Индекс на статията
Отон Иванов
Отон Иванов Хаджидинчов. (Роден в 1850 или 1852 г. в Пловдив; починал в 1934 г. във Варна.) Часовникар. Революционен деец, член на Пазарджишкия революционен комитет, участник в подготовката на Априлското въстание: организатор на революционни комитети и агитатор в Пазарджишко и Пловдивско, ръководител на тайната полиция, сподвижник на Георги Бенковски. Арестуван и заточен на о-в Кипър (1876—1878 г.). След Освобождението: служител, часовникар, участник в Съединисткото движение.
Публ. по: Иванoв, Отон. По революцията през 1876 г. — Странджа (Варна), 2, № 24, 25 и 29, 26 апр., 3 и 31 май 1898, с. 2. Друг вариант на спомените под заглавие «Бележки по пловдивските революционни събития» се съхранява в: НБКМ—БИА, ф. № 96, II А8547. Автогр. с маст. 8 л. 16 п. с. 34/21 см. Анот. в: AB. T. 2, с. 185; Опис на. . . с. 40.
ПО РЕВОЛЮЦИЯТА ПРЕЗ 1876 Г.
В началото на м. февруарий 1876 г. Петър Волов и Георги Бенковски пристигнаха в Тракия и в едно кратко време, кое задружно, кое отделно, посетиха всичките градове, паланки и някои по-големи села в Пловдивско и Татарпазарджишко и съставиха революционни комитети. След това Волов остана да действа в Пловдивский окръг, а Бенковски в Татарпазарджишкий. Волов взе зa помощници: T. Л. Каблешков и Захарий Стоянов. На Каблешкова остави да приготви Копривщица, 3. Стоянова прати по родопските села, а Волов остана да действа в Карлово, Калофер, Сопот и пр. Дотогава Каблешков бе началник на беловската железнопътна станция, а 3. Стоянов бе служащ по същата линия.
Да видим сега как действаше Бенковски в Татарпазарджишкий окръг, гдето станаха най-големите кръвопролития.
Бенковски при съставянието на комитетите гледаше да се състоят не само от учители и интелигентни младежи, а да бъдат смес: от хора интелигентни, от хора еснафлии и от хора недоволни от положението си, които всякога очакват щастието си от бъркотии. Гдето не сполучваше първоначално да състави от такъв смес комитет... Бенковски съставляваше комитет само от интелигенцията, но под разни предлози той се запознаваше чрез интелигенцията с другите два класа хора, на които отделно откриваше тайната... След това създаваше такива обстоятелства, чрез които, против волята на интелигенцията, запознаваше [я] с другите две класи, че бъркат еднаква каша, и по тоя начин сливаше учителите с пъдарите и чорбаджиите с ратаите, след което сливание интелигенцията и по-влиятелните съзаклятници не можеха веч да пасуват и бездействат, защото знаеха, че в случай че не стане въстание, никой не можеше веч се укри. Затова усилваха се приготовленията, за да може въстанието да стане по- скоро. Но понеже усилните приготовления не можеше да се укрият от туркофилите предатели, при това още и някои богаташи отказваха да дават повечко пари за оръжие, Бенковски възложи мен да устроя комитетска полиция от хора хайдути и нехранимайковци, но патриоти, чрез които по разни заплашителни начини заставляваха се упорствующите богаташи да дават пари и се обуздаваха предателите да не смеят да предават. За усилванието на приготовленията и обуздаванието на предателите спомогна и следующето, съвършено непредполагаемо обстоятелство: турците, като усетили, че българите се приготовляват, почнаха и те да се приготовляват. Това тяхно приготовление вдъхна страх у българите, особено у непосветените в тайната, и почти всички българи почнаха да дирят и купуват оръжие. Понеже тоя страх улесни задачата на комитетите по събирание пари за оръжие, то за да се усили повече тоя благоприятен страх, комитетската полиция, преоблечена в турски дрехи, извърши няколко нощни нападения (басканлъци) в няколко туркофилски къщи, щото и най-върлите туркофили почнаха да пропагандират, че щяло нещо да стане, та трябвало всеки да се поприготви за самозащита; но не за против царщината.
При това положение на работите, не помня на кое число през март, достигна страшната вест, че софийский апостол Славков се уловил от властите и бил под следствие в София. Тая страшна вест по всичките революционни окръзи причини застой на приготовленията, а пък, напротив, Бенковски се възползва от тоя случай още повече да усили приготовленията и ето как: щом получи известието за улавянието на Славкова, свика събрание в Панагюрище от всичките градове, паланки и по-големи села и от Пловдивский окръг (на което Волов не можеше да се противи), в което събрание, след като обясни на делегатите, че няма опасност от улавянието на Славкова, защото той нищо не бил изказал и щял да бъде предаден на руский консул като руски поданик (което и стана после), предложи на делегатите всеки да доложи за положението на приготовленията, като зададе най-напред въпрос на панагюрските делегати и на поп Груйо от с. Бъта, които Бенковски предварително бил приготвил да представят всичко преувеличено, за да се насърчели другите делегати. Панагюрските делегати и поп Груйо, едно, за да насърчат, а, друго, за да се похвалят, представиха Панагюрище и околността като непобедим военен стан и прибавиха още, че те веч и черешови топове са приготвили. Другите делегати, като чуха, че хората и черешови топове са приготвили, за да си не нанесат укор за бездейственост, всеки с преувеличение представи положението на приготовленията, вследствие което взаимно излъгвание всички дойдоха до убеждение, че въстанието може веч да се провъзгласи, ако и по другите окръзи е така приготвено. Бенковски, за да усили още повече куражът им, прочете им едни насърчителни писма, получени от другите апостоли (за такивато фалшифицирани писма ще обясня по-долу) и доколкото помня, в писмото от търновский апостол се казваше, че само в Търново и в околността имало приготвени и 900 конници.
