Средновековна България

Подвластните на Кубер „сермисиани“ искат да се отделят от него и да се завърнат по родните си места - Солун, Цариград и градове в Тракия¹⁹⁶. Естествено това предизвиква недоволството на Кубер и неговите приближени: „А когато народът желаеше това, злонамерени съветници коварно поддържаха мнението, че никой от тях не трябва да се удостои с това, което желае, но че сам Кубер трябва да владее всички и да им стане владетел и хаган, защото са излезли заедно“¹⁹⁷. Най-вероятните причини българският вожд да приеме хаганска титла са неговото надмощие над аварския хаган и властта му над бивши поданици на хагана. Кубер се бои, че ромейският василевс ще отнеме народа му и ще го разпръсне, а него ще лиши от властта¹⁹⁸. Въпреки опасенията си, българинът отправя пратеничество до императора с молба да остане в завладяната от него земя с подвластното си население и да се заповяда на славянското племе драгувити да доставя храна на людете му¹⁹⁹. Очевидно между българския владетел и василевса има споразумение и поне в началото добри отношения. Не е лишена от основание хипотезата, че преселението на Кубер става с явното или тайно одобрение на Византия, която иска да си върне значително ромейско население и да се подсигури с надеждна „бариера“ пред аварската заплаха за Солун²⁰⁰.

Научавайки, че Солун е разположен недалеч от драгувитите, много от ромейските потомци напускат Кубер и със семействата си отиват в града, а оттам градските управители ги изпращат с кораби в Цариград²⁰¹. Опасенията на българския вожд и неговите приближени се оказват основателни. Подвластното му население започва да намалява. Това предизвиква гнева на Кубер. Той замисля план за превземане на Солун, градът, който е притегателен център за „сермисианите“.

Да бъде превзет Солун с пристъп е изключително трудна, дори невъзможна задача. Доказателство за това са поредицата славянски обсади на града през VI - VII в. Въпреки че Солун е заобиколен от славянски племена и атаките им над него са яростни и страховити, градът е неуязвим. Типичен пример е страшната обсада, предвождана от княз Хацон, който обединява славянските племена берзити, драгувити, ваюнити, велегезити и др. След като жестоко опустошават Тесалия, Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик, много острови и дори част от бреговете на Мала Азия, славяните обкръжават Солун по суша и море. Те водят и семействата си, носят и покъщнината си, защото смятат да се настанят в града, след като го превземат. Нападението по море завършва с пълна катастрофа. Плененият Хацон е убит с камъни от жените в града²⁰². Не по- малко опасна е друга обсада, която се датира различно, но най- вероятно е през 676 - 678 г., т. е. малко преди заселването на Кубер в „Керамисийското поле“. В продължение на две години ринхините, сагудатите и стримонците обсаждат Солун и разоряват околностите му, което довежда до голям глад сред неговите жители. Решителното нападение над града е неуспешно, въпреки че и силното племе на драгувитите се присъединява към атакуващите. Впоследствие ромейската войска пробива обръча около Солун, а кораби доставят много жито за изнемощелите граждани. Славяните разбират, че начинанието им се е провалило, и търсят мир²⁰³.

Планът на Кубер да завладее Солун е първият самостоятелен опит на българите да го покорят. Те участват в обсадата на града през 617 или 618 г., но като поданици на аварския хаган, обкръжил мощната крепост заедно с „всички варварски племена, които се намираха далеч и навътре в неговите владения, както и безброй войска от всички славяни, българи и други безбройни народи“. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ българските воини са откроени сред другите обсадители: „...самият хаган на варварските народи заедно с останалото множество българи и всички споменати вече народи обхвана като зимна вихрушка отвсякъде по суша стената на този пазен от светията град“. Войската е облечена в желязо, а Солун е заобиколен от различни каменометни машини, възпламенителни уреди, дървени кули, по-високи от крепостната стена, стълби с колела, „костенурки“ от плетове и кожи, „овни“, направени от грамадни дървета и движени от колела. Сякаш нищо не може да устои на тази страшна сила, но градът на св. Димитър остава непревземаем, а обсадителите са принудени да се оттеглят²⁰⁴. Поучен от неуспешните обсади на славяни и авари, Кубер решава да опита нещо различно, в „най-добрите традиции“ на прословутото коварство на своите врагове.

