Възраждане

 

Йоаким Бакалов

 

ЙОАКИМ ГЕОРГИЕВ БАКАЛОВ. (Роден в 1860 г. в с. Батошево, Севлиевско, починал в 1952 г. в София.) Завършва Петропавловската духовна семинария и Киевската духовна академия (1888 г.), учителства повече от четвърт век: (1888—1922 г.) в Самоковското духовно и богословско училище и Софийската духовна семинария, между 1922—1923 г. е началник на духовно-просветното отделение при Св. Синод. През 1901—1904г., 1916—1917 г. е ректор на духовната семинария. Редактор на «Български църковен преглед» (1897— 1899 г.). Превежда и написва редица учебници за богословските училища.

Публ. по: Бакалов, И. Г. Спомени и разкази за въстанието в с. Батошово и дейността на Габровската чета там в 1876 година. С. печ. Едисон, 1926. 100 с. (с. 43—65, 70—78).

 

СПОМЕНИ И РАЗКАЗИ

 

В училището и в града [Севлиево] се носеше тайно мълва, че скоро ще има въстание, че се очаква голяма някаква разправия между турци и българи, че в Херцеговина, в Сърбия, във Влашко и в Русия се правят големи приготовления за борба с турците.

Тогава имах случай да виждам често пъти габровеца Цанко Дюстабанов. Той имаше воденица зад моста, по пътя за Търново. Много често пъти, когато бивахме в училището, Цанко дохождаше при учителя Захария Даскалов от Трявна, преподавател по френски език, който живееше в източната стая на х. Стояновото училище, в долния етаж. Между другарите се знаеше, че Цанко е свършил образованието си в Цариград и знаел отлично турски и французки.

В м. априлий мълвата за въстанието толкова се беше засилила, че уроците в училището се прекратиха от само себе си. С Първана решихме, че в Севлиево има по-голяма опасност от турския гняв, отколкото в Батошево, че там няма турци, че е близо до горите и до Балкана, и като си взехме само по една риза за преобличане, стигнахме пеша в Батошево. Кумболи сливи бяха започнали да се запържат. . .

Нахранихме се с мляко, яйца и плодове и отидохме при реката, измихме си лицето и ръцете и отидохме да се разходим.

Прекарахме у дома два дена и две нощи и от всичко, каквото можеше да се знае в Батошево, стана явно, че нещо лошо се очаква; но отгде? Кога? Никой не можеше да каже.

В Батошево се разчу, че Ст. Пешев е избягал някъде и турците, страшно разярени, го търсят. След няколко дни пристигнали хора от Севлиево и донесоха известието, че Ст. Ив. Пешев, предаден от някого си, бил уловен в Севлиево и затворен в конака. Всички в Батошево, като чуха това, уплашиха се много. Знаеше се вече, че турците се готвят да избият българите. Очакваше се само кога ще започне клането. Всички явно вече говореха за това и не знаеха какво да правят.

Към 20 априлий 1876 г. в Батошево населението не смееше да спи в къщите си, а в продължение на няколко нощи отиваха да спят из градините и бахчите, отвъд р. Росица, в местността Под града.

На 28 априлий в Габрово вече знаели за въстанието в Панагюрище. Тук по работа в този ден бил батошевецът Боньо Боньов Шипката. Той узнал тая новина, преписал от някой свой познат песента на панагюрските въстаници «Боят настава, тупат сърца ни. . .» и вечерта тя вече се пееше в Батошево.

Същия ден, 28 априлий 1876 г., както се знае, излезе и четата на п. Харитона, тръгна към Балкана и пристигна, като в капан, в Дряновския манастир.

А на 22 априлий 1876 г. по предложение на Димитра Денчев Видинлиев Цанко Дюстабанов бил избран от Хр. Топузанов, Хр. Конкилев, Екима Цанков, Г. Бочаров, Тотя Ив. х. Досьов и Н. Саранов за войвода на габровските въстаници.

На 30 априлий вечерта в Габрово се взело решение да въстанат и габровчани под предводителството на Цанка Христов Дюстабанов. Така на 1 май 1876 г. четата на Цанко излязла от Габрово и се отправила за Габровския манастир. Оттука, след доста скитания по някои от габровските колиби, тя пристигнала в местността Завоя. Тук след обсъждание въпроса от всички, събрани в четата, накъде ще трябва да отидат и защо, Цанко решил: «Аз мислех да отидем да помогнем на въстаниците в Дряновския манастир, но сега виждам, че това е невъзможно, защото ние сме малко, а отнигде няма известие за помощ. И от Севлиево нищо се не чува. . . само едно ни остава: да се навъртаме около балканските села и да гледаме по-дълго да се закрепим в Балкана. Който е съгласен с мене, да върви подире ми!»

