя и свърши и умря.¹³⁴ Той бе погребан с голяма почест в църквата „Света София“.

[389.] И когато дойде Петдесетница, Йоанис, кралят на Влахия и на България, беще сторил в земята всичко, което желаеше; и той не можа да задържи повече своите кумани в страната, защото те не можеха да воюват повече поради лятото,¹³⁵ и [те] се завърнаха в страната си. А той с всичките си войски от българи и гърци се отправи срещу маркиза към Солун. А маркизът, който беше научил за поражението на император Бодуен, изостави обсадата на Напл¹³⁶ и потегли към Солун с толкова люде, колкото можеше да има, и постави там гарнизон.¹³⁷

[390.] Анри, братът на константинополския император Бодуен, с толкова хора, колкото може да вземе,¹³⁸ язди срещу гърците до една земя, която се нарича Чурло и която се намира на три дни от Константинопол.¹³⁹ Тя му бе предадена и гърците се заклеха във вярност, която лошо бе удържана в онова време. И той язди до Аркадиопол и го намери празен: защото гърците не се осмелиха да го дочакат. И оттам той язди до града Визоа,¹⁴⁰ който беше твърде укрепен и зает от голям брой гърци; и той му бе предаден. И оттам той язди до град Напл¹⁴¹, който дълго [време] остана с многоброен гарнизон от гърци.

[391.] Когато те [французите] пожелаха да ги атакуват, те [гърците] предложиха да се предадат. Докато преговаряха от една страна на града, тези от армията влязоха от друга страна, без Анри, регентът на империята, и тези, които разговаряха, да знаят нещо, което предизвика голямо недоволство у тях. И франките започват да избиват гърците и да плячкосват богатствата на града и да грабят всичко; там имаше много убити и ранени. И по този начин бе овладян Напл; и армията пребивава там в продължение на три дни. А гърците бяха така изплашени от това клане, че изоставиха всички градове и замъци от земята и всички избягаха в Андринопол и Димот, които бяха твърде укрепени и добри градове.

[392.] Случи се по онова време, че Йоанис, кралят на Влахия и на България, язди срещу маркиза с всичките си войски до един град, който се нарича Сер. А там маркизът беше оставил много добър гарнизон от своите хора: защото той беше настанил вътре Юг дьо Колини, който беше много добър рицар и високопоставен мъж, и Гийом д’Арл, който беше негов маршал, и голям брой от своите знатни люде. И Йоанис, кралят на Влахия, ги обсади. Той съвсем не беше дошъл в тази обсада, когато овладя града със сила,¹⁴² и при завладяването на града им се случи твърде голямо нещастие, защото Юг дьо Колини бе убит там, понеже бе ранен в окото.

[393.] А когато той, който бе най-добрият от всички тях, беше мъртъв, останалите много се уплашиха и се оттеглиха в замъка, който беше твърде укрепен. А Йоанис ги обсади и подреди своите каменометки. Той още не беше стоял дълго време в обсадата, когато тези отвътре заговориха за преговори, за което те бяха порицавани и упреквани. И договорът бе такъв, че те предадоха замъка на Йоанис. А Йоанис накара двадесет и пет от най-високопоставените мъже, които имаше, да им се закълнат, че ще ги заведат [предалите се] в безопасност с конете и оръжията им в Солун или в Константинопол, или в Унгария, в което от трите места те пожелаят.¹⁴³

[394.] По този начин бе предаден Сер. И Йоанис ги накара да излязат [от града] и да се настанят близо до него в полето, и им направи мили очи, и им изпрати дарове. И той ги държа така в продължение на три дни; после ги излъга за всичко, което им беше обещал; той заповяда да ги уловят, да им отнемат всичко, което имаха, и нареди да ги отведат във Влахия пешком, голи и боси. Бедните и незначителни люде, които не струваха нищо, той заповяда да отведат в Унгария; а останалите, които имаха някаква стойност, той нареди да обезглавят. Такова смъртно предателство стори кралят на Влахия, каквото вие чухте. Армията претърпя там една от най-болезнените си загуби, каквито някога бе претърпявала. А Йоанис се разпореди да разрушат замъка и града и се обърна към маркиза.

[395.] Анри, регентът на империята, язди с всичките си хора към Андринопол и го обсади при твърде голяма опасност, защото там — вътре и отвън — имаше твърде голям брой хора, които ги притискаха толкова отблизо, че те не можеха никъде да се снабдят с храна чрез покупка, нито да си доставят фураж, освен малко. И тогава те се затвориха откъм външната страна с палисади и дървени прегради и отделиха една част от хората си да охраняват от външната страна палисадите и бариерите, а останалите щяха да атакуват към града.

[396.] И те приготвиха различни бойни машини и стълби и много други машини. И сториха много усилия, за да овладеят града. Но [това] не можа да стане, защото градът беше твърде укрепен и твърде добре съоръжен; обратно, случиха им се премеждия, тъй като мнозина от техните хора бяха ранени и един от техните знатни рицари на име Пиер дьо Брашийо, който беше ударен в челото с камък от метателна машина, малко оставаше да бъде убит: но той оздравя по Божията воля и беше отнесен на носилка.

[397.] И когато видяха, че не можеха нищо да сторят на града, Анри, регентът на империята, и армията на французите се оттеглиха; и те бяха твърде много обезпокоени от хората от страната и от гърците.¹⁴⁴ И яздиха на етапи до един град, който се нарича Памфил; и те се настаниха вътре и пребиваваха там в продължение на два месеца. И те правеха набези към Димот и на много месга, където отиваха, вземаха много плячка и други имущества. И те задържаха армията в тази област до началото на зимата; а стоки им идваха от Родесто и от брега на морето.

[398 ] Впрочем ще оставим тук Анри, регента на империята, и ще говорим за Йоанис, краля на Влахия и на България, на когото бе предаден Сер, както вече чухте да се разказва по-горе,¹⁴⁵ и който беше убил с измама тези, които му се бяха предали; който бе яздил към Солун, бе пребивавал там дълго време и бе разорил голяма част от земята.¹⁴⁶ Маркиз Бонифас дьо Монфера беше в Солун, твърде развълнуван и твърде огорчен за своя сеньор Бодуен, който беше погубен, и за останалите барони, и за своя замък Сер, който бе загубил, и за своите хора.

[399.] И когато Йоанис видя, че не би могъл да стори повече, обърна се назад към своята страна с всичките си хора. И тези от Финепопол, който беше [владение] на Рение дьо Три, на когото император Бодуен го бе дал, чуха, че император Бодуен бе погубен и [с него] много от бароните и че маркизът беше загубил Сер; и те видяха, че роднините на Рение дьо Три и неговият син и неговият племенник го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и те помислиха, че французите никога вече няма да имат превъзходство. Една част от хората, които бяха попеликани,¹⁴⁷ отидоха при Йоанис, предадоха му се и му казаха: „Господарю, язди до Финепопол или изпрати армията си: ние ще ти предадем целия град.“

[400.] Когато Рение дьо Три, който беше в града, научи това, той се усъмни да не би да го предадат на Йоанис. Той излезе с толкова хора, колкото имаше, и потегли един ден и пристигна в едно от предградията на града, където бяха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис; и запали предградието, и изгори голяма част от него. И той отиде в замъка Станемак, който беше разположен на три лийо от там и имаше гарнизон от неговите хора. И той влезе вътре и там беше дълго време затворен, около тринадесет месеца, в голяма грижа и в голяма нищета: и изпаднал в голяма нужда, той яде конете си. И той беше на девет дни [път] от Константинопол, без да могат те да чуят новини едните за другите.

[401.] Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Финепопол. И той не бе стоял дълго време, когато тези от града му се предадоха и той им обезпечи [живота]. И когато им го бе осигурил, той нареди да убият най-напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, а на други да отрежат главите; а всички останали той нареди да отведат във вериги; а града накара целия да срутят — кулите и стените, а високите дворци и богатите къщи заповяда да ги изгорят и разрушат. Така бе унищожен благородният град Финепопол, който беше един от трите най-красиви [градове] на Константинополската империя¹⁴⁸.

