Индекс на статията
Димитър Коклев
ДИМИТЪР ПАВЛОВ КОКЛЕВ (КОКЛЬОВ) — ГАЙДАРДЖИЯТА. (Роден в 1830 в с. Мечка (дн. Оборище), Пазарджишко; починал в 1919 г. в с. Мечка.) Земеделец. Деец от национално-революционното движение: член на частния революционен комитет в с. Мечка, делегат на Оборище (посочено от него и Петър Г. Гребчов като най-подходяща местност за събранието на представителите от IV революционен окръг); сподвижник на Георги Бенковски; участник в Априлското въстание: в Хвърковатата чета на Бенковски, в сраженията при с. Петрич. Софийско и на Еледжик. Арестуван, лежал в Пазарджишкия и Пловдивския затвор. След Освобождението земеделец.
Публ. по ръкопис, съхраняван в: НБКМ—БИА, ф. № 93, il А 8914. Ориг. с маст. 4 л. 7 п. с. 34/21 см. Анот. в: AB. '?. 2, с. 183—184; ?пис н а... с. 46.
СВЕДЕНИЯ ОТ МЕЧЕНСКИЙ МЕСТЕН КОМИТЕТ ВЪВ ВРЕМЕ НА ВЪСТАНИЕТО ПРЕЗ 1876 г.
Днес на 8 февруарий 1876 г. Димитър Павлов Коклев, като си дойдох вечерта от работа, намирам в къщата си човек, пратен от гр. Панагюрище да ме повика, за да отида в Панагюрище, че ме вика Недко П. Стефанов, да ми каже нещо... Без да зная защо се повиквам, отидох в Панагюрище при П. Стефанов, който, без да се бави, разказа ми защо ме повиква; че апостола Бенковски бил дошъл в Панагюрище и проповядвал за въстание, та дали ще приема и аз... На радо сърце приех и се отправих за с. Баня, където се намираше апостола Бенковски, в дома на Стоян К[аралеев]. С условний знак «Наполион», който узнах от Панагюрище, влязох в къщата при Бенковски, с когото се запознах. Като ме разпита: «Приемаш ли калеската за кървава сватба», вечеряхме. Дохождат Атанас Калаян, поп Груйо, Бенковски [и с тях тримата се] отправихме за с. Мечка, през нощта срещу 10 февруарий... Слязохме в домът ми [аз], апостола Бенковски, Калаян, а поп Груйо отиде на училището, където квартируваше и по-преди. На 10-ий същи, сутринта, след отпуск на църквата, дохажда Панчо Георгиов, след него учителя Рад Генчов Гемиджийски, жител от гр. Панагюрище, учител в селото ни Мечка, заедно с поп Груйо, носящ със себе си епатрахила, кръста, като че ли ще светят вода за празника.
Двамата, Панчо и учителя, бяха повикани от свещеника, а след тях повикахме [още] двама, Петър Георгиов Тренчов, Стоян Оганчов Марински, на които Бенковски... разправи целта на дохожданието му и калеската за кървава сватба, което се прие от всички ни. Бенковски предложи да се закълнем, че ще бъдем верни и няма да издадем тайната никому, затова се сложи стара кругла софра, на която се оставиха кръст, леворвер и кама. Заклехме се всички за пазение тайната на святото дело от п. Груйо. Така на 10-ий съставихме пръв местен комитет в с. Мечка от лицата: Димитър Павлов Коклев, Петър Георгиов Тренчов, Панчо Георгиов, Рад Генчов Гемиджийски и Стоян Станчев Марински.
След съставяние на комитета, по поръка на Бенковски, члена от комитета Панчо Георгиов замина за с. Поибрене да предупреди тамошните познати за дохожданието на апостола Бенковски и се завърна заедно с жителя от същото село Рашко Н. Бояджийски, с когото задружно през нощта срещу 11 февруарий заведоха Бенковски в с. Поибрене. На 12-ий комитета има първото си заседание, с което реши, щото всякой от членовете да повери тайната на комитета на неговите познати приятели, в които има доверие, с предварителна клетва. По нямание свещеник комитета реши да се извършова клетвата в църквата, пред Христовата икона, от учителя Р. Гемиджиева. На другий ден комитета броеше повече от 13 души членове, а в продължение на един месец повечето от населението бяха веч членове на комитета. На 31 март, в сряда, през нощта срещу великий четвъртък, същата година стана общо заклятие на цялото село в църквата «Свето Преображение Христово», в присъствието на апостола Бенковски, който стоеше във владишкий трон, придружен от двама панагюрци, Стоян Пъков и Илия Яков. Обряда на клетвата се извърши от свещеника поп Груйо. След организацията на местний комитет Бенковски посещава няколко пъти селото ни, като е квартирувал в домовете на Димитър Коклев, Панчо Георгиов и Цвятко Георгиов. Целта на едно от дохожданията му през март бе да се организуват две чети от местните членове на комитета, всяка чета от по 20 души, под началството: I на Д. Коклева, a II на Делчо Уливера от с. Поибрене, които чети да преследват войниците, които са карали схванатий, ако помним добре, Славков, помощник на апостола Ст. Заимов. Назначението на едната чета е било да запази прохода Арабаконак, а другата — Марковата капия, откъдето се е предполагало, че ще бъде прекаран хванатий помощник апостол. Тези чети се организуваха само, но не се туриха и действие, защото сам Бенковски заяви, че хванатий е бил освободен от турските власти по застъпванието на тогавашний руски консул.