От тия благоприятни новини делегатите не само чрезмерно се насърчиха, но гледаха и по-скоро да се завърнат да усилят още повече приготовленията, за да не останат посрамени. При такова настроение на делегатите Бенковски предложи да се начертае един привременен план, за в случай че властта почне да лови някои съзаклятници, да се провъзгласи въстанието, за да не би да се арестуват и обесят по-главните дейци и всичко се уничтожи, като във време на Левски след Арабаконашкото приключение. Кой от делегатите можеше да се обяви против това предложение, когато всички знаеха, че в случай на издайничество първо те ще бъдат обесени. Вторий ден написа се и подписа се от делегатите горе-долу следующий протокол:
1) В случай че властта почне да лови някои съзаклятници в някой град или село, местните съзаклятници ще ги защитят с оръжие и ще се провъзгласи въстание в тия местности, за което веднага ще се съобщи в Панагюрище на апостола, който тутакси ще разпореди да въстанат навсякъде и ще съобщи на другите апостоли за провъзгласявание всеобщо въстание.
2) Всичките полски градове и села, както и горските дребни села ще се сгрупират в ближните балкански градове: Перущица, Брацигово, Батак, Панагюрище, Копривщица и Клисура. А после центрове ще бъдат: в Родопите — Батак, а в Средня гора — Панагюрище.
3) Градовете Одрин, Пловдив и Т. Пазарджик ще се изгорят и железопътната линия ще се разруши на няколко места от Одрин до Белово. За подпалванието на Одрин и Пловдив и разкъсванието на железнопътната линия ще се пратят от апостолите предварително хора, а Пазарджик ще се нападне и подпали от една чета, предводима от Бенковски.
4) Бенковски се задължава по-скоро да пише да додат приготвените за предводители хора, да бъдат готови в центровете.
5) Да се избере общ касиер, комуто да се предадат събраните суми за пушки и да идат по-скоро хора да купят и пренесат пазарените румънски бракувани военни пушки.
След подписванието на тоя протокол избра се за общ касиер панагюреца Симеон х. Кирилов и се реши тоя привременен план само делегатите да го знаят, а приложението му в действие [да] стане само в случай на крайна нужда. След това делегатите, като пак се взаимно лъгаха по положението на приготовленията и Бенковски като им дръпна една бенковска реч, те се разотидоха дотолкоз насърчени, щото щом се завърнаха на местата си, приготовленията се усилиха до неимоверност, почна се дяланието на черешовите топове и с нетърпение се очакваха само бракуваните румънски военни пушки и денят на въстанието...
Бенковски за усилванието на приготовленията употребяваше в кореспонденцията един фалш, който употребяваха после и другите апостоли, но не можеха да произведат изискуемия резултат. Бенковски изискваше от другите апостоли да му пишат по две писма, гудени в един плик. В едното писмо, написано на синкава книга, да се пише същинското положение на приготовленията, а в другото, написано на бяла книга, да се пише, че приготовленията в техните окръзи са най-успешни. При получаванието на пакетите от другите апостоли той нарочно диреше случай да ги отвори пред някои по-видни съзаклятници, пред които измъкваше из плика само бялото писмо и като пред доверени лица четеше с глас и почваше да кастри, че те всичко бабешки вършат и един ден ще бъдат посрамени пред другите окръзи. Тая фалшификация напоследък панагюрския комитет я узна и предложи на Бенковски да се отварят от комитета получените от другите апостоли писма. Но Бенковски по никакъв начин не се съгласи на това и панагюрский комитет, като се убеди, че той, Бенковски, иска да ги води като слепци, реши да се убие Бенковски, но приготовленията за въстанието да не се прекратят, защото и не можеха да се прекратят. Това ужасно решение би се изпълнило, ако Бенковски бе поставен, като други някои апостоли, под влиянието и защитата на местните комитети. Но Бенковски в това време бе веч диктатор за всичко и постоянно се конвоираше от десетина верни нему, с които много по-лесно той можеше да смаже някои от членовете на панагюрския комитет, отколкото те него. Затова не можа да се изпълни това ужасно решение.
Ето как действаше Бенковски в Т. Пазарджишкий и част в Пловдивский окръг, та въстанаха всичките градове и села като един човек и всъде бликна огън и кръв, което не можа да извърши никой друг апостол.