«Всички сме с тебе, войводо!» — извикали въстаниците.

Всички въстаници се разделили на две отделения: едното под командата на Цанка и четниците Т.Ив. х. Досьов, Пенчо Ποстοмпирοв, Хр. Конкилев и Χр. Πартинκοв потеглило през Дебел дял и Гъбене за Батошево, а другото под командата на секретаря на четата Георги Бочаров и четниците Данаил Бурмов, дядо Mихал и Никола Кавалов тръгнали през Купен, Тумбалово и Стоките за Батошево.

В туй време, пълно с разбъркани движения и неочаквани случки, каквито изпъкнали в края на м. априлий и първите дни на май, в Батошево населението беше много изплашено. То само се питаше: какво ще става и какво трябва да се прави?

През този ден [3 май] още от пладня откъм с. Кръвеник почнаха да се чуват гърмежи от пушки. Небивало явление дотогава, което накара всички да се запитват: «Какво значи това?» Тутакси членовете от БР комитет се събрали тайно, размисляли, кроили и най-после решили: да изпратят двама души — С т. Щипката и Ив. Табака — да отидат в Кръвеник и да разберат какво става там; а други двама души да отидат в с. Гъбене и да се научат: какво са решени да правят тамкашните селяни. В Гъбене приел да отиде Боньо Куньов, като си вземе за другар Боня п. Пенков. До Севлиево не се решавал никой да отиде пред опасността от турците на Дерелии, Чадърлии и Душово. . .

Боньо Куньов и другарят му още през нощта пристигнали в гъбенските колиби Музга, гдето намерили тая част от Габровската чета, която предвождал Цанко Дюстабанов. Четата току-що била се разправила с трима цигани. Батошевските пратеници пристигнали и били заведени при войводата. Боньо Куньов познавал Цанка, когото много пъти виждал в Севлиево, а също и Т. х. Ив. Досьов. Боньо разказал, че през целия ден се чували гърмежи от пушки откъм кръвенишкия боаз. «Навярно, казал Боньо, там турците са нападнали да избият българите или населението е вече въстанало. От Батошево изпратихме двама души да научат какво има там, а ние додохме да узнаем какво ще предприемат нашите комшии в Гъбене. . .»

Цанко казал на пратениците, че те са решени да додат в Батошево и че ще навлязат от две страни: една част от четата иде за Батошево през Купен, Тумбалово и Стоките, а тая част оттука сега още е готова с вас да тръгне и да ни заведете там. Дадена била заповед от Цанка и четата наедно с пратениците в тъмнините потеглили към Батошево.

Из пътя до Батошево Цанко разпитвал Боня има ли опасност от турците на с. Дерелии, преди да стигнат Батошево; има ли достатъчно подготвени хора за въстанието; има ли оръжие, храни, фишеци, барут и пр. Боньо му дал подробни отговори за всичко и му казал, че от Севлиево едвам ли ще доде чета, понеже Ст. Пешев е бил заловен. . .

На ръзсъмнувание било, когато четата и пратениците стъпили на моста в долния край на Батошево. Цанко със съветниците си намерили за нужно на първо време да се оставят по 4 души от четата на две места: на Чуката, току до моста, и на Чуката до къщата на Бумбалите. Четата продължила пътя си и навлязла в Батошево тихо и без шум, но изморена от пътя и от безсъние. . .

Шумът, глъчката от много хора и чудно хубавото майско утро, пението на птичките, изгряването на слънцето и грижата за всекидневната работа разбудиха заспалия батошевски свят, натъркалян в буренака на бахчите Под града. Всички жени, деца, старци и бабички се лутнаха да прегазят реката и да видят какво е това множество от въоръжени хора. В това число бях и аз. Само този, който е прекарвал робски живот и не е виждал въоръжени българи, волни и свободни, във време на робството, може да си представи какъв възторг и каква радост бликна в сърцата на батошевското население! То беше упоено и слисано, та не знаеше какво да мисли и какво да прави. . .