[402.] Ние ще оставим прочее Финепопол и Рение дьо Три, който е затворен в замъка Станемак, и ще се върнем на Анри, брата на император Бодуен, който пребиваваше в Памфил до настъпването на зимата. И тогава той свика съвет със своите хора и бароните си: и решението беше такова, че той ще постави гарнизон в един град, който се нарича Рус,¹⁴⁹ който беше [разположен] в едно много плодородно място в средата на земята.¹⁵⁰ И капитан на този гарнизон беше Тиери дьо Лоос, който беше сенешал, и Тиери дьо Термонд, който бе конетабъл; и Анри, регентът на империята, им повери около сто и четиридесет рицари и голям брой конни сержанти; и им нареди да водят война срещу гърците и да защитават тази гранична област.¹⁵¹

[403.] И той отиде с останалите до град Визоа, и му подбра гарнизон, и постави за капитан Ансо дьо Кайю, и му повери около сто и двадесет рицари и голяма част от конни сержанти. А в един друг град, назоваван Аркадиопол, венецианците поставиха гарнизон. А град Напл братът на император Бодуен върна на Вернас,¹⁵² който имаше за жена сестрата на краля на Франция¹⁵³ и беше грък, който се държеше за тях и никой от гърците не се държеше за тях освен този. А онези от градовете¹⁵⁴ водиха война срещу гърците и извършиха много набези и много бяха извършени срещу тях. Анри се оттегли в Константинопол с остатъка от своите хора.

 

[4. НОВО НАСТЪПЛЕНИЕ НА ЙОАНИС И КОНТРАНАСТЪПЛЕНИЕ НА АНРИ]

 

[404.] А Йоанис, кралят на Влахия и България, който беше твърде богат и могъщ, не бездейства, но свика голяма армия от кумани и власи; и три седмици след Коледа¹⁵⁵ той ги изпрати в земите на Романия, за да подпомогнат тези от Андринопол и тези от Димот. И когато тези бяха подсилени, те придобиха смелост и яздиха по-сигурно.

[405.] Тиери дьо Термонд, който беше капитан и конетабъл, извърши един поход на четвъртия ден преди празника на света Мария дьо ла Шандельор¹⁵⁶. И язди цялата нощ с около сто и двадесет рицари; и остави Рус, защитаван от малко хора. И когато настъпи денят,¹⁵⁷ той пристигна в едно село, където се бяха настанили кумани и власи. И ги изненадаха, без тези, които бяха в селото, да разберат нещо, и убиха много от тях, и взеха около четиридесет от техните коне. И след като извършиха този набег, обърнаха се назад към Рус.

[406.] А същата тази нощ куманите и власите бяха яздили, за да нанесат един удар, и бяха около седем хиляди. И на сутринта пристигнаха¹⁵⁸ пред Рус и там престояха известно време. Градът беше защитаван от малко люде и те затвориха неговите порти и се качиха върху стените. И тези се върнаха назад. Те не се бяха отдалечили на една лийо и половина от града, когато срещнаха колоната на французите, чийто капитан беше Тиери дьо Термонд. Когато французите ги видяха, те се построиха в четири бойни групи; и тяхното решение бе да се оттеглят предпазливо към Рус. И ако Бог им дадеше да могат да пристигнат там, те щяха да бъдат в безопасност.

[407.] А куманите, власите и гърците от страната яздиха подир тях, защото имаха много повече хора; и те достигат до тилната охрана и започват да ги нападат твърде ожесточено. В тилната охрана бяха хората на Тиери дьо Лоос, който беше сенешал и се бе завърнал в Константинопол; и на този отряд капитан беше Вилен, неговият брат. И куманите, власите и гърците ги притиснаха твърде отблизо и раниха много от техните коне. А виковете и суматохата бяха големи; и с голяма сила те ги отхвърлиха смазани към отряда на Андре Дюрбоаз и Жан дьо Шоази и така те¹⁵⁹ отстъпваха, съпротивявайки се продължително време.

[408.] И след това враговете засилиха натиска си, така че ги отхвърлиха към отряда на Тиери дьо Термонд, конетабъла. И сетне, без да се бавят, ги изтласкаха към отряда, който командваше Шарл дьо Френ. И те се бяха толкова придвижили, съпротивявайки се, че видяха Рус на по-малко от половин лийо. И тези ги притискаха все по-отблизо; и натискът срещу тях беше голям, и там имаше много ранени и от тях, и от конете им. Тъй като Бог си позволява да допуска премеждията, те не можеха [да се държат повече] и бяха победени; а те бяха тежко въоръжени, а онези, техните неприятели, леко въоръжени; и започнаха да ги избиват.

[409.] Уви! Какъв скръбен ден за християнството! Защото от всичките сто и двадесет рицари не повече от десет се изплъзнаха да не бъдат убити или пленени. И тези, които се изплъзнаха, се отправиха, бягайки, към Рус и се затвориха с техните люде които се намираха вътре. Там бяха погубени Тиери дьо Тремонд, Ори дьо Лил, който беше много добър и много почитан рицар, и Жан дьо Помпон, Андре Дюрбоаз, Жан дьо Шоази, Ги дьо Конфлан, Шарл дьо Френ, Вилен, братът на Тиери сенешала. За всички, които бяха убити или заловени там, книгата не би могла да ви съобщи имената. В този ден се случи една от най-големите скърби и една от най-големите загуби, и едно от най-големите нещастия, които някога са постигали християните от земята на Романия.

[410.] Куманите, гърците и власите които твърде добре бяха успели да наложат волята си в страната и бяха взели много добри коне и ризници, се върнаха назад. И това премеждие се случи в деня преди навечерието на празника на светата госпожа Мария дьо ла Шандельор¹⁶⁰. А останалите, които се бяха изплъзнали от погрома, и тези, които бяха в Рус, веднага, когато падна нощта, напуснаха града и се оттеглиха, бягайки през цялата нощ, и пристигнаха на сутринта в град Родесто.

[411.] Тази скръбна новина достигна до Анри, регента на империята когато той отиваше в шествието на света Богородица Влахернска в деня на празника на госпожа света Мария дьо ла Шандельор.¹⁶¹ Знайте, че в Константинопол бяха много изплашени и че наистина помислиха, че са загубили земята. Тогава регентът на империята Анри взе решение да постави гарнизон в Салембри, който се намираше на два дни път от Константинопол; и той изпрати там Макер дьо Сент Менеулд и петдесет рицари да охранява града.

[412.] И тогава, когато до Йоанис, краля на Влахия, достигна новината какво се беше случило на неговите хора, той се зарадва твърде много, защото те бяха убили и пленили голяма част от добрите люде, които французите имаха. Тогава той свика от цялата си земя толкова хора, колкого можеше да има, и събра голяма армия от кумани, гърци и власи; и навлезе в Романия. И повечето от градовете и всички замъци преминаха на негова страна. Той имаше толкова люде, че това не беше някакво чудо.

[413.] Когато венецианците чуха да се говори, че той идваше, те изоставиха Аркадиопол. И Йоанис язди така, докато пристигна в град Напл, чийто гарнизон беше от гърци и от латинци и принадлежеше на Вернас, който имаше за жена императрицата, сестра на френския крал;¹⁶² а капитан на латинците беше Бег дьо Франзюр — един рицар от земята на Бовези. И Йоанис, кралят на Влахия, нареди да нападнат града и го взе чрез сила.

[414.] Там имаше такава голяма смъртност на хора, които бяха убити, че това сякаш бе чудо. А Бег дьо Франзюр беше доведен пред Йоанис и той заповяда да го умъртвят незабавно. И всички останали, които не струваха нищо, гърци и латинци и всички дребни люде, жени и деца той отведе затворници във Влахия.¹⁶³ Тогава той нареди да унищожат и да съборят целия град, който беше много хубав, много богат и в хубава страна. Така бе разрушен град Напл, както вие чухте.

