Възраждане

 

Христо Семерджиев

 

ХРИСТО ПАНОВ САМЕРДЖИЕВ. (Роден в 1863 г. — Велико Търново; починал след 1922 г. в София.) Съвременник на Априлското въстание, ученик в Горна Оряховица по време на Априлското въстание. Брат на заслужилия деец по подготовката на Априлското въстание Иван Панов Семерджиев, заловен и обесен в Търново. След Освобождението: военен.

Публ. по ръкопис, съхраняван в: НБКМ—БИА, ф. № 297, арх. ед. 1, л. 1 — 252. Автогр. с маст., тетр. 252 л. 478 п. с. 34/21 см, реставр. Анот. в: АВ. Т. 2, с. 238. (л. 4, 9, 121—141); Опис на... , с. 71—72. Пълното заглавие на ръкописа е: «Записки по въстанията в Търновския окръг и особено това през 1876 г. (Априлското въстание). Моите спомени и изучвания от Христо Панов Семерджиев, запасен полковник. 1922 година, Търново».

 

ЗАПИСКИ ПО ВЪСТАНИЯТА В ТЪРНОВСКИЯ ОКРЪГ

 

През учебната 1875/1876 г. аз бях ученик в Горнооряховското мъжко четирикласно училище, като живеех при брата си Иван Панов Семерджиев, който, след завръщанието си от Русия, за тая учебна година се беше условил за учител в същото училище.

През казаната учебна година гр. Горна Оряховица беше станал център на въстанието в Търновския окръг и Централният революционен таен комитет, който беше вече учреден в същия град, заседаваше най-често в стаята и училището, гдето ний с брата си живеехме, което ми даваше възможност да бъда посветен ако не във всичките дела, то в доста многото работи и случки, станали през това време.

Ний сме били 12 деца, но повечето измрели още в малката си възраст, тъй че към 1876 г. бяха живи: сестрите ми Марийка и Тодори... брат ми Иван, сестра ми Стефани (мома), аз и най- малката ми сестра Пенка.

...Брат ми Иван е роден на 18 ноемврий 1854 г., през време на тъй наречената Севастополска война. Първоначалното си образование и след това пети клас завърши в Търново, 1869 г.

Началото на развязката в Г. Оряховица почва със залавянието и обискиранието на Маньо Тодоров Арабаджията. Знаем от по-рано, че у Маня Арабаджията се кри Ст. Стамболов, когато дойде от Румъния, около две седмици; също знаем, че у същия Маньо се държаха двете каруци на БРЦК в Г. Оряховица, и когато [с] тия каруци се докарвали: револвери, барут, патрони, куршум и пр., първоначално са ги стоварвали у тях, а оттам по нареждание от брата ми Иван Панов Семерджиев тия припаси се изпращаха в образувалите се складове в г. Хаинето, в Габровския, Дряновския и в Батошевския монастири. В тия складове се е складирало барут, куршум, фишеци, сухар и др. бойни и хранителни припаси.

През Светлата неделя между числата 6 до 11 априлий 1876 г. Маньо Арабаджията отишъл на лозето си и там се е упражнявал в стрелба с пушката си и с револвера си система капсер. В това време минал някой си Мангойлу, горнооряховчанин, и го видял с пушка, револвер и патронташ. Дали този Мангойлу сам е издал Маня, или той е разказал другиму това, що видял у Маня, остава тайна, обаче от записките, които брат ми изпращаше от затвора, скрити в кемеря на долните гащи, давани за пране, визираше този Мангойлу.

Горнооряховският субашия, като узнал, че у Маня Арабаджията има оръжие и той се упражнява в стрелбата, праща заптии да го заловят, обискират дома му и него и да го докарат в конака. Това беше на 18 априлий. Този ден Маньо с домашните си бил на лозе на гювеч, гдето заптиите го залавят и откарват на конака. При обиска у него намерили: писма, една песнопойка от Ботев и Стамболов, пушка, фишеци, револвер и пр. Маня откарват в Търново, гдето прегледали писмата, песнопойката и пр.

Както знаем от по-рано от биографията, че тук на 22 априлий после пладне доде от Панагюрище едно момче, което беше много бързо вървяло. Като видя брата ми в стаята и като се удостовери, че търсеният от него Иван Панов, учител, е същият, то разказа, че Тракия вече пламнала, и от цървуля си, който имаше двойно стъпало, извади тъй нареченото Кърваво писмо. Щом получава това писмо, брат ми изпраща човек в Самоводене при Ст. Стамболова да му съобщят това. Преди това обаче, както знаем, Ст. Стамболов, поп Харитон и Георги Измирлиев бяха у Маня Арабаджията, обаче щом на 19 априлий, т. е. на следующия ден, след като Стамболов е написал писмата, които по-горе предадох, и след арестуванието на Маня Арабаджията [предвидливия] и предпазлив Ст. Стамболов напуснал Г. Оряховица и отишъл сам в Самоводене у известния дядо Георги. След като прибрал въстаническите си дрехи, които Костадин Топкарев беше донесъл заедно с още 7 ката в едни дисаги, както в биографията обясних. Още същата вечер отишъл у Ст. Бояджиев: брат ми Иван Панов Семерджиев, гдето заедно с поп Харитон Халачев и Георги Измирлиев, като прочели Кървавото писмо, след дълги разисквания по него, решили да причакат по него да се произнесе Окръжното събрание, което след три дена — на 25 априлий — трябваше да се събере. Това си решение те съобщили писмено и на Стамболов в с. Самоводене, обаче последният нищо не отговорил по Ст. Бояджиева, който му отнесъл решението, от което се е направило заключение, че и той е бил съгласен с това решение.

На 23 априлий, когато Иван Панов Семерджиев следобеда бил в стаята си, едно момче и двама заптии се явят при него направо в стаята, момчето, като влязло и видяло един човек с брада голяма, попитало: «Где е учителят Панов.» Брадатият му отговорил: «Току-що излезе и отиде на Юргакевото кафене.» Заптиите го запитали: «Че не е ли тоя даскал Панов», на което момчето отговорило, че той няма такава брада, и си излезли.
Брадатият бил Иван Панов Семерджиев, който имаше изкуствена брада и в това време я бил турил, за да види с нея би ли се маскирал добре. Щом си излезли заптиите, веднага прибрал оръжието си, книжата си, карти, бинокъл, бойни припаси и пр. и през вратичката на съседа Никола Ракаджиев, която е откъм църковния двор, влиза в двора им и оттам през горната порта отива у Михаля Язаджиева, отгдето се прехвърля у Ст. Минкови, а вечерта по края на града отива у Ст. Бояджиев, която [къща] е срещу Сърпазар.

Излъганите заптии се върнали втори път у нашата стая и като я намерили заключена с кофар, разбили кофаря, влезли в стаята, претърсили я, ограбили много неща и си отишли. Целия ден горнооряховската полиция пребродила вред да го дири, но не го намерила.