Най-много навалица от народ беше натрупана пред къщата на дяда Миня. Тук пред дюгеня седнал Цанко войвода, облечен в някаква особена форма от белезникав плат, с някакви червени кантове и шнурове, с препасан револвер, със своеобразна някаква шапка, обут в чепици, държи в ръката си един около метър дълъг кривак, на който на едина край има дупка с провряна в нея върва, а другият край на топката на кривака обкована с много набити гвоздеи, така че представя нещо като боздуган. Цанко, седнал пред дюгеня на пейката, дава нареждания да се постави стража и на Корийката, и на Босьово круше, та четата да е запазена и откъм Душово, Градница и Чадърлии. Тук са събрани всички батошевски първенци и младежи от революционния комитет с Боня Куньов начело и Кольо чорбаджи, като представител на селото и на властта на -дотогавашното турско царство.

Видях Цанка в неговата особена форма, та едвам го познах по личните черти. В Севлиево много пъти бях го виждал, но в обикновено гражданско облекло. Когато додох пред дядовата Миньова къща, тук, на зле сковани няколко пейки от дъски, бяха насядали Цанко и други още няколко въоръжени негови другари в разни, неформени облекла. Близо до Цанка стоеше млад юнак, обут в цървули, навуща и черни върви, държи доста висок прът, на който се развява червено знаме. Голяма навалица от батошевци бяха се насъбрали тука и зачудени от виденото, не знаеха какво да предприемат. Цанко поговори нещо със съветниците си и стана прав. Снема си шапката. Това сториха и всички негови другари и събраните батошевци. Тук вече беше дошел и Кольо Станчов, чорбаджият на селото.

Цанко се обърна към събраното множество приблизително със следните думи:

«Драги братя батошевци,
На мене се падна честта да доведа тези мои другари с български байряк в селото ви. Ние дойдохме да кажем на вас, на всички българи, та че и на целия свят, че сме излезли да освободим България от робството. Ние сме готови да измрем, но не искаме да робуваме повече на турците. Нека разбере целият свят, че ние няма да търпим повече турските зверства, грабежи и убийства. . .

Ето ний затова дойдохме при вас да кажем, че тук няма да има вече турска власт! . . . Днес ставате свободни! . . . Каквото имате вие и ние, всичко е на България! . . . Вашът имот си остава пак ваш, но сега ще разполагате с него само по моя заповед! . . .

Ти, чорбаджи Кольо, от днес нататък ще слушаш моите заповеди и ще вършиш туй, което е потребно за селото и за нашата работа! . . . Ние ще се борим, ще се бием, а вие ще ни помагате, като приготвите всичко, което ще ни бъде нужно! . . .

Сега още искам ти да наредиш да се приготви хляб, месо, яйца, сирене и всичко друго, което ни е потребно. Ще държиш сметка за всичко и след борбата ще ви бъде заплатено всичко! . . .

Който не се покорява на заповедите ми, ще изпита гнева на дружината ми! ...»

Всички батошевци разбраха вече какво е положението и когато Цанко с няколко души от главатарите навлязоха в къщата на дяда Миня да си отпочинат и да спят, Кольо Станчов, Боньо Куньов, дядо Тихо отредиха по няколко души батошевчени, които тръгнаха към горния край, а други към долния на селото и по околните махали да свикват населението да напусне всяка друга работа и който както може, да се въоръжи и да додат в село.

На най-важните места за отбрана на селото бързо се изкопаха митиризи (окопи) и се отредиха пазачи, които да гледат да не нападнат турците околните села. И това нареждание под водителството на батошевски младежи и няколко души от четата тутакси биде изпълнено.

Колкото коне имаше в селото, минаха във властта на дружината. С тях се пренасяше вода, храна, дърва, джепане и всичко потребно.

Направи се склад от джепането и от него се даваше само по заповед на началниците на четата. Боньо Куньов взел грижата да донесе всичко от приготвеното за въстанието в Батошево и да се раздаде на батошевското мъжко население. Тутакси в къщата на дяда Миня се донесоха няколко газови тенекии с готови фишеци, а много други с барут, повече от 200 до 300 котки железни, няколко чувала, пълни с вадени готови цървули, повече от 200 до 300 сюнгии и много косилки за сюнгии.

От Цанка била дадена заповед: никой да не пие и да не продава спиртни питиета. Непослушните ще се глобяват. Скоро почнаха да се донасят и складират на празното място, Зайовото, хляб и всякаква друга храна за въстаниците.

Докогато се даваха наредбите от Цанка, в дюгеня на Коля чорбаджи, гдето беше като запарастен помакът Юсеин, ставаше следната сцена:

Въстаниците, които влязоха в дюгеня на Коля чорбаджи и свариха Юсеина и Коля, уловиха Юсеина, а Кольо беше извикан да отиде при Цанка в къщата на дяда Миня. От въстаниците някои запитаха Юсеина: «Ти кой си и какво правиш тук?» Други го питаха: «Как ти е името бе, турчине?» Трети викаха: «Я дайте да го заколя бе, че да се облажа с турска кръв!»

