Индекс на статията
Бачо Киро
Киро Петров Занев. (Роден 1835 г. в с. Бяла Черква, обесен на 28 май 1876.) Книжовник, автор на стихове, драма, пътеписи. Учител в селата Коювци, Вишовград, Мусина, Михалци, Бяла Черква. Основател на революционния комитет в родното си село. Един от организаторите на четата, сражавала се в Дряновския манастир.
Публ. по: Април 1876. Спомени. Подбор и ред. Светла Гюрова и Тихомир Тихов. С, БП, 1976, с. 721—722.
РЕЧ НА БАЧА КИРА В СРАЖЕНИЕТО ПРИ ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР
На 3 май 1876 г., в понеделник, сражението беше в голям разгар. Турците нападаха от всяка страна и малкото турско топче, докарано от Търново, биеше по покривите на манастирските здания, чупеше плочи и керемиди, но друга вреда не нанисаше.
Бачо Киро стоеше под знамето, което беше забито всред манастирския двор. Куршумите непрестанно бияха върху знамето и Бача Кира, а той, безстрашен, почна да говори на дружината:
«Братя!
Ние сме обградени отвред с турски войски, но никой не трябва да се плаши от техните куршуми и топове. Бог, който е помощник и защитник на всички, ще защити и нас, които с живота си търсим нашите правдини. «С нами бог, разумейте, езици», казва черковната песен. От какво прочее има да се боим, когато ние презираме смъртта? Да се опълчим юнашки, братя, на петвековния наш притеснител. Напомнете си, другари, че над нас се вият духовете на нашите славни, силни и непобедими царе: Асеновци и Шишмановци.
Ако ние престъпим нашата клетва, която дадохме, че ще си пролеем кръвта на бойното поле, за да подновим славата и величието на нашите прадеди — ще ни проклинат вечно.
Я погледайте нашите неприятели как са повиснали по скалите и гледат в кой час ние ще се предадем живи в ръцете им. Не, не е простено никому от нас жив да се предава! Я погледайте къде селото Цинга как турският аскер се изкачва по височините и как се движи на колони, на колони. Ето турската тръба, пак се чува — свири на пристъп. А пък всякой знае, че техните зверства са учудили света.
В турчин милост няма. Помните във Филип-Тотьовото и Хаджи-Димитровото време, когато всички бяхме очевидци на техните геройски сражения. Тогава колко хорица станаха жертва на турската свирепост за кръв!
Ами сега, когато тук, в това светилище, става 5 дни продължаваме битката със свирепия Фазлъ паша, с тая сган, която виждаме тук около нас, може ли да има вече милост у турчина? По-добре е да умрем славно на бойното поле, с оръжие в ръка, отколкото да се предадем в ръцете на петвековния наш мъчител.
Да живее България!»
С тая реч Бачо Киро напомни високите и свещени длъжности на българина и на патриота. Той напомни на момчетата, които бяха напуснали всичко мило и драго и под знаме, с нож в ръка, се бяха решили да отмъщават за поробеното ни отечество, че всякой трябва с готовност да даде живота си пред олтара на народната свобода. Той говореше с такъв жест и разпаленост, като че се намярваше в най-безопасно място.
Куршумите летяха върху му, като дъжд, а той бе неустрашим. Но някои момчета се спуснаха и го поставиха на по-безопасно място.
Тая негова решителност учуди цялата чета през тоя ден.
Знамето остана пак на мястото си, пронизвано от неприятелските куршуми.
