Средновековна България

 

ПОЛИТИЧЕСКА СТРУКТУРА НА КУБЕРОВА БЪЛГАРИЯ

 

Немалко извори дават информация за държавното устройство на Дунавска България. Това не може да се каже за Куберова България - сведенията за нейната политическа структура са изключително оскъдни. Все пак отчасти тя може да бъде възстановена чрез използване на писмени и археологически данни.

Владетелят. Титлата на Кубер в „Чудесата на св. Димитър Солунски“ е записана като „хаган“ (χαγάνον)⁴⁴⁹ и означава „хан на хановете“⁴⁵⁰. В тази връзка Васил Гюзелев и Милияна Каймакамова подчертават, че Куберовите българи създават „прабългарски хаганат“⁴⁵¹. Хаганите демонстрират своето могъщество със златните си предмети. Когато византийското пратеничество се среща със Силджибу, тюркският хаган седи на златен трон с две колелета, теглен от кон. Неговият диван е от злато, издигнат върху четири златни пауна. Съдовете му са от злато и сребро⁴⁵². Аварският хаган Баян също седи на златен престол⁴⁵³. Владетелят на аварите иска византийският император да му подари златно легло, а сетне показва пренебрежението си към василевса, като връща скъпоценния дар⁴⁵⁴. Съкровището от погребението на аварски хаган от Кунбабон, до дн. гр. Кечкемет (Унгария), се състои от три златни коланни гарнитури, златен рог, сабя, съдове и т н.⁴⁵⁵ Съкровищата от Врап и Ерсеке свидетелстват за богатството на хаган Кубер и неговите наследници.

Вероятно Кубер приема хаганската титла заради своето надмощие над аварския хаган и заради властта си над негови бивши поданици. Тук ще разгледаме и възможността тя да е наследство от баща му Кубрат. Титлата на владетеля на Старата Велика България не е известна, но съкровището от Малая Перешчепина⁴⁵⁶ свидетелства за могъщ монарх, поел „наследството“ на Тюркския и Аварския хаганат в региона на Северното Причерноморие. В „Именника на българските владетели“ Кубрат (Курт) е представен като наследник на Атила (Авитохол) и неговия син Ернах (Ирник)⁴⁵⁷, и така се утвърждава имперската идеология на новия господар на Причерноморските степи⁴⁵⁸. Проблемът е, че докато в „Чудесата на св. Димитър Солунски“ Кубер е наречен „хаган“, нито Аспарух, нито следващите владетели на Дунавска България са титулувани „хагани“, и така е до Борис I-Михаил⁴⁵⁹. Византийските автори назовават аварския владетел „хаган“, но не използват тази титла за Кубрат и сина му Батбаян⁴⁶⁰. И отново се връщаме към възможността победите, които Кубер печели срещу аварския хаган, и фактът, че бивши поданици на хагана го признават за свой владетел, да са причина българският вожд да приеме тази имперска титла. Освен това титлата е дълбоко вкоренена в съзнанието на панонските българи, които вече над столетие са под аварска власт. Не е изключено и те да са величали своя предводител Кубер като „хаган“.

