Възраждане

ОБШИРНО ОПИСАНИЕ НА СТРАДАНИЯТА И ПАТИЛАТА НА БЕЛЬОВЦИ И НА СВЕЩЕНИКА ИМ МИХАИЛ РАДУЛОВ СЛЕД АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И РАЗКАРВАНИЯТА ИМ ПО РАЗНИ ЗАТВОРИ

Публ. по ръкопис, съхраняван в:

НА БАН, ф. № 1 к, оп. 2, мрх. ед. 1411, л. 1213—1222. Преп. с маст., 10 л. 10 п. с. 34/21 см.

1 ноември 1876 г.

Село Голямо Белюво, 1876, май 5-и. В него ден додоха в селото ни от турското правителство проводени трима. Двоица християни и един турчин и показаха пусула, с която викат един свещеник и двама от чорбаджиите. При това отидоха заедно на Пазарджик и щом влезли в конака, бездруго ги турнаха в тъмницата и прикачиха им синджир на гушата. След три дена пристигна писмо, с което искат двайсет души именно да отидат на Сарам бей на станцията и да носят оръжието, колкото се намира у селяните ни: и бездруго тръгнахме низ селото и събрахме оръжието и го занесохме в същия ден на станцията, и там намерихме до триста души царски аскер, и дадохме оръжието на началника им. И в същия час почна да ни претърсва един по един за пари и ни взема шест хиляди гроша. И през нощта в един часа повика от затвора поп Мико, а ние слушахме от затвора писъка и плача на попа. И всичките плачехме. След един сахат повикаха и поп Михаил, и като отидоха при началника, видяха поп Мико да виси на въже като едва му досягат пръстите до земята, и трима войници го мъчеха страшно немилостиво. Заповяда началникът да ме разпнат на кръст, проснаха ме срещу поп Мико и почнаха немилостиво да ме мъчат: удряха ни с кондаците, мушеха ни със суаните, скубеха брадите, с игли дупчеха езиците, с огън ни палеха косите. И от многото мъки съм примрял и колко съм висял полумъртъв, не знам. Намерих се паднал под весилото и усетих, че ми пикат в устата. После свалиха поп Мико и той падна полумъртъв, после ни завлякоха в ариза при дружината, после заведоха Николчо поп Костадинов, мъчиха го, доде съмна. Като съмна на 10-ти, таман в понеделник от осем часа, като ни вързаха с въжета, по 6 души на въже, ни подкараха за Пазарджик. По пътя умря чичо ми Петраки. Убиха го с кондаците и го оставихме на чангарлии на караулницата. В един часа през нощта влезнахме в Пазарджик, боже мили, страшен лобут, доде влезохме в конака. Учителят Юрдан Ненов, гол, по риза и гащи, не сме видели с какви мъки е турнат в алето затворен. А назе, като зема аличаушът с няколко заптии, боже мили, неизказани мъки, синджир халки на шиите ни, белезници на ръцете до 13 дена, после като ни подкараха от тъмницата за в Куршум хан, доде отидохме дотам, що имаше в града турци и були, и цигани, биеха ни страшно; в тази същата нощ даут чаушът страшно немилостиво ни биеше и що ни бяха пратили парици от дома, кому лира, кому две — взема ни ги. Като ни подкараха за Филибе, турнаха ни по 8—10 души в синджири; 400 души бяхме. Вуйчо ми поп Георги не можа да ходи нито половин час — падна баялдисал от бой. Качиха го на кон напряко с корема връз самара, а по гърба го биеха с кондаците. Така до Пловдив, го закараха, пак душа му не излезе. И доде ни закараха до Пловдив, осем души от дружината ни убиха, а едного прободоха със сунгиите. От Захари Кеая от Панагюрище взеха много жълтици като беше умрял на Орта хан. И като седях затворен 15 дни в Пловдив, после ме подкараха за София. До Пазарджик с пампора нема лобут, но от Пазарджик нагоре, боже мили, като ме вързаха с въже за гушата, а ръцете в белигии, като ме изведоха от Пазарджик двама суварии конници, единият прикачи с коня и ме влачи с въжето, другият ме бие по гърба. На Тополница на бунара ме напоиха с вода, па ме трапиха на земята, един ме бие, а другият ми седнал на главата. Оттам нагоре колкото християни имаше по