[415.] На дванадесет лийо от там след това беше градът Родесто, разположен край морето, който беше твърде богат и укрепен и с твърде голям гарнизон от венецианци. И наред с това беше дошла една рота от конни сержанти, на брой около две хиляди, и те също бяха дошли в града на гарнизон. Когато чуха да се говори, че Напл беше овладян силом и че Йоанис бе убил хората, които се намираха вътре, сред тях плъзна такъв ужас, че те разбиха сами себе си.¹⁶⁴ Тъй като Господ позволява нещастията да идват сред хората, венецианците се хвърлиха към корабите си кой от кой по-бързо и по-напред, така че малко трябваше единият да удави другия. Конните сержанти, които бяха от Франция и от Фландрия, и от другите земи, избягаха по сушата.

[416.] Впрочем чуйте какво нещастие [се случи], което не им бе наложено. Защото градът беше така укрепен и така обхванат от здрави стени и от добри кули, че никога не би се намерил [някой], който да ги обсади, и че Йоанис не би се обърнал към тази страна. И когато Йоанис, който беше на около половин ден път от там, узна, че те бяха избягали [от града], той язди в тази посока. Гърците, които бяха останали в града, му се предадоха; и той незабавно нареди да ги заловят, малки и големи, с изключение на онези, които се бяха изплъзнали, и заповяда да ги отведат във Влахия, а градът заповяда да бъде разрушен. Ах, каква голяма загуба бе това! Защото той бе един от най-хубавите градове на Романия и от най-добре разположените.

[417.] Близо до него имаше друг [град], който се наричаше Панедор¹⁶⁵, който му се предаде; и той заповяда да го разрушат и унищожат и нареди да ги [жителите] отведат във Влахия така, както от другия.¹⁶⁶ И сетне язди към град Ареклоа,¹⁶⁷ който беше разположен край добро морско пристанище и принадлежеше на венецианците, които бяха поставили малък гарнизон и той го щурмува и го овладя със сила: там също имаше голямо избиване на хора, а останалите [живи] той заповяда да откарат във Влахия; и той нареди да съборят града, както останалите.

[418.] И от там той язди към град Даин¹⁶⁸, който беше твърде укрепен и красив; и хората не посмяха да го защитават: той му беше предаден; и той нареди да го разрушат и унищожат. След това язди към град Чурло, който му се бе предал, и той заповяда да го съборят и унищожат и да отведат хората в пленничество. И така когато някой замък или град се предаваше, и въпреки че той им беше обещал безопасност, нареждаше да ги разрушат, а мъжете и жените да отведат в пленничество; и той не държеше на никакво споразумение, което беше постигнал.

[419.] Тогава куманите и власите препускаха до пред портите на Константинопол, където Анри, регентът на империята, беше с толкова хора, колкото имаше — твърде опечален и разтревожен, понеже не можеше да разполага с достатъчно люде за да защитава земята си. И така куманите плениха богатствата на страната, мъжете, жените и децата; и разрушиха градовете и крепостите, и сториха такова голямо разорение, че никога никой човек не бе слушал да се говори за по-голямо.

[420.] Тогава те дойдоха до един град, [разположен] на дванадесет лийо от Константинопол, който се наричаше Натюр;¹⁶⁹ и Анри, братът на императора, го беше дал на Пайен д’Орлеан. В този град имаше твърде голям брой хора и онези от страната всички се бяха укрепили там. И те го нападнаха и превзеха със сила.¹⁷⁰ Там имаше такова голямо избиване на хора, каквото не бе имало в никакъв град, в който те са били. И знайте, че всички замъци и всичките градове, които се бяха предали на Йоанис и на които той беше обещал [безопасност] - всичките бяха съборени и разрушени, а хората бяха отведени във Влахия по такъв начин, както вие чухте.

[421.] Знайте, че на пет дни [път] от Константинопол не остана нищо за опустошаване с изключение само на град Визоа и на Салембри, които имаха гарнизони от французи; във Визоа беше Ансо дьо Кайю с около сто и двадесет рицари,¹⁷¹ а в Салембри Макер дьо Сент Менеулд с петдесет¹⁷². А Анри, братът на император Бодуен, беше в Константинопол с останалите. И знайте, че те бяха твърде зле, защото освен Константинопол те не бяха запазили нищо друго освен тези два града.

[422.] Когато гърците, които бяха в армията на Йоанис, видяха това, те, които му се бяха подчинили и въстанали срещу франките чиито замъци и градове той разрушаваше и не спазваше никакве споразумение, разбраха, че са погубени и предадени. Те говориха заедно и казаха, че [Йоанис] ще стори същото с Андринопол и с Димот когато се върнат там;¹⁷³ и ако той разруши тези два града, тогава Романия ще бъде погубена завинаги. И те избраха тайно пратеници и ги проводиха в Константинопол при Вернас.

[423.] И те молеха [Вернас] да издейства милостта на Анри, брата на император Бодуен, и на венецианците, за да сключат мир с тях и да му дадат [на Вернас] Андринопол и Димот; и гърците всички ще се обърнат към него и така гърците и франките ще могат да бъдат обединени. За това бе устроен съвет, бяха казани много различни мнения, но краят на съвета бе такъв, че на Вернас и на неговата жена императрицата, която беше сестра на краля на Франция Филип, бяха отстъпени Андринопол и Димот заедно с останалите земи; а Вернас ще служи на императора и на империята.¹⁷⁴ Така бе сторено и сключено споразумението и установен мирът между гърците и франките.¹⁷⁵

[424.] Йоанис, кралят на Влахия и на България, който беше пребивавал продължително време в Романия и разоряваше страната по време на целите пости и дълго време след Великден, се оттегли към Андринопол и Димот; и той имаше намерение да стори с тях това, което вече бе сторил с другите [градове]. И когато гърците, които бяха с него, видяха, че той се отправя към Андринопол, те започнаха да го напускат незабелязано и през нощта, и през деня — двадесет, тридесет, четиридесет, сто...

[425.] И когато той пристигна там¹⁷⁶, поиска [от жителите на града] да го остааят да влезе в града, както бяха направили това в останалите [градове]. А те му отговориха, че няма да го сторят, и му казаха: „Господарю, когато ние ти се предадохме и се вдигнахме срещу франките, ти ни се закле, че ще ни закриляш честно и че ще ни спасиш. Ти не го стори, но опустоши Романия. И ние знаем добре, че ти ще сториш с нас това, което стори с другите.“ И когато Йоанис чу това, той обсади Димот и разположи наоколо шестнадесет големи каменометки и започна да строи всякакви машини и да опустошава цялата страна наоколо.

[426.] Тогава тези от Андринопол и от Димот взеха пратеници и ги проводиха в Константинопол при Анри, който беше регент на империята, и при Вернас да подпомогнат за Бога Димот, който беше обсаден. И когато тези от Константинопол чуха новината, те свикаха съвет по повод помощта за Димот. Там имаше мнозина, които не посмяха да се съгласят с едно излизане от Константинопол, нито пък да подхвърлят на опасност малкото християни, които бяха останали. Все пак решението бе, че те ще излязат и ще отидат до Салембри.

[427.] Кардиналът,¹⁷⁷ който беше [представител] от страна на римския папа, проповядва и даде опрощение на всички, които биха отишли и биха паднали в битката. Тогава Анри излезе от Константинопол¹⁷⁸ с толкова люде, колкото можеше да има, и язди до град Салембри, и остана там да лагерува пред града в продължение на осем дни. И ден подир ден при него идваха пратеници от Андринопол и го молеха да има милост към тях и да ги подпомогне, защото, ако той не ги подпомогне, те ще бъдат окончателно загубени.

[428.] Тогава Анри свика своите барони на съвет и решението бе да отидат в град Визоа, който беше твърде хубав и укрепен. Така както казаха, така и сториха; и те пристигнаха в град Визоа и се установиха на лагер пред града в навечерието на празника на монсеньор свети Йоан Кръстител през юни.¹⁷⁹ И в деня, в който устроиха лагера си, от Андринопол дойдоха пратеници, които казаха на Анри, брата на император Бодуен: „Сеньор, знай,¹⁸⁰ че ако ти не подпомогнеш град Димот, той няма да може да се държи повече от осем дни; и каменометните машини на Йоанис разрушиха стената на четири места, и хората му бяха два пъти върху стените“.