След общото заклятие комитета организува тайна полиция, състояща от най-младите и енергични членове на комитета, управлявана от тогавашний селски чорбаджия (кмет) Петко Стоянов Курев. Стотник на полицията бе Стайо Нейков Кацаров.
За приготовление на въстанието... комитета разпореди да се съберат изпомежду, от кого една, от кого по две овци, които се продадоха за 13 т. л. и внесоха в местний комитет. Лицето Димитър П. Коклев внесе 121/2т. лири, от които 6 даде в централний комитет в гр. Панагюрище, 2 т. л. в ръка на апостола Бенковски; Георги Панчов —- 1 1/2 т. л., Панчо Георгиов 2 1/2 т. л. Тези суми се употребиха за барут и куршуми. Местний комитет е купил само 2 пушки, защото повечето от членовете си имаха, а някои, които нямаха, те си набавиха сами, на свои частни средства, кой където намери. Сабли и ножове се набавиха в ишлика на Димитър П. Коклев, който по-отрано бе построил в двора си... а се правиха от майстора Никола Петков, поддържан от Коклева.
За да се намери място за събрание на представителите от разните местни комитети, да решат въпроса за въстанието, Бенковски повиква Д. Коклева в гр. Панагюрище и го попитал има ли някъде в меченската местност сгодно място, [където] да могат се съберат представителите. Коклев казал сгодно място за тази цел, мястото Оборище, което носи названието си, по предание, от старо време. [Мястото] се одобрило и от апостола Бенковски, който веднага заповядал на Коклева да приготви маса, столове за сядание. Коклев се завърна в с. Мечка, взема черковната маса, лицата Петър Г. Грепчов, Цвятко Стоянов Марински и други и заедно с тях отидоха на мястото Оборище, където от самите буки подготвиха удобства за сядание...
На 20 април 1876 г. часа около 5 по европейски по пладне дохожда от гр. Панагюрище жителя от с. Поибрене Андон Дзяпков и явява на члена от комитета Панчо Георгиов, че в Панагюрище въстанието е провъзгласено. Местний комитет се събра и провъзгласи въстанието у нас, часа в 7, същий ден. Най-напред се зе решение да се убие куруджията Вайсал, когото изведохме на края от селото и го заклахме. Населението не се е пренасяло в ни един пункт. Пред потушаванието въстанието населението, жени, деца и старите, хора и от двата пола, избягаха в гората.
На 20 същий, часа в 11, Бенковски пристигна от гр. Панагюрище с неколцина, байрак в ръка, пеящец: «Не щем ни богатства, ни пари», посрещнат от комитета и няколко стари бабички със здравец в ръка. Тук Бенковски направи разпореждание, така щото едни изпрати на шосето Панагюрище — Пазарджик, които, между селата Баня — Бъта, убиха няколко души турци, други в Панагюрище, а някои зема със себе си и отиде да заобиколи селата Петрич, Поибрене и Мухово.
Никаква битка в селото не сме имали с редовната турска войска, нито пък с башибозуци и черкези. Зимали сме участие в битката с черкезите над с. Петрич... в четата на Бенковски, в която бе Д. Коклев, Георги Ст. Кръбанов, Цвятко Ст. Марински и други. Заминахме с Бенковски за Еледжик, селата Сестримо, Белово, гдето изгорихме Беловската станция, убихме няколко турски войници на станцията и земахме няколко души арвате (хървати) от станцията.
От Белово върнахме се в Еледжик. Панагюрище се разби от Афус паша. От Еледжик преминахме на Сивата грамада, където по поръка на Бенковски, Димитър Коклев и Георги Ст. Кръбанов изкарахме от с. Мечка в Сивата грамада една бурилка вино и една [бурилка] ракия и един кон хляб. Турските войски потеглиха за с. Мечка, запалиха селото, състоящо от 120 къщи за живеение, освен плевни и отлукхани, църквата... и училището. После броехме изгорели къщи около 30. Грабеж ставаше на покъщнина там, където се намереше неизкарана. Убийства нема, защото, както казахме по-рано, населението бе избягало в гората, та не го намериха. От Сивата грамада Бенковски, като гледаше горението на селата, каза: «Сега дори земах ръждивий маждрак, който бе заровен в земята от 500 г. и го забих на султана в гърдите; видите ли, каза той, какво горят селата, така гори сега на султана главата.»
Тук четата се намали, останахме само неколцина около Бенковски, между които Д. Коклев и Г. Кръбанов. Изпратихме Бенковски до над с. Петрич и се завърнахме за с. Мечка, а той не знаем за где. След потушавание въстанието ни поканиха да се приберем по местата си, че уж [ни] бил простил султана, но като излязохме на полето, турските башибозуци и черкези ни ограбиха всичката покъщнина и добитък. 16 коля с няколко семейства откараха в Панагюрище, на чадърите, които след два дена освободиха. След потушавание въстанието избити и обесени нямаме, а ловени и затваряни са Димитър Коклев, когото закараха и го затвориха в пловдивския тъмничен затвор, а след него затвориха в пловдивския затвор още лицата: Петко Стоянов Курев, Петър Гергиов Тренчов, Андрея Стоянов Кръбанов и Иван Филипов Думузчиев, които на 1 август освободиха.