нивята, викаха ги да ме заплюват и да ме питат как отивам. Който ме не заплюва, биеха го. От село Бошуля нагоре ме предадоха на друг турчин елинерец. Заедно с них ме кара половин час, непрестанно ме биеше и съдеше. А като пойде да си иде турчинът, слязоха и двамата суварии от конето, та ме положиха на земята. Един ми седна на главата, а другият на нозете, а турчинът ме би, доде се насити. После си даде, та му целувах ръката, и си отиде. Малко по-горе, при асаръдере ни срещнаха цигани около стотина души. Като им кимнаха сувариите и като се струпаха на мене вейте да ме бият, аз примрях от бой. И там жънеха ветренци. Бай Стоян воденичарят ми донесе вода и се свестих и отидохме на Ветрен. Слава богу нема веке бой, като минах на ръцете на ихтиманските заптии, но като додохме близо до София, на Горубляне на хана, тамо, като ручахме, додоха 6 души софийски турци, написаха книга и ме караха да се подпиша, да хвърля вината на софийските чорбаджии. Аз като не пристанах да се подпиша, биха ме страшно немилостиво. Заедно с мене биха и турчина, що ме караше, защото не даде ключа да ми отключат ръцете — отидохме в София. Слава богу, що ме питаха, аз не знаех и ме върнаха пак в Пловдив, и ме турнаха пак в тъмната тъмница. Като свърших 20 дни, изкараха ме пак за София. Там на Панаир хан видях още нашенци. Изкараха още до 45 души, вързани с въжета, по 8 души наред. Всички ще ни подкарат за София. Бяхме 88 души, но най-много белювци. Тръгнахме от Пловдив за София, на м. юни 31 ден, като се промени аскерът на Орта хан; като ни земаха другите, що додоха от Пазарджик около 500 души аскер, като ни подкараха нагоре за Пазарджик, боже мили, страшен бой: боси и гологлави по онова слънце. Най-напред падна поп Димитър Лютаков от Ветрен от бой, падна и умря на часа. Малко по-горе убиха и Ване Атанасов и умря от село Семчиново (малко по-горе падна Дончо Димитраков от Белово на Ефстатия владиката брат му падна и умря) (малко по-горе падна Николчо Илов от село Белюво и умря в Пазарджик), (тамо падна и Георги Павлов от Белюво, от бой баялдиса и умря в Пазарджик), малко по-горе падна и поп Мико, но той остана жив. Умрелите се погребаха в Пазарджик на юли 30 ден. На втори ни подкараха за София към Ветрен. В 5 часа пристигнахме във Ветрен. При толкова бой и капка вода ни не дадоха. И като минахме Ветрен, почнаха пак да падат (тамо падна Джорджо. Той беше черногорец. Падна и дотрепаха го и умря); малко по-горе (падна Георги Стефанов от Белюво, дотрепаха го и умря). (Тамо падна и Николчо поп Илчов от Белюво, дотрепаха го и умря.) Тия тримата погребаха в Ихтиман. За един ден от Пазарджик до Ихтиман отидохме; като тръгнахме от Ихтиман много турци, а по-много цигани ни биеха кой с какво намереше, даже и кокали от добици вземаха — кой рог, кой ребро, кой челюст взел в ръката — биха ни немилостиво. И като ни заваля дъжд от Ихтиман до София, все ни вали, бяхме саде вода. И стигнахме за един ден от Ихтиман до София. Що ни караше аскерът, като додохме близо до София, много ни мъчиха за пари и като ни затвориха в София в къшлата, като бяхме мокри от дъжда, до три дни дрехите ни червясаха. Два дни не ни дадоха вода. За 3 дни хляб ни не дадоха, а вода който имаше пари купувахме си от аскера — една матара 1 грош. И като стояхме цял месец в затвора в София стигна телеграф и ни пущиха сите дружина (Санде Георгов от Белюво умря в стаането, защото беше много бит по пътя), а мене като бяха много клеветили турците, затова, като била дошла моята попадия в София и като чула, че щели да ме запрат, нема де да иде да ме моли, токмо при архимандрита Иаритона владишкия наместник, той ме избави от тъмниците софийски: аз поп Михаил Цветанов от Голямо Белюво.

