Индекс на статията
Гана Найденова
ГАНА НАЙДЕНОВА-СТОИЛОВА. (Родена в 1851 г. в Сопот; починала след 1900 г. в Карлово.) Учителка. Участничка в Априлското въстание, ушила знамето на клисурските въстаници.
Публ. по ръкопис, съхраняван в: НБКМ—БИА, ф. №93, II А 8890. Автогр. с молив 7 л. 12 п. с. 34/21 см. Анот. в: AB. T. 2, с. 193—194; Опис на... с. 58. В музея в Панагюрище се съхранява биография за Гана Найденова от дъщеря й Ана Христова под заглавие «Биография на боркинята за свободата на народа и родината».
АВТОБИОГРАФИЯ
Гана Найденова от г. Сопот. Родена от православни родители в 1851 година, образована до 1-ий клас.
Понеже мащехата ми майка не искаше да ме гледа за своя дъщеря, пожелах да отида в калугерките, ако и да нямаме никоя сродница. Баща ми не ме даваше да остана за калугерка, трябвало хромите да се калугерят. Аз побягнах, отидох при г-жа София, при която имаше и други момичета. Учих една година наустница, псалтир и др., което трябва да знай калугерка. После баща ми каза: дето си ходила досега, там иди отсега да те хранят и обличат... В това време беше дошла в Сопот г-жа Кина от Търново, първа ръкоделна учителка. Реших да отида при нея. Тя, като добра и милостива, прие ме. С благодарение седях 2 г., слугувах и се учех да шия дрехи. Вечер, като седяхме, все народни песни пеяхме: «Не плачи, майко, не тъжи за твойто чедо рождено», «Вятър ечи, балкан стене» и други; «Мама Никола питаше, синко Никола, Никола, шо ставаш рано пред зора и към Балкана въздишаш». После тя се смени в Карлово, аз отидох втори път в манастира при г-жа Олимпияда с намерение за калугерка, да работя и да се издържам. Тя като имаше роднини в г. Клисура, дохождаха и тъй ме препоръчаха в г. Клисура за учителка, помощница на г-ца Куна Христева. Аз бях на възраст 21 г. Г-жа Олимпияда [се] съгласи и ме заведе и [ме] условиха [с] годишна платка 7 л. турски. Настоятели, църковни и училищни [бяха]: г. Ганчо, Нешо Белбер, Стефан Калчов, Никола Козенар, Хр. Паворджиев, Тунчо П., св. Кръстьо T., учител Начо х. Матеев, Т. Миланов. Постъпих ръкоделна учителка и помощница в 1871 г., октомврий 10-и. Учителствувах до 1876 г., априлия 12-и. През тия времена най-весело живеехме с учители и учителки. Свободно си пеях народните песни и си гледах работата. Добрите и гостоприемни клисурци ми казваха: «Како Гано, няма да ви пуснем да си отидеш, тук ще умреш; ний не щем високо учение, но добро поведение...»
Най-първите и деятелни момци бяха тия: братия Караджови, Никола и Харалампие; Христо П. Филипов, Христо Труфчов, Филип П. Бошков, Григор П. Бошков, Атанас п. Минков, Христо Драганов, Т. Паворджиев... Зафанаха да събират пари да пращат А. Балтов за оружие, все тайно, жена да не знай. На пазара имаше едно дюгенче, не помня как се казваше, всяка вечер до късно тези лица [се] събираха — комисия. И в учителската стая тъй също... Гледам хората, стари и млади, много се бяха отпуснали на веселба, игри, песни, даже и малките пееха «Скръбно време за нас дойде, живи да се разделим».
Следва тази радост до 1876 г. Изминаха се веселите господни празници. Комисията постоянствуваше. Започнаха да разпореждат: кой къде да иде, какво ще трябва. В говорта споменават сватба. Трябвало дрехи черни, шапки, чанти, мушами, цървули, котки, навуща, обвивки и други потреби. Като беше наскоро правено девическото училище, обичах, след като отпуснат децата, да остана да пея, че звънтеше цялото здание. Жената, която слугуваше в училището, често ми оставяше за дружина и да работим. И в св. неделя повече там се намирах.