За да поиска полицията да тури ръка на Иван Панов Семерджиев, би могло да се предположи: 1) че или по писмата, заловени у Маня Арабаджията, турската власт е узнала за миралая на комитите, както турците после са го наричали (брата ми), или Маньо Арабаджията го е издал, или от заловения сливенски куриер Г. Н. Бъчовката в Лясковец, или това е направил шпионинът Атанас П. Кантарджийчето¹, това остана тайна, но аз мисля, че и трите предположения, събрани в едно цяло, да са причината, като вземам предвид, че в последующите дни турската полиция иска да тури ръка и на останалите членове на ЦРК.

На 24 априлий следующия ден след посяганието върху брата ми полицията потърсила Сидера и Вича Грънчарови. Както вече знаем, Сидер отдавна беше в Румъния; Вича го потърсват едновременно и дома му, и на кантората, но не го намират. В това време е имало заседание на ЧРК в Г. Бошнакови, на което било решено да се съобщи на всички съзаклятници да бъдат готови и да чакат заповед за събирането им; било определено в три двора да се съберат: у Григор Тодоранейлу, Вичо Грънчарови и Пуйкойлу. Когато се свършило събранието и Вичо си отивал към кантората, хората му казали, че го дирят, и той се скрива из свои роднини.

На 25 априлий ЦРК прави разпореждание да се поставят на трите важни изхода: към Търново, Самоводене и Лясковец, по един съзаклятник, които да насочват делегатите на ЧРК, като ги водят в спиртната фабрика на Моско Грънчаров. Последният бил затворен в горнооряховския полицейски затвор още на 24-и, след подирванието на Вича. На делегатите било казано да казват на всички, които ги питат, че са дошли да купуват спирт и ракии. Този ден са се явили само 5-ма делегати, поради което решено било заседанието да се състои на 26-и вечерта в дома на Гр. Тодоракев, това станало още и по причина, че и Стамболов не се явил от Самоводене, комуто съобщили това решение, а също и поради претърсванията и диренията от страна на полицията.

Същия ден 25 полицията искала да залови Михаил х. Стоянов, член на ЧРК. Сутринта, било неделя, преди църква. Михаил х. Стоянов отишъл да си купи месо и когато си отивал вкъщи, почнали с бърза крачка няколко заптии да се приближават към него. И той, като захвърля месото, през една къща, през друга успява да избегне от ръцете на полицията. В същия ден подирили Ат. Бендерева, Черния Ламби и др., обаче където и да посегнела полицията, не могла да залови никого, за което било донесено в Търново на мютесарифина и той направил разпореждание да се усили полицията в Г. Оряховица с редовна войска и с башибозук, понеже това укриване предвещавало, че в този град трябва да избухне нещо сериозно, и действително на 26-я после пладне потегля от Търново една сборна рота от около 300 души и вечерта била в Г. Оряховица. Били пуснати силни патрули и на населението било запретено да се движи по-късно от 7 часа вечерта по европейски.

В същото това време Окръжното революционно събрание заседава въпреки строгите мерки, които полицията взема.

Окружното събрание се събрало в дома на Гр. Тодоракев, махала Св. Богородица. На това събрание присъствували: от Ц Комитет: 1) Иван Панов Семерджиев, 2) поп Харитон Халачев, 3) Георги Измирлиев, 4) Христо Донев, 5) Петър Пармаков и делегати: 6) Стефан Пешев от Севлиево, 7) Тодор Лефтеров от Белочерковския ЧРК, 8) А. Каменов от Габрово и 9) един пратеник от Русе (името на когото не се знае). Имало делегати, дошли и други, но като узнавали за тършуванията от полицията и пристигание на войската, се връщали, а някои още от по-далеч, като се научили, връщали се.

Както и да е, събранието се състояло. Събранието решило: за 28-ми се провъзгласява въстанието в I окръг. Самоводенската чета да се събере и да бъде вечерта най-късно към 11 ч. по европейски на местността Бобенец, гдето ще се съберат с тия от Г. Оряховица, Лясковец, Д. Оряховица и Златарица, и оттам образувалата се горнооряховска дружина ще потегли за Балкана към Габрово; 2) Белочерковската дружина на 28-ми да потегли за Дряново, гдето ще присъедини със себе си Дряновската, при Царева ливада, и на 30 сутринта, съединени и с Тревненската, да отиват в Габрово, за да се съединят с Габровската дружина, като се превземе тоя град; 3) Севлиевската и Троянската да излязат на 28-ми сутринта и да се стремят да се съединят с Габровската; 4) За по-нататъшните действия ще се направи разпореждание от главното командувание в Габрово.

Както се вижда, че преждевременното избухване въстанието в IV р. окръг стана причина и за преждевременното избухване на такова и в Търновския окръг, макар и тук полицията да бе подушила готвещото се въстание, но липсата на достатъчно оръжие все можеше да въздържи известно време избухванието му, а докато се уталожат диренията и тършуванията в Г. Оряховица, то дирените да се крият из града и околността.

На 27 априлий Иван Панов Семерджиев прави разпореждание да се докарат у баба Пантелеица 4-тях коля от комитетските каруци със самари, за да се натоварят с оръжието, медикаментите, превързочни материали и бойни припаси, които този ден пристигнали от Русе, а именно: три сандъка пушки — 75 пушки игленки, един сандък спецария и два сандъка патрони (книжни гилзи) и пр. Г-жа Еленка Моско Грънчарова, която била настанила брата ми у Тодоракеви, сега го преместила на срещната къща и малко по-горе — [в къщата] на баба Пантелеица, гдето нямало мъж. Тя била вдовица с три дъщери, от които най-голямата Парашкева, и тя вдовица. Тук било по-безопасно, още повече че Тодоракев не ги искал повече в къщата си.

Когато Тодоракев казал на брат ми: «Полицията и войската ровят из града да ви намерят, заради това няма да сбъркате, ако избягате от Г. Оряховица» — [брат ми отговорил]: «Да бягам ли? Че аз няма да лъжа и народ, и себе си. Аз съм решен да повдигна въстанието и ще го направя.»

Този ден верните съзаклятници успели да пренесат у баба Пантелеица всичкото оръжие, бойни припаси, аптека и пр., а този ден полиция и войска бастисва (напада, обгражда) много къщя, гдето се е предполагало от шпионите, че може да бъде Иван Панов Семерджиев. В града от уста на уста се предава, че турците за даскал Панова Оряховица ще изгорят, ако градът не го предаде.

В биографията разказах за обиските, направени в Търново у дома и у зетьовете ми, както и за затварянието на баща ми, Пано Семерджиев. Турската власт не е била тъй сигурна, че даскал Панов е още в Оряховица, защото имаха показания от мен, че той е отишъл по балканските села, иначе те биха извършили над горнооряховските жители по-големи репресии да предадат главатаря на въстанието.

