Средновековна България

ВЪВ ВИЗАНТИЙСКИТЕ МЕЖДУОСОБИЦИ

 

Участието на дунавските и Куберовите българи в ромейските междуособици през 705 и 718 г. е свидетелство, че на Балканския полуостров съществуват две силни български политически формации, които поддържат контакт помежду си.

Когато Юстиниан II иска военна помощ от кан Тервел да си върне престола, той едновременно търси подкрепата и на Куберовите българи. Те обаче му отказват, защото си спомнят похода срещу тях от 688 - 689 г. и не могат да му се доверят²⁸⁶. За това свидетелства един от надписите, изсечени около Мадарския скален релеф: „...при българите...при Тервел дойде, на носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солун и си отидоха в Кисиниите...“ (τὸν ῥινοκοπιμένον τὸν [β]ασιλέας οὐκ ἐπίστεσαν ὐ θῖυ μου ἰς Θεσα[λο]νίκιν κε ἰ[στ]α[ς] Κισινας [ἀπῖλ]θαν). Този надпис е важно доказателство за връзките между дунавските и Куберовите българи. Дали пратеници на Тервеловите „чичовци“ са дошли в Плиска или дори в българския държавен център при Никулицел? Щом след неуспешните преговори с Юстиниан II те са се завърнали в своите селища в „Кисиниите“, възможно е срещата им със сваления василевс да се е състояла в българската столица. Също така не е изключено доверени люде на ексимператора да са се срещнали с Тервеловите „чичовци“ някъде в района на Солун. Дори да се е осъществил вторият вариант, кан Тервел е бил осведомен за тази среща, което показва контактите между двете „Българии“ на Балканите. За да преговарят с Юстиниан, Куберовите българи не са били взели окончателно решение дали да се включат в начинанието му или не. Сигурно са поставили условия за подкрепата си и са получили щедри обещания, но в крайна сметка тяхното недоверие към Носоотрязания е надделяло. Някои изследователи предполагат, че „Кисиниите“ трябва се идентифицират с пл. Кисос (дн. Хортач), разположена на Халкидическия полуостров югоизточно от Солун²⁸⁷. Куберови българи вероятно обитават района на Пангей и се сблъскват два пъти с Юстиниан II източно от Солун, но това не означава, че там, при Кисос, е бил центърът на тяхната политическа формация. Възможни са други идентификации на „Кисиниите“. Сходни названия се срещат както в историко-географската област Македония, така и в днешна Албания. Съществува и друга вероятност - това да е термин от езика на (пра)българите²⁸⁸.

В арабското съчинение, известно като „Аноним на Гуе“, чието оригинално заглавие е „Книга за изворите“ (втората половина на XI или средата на XIII в.) се съдържа ценно сведение за Куберова България в контекста на събитията около свалянето от престола на византийския император Анастасий II (Артемий) (713 - 715) от Теодосий III (715 - 717): „И когато привържениците на Бастас [Анастасий II] видяха, че Бидус [Теодосий III] е станал господар на Кунстантиния [Цариград], те поискаха да спечелят благоволението му: те хванаха Бастас, оковаха го във верига и го отведоха при Бидус, а той го заточи в земята на борджаните [българите]“²⁸⁹. По-нататък анонимният автор посочва: „Що се отнася до Лъв [василевсът Лъв III], той тайно изпратил човек при Бидус, който го убил. Той пък изпратил Бастас в град Солун и го направил там монах. И така останал сам да управлява империята без съперник“²⁹⁰. В действителност заточението на Анастасий II като монах в града на св. Димитър е дело на Теодосий III, а не на Лъв III Сириец (717 - 741). Анастасий II вече бил в манастир край Солун от близо две години, когато Лъв III застава на цариградския престол. Това ясно е показано от Теофан Изповедник и патриарх Никифор.

Ето как патриарх Никифор описва събитията след като бунтовниците влизат в Цариград, а Анастасий II е намерил убежище в гр. Никея: „Намиращите се там [в Цариград] първенци, заедно с Герман, тогавашния патриарх на града, [бунтовниците] изпратили, за да съобщят именно те за случилото се на самия Анастасий. Този пък поискал от тях [бунтовниците] клетва, че не ще му причинят каквато и да било щета и като се преоблякъл в монашеска дреха, отишъл при Теодосий. Теодосий не му причинил никаква злина и го изпратил на заточение в Солун“²⁹¹.

Подобно е сведението на Теофан Изповедник: „Те [бунтовниците] заловили тези от служителите на Артемий [Анастасий II], които били в града, и патриархът на Константинопол Герман, и ги отвели в Никея, за да се подсигурят от Артемий и людете му. Когато Артемий ги видял, изгубил надежда и като поискал обещание, че няма да му бъде навредено, се предал и облякъл монашеска дреха. Теодосий не му навредил, а го изпратил в изгнание в Солун“²⁹².

Очевидно е, че „земята на борджаните“ се е намирала в района на Солун, където е заточен в манастир сваленият василевс. Анастасий II (Артемий) обаче не иска да прекара живота си в монашеска власеница и има сериозни намерения да си върне престола. Теофан Изповедник и патриарх Никифор дават сведения за българското участие в неговия заговор.