Много още останаха затворени от различни села. Там остана и един нашенец на име Георги Петраков, обвинен за някакви причини, а той няма никаква вина: и сме поръчители сичките селяни. А старият хаджи поп Георги като го пуснаха още на Пловдив лежа болен 2 месеца у дома си, изгни му тялото, дето беше бит, умря на октомври 1-ви.

След отиванието на 20-те души на станциите на утрето, 9-ти май влизат 100 души башибозук в селото ни. А като дохаждали намират едного от селяните ни заедно с момчето му на 12 години и ги съсичат парче по парче. Тоя е човек на име Дамян Курта и син му. Те си отивали с воловете да си докарат дърва. Това като извършили, и додоха в селото. Сичките с голи ножове и оратуваха български, и казваха «батаченете изклахме, сега пък вас», псувайки — анасъна аврадана московлар гяурлар инзърлар, в същото време и биеха. Байрякът им побит всред селото. И заповядаха да им заколим 50 агнета и 50 кокошки, и 50 погачи, и 50 баници. Тия сичките станаха бездруго, наготвихме сичко и ядоха и тая вечер преспаха в селото низ къщята. На утрето казаха: «Сега ако дадете 50 меджидии не щем ви закача, ако не давате, ще ви изколим до един.» И ние, които ги посрещнахме около Юдуши, събрахме 2 хиляди гроша и ги дадохме с молене, и целувахме им ръката и кракато. Е слава богу, благодариха се и си отидоха. Те бяха сичките от чепинските села. След един сахат додоха други 60 души. Тия много безчеловечни, тутакси побиха байряка, почнаха да бият и обират каквото намираха—черги, бакъри, пари — и безчестиха младите булки. И нямаха време да ядат. Като додоха царски аскер около 3000 души, заобиколиха селото, а башибозукът излезе навън. Да кажем за башибозука първите 100-тях души. Те като излязоха, 2 часа разстояние от селото на запад в планината, дето ни пасяха говедата селски около 280 глави и 30 коня ергеле и хвъргат на пазача пушки, и той бега, слава богу неударен. Тия забират сичките айване и ги закараха, накъдето щели. И до днес ги няма. Ако употребихме сякакво средство и мазмата зимахме и от Филибе от пашата, та ходихме на Неврокоп и не препозна нищо. Ако и бяхме изпитали и видели де се намират айваните и не ги дадоха (да си додем на първото). Аскерът като заобиколи селото отдалеч, влизат 5 души не аскер. Тия бяха на име Сайт ага, който беше на френците гавазин, и неговият баща и евреинът Мошон, който и днеска е в селото ни манифактурджия, и Салим ага, който е и днеска бакалин в селото ни, и Ибраим ага, който ни е днеска пазач на селото, и селяните му плащат 1000 гроша месечина и се е условил за година време. Тия петимата казаха «елате долу под селото, вика ви пашата и миралая, сичките.» И ние тръгнахме, сичките отидохме. А като отивахме, то бяхме заобиколени от аскер, в същото време тия пипаха чистичко, като ни съблякоха дрехите, които бяха здрави, ги земаха, подобно и пари и останахме сичките почти по риза и по гащи. Пристигнахме при пашата, дето беше отправил, три топа зееха къде селото. А аскерът се налюха в селото; заедно с пашата и миралая и се въртяха до 4 сахата в селото и после излязоха. А при нас имаше около 500 души, сичките отправили пушките си в нас. В същото време чуваше се писък и плач низ селото, който можеше да се чуе до облаците. Сега почна командир паша да ни говори: «бре московлар, бре гяурлар ангърлар», псувайки и хули към светото причистение, и кръста, и вярата. Като приложи, видите ли топовето шинди сизи битир дим беиим русатъдъм варг, и