Възраждане

 

Христо Пулеков

 

ХРИСТО ВЪЛКОВ ПУЛЕКОВ. (Роден в 1817 г. в Копривщица; починал в 1889 г. в Копривщица.) Учител. Просветен и обществен деец от епохата на Възраждането: автор на първото описание на Копривщица; преводач; писар в общината; касиер в църквата и др.

Публ. по: Пулеков, Хр. В. XIV. Из дневника («Хронологията») на. . . — В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Събрал и наредил архим. Евтимий. T. 1. (20 април 1876 г. — 20 април 1926 г.). С.. Държ. печ., 1926, с. 667—719 (с. 680—706). Друг вариант на спомените му се съхранява в: НБИВ — Пловдив — анот. в: AB. T. 2, с. 152.

 

ДНЕВНИК

 

1876, февр. 12. Християните по околните села и в Копривщица почнаха много да [се] страхуват от турците и различни беди и случки да прокобяват. На това беше причината двойна и тройна: 1) че вземанията и даванията по търговиите станаха много оскудни и человеците, турци и християни, осиромашаха. Турците много почнаха да грабят и обират християните. Враждата наголемя помежду им и почнаха да мислят за отмъщение.¹ 2) На правителството се показа слабостта във финанцията и големий дълг в Европа. Консулидетата паднаха от 50 на 16. Длъжниците всякъде мъмреха, а особно в Англия. Готвеше се някое преобразование на турската държава от Европа. 3) Български комитети по Влашко и другаде, одързостени от лошото положение на Турция и мислещи, че сега е сгодно време да повдигнат отечеството си за свобода, изпроводили агенти да ходят по цяла България и тайно да възбуждат простите българи за размирица.1876. Април 10. Както се изпосле научаваме, някой си от присъствующите в заседанието при Петрич отишъл и казал работата на правителството. Последното изпроводило къраасъ Неджиб аа и Копривщица да излови виновниците (1876, април 20). Той пристигна с 14 души заптиета в Копривщица на април 19-ий и сутринта почна да лови началниците на бунта; улови троица и прати да ловят и другите. Това много възрадува мирните копривщени, че щат се избавят от опасността. Но горко!!... Съзаклятниците, като гледаха веке бедата си пред очите, одързостени от малкото число на заптиетата, въоружиха се, удариха клепалата и на двете църкви... пушкаха по цялото село и спустиха се мнозина въз заабитския конак да убият Неджиб аа и да избавят съдружниците си. Така им било съгласието, ако се появи беда, да се съберат и бранят. Първий сигнал на въстанието се подаде от Каблешковата къща и първата чета на бунтовниците оттамо излезе, удари клепалото и спусти се въз конака, та го обсади. Почнаха да пушкат въз конака... Турците се затвориха внътре. Едно заптие, останало вън, уби се от бунтовниците...

Числото на бунтовниците порасте...

Бунтовниците решиха да вземат правителствений конак с пристъп. Повече от сто души бяха заградили конака. Пращаха на турците известие да си предадат оръжието, но тия не послушаха и приготвиха се да се бранят. Бунтовниците решиха да запалят конака и да избият турците. Газя се приготви и брадви за събаряние. Около пладне се появи българский пряпорец откъм битпазар, придружен от доволно число млади, които го носеха към конака с бунтовни песни, предводими от даскал Найдена п. Стоянов. Пряпорецът беше червен и на него шит лев, изправен. Много беше смешно да гледа човек даскал Найдена, облечен с ония калпави и измайсторени дрехи, с които преди една година представляваше той в театра Графа за приказката на Геновева. От рядко платно дрехи, подбръснати, хартиена шапка на главата му и рог окачен...

Това тържествено събрание достигна до конака и почна се пристъпът. Пушки гърмяха от скрити места и куршуми се лепяха по конашкия дувар. Брадви блъскаха стените отдире, отгдето нямаше страх да се залепи някому куршум на гърдите. Нищо не излезе от всичко това. Даде се повеление да се запали конакът, но и то не можеше да стане без повреда на околните къщи. Неджиб аа, като видя, че всяко маяне ще бъде за него опасно, обружи се с дружината си и, едни на коне, други пешаци, всичките до 14 души, отвориха пътните врати и проминаха посред бунтовниците без никаква повреда, макар и да се хвърляха въз тях куршуми като град. Ето изкуството във война на нашите нови юнаци. Подир Неджиб аа излезе мюдюринът да бяга пеш... Един го ударил с куршум, а друг го пробол с нож...

...Това всичкото така решително работеха, като че турското царство ще падне от петима убити турци. Не мислеха, че тая решителност полага българите в крайно отмъщение на турците отстрана. Умните наши съотечественици горко оплакуваха домочадията и имота си, като видяха, че при тия лудости няма веке друго спасение за нас освен падание от нож и къщите ни на огън и разграбление...

Подир пладне нашите юнаци, като бяха повдигнали на нозе мало и голямо и бяха изпратили Неджиб аа здрав и читав с дружината му, дойде им наум, че Неджиб аа може да повдигне турските села въз Копривщица и да я довърши. По тая причина изкараха навън, по края, множеството с мотики и лопати да копаят логори и с оръжие да вардят главните пътища от нападение. Но отворените поляни и пътеки по местата Св. Петка, Поп и проч. задоволиха се да ги вардят с по десетина души момчетии с пряпорец в ръка, за да го видят турците и да бягат надире... Това биле за нас спасение, че и турците диви, та се излъгаха, че било имало в Копривщица и московски аскер, който изникнал из земята. На тая измама помогнаха новите дрехи на сексен докус моди, с които бяха се облекли юнаците. Само шапки тюрлю бе тюрлю нашарени и лев, излян, залепен отгоре. Турците не смееха да налетят изведнъж, като се уплашиха и от други въстания.

1876. Април 20. В тоя същий ден нашите юнаци разпратиха човеци в Панагюрище, Клисура, Стрелча и проч. да им кажат станалото в Копривщица, за да се вдигат според условието им.

1876. Април 21. На утрешний ден пристигна известие от Панагюрище, Стрелча, Клисура и проч., че се повдигнали и тамо жителите в бунта. Наший комитет имаше свои агенти, които дене и ноще преносяха известия от една страна на друга... В Стрелча погнали турците да ги убиват и тия се скрили в джамията, та им нищо не сторили, но само запалили турските къщи и бегали в Копривщица кой с щото могъл. В Ново село избили няколко турци от ахриените и постъпили като стрелчаните. В Клисура спогонили забитина да го убият и друго нищо не свършили, но приготвили се за отбрана. Другите села, Крастово, Герен, Айваджик, Синджирли, Саръгьол, Царацово, половината Паничери, Елешница, Ерелии и Киселери, жителите, като видели, че щат бъдат изтребени от турците, бегаха с добичетата и имота си в Копривщица, всякой с колкото могъл да натовари на колата си. Копривщица се напълни със странници, от които повечето нямаха оружие, а някои си от тях имаха по една пушка или пищов и овчарски нож. Наший комитет ги положи в работа всичките и прати ги да вардят караул, повечето въоружени със сопи, коси и други такива.

