Индекс на статията
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Когато се разглеждат писмените данни и археологическите находки, които се свързват с Куберовите българи, прави впечатление тяхното „разтегляне“ върху обширна територия - от Врап, на 30 км източно от адриатическия град Драч, и Ерсеке южно от Корча, през Пелагонийското поле, Брегалнишко, областта на Солун, района на Струма, планините Пангей и Лекани, та чак до Източните Родопи. Категорично не трябва да се говори за една единна политическа формация на Кубер и неговите наследници на цялото това пространство, а за разпръскването на по-малки групи на подвластното население на българския вожд след настаняването му в Керамисийското поле. Българите в Струмската област (вероятно заедно със славяни) са заселени там от Юстиниан II. Част от „сермисианите“ и българите, напуснали Кубер, са настанени под водачеството на Мавър в „тракийските области“. Възможно е някои от (пра)българските находки в Родопите да се свържат с тях. Но все пак по-голямата част от Куберовите българи остават под властта на Кубер и неговите наследници. Тяхната политическа формация е наречена от византийски хронисти „България“, а от арабски автори - „земя на борджаните“. След удара, нанесен на Куберова България от ромеите по времето на Лъв III, тя вероятно се разпада като единна политическа формация, защото не се среща повече в изворите. Но потомците на Куберовите българи продължават да обитават историко-географската област Македония и част от земите на дн. Албания. Може би още при кан Крум част от територията на историко-географската област Македония е присъединена към Дунавска България. Този процес продължава и при следващите български владетели. По време на управлението на кан Борис I българската територия на югозапад достига Адриатическо море. Земите, населявани от потомците на Куберовите българи, влизат в „третата част“ на България. В средата на IX в. почти всички български групи са обединени в единна държава. Българите по Тиса и Средния Дунав и потомците на Куберовите българи са включени в Плисковска България. Дори е направен опит част от земите на „черните“ българи да бъдат откъснати от Хазарския хаганат с похода на изток от Днепър, при който намира смъртта си копанът Корш509. Тези факти показват, че българските владетели в Плиска са имали за цел да обединят разпръснатите български групи и тази цел е била планомерно осъществявана. Неслучайно Омуртаг и Персиан с гордост се титулуват „от Бога владетел на многото българи“.
Куберовите българи се смесват със славяните в „Долната земя Охридска“ в единна етническа сплав, наречена българска във всички извори. Българската народност, простираща се през X - XI в. на територията от Днепър до Средния Дунав и Срем и от дн. Задкарпатска Украйна до пл. Пинд, губи през последвалите векове големи части от своя етнически масив. Но българите в трите главни области на българското етническо землище - Мизия, Тракия и Македония, не се поддават на асимилация. За да се запази българският характер на населението в Македония голямо значение има и присъствието на Куберовите българи. Здравата етническа спойка между (пра)българи и славяни в югозападната част на Българското царство я превръщат в основен център на героичната съпротива срещу Византия през 976 - 1018 г., споменът за която се запазва сред българския народ от Средновековието, та до днес.