кучетата да не остави. Тогава показа миралая една книга, в която писувало що има да дава селото ни царско даждие, именно 41 800 гроша, и прибави, че тия пари иска в един сахат, ако ли не можем ги даде в един сахат — каза: «Ето топовете, гидеорсонус ааа!...» Ние почнахме да се молим, да плачем и разправяхме защо чорбаджиите викаха и са на пазар, тук няма човек да разбира тая работа — «дай ни мухлет до утре и ще ги платим». Тутакси извика пашата Аршъ и аскера ни притисна на куп и до всякого опираше копие. А ние останахме нечувствени и полуживи. След около десет минути пак извика «бакян сизе ики сахат мухлет ха...» и спряха 8 души, показани от Сайт ага, и завлизахме в селото и намерихме сичките жени обезчестени, къщята прекопани и обрани. Неколцина имаше болни и тях били и обрали, от което на утрето умря Коце Раков. Той не беше болен за умиране, а те го принудиха с боя си. И една млада булка, Мария, жена на Тома х. Ангелов, като е прочута хубавица, посочена от шпионето, нея по-изкусно препипаха, после обезчестението! И като почнахме да събираме пари, носеха сякой що имал, особено жените, отчаяни, у която останало нещо запазено, носеха го сами.Те се събраха, като дадоха само двоица 155 лири, а до 41 800 гроша, другите бяха обеци, алтъни, гердани, нанизи, чепрази, гривни и различно сребро, то не може се оцени. Може човек да каже, че възлиза до 300—400 хиляди, и пак неизвестно. Защото има едни крият и не показват право, тоест смаляват, само да не носят име че имат. И като събрахме парите, завърнахме се при пашата под селото и показахме парите. Каза миралая «сандък боиле пара алмаз». А ние казахме, че ще ги дадем на сарафето и той замълча. В него време той заповяда да се събере аскерът накуп и додето се събра, мина се един сахат. В него време докараха 6 души сиромаси, които били близо до селото, кой си брал дърва, кой си пасал воловете, тутакси ги вързаха и ония, гореказани от Сайт ага, 8 души, сичките 14 души. А другите разпуснаха. И каза миралая: «сега земете тия пари двоица и да додете с нас да ги теслимите на сандъка и тутакси» тръгнаха. Сахатът беше около десет вечерта. И отидоха на Сараново. Тия башибозуци в него ден, що излязоха 60 души, тия се разпиляват по пашитните места, като и знаят стоката ни по кои се места намира, защото ни са комшии, защото и те бяха чепинци, и така забраха воловето, с които си работехме. Те са 60 чифта волове и 11 коне работни и 2 магарета и ги закараха. Додоха тия хора, кои са били пазачи, на речените айвани, та казаха и те бяха повечето деца от 10—11 години и тия, кое казало нещо, били ги и ги оставили, а на другите пазачи са тия 6-те души, дето ги аскерът докара, когато се връщали в село. И един утрепаха на име Пено Цурка. Децата като се пръснали да бягат, намерили го, отсечена му главата и кръвта още текла. А тия, що занесоха парите, дали на сарафето 300 гроша, та променили обеците и гърдането и ги теслимиле и си додоха. На 13 мая Кол Аасъ от сарановските станции пратил, та иска по име — 2 момчета. Михалаки Петров и Миялко Христов от 20 години възраст, едното беше годено и остана годеницата да плаче. И зима ги пазачът ни Ибриям ага и заведе на Сараново и ги предал на Кол Аасъ. През тая нощ ги посичат и двенките момченца. Тия невинни душици умряха си за права бога. А пазачът ни Ибриям ага, като се завърна на утрето от ка теслимил момчетата доде в селото ни и каза: «Много здраве от Кол Аасъ, утре ще ви доде на гости