Възраждане

 

Йордан Ненов

 

ЙОРДАН НЕНОВ ЙОРДАНОВ. (Роден в 1825 г. в с. Райновци (Старо бърдо), махала към общината Тодювци, Великотърновско; починал в 1903 г. в Пазарджик.) Учител и книжовник през Възраждането. Член на частния революционен комитет в с. Голямо Белово. Участник в Априлското въстание. По време на Руско-турската война (1877—1878 г.) е заточен в Айдън, Турция. След Освобождението — административен служител.

Публ. по ръкопис съхраняван в: НА БАН, ф. № 1к, оп. 2, арх. ед. 1411, л. 1366—1374. Преп. с маст., 9 л. 9 п. с. 34/21 см. Пълният текст на ръкописа е: «Описание от учителя Йордан Ненов на всички страдания и мъки, които както той, така и всички белйовци затворници са претеглили през Априлското въстание.»

В НБКМ—БИА, ф. № 398, арх. ед. 1, л. 1—70 се съхранява вариант на спомените му, озаглавени: «Юрдан Ненов разказва на семейството си за родословието, живота и делата на своите прадеди, за своето местожителство и преследване в г. Татар Пазарджик от 1845 до 1885 г. в разкази на брой 26.» В тях има сведения и за участието му в Априлското въстание, арестуването и задържането му в Пазарджишкия, Пловдивския и Софийския затвор и др.

 

ПИСМО ИЗ БЪЛГАРИЯ ОТ ЕДИН ЗАТВОРНИК

 

По причина на известните пролетошни приключения, като се изгори Белювската станция (отстояща 3/4 от часа от селото), двадесет души белювски първенци се призоваха от един стотник на Саранбейската станция, гдето донесоха и предадоха всичкото селско оръжие.

Между тия първенци бяха двама свещеника и един учител на име Ю. Ненов, лице запознато на българската публика поради 36-годишното си учителствуване по разни места в отечеството ни България.

Аз, един от тях, заробен от дружина, като очевидец, свидетел на всички мъки, биения и тримесечен затвор, които невинно се нанесоха с най-немилостива безчеловечност на нас, особно на уч. Ю. Ненова, ограничавам се да дам писмено изложение на неговото страдание.

Като пристигнахме на Саранбейската станция и предадохме по заповед събраното от село оръжие, на мръкване, часът по един, извързаха ни всички; двамата свещеника окачиха на един стълб, обесени за шията, като сключиха главите им между две дъски, а ръцете им разпнаха на по едно дърво и ги притегнаха силно с увиване на въже около тях, тялото им от време на време пареха със запален фосфор; вместо вода войскарите препикаваха устата им; така те горките пренощуваха тая нощ!!

Бедният учител се предаде на двама войни, които силно притегнато вързаха главата му между кълките и цяла нощ го мъчиха с биене и безсъние. На заранта обраха всички пари, количество до 4000 гроша, що имахме у нас, и не ни оставиха счупена пара!

Часът на осем през деня, между двесте души войници, вързани до сключване рамената ни с няколко още селяни от околните села, закараха ни за един и половина часа в Пазарджик все търчешком; защото тоя път обикновено е разстояние до четири часа.

На половина път, един старец, 70-годишен, на име Петър Радулов, белювец падна полумъртъв, а с няколко удари от дипчици предаде богу душа.

Уч. Ю. Ненов, измъчен от глад, изяжда и силен бой, едвам можа да пристигне до града; там на моста падна като мъртъв; войните, като го имаха за умрял, разграбиха му облеклото и го оставиха на една риза и бели гащи.

Повлякоха го по калдъръма за нозете, а главата му се биеше по каменето; после го нарамиха на двама от вързаните да го носят и така ни заведоха на конака на първия тукашен първенец турчин Али бей.

Тук нас най-зле биха и мъчиха, а уч. Ю. Ненов с ритници го повалиха в един гьол, гдето се къпят патиците на бея!

