Индекс на статията
[II. ПРИГОТОВЛЕНИЯТА]
[1. ФРАНКО - ВЕНЕЦИАНСКИ ДОГОВОР ЗА НАЕМАНЕ НА КОРАБИ]
[12.] От тези пратеници Тибо, графът на Шампания и на Бри, проводи двама; Бодуен, графът на Фландрия и на Ено — двама; и Луи, графът на Блоа — двама. Пратениците на граф Тибо бяха Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, и Милон льо Бребан; а пратениците на граф Бодуен бяха Конон дьо Бетюн и Алар Макро; а пратениците на граф Луи — Жан дьо Фриез и Готие дьо Годонвил.
[13.] На тези шестимата те възложиха изцяло грижата за тяхната работа, давайки им добри грамоти с висящи печати, уверявайки, че ще приемат без колебание това, което шестимата ще сторят във всички морски пристанища, в които и места да отидат, всички споразумения, които ще сключат.
[14.] Шестимата пратеници потеглиха, както вие чухте, и те се посъветваха помежду си и се съгласиха, че във Венеция биха намерили повече кораби, отколкото в което и да е друго пристанище. И те яздиха на етапи, докато пристигнаха там през първата седмица на постите1.
[15.] Дожът на Венеция, който се наричаше Енрико Дандоло2 и беше твърде мъдър и доблестен, ги прие с голяма почит, самият той и останалите люде, и всички им оказаха много добър прием. И когато [те] връчиха писмата на своите сеньори, венецианците бяха твърде любопитни да узнаят по каква работа са дошли в тяхната страна. Писмата бяха акредитивни и в тях графовете казваха, че трябва да вярват на пратениците, както на самите тях, и че те ще приемат като факт това, което тези шестима ще сторят.
[16.] И дожът им отговори: „Сеньори, аз видях вашите писма. Ние се уверихме, че сеньорите ви са най-високопоставените хора между тези, които са без корони; и те искат от нас да вярваме на това, което вие ще ни кажете, и да приемем с увереност това, което вие ще направите. Кажете впрочем какво ще желаете“.
[17.] А пратениците отговориха: „Сир, ние желаем вие да свикате вашия съвет3 и пред него ние ще ви кажем това, което нашите сеньори искат от вас, утре, ако е възможно!“ А дожът им отговори, че ще им поиска четири дни срок и тогава неговият съвет ше бъде събран; и те ще могат да кажат това, което искат.
[18.] Те чакаха до определения ден. Тогава влязоха в двореца, който беше твърде богат и твърде хубав; и намериха дожа и неговия съвет в една зала и предадоха своето послание по следния начин: „Сир, ние сме дошли при теб от страна на високопоставените барони на Франция, които взеха знака на кръста, за да отмъстят за позора нанесен на Исус Христос, и да завладеят Ерусалим, ако Бог го позволи. И понеже те знаят, че никои други люде нямат такава власт, каквато имате вие и вашите хора, ви молят в името Божие да имате милост към отвъдморската земя4 и към срама, нанесен на Исус Христос, и да решите как те биха могли да имат кораби и флот.“
[19.] „По какъв начин?“ — пита дожът. — „По всички начини — отговарят пратениците, — които вие бихте препоръчали и бихте ги посъветвали, стига само да могат да го сторят и понесат.“ — „Несъмнено, казва дожът, това, което те искат от нас, е голямо нещо и, изглежда, че те имат предвид едно голямо дело. И ние ще ви отговорим след осем дни, броени от днес. И не се учудвайте, ако срокът ви се вижда продължителен, защото за едно такова голямо дело подхожда да се мисли много.“
[20.] В края на срока, който дожът им определи, те се появиха отново в двореца. Всичките слова, които бяха казани и произнесени, аз не бих могъл да ви представя тук. Но краят на разговора бе такъв: „Сеньори, рече дожът, ние ще ви съобщим това, което решихме, ако можем да накараме нашия голям съвет и народа да го одобрят; а вие ще прецените дали можете да го сторите и приемете.“
[21.] „Ние ще изготвим юисиери5, за да преминат четири хиляди и петстотин коня и девет хиляди оръженосци, и нефове6 за четири хиляди и петстотин рицари и двадесет хиляди сержанти без коне; и за всички тези коне и хора условието ще бъде, че те ще носят хранителни припаси за девет месеца. Ето какво ще направим най-малко за вас при положение, че ще ни се дадат по четири марки за кон и по две за човек.“
[22.] „И всички тези споразумения, които ви посочваме, ние ше ги спазваме в продължение на една година от деня, в който ще напуснем пристанището на Венеция, за да служим на Господ и на християнството в което и място да било. Цялата сума на разходите, която е посочена тук пред вас, възлиза на деветдесет и четири хиляди марки.“
[23.] „Но ние ще направим повече от това заради любовта към Бога, като подготвим петдесет въоръжени галери, при условие, че докато нашето съдружие продължава, от всички завоевания, които ние ще извършим по море или по суша, ние ще получим едната половина, а вие — другата. Посъветвайте се впрочем дали вие можете да го приемете и понесете.“
[24.] Пратениците се оттеглиха, като казаха, че ще разговарят помежду си и ще им отговорят на следния ден. Те се съвещаваха и разговаряха заедно през цялата нощ и постигнаха съгласие, че ще приемат предложението. И на другия ден те дойдоха при дожа и казаха: „Сеньор, ние сме готови да сключим това споразумение“. А дожът каза, че ще говори със своите хора и това, което се реши, ще им го съобщи.