Мръкнало се и този ден. Дошлите делегати някои още от миналата нощ си заминали, а някои още сутринта този ден, необезпокоявани от властта никъде. Вниманието на горнооряховския субашия и дошлия бинбашия било съсредоточено в издирванието на главатарите на въстанието. Въоруженото горнооряховско турско и циганско население се пръснало из града, комити да дирят уж, а повече за грабеж. Привечер в Долна Оряховица пристигнали черкези и башибозуци, които се разположили на бивак на полето, наречено Четово, между Горна и Долна Оряховица. Други групи въоружени турци от Тузлука също се насочили към Г. Оряховица и Елена, но и при това рисковано положение Иван Панов Семерджиев — войводата — не се стряска и дава нареждание до съзаклятниците вечерта да се съберат на определените сборни места, да се стъкмят и да чакат разпореждание за излизанието им към Бабенец.

Събраните в дома на баба Пантелеица приковали знамето на приготвена дръжка и го забили в двора. Поставили човек да насочва пристигающите от къщата на Тодоракев в къщата на баба Пантелейца. Към 91/2 часа почнали да се обличат във въстаническите си дрехи.

— «Тодор Бошнаков, гледай по-скоричко да се приготвиш, избери си от игленките пушки една, ако твоята не харесваш, вземи и патрони, та иди на Бабенец и гледай, щом се зададе Самоводенската чета, ела да ни обадиш, за да излезем и ний навреме» — казал Ив. П. Семерджиев.

Към 10 часа почнали да товарят и конете.

Събраните избрали за знаменосец Георги Измирлиев, така че той става вече и комендант, и знаменосец, и тръбач на четата. Войводата бил Ив. П. Семерджиев — той бил от по-рано определен и избран за такъв като председател на ЦРК I окръг.

Тая вечер са събрани в баба Пантелейца около 24 съзаклятници, а именно: 1) Иван Панов Семерджиев, 2) Георги Измирлиев, 3) Анастас Бендерев, 4) Михал х. Стоянов, 5) Стефан Бояджиев, 6) Стефан Минков, 7) Тодор Костакев, 8) Петьо Иванов, 9) Хр. Стоянов, 10) Минчо Иванов, 11) Г. Христов, 12) Тодор Бошнаков, 13) Христо Бояджиев, 14) Павел х. п. Петков, 15) Иван Ж. Костов, 16) Тодор Ж. Русев, 17) Христо Недимнов, 18) Янко Боянов, 19) А. И. Чартазанов, 20) Черния Ламби, 21) Димитър Минчев, 22) Никола Генчев, 23) Атанас Тодоров, и 24) М. Тодоров. (Последните двама са конярите.) Мнозина от записаните от страх не се явили.

Станало среднощ, а изпратеният на Бабенец Тодор [Бошнаков] още не се явявал. Не ще и съмнение, че [наличието на] тъй малкото събрани съзаклятници от записаните около 400 человека на този сборен пункт се е отразило на събраните. Започнали те да се питат защо еди-кой си не се явил, а къщите им били наблизо, особено богатите, като Хр. х. Рачев, Ефтим Бакърджиев, Михаил Язаджиев и пр. Обаче те се утешавали с. мисълта, че на другите сборни места може да са се събрали и повече.

Като минало полунощ, войводата почнал да се безпокои за непоявяванието на Самоводенската чета и като предположил, че може да е станало някакво предателство, решил да изведе Горнооряховската чета. Съзаклятникът Павел х. п. Петков, който се явил ненапълно готов, поискал разрешение да минел край тях си, та да си вземел някои работи още. Войводата му разрешил, но му поръчал по-напред да мине покрай Вичо Грънчарови и оттам у Пуйкойлу и да каже на събралите се да потеглят не към Бабенец, а към Лясковския манастир, а след това да се върне по-скоро и той.

На 28 април в 2 часа преди пладне или след полунощ след дълго чакане появяванието на Самоводенската чета войводата Иван Панов Семерджиев дал заповед да вземат пушките и да тръгват след него. Измирлиев нарамил знамето, прикачил и трубата и почнали да излизат от портата един по един, разчитвайки, покрай долния и източния край на Г. Оряховица, край гр. Лясковец, да бъдат на присъмване край манастиря «Св. Петър и Павел» или, както се нарича, Лясковския манастир, поради което взели посока надолу из улицата, която излиза на улицата, която минава по северния край на църквата «Св. Георги» закъм Д. Оряховица. Още конете не били изкарани от двора на баба Пантелейца, когато насреща се появява грозният предател Павел х. п. Петков начело на турската войска (около 300 души) и башибозук.

Както знаем, Павел х. п. Петков беше почти неприготвен, той се загнездил в средата на съзаклятниците да ги следи, та когато поискат да излязат, да има претекст да излезе от тяхната среда и да изпълни пъкления си план. Брат на богаташа Антон Попов, съзаклятниците го приели в средата си главно да ги подпомогне парично, обаче той сам пожелал да тръгне за Балкана с четата. Както всяко предателство, и това негово предателство не остана ненаказано. Юда Искариотски сам се обеси, а този предател, след като дойдоха русите, от гризене на съвестта полудя и умря.

Предателят Павел х. п. Петков, вместо да отиде в другите сборни дворища да съобщи на събраните, той отишъл право в конака. В конака била разположена турската войска, дошла от Търново да излови комитите. Съобщили на юзбашията, който спял, за дошлия приятел и той по тревога вдига всичко, което било там и около въоръжено. Съобщава и на бимбашията, и на субашията и потегля с ротата и башибозука към дома на баба Пантелейца, като поставили начело за водач предателя.

В описания по-горе момент Горнооряховската чета, изненадана от идващата насреща ѝ войска, оттегля се назад пак в двора на баба Пантелейца. Настъпила суматоха, най-младият от тях, Анастас Бендерев, прескочил през стобора и изчезнал, последвали го и други. Войводата дава заповед да вземат за позиция къщата и оградата. Някои се обадили, че ако почнат да се бият, то турците ще изгорят и града, и изчезват, докато най-после остават само войводата и военният комендант, а именно Иван Панов Семерджиев и Георги Д. Измирлиев. Явилите се турци се разсипали нагоре и долу по улицата, за да обградят целия квартал. Един башичаушин се качва по стобора да се прехвърли в двора, за да отвори вратата. Иван Панов Семерджиев стреля с револвера си и го сваля. «Георги, повикай поне Михаля, та да станем трима», казал брат ми на Измирлиева. Последният стрелял по посока на стобора, гдето други турци почнали да се качват, и се затекъл към задния двор да вика Михаил х. Стоянова. В това време портата почнала да пращи, да я разбиват турците, Иван Панов [Семерджиев] стрелял през портата в турците, а те стреляли отвън навътре. Като са разменили няколко изстрела, Иван Панов Семерджиев останал сам. Като вижда, че може да бъде хванат, и той избягва през задния двор. Натоварените коне се изплашили, тичали из двора. Георги Измирлиев, като не можал да върне Михаля у. Стоянова, връща се към вратата, която вече пращяла, дава още един изстрел и той избягва през задния (източния) стобор. Още в четвъртия двор на чардачето на една къща се намират Семерджиев и Измирлиев.

— Кой там? — извикал Семерджиев на нисък глас.
— Шит — отговорил Измирлиев, който прескачал стобора.