Оттука с нас заедно, него на едно тезгере, закараха ни в правителствения конак!

Посрещнаха ни ония бесни заптиета с дреновици тояги: бой! бой! до съсипване.

Едни от нас навързаха в тежки железни вериги; други окачиха да висят; а горкия учител хвърлиха в нуждника, уж като пиян да изтрезнее!!!

Там той се държа повече от четири часа; оттам го изхвърлиха като мъртвец в кокошарника, гдето на открито небе, на една риза и гащи, измокрен, оцапан, е пренощувал!?

И на утрешния ден по пладне, всички възчудени на божия промисъл, видяхме го жив! Но, какъв? — Цял в кърви, обезобразен в рани, месата му по кълките разцветени, та дори и костите му се провиждаха.

На вечерта го затвориха при нас в тъмницата, гдето едвам се вмещават 25 души; а ние бяхме натрупани един връз други 73 души! — Смрад, воня, задух, дори и муха не можеше да живее между нас!

С големи мъки боледува горкият цели два месеца.

Тука лежахме затворени 14 дни; на всяко пущане повън заран и вечер, се подновяваха и биенията ни с най-люта и зверска ярост от заптиетата.

От тия тъмници, за по-голямо наказание, вързани в тежки железни вериги, гдето уч. Ю. Ненов беше начело, прекараха ни в Куршюмли хан; затвориха ни в най-нечисти и задушни хамбари, и влажни магази. Тука нощя, деня по ред, по ред изваждаха свещениците, учителите и по-личните лица, та ни биеха с дебели тояги!

След два дни една заран рано без никакво предизвестие 419 души, половината вързани в тежки железни вериги, стотина души в белезници, а осталите във въжя по четири-пет души наедно, поведоха ни за в Пловдив.

Яростните удари с дипчици и тояги за в угода на турците, туркините, турчетата и циганите, хвърляне на камъни връз нас като град, жаловитите плачове, лелекания и охкания от нас вързаните. Те изгасиха вече у нас всяка надежда за живот!

Шест часа път от Пазарджик до Пловдив беше път пъклен за нас! Пари, по-хубави дрехи и обуща се ограбиха от нас. Босите ни нозе от насипания пясък по шосето се нацепиха и нарязаха като с остри бръсначи.

Уч. Ю. Ненов 55-годишен старец на половината път падна полумъртъв, когото натовариха на кола, нарочно доведени за натоварването на девет души мъртъвци, умъртвени от бой и жажда, и двадесетина други полумъртви.

Гладни, жадни, съсипани, прималели, доближихме до Пловдив!

Тука извън града ни посрещна всичкият почти от тоя град турски и цигански свят, за жалост се намериха и няколко наши братя християни гърци!

За добре дошли камъни се сипваха връз нас като град; викове, псувни, хули с плюене заедно цепеха въздуха.

Солдатите с удряне и мушкане от дипчици вкараха ни в определеното място за затвор в яхъра на Панаир хан.

Не е мъчно да си въобрази человек за състоянието ни тука: 410 души на едно място, голата влажна земя, на която лежахме, нечистият въздух с нечистите животинки бяха денонощните наши мъчители в това тъмно и смрадно наше жилище!

Болести прилепчиви се появиха почти у всички ни: сърцебол, кашлица, дизентерия, сипаница, тиф, от които последната повали и заведе до 7—8 жертви без време в гроба!

В тоя хан от разни места имаше още и други затворници до 800 души!

След три дни от затварянето ни, посети ни градският доктор Г. Владо; в същия час той извади до 20 души болници из яхъра, между които беше и уч. Ю. Ненов със сина си Владимир, момък 20-годишен.

Доктор Владо, ако и родом погърчен влах, наистина беше ангел утешител за всичките затворници!

За неговото старателно лекуване още и на бедните болници с пари помагание, оставаме му крайно признателни; бог да го възнагради!!! ...