[25.] На следващия, третия ден7 дожът, който беше твърде мъдър и твърде доблестен, свика своя Голям съвет — и съветът се състоеше от четиридесет души, най-мъдрите в страната. Благодарение на своя дух и разум, които бяха твърде ясни и твърде силни, той ги убеди да се съгласят и да приемат. И той ги поведе така, после сто, после двеста, после хиляда, докато всички приеха благосклонно и се съгласиха. След това дожът събра около десет хиляди души в църквата „Свети Марко“8, най-хубавата, която би могла да съществува, и им каза да изслушат една меса за светия Дух и да молят Бог да ги посъветва по въпроса за искането, което пратениците бяха направили. И те го сториха на драго сърце.
[26.] Когато месата свърши, дожът нареди да потърсят пратениците и им каза да поискат смирено от целия народ това споразумение да бъде сключено. Пратениците дойдоха в църквата. Те бяха твърде много разглеждани от мнозинството, тъй като то никога не бе ги виждало.
[27.] Жофроа дьо Вилардуен, маршалът на Шампания, със съгласието и желанието на останалите пратеници представи работата и им каза: „Сеньори, най-високопоставените и най-могъщите барони на Франция ни изпратиха при вас; и те ви умоляват да имате милост към Ерусалим, който е под турско робство, и в името Божие да приемете молбата им за съюз, за да се отмъсти позорът, нанесен на Исус Христос. И те ви избраха по тази причина: те знаят, че никои други люде нямат такава голяма власт по морето, както вие и вашия народ. И те ни поръчаха да паднем във вашите крака и да не се вдигнем, докато вие не се съгласите да се омилостивите спрямо светата земя отвъд морето.“
[28.] Шестимата пратеници тутакси коленичиха в техните крака, целите в сълзи. И дожът и всички останали извикаха в един глас: „Съгласни сме! Съгласни сме!“ И тогава се вдигна такъв голям шум и настъпи такава голяма суматоха, сякаш земята се разтърсваше.
[29.] И когато тази голяма суматоха утихна, и когато тази голяма милост, такава голяма, каквато никой човек не бе видял, добрият дож на Венеция, който беше твърде мъдър и твърде доблестен, се качи на аналоя, говори на хората и им каза: „Сеньори, вижте честта, която Бог ви отреди, когато най-добрите люде в света са оставили всички други хора и предпочетоха вашето съдружие, за да извършат с вас такова достойно нещо, каквото е подпомагането на нашия Господ.“
[30.] От добрите и хубави слова, които произнесе дожът, аз не мога да ви предам всичко; нещата свършиха така: определиха следващия ден, за да се подготвят документите; и те бяха изготвени и съставени; когато документите бяха готови, намерението да се отиде във Вавилон9 (защото от Вавилон те биха могли по-лесно, отколкото от някое друго място да разгромят турците) бе запазено в тайна и публично бе съобщено само, че ще се отиде отвъд морето. Това бе по време на постите10 и бе решено, че от свети Йоан11 в срок от една година, която беше 1202 година от въплъщението на Исус Христос, бароните и поклонниците трябваше да бъдат във Венеция, а корабите — готови да ги приемат.