1876. Април 23, 24 и 25. Турците, като се окопитили от страха и видели селата, оставени от жителите, спустили се в тях за плячка. Кого где намерили стар или болен, остал в селото, погубили го с най-страшно мъчение: секли на късове, очи вадили, живи горили и проч. И най-после, като обрали до косъм къщята, запалили ги до една. Нашите караули дохождаха от върховете Вълк и Джафарица и казуваха ни, че всичкото поле нощя се гледа светнало от огън; не само полето, но и полите на Доспат, догдето видят очи. Ние познахме що значи това и чакахме подобно участие и за селото ни. Но при всичко това комитетът даваше кураж на човеците... че щат ни дойдат на помощ руси и из Влашко българи, въоружени. Само ние трябува да се държим юнашки.

Комитетът определи къща за заседанието си и оттамо издаваше повеления и разпореждания на движението. Тая къща беше спицарията на пазаря и председатели в нея — Тодор Каблешков, Патьо, Тодор Душанчанин, Спас Доктор (изпосле се намесил), Найден п. Стоянов, Неше п. Брайков... и Петър Жилков... Радост и веселие светеше в лицата, като мислеха, че всичко е свършено...

...Разполагаха се с общите имоти като със свои. Пари, вещи и друго от църквите, от църковните касиери и от беледието паднаха в ръцете им... Нямаха веке грижи... но умните все плачеха тайно за идущата беда. Тайно, че наказанието беше готово в разграбление имота, дори и убийство на ония, които обезсърчават света... Като гледаха толкова оръженосци, тия мислеха, че могат да стоят насреща на цяла ордия войска.

Помислиха сега, че е нужно да излеят и топове. Това много лесно се свърши... Где се намираше право дръвче, череша или круша, то се отсичаше, провъртяваше и ето ти топ чарктан чикмая.² От всякакви войнствени снаряди се приготви въоръжаванието, само се чакаше начало на войната с турците. При всичко това усещаха общото негодувание и страхувание и за насърчавание народа измишляваха нови и по-нови лъжи: веднъж казуваха, че толкова и толкова села турски превзели българите; турците избягали и мнозина паднали. За уверение вдигаха пряпорците на по-високо място. Друг път пък говореха, че руска войска наближава, та е нужно да се приготви облекло, ризи, гащи, котли за варение ястия и проч.: затова е длъжен всякой да приготви такива облекла и съдове.

*

Но от ден на ден се свършваше на сиромаси храната и тия почнаха да реват от глад. Жито нямаше готово; бедата еще някой ден приближаваше да стане обща. Гдето се намираше у по-богатите жито, вземаше се даром за сиромаси — но и то се свършуваше. Смърт от глад приближаваше. Времето, досега добро, обърна се на студен дъжд и измокри запалените сърца на караулите, които бягаха дома си да се изсушат и съгреят.

1876. Април 25. Един ден, когато небето беше покрито с черни облаци, предвестници на порой и на голяма зла случка, около десет часа по пладне человеците съгледаха на североизток един страшен феномен. Под черните облаци се преваляха големи кълба други облаци, които често променуваха лице на черни, сиви, мъгляви и проч. Това се видеше, че не са същи облаци, но друго нещо, прилично на вулкан, кога прави извръгание. Колкото му се чудеха човеците, то още се увеличаваше, докле се смеси с един силен дъжд. Не се мина много време, и видението се показа що е. Страшно и жалостно представление! Откъм Клисура на купове, на купове идеха на пазарището ни мъже, жени и деца, измокрени до кожи от студения дъжд; реват и пищят до небе и с горчиви сълзи приказват, че башибозуците нападнали селото им (Клисура) и убиват, грабят и палят къщите им. Това печално явление направи юнаците ни да погледнат в земята... Каблешков, за да покаже юнашко сърце, събра на пазарището... до 200 души, въоружени с пушки и сопи, нареди ги, извади калъчката си, възседнал на кон, пусти коня припешком въз множеството и с едно викание марш, поведе войската. Часът беше 12 и дъждът се лееше като из ръкав. Той взе на нанагорището въз върха към Клисура и отхождаше да [се] бие с дъжда и голямата последующа темнина. Това той направи за изпълнение на юнашка дума, която беше дал на клисурци, че ще им помогне в нужда, като и тия нам.

Войнството... в черна тъмница пристигнало в гората, отгдето най-страшно се представлявал разлеяний пламок по цяла Клисура... През всичката нощ светеше небето, червено, над Клисура и копривщенци го гледаха с голям страх и сълзи, като видеха що им се вие над главата.

1876. Αпр. 26. Както човек, кога падне от много стръмна планина, па няма где да се залови, но отскача от урвей на урвей, докле на конец се разпукне долу в долината, така и нашите юнаци свършиха, като гледаха, че работата им стъпя от зло по на зло, па искаха някак си, със зашемедената си глава, да предварят злото... Това ще се рече, че пожара гасяха с газя.

Уплашили бяха се да не би копрившките цигани да имат споразумление с башибозуците, и кога последните нападнат селото, циганите да им помагат. Това донегде си имаше истината... Заповядаха да затворят всичките цигани в хапсаната. В това време пристигнаха и клисурци така съсипани, та плачеха и казуваха, че циганите запалили селото им. Това беше доволно да увери комитета на съмнението му и да запали яростта му въз циганите. И така той заповяда, та през нощта извързаха всичките затворени цигани, само мъжете, и предадоха ги на няколко войници с повеление да ги заведат в някоя долина до гората и да ги посекат. Това се извърши и паднаха до 40 души цигани, посечени заедно с един турчин, кятипина на конака. Много страшно беше това дръзновение. Как дръзнаха да свършат това човеци, които не бяха ни овца заклали!!! ... Отчаянието и голямата опасност свършиха това. По заповед на комитета бяха се предирили циганските къщи и голямо количество запалителни материали бяха се намерили приготвени в къщите им, за да запалят селото: напр. газя и други лесно запалителни вещества, които само по европейско изкуство са могли да се направят. Ето опасност. Отчаяние. Ножът висеше над главата и диреше се средство за предпазва ние...

1876. Април 26. През деня християните, а повече клисурците, налетяха въз циганските къщи и разграбиха всичкий им имот. Разчу се, че имало скрит човек в една циганска къща на тавана. Спустиха се войници от комитета да дирят и къртеха циганските къщи. Намериха един циганин скрит и едно заптие. Вързаха ги и заведоха ги на конака, та ги заклаха. Намериха и още един циганин, скрит в горните цигани, който побягна в гюловете, и застигнаха го тамо, та го убиха.