Докторът при всяко посещение се придружаваше от един чаушин, който знаеше гръцки и български; и така не беше възможно да се пооплачат нещо затворниците.

Благодарение на уч. Ю. Неновия син Владимир, диктуван от баща си, можеше да представя на доктора по френски всички мъки и теглила на затворниците, гдето от ден на ден чрез посредничеството на тоя ангел утешител, положението на затворниците се улучшаваше!

Турската спекулация и злоупотребления и тука не оста без успех; чауши, онбашии всеки ден налагаха нови данъци, за да обират парите от затворниците: пари за вода, откуп с пари да се изваждат затворници из яхъра по стаите, а които не плащаха, ако и чрез доктора извадени, пак се повръщаха в яхъра!

От по-възможните зимаха на седмицата по една турска лира и по-малко от 20 гроша от никого не приемаха! Който иска да не живее в яхъра, принуден беше да се прехранва само с хлебец и водица, току да спестява по 20 гроша на неделята за чаушина!

На свещениците, учителите и по-личните лица беше определена длъжност всякой ден метенето на двора, чистенето и миенето нуждниците!

В такова положение преживяхме тука цели 45 дни!

На 1-ви юли рано пак без никакво предизвестие прочете се протоколът на 88 души, белювци, ветренци, сантовци, семчиновци, варваряни и пятмина пазарджичане, между които беше и уч. Ю. Ненов със сина си Владимир.

Тези 88 души пак ни навързаха по четворица-пятмина на едно въже.

Уч. Ю. Ненов със сина си, който беше едвам преболял от сипаницата, още с пятмина други много болни и слаби изпросиха кола да се возят, и пак вързани.

Събраха всичкото си имущество 42 гроша и ги дадоха на стотника за кирия.

Вместо на конска кола, натовариха ги на биволска на един въоръжен башибозук турчин.

Биянията, мушканиците, недаване вода, ни почивка пак се подновиха с по-голяма ярост и немилост, с които се доведохме от Пазарджик.

На горкия учител и на сина му пак нови мъки: арабаджията изважда гол нож в колата изобира ги, съблача им горните дрехи, събува им обущата; и това го направи пред очите на двама юзбашии и двеста падишахови войници. Най-сетне сваля ги и от колата и си отива. Това стана на два часа разстояние от Пловдив.

Уч. Ю. Ненов с болната си дружина гологлав, без горни дрехи, пак пеши с боси нозе, доведе се с всички нас заедно в Пазарджик!

Какво е било това шестчасово пътуване, всякой може да заключи от петимата паднали мъртъвци, хора млади и най-здрави!

Тях погребаха в Пазарджишките гробища. Те по име са тези: Георги Павлов, Дончо Димитров, Коста Илюв, белювски първенци; поп Димитър Лютаков от Ветрен, Иван Семчиновец.

Доказа се за тях, че при погребението им се открило, какво за по-скорошно умъртвяване били стискани в срамните уди; а пък на п. Димитра била оскубана брадата и главата му пробита отзад в тила.

В тукашните тъмници престояхме един ден и на другия пак вързани се поведохме за в София.

Вечерта пред тръгване разчу се глас, че уч. Ю. Ненов със сина си не щат да ги карат с нас в София; горката му съпруга с четири дребни дечица била уж измолила Али бея, който клетвено я убедил, че ще ги освободи, както й бил обещал и от Пловдив още! На заранта още два часа пред съмнуване, види се нарочно, откараха и тях заедно с нас.

Нека читателят си въобрази: юлската жега, 12 часа път до Ихтиман, пеши, с издути от връзване ръце, жаждата, глада, че цял ден троха хлебец не хапнахме! БиенИята още по-зверски от първите!

Каква друга сила е могла да ни запази живи? Ако не сам бог?!