[429.] Тогава той поиска съвет какво да стори. Много се говори там в един или в друг смисъл. Но краят на съвета бе такъв, че те казаха: „Сеньори, ние сме дошли толкова напред,¹⁸¹ че ще бъдем посрамени, ако не подпомогнем Димот, но всеки да бъде изповядан и причестен и да построим нашите бойни части.“ И сметнаха, че имат към четиристотин рицари и нямат повече; и призоваха пратениците от Андринопол и ги попитаха колко хора има Йоанис; а онези отговориха, че той разполага с около четиридесет хиляди въоръжени мъже без пехотинците, чийто брой те не знаят. О, Господи, каква рискована битка на толкова малко хора срещу толкова много!

[430.] На сутринта, в деня на празника на монсеньор свети Йоан Кръстител,¹⁸² те бяха изповядани и причестени; а на следния ден¹⁸³ се отправиха [на път]. Челната охрана бе командвана от Жофроа, маршала на Романия и на Шампания, и Макер дьо Сент Менеулд беше с него. Вторият боен отряд бе на Конон дьо Бетюн и Милон дьо Бребан; третият — на Пайен д’Орлеан и Пиер дьо Брашийо; четвъртият — на Ансо дьо Кайю; петият — на Бодуен дьо Бовоар; шестият — на Юг дьо Бомец; седмият — на Анри, брата на император Бодуен; осмият — на Готие д’Ескорне с фламандците. Тиери дьо Лоос, който беше сенешал, образуваше тилната охрана.

[431.] Тогава те яздиха в пълен ред в продължение на три дни и никога люде не са отивали да търсят битка в по-голяма опасност. Защото имаше две опасности: поради това, че те бяха малко, а онези, срещу които отиваха да се бият, бяха много; от друга страна, те не вярваха, че гърците, с които бяха сключили мир, щяха да ги подпомагат от сърце; но се страхуваха, че когато се срещнат с трудностите, те биха могли да се обърнат към Йоанис, на когото оставаше толкова малко да превземе Димот, както вие го чухте по-горе.

[432.] Когато Йоанис чу, че франките идваха, той не посмя да ги дочака, но изгори своите обсадни машини и вдигна лагера си.¹⁸⁴ И така той се оттегли от Димот; и знайте, че всички приеха това като голямо чудо. А Анри, регентът на империята, пристигна на четвъртия ден¹⁸⁵ пред Андринопол и установи своя лагер сред най-хубавите ливади на света, на брега на реката. Когато тези от Андринопол ги видяха да идват, те излязоха в шествие със своите кръстове и изразиха най-голямата радост, която някога бе виждана; и те трябваше наистина да го сторят, защото не бяха в добро положение.

[433.] И тогава в лагера на франките пристигна новината, че Йоанис се е настанил в един замък, който се нарича Родестюик.¹⁸⁶ И на сутринта¹⁸⁷ армията на франките потегли и язди в тази посока, за да търси сражение. А Йоанис вдигна своя лагер и язди назад към страната си. [Те] го следваха така в продължение на пет дни; а той винаги се оттегляше пред тях. Тогава на петия ден¹⁸⁸ те устроиха своя лагер в едно красиво място, в един замък, който се наричаше Фраим.¹⁸⁹ Там те пребиваваха три дни.

[434.] Тогава ги напуска една рота знатни люде от армията поради несъгласие, което те бяха имали с Анри, брата на император Бодуен. Капитан на тази рота беше Бодуен дьо Бовоар. Юг дьо Бомец беше с него, а така също Гийом дьо Гомени и Дрю дьо Борен. И си отидоха в тази група всичко около петдесет рицари. И те вярваха, че останалите не ще се осмелят да пребивават в страната срещу техните неприятели.

[435.] Тогава регентът на империята Анри и бароните, които бяха с него, свикаха съвет; и тяхното решение беше да яздят напред. И те яздиха в продължение на два дни и се установиха на лагер в една много красива долина близо до един замък, който се нарича Монияк.¹⁹⁰ Този замък им бе предаден и те прекараха там около пет дни. И казаха, че ще отидат да подпомогнат Рение дьо Три, който беше обсаден в Естанемак и беше затворен там около тринадесет месеца. Анри, регентът на империята, както и голяма част от неговите хора останаха в лагера; другите отидоха да помогнат на Рение дьо Три в Естанемак.

[436.] И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде [голяма] опасност, тъй като малко такива военни походи са виждани. И те яздиха три дни през земята на неприятелите си. В този поход за оказване на помощ отидоха Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен — маршалът на Романия и Шампания, и Макер дьо Сент Менеулд, и Милон льо Бребан, и Пиер дьо Брашийо, и Пайен д’Орлеан, и Ансо дьо Кайю, и Тиери дьо Лоос, и Гийом дю Першоа и един венециански отряд, чийто капитан беше Андре Валер. И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова, че видяха Естанемак.

[437.] Рение дьо Три беше при палисадите пред стената и забеляза челната охрана, която се командваше от Жофроа маршала, и другите части, които идваха след него в твърде добър ред. И тогава той не позна какви хора бяха те, и това не беше чудно, че той се колебаеше, защото много време не беше чул новини за тях; и помисли, че това бяха гърците, които идваха да ги обсадят.

[438.] Жофроа, маршалът на Романия и Шампания, взе туркопули¹⁹¹ и стрелци с арбалети на коне и ги изпрати напред, за да узнаят какво ставаше в замъка; защото не знаеха дали те са мъртви или живи, тъй като дълго време не бяха чули новини от тях. И когато тези пристигнаха пред замъка, Рение дьо Три и неговите хора ги разпознаха. Вие можете да знаете, че те много се зарадваха. Тогава те излязоха (от замъка] и отидоха да срещнат своите приятели; това беше голяма радост и за едните, и за другите.

[439.] И тогава бароните се настаниха в един много хубав град, който беше разположен в подножието на замъка и който държеше постоянно замъка обсаден. Тогава бароните казаха, че те много пъти бяха чули да се говори, че император Бодуен бе намерил смъртта си в затвора на Йоанис, но те съвсем не го вярват. И Рение дьо Три каза, че наистина той беше мъртъв, и те го повярваха.¹⁹² Имаше много, които бяха натъжени от това: можеха ли те да го поправят [станалото].

[440.] И така те пренощуваха в града; и на следната сутрин потеглиха и напуснаха Естанемак. Те яздиха два дни и на третия ден пристигнаха в лагера, където Анри, братът на императора, ги очакваше край замъка Монияк, който се намираше на река Арт,¹⁹³ където той се беше настанил. Освобождаването на Рение дьо Три беше голяма радост за онези от лагера и беше отдадено заслуженото на тези, които ги бяха довели, тъй като те бяха отишли в твърде голяма опасност.

[441.] Тогава бароните решиха, че ще отидат в Константинопол и ще коронясат Анри, брата на император Бодуен. И те оставиха Вернас с всичките гърци от страната и четиридесет рицари, които Анри, регентът на империята, му отдели. И така Анри, регентът на империята, и останалите барони се отправиха към Константинопол, където бяха посрещнати на драго сърце. Тогава те коронясаха за император Анри, брата на император Бодуен, в неделята¹⁹⁴ след празника на госпожа света Мария през август с голяма радост и с голяма почест в църквата „Света София“. Това беше в годината от въплъщението на нашия господ Исус Христос хиляда двеста и шеста.

[442.] И тъй като императорът беше коронясан в Константинопол. както вие чухте, и Вернас беше останал в земята на Андринопол и Димот, Йоанис, кралят на Влахия и България, когато го узна [това], събра хора, колкото можа. А Вернас не беше възстановил укрепленията на Димот — тези, които Йоанис беше разрушил със своите каменометни и други машини — и му беше оставил малък гарнизон. И Йоанис язди към Димот, превзе го и го разруши и събори стените до земята. И той препуска през цялата страна и залавя мъже и жени, и деца, и добитък; и стори големи разрушения. Тогава тези от Андринопол повикаха император Анри да ги подпомогне, защото Димот беше погубен по този начин.

