Индекс на статията
РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ И ОБИЧАИ НА КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ
Изключително малко са сведенията, от които да се направят изводи за религиозните вярвания и обичаи на Куберовите българи. Затова тук могат да помогнат археологическите находки. Въпреки че съществуват съмнения за (пра)българската принадлежност на рисунките графити от Пангей, Лекани и Алистрати, те не трябва да бъдат категорично отхвърлени като (пра)български, още повече, че Куберовите българи два пъти се сражават на изток от Солун с Юстиниановата войска. В рисунките са отразени двете основни „занятия“ на техните автори - война и лов. Изобразените коне, кучета и елени са свързани не само с лова и войната, но имат важно място в (пра)българската митология като свещени животни496.
Върху някои находки от съкровищата от Врап и Ерсеке има изображения на грифони и елени. Елените също са част от религиозно-митологичната система на (пра)българите497. Грифонът, чийто образ се среща още в Античността и е разпространен в Персия, Византия и други държави, е имал важно място в митологичните представи и на дунавските българи. Върху коланни апликации от Велино, Велики Преслав и др. има изображения на грифони, идентични с тези от Врап и Ерсеке. Тези фантастични животни са рисувани на каменни блокове от Плиска498. Изображения на грифони има върху отделни съдове от златното съкровище от Над сент Миклош.499 Според някои мнения дървеният сандък от катедралата в Терачина, Италия, върху който са издълбани грифони и други митични фигури, е паметник на българското изкуство от втората половина на IX в.500, но съществува и хипотеза, че е творба на западноевропейската дърворезба501. В българските земи са открити много други образи на грифони от Средновековието. В каменен надпис от дн. с. Малък Преславец, Силистренско, са отбелязани военните действия на кан Крум срещу ромеите и има следният откъс: „като грифон, и влезе Никифор...“502 Според някои изследователи василевсът Никифор I Геник е сравнен с грифон503, а други смятат, че лошото състояние на надписа пречи на неговото правилно тълкуване и в него има много неясноти504. В тази връзка има две коренно различни хипотези за мястото на грифона в българската езическа митология: животно-враг, унищожител, олицетворение на яростта и надменността505, или покровителстващо човека същество, символизиращо добрите, победните сили и положителното начало506. Всъщност митовете и литературата показват двойнствената природа на това митично създание: от една страна защитник, покровител, справедлив съдник, а от друга - свиреп звяр. Несъмнено обаче то се среща в митологичните представи и на Куберовите, и на дунавските българи. За да бъде изобразен на българските колани, грифонът трябва да е имал ролята на пазител, който дава защитни, победни сили на притежателя на колана.
Куберовите българи са били многоженци като съплеменниците си от Дунавска България. Мавър е имал поне две (а сигурно и повече) жени, към които владетелят Кубер се отнася с нужната почит като към съпруги на неговия най-доверен сановник. За многоженството при дунавските българи също има извори. Под стените на Цариград през 813 г. кан Крум преминава между наложниците си, които му се кланят и го славят507. В отговор 51 на папа Николай I по допитванията на българите (ноември 866 г.) се казва: „Вие питате, дали е позволено да имате едновременно две съпруги, и ако това не е позволено, желаете да знаете какво трябва да сторите с оня, у когото това бъде открито“508.
Несъмнено е имало още много сходства между религиозните вярвания и обичаите на Куберовите и дунавските българи, но липсват други сведения.