Кога се колеха циганите, жените им и децата стояха затворени в конака под караул.³ При всичко това повечето наши цигани бяха по странствувание, та оцеляха и готвеха и тия отмъщение въз копривщените. Дотука, така да речем, християните си свършиха подвига въз турците; уплетоха си кошника и сега веке чакат да събират плодовете на труда си. Сега да гледаме сеир, па турците що щат работят.

Жителите, като нямаха надежда веке да оцелее селото ни от огън и нож, закопаваха имота си, дрехи, пари, мед и всякакви покъщнини в земята: но и тука щета. Много вещи изгниха в земята и станаха непотребни. Едно обираха башибозуци, а друго гниеше в земята.

1876. Април 27. От тия страшни и печални събития копривщени не мислеха веке друго, но само кой час ще ги постигне клисурската беда. А като разсъждаваха, че няма веке място и накъде да се бяга, като им пристигна известие и от Панагюрище, че е обсадено от турци, то само плачеха и молеха бога дано пристигне царски аскер да се молят за помилувание.

Ние право можем да кажем, че Копривщица се избави тия дни от бедата: 1-во, че башибозуците си намериха голяма плячка в Клисура, та се запряха да грабят и палят (това доволни дни се простря) и оставиха Копривщица на тоя час; а, 2-ро, като знаеха, че в Копривщица се е натрупало голямо число въоружени, то чакаха повече да се съберат и да нападнат.

Някои от копривщките първенци, като видяха ножа си на шията, съветуваха се тайно да предумат комитета да се пренесе с войниците си в Балкана и тамо да действуват, за да се избави селото ни от огън и нож...

*

1876. Април 29. Комитетът сутрина рано изпроводи човеци да викат по всичкото село всякой да вземе оръжието си и да дойде на пазарището. Множеството, устрашено от всякоя страна, събра се на уреченото място. Излезе Каблешков и простря слово към събранието, че сега е веке нужно да излезем из селото по горите на безопасни места и тамо да се бием с турците за вяра. Множеството почна да мисли. Комитетът, като беше обрал от църквите восъка, заповяда да се даде на всякой войник по едно парче восък да носи със себе си. На питание от събранието защо им е тоя восък, отговори им се от комитета, че това е за нужда, ако би да бъдат негде обсадени и останали без хляб, то да могат с гълтание по един къс (парче) восък да траят на глада. Тоя отговор беше доволен да възбуди народа въз комитета. И като мнозина веке бяха се научили за панагюрското опустошение, всичките извикаха с голям глас: Тия прелъстници ни лъгаха толкова, догде ни доведат под ножа, а сега искат да бягат и учат ни да оставим жените и децата си да ги колят турците, а ние да бягаме в гората и да се храним с восък. Селачите викаха: Не стига ли ни това тегло и състояние!...

Това се изрече и за един миг се спусти множеството въз началниците на бунта, излови ги до един, свърза им ръцете назад и отведе ги в затвор у новата църква под караул... Каблешков с други троица утече, та се затвори в спицарията. Поставиха караул да ги варди, за да се предадат. Някои от тях се бяха скрили по махалата, но селачите обсадиха къщите, уловиха ги и с бой ги закараха в затвора...

Привечер [на 29 април] пристигнаха въоружени няколко души конници от Панагюрище, бунтовници строшиха вратите на спицарията и пустиха Каблешкова с дружината му. Също насилили и вратата на църквата, та пустили и другите затворници. Тия панагюрци били побягнали от войната и изгора на селото им и някой изпроводен от нашия комитет ги намерил, та им казал затворката, и тия дошли да ги освободят. Тука освобождението много мъчно щеше да стане, но лъжата към простите селачи, а особено към стрелчани помогна. Въоръжените панагюрци им казали: «Щο правите, безумни! Ние се бихме с турците, надвихме им, избихме ги и прогонихме, а вие сте си затворили главатарите.» Така и със сила пустиха затворниците.

1876. Април 30. През нощта срещу април 30 повечето членове от комитета побягнаха кой накъде види. Сутрина останалите веке бяха се смирили така, като овчици. Ние чакахме тоя ден смъртта или спасението си. Пришълците селачи, като не смееха да пуснат добичетата си на паша от башибозуците, спустиха се из Копривщица да пленят силома яхърите, гдето имаше сено. Покрай това одързостиха се и почнаха да грабят жито, после и покъщнина по къщята. Най-после, като почнаха копривщени да им се карат и мъмрат, а тия явно се възбуниха и събрани на купове, на купове, викаха: «Γрабайте Копривщица, па палете къщите; както сме ний станали, и  тии таκа да станат.» През тоя ден голямо смущение и викот се слушаше по всичкото село и много вещи оплениха селачите. Тия синковци решително се сговориха да опленят селото, да си натоварят колата, па да запалят къщите ни и да излязат да ищат помилувание от турците, като кажат, че Копривщица ги излъгала и тия си отвърнали за измамата...
Свърши се дотука десетдневното царувание на Копривщица.

1876. Мая 1. И бысть вечерь, и бысть утро мая 1.

Сутрина чакахме като овци на клание. Не знаехме откъде ще се появи злото. Стигна часът три и народът със страх почна да припка по пътищата и да говори: «Турците ни нападнаха; ето ги на Чумина поляна.» И наистина между Чумина поляна и върха Свети Атанас рътлината почерня от аскер. Жителите, като не знаеха царски аскер ли е, или башибозуци, трепереха от страх и не знаеха как да се отнесат. То веке беше решено още от вчера, като дойде царският аскер, да излязат свещениците и някои от първенците да ги срещнат. Но някои селачи и нашенци, като мислеха, че могат да бъдат башибозуци, то излязоха няколко души над върха Св. Параскева да се гледа, като че щат се бранят, ако бъдат нападнати от башибозуци. Аз бях един, който излязох вън от селото да гледам погублението на милото ми отечество, и седнах в една ливада на високо място, което мене се видеше за сгодно тамо да ми бъде гробът. Гледах движението на аскера, който доволно време постоя на едно място. Подир малко аскерът (разумява се), като видя няколко души, събрани на реченото място, хвърли два топа по вятъра, за да ги уплаши. От единия топ гюллето падна край селото и пръсна се... Мнозина (както и аз същий) се увериха, че е царски аскер. Един докачи парчетата на гюллето, припкаше към пазарището и викаше: «Предавайте се, това е царски аскер, ето парчетата от гюллето.» В това време се почу и глас от аскерска бурия, което увери жителите, че наистина е царски аскер.⁴

Ний се много възрадувахме от гърмежа на топовете и от гласа на бурията... Незабавно се събраха мнозина на пазарището и съгласиха се да изпроводят депутация от свещеници и някои първенци да идат при началника на аскера и да изявят предаванието на жителите.