[443.] Тогава император Анри събра колкото можеше да има хора и излезе от Константинопол и язди към Андринопол на етапи с всичките си части в боен ред. А Йоанис, кралят на Влахия, който беше в страната, когато чу, че той идва, се оттегли към своята земя. И император Анри язди така, докато стигна до Андринопол и се установи на лагер навън, в полето.

[444.] И тогава гърците от страната дойдоха и му казаха, че Йоанис, кралят на Влахия, отвеждаше със себе си мъжете, жените и добитъка и че той е разрушил Димот и цялата страна наоколо, и че се намира все още на един ден път от там. Решението на императора беше такова, че ще отиде да се сражава с него, ако той го чакаше, за да подпомогне пленниците, които отвеждаше. И той язди след него; а другият се придвижваше винаги напред; и той го следва така четири дни. Тогава той пристигна в един град, който се наричаше Вероа.¹⁹⁵

[445.] Когато тези от града видяха да пристига армията на императора, избягаха в планината и изоставиха града. А императорът дойде с цялата си армия и се настани пред града. И го намери снабден с жито, храни и други богатства. Той пребивава там два дни и изпрати своите люде да пребродят околностите; и те заграбиха доста животни — волове, крави и биволи — в много голямо количество. Тогава той напусна този град с плячката си и язди към един друг град, на един ден път от там, който се наричаше Близм.¹⁹⁶ И така както другите гърци бяха изоставили другия град,¹⁹⁷ тези тук също изоставиха този; и той го намери запасен с всичко необходимо и се настани на лагер пред [него].

[446.] Тогава до тях достигна новината, че в една долина, разположена на три лийо от лагера, бяха пленниците и пленничките, които Йоанис отвеждаше с всичките им стада и коли. Тогава император Анри нареди гърците от Андринопол и онези от Димот да отидат да ги потърсят и им даде два отряда рицари. Както бе решено, така бе и сторено на следния ден. На единия отряд капитан беше Йосташ, братът на император Анри от Константинопол, а на другия — Макер дьо Сент Менеулд.

[447.] И те яздиха заедно с гърците до долината, която им бяха показали. И намериха хората така, както им бяха казали. И хората на Йоанис започнаха битка с хората на император Анри и в нея имаше убити и ранени от едната и от другата страна — мъже, жени и коне. Но чрез Божията сила франките надделяха и те върнаха пленниците и ги отведоха обратно пред себе си.

[448.] И знайте, че този поход за оказване на помощ не беше никак малък, защото имаше около двадесет хиляди души както мъже, така и жени и деца, и около три хиляди коли, натоварени с техните дрехи и багажа им, без добитъка, от който имаше много. Техният отряд, когато пристигаше в лагера, се беше разпрострял на около две големи лийо. И така те пристигнаха в лагера през нощта; император Анри, както и другите барони, бяха много радостни. И той ги настани за нощуване отделно, така че да не загубят дори счупена пара от това, което имаха. Император Анри остана там на следния ден заради народа, който беше освободен, а на другия ден той напусна страната и язди така на етапи, че пристигна в Аидринопол.

[449.] Тогава той отпрати мъжете и жените, които беше освободил; и всеки от тях си отиде там, където пожела — в родната си земя или някъде другаде. От друга страна, добитъкът, който беше многоброен, бе разпределен на тези от армията колкото трябваше. Тогава император Анри пребивава [там] в продължение на пет дни; а след това язди до град Димот, за да узнае как бе разрушен градът и дали не може отново да се обгради [със стени]; той се настани пред града и видя, той и неговите барони, че нямаше никаква възможност в това състояние да го обгради [отново].

[450.] Тогава в лагера пристигна пратеник — един барон на маркиз Бонифас дьо Монфера, който се наричаше Отон дьо ла Рош. И той говори за един брак, за който беше ставало дума по-рано, между дъщерята на Бонифас, маркиза на Монфера, и император Анри; и той донесе новината, че дамата беше пристигнала от Ломбардия, че нейният баща беше изпратил да я доведат оттам и че тя беше в Солун. И бракът бе потвърден от едната и от другата страна. Тогава пратеникът Отон дьо ла Рош се завърна в Солун.

[451.] А императорът, от друга страна, беше свикал своите хора, които бяха закарали на сигурно място в лагера плячката от Вероа, която те бяха взели. И той язди отвъд Андринопол на етапи, докато дойде в земята на Йоанис, краля на Влахия и България. И те достигнаха до един град, който се наричаше Ферме¹⁹⁸; и го овладяха, и влязоха в него, и взеха твърде голяма плячка. И те пребиваваха там в продължение на три дни, пребродиха цялата околност и взеха голяма плячка, и разрушиха един град, който се наричаше Акило.¹⁹⁹

[452.] На четвъртия ден те потеглиха от Ферме, който беше красив и добре разположен; там извираха топли води — най-хубавите в целия свят; и императорът заповяда да го разрушат и изгорят, и взе със себе си голяма плячка от животни и други богатства. И те яздиха на етапи, докато достигнаха до град Андринопол, и останаха в околностите му до празника Всички светци²⁰⁰ — [времето], когато те не можеха да воюват повече поради зимата. И тогава император Анри се върна в Константинопол с всичките си барони, които бяха твърде уморени да воюват. И беше оставил в Андринопол между гърците един свой човек на име Пиер дьо Радингам с всичко двадесет рицари.

[453.] През това време Толдр Ласкар, който държеше земята от другата страна на ръкава, имаше примирие с император Анри²⁰¹ и не беше го спазвал добре, но го бе нарушавал и прекъсвал. Тогава императорът свика съвет и изпрати отвъд ръкава в града Еспигал Пиер дьо Брашийо, на когото бе дадена земя в тези области²⁰², Пайен д’Орлеан, Ансо дьо Кайю и Йосташ, неговия брат, и голяма част от своите благородни люде, докъм сто и четиридесет рицари. И тук наченаха войната срещу Толдр Ласкар — война твърде голяма и твърде сурова, и извършиха голямо опустошение в неговата земя.

[454.] И те яздиха до една земя, назовавана Екиз,²⁰³ която морето обгръщаше изцяло освен от една страна; при входа, откъдето се влизаше, имаше стара крепост със стени, кули и ровове, която бе почти изцяло разрушена. И армията на французите влезе вътре. А Пиер дьо Брашийо, на когото беше дадена земята, започна да ги издига отново и да строи два замъка до двата входа [на града]. И от там те започнаха набези в земята на Ласкар и взеха голяма плячка и много добитък; и те откараха плячката си и животните на техния остров. А Толдр Ласкар често се връщаше към Екиз и там имаше много пъти сблъсквания, в които и едните, и другите търпяха загуби. И войната там беше голяма и опасна.

[455.] Впрочем да оставим тези и да говорим за Тиери дьо Лоос, който беше сенешал и на когото трябваше да принадлежи Никоми²⁰⁴; и [този град] бе на един ден път от Великата Нике, която беше столицата на земята на Толдр Ласкар. И той потегли от своя страна с една голяма част от хората на император Анри; и той намери, че замъкът беше разрушен, и обгради и иззида църквата „Света София“,^204а - която беше твърде висока и красива; и той също на това място води война.

[456.] По това време маркиз Бонифас дьо Моифера потегли пак от Солун²⁰⁵; той отиде в Сер, който Йоанис беше разрушил; той го укрепи отново и след това опаса [със стени] един замък на име Драм²⁰⁶ в долината на Фелип²⁰⁷; и цялата земя наоколо му се предаде и му се подчини; и [той] презимува в страната.

[457.] Но беше изтекло толкова време, че отмина Коледа.²⁰⁸ Тогава при императора в Константинопол дойдоха пратениците на маркиза и му казаха от страна на маркиза, че той е изпратил своята дъщеря с галера към град Емес²⁰⁹. И тогава император Анри проводи Жофроа, маршала на Романия и Шампания, и Милон льо Бребан, за да потърсят дамата. И те яздиха на етапи, докато пристигнаха в град Емес.