Абичката, която беше наметнал на гърба си Юсеин, неизвестно защо започна да трепере, и лулата, която беше в ръката му, падна на земята. До Юсеина стоеше пандуринът Дишлият и даваше отговор наместо Юсеина на всички запитвания. В туй време влезе един от габровчаните с прякор Арнаутът.* Извади ножа си и замахна да отсече главата на помака. Помакът се отмести настрана и ножът отсече само лявото му ухо, което увисна на рамото. Помакът не можа да се удържи на краката си, а падна на колене. Тук влезе Тотьо Иванов х. Досьов. Като видя тая сцена, намеси се и отведе Арнаута настрана. Тотьо проводи да кажат на Цанка за станалото. Цанко, без да идва в дюгеня на Коля Станчов, след като разпита Коля чорбаджи какъв е този турчин и какво прави тука, каза да го доведат при него. Докогато да се съобщи на Цанка за помака, другарите на Тотя Иванов х. Досьов принуждаваха Юсеина да се кръсти и му предложиха да хапне малко сланина. Те му обясняваха, че помаците не са турци, а потурчени българи. Затова той да не се бави, а да напусне турската вяра. Предложиха му да не се именува Юсеин, а да се нарича занапред или Иван, или Христо. Помакът само мълчеше и не възразяваше нищо. Кръв капеше по рамото и дрехите му.

Заведоха го при Цанка, пред къщата на дяда Миня. Цанко поръча да го превържат и да го затворят.

След като било направено едно съвещание между Цанка и най-близките му съветници, решено било една част от четата да пази определените позиции по разните върхове, а друга да си отпочине и да поспи; после тези две части от четата да си сменят ролите. . .

Наредено било в селото нещо като комендантство с неограничена власт и права. В него влизали от габровците Петър Тасев и батошевците Ненчо Алексов и Кольо Иванов от Шумата. Това комендантство трябвало да се грижи за набавяне всичко за продоволството и въоръжаването на батошевското население и на някои лица от четата. Всичко, каквото се вземало, се записвало в списък и после щяло да бъде оправдано и заплащано. Събирали между другото храна (жито), брашно, коне, овце, агнета, куршум от сертметата, брадви, коси железни, кожи за цървули, плат за навуща, котли, казани, бурии за вода, самари, чулове и черги, мотики, търнокопи, лопати и много други. Дърва за огъня се вземали, отгдето се намервали, без сметка.

Работата тръгнала мирно и гладко. Всичко събирано се донасяло в къщата на дяда Миня. Батошевецът Иван Чакалът имал ново, хубаво сертме. Когато дошло ред да вземат куршума от сертмето, той се възпротивил и не го давал. Веднага бил заловен, сложен на земята и щял да бъде бит, но когато видял, че работата не е на шега, почнал да се моли. Оставили го и го накарали сам да изреже куршума и го занесе при общия склад у дяда Миня.

В Батошево и по махалите всичкото население след пристигането на четата се раздвижи като разбутан мравуняк. Товареха коли с храна, дрехи и най-потребното. Във всяка къща се чуваха наредби, бързане, копаене на трапове в мазите, дамовете, гдето приляга да бъдат скрити съдове, дрехи и други. Натоварените кола и приготвените домочадия тръгваха с колата към Балкана.

От Шумата до Попската махала пътят представляваше една непрекъсната верига от движеща се маса: народ, добитък и кола.

В Попската махала около къщите на Христа Златьов и Тотя Тотьов беше определен лагер за батошевското население. Скоро по ливадите около къщите почерня от кола, хора и добитък. Шум, викове, реване на добитъци и лаяне на кучета заглушаваше местността. Изпразнените къщи в Батошево и махалите, изоставените при тях кучета и птици, сега еднички техни обитатели, образуваха друга печална картина и тъжна музика. . .

Това се продължи през дните на 4 и 5 и през нощите на 5 и 6 май.

Във вторник (4 май) войводата заедно с щаба си в Батошево, след като си отпочинаха и се нахраниха, отидоха да разгледат селото и околността му. Навсякъде те даваха нареждания за всичко, за каквото ги запитваха или каквото забелязваха те, че трябва да се направи. Придружена от няколко батошевски младежи, главната команда на четата посети черквата, училището и по-хубавите къщи, напуснати и заприличали на запустели. Пред дюгеня на Ненча Алексов те се спряха. Цанко забеляза на другарите си, че трябва да се направи нещо и за командата на батошевските въстаници. След едно съвещание с другарите си Цанко каза: «Да се отделят настрана по-видните батошевски младежи!» А те бяха: 1. Γичο Τихοв, 2. Радой Бакалов, 3. Стефан Ильοв, 4. Илия Κольοв, 5. Hачο Цоньοв и 6. Боньо Боньов Шипката. «Вие ще бъдете десетници на въстаниците от тукашните места —- каза Цанко. — Вие ще се грижите да си разпределите хората и да наредите кога кой да бъде на позициите, кога и кой да принася хляб, джепане, вода и всичко, потребно за работата! . . .