След малко време подир явяванието на аскера на върха Св. Атанас яви се друг аскер на Три могили. То се позна, че съгласието на аскерските началници е било да нападнат от две страни на селото, ако се не предаде... Всичкият аскер заедно с башибозуците съдържаваше число до пет хиляди души. Голямо число башибозуци турци придружаваше аскера.

И така определи се една депутация да иде на върха Св. Атанас, а друга — на Три могили. Башибозуците, като бяха дошли с намерение да пленят, да убиват и да горят, то никак им не дойде добре и по воля, като гледаха, че от Копривщица се не хвърли насреща им ни една пушка и копривщка депутация иде за предавание. Тия бяха готови само една пушка да чуят хвърлена въз тях и да налетят въз селото. Но промисъл божий вразуми людете да мируват и по тоя начин избави селото от конечно опропастявание.

Първата депутация пойде към върха Св. Атанас с бяло платно в ръце, което развяваха за белег на предавание, и башибозуците, като видяха, че им избягнува ловът из ръцете, почнаха да хвърлят въз пратените и ако не би прибързал началникът на царския аскер, миралай Хасан бей, да изпроводи аскер да избави пратените, то щяха паднат до един от башибозушките куршуми. При всичко това пак не можаха да ги увардят от биение с камъни и мушеници. Най-после пристигнаха до командантина и приказаха му, че Копривщица се предава в милостта на султана и проси прощение. Командантинът заповяда да се върнат някои от депутацията и да съберат всичкото оружие, да го натоварят на кола и да го пренесат край селото в една къща, близо при аскера, за да се вземе от аскера под власт. Прогласи се из селото заповедта и всякой припкаше на пазарището да оставя накуп оружието си.

Втората депутация пойде към Три могили и също пострада от башибозуците, които скърцаха зъби въз нея, като ги не оставяше командантинът да я изсекат на късове... Но командантинът я уварди. Горкий поп Дончо, един от депутацията, като беше отишел по-настрана от командантина, башибозуците го изсякоха на късове. Депутацията се запряла при командантина и правила разговор. Но башибозуците се възбунили, дошли при командантина и викали въз него: «Как ти пущаш да дохождат при тебе гявури, които изклаха нашите братя, а не пущаш аскера заедно с нас да довършим това село. Ний те не слушаме веке и щем налетим. Така ли ни беше съгласието?» При тия бесни викания башибозуците пошли към селото. Но командантинът сторил команда аскера въз тях и казал им, че ако не мируват, ще ги удари. Казал им и още, че противници на царството кога се покорят, няма позволение да се убиват и пленят.

При всичко това башибозуците непрестанно се вълнуваха за пленение, по което и често се слушаха разговори, чрез бурии — между двете отделения на аскера — за възпиранието им.

Аскерът стоя на върховете, докле се събра всичкото оружие и се предаде на ръцете им, после се събраха и двете отделения, преминаха през селото и разположиха се под Арнаут махала, по рътлините от Петрешка до върха Света Петка, за да пренощуват тамо.

Башибозуците, като видяха, че им се не позволява да нападнат селото, тия се разпръснаха по околностите на селото и гдето намериха овци, говеда, коне и всякакъв добитък, откараха ги към дома си, а пастирите избиха до един. Само копривщки добитък плениха до шест хиляди глави; а на селачите нèмa брой. Който се намери вън от селото, пастир бил или какъв бил да бил — малък, голям, — падна от турский нож. Само копривщени паднаха посечени до тридесет и пет души, а селачи повече от сто души. Не се задоволиха с това башибозуците, но влязоха пръснати и в селото и налегнаха къщите, та оплениха много къщи и дюкяни. Жителите бягаха от къща в къща и скриваха се кой где може. Когото уловиха, мъчиха за пари, а няколко души и заклаха.

1876. Мая 1. Ний се надеяхме, че като е царски аскер, щат пострадат само виноватите. Но горко! Турците веке не гледаха прав и крив, но искаха да си отмъстят и да опленят селото. От тоя ден начна да върлее турската ярост на нас. Нямаше веке кой да им се съпротиви. Тоя ден (мая 1) до вечерта се простря с обирание къщи не само от башибозуците, но отчасти и от аскера тука-там... Ние стояхме като овци на заколение, кога видохме, че турската злоба въз нас се простира без изятие.

Вечерта се стъмни и по всичкий лагер светнаха огневе, запалени от огради на гюлове и ливади. През тоя ден, колкото души бяха отишли при командантина за посрещание, всичките се задържаха тамо и стояха всичката нощ под караул и изпит в биение и мъки. Огънят светеше и ние треперехме и чакахме опустошението на селото ни, което мислехме, че ще стане или през нощта, по тъмнина, или утрина рано. Часът стъпи на два и пол, кога ненадейно потрепераха къщите от страшен гром, който се повтори три пъти и приведе жителите в такъв страх, щото на мнозина щяха да се пукнат жлъчките, като слушаха необичното пищение над къщите. Това бяха топове, хвърлени с гюллета въз селото. Ние помислихме, че това е начало на нападението, и седяхме като половина мъртви. Не знаем по коя причина се хвърлиха тия топове въз селото ни.

Седяхме така в страх до сутрина.

1876. Мая 2. И бысть вечерь, и бысть утро ден вторий мая.

Сутрина рано, като се разсвети зората, почна да се слуша къртение порти и цепение врати с брадви. Башибозуци и някои от аскера, придружени с наши цигани, които бяха пристигнали от други страни, та искаха да си отвърнат за изкланите им братя, нападнаха по-първите къщи, та къртеха и обираха. Всякой гледаше да спаси само себе от убийство, та оставяше всичко и криеше се, гдето можеше. Обирът беше толкова голям, щото обирачите привождаха кола и коне да товарят плячката си. Много имотни къщи се обраха до влакно. Много жени, невести и девойки се оплениха и обезчестиха. Някои от тия горки, за да скрият жълтиците си, носили ги под ризата си на голо, но и тамо ги намерили обирачите.

И днес паднаха мнозина от ножа турски.

Миралаят прати аскер и някои от християните да влязат в селото и да уловят мнозина копривщени и селачи, които били забележени или показани в изпита. Изпит и ловение християни следува тоя ден до пладне, кога ненадейно видяхме, че по всичкий лагер стана движение и после похождание в пътя към Клисура. Ний напред мислехме, че променуват място; но кога познахме, че тия се вдигат и оставят селото ни на съдбата му, то всички потреперахме и рекохме, че сега е конецът на селото ни, като го оставят на башибозуците. Пратихме и едного със сто лири в ръка да пристигне миралая, да му се поклони и да го моли да не оставя селото, но нищо се не свърши и върнаха поклона. Коя е причината, не знаем, но миралаят, като свързал на ривца, току-речи, всичките копривщени и селачи, които бяха отишли при него или бяха повикани под суд, упътил се с тях към Златица. Горко на тия клетници, които бяха паднали на военните ръце. Колко биениета, мъки и проч. им се налагаха от аскера! Щото се намери въз тях, часовници, хубави дрешки и проч. взеха им ги. Който имаше негде скрити парички, даваше да го не мъчат. Между заробените имаше и старци, немощни, които насилваха да ходят пеши дори и боси заедно с аскера. Ако някой от тях запреше, то му отсичаха главата в ривцето и караха другите да пътуват.