[458.] И те намериха дамата, която беше твърде добра и красива; поздравиха я от страна на своя сеньор и я отведоха с голяма почест в Константинопол. И император Анри се ожени за нея в църквата „Света София“ в неделята²¹⁰ след празника на света госпожа Мария дьо ла Шандельор с голяма почест; и двамата носеха корони а сватбеното тържество, пищно и многолюдно, се състоя в двореца Буколеон. Така, както вие чухте, се извърши бракосъчетанието на императора и на дъщерята на маркиз Бонифас, която се наричаше Агнес императрицата.

 

[5. БИТКИ В ЕВРОПА И В АЗИЯ]

 

[459.] Толдр Ласкар, който воюваше срещу император Анри, взе своите пратеници и ги проводи при Йоанис, краля на Влахия и България; той му съобщи, че всичките хора на император Анри бяха [обърнати] срещу него, че се сражаваха срещу му от другата страна на ръкава откъм страната на Турция и че императорът беше в Константинопол с малко люде; и че при това положение би могъл да си отмъсти; че той [Толдр Ласкар] ще бъде от едната страна и нека той [Йоанис] дойде от другата; и че императоры имаше толкова малко хора, та не би могъл да се защитава срещу тях двамата. Йоанис беше събрал голяма армия от кумани, които идваха при него, и събра своите войски от власи и българи толкова големи, колкото можа. И толкова време беше изтекло, че започнаха постите.

[460.] Макер дьо Сент Менеулд беше наченал да укрепява един замък в Каракас,²¹² който е разположен на морски залив на шест лийо от Никоми, към Константинопол. А Гийом дьо Сен започна да укрепява един друг, Шивето²¹³, който беше разположен на залива на Никоми, от другата страна, към Нике. И знайте, че император Анри имаше да върши твърде много неща откъм Константинопол, както и бароните, които бяха из страната. И Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Романия и Шампания, свидетелства добре, че никога в наше време хората не са понасяли такова бреме от войната, тъй като те бяха пръснати на толкова места.

[461.] Тогава Йоанис излезе от Влахия със своите войски и с голяма армия от кумани, които бяха дошли при него, и навлезе в Романия. И куманите препускаха [чак] до портите на Константинопол. А той обсади Андринопол и разположи тридесет и три големи каменометки, които обстрелваха стените и кулите. А в Андринопол бяха само гърците и Пиер дьо Радингам, който беше там с десет рицари от страна на императора.²¹⁴ Тогава гърците и латинците заедно съобщиха на император Анри, че Йоанис ги беше обсадил така и би трябвало той да ги подпомогне.

[462.] Императорът се обезпокои много, когато чу това, защото неговите хора бяха пръснати на много места от другата страна на ръкава и той беше в Константинопол с малко люде И неговото намерение бе да предприеме поход от Константинопол с толкова хора, колкото би могъл да има, петнадесетина дни преди Великден²¹⁵; и съобщи в Екиз, където се намираха по-голяма част от хората му, да дойдат при него. И започнаха да идват по море Йосташ, братът на император Анри, Ансо дьо Кайю и повечето от техните люде. А тогава Пиер дьо Брашийо остана с малко хора в Екиз.

[463.] Тогава Толдр Ласкар чу новината, че Андринопол беше обсаден и че император Анри от необходимост свикваше своите люде, и че не знаеше при кого да отиде [на помощ] — или тук, или там, — и че беше притиснат от войната, тогава той се зае да събере колкото можеше повече хора. И той нареди да издигнат палатките и павилионите му пред портите на Екиз; и там станаха много пъти стълкновения, губещи и печелещи. А когато Толдр Ласкар видя, че те имаха малко хора вътре, взе голяма част от своята армия и колкото можеше да има кораби по морето и ги изпрати към замъка Шивето, който Гийом дьо Сен укрепяваше, и ги обсади по море и по суша в съботата по средата на постите.²¹⁶

[464.] Вътре имаше четиридесет рицари, много добри люде. И Макер дьо Сент Менеулд им беше капитан,²¹⁷ а неговият замък бе все още слабо укрепен, така че тези можеха да ги достигнат с мечове и копия. И ги нападнаха по море и по суша много яростно. И тази атака продължи през целия ден в събота. И те се защитаваха твърде добре и книгата свидетелства убедително, че никога четиридесет рицари не са се бранили при толкова неизгодно положение срещу толкова [много] хора. И добре пролича, защото от всички рицари, които бяха там, само петима не бяха ранени; а имаше и един убит от тях, който бе племенник на Милон льо Бребан и се наричаше Жил.

[465.] Преди да започне това нападение, в събота сутринта в Константинопол пристигна един бърз пратеник, който намери император Анри във Влахернския дворец, седнал да се храни, и му каза: „Сеньор, знайте, че тези от Шивето са обсадени по море и по суша; и ако вие тутакси не ги подпомогнете, те са победени и погубени“.

[466.] С императора бяха Конон дьо Бетюн и Жофроа, маршалът на Шампания, и Милон льо Бребан, и малко хора. И съвещанието беше кратко: императорът отива на брега и влиза в един галион и всеки на своя кораб, който би могъл да има. И тогава той нареди да разгласят из целия град, че трябва да го последват в [тази] нужда да подкрепи своите хора. Защото той ги е загубил, ако не ги подпомогне. Тогава вие бихте могли да видите Константинопол гъмжащ от венецианци, пизанци и други люде, които познаваха морето. И те тичат към корабите кой от кой по-напред и по-бързо. С тях се качиха рицарите, носещи своите оръжия; и който можеше първи [да се приготви], първи напускаше пристанището, за да последва императора.

[467.] Те се движиха така със силата на греблата цялата вечер, докато продължаваше денят, и цялата нощ до сутринта на следващия ден²¹⁸. И след като слънцето се издигна малко, император Анри беше сторил толкова [усилия], че видя Шивето и армията, която беше наоколо по море и по суша. А тези отвътре²¹⁹ не бяха мигнали през нощта и независимо от това, че бяха болни и ранени, се бяха укрепявали цялата нощ като тези [люде], които не очакваха друго освен смъртта.

[468.] И когато императорът видя, че те [гърците] бяха толкова наблизо, че желаеха да атакуват, и че той все още беше с малко от своите хора — с него бяха и маршал Жофроа — на друг кораб, и Милон льо Бребан, и пизанците, и други рицари; и докато те имаха всичко седемнадесет кораба, големи и малки, то другите имаха около шестдесет, и видяха, че ако чакат своите хора и позволяват гърците да се хвърлят върху тези от Шивето, те ще бъдат избити или заловени, решението им беше да отидат да се бият с тези от морето.²²⁰

[469.] И те плаваха откъм тази страна, в една линия, с пълно въоръжение в корабите, със стегнати шлемове. И когато тези [гърците], които бяха готови да атакуват, ги видяха да идват, разбраха добре, че това беше помощ; те изоставиха замъка и се отправиха насреща им и цялата им армия се разположи на крайбрежието с многото хора, които имаха — пехотинци и конници. А когато [гърците от корабите] видяха, че императорът и неговите люде ще дойдат право върху тях, отстъпиха към своите хора, които бяха на брега, по такъв начин, че те биха могли да ги подкрепят, стреляйки [с лъкове] и хвърляйки [с метателни машини].

[470.] Императорът ги държа така обкръжени със своите седемнадесет кораба, докато един вик, издаден от страна на Константинопол, достигна до него; и преди да настъпи нощта, пристигнаха толкова [кораби], че те имаха превъзходство по море навсякъде. И те спаха въоръжени през цялата нощ, а корабите им — на котва. И тяхното намерение беше такова, че веднага щом видят деня, да отидат да се бият с онези на брега, за да пленят техните кораби.²²¹ И когато дойде полунощ, гърците изтеглиха на сушата всичките си кораби; подпалиха ги отвътре и ги изгориха всичките, а те вдигнаха лагера си и си отидоха, бягайки.

[471.] Император Анри и неговите хора бяха много радостни от победата, която Бог им беше дарил, и че бяха подпомогнали своите люде. И когато настъпи сутринта,²²² императорът и всичките останали отиват в замъка Шивето; и намериха по-голямата част от хората си много болни и ранени. И императорът и неговите [приближени] огледаха замъка и видяха, че той беше толкова слаб [неукрепен] и че не си заслужаваше да бъде държан: те натовариха всичките си хора на корабите, напуснаха замъка и го изоставиха.