[31.] Когато грамотите бяха изготвени и скрепени с печати, те бяха донесени на дожа в големия дворец, където заседаваше както Големият, така и Малкият съвет. И когато дожът им даде грамотите, той коленичи целият в сълзи и се закле върху четирите евангелия да спазва добросъвестно задълженията, които бяха отбелязани в документите; и също така стори и неговият съвет, който се състоеше от четиридесет и шест човека.12 А пратениците от своя страна се заклеха отново да държат на техните грамоти и да удържат клетвите на своите господари и собствените си клетви.13 Знайте, че бяха пролети много сълзи от умиление; и веднага след това и едните, и другите проводиха свои пратеници в Рим при папа Инокентий, за да потвърди това споразумение. И той го стори на драго сърце.
[32.] И тогава [пратениците] взеха в заем в града две хиляди марки и ги дадоха на дожа, за да почне приготвянето на флота. Така те се сбогуваха, за да се върнат в своите земи, и яздиха на етапи, докато пристигнаха в Плезанс в Ломбардия. Там се отделиха Жофроа, маршалът на Шампания, и Алар Макро и те си отидоха право във Франция; а останалите се отправиха към Генуа и Пиза, за да узнаят каква помощ може да се получи там за отвъдморската земя.
[33.] Когато Жофроа, маршалът на Шампания, премина върха Сени, той срещна граф Готие дьо Бриен, който отиваше в Апулия, за да завладее земята на своята жена, за която той се бе оженил, след като бе взел кръста, и която беше дъщеря на крал Танкред14. С него отиваха Готие дьо Монбелиар, Йосташ дьо Конфлан, Робер дьо Жоанвил и една голяма част от добрите люде15 на Шампания, които бяха взели кръста.
[34.] И когато той ги осведоми за това, което бяха сторили, те изразиха много голяма радост, оцениха много високо тази сполука и им казаха: „Ние сме вече на път; и когато вие дойдете, ще ни намерите готови.“ Но събитията се случват така, както ги желае Бог, и те нямаха повече възможност да се присъединят към армията.16 Това беше твърде голямо нещастие, защото те бяха много храбри и мъжествени. И те се разделиха така и всеки продължи своя път.
[2. БОНИФАС ДЬО МОНФЕРА - РЪКОВОДИТЕЛ НА ЕКСПЕДИЦИЯТА]
[35.] Жофроа маршалът язди на етапи, докато пристигна в Троа в Шампания и намери своя сеньор граф Тибо болен и отчаян. И въпреки това той бе много радостен от неговото пристигане. И когато Жофроа му съобщи това, което те бяха извършили, той така се зарадва и каза, че ще се качи на кон — нещо, което той не беше правил от дълго време. И той се качи на коня и язди. Уви! Какво голямо нещастие! Защото никога повече след този път той не язди на кон.
[36.] Неговата болест се засили и усложни така, че той направи завещанието си и своите дарения. И той разпредели парите, които трябваше да вземе [със себе си],17 между своите хора и придружители, от които имаше много добри; в този момент никой мъж нямаше повече от него. Той се разпореди всеки, получавайки своите пари, да се закълне върху евангелията, че ще следва армията до Венеция, така както беше обещал. Имаше мнозина, които не изпълниха своята клетва и бяха силно порицани. Графът нареди да запазят една част от неговите пари, да ги отнесат в армията и да ги изразходват там, където ще се види, че ще бъдат добре използвани.18
[37.] Така умря графът19; и това бе един от мъжете в света, който има най-хубав край. Там20 се събра голямо множество от роднините му и от неговите люде; за скръбта не би могло да се разкаже тъй като никога за един мъж не е имало по-голяма скръб; и така трябваше да бъде, понеже никога мъж на неговата възраст не е бил обичан повече както от своите, така и от останалите хора. Той беше погребан до своя баща21 в църквата на монсиньор свети Етиен в Троа22. Остана графинята, неговата жена; тя се наричаше Бланш, бе много хубава и много добра и беше дъщеря на краля на Навара23, и имаше от него едно момиченце, и беше бременна с един син.24
[38.] Когато графът бе погребан, Матийо дьо Монморанси, Симон дьо Монфор, Жофроа дьо Жоанвил, който бе сенешал, и Жофроа маршалът отидоха при дук Йод дьо Бургонь25 и му говориха така: „Сеньор, ти виждаш нещастието, което споходи отвъдморската земя. Ние желаем да те помолим за Бога да вземеш кръста и да подпомогнеш отвъдморската земя на мястото на този граф Тибо. И ние ще ти предадем всичките негови пари; и ще се закълнем върху евангелията, и ще накараме останалите да ти се закълнат, че ще ти служим добросъвестно, така както бихме правили за него“.