1876. Мая 2. Подобни мъки и посечения между връзаните следуваха до Златица и подир Златица до Пазарджик, и най-после до Пловдив. Турците в Златица си изляха въз тях всичката ярост с мъки и биения. Турците естествено са враждебни гонители и завистливи към християните; а сега... един християнин пред турчина не струваше нито колко една муха.

1876. Мая 3. Ний през този ден загубихме всяка надежда за спасение и чакахме смъртта; не знаехме къде да се обърнем, защо нито можеше да излезе човек от селото навън, без да изгуби живота си.

1876. Мая 4. На другий ден сутрина рано видяхме пристигнал нов аскер на върха Св. Димитрия и прострял чадърите си. Тоя аскер пак имаше със себе башибозуци и цигани, за да му показуват пътищата и по-добрите къщи на селото ни. Аскерът — гол с разкъсани дрехи — и башибозуците, и тия голтаци, наши комшии (съседи) от златишките села, бяха гладни като вълци за плячка. А пък като знаеха веке, че селото ни е като овци без пастир, тоест без забитин и без оружие, то явно дене нападаха къщите и обираха дотолкова, докле жадната им душа не намираше място где да носи ограбеното. Това следуваше два дни.

1876. Мая 5. През деня на мая 5 пристигна много аскер, пешаци и конници с Адил паша и заобиколиха селото. Ний пак се приготвихме на клание и опустошение. Пашата повика извън селото ни по-първите наши съотечественици и селачи да ги мъчи и съди. После прогласи из селото, че който селачанин е дошел от външните села, всякой да вземе челядта си и имота си и да излезе из Копривщица, че ще да я запали и да избие жителите. Какъв страх нападна на копривщени и каква мъка на селачани. От последните всякой с щото можеше да вземе, припкаше по-скоро навън из Копривщица. Мнозина горки сиромаси, като бяха останали без волове от опленението, то сами се впрягаха в кола, натоварени с най-нужното им, и теглеха навън. Копривщени, като се изплашиха от пашовото проглашение, то мнозина мъже, а повече жени се преоблякоха в селашки дрехи и бягаха заедно със селачаните. Горките селачани! Гонени от Копривщица и придружени от аскер, отхождаха на отечество голи и боси. На кое отечество? На пепел и на опустяла поляна. Що са страдали от аскера и от турци по [пътя]: едни до Пловдив, други до Пазарджик или до други неизгорели населения, сами нека говорят. Обир, безчестия на жени и отвлачание на момичета, както и убийства, това се слушаше. На пашата намерението беше да ги прогони из Копривщица, пък после от тях, ако ще, и ни един да не остане, нито на отечество да се върне.

1876. Мая 5. Според горнята заповед всички клисурци и клисурки излязоха вън из селото ни и запряха се [на] куп на една поляна под Бяло камъне. Много имаше и копривщенки, намесени с тях за избавление от ножа. Клисурци чакаха тамо аскер да ги придружи до пепелището им. Не се забави и аскер конници ги загради на поляната. После, вместо да ги водят към Клисура, тия ги върнаха през тясна пътека пак в Копривщица; но аскерът беше захванал всичкото място на пътеката, та ги обираха наред, както овчарите доят овците. Клисурци загубиха и последнята си парица. Пашата или защото хлипна голям дъжд, или защото мислеше, че клисурци няма где да се населят на голо пепелище, заповяда да останат привременно в Копривщица.

Подир това повечето аскер заобиколи Копривщица, а пашата с по-главните команданти кондисаха в няколко къщи из селото да пренощуват. Това беше по пладне. И почна се страшно викание и ревание из селото. Пашата, види се, че беше дал воля на аскера да се понаграби тука-там из селото, защото инак той, като слушаше толкова викание и ревание, взел би какви-годе мерки за избавление на народа. Но той стоеше равнодушен и със сладост слушаше жалните гласове. Види се, беше решено да се оплени и довърши Копривщица, но правителството още се колебаеше между да  или не. Башибозуците явно върлееха из селото и обираха заедно с циганите. Ах! Колко къщи се изобраха и колко жени се обезчестиха. Писъкът следуваше до вечерта, през нощта, сутрина и до обед. Много къщи се обраха до влакно.

*

1876. Мая 6. Всичките селачани се изпроводиха от пашата навън из Копривщица, само клисурци остаха. Подир няколко часа пашата с аскера си се вдигна и упъти се към Пазарджик. Той остави на мястото си в Копривщица миралая с хилядо души аскер и един хекимин грък Гиритлия. Не може да се изкаже колко зло правеха сега турците на християните. Миралаят изпроваждаше аскер да нападат на къщи, в които имало съмнение за оружие и бунтовници. Уловиха мнозина, но и къщите се обираха. Уловените се изпращаха с аскер през Златица до София или Пловдив. Свирепствата на турците въз тях са неописани. Аскерът се укрепи на върха Св. Димитрий и оттамо слазяше и деня, и нощя на чети, та ограбваха къщята или кого где срещнеха по пътя. Никой не смееше да излезе из вратите си навън. Виканиета и пищение от жени и деца следуваше непрестанно. Аскер, башибозуци и цигани люто върлееха из селото. Това следуваше всекидневно и кога човеците трепереха от страх, научихме се, че нови башибозуци, събрани от далечни места в няколко полкове (табури), с байраци, заградиха отвред селото и искат да го нападнат за грабителство, клание и огън. Тия башибозуци, като се били научили, че в нашите места се отворили плячки, убийства и грабителства, събрали се, дори от Архипелаг, и нападнаха селото ни. Що намериха навън от селото, ограбиха. Воденици обраха и запалиха и влязоха в селото да искат позволение от миралая да опустошат селото. Миралаят, недобромислен към жителите, пак не смееше да им даде воля, но нито ги отпъждаше — и тия си стояха около селото и чакаха като вълци на жъртвата си.

Мая 6. Селото ни стоеше в такава опасност, кога ненадейно миралаят повика първите наши селяни и яви им, че има повеление от пашата да се вдигне с аскера си и да остави селото на щастието му.

Това известие като остър нож премина през сърцата на съотечествениците ни. Всички плачехме, като гледахме селото обиколено от люти башибозуци, готови за един миг да поразят селото ни до конец. Не може да се изкаже колко плач, моление и обещавание се предлагаха пред миралая. Казуваха му, че всички най-после щем оставим селото и заедно с жени и деца щем пойдем подир аскера. Или, ако царят е вдигнал ръка от нас, нека царский аскер да ни избие, а не да ни оставят в ръцете на лютите башибозуци. Най-после обещаванието на няколко стотини жълтици запря миралая с аскера да се не вдигне. Събрание на жълтици стануваше от ред и до вечерта се предадоха в ръцете на миралая и на гръка доктора. Мога да кажа, че това всичкото беше една измислица само за пари. Как да е, ний се благодарихме от душа, че не ни оставиха. Башибозуците, като видяха, че им се осуетяваше надеждата, на чети, [на] чети оставяха селото, но все околността и горите гъгнеха от башибозуци за плячка и убийство.

