Индекс на статията
УВОД
Едно от най-интересните явления в средновековната българска история е почти едновременната поява на две „Българии“ на Балканите - едната на Аспарух (680 - 701), а другата на Кубер. В същото време за Куберовата политическа формация, независимо от факта, че през IX в. територията, на която е създадена, става важна част от българската държава на Долен Дунав, се знае много по-малко в сравнение с далечната Волжка България поради оскъдните извори. От малкото данни за нейния основател Кубер става ясно, че той е бил добър пълководец и човек с големи амбиции, който си служи както със силата на оръжието, така и със силата на ума. Въпреки че Кубер остава в могъщата сянка на кан Аспарух, той има важно място в историята на Балканския полуостров в края на VII - началото на VIII в. Изградената от него „втора“ България вероятно се разпада при византийските удари срещу нея след 718 г., но потомците на Куберовите българи продължават да живеят в историко-географската област Македония и в земи на дн. Албания и тяхното присъствие улеснява присъединяването на югозападните предели към дунавската българска държава през първата половина на IX в.