Събрали се, разцелували се и решили да бягат на изток, към къщата на баба Кирияка, в която има една баня, [в която] те ходили през зимата да се къпят.

В тоя квартал оградите са дървени. Дувари няма, през много огради има и комшулуци, които са улеснявали преминаванието от един в друг двор, а такива дворища от къщата на баба Пантелейца до тая на баба Кирияка са около десетина двора, не е далеч. В един от тия дворища Семерджиев заровил презраменната си чанта със секретната кореспонденция на [ЧК], с печата, списъци и пр. в един боклук, която чанта стопанката на следующия ден открила и я изгорила, както тя ми казваше преди години, само че бележника си по това съм изгубил и името ѝ не запомних.

Семерджиев и Измирлиев най-после стигат до къщата на баба Кирияка. Тая къща в тоя квартал е най-крайната и отдалечена, без ограда и около обрасъл буренак. Из тоя буренак снели някои работи от товара си и скроили плана: да бягат навън от града във въстаническа униформа е рисковано... [затова] да влязат в къщата, да се предрешат и дегизират, а на следующата вечер да избягат към Балкана или към Румъния. Пред къщата има чардаче, качват се на него и похлопват. Баба Кирияка и дъщеря ѝ Донка, млада булка, се разбуждат, поглеждат през прозорците и виждат въоръжени хора, прилични на войници. Събужда брата си Христа и му казва, че пукат въоръжени хора. Христо погледнал и познал, че това са хора във въстанически дрехи, и станал да им отвори.

— Не им отваряй, ще ни навлекат някоя беля — казала баба Кирияка, обаче брат ѝ не я послушал, отворил и Семерджиев и Измирлиев влезли в къщата и казали:
— Скоро дайте ни други дрехи да се преоблечем, да прекараме днес у вас, че като мине денят, ще излезем.
— Качете се горе на тавана над банята — казала баба Кирияка. И те, като си снели пушките, саблите, знамето, което Измирлиев разковал от дръжката и го опасал, оставили и него покрай стената на хашевото, покрили ги с една рогозка и се качили на тавана, а баба Кирияка ги успокоила, че ще им намери дрехи.

Да видим сега какво е станало у баба Пантелейца. Турците счупват и тъй слабата порта, някои преминали и през съседни по-горни — северната и по-долната — южна — къщи и влизат в двора, гдето, осветлявани с фенери, претърсили двора, навлезли в къщата, която е двуетажна и на мааза, но не можли никого да намерят. Някои от башибозуците, като намерили нови игленки пушки и патрони на натоварените коне, разграбили [ги], откарали и конете, така че едва от неразграбеното турският юзбашия успял да запази товара само за един кон, който и откарват в конака. Понеже не намерили нито в двора, нито в къщата никакви комити, то покарват баба Пантелейца и дъщеря ѝ, вдовицата Парашкева, в конака и ги затварят, а оттам в Търновския затвор, гдето ги подвеждат под отговорност за укривателство на бунтовници. След това турците почват поред, към изток от къщата на баба Пантелейца, да обискират къщите, когато една жена им съобщила где били скрити главатарите. По-голямата част отива и обгражда посочената къща на баба Кирияка. В записките си, които брат ми от затвора туряше в кемерите на непраните долни гащи, казваше в тях, че «една от жените ни издаде.» За да узная предателката, аз ходих наскоро и разпитвах баба Кирияка, обаче тя казваше, че някоя си жена, като отивала за вода, настигнали я от потерата турци и тя казала где бил скрит учителят Панов, както го наричаха в Г. Оряховица. През нощта, в тъмнината, да различи учителя Панов, облечен във въстанически дрехи, много е съмнително това. По-скоро може да се предположеше, че турците са изпратили особена група, която да обгради квартала от изток, и понеже къщата на баба Кирияка е най-крайната, [те] са почнали от нея. Обаче турците, когато влезли в къщата на баба Кирияка, казвали, че баш-комитите били тук, и немилостиво били брата ѝ Христо.

Снахата на баба Кирияка, Донка, ето как ми описа залавянието:

Когато похлопаха на вратата и вуйка ми искаше да им отворя, а майка ми не се съгласяваше, въпреки това той, вуйка ми, им отвори сам. Като влязоха вкъщи, не ни казаха, че ги гонели, а само казаха да прекарат този ден, които вече наставаше, защото оставаше само един час да се съмне, а вечерта щели да си излязат. Искаха дрехи да се преоблекат. Снеха си саблите, биноклите и пр. Казаха, че из двора оставили чанта, пушка и мушами, и аз отидох, та ги прибрах. Всички тия вещи, заедно със знамето, което нагънахме, турнах ги в хашевото и ги покрих с една рогозка. Вуйка ми взе да бръсне брадата на брата ви. В това време се чу тропот и те се скриха на тавана. Навлязоха турци и дирят главатарите. Казахме, че никакви хора няма у дома. По едно време изкараха вуйка ми навън и почнаха да го бият да обади где са баш-комитите, а той отказваше. При тършуването едно младо турче повдигна рогозката и намериха: знамето, пушката на брата ти, две сабли и патрондаш. Чантата с карти аз бях скрила в банята. Като намериха тия вещи, пак почнаха да дирят, но хората не ги намериха, тогава подкараха мене и вуйка ми към конака. Из пътя срещнахме още войска да отива към нашата къща и тези, дето ме водеха, казаха на турския големец, който идеше с войската, че миралая на комитите бил у нашата къща. В конака ме оставиха на двора и след малко доведоха брата ти и Македончето. Брат ти ме изгледа някак намръщено и ме попита: «Булка, ти ли ни издаде?»

— Не съм аз, кураж, не бойте се — казах аз.
— Ами свекърва ти где беше в това време? — питах аз Донка.
— Свекървата ми още когато навлезе тълпата, тя успяла да се промъкне и да отиде из комшиите — отговори тя.

На въпроса ми как тогава турците са ги намерили на тавана и затваряна ли е майка ти после, отговори: «Турците узнали, че са на тавана, защото някой от тях мръднал и се изтропало. Майка ми не са затваряли. Мене, като ме закараха на конака, бяха ме забравили и сутринта, когато дойде Танас Брадата (кметът), освободи ме. Вуйка ми Христо Мирчев го закараха в Търново и след малко го освободиха. Още навремето някои от нашите комшии ни обвиняваха, че ний сме ги издали, но аз им отговарях, че защо ще ги предаваме, когато ний сами ги пуснахме.»

Много мистериозно се вижда изчезванието на баба Кирияка. [Още повече] като се вземе под внимание и обстоятелството, че баба Пантелейца и дъщеря ѝ Парашкева, въпреки изявленията на Семерджиева и Измирлиева, че те влезли в къщата ѝ силом, без нейно съгласие, тия жени съдът осъди по на 5 години тъмничен затвор и само благодарение на последвалата по-късно амнистия ги освободиха. Така също като се вземе предвид и обстоятелството, че и дядо Стати и п. Статев съдиха за укривателство само за това, че на боклука му намерили повече от един товар фишеци, то незатварянието на баба Кирияка и забравянието в конака на снаха ѝ Донка дават право на съмнение, че предателството е извършено от една от тия жени, тъй както и в записките брат ми пише: «една от жените ни предаде». Та коя друга може да бъде?