1876. Мая 8. Работите така следуваха, кога видяхме, че се появи Хафъз паша с аскера си на върха Попадия. Тамо той се улогори според обичая им и повика наши първенци и свещеници: извадил една разписка (не знаем отгде му е била представена) и показал мнозина, които поиска да му се предадат на ръце. Някои нашенци, придружени с доволно аскер, влязоха в селото и изловиха забележените. Между тях се намираха и всичките наши свещеници, които заедно с другите останаха на върха под стража.

Пашата говорил, че бунтът е породен от свещеници и учители (укумушлардан къямет копаяжак), затова най-напред тия трябува да се довършат. Учителите веке бяха изловени, като намесени в бунта, а аз показан, хром и мирен, оставиха ме.

Тая вечер беше много студ⁵, а аскерът обра наоколо оградите от ливади и гюлове, занесоха им и от село много дърва, та накладоха големи огневе.

Пашата спа при аскера си. На утрешний ден слезе в Копривщица с аскер и ходи да види Клисура и върна се пак в Копривщица. Ловението на обвинени следуваше. Пашата спа още една вечер на върха Попадия. Тоя ред не се показа толкова лют. На утрешний ден остави Копривщица, взе със себе си вързани обвинените и упъти се към Пазарджик. Това добро сега направи на селото ни: че вдигна предния аскер с миралая и гърка доктора, които оплениха селото ни, та остави друг бимбашия на име Рашид ефенди с друг аскер. Да е жив тоя бимбашия, че с мирний си аскер възпря плененията и грабителствата и человеците почнаха да излизат по пътя, да се събират на пазаря и да продават и купуват.

1876. Мая 10. Седем пъти до днес се променува аскерът от мая 1 и дохождаха други голи и по-голи, и награбуваха се повече и по-вече. Бимбаши Рашид ефенди даде мир и свобода на човеците. Башибозуците не престануваха да грабят вън из селото на чети всякакви добичета, но бимбашият много пъти изпроваждаше аскер да върне надиря ограбените добичета. При всичко това околностите на Копривщица все бяха заловени от башибозуци и селото стоеше в обсада. За да иде някой в гората на дърва с кон или нагръбе, трябуваше да бъде придружен с аскер, защото другояче рядко се връщаше жив или с добичето си.

1876. Мая 15. Макар и да се изловиха и затвориха в Пловдив и София много показани в бунта, но ловението не преставаше. Всяка седмица дохождаха заптиета из Пловдив с емирнамета да ловят човеци. Изпитанията като следуваха в Пловдив, то се показуваха още и още окаляни в бунта, които и ловяха, свързваха и караха пеши в Пловдив. Всякой трепереше, кога се покажеха из Пловдив заптиета, да не бъде забележен и той в буюрултията. Уловений се свързваше добре и принуждаваше се с бой да ходи пеш според коня. Колко мъка носеше по пътя до Пловдив! Който запреше, тия му показуваха ножа да му отсекат главата. Трябуваше много пари да се дават на заптиетата, каквото да дават най-малката ослаба на вързаний. Ако някой искаше и с кон да иде в Пловдив, той беше длъжен да заплати особно на заптиетата за коня. Но пак, като дойдеше един час до Пловдив, то свързваха всичките обвинени с въжа на ривца, на ривца и караха ги като добичета с бой в града. Из града турци — мъже, жени и деца — нападаха въз свързаните с камъни и тояги и проч. и биеха, както можеха, докле влезнат в конака. Тамо пък други ги чакаха с бой и затваряха ги. Всякое изваждание на изпит се подновяваше с бой и разни мъки. А какви мъки са теглили затворниците под изпита, това не може да се опише. Като се напълни конакът със затворници, то изпразниха няколко ханища, та ги затвориха, както и у един запустял -хамам. Затворниците стояха в една стая по 50 души, тамо, гдето петима могат да живеят. Не даваха им вода да пият, ни хляб да се наядат, нито вън да излязат за нуждата си. Без постилка, прозорци затворени да не вземат въздух, няма място где да легнат, пълни с прах, въшки, бълхи и дървеници. Така едва крепяха душа затворниците. Мнозина измряха от тая мъка и щяха да измрат всичките, ако не бяха пристигнали англичани и американци, които направиха да се вдигнат тия мъки от затворниците. Но това стана подир два месеци.

1876. Мая 18. Проклятите наши вечни врагове и гонители гърците сега намериха време да изблюват въз народа ни всичката си ярост. Тия, като показуваха себе най-верни на султана, имаха свободен пристъп до турците и мнозина станаха от тях членове на изпитателните съдилища. Колко клеветяха народа ни! Колко учеха турците как да ни мъчат и очерняват пред правителството! Казували на турците да мъчат българите, за да ги принудят да кажат, че Екзаршията ни заедно с владиците ги убедили да се възбунтуват, каквото да уничтожат йераршията ни и да въвлекат българите изново под гръцки ярем. Спуснали бяха се много вълци, гръцки попове, калугери и проч., да припкат по цяла България и да плашат българите, че който се не подпише под гръцката патриаршия, щат го покажат бунтовник, за да се погуби и опропасти...

*

1876. Мая 24. Работите така следуваха и ний малко бяхме се поосвободили от страха под покровителството на бимбаши Рашид ефенди, кога ненадейно видяхме селото ни изпълнено с аскер, башибозуци, черкези и цигани, които предводителствуваше Хафъз паша. Не беше веке пашата сега така кротък и умерен, както напред, но идеше възпален с такава ярост въз нас, щото искаше за един час да избие жителите и селото ни на огън да предаде. Казува се, че възпалението на яростта му направили златишките турци и останалите копривщки цигани, които били се събрали в Златица. Според както се научаваме, турците заедно с циганите казували на пашата, че много човеци от народа им имало избити в Копривщица по най-безчеловечен начин. И много туркини и туркинчета девойки има водени голи по пътища, обезчестени и убити. И кога били циганките затворени в конака, то ги безчестили отред, мъчили ги от глад и давали им да пият кръвта на убитите им мъже или пикоч. Най-после, че имало у Копривщица скрити много иглени пушки и джапхане и че копривщени имали намерение пак да се повдигат. Такива и други много лъжи говорили на пашата, Докле го конечно възпалили с ярост към копривщените, [пашата] взел аскера си и събрал где що имало башибозуци, черкези и цигани и повел ги към Копривщица, за да я довършат.⁶

1876. Мая 24. Щом влезе в Копривщица, пашата изпроводи от аскера си голямо число заедно с башибозуци по всичкото село, гдето видят мъж, да ловят и да го карат с бой на конака и да го затварят на двора в бахчата. При това изпроводи българи да викат по всичкото село всякой мъж да дойде на конака. Който се уловеше или дойдеше сам, то според побуждението на циганите и турците от Златишко биеше се от 20 до 100 тояги и затваряше се в градината в калта. Ловение, биение и затваряние следува до помръкнало. Затворниците спаха в градината без постилка и завивка; отдолу кал, а отгоре дъжд и студ.