Борис I в три различни източника също е наречен „хаган“. В българското апокрифно съчинение „Тълкувание Даниилово“ се споменава за „Михаил каган сред българите“⁴⁶¹. В Бертински анали пише: „864 г. Германският крал Людовик потеглил с враждебни намерения срещу българския [владетел], наричан „каган“ (Cagano nomine), който бил обещал да стане християнин“⁴⁶². Дуклянският летопис съобщава: „Предвождал ги [българите] някой си на име Крис [Борис], когото на своя език наричали „каган“, което ще рече „император“^463. Употребата на хаганска титла за Покръстителя може да е свързана както с поемането на аварското „наследство“ в Трансилвания и Панония, така и с властта му в земите на историко-географската област Македония, които са част от хаганата на Кубер и неговите наследници и са населявани от потомци на Куберовите българи. Сведението за приемане на „царството“ на р. Брегалница говори, че вероятно Борис I прекарва голяма част от годините си на канартикин в „Долната земя Охридска“. Покръстителят може неофициално да е величан като хаган и поради факта, че владее обширна държава от имперски тип. Интересен е фактът, че в български апокрифни съчинения цар Петър II Делян (1040 - 1041) е наречен „Гаган“, „Гаген“ (т. е. „каган“)⁴⁶⁴. Възможно е в югозападните български земи под влияние на Куберовото „наследство“ българските владетели да са назовавани от народа и „хагани“ („кагани“). Хаганската титла не е имала официален статус в Ранносредновековна България. В Салернската хроника се подчертава, че българският монарх се нарича „крал или владетел на българите“ (regem vel dominum Vulgarum), а не хаган⁴⁶⁵. В български епиграфски паметници е отбелязан владетелският титул на Омуртаг и Маламир - „κανα συβηγη“ („велик кан“)⁴⁶⁶. Анонимният автор на Gesta Hungarorum назовава „Keanus magnus“ (т е. „велик кан“) българския владетел (Крум или Омуртаг), завладял земята между Дунав и Тиса⁴⁶⁷. Очевидно предшествениците на Борис I носят тази титла. В каменни надписи кановете Омуртаг, Маламир и Персиан са титулувани също така „от Бога владетел (архонт)“ и „от Бога владетел на многото българи“.⁴⁶⁸ На моливдовулите на Борис I - Михаил има надписи „владетел на България“ и „от Бога поставен владетел на България“⁴⁶⁹. И в неофициални домашни източници от неговата епоха Борис I не е величан като „хаган“. В приписка от 907 г. към българския превод на Словата на Атанасий Александрийски Покръстителят е наречен „великият и почтеният, и благоверният наш господар, княз български“⁴⁷⁰. Тези данни показват, че не може да се говори за трайно установен хагански титул при владетелите на Дунавска България, дори при Борис I. Няма нито един официален писмен или епиграфски паметник, в който те да са титулувани „хагани“.

Първенците. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ се споменават „архонтите“ и „съветниците“ на Кубер⁴⁷¹. Планът на българския хаган е след превземането на Солун да се настани в града с всички свои „архонти“, които са неговото владетелско обкръжение. Когато трябва да се вземе важно решение, Кубер събира съветниците си⁴⁷². Познат е само един от първенците му - Мавър, но сведенията за него са сред най-подробните за български сановник. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ се споменават „хората (ἀνθρώπων) и вещите“ на Мавър⁴⁷³. Тези люде на българския първенец са сигурно негови слуги, телохранители и воини, каквито се полага да има в обкръжението на един висш сановник, най-приближен до владетеля.

Златните и сребърните колани, намерени при Врап и Ерсеке, са давани от Кубер и неговите наследници на приближените им според техните рангове⁴⁷⁴. Това говори за стройна организация на политическата формация на българския хаган. Коланът е отличавал знатните сред българите и по материала на изработване и украсата е отбелязвал мястото в йерархията на своя притежател⁴⁷⁵. Българските колани са правили силно впечатление на чужденците. Още в папирус от VII в. е споменат „български колан“⁴⁷⁶. Важни данни са запазени за коланите на сановниците от ранносредновековното Българско царство. Испанският арабин Ал-Бекри, опирайки се на сведенията на арабския търговец от еврейски произход Ибрахим ибн-Якуб, отбелязва най-характерните особености в облеклото на българските пратеници, приети в двора на германския крал (936 - 962) и владетел на Свещената Римска империя Отон I Велики (962 - 973) в Магдебург през 965 г. Те носят тесни дрехи и са „опасани с дълги пояси [колани] с прикрепени копчета от злато и сребро“⁴⁷⁷. В своя доклад за пратеничеството си в Цариград през 968 г. епископ Лиудпранд Кремонски пише, че българският пратеник е „препасан с медна верижка“ (aenea catena cinctum)⁴⁷⁸. Тези сведения са достатъчни да покажат ролята на колана като отличителен белег за знатност сред българите.