Баба Кирияка е акушерствувала, както и сега снаха ѝ акушерствува. Брат ѝ Христо Мирчев според горнооряховчани бил хайдутин, поради което лежал във Видинския затвор 15 години, а според племенницата му Донка той заклал жена си и по тая причина бил осъден.

Да продължа разказа си по-нататък. Това последно предателство, извършено в къщата на баба Кирияка, стана причина горнооряховските главатари да паднат в турски ръце. Както знаем, те бяха се скрили не там, гдето баба Кирияка и снаха ѝ им казали, зад пещта на банята, а се качили на тавана. Последният е много нисък. Възможно е по някакво мръдване да са открили, че са на тавана, както и да е, после, когато някой от турците е поискал да се покачи на тавана, два револвера се посочвали към него и той е избягвал. Турците са искали живи да ги уловят, поради което почнали да водят преговори за предавание: те не искали да се предават. Тогава [турците] почнали да внасят слама, рогозки и пр., да ги изгорят живи, като запалят къщата. Обаче им казали, че живи ще ги изгорят, ако не се предадат. Тогава горнооряховският субаш употребил хитрост, като казал:

— Даскал Панов, айол, местната си дума ви давам, че косъм няма да падне от главата ви. Ако се предадете, няма да ви изгорим и няма да ви обесим, а само в затвора ще стоите, гдето наранихте башчауша.

Повярвали тези младежи, 22-годишни, на турските обещания и като се посъветвали какво да правят, те си казали, че още са млади и щом няма да ги затрият, то и 15 години да стоят в затвора, се един ден ще излязат от затвора и пак ще имат време да поработят за народа. Освен това те се надявали да предизвикат и европейска намеса, тъй както стана в Старозагорското въстание. И действително, от затвора още с първото пране в кемеря имаше написано на малки книжки две заявления на руски и френски. За тия заявления брат ми ми каза да ги дам на Вангели Язаджиевата, която беше дошла в Търново у Панайдойлу, да ги препишат на чисти книги и да ги изпратим до руския, английския и франчушкия консули в Цариград. С тия заявления се молеше европейските държави да се заинтересуват със затворените по въстанието 1500 человека и да учредят международна комисия, която да разгледа делата им и да ги не оставят на поквареното турско правосъдие.

Според сключеното условие със субаша Семерджиев и Измирлиев се предали. Слезли от тавана, предали си револверите и турците, като им вързали ръцете отзад с пояси, подкарали ги в конака, обаче из пътя турските войници ги били, изпокъсали им пискюлите по дрехите и другите украшения. Кога ги прекарали покрай Моско Грънчарови, то г-жа Еленка Грънчарова се скарала на турците да не ги бият.

В горнооряховския конак се събрала цялата турска рота.

Един турчин възседнал на един от заловените коне, турнал знамето на един прът и тръгнал напред, след него горнооряховските главатари Семерджиев и Измирлиев с окови на ръце, а след тях ротата и зад ротата друг кон, натоварен със заловеното оръжие и спецария, потеглили още в призори за Търново и там ги откарват в затвора (новата тюрма).

Сега да видим какво става на другите сборни места. На 27-ми вечерта се събрали около 20 съзаклятници у Пуйнойлу, но като не дошъл никой да им съобщи да излизат, то те след гърмежите у баба Пантелейца раздумали се и се разотишли. Тук ги е събирал Станчо Бояджиев или Диньо Бояджиев. Знаем, че изпратеният да им съобщи Павел х. п. Петков отишъл направо в конака. У Вичо Грънчарови, гдето Иван Панов Семерджиев пишеше в записките си, че и там се събирали момчета, от разпитите се напълно убедих, че в тоя дом никакви въстаници не са се събирали, а, напротив, някой е разубедил и Коста Грънчаров, и братовчеда му Михал Язаджиев, и други да не излизат никъде, а може би и по тая причина, като е нямало кой да ги събере, никой и да не се е явил на тоя сборен пункт.

Съседните села, които трябваше да се присъединят към Горнооряховската чета, и те не са могли да сторят това. Действително, че от с. Златарица, под ръководството на члена от ЦК Минко Радославов, на 27-ми вечерта излезли от селото около 18 въстаника и се упътили за Г. Оряховица, като минали покрай Добри дял и Джулюница, обаче като узнали, че Д. Оряховица е била обградена от турци, причакали деня, за да се ориентират и тогава да решат какво да предприемат. През деня на 28-ми Минко Радославов разбрал от овчарите за станалото в Г. Оряховица и повръща четата си към Джулюница. Около Ново село пренощуват, като смятал да замине към Елена на следующия ден, обаче много от въстаниците си разотишли и четата се разтурила. Това станало известно и някой овчарин издал Минка Радославова, когото полицията улавя и откарва в Търновския затвор.

Съзаклятниците из Д. Оряховица, като виждат струпванието на башибозук между Д. и Г. Оряховица, не помръднали, така са направили и тия от другите села: Тимниало, Калтинец, Драганово и пр.

В Лясковец Христо Брусев събрал на 27-ми вечерта една чета от 18—20 души, но и те след станалото в Г. Оряховица се разтурили.

Измяната и предателството, извършено в Г. Оряховица, се отразиха не само по отношение на Горнооряховската чета, но и върху цялото въстание в Търновския окръг, от който окръг се очакваше да избухне едно по-обширно, едно по-грандиозно въстание, което да увлече и останалите български окръзи.

За съдение на заловените въстаници и другите обвиняеми по това въстание както за горнооряховските, така и за всички заловени по разни начини и докарани в търновските затвори, числото на които надминаваше 1000 даже до 1500 человека, беше назначена една следствена комисия или, както се наричаше тогава, «мезлиша». Този мезлиш и разследваше, и присъди издаваше. Състоеше се от турци и българи. Последните, обаче бяха повече за форма и за показ пред европейските сили в безпристрастно правосъдие. В мезлиша всичко решаваше председателят му Али Шефик бей. Българите бяха само еветчии и ако някой от тях е поисквал да подпомогне някого от подсъдимите, това той е правил чрез някого от членовете на мезлиша, турчин, негов приятел. В това отношение се отличаваха търновците Илия Попов и Симеон Хаинчина, особено първият, като по-интелигентен. Обаче имаше и такива, като Ради Маждрака, [които] не само че не подпомагаха на подсъдимите, но те са били винаги за по-тежко наказание; а за осъдените, кога Маждрака влизал в мезлиша, викал: «Какво ги държите още тия чапкъни, бесете ги, бесете ги!» Имаше и такива, които от услужливост (сервилност) към турците, повиквали са насаме някои от затворниците и ги уговаряли да издадат всичко, че той и мезлиша ще ги опрости.