1876. Мая 25. Сутрина пашата разпрати всичкий аскер заедно с башибозуци, черкези и цигани да нападнат къщите отред; да грабят, да безчестят и гдето намерят мъж скрит, с бой да го докарат в конака. При това да носят със себе пушките си и брадви и да секат и отварят силом врати, затворени, и сандъци и долапи заключени, да гледат на всякое място за оръжие и джапхане. Мъжете бяха затворени до един в конака и аскерът заедно с башибозуците върлееха и обираха страшно по всичкото село. Не оста къща необрана. В конака следуваше страшно биение и по къщите жени и деца пищяха до небото, от заранта до вечерта, до един часа. Пашата, като гледаше и слушаше това, често питаше затворниците с най-унизителни думи: Е! Угодно ли ви е това, кератлари? — и проч. и прочая. Не може да се изкаже и опише мъката на копривщени тоя ден. В някои къщи и до десет пъти влази аскер с цигани и башибозуци. Човеците се отчаяха веке от живота си. Сега всякой мислеше, че е конецът на Копривщица. Същий паша приготовляваше привечер аскера си да набият затворниците. Но едни казуват, че писмо му пристигнало със заповед да остави Копривщица; а други казуват, че бимбашият си дал оставката, като видял толкова безчеловечие и приготовление за убийство. Как да е, вечерта по един часа престана пищението и затворницте се пуснаха.

1876. Мая 26. На утрешний ден пашата изпроводи в Пловдив колкото имаше новопоказани виновати в бунта, които беше изловил, и пойде с аскера си към Златица. Благодарение богу, че оста пак добрия бамбаши Рашид ефенди с аскера си (до 400 души) в Копривщица и жителите си поотдъхнаха от мъките и свободно оплакуваха жертвите си. Сега копривщени видяха и познаха себе голи и лишени от всякакво средство за препитание и турский нож на шията им. Глад и голяма сиромашия настана. Ако беше останало у някой сиромах нещо скрито от сребро или бакър, той го даваше с най-долня цена да купи няколко оки брашно за прехрана. Земеделци, пастири и скотовъдци сгърнаха ръце и чакат да им падне от небото. Който имаше стока да прехрани край себе и още пет-шест домочадия, той изгуби средство, за да храни само своето домочадие, и изпроводи децата си да просят по чуждите врати. Копривщица се облече в черно, пропадна и не може да дойде на първото си състояние довека... Ний сме длъжни да славим и да благодарим бога и неговата пречиста майка от сърце, защо тия с невидима сила покриха и увардиха отечеството ни от ножа и огъня. Наистина, за голямо чудо е как можа Копривщица да оцелее, за което се чудят и самите турци, които бяха обрекли това място с клетва на вечно опустошение... Ако европейците метнаха око към българский народ, на това стана причина лудостта, която направиха турците, та пустиха варварските си чети, башибозуци, и дадоха им воля да колят отред мало и голямо, мъжко и женско и да изгорят селата. Това събуди Европа... Да дойдем на приказката си.

1875. Юния 10. От изпроводените в София нашенци... едни изпроводиха в Пловдив на изпит, а осем души, които се обвиниха за убийство на циганите, се обесиха в София от правителството.

1875. Юния 23. Пристигна известие, че Сърбия се възбунтувала. Начена се сръбский бой. Бимбашият с аскера си се вдигна и остаха дa ни вардят заптиета. Вдигнала се и Черна гора.

1876. Юлия 1. Преминахме и юлия с грабителства добичета деня и нощя. Турците и черкезите не оставяха благоприятен случай от да пленят, що им се изпречи.

1876. Юлия 23. Правителството при обесванието много българи обвинени, обеси в Пловдив и от Копривщица поп Никола, Будин Цоко и Тодора Душанченина. Прати и под затвор седем души в Едрене, а кусурът остави в пловдивската темница. Също и в София колкото имаше затворници κοприщени, до 13 души, изпроводиха се в цариградските темници...

1876. Юлия 25. Почнаха да пущат някои от затворниците, които дохождаха с половина душа, като сянка. Дойдоха от английското посолство Беринг и други, които прегледваха по селата станалото. Англичаните върло се гневяха на турците за направеното им, а най-много за жителите на село Батак, които башибозуците бяха изклали до един — от дете годиначе до старица.

1876. Авг. 1. Дойдоха си мнозина пуснати затворници заедно със свещениците. Доходиха и американци в Копривщица Да изпитуват за станалото.

1876. Авг. 6. Пристигнаха в Копривщица и Блак бей с хаджи Иванчо ефенди от страна на правителството, за да се уверят за всичкото станало зло по селата. Копривщени им приказаха за всичките им страдания, както и за пленението на копривщките добичета и имоти и от това произлязлата голяма сиромашия и оскудност на жителите.

Подир няколко дни издаде се повеление от правителството да ходят копривщени по околните турски села и гдето намерят свое добиче, да си го вземат.

1876. Авг. 20. Няколко добичета много малко се намериха и взеха от други турски села, а от златишките села, Душанци, Лъжене, Пирдоп, Златица и проч., гдето се намеруваха, току-речи, три четвъртини от ограбените добичета, не дадоха ни едно добиче. Тамошните турци се подиграваха с правителствените заповеди и не ги припознаваха. Колкото пъти и да ходила копривщени, придружени със заптиета, да дирят, толкова пъти се връщаха биени, осакатени, съсипани до смърт от турците, дори и няколко души изсечени. Нека кажем само едно ходение от Копривщица за дирение добичета в Златишко, та нека разсъжда читателят и за другите.

1876. Септем. 5. Дойде висока заповед от правителството да отидат копривщени, придружени със заптиета, в Златишко и да си вземат познатите добичета. Сиромаси, зарадувани на това, събраха се мъже и жени повече от сто души и пойдоха в Душанци. Кога бяха стигнали в селото, излязнуват всичките турци, та ги нападнуват с ножеве и дърве, па ги бият и нараняват толкова, щото не оста човек без рана, синевици, осакатени, съсипани, с пробити глави. Всичките се върнаха така смазани. Някои от турците били облечени в женски дрехи да се не познаят. Двоица от копривщените, като били настрана от множеството, тях посекли и хвърлили по долищата, гдето им се намериха и костите. Това всичкото се яви на властите и царството, но никое удовлетворение се не даде...