[39.] Волята му беше такава, че той отказа. Знайте, че той би могъл да постъпи много по-добре. Те натовариха Жофроа дьо Жоанвил с поръчението да направи същото предложение на граф Тибо дьо Бар льо Дюк26 който беше братовчед на починалия граф. И той също отказа.
[40.] Смъртта на граф Тибо дьо Шампань предизвика голямо униние сред поклонниците и всички останали, които трябваше да отидат да служат на господа. И те свикаха парламент в края на месеца27 в Соасон, за да решат какво трябва да правят. Там бяха граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено, граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен, граф Жофроа дю Перш, граф Юг дьо Сент Пол и много други мъдри мъже.
[41.] Жофроа маршалът им представи положението и предложенията, които те бяха направили на Бургундския дук и на графа на Бар льо Дюк, и как те бяха отказали. „Сеньори, каза той, чуйте: аз ще ви посъветвам нещо, ако вие позволите. Маркиз Бонифас дьо Монфера е твърде опитен мъж и един от най-уважаваните, които са живи днес. Ако вие бихте го помолили да дойде тук и да вземе знака на кръста и да заеме мястото на графа на Шампания; и ако вие бихте му поверили командването на армията той би приел веднага.
[42.] Много неща бяха казани и в единия, и в другия смисъл; но на края на спора всички се съгласиха — и големите [барони], и малките. И писмата бяха написани, и пратениците избрани; и изпратиха да го потърсят и той пристигна в деня, който те му бяха определили; той премина през Шампания и през цяла Франция, където му бе оказана голяма почит дори от краля на Франция, чийто братовчед бе той.
[43.] Така той пристигна за един парламент, който беше свикан в Соасон28; там имаше голям наплив от графове, барони и кръстоносци. Когато те научиха, че маркизът пристига, отидоха насреща му и му оказаха голяма почит. Парламентът се състоя на следващата сутрин в една овощна градина в абатството на госпожа св. Мария Соасонска29. Там те призоваха маркиза да приеме това, което му бяха поискали, и го помолиха за Бога да вземе кръста и да приеме командването на армията; и да бъде на мястото на граф Тибо дьо Шампань, да вземе неговите пари30 и неговите хора. И те паднаха в краката му целите в сълзи. А той пада на свой ред в техните крака и казва, че ще го направи на драго сърце.
[44.] По този начин маркизът отстъпи на тяхната молба и прие командването на армията. Веднага епископът на Соасон31 и монсеньор Фулк, светият мъж, и двама бели абати, които той бе довел от своята страна, го отведоха в църквата „Св. Богородица“ и му привързват кръста към рамото. Така завърши този парламент. А на другия ден той [Бонифас] се сбогува, за да се върне в своята страна и да приготви своите дела. И той каза, че всеки ще приключи със своите работи и че ще се срещнат отново във Венеция.
[45.] Така маркизът отиде на религиозния събор в Сито32, който се състоя в деня на светия кръст, през септември.33 Там той намери много голямо множество от духовни лица, барони и други люде. И монсеньор Фулк отиде там, за да говори за кръстоносния поход. Там взеха кръста Йод льо Шампаноа дьо Шамплит и неговият брат Гийом, Ришар дьо Дампиер, неговият брат Йод, Ги дьо Пем, Емон, неговият брат, Ги дьо Конфлан и много други добри люде от Бургундия, чиито имена не са вписани тук. След това взеха кръста епископът на Отюн, Гиг граф дьо Форез, Юг дьо Берза, бащата и синът, Юг дьо Колини; долу, в Прованс, Пиер Бромон и много други хора, чиито имена ние не знаем.
[46.] Така се подготвяха навсякъде бароните и поклонниците. Уви! Какво голямо нещастие ги постигна през следващите пости34, преди те да могат да заминат. Защото граф Жофроа дю Перш легна болен и изготви своето завещание по такъв начин, че разпореди неговият брат Етиен да получи парите му и да поведе хората в армията. Поклонниците биха избягнали тази замяна, ако Бог пожелаеше.35 Така завърши и почина графът, което бе голяма загуба; и наистина той беше твърде високопоставен барон, твърде уважаван и твърде добър рицар. Голяма бе скръбта по цялата му земя.