Възраждане

 

Христо Търнев

 

ХРИСТО ВАСИЛЕВ ТЪРНЕВ. (Роден в 1851 г. в Пловдив; починал в 1910 г. в Пловдив.) Деец от националноосвободителното движение: съмишленик на Васил Левски; един от основателите на революционната организация в Пловдив и член на частния революционен комитет там; участник в Априлското въстание: делегат на общото събрание в Оборище и водач на чета. След Освобождението е помощник кмет на Пловдив и народен представител; участвал в Съединението на България и в Сръбско-българската война (1885 г.).

Публ. по ръкопис, съхраняван в: НБКМ—БИА, кол. № 26, II А 8531. Ориг. с автогр. с маст. 4 л. 8 п. с. 34/21 см. Анот. в: AB. T. 2, с. 210; Oпис на... с. 80.

 

ПЪТУВАНИЕТО

НА ПЛОВДИВСКИЯ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

ХРИСТО В. ТЪРНЕВ ОТ Г. ПЛОВДИВ

ЗА СВЯТОТО МЯСТО ОБОРИЩЕ

ПРЕЗ 1876 ГОДИНА

 

На 10 април 1876 г. потеглих от г. Пловдив с каруцата на Дринов и пристигнах в г. Панагюрище в 81/2 часът ала франга. Слязох в хана на ханджията Найден Дринов, бивши съдия, а сега адвокат в г. Панагюрище; стоварих си багажа, който беше: револвери и патрони. Поръчах на ханджията да ми направи вечеря и приготви легло за спане.

След малко време дойдоха при мене двама млади хора заедно с ханджията, прибраха револверите и патроните и при това ми казаха: «С нас ще дойдеш, понеже те вика войводата Бенковски.» Беше почти тъмно, когато минахме панагюрските улици заедно с другарите. Застанах до една висока врата, потропахме, отговори ни се: «Кой иде и кои сте?» Другарите казаха: «Лозинка.» Отвори се малкото вратче, влязохме вътре в двора, пред нас застана човек въоръжен, който каза: «Вие (на Търнева) ще останете тук, а другите двама ще си отидат.» Ходейки из широкия двор, попитах: чия е тази къща. Отговори ми се: на Иван Джуджев. Достигнах до къщните врата, които моментално се отвориха, и аз стъпих в коридора. Пред мене до огнището стояха Захария Стоянов. Стоян Димитров от г. Т. Пазарджик (убиеца на бея). Същите ми отвориха друга врата и влязох при Бенковски, който ме прие любезно, ръкувахме се и ce целувахме уста в уста. Седнахме да беседуваме. При многото разговори той ми каза: «Бобеков готви против мене неприятности, но аз ще му дам да разбере.» Тъкмо в тази минута пристига и поп Груйо на рапорт пред войводата Бенковски, въоръжен с дълга сабя «касарица» и с два турски пищова, каза, че в Оборище представителите пристигат и аз свършвам моите приготовления, затова кажете ми кой ден «ще дойдете и вие». Бенковски му отговори: «Иди си с'богом, за моето дохождание аз ще ви съобщя по един стотник или юзбашия.»

Продължихме ние разговора си по разни въпроси, вечеряхме и после легнахме да спим, понеже беше късно.

Заранта се пренесохме в къщата на Георги Нейчев. Там намерихме Райна, която шиеше заедно с г-жа Нейчова главното, наречено «войводско» знаме. Даде ми се стая и там престояхме четири дни и четири нощи. Един стотник донесе писмо от Волов — между другото пишеше, че народните представители са пристигнали в Оборище от разни села, «всичко готово, дойдете».

На 15 априлий 1876 г. вечерта в 9 часа Бенковски, въоръжен с пушка винчестер или двуцевна, сабя и револвер, аз, Христо Търнев, с пушка иглинка, револвер и ятаган, с опинци и калпак на глава, заедно с нас стотникът и хайдут  Тодор от с. Радилово, наречен дядо Тодор, и шест души от тайната полиция излязохме от къщата и вървяхме по панагюрските улици, които богато се осветяваха от разкошно изгрялата месечина, а шумливите вадички из улиците даваха ек на нашето пътувание. Баби, невести и девойки плетяха чорапи пред вратите си, слушахме да казват: «Да живее свободна България, ето въоръжените момци», а пък други казваха: «Те ще станат причина да ни се изгори селото.» Побутнах Бенковски, казах му: «Слушаш ли какво говорят?» отговори ми: «Остави тия брантии.»

Излязохме из града и край пътя за Оборище срещна ни поп Груйо и каза на войводата: всичко е готово и благополучно, а той му отговори: хай да вървим.

Аз и Бенковски качихме дядо Тодора на нарочно приготвения кон и тръгнахме. Поп Груйо бе разпоредил, щото на няколко дървета по пътя за Оборище бяха окачени фенери, отгдето ще мине войводата. Пристигнахме благополучно и войводата бе посрещнат от почетен караул от 20 человека, които изпразниха ръждивите си пушки в знак на пристиганието му, а той ги поздрави: «Да живее България!» Ръкувахме се всички народни представители и седнахме на дъсчените столчета; пред нас имаше дъсчена маса, на която си стоварихме пушките за отпочивка. Около масата бяха апостолите революционери: Панайот Волов, Георги Икономов, с когото за пръв път се запознах, и от народните представители: пазарджишкият представител Соколов, перущенският — аптекарят [Васил Соколски], от Брацигово — Петлешков, и други. Почнахме да водим разговори, запознавание и пр.?