Турците в Златишко, одързостени, че и правителството не може да им стори нищо, пак си почнаха грабителството дотолкова, щото през цяла зима нападнуваха нощя селото ни, обираха къщите и грабеха, гдето намерят добиче. Копривщени поискаха аскер от Пловдив. Аскер се изпроводи сто души, но златишките читаци следуваха пак нападания и грабителства в селото. Случвало се е, та нощя, кога нападнат читаците и селяните викат, аскерът застигне нападателите и запина с ръце от тях краденото. Аскерът хвърляше по някоя пушка на вятър да ги уплашат, но и тия с пушкание отговаряха и свободно си вървяха надире с плячката в ръцете им. Толкова се не бояха. Така си следуваха работите до пролет.⁷  И до днешний ден⁸ на мая грабителствата следуват, но веке почнаха скрито: сиреч или си начернюват лицата, или ги покриват с маска, па така вардят пътищата наоколо и обират, който замине. Най-много страда Копривщица от златишките турци, от душанчаните, лъженчаните и от черкезите. Тия са се заклели да нападат Копривщица, докле я довършат.

1877. Мая 30. Тук свършувам приказката за бунта. . .

*

1877. Април. Русия поиска олекчение в съдбата на българите. По нейно желание се състави европейска комисия в Цариград, за да наложат на Турция някои нови управления. Султанът, за да избегне от принуждения, обяви конституция. Русия, неблагодарена от тая стъпка, обяви война на Турция.

 

¹Черкезите най-много озлобляват християните: явно им вземат стоката, овци, говеда, коне и пр., обират, убиват, както им е воля. Турция прибра тия проклети варвари, само и само да държат в тежък ярем християните.

Тук е редът, мисля, да се поговори въобще и за турското отношение към християните.

Турците според отхраната и религията си естествено мразят християните и озлобляват ги, а въобще българите, които като прости и сиромаси не знаят и нямат сила по никакъв начин да се бранят от тях. Турците дори мислят, че изпълняват религиозна длъжност, когато озлобляват християнина, когото тия наричат гяур. Турската злоба към християните е толкова голяма, щото казуват, че коранът ги учил и обещавал голяма награда в рай на турчина, който убие сто гяура и ще се нарича светец (гази). Така ги насърчават и имамите им. Турчинът има простаго българина по-долен от добиче и мисли, че той му е даден от бога да му робува. По тая причина турчинът принуждава българина да му работи най-тежки работи без заплата (гария) и щото има у българина, то е турски имот. И така българинът се принуждава да оре, да жъне, да копае, да връше и проч. на турчина, а пък турчинът взема десяток на българина на пет едно; някогаш и по равно. Кога влезе турчин в българска къща, то е всичко негово: масло, сирене, мляко, кокошки, баници и проч., и най-после българинът да иде да спи при коня на турчина, а младата му жена или девойка да спи при агата. Правителството за очи много пъти дава заповеди на слугите си да не правят тия злоупотребления и да плащат, щото ядат в християнски къщи по селата, но тия заповеди остануват прах, от вятър носен. Ако се оплаче някой селянин на правителството, то повикува виновника да го мъмре, но при това му дава наставление да иде да улови тогова селянина и да го убие или да му строши костите от биение, каквото още веднъж да не смее селянин да иде да се оплакува от турчина. Правителството работи всичко за лице, а не за дело. То се държи за тия две често повтаряеми пословици: Таушяна кач, тазъйъ тут, и Буна бир капак. И така щеш гледаш пред правителството, че българинът всякогаж се наказува с различни мъки и смърт, а турчинът с ничто. Судията (кадия) дори ще научи турчина и на шер как да говори, за да се оправдае. Не постига време и хартия да се опишат турските злоупотребления.

Тук е ред да се поговори особено и за копривщкото тегло от страна на турците. Копривщени никак не можеха свободно да следуват търговиите си по външни места, без да не пострадат. Турците някогаж явно, а повечето пъти покрити с маски (сюрети), отвред ловяха търговци да ги обират; и който се опре или побегне, тия го или нараняваха, или убиваха. Това стануваше на всякоя страна от Копривщица. А в последните години, като оголяха много турците, то веке человеците не смееха и в гората за дърва да идат: защото турците им вземаха дрехите, хляба, брадвата, дори и въжа, цървули и каиши. Не смееха сиромаси да идат в гората да горят кюмюр или да секат кересте: защо като паднеха в турски ръце, не само се обираха от тях, но и страшно се мъчеха да казуват, ако имат негде пари скрити.

А пък за злоупотребленията на черкезите не постига ни мастило, ни хартия, ни време да се описуват. Тия варвари и мъчители на человечеството, щом се довлякоха и попълниха турска земя, правителството ни насили да им поклоним ниви, ливади, места, волове, кола и най-после и къщите да им направим. Но това всичкото тия проклетници заборавиха и почнаха да се обхождат и явно, и скрито с християнския имот като със свое притежание. Коне, овци, говеда и пр. бяха все техни. Кога им беше воля, дохождаха всред пладне и вземаха колкото им добичета потрябуват. Правителството не вземаше никакви мерки за повръщание на вземаното или за възбранение на останалото: а ако би някой повредил черкезина, той плащаше и с главата си. Черкезите от ден на ден повече и повече върлееха и грабеха всичко. Тия могат да се нарекат бич на человечеството. (Тази забележка е написана от Хр. Н. Пулеков на прилепен по-късно към дневника лист. — А. Е.)
²Сега требуваха пък гюллета и бомби. И то лесно се свърши. Спустиха се офицерите по къщите из селото и где намериха кантар, взеха му топуза и свърши се работата и с тая потреба.
³Някои пишат, че имало циганки обезчестени и убити заедно с циганчетата. Това е гнуснава лъжа и измислица.
⁴Видях в едно описание на бунта, че копривщените пушкали въз аскера и като видели, че не щат могат да стоят насреща, а тия изловили главатарите на комитета и предали ги на аскера. Това е гнуснава лъжа.
⁵На мая 7 през нощта валя сняг.
⁶Аз прочетох и във вестници, писани от пловдивските съдилищни изпитатели и от други наши противници, които казуват, че имало обезчестени в копривщкият бунт много турски и цигански жени и девойки, но това е измислица и гола лъжа.
⁷Срещу последните няколко изречения стоят в дневника дати: «1876 ноем., декем., 1877 ян. Февр. Март. Април.», както и една бележка на полето: «ходение с турци в Пловд. за пари».
⁸От това място, както и от няколко други изрази на Хр. В. Пулеков, «както изпосле се научихме» и пр., се вижда, че бележките му по въстанието в Копривщица, макар и да са писани във форма на дневник, са писани от него малко по-късно от описаните събития. От това място може да се предположи, че бележките му за въстанието са завършени на 30 май 1877 г.