За отличие от непроизведените ще си турнете на калпаците някакви ленти и китки от изкуствени цветя, ако има таквизи тука. . .»

Произведените се зарадваха и не знаеха какво да правят за такова голямо внимание към тях от страна на войводата. . .

Като стигнаха Босьово круше и разгледаха незапазената дип много от природата местност, широка и не толкова недостъпна, войводата и съветниците му наредиха да се постави най-голяма стража тука и да бъде най-добре въоръжена. «Най-голяма опасност от нападане има тука и най-мъчно може да бъде отблъснат, ако неприятелят нападне именно тая местност» — каза Цанко.

Главната команда възлезе на Корийката. Оттука съгледа, че четата, предвождана от Г. Бочаров, иде за Батошево откъм Стоките, и побърза да я срещне при Стената.

Наедно с четата на Бочарова пристигнали и Hиκиφοр Симеонов от Севлиево, Иван Табакът и Станчо Боньов Шипката.

Двамата батошевци разказали какво узнали в Кръвеник, а именно: там, казали те, се явили в боаза турци. С тях се заловили селяни от Кръвеник и гърмели. Българите убили и ранили няколко от турците. Фильо чорбаджи (кметът) поръчал на пратените да кажат в Батошево, че въстанието в Кръвеник е обявено и той очаква да му изпратят помощ. . .

Цанко и съветниците му от двете части на четата се събрали в стаята на главната квартира, обсъдили положението и решили:

1. В Батошево да остане една малка част от четата под главното командувание на Бочаров. Негови съветници да бъдат: Г. Кръстников, Ηикиφοр Симеонов, Кънчо Буреиοв, а Хр. Хелески като знаменосец.
2. Цанко с останалата част от четата и другото знаме да отиде в Кръвеник и Ново село.
3. Да се вземе от Батошево храна, колко е възможно, и да тръгнат на другия ден.

Сряда, 5 май. Сутринта още Цанко и другарите му, приготвени за път, се събрали пред къщата на дяда Миня. Пред няколкото души батошевци: Кольо чорбаджи, Боньо Кунев, дядо Миньо, х. п. Коста, Ценьо Ненов и др. Цанко се разпростил с тях и казал, че оставя на свое място Бочарова, на когото да се покоряват и да му помагат. «Ако оживеем — казал Цанко, — пак ще се видим и тогава ще се разплащаме за всичко.»

— На добър час, войводо! — казали всички и четата тръгнала. С тая част на четата отишел и Боньо Боньов Шипката, тримата пратеници от Кръвеник и Иван Табакът от Батошево. Четата минала през Енев рът, през Могили и на Висока могила се срещнала с Филя чорбаджи.

В Батошево Бочаров, като се разпростил с войводата и с другите си другари, тутакси се заловил за работа. Той имал само 15 до 20 души от Габровската чета, а другите били от Батошево и от батошевските колиби. Всичко на всичко той имал под командата си 480 души. С пушки били 180 души, но от тях едвам 20 или 30 били шишанета, а другите били авджийски пушки. Които от въстаниците нямали пушки, били въоръжени с брадви, коси, криваци и сюнгии, направени върху дървени косилки. . .

Бочаров дал нареждане да се приготви храна за четата, а той заедно с помощниците си отишел да прегледа позициите и да даде и там нареждания. Най-първо отишли при моста, гдето била поставена стража на Чуката, а оттам на Чуката при къщите на Бумбала. Тук поръчал да се изкопаят митиризи и да се издигне дувар. Продължили пътя, излезли на Чукара в лозята, Н. Хр. Хелески отново забил габровското знаме, гдето било миналия ден. Останали за началници тука Г. Кръстниκοв, Кънчо Буренοв и Никифор Симеοнοв, а със знамето Н. Хр. Хелески.

Бочаров заедно с някои от десетниците, произведени от Цанка батошевци, пристигнал на Босьово круше. От прегледването на местоположението Бочаров също така разбрал, че оттука най- лесно могат да нападнат турците и да влязат в Батошево. Това място имало дълъг фронт и не било толкова сгодно за отбрана. Тази позиция той решил да бъде най-много засилена, а командата на защитата да води той и Никифор Симеонов. След това той слязъл в Батошево.