Съзнаващ невъзможността да покори голямата твърдина с пристъп, българският вожд решава да я завладее с хитрост, отвътре. Кубер и неговите първенци скрояват дързък план. Един от най-доверените Куберови люде, Мавър, привидно бяга от него в Солун.²⁰⁵ В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ Мавър е характеризиран като „изтъкнат и лукав във всичко“, а също така „изкусен във всяко отношение и изпълнен с всяка дяволска хитрост“²⁰⁶. Той „знаел нашия [гръцки] език, както и езика на ромеите, на славяните и на българите“ (ἡμᾶς ἐπιστάμενον γλῶσσαν καὶ τὴν Ρωμαίων, Σκλάβων καὶ Βουλγάρων)²⁰⁷. Най-вероятно под „език на ромеите“, авторът на „Чудесата на св. Димитър Солунски“ има предвид латинския език²⁰⁸. Предполага се, че Мавър е бил съвладетел или пръв съветник на Кубер²⁰⁹. Тази хипотеза намира потвърждение във високите почести, които получава в Солун, и във факта, че е изключително приближен на българския владетел. Мавър има повече от една жена и разполага със свое обкръжение от верни хора²¹⁰. Сановникът е умен и безмилостен и по-нататъшните му действия го доказват. Някои от „сермисианите“ познават Мавър още по времето, когато са в аварските предели. Те знаят, че българинът „разорил много места и народи“²¹¹. Има основание хипотезата, че Мавър е бил виден български първенец в аварската държава и е вземал активно участие в походите на нейния владетел²¹². Гръцкото име „Мавър“ („Черен“) и познанията на няколко чужди езика подсказват смесения произход на този сановник, но неговото българско самосъзнание е вън от съмнение.

Мавър е добре приет в Солун и му е оказана висока чест - получава титлата „консул“ („ипат“) и знаме, поставен е начело на обособена военна част, съставена от бивши подвластни на Кубер²¹³. Българинът назначава свои съмишленици за стотници, петдесетници и десетници, а войниците му бдят в града денем и нощем²¹⁴. Той безпощадно се разправя с тези ромеи, за които неговите люде му донасят, че го подозират в предателство²¹⁵. Всява такъв страх, че много граждани знаят за плановете му да завземе Солун, но не смеят да говорят, защото разбират, че ги чака смърт²¹⁶. Избягалите „сермисиани“ познават добре Мавър и техните подозрения се разнасят из града. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ пише: „Някои от ромейския род знаеха истината около Мавър, именно, че той никога на спазвал честната си дума, но поради злоба, клетвопрестъпничество и коварство винаги бил твърде лош по нрав и разорил много места и народи, та не трябвало да му се вярва“²¹⁷.

Българинът планира през нощта срещу Великден неговите съратници да създадат хаос в Солун, да запалят различни места в града и да го овладеят²¹⁸. Целта на Кубер е да направи Солун столица на своята държава - да се настани в него с цялото си имущество и със своите „архонти“. Според „Чудесата на св. Димитър Солунски“ това е само началото на неговите амбициозни планове: „А след като се укрепи, той [Кубер] щял да излезе срещу околните народи, за да ги покори и да тръгне на война срещу островите, срещу Азия и дори срещу този, който обладаваше царската власт [т. е. василевса]“²¹⁹. Това са планове, достойни за един хаган. Ако Кубер превземе втория по големина град във Византийската империя, мощта му би нараснала значително.

Във всеки случай замисълът му да покори „околните народи“ е реален - съседните славянски племена биха признали властта му, ако господства в Солун. С помощта на лодките еднодръвки на славяните Кубер би могъл да нападне някои от близките острови, но поход срещу малоазийските провинции на Византия и против Цариград е над неговите възможности. Вероятно авторът на „Чудесата на св. Димитър Солунски“ е преувеличил амбициите на българския вожд, за да покаже в апокалиптични краски надвисналата заплаха - на само над Солун, но и над цялата ромейска държава.

