Индекс на статията
КУБЕРОВИТЕ БЪЛГАРИ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ
Куберова България е една от най-загадъчните политически формации, защото изворите за нея са малко, а за периода от 718 г до включването на историко-географската област Македония към Плисковска България те почти липсват. Подробните сведения в агиографското произведение „Чудесата на св. Димитър Солунски“1 са фундаментът, върху който се подрежда обемът от данни за „втората България“ на Балканския полуостров. Основните извори за Куберовите българи са византийски. Освен в „Чудесата на св. Димитър Солунски“, сведения за тях има в Хрониката на Теофан Изповедник (ок. 760 - 817/818)2, Бревиария на патриарх Никифор (ок. 758 - 828)3, Синаксара на Цариградската църква4, някои документи и пр. Информация се съдържа и в надписите върху някои моливдовули5. От домашните извори могат да се споменат само два епиграфски паметника: един от надписите на кан Тервел (701 - 722) при Мадарския скален релеф6 и надписът от с. Василика близо до гр. Солун7 (не е ясно дали сведението във втория източник се отнася за Куберовите българи). От източните извори трябва да се посочи т нар. „Аноним на Гуе“8. Освен писмени източници има и археологически данни. На първо място това са богатите съкровища от Врап и Ерсеке в дн. Албания. (Пра)български находки, които могат да се свържат с Куберовите българи, са открити в историко-географската област Македония и в Родопите.