Около обед в същия ден турците и откъм Дерелии, и откъм Душово направили опит да разберат какво става в батошевската околност. Циганинът Мустан, клан в Гъбене, но недозаклан, се завлякъл в Дерелии и казал, че го клали габровски комити, които отишли в Батошево. От Дерелии било съобщено на властите в Севлиево. Оттук поръчали да се направи оглед и от Дерелии, и от Душово. Турците, изпратени от Дерелии, пристигнали в Долната лъка. Те видели червено знаме на Чукара. Но и въстаниците от върха видели турците и за да ги заблудят, началникът на стражата Гаврил Кръстников знаял влашки език, той с много висок глас каквото турците да могат да чуят, почнал да дава команда на влашки. Четниците махали пушките си нагоре-надолу, на една страна, на друга. . . Турците, като разбрали навярно, че на върха има не само българи, но и други някакви чужденци, завърнали се, без да гръмнат, в Дерелии и разказали каквото чули и видели.

Стражата от позицията на Босьово круше в същото време съгледала откъм Душово 200 до 300 души турци и черкези. С коне 5 души черкези се одързостили и дошли доста близо към позициите.

Дядо Тодор Вителът, от Новата махала, имал шишане. Потеглил и ударил един от конете, който се сгромолясал заедно с ездача. Но тутакси черкезинът се измъкнал изпод коня, хвърлил се на коня на едного от другарите си и избягал към Душово.

Бочаров с помощниците си наредил да бъде засилена стражата през нощта и като предполагал, че нощем турците не ще се решат да нападат, отишел да нощува в Батошево и да пише дневника си.

В четвъртък (7 май) турците взели решение да не нападат в едно време Кръвеник, Батошево и Ново село, а да се разправят с всяко село поотделно. Трябвало да започнат от Батошево, гдето знаели, че била Габровската чета. Всички събрани турски сили били под командата на севлиевския и плевенския каймаками и на отделни турски главатари от Севлиево и от околните села. Турската и черкезката сили възлизали на няколко хиляди души. Планът им бил да нападнат на Батошево от две страни: и от Дерелии, и от Душово, като образуват една дълга и непрекъсната верига от турци. Да изгорят къщите и да изпъдят всичкото непокорно население към Балкана, а от Тракия да ги пресрещнат други башибозушки и черкезки пълчища и да изтребят до един въстаналите гяури.

В туй време в Батошево, по нареждането на Бочарова, беше решено да се изповядат и да се пречестят всички въстаници, за да могат с по-голяма решителност да се бият против проклетия душманин.

На позициите, гдето бяха окопите, стражата пазеше и наблюдаваше дали ще се появят отнякъде неприятели.

В Батошево, на Зайовото, гдето бяха складирани храните и гдето се приготвяше ястие за въстаниците, вървеше всичко в ред и бързина. Но скоро се дало известие, че се появил неприятелят и откъм Душово, и откъм Дерелии.

Бочаров и повечето от съветниците му бяха в Батошево. Те побързаха към позициите; но позициите са по баирите и не съвсем близо до селото. Докато командирите да излязат на Босьово круше, на Корийката и на Чукара в лозята, мина се няколко време.

Бочаров и Никифор Симеонов възлезли на Корийката и видели, че черкези и турци, конници и пешаци налитат и наближават позициите. Още отдалече турците и черкезите викат и гърмят върху позициите. От своя страна и българите викат и гърмят, но техните пушки са малко и от дъжда и мъглата подпалките им измокрени, рядко дават огън.

Г. Кръстников, Кънчо Буренов и Хелески пристигнали на Чукара в лозята. И тука също турците откъм дерелийските кории и през Долната лъка, и през Шумата с гърмежи и викове приближават с големи сили.

Смущението било голямо у въстаниците и на двете важни позиции.

На Босьово круше Татьо Минчев (род. в 1830 г.), Γичо Τихов в (род. в 1850 г.), батошевци, и Mарκο Станчοв от Тумбалово, които гърмели и не се мърдали от позициите, били убити отдалече, а после им отрязали главите и ги взели турците.

Въоръжените само с брадви, колове и с коси въстаници, като видели, че е безполезно с голи ръце да стоят срещу явната смърт, се втурнали да бягат по разни страни.