Войската. Кубер и наследниците му разполагат с добре подготвена войска. Четвъртият Кубратов син идва при аварите в Панония с войската си, която е била част от военните сили на една имперска политическа формация, каквато е Старата Велика България. За мощта на неговата войска може да се съди от факта, че аварският хаган е разгромен във всички сражения (пет или шест) и е принуден да се спасява с бягство⁴⁷⁹. Пълното поражение на ромейския василевс Юстиниан II при неговото завръщане след похода против „Склавиния и България“ е ярка демонстрация на силата на Куберовата войска. Фактът, че двама свалени византийски императори (Юстиниан II и Артемий) търсят помощта на македонските българи, показва, че те представляват значителна сила.

Съюзниците. Когато Юстиниан II се отправя срещу „Склавиния и България“, Куберовите българи се опитват да спрат василевса и не успяват, но когато се завръща, го разгромяват. Това показва, че те се изстъпват като защитници на славянските племена. Планът на Кубер е след превземането на Солун да подчини съседните славянски племена и с тяхна помощ да нападне околните острови⁴⁸⁰. Опитът за завладяване на града не успява, но при ромейския поход от 688 - 689 г. българите действат като съюзници на славяните. За съюзните отношения на македонските българи със славянските племена говори участието на славяните от района на Солун с техните еднодръвки в похода от 718 г., чиято цел е връщането на Артемий на престола в Цариград⁴⁸¹.

В изворите има данни, че Куберовите българи са поддържали контакти със славянското племе драгувити. Докато отношенията на Кубер с ромеите все още са добри, византийският император заповядва на драгувитите да снабдяват българите и „сермисианите“ с достатъчно количество храна. За да я получат, Куберовите поданици отиват в селищата на драгувитите, влизат в техните колиби⁴⁸². Впрочем това славянско племе не винаги послушно е изпълнявало заповедите на василевса. Разположено в съседство със Солун, то активно участва в страшните славянски обсади на големия град. В „Чудесата на св. Димитър Солунски“ е отбелязано, че при обсадата на Солун, предвождана от княз Хацон, „безчислено множество, съставено от драгувитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, берзитите и други племена“ обкръжават града в „смъртоносен венец“⁴⁸³. По време на славянската обсада на Солун от 676 - 678 г. драгувитите създават различни уреди за превземането му - „огненосни оръжия и някакви съоръжения, плетени от пръчки, стълби, високи до небето, а също и каменохвъргачки, други приспособления от безброй дървени уреди и новоприготвени метателни оръжия“. „Накратко казано“ - пише в „Чудесата на св. Димитър Солунски“, „това бяха неща, които никой от нашето поколение не е нито чул, нито видял, а на повечето от тях и досега не бихме могли да кажем имената“. Несъмнено в тези данни от агиографската творба има преувеличение, но все пак те показват уменията на драгувитите да приготвят разнообразни обсадни съоръжения. Основна роля в организирането на обсадата от това славянско племе и в създаването на уредите, които всяват такъв страх сред солунчани, имат неговите вождове. Обкръжилите града славяни разполагат с добре организирана войска, състояща се от „стрелци, щитоносци, леки части, копиеносци, прашкари и техници“. Неуспехът на обсадата и загубата на много хора принуждават славянските племена в земите около Солун да търсят мир. Драгувитите признават върховната власт на василевса и, както виждаме, около две години по-късно се подчиняват на неговата заповед да предоставят храна на Куберовите българи и „сермисианите“. Земите на драгувитите се простират в Солунското поле на запад от града (там според Йоан Камениат се намират техните селища)⁴⁸⁴. Районът на гр. Верея (дн. Бер в Гърция) и в началото на XIII в. е наричан „Драгувития“ (Dragabitia)⁴⁸⁵. Вероятно след идването на Кубер драгувитите се съюзяват с него, както правят други славянски племена. Затова една от главните цели на византийския поход срещу „Склавиния и България“ е да бъде отстранена заплахата за Солун. По време на тази военна кампания драгувитите сигурно са едно от най-пострадалите славянски племена, но продължават и след това да населяват пределите в близост с града на св. Димитър. Драгувити обитават и земите около Филипопол (дн. Пловдив)⁴⁸⁶.