Бенковски, възхитен, като виждаше около себе си другарите си и народните представители, помоли Георги Икономов да попее. Икономов почна със своя висок и трептящ глас следующите песни:

Не щеме ний богатство,
не искаме ние пари,
но искаме свобода,
с човешки правдини.

Бе, народ поробен,
що си тъй заспал,
ил живот свободен
теб не ти е мил.

Дойде време, дойде час
иго да строшим.
Хайдем, хайдем, братя,
на бой да вървим.

Стига, стига толкоз
в робство да лежим.

Ох, не плачи, ох, не тъжи,
горо льо зелена,
по тебе ще пак да цъфтят
божури и лалета.
А ние ще се сберем
по-храбри момчета. . .

Икономов с изпяванието на тия три куплета въодушеви представители и караули и от нетърпение изгърмяха няколко ръждиви шишинета. Всичко утихна.

Става Волов и отваря заседанието, говори за целта на тяхното идвание в България, която е отчасти постигната, и в заключение поставя на масата протокол и поканва народните представители да го подпишат. Брациговският представител заедно с пловдивския представител поискаха да се прочете протоколът.

Става Бенковски, взима протокола и го прочита. С малко думи протоколът гласеше: че апостолите революционери Георги Бенковски, Панайот Волов и Георги Икономов са изпълнили своята мисия, т. е. в Четвърти панагюрски участък са приготвили въстанието и за оправдание искат да им се подпише протоколът. Мнозина от народните представители почнаха да негодуват, но след петчасово разисквание на въпроса протоколът се подписа: първо от пловдивския представител, татарпазарджишкия, брациговския, перущенския и след тях последваха другите представители. Волов предложи да се избират комисари за изработвание на въстаническия революционен устав. Събранието прие и с явно гласоподавание избра за такива (комисари): Панайот Волов, Георги Бенковски, Георги Икономов (апостолите революционери), а от народните представители: Христо Търнев, Соколов, Петлешков и Соколски — перущенския нар. представител. По предложението на Георги Икономов да се даде клетва за вярност, събранието прие и сред светото място Оборище, под високите буки, всичките народни представители със стотниците и хилядниците, кои вдигнали пушка, кои с револвери, кои с гола шашка, а апостолите кръстосали своите сабли, с молитва от свещеника — поп Груйо — дадоха вярната си клетва. На представителите се внуши, че след изработванието на устава ще им се съобщи за деня на въстанието, след което събранието се закри.

Направи се една малка закуска от приготовленията на поп Груйо и след двуденонощно стоение на Оборище всеки представител тръгна за своето местожителство. Апостолите се качиха на коне, други пеша — за Панагюрище. Аз, Христо Търнев, случайно останах най-назад и по пътя за Панагюрище застигнах народния представител Ненко Балдовченина, човек висок, с мургаво лице, въоръжен с пушка чифте и револвер. Вървейки, Ненко почна да говори против събранието, но аз се мъчих да го убедя -— обаче убежденията му бяха много твърди. Достигнахме край реката на Панагюрище и по един непростим начин той изчезна от лицето ми.

Беше се смръкнало и не ми беше възможно да търся тайната полиция, чрез познатите стотници, и да им ява за лошото намерение на Ненко Балдовченина. Непостигнал целта си, по мое желание, един момък ме заведе в къщата на Тома Георгиев, гдето останах да пренощувам.

Заранта станах и потърсих избраните си другари. Край къщата застана човек, на вратнята... който беше дошъл нарочно за мен. Заведе ме в къщата на стотника Стоян Пъков. Там намерих избраните си другари, измежду които стояха Тома Георгиев, секретарят на събранието, а до огнището Захари Стоянов и Стоян Пазарджиклията, които сегиз-тогиз варяха честите горчиви кафета на Бенковски.

Два дни и две нощи стояхме и при многото разисквания на въпросите се приемаха по настояванието на Георги Бенковски. След свършвание на устава подписа се от същите комисари. Постави се въпрос за деня на въстанието. Едни говориха за 23 април, а други за 1 май. Даде се на гласувание и се прие 1 май. Същевременно натовари се Панайот Волов и Тома Георгиев да съобщят на народните представители за деня на въстанието и да се съобщи на Ради Иванов в Ямбол, на Драгостинов в Сливен, на Стамболов в Търново и на Заимов във Враца също за деня на въстанието.

Приготвиха се четири писма, в които се съдържаше изработеното в Оборище: дадената клетва за народните представители, текстът на революционния устав и земеното решение за въстанието на първий май. Подписаха се от комисарите и се подпечатаха с народния революционен печат. Адресираха се: едно за Ради Иванов в Ямбол, второ за Драгостинов в Сливен, третото за Стамболов в Търново и четвъртото за Заимов във Враца. С тез писма се натовари комисарят Хр. Търнев да ги поднесе по принадлежност. Гореспоменатите писма не можаха да се дадат по принадлежност, тъй като внезапно бе нападнат Христо Търнев в Пловдив от турската полиция и въпросните писма, които бяха в къщата му, попаднаха в турски ръце.

8. XII. 1904 г. Пловдив