Когато Бочаров и Никифор Симеонов видели това отблизо, помъчили се да спрат въстаниците, но било невъзможно. Башибозушките пълчища и черкезките отряди с коне викали и гърмели подир въстаниците и вселявали ужас у безоръженото въстаническо опълчение. . .

Не оставало друго нито за главнокомандующия, нито за щаба му, освен да отстъпят и да избягнат явната и безполезна смърт. Близките долове Селската долчина, Варенец и Щълбик погълнали бягащите въстаници и сигурно ги запазили, защото турците не се решили да слязат в долчините. Една малка само част от въстаниците се спуснала да избяга по посока на югоизточната и на източната стръмнина от Корийката, за да слезе в Батошево. Бочаров бил на югоизточната, а Симеонов на източната. Бочаров, както бягал, и написал с лаконическо съдържание бележка до Цанка в Кръвеник да прати помощ най-скоро. Дал бележката на Ηиκола Иванов Груйовски (род. в 1825 г.) от колибите Прозванец, Батошевско, като могъл да му каже само думите: «Тичай в Кръвеник! Дай това на Цанка.» Изгърмял с пищов един от черкезите, които тичали по дирите на Бочарова, на Никола Иванов, на Нача Цоньов и на Симеон Мичов. Никола, както държал записката, без да извика, паднал надолу с главата и през няколко храстици, гърчил се и премятал, додето паднал на пътя, близо до Стената. След много мъчителни гърчения издъхнал. . .

Към източната страна на Корийката се спуснал Никифор Симеонов, като имал за цел да отиде при Гаврила Кръстников, Кънча Буренов и Хелески, които пазели знамето на Чукара в лозята. Никифор беше едър човек. Той се спуснал право надолу из баира да слезе на пътеката току над черковския двор. Тука след него се втурнали двама черкези. Той гръмнал и убил едина, а другият гръмнал, но не улучил Никифора, който преварил и се хвърлил в един сипей и избягал в дола; без да види някого, тичал и стигнал при реката. Току под бента на Грозьовската воденица прецапал размътената Росица и се озовал Под града.

По дирите на Никифора се била спуснала още една група черкези и по Корийката, като не могла да го настигне, оставила го и се пуснала да гони други няколко души от въстаниците, които слезли към «еневрятската пътека» и бахчията на Коля Станчов.

Оттука черкезите се запътили към къщата на дяда Миня. Но неочаквано из прозорците на къщата изпращели няколко пушки и няколко души от черкезите с вик се сгромолясали убити. Другарите им ги оставили и се дръпнали назад. Тук, на Зайовото, надошли много други черкези и башибозуци, гдето била изоставена храната, хлябът и всичко друго от покъщнината на кухнята. Те се спрели и разгледвали храната и хляба, но видели пламъка на пушките от къщата на дяда Миня.

Скоро се насъбрала голяма тълпа от турските сили и по Зайовото, и по пътя около къщата на дяда Миня и започнали отдалеч да обстрелват къщата. Но и от къщата гърмели към черкезите.

Няколко души черкези отново с предпазвания се доближават до къщата на дяда Миня, но изпращели пак от прозорците няколко пушки и някои от черкезите били убити и няколко ранени. В къщата на дяда Миня беше складът с фишеците, барута и всичко потребно за въстаниците. Бочаров оставил да пазят склада две от габровските момчета: Иван Тасев и Иван Дянков.

Много пъти и от разни страни черкезите и башибозуците, които слезли от Корийката, стреляли върху прозорците на къщата, но не се решавали да я доближат много. Малката стража в къщата юнашки се пазела и сеела смърт, щом ѝ се представял случай.

В туй време главното командуване на турските пълчища, което било на върха на Корийката, като се убедило, че ядрото на въстаниците е разбито и няма опасност да се навлезе в Батошево, решило да слезе всичката турска сила през Зъбера, Груювското и източните урви на Корийката в селото. Избитите и ранените турци и черкези били прибрани. Ранените изпратили в Душово, а избитите били хвърлени по-после в запалените къщи, гдето изгорели.

В същото това време знамето на Чукара в лозята се развявало. Тук пристигнал Гаврил Кръстников и Кънчо Буренοв. Те давали насърчение на въстаниците, които били на тая позиция, на брой около 100 души. С кремъклии пушки имало 15 до 20 души. Те защищавали позицията си най-главно от башибозуците, които в мъглата и дъжда плъзнали като змии из кориите на махала Шумата. Башибозуците от с. Дерелии също на големи ядра приближавали към Чукара през лозята и през Сеченото, а най-голяма група по Долната лъка се движела да влезе в Батошево по моста.