[472.] Йоанис, кралят на Влахия, който обсаждаше Андринопол, никак не бездействаше; неговите каменометки, от които той имаше доста,²²³ стреляха срещу стените и кулите и им нанесоха големи вреди. И той хвърли своите сапьори срещу стените; и те многократно ги щурмуваха. А тези, които бяха вътре, гърците и латинците, се държаха много добре. И твърде често искаха от император Анри да им окаже помощ: нека той знае, че ако не ги подпомогне, те са напълно загубени. И императорът беше твърде загрижен, понеже, когато пожелаеше да подкрепи своите хора от едната страна, Толдр Ласкар го притискаше така здраво от другвта, че той трябваше по необходимост да се обърне отново [нататък].

[473.] Така през месец април²²⁴ Йоанис бе пред Андринопол; и той бе толкова близо до овладяването му, че бе сравнил със земята стените и кулите на две места така, че те можеха да се бият с онези от вътре ръка срещу ръка, с меч и копие. Той извърши по този начин много силни пристъпи. А онези се защитаваха добре. И там имаше много убити и ранени от едната и от другата страна.

[474.] Тъй като събитията идват така, както бог желае, куманите, които Йоанис беше изпратил из страната, бяха извършили своите грабежи и се бяха върнали с цялата си плячка в лагера край Андринопол. И те казаха, че не ще останат повече с Йоанис, но че биха желали да си отидат в своята земя. И когато той видя това, не посмя да остане без тях пред Андринопол: и така той си замина от града и го изостави.

[475.] Знайте, че сметнаха за голямо чудо, че един град, който беше толкова близо до покоряването си, както бе този [Андринопол], че той [Йоанис] го бе изоставил, той, който беше толкова могъщ. Така както Бог желае нещата, така подобава да се случва. Тези от Андринопол не закъсняха да поискат от императора да побърза да дойде за Бога: нека той знае в действителност, че ако Йоанис, кралят на Влахия, се завърнеше, те бяха мъртви или пленени.

[476.] Императорът се готвеше да отиде към Андринопол с толкова хора, с колкото разполагаше. И тогава до него достигна новината, която бе твърде тревожна, че Естюриюн,²²⁵ който беше адмирал на галерите на Толдр Ласкар, е навлязъл със седемнадесет галери в Буш д’Авие и в ръкава Свети Георги и бе пристигнал в Екиз, където бяха Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан, и ги обсадил по море, а Ласкар — по суша. А хората от земята на Екиз се бяха вдигнали срещу Пиер дьо Брашийо, както и онези от Мармора,²²⁶ които му бяха подвластни; и те му бяха сторили злини и бяха убили много от неговите люде.

[477.] Когато тази новина достигна до Константинопол, те бяха много разтревожени. Тогава император Анри свика съвет със своите хора, бароните си и венецианците — всички заедно. И те казаха, че ако не помогнат на Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан, те ще бъдат мъртви, а земята загубена. Те твърде бързо въоръжиха четиринадесет галери и ги екипираха с най-изтъкнатите люде между венецианците и с всичките барони на императора.

[478.] В едната се качи Конон дьо Бетюн и неговите хора; и в другата — Жофроа дьо Вилардуен маршалът и неговите хора; и в третата — Макер дьо Сент Менеулд и неговите хора; и в четвъртата — Милон льо Бребан; и в петата — Ансо дьо Кайю; и в шестата — Тиери дьо Лоос, който беше сенешал; и в седмата — Гийом дю Першоа; и в осмата — Йосташ, братът на императора. И така император Анри натовари във всичките си галери своите най-добри люде. Когато те отплаваха от константинополското пристанище, всички хора, които ги видяха, казаха с право, че никога [други] галери не са били по-добре въоръжени и екипирани с по-добри люде. И така беше отложен този път походът към Андринопол.

[479.] И тези от галерите отидоха по течението на ръкава към Екиз. [Аз] не зная как Естюриюн, адмиралът на галерите на Толдр Ласкар, научи това; и той замина от Екиз и избяга по течението на ръкава. И те го преследваха два дни и две нощи на около четиридесет мили извън ръкава. И когато видяха, че не могат да го настигнат, те се обърнаха назад, дойдоха отново в Екиз и намериха Пиер дьо Брашийо и Пайен д’Орлеан. А Толдр Ласкар бе вдигнал лагера си пред града и се бе завърнал в своята земя. Така беше подпомогнат Екиз, както вие чухте. И тези от галерите се завърнаха обратно в Константинопол и започнаха отново да подготвят похода си към Андринопол.

[480.] Толдр Ласкар изпрати повечето от хората си с цялата си сила в земята на Никоми. Хората на Тиери дьо Лоос, които бяха укрепили църквата „Света София“, и тези, които бяха вътре, известиха на своя сеньор императора да ги подпомогне, защото, ако не получеха помощ, не биха могли да се държат; и преди всичко заради това, че нямаха никак провизии. Поради крайна необходимост императорът и неговите люде трябваше да изоставят похода към Андринопол и да преминат ръкава Свети Георги към Турция с толкова хора, колкото можеха да имат, за да подпомогнат Никоми.

[481.] И когато хората на Толдр Ласкар чуха, че той идваше, напуснаха земята [на Никоми] и се изтеглиха назад към Великата Нике. А когато императорът научи това, той свика своя съвет; и решението бе такова: че Тиери дьо Лоос, сенешал на Романия, да остане в Никоми с всичките си рицари и с всичките си сержанти, за да охранява земята, а Макер дьо Сент Менеулд — в Каракас и Гийом дю Першоа — в Екиз; и те да защитават земята от своя страна.

[482.] Тогава император Анри си отиде в Константинопол с останалите си хора. И той започна да действа, за да се приготви и да потегли към Андринопол. А докато той подготвяше своя поход, Тиери дьо Лоос, сенешалът, който се намираше в Никоми, и Гийом дю Першоа с всичките си хора отидоха един ден за фураж. И хората на Толдр Ласкар узнаха [това], изненадаха ги и се впуснаха върху [тях]; те бяха твърде много, а нашите бяха малко; така започна битката и ръкопашният бой; и не измина много време и малкото [на брой] не можа да устои на голямото.

[483.] Тиери дьо Лоос се държа много добре, [самият] той и неговите хора; и той беше съборен два пъти и неговите хора с усилие го качваха отново на седлото. И Гийом дю Першоа бе повален и отново качен на седлото и бе спасен. Франките не можаха да устоят на този натиск и бяха победени. Там бе пленен Тиери дьо Лоос, ранен в лицето в смъртна опасност. Там заедно с него бяха пленени толкова от хората му, че малцина се изплъзнаха. А Гийом дю Першоа, ранен в ръката, се измъкна върху един едър кон. И така онези, които се спасиха от разгрома, се оттеглиха в църквата „Света София“.

[484.] Този, който състави тази история, не разбра дали това е несправедливо или оправдано; но той чу да се порицава един рицар, който се наричаше Ансо дьо Реми, който беше васал на сенешала Тиери дьо Лоос и капитан на неговите люде, и го изостави.

[485.] И тогава тези, които се бяха завърнали в Никоми в църквата „Света София“ — Гийом дю Першоа и Ансо дьо Реми, взеха един пратеник и го проводиха бързо в Константинопол при император Анри. И те му известиха че така се бе случило, че сенешалът и неговите люде бяха пленени и че те самите са обсадени в църквата „Света София“ в Никоми, и че нямаха хранителни припаси за повече от пет дни; и да знаеше в действителност, че ако не ги подпомогне, те ще бъдат мъртви или пленени. Императорът, сякаш както при вик за помощ, преминава ръкава Свети Георги, той и неговите хора, които се надпреварваха кой да бъде първи, за да подкрепят тези от Никоми. Така и този път бе изоставен походът към Андринопол.