Досред път паднаха мъртви трима души, а именно: Георги Фабриката, Коце поп Илчов — белювски първенци и един черногорец на име Георгий, от три години работник на Хиршевата компания в Семчиново.

Тези клетници нарочно се избиха от солдатите, както и другите, по наущение от Пазарджик. Тях погребаха в Ихтиман.

Уч. Ю. Ненов, който вече съвсем запря на пътя, с плачевни молби молеше да го качат на колата, доведени за мъртъвците; но на вместо милост да сторят, съсипаха го горкия с бой! Как оживя тоя злочест страдалец, на всички ни беше едно чудо!?

На мръкване вече влязохме в Ихтиман, измокрени, окаляни до уши; защото три часа до Ихтиман валя ни силен дъжд; благо-дарение на него, като на прохлада, пратена нам от небето, та не умря никой!

Тука пренощувахме в най-мръсни и нечисти тъмници, неотвързани.

На утрото още преди слънце предадохме се на заптиетата и башибозуците да ни затегнат въжата по-стегнато, а войниците стояха вън на пътя, та ни чакаха!

Тука беше зрелище на такава дива зверска лудост и фанатизъм, щото человеческий ум не е в състояние да си го въобрази!!!

Въжата се притягаха като на денкове, с крак подпира те откъм гърба; вместо с тояги, биеха ни със суровици от дръвника! Виковете и плачовете ни се чуваха до небеса!

Горките четворица свещеници и уч. Ю. Ненов паднаха като мъртви на земята! И не можеха стана, ако стотникът не беше заповядал да им се поотслабят въжата и да ги качат на кола. Но догде да се качат вързани пятмина на едно въже, солдатите се изпреварваха един през друг да ги удрят с дипчици!

На край града чакаше ни друго по-голямо изкушение от това: една многобройна сган от цигани; едни с кости от умрели животни; други с топове; трети с голи ножове припкаха след нас, та ни удряха, като им се отстъпи място от солдатите; и това изпращане трая до 1/4 час извън града.

И тоя ден гладни, защото вечерта бяха ни дали само по един хляб, жадни, на мръкване с обикновените боеве, пристигнахме в София!

Из сичкия почти тоя път ни придружаваше австрийския в София консул с мадамата си заедно; нека поне те бъдат свидетели на нашите неописани страдания!

Тук в София 80 души ни затвориха в кашлъта; пак измокрени, защото близо 4 часа до града ни валя по-силен дъжд от вчерашния, неотвързани преспахме тая нощ.

На утрото по обяд ни отвързаха и дадоха ни хляб, а вода 38 цели часове ни не дадоха; с плачевни молби молехме за водица, а отговорът от стражарите беше: «пикайте, та пийте!» — езиците ни задебеляха, та не можехме даже да се разговаряме! За една паничка вода и пет гроша давахме, пак не бе възможно да си изискаме.

Такожде и 38 часове за повън не ни пуснаха, разкъртихме дъските на дюшемето по кьошетата и там се разхождахме повън.

Тъмницата ни, която е била жилище за войни, имаше шест прозореца джамлии, но нам се отваряха само тритях, и то по единът капак на джамовете.

Вкисналите от мокрота на нас дрехи, вмирисаните разранени нозе, задушливият въздух, ходенето по себе внетре издаваха една задушлива воня, щото дишането ни се затъкваше.

Стражарите пред прозорците на два разкрача стояха надалеч с превързани кърпи на носа! Нека читателят си въобрази внетре що е било! Дори на четвъртия ден подишахме чист и пресен въздух, като ни разходиха по вън и ни дадоха вода.

Трима примрели извадиха на болница, от които един момък белювец умря.

След малко дни при нас 80 души затвориха още 41 человека от Малешево (Струмническнй каймакамлък). Мястото можеше свободно да събере до 30 души.

Освен чер хлебец и вода друго за ядене не ни се даваше. Изпросихме от чаушина с голям рушвет да ни купува сирене или друго ястие, но той ни купуваше най-лошото и вонливото сирене, на тегло ексик и с цена четири пъти по-скъпо!!