Византийският император заповядва на стратега Сисиний да отплава с флота си за Солун и да се настани с войската си в града. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ този ход на ромеите е обяснен така: ромейската армия се отправя към Солун, за да защитава Мавър и хората му и при нейното присъствие людете на Кубер „по-охотно да прибягват тук“. Когато флотът на Сисиний на Връбница акостира на остров Скиатия (Скиатос), стратегът оставя войниците да си починат. На следващия ден, в понеделник, започват да духат ветрове, които пречат на плаването му към Солун. Византийският пълководец се подготвя да отпразнува Възкресение Христово на острова и нарежда да почистят един изоставен храм, обрасъл с дървета и храсти. И тук започва „чудото“, описано в агиографското съчинение за св. Димитър Солунски. Когато Сисиний заспива, св. Димитър му се явява „не на сън, а в действителност“ и му казва: „Стани, защо спиш? Разпъни платната, вятърът е благоприятен“. Стратегът пита един от хората си какъв е вятърът и получава отговора: „Вятърът е насрещен, а и освен това е много по-силен от вчерашния“. Когато Сисиний иска отново да заспи, светецът пак му се явява и повтаря същите думи. Пълководецът пита людете си кой му е говорил и го е разбудил, за да отплава, но те му отговарят, че не са видели никого и не знаят нищо за това. Освен това вятърът отново е насрещен. Но когато стратегът иска за трети път да заспи и светият мъченик отново го подканя да тръгне, той разбира, че това явяване е „по Божие откровение“. Този път Сисиний решително нарежда корабите да потеглят към Солун, въпреки недоумението и недоволството на войниците си. Когато флотът отплава, вятърът е насрещен, но неочаквано „по знак на Бога и чрез застъпничеството на победоносеца“ в гърба им задухва попътен вятър. И така ромейската войска пристига благополучно в града „в седмия час на светата сряда от страстната седмица“. Всъщност зад тази красива „приказка“ реалността е друга. Едва ли византийският флот е изпратен в Солун да защитава Мавър и хората му и да улесни пристигането на други бегълци. Слуховете за готвеното нападение в нощта срещу Великден не са могли да останат дълго скрити, въпреки насилията, вършени от българина. Градските първенци не само са подозирали за заговора, но до тях сигурно е достигнала мълва за избрания ден на нападението. Причината да не предприемат нищо против Мавър и людете му вероятно се дължи на липсата на сигурни доказателства за неговата вина и най-вече на страха, предизвикан от значителната военна сила, с която българският вожд разполага в града. Но сведенията на местните ромейски велможи достигат до Цариград и затова василевсът изпраща мощен флот в Солун. Показателно е, че византийската армия пристига само няколко дни преди Великден, за да предотврати начинанието на Мавър.

Идването на ромейския флот в Солун обърква плановете на Кубер и Мавър. „Страшно замисленият и подготвен заговор за междуособна война“ е изоставен. Дали от „страх и отчаяние“ или привидно, Мавър заболява от „страшна треска“ и ляга на постеля. Сисиний го успокоява с думи и клетви, тъй като според „Чудесата на св. Димитър Солунски“ не знае за готвения заговор²²⁰. Но ромеите са имали сериозни подозрения и това се потвърждава от последвалите събития - превантивно войската, подчинена на българския първенец, е изведена от града и разположена на стан западно от него, за да отиват там бежанците „сермисиани“. Византийските войници от флота на Сисиний са настанени при людете на Мавър²²¹. Така ромеите могат да ги контролират и да предотвратят техни враждебни действия. По-късно Мавър и останалите бегълци са преселени в „тракийските области“ (Θρακῴοις μέρεσι), а българският първенец е поставен за техен предводител (архонт)²²². Това сведение се потвърждава от един от печатите на Мавър. На аверса му е написано: „[Принадлежи] на Мавър патриций“, а на реверса - „архонт на сермисианите и българите“ (Μαύρω πατρικίω καὶ ἄρχοντι τῶν Σερμησιάνων καὶ Βουλγάρων)²²³. От този печат е видно, че освен „сермисианите“, сред подчиненото на Мавър население има и много Куберови българи. Явно не само потомци на отвлечените от аварите ромеи са напуснали Кубер, но и доста от неговите българи. Възможно е тези българи да са формирали основната част от войската на Мавър в Солун, защото той се е нуждаел от хора, на които е можел напълно да разчита за готвеното нападение, а най-голямо доверие несъмнено е имал на своите съплеменници. В пределите на Тракия българският първенец и подвластното му население разполагат с известна самостоятелност. Дадена му е по-високата титла „патриций“²²⁴.