Теофан пише за участието на кан Тервел в начинанието:

„През същата година [718 г.] Никита Ксилинит писал на Артемий в Солун да отиде при Тервел, за да се отправи с българска помощ срещу Лъв [император Лъв III Сириец]. А той го послушал, отишъл при Тервел, който му дал войска и петдесет кентинария злато. И като ги взел, пристигнал при Константинопол. А понеже градът не го приел, българите го предали на Лъв и след като били приети приятелски от него, завърнали се. Императорът го убил заедно с Ксилинит. Той конфискувал и имота на Ксилинит, който бил магистър и притежавал голямо богатство. Българите обезглавили и патриций Сисиний с прозвище Рендакис като съмишленик на Артемий, а архиепископа на Солун предали на императора. И той бил обезглавен с Артемий“²⁹³.

Разказът на патриарх Никифор за заговора на Артемий е с по-големи подробности, като в него не се споменава за кан Тервел: „Заточеният в Солун Артемий отново се опитал да завладее империята и предприел действия в тази насока. Той писал на патриций Сисиний по прозвище Рендакий, който се намирал в страната на българите (изпратен по онова време там от императора [Лъв III], за да сключи с тях съюз срещу сарацините), да действа заедно с него и да убеди българите да му помагат. Този се съгласил на това. Той [Артемий] написал също на магистъра Никита по прозвище Ксилинит, който бил в Константинопол, и още на патриция Исай, управител на така наречения императорски Опсикий, и на Теоктист, първия сред императорските секретари, който по това време началствал над тях, и на Никита по прозвище Антрака, началник на стените, като им припомнял старата дружба, за да му бъдат те верни и да се присъединят към него и да открият пред него града [Константинопол] и да го приемат за свой император. Императорът научил за тези писма и заловил получилите грамотите, заповядал да ги изтезават с бой и те признали вината си. И на Никита, който имал ранга на магистър, и на Теоктист, отсякъл главите, а другите изпратил на заточение, след като леко ги членоувредил и отнел имотите им. А пък Артемий заедно с патриция Сисиний достигнал чак до Хераклея (дн. Ерегли в Турция), а заедно с тях дошли и лодките, които те водили от Солун и които наричали еднодръвки. Императорът писал на българите, че [за тях] ще е по-добре, ако те спазват мира [с ромеите] и му предадат [неговите] врагове. А пък те започнали да се оправдават, поискали да бъдат извинени и обещали да спазват условията на мира. Изпратили при императора окованите Артемий [заедно] с архиерея на Солун и още мнозина други; отсекли главата на патриция Сисиний и също я изпратили на императора, а те самите се върнали [в своите земи]. А пък Артемий заедно с архиерея императорът екзекутирал в така наречения Кинегий“²⁹⁴.

Във Всеобща история на арабския писател Агапий Манбиджи (X в.) е отделено място на българската помощ за Артемий, но България погрешно е наречена „Нубия“, а българите - „нубийци“. Там пише: „Впоследствие някакъв си гръцки патриций проводи на заточения император Анастасий писмо, в което отричаше император Лъв и казваше, че той не заслужава властта и [добавяше]: „Империята повече на теб приляга“. Той казваше, че това писмо изразява единодушното чувство на поданиците на империята относно възшествието на Лъв и заточаването на неговия съперник и че Анастасий поради това трябва да действа и да потърси средства да се върне [на престола]. Анастасий прочете това писмо и бе обаян. После онзи [патрицият] му писа писмо от името на другите патриции и го молеше да дойде. Впрочем Анастасий побягна през нощта, отиде при царя на Нубия, поиска неговото покровителство и го помоли за помощ. Нубиецът го подпомогна с многобройна войска. Тогава Анастасий тръгна и дойде до Цариград. Но гърците не го искаха. Когато нубийците видяха, че гърците не го приемат, те го предадоха на гърците и на техния император Лъв, който го окова във вериги и го хвърли в тъмница завинаги. След това нубийската войска се върна при владетеля си. След това Лъв заповяда да погубят Анастасий и патрициите“²⁹⁵.

Противоречиви са мненията кои българи - дунавските или Куберовите, участват в заговора. Надделява становището, че участие в начинанието вземат Куберовите българи.²⁹⁶ Както пише патриарх Никифор, Артемий и Сисиний достигат до Хераклея на Мраморно море, заедно с лодките еднодръвки, които водят чак от Солун. Посоката на придвижване е от Солун към Цариград. Изглежда заедно с Куберовите българи в похода участват и славяните от района на Солун, които притежават еднодръвките. Тъй като сваленият василевс е заточен в манастир край Солун в „страната на борджаните“, по-вероятно е Артемий да е избягал от манастира при Куберовите българи, отколкото при сънародниците им на Дунав. Посоката на придвижване на участниците в начинанието свидетелства за това. Възможно е противоречивата информация в изворите да се дължи на факта, че и двете български политически формации на Балканите се включват в заговора на Артемий²⁹⁷. Важно е сведението на Теофан, че кан Тервел дава на сваления василевс войска и петдесет кентинария злато. Връзките между двете „Българии“ са налице още при организирането на похода на Тервел през 705 г. Както Юстиниан II търси помощ и от двете български политически формации, така е възможно да е постъпил и Артемий, за да се подсигури с двама силни съюзници за своето трудно начинание. Походът към Цариград на ексимператора най-вероятно е осъществен през 718 г., скоро след оттеглянето на арабите от византийската столица (15 август 718 г.)^298, въпреки че според някои мнения неговите действия трябва да се датират в 719 г.²⁹⁹

И така, изглежда, че двама свалени василевси търсят помощта на Куберовите българи. Това показва тяхното значение в политиката на Балканския полуостров. Те се превръщат във фактор (както Аспаруховите българи), с който Византийската империя трябва да се съобразява.