[486.] И когато императорът беше преминал ръкава Свети Георги, той подреди своите бойни отреди и язди на етапи, докато пристигна в Никоми. Щом като хората на Толдр Ласкар и неговите братя, които ръководеха армията, чуха това, те се оттеглиха назад и преминаха от другата страна на планината, откъм Нике. А императорът се установи от другата страна на Никоми²²⁷ в едно много хубаво поле, край една река с лице към планината,²²⁸ и той нареди да издигнат палатките и павилионите и изпрати своите хора да пребродят страната, защото [нейните жители] се бяха разбунтували, когато чуха [да се говори], че Тиери дьо Лоос, сенешалът на Романия, беше пленен — и взеха доста добитък и пленници.

[487.] И така император Анри прекара пет дни в полето [край Никоми]. И през това време Толдр Ласкар взе свои пратеници и му ги проводи, и му направи предложение, че би приел примирие за две години при условие, че императорът ще го остави да разруши Екиз и крепостта край църквата „Света София“,²²⁹ а той самият ще върне всичките пленници, които бяха взети в това поражение²³⁰ и на други места; от които той имаше доста в своята земя.

[488.] Тогава императорът свика своите хора на съвет; те казаха, че не биха могли да понесат едновременно две войни²³¹ и че по-добре да претърпят това нещастие, отколкото да загубят Андринопол и останалата земя и по този начин те биха разделили враговете си — Йоанис, кралят на Влахия и на България, и Толдр Ласкар, които бяха приятели и се подпомагаха във войната.

[489.] Така беше обещано и изпълнено. И тогава император Анри повика Пиер дьо Брашийо от Екиз; и той пристигна; и император Анри действа така, че той му предаде Екиз; а той самият го предаде на Толдр Ласкар, за да го разруши, [както] и църквата на Никоми. Така беше сключено това примирие и бяха разрушени тези крепости. Тиери дьо Лоос бе освободен, [както] и всички други пленници.

[490.] Тогава император Анри се завърна в Константинопол и предприе [подготовка], за да отиде към Андринопол с толкова хора, колкото можеше да има. И [той] събра своята армия в Салембри. Беше изминало толкова време, че бе след празника на свети Йоан, през юли²³². И той язди толкова, че пристигна в Андринопол и се установи на лагер в полето край града. А тези от града, които го бяха желали толкова [много], излязоха навън в шествие и го посрещнаха на драго сърце. И бяха дошли всички гърци от страната.

[491.] Той остана край града само един ден — толкова, колкото да види пораженията, които Йоанис бе сторил на стените и кулите със своите сапьори и каменометки, което твърде бе влошило [положението] на града. На следния ден той се отправи на път и язди към земята на Йоанис. И язди четири дни; на петия ден той достигна до подножията на планината на Влахия²³³ до един град, наричан Еюлюи,²³⁴ който Йоанис наскоро отново бе заселил с хора. И когато хората от земята видяха да пристига армията, те изоставиха града и избягаха в планината.

[492.] Император Анри се установи край града; и конниците²³⁵ препуснаха из страната и заграбваха волове и крави, и биволи, и други животни в голям брой. А тези от Андринопол, които бяха докарали със себе си колите си и бяха бедни и лишени от провизии, ги натовариха с пшеница и други зърнени храни; и те натовариха извънредно много. Така армията пребивава три дни. И всеки ден конниците отиваха да дирят плячка из страната; а страната беше планинска и с високи проходи; и тези от армията губеха [част] от своите конници, които отиваха [там] безразсъдно.

[493.] Накрая император Анри изпрати Ансо дьо Кайю, за да охранява конниците, както и Йосташ, своя брат, и племенника си Тиери дьо Фландр, и Готие д’Ескорне, и Жан Блио. Тези четири бойни отреди отидоха да охраняват конниците и навлязоха в твърде високи планини. И когато техните хора бяха пребродили страната и пожелаха да се завърнат, намериха проходите крепко защитавани. Власите от страната се бяха събрали и ги нападнаха и им нанесоха твърде големи загуби в хора и в коне. И те бяха твърде близо до поражението; така близо, че трябваше рицарите да слязат пеш [от планината]. И при все това с Божията помощ те се завърнаха в лагера, но бяха понесли големи загуби.

[494.] И на следния ден император Анри и армията на французите потеглиха. И яздиха на етапи назад, докато пристигнаха в Андринопол. И те оставиха там запасите от жито и други хранителни припаси, които носеха. И императорът прекара около петнадесет дни в равнината извън града.

[495.] По онова време маркиз Бонифас дьо Монфера, който пребиваваше в Сер, който той бе възстановил,²³⁶ язди до Месинопол. И земята се предаде под негово разпореждане. Тогава [той] взе свои пратеници, проводи ги при император Анри и му съобщи, че ще разговаря с него при реката, която тече под Капесал.²³⁷ И те не бяха имали възможност да разговарят заедно, преди да бъде завладяна земята,²³⁸ тъй като толкова много врагове имаше помежду им, че едните не можеха да дойдат при другите. И когато императорът и неговият съвет научиха, че маркиз Бонифас беше в Месинопол, те се зарадваха твърде много. И [императорът] му извести чрез неговите пратеници, [които] се завръщаха, че той ще отиде да разговаря с него в деня, който му беше определил.

[496.] Така императорът потегли в тази посока; и той остави Конон дьо Бетюн в Андринопол със сто рицари да охранява земята. И [те] пристигнаха там в определения ден на едно твърде хубаво поле, близо до град Капесал. Императорът дойде от една страна, а маркизът — от другата; и [те] се срещнаха с голяма радост. И това не беше чудо, тъй като не се бяха виждали отдавна. И маркизът поиска новини за дъщеря си, императрица Агнес, и му казаха, че тя е бременна, и той бе много доволен и радостен. Тогава маркизът стана васал на император Анри и получи своята земя от него по същия начин, както той беше васал на неговия брат, император Бодуен. Тогава маркиз Бонифас даде на Жофроа дьо Вилардуен, маршала на Романия и Шампания, град Месинопол с всичките му принадлежащи [земи] или Сер — който от двата града би предпочел²³⁹; и този стана негов васал освен зависимостта му от императора на Константинопол.²⁴⁰

[497.] И те прекараха така два дни в тази равнина с твърде голяма радост и казаха, че тъй като Бог им беше дал възможност да се срещнат, те биха могли все още да бъдат опасни за враговете си. И те общо взеха решение, че в края на месец октомври ще бъдат със своите войски в равнината край Аидринопол, за да започнат поход срещу краля на Влахия. И се разделиха така твърде радостни и доволни. Маркизът се отправи към Месинопол, а император Анри — към Константинопол.

[498.] Когато маркизът беше в Месинопол, не бяха изминали повече от пет дни и по съвета на гърците от земята той язди към планината край Месинопол, на повече от един голям ден разстояние [от града]. И когато той беше в земята и бе готов да потегли, българите от страната²⁴¹ се събраха и видяха, че маркизът беше с малко хора. И те идват от всички страни и нападат неговата тилна охрана. И когато маркизът чу тревожния вик, скочи невъоръжен на един кон [само] с меч в ръка. И когато пристигна там, където бяха нападнали неговия ариергард, той се хвърли върху тях и ги преследва доста надалече.

[499.] Там маркиз Бонифас дьо Монфера бе смъртоносно ударен в плешката под рамото и започна да губи кръв. И когато неговите люде видяха това, те започнаха да се объркват и да губят смелост и да отстояват лошо [на натиска]. И тези, които бяха около маркиза, го поддържаха, а той загуби много кръв и изпадна в безсъзнание. И когато хората му видяха, че не ще имат никаква помощ от него, те се изплашиха и наченаха да го изоставят. Така те бяха победени поради нещастен случай. А тези, които останаха с него — те бяха малцина, — бяха убити. И главата на маркиз Бонифас дьо Монфера беше отрязана. И хората от страната изпратиха на Йоанис главата; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе изпитал.

[500.] Уви! Какво болезнено нещастие бе това за император Анри и за всички латинци от земята на Романия — да загубят поради това злощастие такъв мъж; един от най-добрите барони и [един] от най-щедрите, и [един] от най-добрите рицари в останалия свят. И това злополучие стана в годината от въплъщението на Исус Христос хиляда двеста и седма.²⁴²