Българският цар Симеон Велики поставя св. Климент Охридски за епископ на „Драгвиста или Велица“⁴⁸⁷. Названието „Драгвиста“ се свързва с Драгувития, но мненията за нейното местоположение в Климентовата епископия остават само хипотези⁴⁸⁸. Понякога името „драгувити“ се използва като синоним на „българи“. Интересни сведения в това отношение се съдържат в някои съдебни актове на охридския архиепископ Димитър Хоматиан. Във връзка с решаването на имотни спорове са отбелязани „драгувитийска тирания“ във Верея и „драгувитийска власт“ в областта на Полог (в дн. Р. Северна Македония)⁴⁸⁹. По този начин се припомня господството на българския цар Калоян (1197 - 1207) и севастократор Стрез в тези земи⁴⁹⁰. При един имотен спор е представена „записка на някакъв си българин, предстоятел на Верейската епископия по време на драгувитийската тирания“. По-нататък се споменава, че тази записка е „съставена през време на българската власт“⁴⁹¹. Това сведение е категорично доказателство, че „драгувитийска“ е синоним на „българска“.

Друго славянско племе, с което Куберовите българи несъмнено са поддържали контакти, са берзитите. Населявали са Велешко, Прилепско, Битолско, Кичевско, Ресенско и Охридско. Сега в тези райони живеят техните потомци - българите бърсяци⁴⁹². Областта, която обитават берзитите, е населявана и от Куберови българи. Там са открити находки, които могат да се свържат с тях, но не е ясно какви са отношенията им с това племе. Ако се съди от действията на българите по време на византийския поход от 688 - 689 г., те са съюзници. Походът на войската на кан Телериг именно към Берзития е свидетелство за претенциите на Плисковска България за господство над берзитите. Възможно е тези претенции да са свързани със съюза на това племе с българите на Кубер. В елементи от народното облекло на македонските българи може да се търси наследството на Куберовите българи, включително на земите, населявани от бърсяците. Това се отнася преди всичко за т. нар. „сокай“, носен от омъжените жени в Прилепско, Битолско, Охридско, Крушевско, Ресенско, Стружко и Тетовско. Сокаи са се носели и в Габровско, Тревненско, Севлиевско и пр. в Централна Северна България. Тези сокаи са сходни по форма и орнаменти с покривалата за глава на жените при чувашите, марийците, мордвините и други народи от Поволжието, влизали в пределите на могъщата Волжка България и изпитали нейното влияние⁴⁹³. Сходство има и при шевиците на женските ризи от историко-географската област Македония с украсата върху ризите на чувашките жени⁴⁹⁴. В районите на Македония се срещат женски нагръдници от монети, напомнящи „ама“ на чувашките девойки: върху кожа с продълговата форма се пришиват нанизи от сребърни монети⁴⁹⁵.

Най-вероятно и други славянски племена като стримонците (в района на р. Струма) са били съюзници на Куберовите българи.

Показателно е, че първо, през 687 г., Юстиниан II се отправя срещу „българите и склавиниите“ (Дунавска България и нейните славянски федерати), а на следващата 688 г. - против „Склавиния и България“ в историко-географската област Македония. Очевидно е сходството при определенията на двете български политически формации и подвластните им или гравитиращи към тях славянски племена. Това подсказва сходство и в политическата им структура. Факт е, че по време на византийския поход от 688 - 689 г. Куберовите българи се противопоставят на ромеите като защитници на славяните. Явно някои от славянските племена са потърсили закрилата на Куберовата политическа формация и вероятно са били не само нейни съюзници, но са признали и върховната ѝ власт.

Анализът на политическото устройство на Куберова България показва, че то има прилики с държавната уредба на Дунавска България - силна централна власт, обкръжение от приближени сановници, здрава военна организация, славянски федерати или съюзници. Съществуват и различия: политическата формация на Кубер заема по-малка територия и има по-ограничени военни ресурси. Липсва и географското разположение на Аспарухова България, което дава възможност за приток на военни сили от земите на север от Дунав. Въпреки това тя има своето важно място в историята на Балканите в края на VII и началото на VIII в.