За съдене от мезлиша от Г. Оряховица бяха: Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев, Маньо Тодоров Арабаджията, баба Пантелейца, Атанас Брадата (Атанас х. Иванов) и Стати п. Статев (Кара Тати). Първите двама се обвиняваха като организатори и главатари на въстанието не само в Г. Оряховица, но за въстанието изобщо в България. Третият се обвиняваше, че бил заведующ оръжието — той раздавал оръжието, амуницията и бойните припаси. Баба Пантелейца и дъщеря ѝ Парашкева — за укривателство и даване съдействие на въстаниците. Атанас Брадата — брат на баба Пантелейца, — че пущанието в двора на баба Пантелейца на въстаниците е било с негово знание и съдействие и загдето предводителствувал горнооряховската тълпа на 28. IV, от която много ханъмки се похабили, и най-последният — за укривателство на бойни припаси, защото в боклука на двора му намерили около един сандък фишеци.

При следствието и Семерджиев, и Измирлиев си признали виновността, защото иначе и не могло, тъй като те бяха заловени с въстаническа униформа и за веществени доказателства са служили: знамето, оръжието им, бойните припаси, бинокли, географически карти и пр.

У Маня Тодоров Арабаджията между заловените книжа имало една песнопойка от Ботйов — Стамболов и една записка от Сапунджиева, в която беше казано: «Предай на приносящия два кайсера, петдесет лешника и една ока от черното.» Когато запитали брата ми негова ли е записката, той не е можал да откаже, защото предварително му взели почерка и подписа, и той потвърдил това, но казал, че това не се отнася за никакво оръжие, а за вино и мезе от лешници и кайсер пастърма. Когато го запитали кой е носил записката, брат ми, като не е искал да каже лицето, което е получило оръжието, казал, че я носило братчето му Христо. Един заптия дохожда дома и ме извика, поведе ме право в следствената комисия. Пред вратата стоеше с трима заптии брат ми в белегчета. Изгледа ме строго и като че ли искаше да кажа да лъжа. Като влязох вътре, в стаята бяха насядали четири турци, трима българи и един писар. Като ме разпитаха как се казвам, българинът ме попита: «Познаваш ли Маня Арабаджията?»

— Познавам го — отговорих аз.
— Носил ли си му някаква записка за револвери, патрони и барут — пита съдията.
— Никога не съм му носил такава записка. Аз познавам този човек само от това, че когато съм бивал у Бошнакови, ходили сме с другаря си Георгия Бошнакова да събираме трески да кладем огън за пуканки.

Извикаха брата ми. Като влезе, запитаха го: «Това ли момче носи записката?»

— Да — отговори брат ми.
— Но то отказва да е носило подобна, ами кажи истинското лице, което я е носило и получило оръжието.

Пропуснах да кажа, че предварително ме питаха зная ли турски. Аз отговорих, че не зная.

— Нека му се припомни, не е ли ходил за черно вино, кайсер пастърма и лешници — отговори брат ми на турски.

Аз разбрах за какво вино, лешници и кайсер пастърма се касае въпросът и веднага съобразих какво да отговоря.

— Батьо ти каза, че ти си занесъл тая записка (показа я) и си получил два револвера, патрони и барут — ми каза българинът съдия, за да изтръгне нещо от мене.

— Казах ви, че записка за някакво оръжие аз никога не съм носил у тоя човек (който също беше в стаята — Маньо); спомням се, че един път с една пусулка ходих за вино и мезе у него. Някой път сме взимали от него вино; той имаше едно много хубаво черно вино. На два пъти съм купувал с пари, а един път без пари срещу пусулка; срещу тая пусулка той ми даде една ока вино, пастърма и лешници за мезе — отговорих аз.

Като преведоха казаното от мене на председателя на изпитната комисия, той се обърна на турски към брата ми:

— Това момче твой брат ли е?
— Да (евет) — отговори брат ми.
— О даа шайтандър сеидем — каза председателят, т. е. «Той е повече дявол от теб».

По-късно разбрах от брата си, че Маньо не само се признал, но и издал много работи, подучен от някой съдия българин, който му обещал, че ще го освободи, ако изкаже всичко. Издал Стамболова, че живял у него, Вича и Сидера Грънчарови, Михаля х. Стоянов, Анастаса Бендерева. Добре, че не е бил посветен във всичко, обаче Павел х. и. Петков и Кантарджийчето и това допълнили. Мерките, които турските власти бяха взели за запазвание Дунава, от Свищов до с. Новград, се дължат нему, тъй като каруците на комитета бяха у него — у Маня — и той е можал да узнае, че всичко се прекарва през това място.

По обвинението на баба Пантелейца, когато питали брата ми колко време се е крил у нея, той отговорил, че никога не се е крил у тая жена, а се е крил след потърсванието му около града и само вечерта, когато се събрали да излязат към Балкана. Тогава е влязъл у нейния двор със сила и заплашвание, че ще бъде убита, понеже не се съгласявала. А за брата ѝ Атанаса казал, че той в нищо не е бил посветен; че той като кмет на Г. Оряховица те са се крили от него повече, отколкото от турските шпиони.

По отношение на Стати п. Статев брат ми бил пак разпитван и показал, че фишедите на боклука те, въстаниците, като бягали, ги заровили, че този старец си е спял по това време.

Тъкмо когато са го разпитвали за фишедите, брат ми използувал момента и казал в следствената комисия, че се научил, че и баща му също бил затворен, и молил същата да го пусне, защото той нищо по неговите въстанически дела не знае и за да укрива това от него, нарочно е отишъл в Г. Оряховица за учител, когато е могъл да остане в Търново за такъв. И наистина извикват за първи и последен изпит баща ми и го освобождават след 22-дневен затвор — на 16 май.

На 20 май горнооряховските въстаници и укривателите им били изправени на публичен съд, т. е. събирал се е целият мезлиш, иначе за следствието той беше поделен на две половини, тъй че следователите стават и съдии — турско правосъдие. Защитник д'офис е бил адвокатът Джовани.

В обвинителния акт се искало смъртно наказание на Семерджиева, Измирлиева и Маня Тодорова Арабаджията, а укривателите по 5 години тъмничен затвор.

Когато запитали Семерджиева признава ли, че извършил всичко това, което било изложено в акта, и признава ли се за виновен, отговорил:

— Признавам, че съм въстанал с оръжие в ръка, но за виновен не се признавам. Да се бори човек за народните правдини не може да бъде престъпление. Българският народ е онеправдан, измъчван, ограбван и изнасилван вследствие лошото управление и докато не се дадат човешки правдини на този народ, той няма да миряса. Сега искате моето смъртно наказание, обаче вий не сте да не знаете, че аз съм се предал на властта жив, защото вашият представител даде честната си дума, че ний няма да бъдем наказани със смъртно наказание, иначе не бихте ме съдили и ако сега вий произнесете смъртна присъда върху ми, [аз] който не [съм] убил никого, то това ще докаже на народа и на външния свят, че управлението ви е и подло, и мръсно.