Гаврил Кръстников, Буренов и Хелески разбирали, че могат да бъдат заградени и живи изловени, решили да се запазят откъм Шумата и постепенно да отстъпват към Батошево; най-сгодно за тях било да избягат и да влязат в гората на Града. Но като съгледали главните турски сили по Зъбера, вдигнали знамето, спуснали се върху турците, които по Зеленото се готвели да ги заобиколят, и с няколко залпа върху турците пробили си път и могли да навлязат в Батошево. Тук, в лозята, паднал убит само един от батошовските въстаници, Койо Ганчов, от Шумата, а всички други под командата на Кръстников успели да прегазят реката и да се скрият в гората на Града, а някои достигнали моста и отишли към Грозьовци. Турците, които идели от Дерелии, помислили, че въстаниците идат върху тях, уплашили се и почнали да бягат назад. Вече до вечерта някои от въстаниците из Габровски колиби заминали към Дебел дял, а Г. Кръстников, Буренов и Хелески се намерили с Бочарова и през Угорелец отишли към Кръвеник, Хелески свил знамето, запазил го. Сега то е в Габровското общинско управление. Всяка година на 1 май го изнасят при Саатя, гдето става молебствие.

Турците, които гонели въстаниците от Чукара, се спрели вън от селото и чакали главните турски сили, които идели от Корийката, и с тях навлезли в Батошево.

Помакът Юсеин, като видял въстаниците да бягат, разбрал, че ги гонят турци. Той чакал вече освобождението си от затвора. Стражата, която го пазела, също избягала. Не се минало много време и турските башибозуци, предвождани от Чалито Осман от Дерелии, нападнали позицията на Чуката при моста и на Чуката при къщата на Бумбалите и след много вик, гърмежи и от двете борещи се страни турците разбили стражите и навлезли в Батошево. Като не срещнали никъде, ни в къщите, ни по улиците, някакво друго съпротивление, турците бързо влизали в къщите, грабили, викали и гърмели. Когато те дошли до къщата на дяда Тиха, помакът Юсеин, току-що сполучил да излезе от затвора, снел бялата си чалма и дигнал я на прът, и викал към турците. Те го пресрещнали и той ги повел към къщата на дяда Миня, гдето ставала престрелката между черкезите и затворилите се в къщата безстрашни герои.

Да не попаднат под ударите на куршумите, Юсеин превел башибозуците дерелийци през дворовете на Цоня Ненов и Петра Ковачът и те се явили напъти пред къщата на Татя Минчов. Тук пристигнали вече и главните сили на турците и техните коменданти.

Дадена била заповед да се хвърлят много залпове от трите страни върху къщата на дяда Миня.

Сипали се като град куршуми върху стените на къщата и в прозорците ѝ. Затворилите се вътре герои не преставали и те от своя страна да гърмят в близките групи и рядко куршумите им не улучали душмани. След няколко време от престрелката в самата къща избухнал страшен гръм. Това е било от запалените в склада фишеци и барут. Сами ли героите са запалили склада, или се е запалил от куршумите на турците — не се знае. Парчета от плочи, пръст и дървета били хвърлени надалеч и сив облак като стълб се издигнал високо към небето. Така загинали безстрашните герои. Никой не им се притекъл на помощ. Вик от много турски гърла се чул: «Аллах! Аллах!» Гърмежите от турската сган не преставали. Скоро цялата къща, обвита в пламъци, пращяла и се рутила. Като почакали няколко време дали не ще излезе някой из пламъците да иска милост, турците се спрели на пътя. Цял обсипан в пръст и чернила, изпъкнал из пламъците Иван Дянков Джуката от Габрово и се хвърлил във вира при Върбичката. Върху него се изсипал цял облак от куршуми. Водата около него се зачервила. Той бил убит.

След известно съвещание турските големци решили:

1. Да ограбят всичко гяурско, а черквата, училището и всички най-хубави къщи да се изгорят.
2. Изоставената храна в казаните и хлябът да не се ядат, за да не би да има пусната в тях отрова.
3. Никой от турците и черкезите да не се отделя сам, а на групи да ходят, за да не би да паднат някъде в засада.

Така след победата турците и черкезите очистиха Батошево, като го предадоха на огъня и на пустота.

Колкото плячка могли да намерят и да носят, победителите я занесли у дома си. Ранените турци и черкези били отведени в Севлиево за лекуване, а така също помака Юсеин бил настанен в къщите на Саадула ефенди в Севлиево.

Така се свърши страшният ден в Батошево! . . .

 

*Той бил шивач от горния край на Габрово. Името му не можаха да ми кажат.