Вероятно част от людете, последвали Мавър в „тракийските области“, се разселват в някои райони на Родопите. Находки, които могат да се свържат с (пра)българите, са открити в ранносредновековните некрополи в редица селища по долината на р. Места в Югозападните Родопи - Туховище, Абланица, Слащен, Копривлен и др. Бойна брадва от погребение при Абланица има близък паралел с брадви от некропола при гр. Тисафюред (Унгария) и от ареала на Салтово-Маяцката култура²²⁵. Някои типове обици (VII - IX в.) от некрополите в Туховище, Слащен и др. имат сходство с обици от с. Стърмен (Русенско), кв. Дивдядово (Шумен), Тисафюред и Румънска Молдова²²⁶.

Свидетелства за (пра)българско присъствие и „наследство“ има и в други райони на Родопската област. В Източните Родопи също се срещат някои находки, които се свързват с (пра)българите. В центъра на гр. Ивайловград, върху варовиков блок от оградната стена на църквата „Св. Богородица“ е изрязано изображение, известно в археологическата литература като „дама“ или „вавилон“. Зидът основно е изграден от слабо обработени ломени камъни с различни размери, но на отделни места са използвани големи, добре обработени варовикови квадри, вероятно взети от друг, по-стар градеж с неизвестно местоположение. Изображението представлява три вписани един в друг квадрата, съединени от четирите страни с по една черта, започваща от външния, минаваща през средния и опираща във вътрешния квадрат. За тази фигура има различни интерпретации: че служи за игра на дама или има магическо предназначение, като символ на света. Подобни фигури се срещат в Плиска, Велики Преслав и други селища в Североизточна България. Такова изображение е открито и в Саркел²²⁷. Идентична фигура е нарисувана върху скалите при крепостта Перперек, на 2 км южно от с. Горна Крепост, Кърджалийско²²⁸. При с. Седларе, на около 1 - 1,5 км от гр. Момчилград, е намерено рогче с врязан знак ипсилон (IYI), характерен за (пра)българите²²⁹. Знакът ипсилон с две хасти (IYI) се среща върху оброчен хляб от с. Борино, Смолянско, приготвян за Гергьовден. Той е бил използван и като родов знак на фамилия от гр. Девин²³⁰. Някои от посочените данни могат да се свържат с (пра)българско присъствие в Родопите. Възможно е заселването на (пра)българи в планината да е протичало не само от север на юг, но и от югозапад, откъм историко-географската област Македония²³¹. Настаняването на българите и сермисианите на Мавър в „тракийските области“ е едно вероятно обяснение за част от (пра)българските находки в Родопската област. Показателно е, че през 711 г. българският първенец носи прозвището „Бес“ (т.е. Тракиец)²³². Той е наречен по географското название на управляваната от него територия.