— Кои ти бяха другарите? — запитал председателят на съда Али Шефик бей.
— Целият български народ — отговорил Семерджиев.
— Как, че и аз ли съм ти другар бе, чапкънино? — запитал Ради Маждрака.
— И ти, и всички българи, които сте тук, и целият народ — отговорил Семерджиев.
— Едепсис (безсрамник), как можеш да лъжеш, че ти бре, чапкънино, кога си ми идвал в къщата, кога си ме виждал, кога нещо си ми казвал, че и аз съм ти другар. Чапкъни, развратихте народа. Да се обеси ежендиш — казал Ради чорбаджи Маждрака.²

Смъртният вердикт бил готов.

Извождат Георги Д. Измирлиев.

Признал се за виновен. Когато го запитали: «Кои ти бяха другарите», отговорил: «По име не ги зная. Зная, че целият народ е с нас. Една душа ми е останала, и нея вземете, но ме оставете и не ме питайте повече.»

И за него смъртният вердикт произнесен.

Извели Маньо Тодорова Арабаджията.

— За виновен се признавам, но аз всичко съм вършил по заповед на учителя Иван Панов Семерджиев, председателя на комитета. Ако не бих изпълнил неговата заповед, комитетът можеше да ме убий — отговорил Маньо.

Турците искали смъртното му наказание, но някой от българите съдии, може би който го учил да изповяда истината, застъпил се и Маня осуждат на 10 години затвор в окови и след Освободителната война го пуснаха.

Баба Пантелейца и дъщеря ѝ въпреки заявлението, че в двора ѝ въстаниците са влезли насила, бяха осъдени на 5 години тъмничен затвор, но по силата на последвалата амнистия тях ги освободиха.

Другите двама затворени от горнооряховци, Атанас п. х. Иванов и Стати п. Статев, съдът ги оправда и ги освободиха.³

На 28 май, тъкмо един месец откогато горнооряховските въстаници се събираха у баба Пантелейца, въодушевени от великия идеал за освобождението на поробеното си отечество, обратното ставаше в Търново. Турците и този ден, по разпореждание на мютесариф паша, от целия Търновски окръг се събираха да отпразнуват победата си над шепата български въстаници, като че ли голямо чудо бяха извършили. Това си празненство те го ознаменуваха с обесвание на главатарите на въстанието, затворени в търновските тъмници. На големи групи, въоръжени, пристигаха тузлуковците и турците от далечните села. После пладне всички турчета от училищата, наредени по две, редом, от които някои от по-богатите бяха с малки пушчици, саблички, пищовчета и пр., и всички държейки по едно червено флагче с полумесец, извършиха една манифестация из целия град. Когато минаха край дома на башкомитата Иван Панов Семерджиев, те по отделения и класове се спираха, обръщаха се към къщата и викаха: «Башкомитаса хасаджъс» («Главните комити ще бесим»), махайки флагчетата.

На 28 май, тъкмо един месец от залавянието на горнооряховските главатари, тях ги обесиха. За обесванието им те още от вечерта са ги питали кой где желае да бъде обесен. Иван Панов Семерджиев е изказал желание да бъде обесен в родния си град — Търново, — а Георги Измирлиев Македончето — в Г. Оряховица. Този ден заедно с първия обесиха и главатаря на четата от с. Бяла черкова и председател на Белочерковския частен революционен... комитет, даскал (учител) Бачо Киро Петров, а в Севлиево — председателя на тамошния [частен революционен комитет] Стефан Пешев и войводата Йонко Карагьозов. От затворените главатари оставаха за по-късно габровските главатари.

28 май — ден пролетен, още от сутринта слънцето силно печеше, което правеше деня тъжен. Много дюкяни от града не бяха отворени, а тези търговци, които бяха отворили дюкяните си, стояха умислени и натъжени. Турците от околните села още от сутринта, облечени в своята премяна, понеже беше петък (неделния турски празник), пристигаха на групи, от които едни отиваха до конака, за да се присъединят към шествието, а други се трупаха около бесилката (дараджа), да заемат по-сгодно място за гледане как ще се извърши екзекутиранието.

В 12 часа по пладне, по европейски, изкараха от затвора първом тези, които щяха да бъдат обесени в Севлиево и Горна Оряховица, именно: Стефана Пешев, Йонко Карагьозов (Карагьозчето) и Георги Измирлиев, които... настаниха в каруци и със силен жандармски конвой, с вериги и прикачени на шията присъди откараха първите двама през сред града за Севлиево, а третия през Асенова махала — за Г. Оряховица.

В 2 часа след пладне пред конака е построена една рота (бюлюк). Насъбралите се турци от окръга потеглят от турската махала и Каябаш начело с хаджи Дервиш аа, възседнал на кон (той бе главатар на тузлучените), а след него: хаджии и дервиши, улеми, народ и ханъмки. В това време изкарват от затвора, в белегчета (ръчни окови), Иван Панов Семерджиев и Бачо Киро Петров, които откарват пред ротата.

— Ти, Бачо Киро, отиваш отмъстен, ти изби много турци, а аз, аз се предадох като говедо, вярвайки на обещанието на тези мръсни турци, че няма да ни убият. Но аз трябва да си отмъстя — казал Семерджиев на Бача Кира.

— Пуснете ме при пашата, ще издам 200 души — на висок глас извикал на юзбашията Семерджиев.

Двама-трима заптии го повеждат в конака. Съобщават на пашата за казаното; обаче последният не го приема, а праща двама души от мезлиша (изпитната комисия), които го повикват до една маса и сядат да пишат.

— Тия 200 души само на пашата ще ги кажа —- казал Семерджиев.

Следователите му заявили на няколко пъти, че това не можело.

— Щом не ме пускате при пашата, аз няма нищо да кажа. — И си тръгва.
— Ха пишете: архимандрит Стефан и Манчойолу — като се повърнал, казал на съдиите.
— Още, още нали щеше да казваш — казал турчинът следовател.
— Ако ме пуснете при пашата, нему ща кажа — отговорил Семерджиев.
— След присъдата показания и тъй не се вземат — казал турчинът и дал заповед да го карат.

От по-рано знаем защо Семерджиев искал да си отмъсти на архимандрита и на Манчойолу. На първия, защото е турско ухо, изгонил майка ни от Митрополията, когато тя е отишла с една своя съседка да го моли да поиска освобождението на баща ни, и защото тоя архимандрит изповядва хората и съобщава на председателя на мезлиша изповедите; а на Манчойолу за предателството на Маня Арабаджията, което осуети плана на въстанието. Турците знаеха, че това е отмъщение, и естествено нищо не предприеха срещу показаните.

Когато заптиите са подкарали Семерджиева към ротата, един от тях го блъснал при голямата входна врата. С един крак Семерджиев сваля заптията и като се хвърля върху му, с белегчетата го удрял в главата, докато го пребил. В тоя момент другите заптии, вместо да помогнат на поваления да не го удрят по главата с железните ръчни окови, то те взели да търсят пояс да му вържат и отзад ръцете, за да не може да удря с тях, обаче до това време поваленият заптия бива пребит от Семерджиева и още там умрял. Това произшествие възбудило находящите се там турци и те, като изправят Семерджиева, почват да го бият по главата где както сварят и го тласкат към ротата; с лице окървавено се явил при Бача Кира и му казал нависоко:

— Отмъстих си, но вместо на пашата, на един бедняк звяр. Не ме пуснаха при пашата да го научех аз как се измамват български въстаници и как се бият. Него щях да пребия вместо тоя бедняк.