В горния кат над нас живееха солдати, те често оросяваха и нас, и мястото ни с разливане помия и вода, щото бяхме принудени по цял ден да стоим прави.

От нас немощни и побледнели всякой ден изваждаха по 20— 30 души да метем, чистим и мием къшлата, придружавани с биения от дипчици и тояги.

Оттука ни преместиха в друг затвор не по-широк от първия; тука дюшемето беше гола влажна земя; без никакви прозорци, но благодарение, че нямаше таван, та през покрива дишахме по- чист въздух от първия.

Една заран четворицата малешеевски свещеници, именно: двамата п. Стойновци, п. Иван и п. Стоян; и двамата с нас свещеници: п. Михал белювский и п. Петра семчиновский извлякоха ги вън, като ги теглеха за брадите, а уч. Ю. Ненов с юмруци и тояги, та ги накараха първо да метат двора; после да изчистят и измият 16-тях нуждника, немиени и нечистени откак са направени. Уч. Ю. Ненов с п. Петра семчиновский чистеха смрадта с ръце, та го пущаха в дупката, защото и лопата не им даваха; а другите свещеници носеха вода, та ги миеха!!

Горките с плач додоха при нас, та всички ги оплакахме и извикахме: ох, боже! Живи ли бяхме да видим унизено до тая степен нашето свещенско и учителско съсловие!!!

На утрешния ден пак изкараха горкия уч. Ю. Ненов с четворица други, от които бях и аз единът.

Изкараха ни да метем пътя пред къшлата, а уч. Ю. Ненов още с едного накараха да вози сметта с ръчна кола вън на полето. Колко жално нещо един заслужил стар учител да се бие и мушка с дипчици като безсловесен вол да припка и вози колата! Два пъти кара колата и падна премалял; и пак с дипчици го изпратиха до затвора ни.

Съсипан от труд и мъка в тия два дена уч. Ю. Ненов падна зле болен! И надежда за неговия живот бяхме вече всички изгубили!

Божият промисъл, който не оставя да загине без неговата воля нито праховидната животинка, и тук явно подаде утеха и нова сила за живот на тоя отслабнал старец.

През него ден два часа току-речи пред мръкване възлюблената му сърцеболна съпруга г-жа Николина застигна от Пазарджик с писма до Пашата от Европейска някоя комисия! Тя, като Мария Магдалена, първо ни извика: «Радвайте се, всички ще се освободите!»

Ах, боже милостивий! — извикахме всички, нека бъде благословено това честито домочадие!
И така след една седмица на 31 юли вечерта се освободи уч. Ю. Ненов със сина си, с п. Михала белювский и 5-мина ветренци; а заранта на 1 август всички от къшлата, заедно с 200 души в конака затворници, се освободихме!

Голи, боси, неопрани, с разкъсани не дрехи, а парцали заведохме се на свещената Митрополия.

Народ чакаше да ни посрещне и всякой носеше връзка дрехи горни и долни, обуща да се преоблечем, а ядене се приготовляваше на три хана.

Възхищението на всички беше неописуемо.

Благодеянието и человеколюбието, що показа към затворниците софийският народ, незабравено щат захващат първо място в Отечествената ни история!

На злощастнаго уч. Ю. Ненова и друга не по-малка беда сполетяла и цялата му фамилия; ето как: след откарването на баща и син от Белюво, няколко солдати нападат фамилията му; един опрял пушката си в гърдите на съпругата му, други изобрали им всичко: дрехи, обуща, завивки, постилки, все що намерили; книгите му парцалосали; гердан жълтици само 4250 гроша.

И така днес, обрани, съблечени, се нуждаят и за насъщния хлебец!

Отнима му се и службата учителска, че уж като затварян бил компрометиран, без да има най-малка вина.

Бог всемилостив да им е помощник!