Мавър крои нови планове, които застрашават живота на самия византийски император. Явно той не се е отказал от целта да завладее Солун и смята, че при хаоса и безвластието, които ще настъпят след евентуалната смърт на василевса, ще може да я осъществи. Неочаквано синът на българина го издава. Неговите думи намират потвърждение в действията на Кубер. Въпреки че Мавър му е „враг“, българският владетел нито наврежда на людете на първенеца, нито докосва имуществото му, а отдава на неговите жени дори по-голяма почит отпреди²³³. Съществуват мнения, че синът на Мавър е от негов брак с византийка след като той отива при ромеите. Отделянето на българския първенец от Кубер изглежда е скоро (година-две) след настаняването им в Керамисийското поле. Ако бракът му с ромейката е сключен към 682 - 684 г., неговият син от нея трябва да е бил млад мъж, отговарящ за действията си, когато предава своя баща. Затова предателството се датира поне двайсетина години след женитбата му - в първото десетилетие на VIII в.²³⁴ Все пак това мнение е твърде хипотетично. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ не пише за подобен брак, а той би бил важен факт, който заслужава да се отбележи. Освен това от агиографското произведение изглежда, че измяната на сина на Мавър е станала скоро след настаняването му в „тракийските области“, а не след близо две десетилетия! Напълно възможно е този син на Мавър да е от някоя от съпругите му от времето на неговото езичество и да е дошъл заедно с баща си в Солун. Това предателство разкрива една голяма семейна драма. Българският първенец е предаден от собствения си син, на когото е имал най-голямо доверие и на когото е споделял тайните си планове. Причината за този изненадващ ход е неизвестна. Може само да се предположи, че Мавровият син е изменил на баща си срещу щедри обещания за военна кариера, висок сан и т.н.

След като заговорът е разкрит, василевсът не наказва Мавър със смърт. Лишава го от достойнството му и го изпраща на заточение в предградията на Цариград, пазен от стража²³⁵. Фактът, че императорът не налага смъртно наказание на „патриция и архонта“ показва, че той се отнася към Мавър като към владетел. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ пише, че василевсът му отнема властта и войската²³⁶.

Със заточението кариерата на Мавър във Византия не приключва²³⁷. За по-нататъшната съдба на дръзкия българин сведения дават Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Теофан го нарича „Бес“ (Μαῦρος ὁ πατρικίος ὁ Βέσος)²³⁸.

През 711 г. патрициите Мавър и Стефан предвождат голям флот срещу разбунтувалите се жители на Кримския полуостров. Изпълнявайки заповедите на император Юстиниан II, те извършват истинска сеч, а много от видните първенци са изгорени или удавени. Но василевсът не е доволен, защото децата са пощадени, и нарежда флотът да потегли обратно към Кримския полуостров. Страхотна буря изпраща на морското дъно повечето кораби. Издавят се 73 хиляди от 100-те хиляди войници. Мавър е сред оцелелите²³⁹.

Бунтът на Кримския полуостров се разгаря с нова сила - жителите на Херсон провъзгласяват за император заточения там Вардан. Срещу бунтовниците е изпратен нов флот, командван от Мавър. След като патрицият пристига при Херсон, хазарите го нападат. Градът е спасен. Мавър се страхува да се върне при Юстиниан II и се присъединява към бунтовниците²⁴⁰. След като „носоотрязаният“ император е убит, новият василевс Вардан Филипик (711 - 713) изпраща Мавър и императорския спатарий Йоан, по прякор Струта, да погубят Юстиниановия син Тиберий. Те го залавят в олтара на църквата „Св. Богородица“ във Влахерна, но не Мавър, а Йоан Струта убива Тиберий като „безсловесно животно“²⁴¹.

Това е последната вест за Мавър. Очевидно той запазва позициите си и при Вардан Филипик. Драматична и изпълнена с превратности е съдбата на този умен, суров и находчив човек - от първенец в Аварския хаганат, през най-приближен боил на Кубер, после ромейски консул в Солун, след това патриций и архонт на област в Тракия, до върховете на византийското общество в Цариград, доверен човек на поне двама василевси.

Въпреки че не успява да превземе Солун и да го превърне в столица на своята държава, Кубер остава заплаха за града. От една страна, с напускането на голяма част от „сермисианите“ поданиците му намаляват, но от друга страна, така българското население в неговата политическа формация става по-хомогенно. Кубер привлича към себе си и някои от славянските племена. Затова през 688 - 689 г. Юстиниан II предприема мащабен поход против неговите българи и славяните в района на Солун.