с триста души; да наготвите ручок.» И ние приготвихме агнета 30 печени, стари овни 6 за различни ястия, кокошки, баница, друго и от пиле мляко даже. И додоха, влязоха 100 души в селото, а двеста души пазеха около селото. Почнаха тутакси уж да сбират селянето, че ги вика Кол Аасъ и си обираха благородно, но по зло щастие не се задоволиха, че братето им бяха оставили твърде малко нещо. Но с една реч пак печелиха, а не загубиха. И като се сбраха, представиха се пред Кол Аасъ чапраз диван. И почна да бие немилостиво самичък и едного обеси и като се умори от да бие, заповяда на юсбашиите. Пак тия биеха и те като се умориха, пак почна той. И това следва 8 сахата непрестанно. И целта му беше да сбере изостаналото оръжие. И що намери — сичко 5 пищола непотребни и 9—10 ножа овчарски и две пушки още от дядо Адама. Не се познаваха, че са пушки, ала прости сопи, и отнесе се тъй скотски и зверски, и безчеловечно, и яде около един сахата вечерта. Избра си и 13 души, върза ги и излязоха сичките сахата на два, заведе и хорицата ни горе писани 13 души. На 17 того додоха пак 500 души аскер. Той беше много гладен за плячка. Като се пръснаха низ селото, от една къща излизат 10 души, влизат 20. Тия опустошиха, сичко, остахме веке голи къщи и едни душици в нас и голи и боси, гладни и жадни. Тая вечер преспаха на къщата на Тома х. Ангелов сичките. Тоя е момък, който споменахме за госпажата му прочутата хубавица, те като препоръчани, затова сичките там остаха. И в нея вечер тая госпожа шета сама низ тях. Вечерята им се готвеше на други къщи. И през тая нощ сичките са извършили гнусните си поревки. Още и биена и мъчена и 23 лири дала на бинбашията захмет параса. На утрото си отидоха, като вързаха и те две момчета и ги закараха. А госпожа Мария г-н Томевица оста полумъртва, която след 5 дни се престави бог да я прости. А мъж й беше още първия път запрян в тъмницата. А тоя, чувачът ни Ибриям ага, в тия дни волю и неволю с неговите си убеждения, услови се за 10 дни хиляда гроша да пази и в тия десетина дни премина сичко. И Ибриям ага сполай му, пазеше да не кацат мухите по главите ни, защото кому кацнеше муха, прерязваха му главата. Благодарение на тоя ага, като насили селянето след тия 10 дни, та се условова за година 12 000 хиляди гроша. След като се услови, зима им записи след 3—4 дена силом ги кара да се подписуват на записа му половина селянете, като ударят и селския печат. След това вика той един по един хорицата ни тайном образом и казва: «Доде ми писмо искат те на станцията Кол Аасъ да идем.» И ние като ослабени, като мъртви нечувствени, уплашени, молехме се, и то с пари, и колкото видяхме, можем да докажем, че възлизат до 72 лири турски, а що не знаем, може да излезат на тия половината. Около 20-ти того додоха 2 заптиета, донесоха емирнаме от каймакамина. Иска кулата изгорена да се направи за 24 дни и като почнахме, боже мой да работим сичкото село с жените, с децата заедно, влачи камене, влачи греди, дават пари за киреч, пироне, джамове, постелки и тенджури за готвене и сахани. В нея кула работиха и малкобелевци. Ние дадохме сухи пари на бедел по 180 гроша, а бедел са 160 в селото ни, които дадоха парите, а които са затворени, ним не турнахме. А малкобелевци особно са давали, не знаем колко са дали.

Господа, мили господа, направете една сметка, та да видите колко е спечелило нашето селце в дните на негово величество султана.
Из Голямо Белово 1876, ноември, 1-ви.