Ротата поема в средата си башкомитите и тогава в две редици, по един на едина и другия край на улицата (подвижен шпалир), а в средата около 10-ина заптии и турци, които не престават да бият брата ми, и карат към бесилката, тъкмо гдето е сега паметникът на обесените. Разяреният Семерджиев, както знаем от биографията, че беше физически много силен, като ритнал едного, по 2—3-ма нападвали. Из пътя турците откачали въжа от дюкяните, вържели ги на топка и го биели в главата и от тоя бой и сега черепът на главата му е със сини петна.

Из главната улица с всички познати търговци той се е прощавал, като е викал нависоко: «Сбогом, братя (или сбогом еди-кой си), не се отчайвайте.» Когато го прекарали край Бяла Бона край хана, той извикал: «Прощавай, како Боне, отивам за народа, но след нас идат хиляди, които ще освободят този народ.» Пред бащина си дом, като повлича тълпата към близкия край на улицата, извика:

— Прощавайте, мили родители, не забравяйте да ме погребете според християнски обичай — а въжетата топки се сипяха по главата му.

Под бесилката той държал цяла реч, докато му преметнали въжето на врата. В тая си реч предсказал скорошното освобождение на народа от север — от братята руси: «Ний отиваме, но Велика Русия ще ни подири и ще освободи народа от тия зверове»— между другото казал Семерджиев в насърчителната си реч.

От турците имаше мнозина, които знаеха по български, и когато го обесиха, той стоеше обърнат към север, а това било лошо предсказание, затова турците, а по-после и ханъми въртяха по-висналото му тяло да гледа на юг, обаче като че ли напук тялото се обръщаше се към север.

Бачо Киро Петров през всичкото време беше кротък и замислен и изпаднал в меланхолията си. Той беше около 40-годишен и не можеше да прояви оная буйност, свойствена на 22-годишния Семерджиев, да рита, да блъска с лакти, да удря с белегчета, да вика и се прощава. Него покачиха след Семерджиева.

Обградени околовръст с около взвод турски войници, които се държаха пушките с надянати щикове, като «за бой готвис». Обесените оставиха да висят до следующия ден до пладне, а след пладне ний ги снехме и на носилки ги отнесохме към Хорището, както архимандрит Стефан казал на пашата: «На боклука да се заровят, там на варушкия боклук, за там заслужват.» Там им бяха приготвени гробове още от четвъртък.

Тъжната процесия от бесилката до Хорището потегли само от родителите, роднините и 2—3 наши съседи. Минавайки край църквата «Св. Кирил и Методий» («Св. Атанас»), поискахме да ги внесем в църква да ги опеят. Аскерят насочи пушките срещу нас и не позволи това. Отнесохме ги при гробовете. Тогава една жена, която знаеше турски, каза на башчауша, че ако не позволят да ги опеем, то те щели да се овампирят, а турците, като фанатици, вярват на вампири и благодарение на нея извърши се опялото им при гробищата, за което бяха повикани двама свещеници. Измиха им лицето, покриха ги с чаршафи, на гърдите поставихме: на Семерджиева евангелие, а на Бача Кира един апостол. Въжетата от врата бяха снети и присъдата махната. Баш-чаушът искаше да се вложели телата в гробовете заедно с въжата и присъдите, но сестра ми Тодора ги запокити. Погребахме ги.

Казват, че през нощта над бесилката паднал метеор или както го казаха небесно кандило, което изплашило силно стражата.

Измирлиева, като го закарват в Г. Оряховица, около бесилката се насъбрал много народ, и турци, и българи. Обесванието му станало на същото място, гдето е днес паметникът с бюста му, на площада всред града. С каруцата го подвеждат под бесилката. Тук той се изправил и като изгледал народа, извикал с висок глас: «Колко сладко се мре за свободата.» Той е бил държан на бесилката само 1 до 1 1/2 час, след което бил снет. Отнесен в църквата «Св. Богородица», гдето хиляди жени с китки и свещи се явили за погребението. Опялото се извършило от архиерейския наместник и почти всички свещеници. Още привечер е бил погребан под наблюдението само на един заптия, в двора на същата църква, срещу южната врата.

Костите на Ивана Панов Семерджиев и Бачо Киро Петров, и двамата учители, се съхраняват в основите на паметника, построен на Хорището в махала Вароша в гр. Търново, в особен ковчег, а тия на юнкера Георги Дим. Измирлиев — също под паметника, построен от горнооряховчани на мястото на бесилката за «вечная памят».

 

¹Сливенският ЦРК изпратил куриер с писмо, в което се съобщава, че за 25-и няма да изпрати делегат за Окръжното събрание на I окръг. Куриерът Г. Н. Бъчовката предал писмото на брата ми или на Измирлиева. Брат ми, Измирлиев и поп Харитон го чели и дали отговор на куриера, който бил отправен в Лясковец у Марин Станчева, обаче този куриер е бил подушен от Кантарджийчето-шпионина, полицията го залавя и той, Бъчовката, издал брат ми, както ми казваха, защото писмото отговор е било подписано от него.
²Това потвърди и Юрдан Тодоров във възпоминанията си, но малко по- меко по отношение на този туркофил.
³Това са те, пострадалите от целия град, при участие почти на всички млади горнооряховски граждани във въстанието. Според историята на Хр. Марков за 9-тях дни в Дряновския манастир там се казва, че Измирлиев се държал юнашки, а Семерджиев издавал другарите си. Кои са, г-н Марков, издадените? Тъй история с измислици се не пише. Ако имаше издадени, те щяха да напълнят затвора, не 3—4 человека, а повече, 850, колкото бяха от Габровско затворените, гдето действително имаше предателство и там, гдето главатарят, както Димитър Общи, беше отворил чене да представи своята арабаконашка авантюра за общонародна и стана причина да се напълни софийският затвор с 2000 души българи и да повисне на въжето достопаметният главен Апостол и герой Васил Левски. И Габрово потвърди, че главатарите на въстанието в окръга са Семерджиев и Стамболов. Това го знаеш положително. Ако горнооряховските въстанически главатари бяха издавали, то затворът щеше да бъде пълен, не само от Г. Оряховица, но и от Търново, а от Търново всичко на всичко само двама бяха затворени: Джорджо Момчев и баща му, и то първият пак по издателство от Габрово, както ще видим по-после при изложението ми за Габровското въстание. Задържанието на Джорджо Момчева още се считаше и за цел да се оскуби от турските съдии. Г-н Марков, премахнете Вий и репортьорите ви партизанството в историята. Ако някой от омраза към пишущия ви е дал измислици, не месете загиналите за българската свобода интелигентни младежи в най-цветущата си възраст, защото е и срамно, и грешно.