Един ден преди обед до комисията бр. Караджови, Благоев Хр. П. и Григор П. Бошков, който беше на Дановата печатница в Пловдив, тъй ми издумаха: «Како Гано (тогава не думаха г-ца и по-възрастни от мен), ние те считаме за вярна, ще ти открием една тайна работа. Ето стъпаме всички в огъня, ще стъпиш ли и ти?» Аз се обадих: «С драго сърце» — без да помисля. «Ще ли пазиш тайната; желаеш ли да се освободим от турците. Стига да ни тъпчат 500 г. Стига този тиранин да владей. Още ли да бият и обират бащите ни. Не оста свесен търговец в българите. Не знам защо спят нашите хора досега.» Тогава аз казах: «Желая, стига да бъда [способна], но като как трябва да се постъпи за таз работа, като не е било други път.» Тия тогава продължиха разговора: «Щом като се освободим от тия кръвожадни турци, ще разпоредим българско управление; няма турчин да се гордей и съди българи.» Заприказваха какво има да се доставя: барут, фишеци, значи, патрони, и где ще идат да ги работят. И строго забраняваха да се не научат турците, че има бесилка или може и живи да ни опечат, много е опасно за нас. Отидоха си.
На сутринта ме повикаха братя Караджови, повикаха и свещеника, който им беше на махлата. Положи честния кръст на евангелието; изчете молитва и ме попита: «Заклеваш ли се в бога отца и сина божия, заклеваш ли се в името на Исуса Христа — до три пъти, — ще ли служиш вярно за свободата на милото отечество?» Обещах се и целувах. Щом като изпратихме дядо попа, седнахме да се разговорим. Иде С. Ив. Козарев от Карлово, носи нещо увито и се крие от мене. Братята продумаха: «Свободно, кака Гана е вече наша сестра, наша патриотка; тя вече даде клетва: ето всички стъпаме в смъртта; ако остане някой от нас жив, ще има голямо награждение; само господ да помогне да се отървем от тия лютеранци голи мюслюмани.» Като свършиха разговора, подадох парите — 1 лира т. и 2 бели меджидета на г-н Н. Ив., председателя на комисията, казах, че колко за дрехи и [за] знамето ще направя. Имам коприна, жълта и кафява, за надписа не ще коприна, нека бъде сърмен, и нея имах, артисала от пояси, ето и гергев имам. «Как не бях момче, много има да ви услужа, да взема знаме в ръка и тъй да река: «О, лев български, събуди се от дълбокия сън, силно провикни се от Балкана вън, сбирай си децата в гъстите гори, силен им огън в гърди разпали.» Аз бях чула от брата си този стих, който живя в Румъния 10 години.
Братята извикаха: «Да живейш, како Гано; вий сте пълна с народност; ний ще ви накараме да заслужиш, колко един момък.» Харалампия Ив. отвори едно долапче, подари един портрет, на него българска война, предводителят им носи знаме, гордо срещу неприятеля си: «Тази форма ще работиш и кой каквото изработи, тука ще го донасяте.»
Като не съобщиха нищо на другарката ми, учителката Зимбилия И. Стефанова от Ст. Загора, търсих причина да се отделя сама в училището. В 3—4 месеца всичко се приготви. А за черешовите топове чух, че ги правят, но кой человек, не зная. Когато ги опитваха, гърмяха, както и турските; то вече беше наближило денят, преди да опитват топовете. Казваха, че били в Копривщица. Завървяха много турци, хората се настрашиха. Фанахме да се събираме по комшиите, да слушаме какво се говори. Жените казват: «Ще дойде сеч, где ли ще отидем с малки деца.» Клисурци фанаха да се сбират на купове и тихо приказват. И знамето беше свършено и прикачено на дългата върлина. Всички нащрек. На утринта 16-и въоружиха се всичките мъже, които бяха в Клисура, събраха се пред церковата. Харалампия понесе знамето, на което беше надписът тъй: Свобода или смърт.
Аз като бях сгодена неофициално за един от тия дейци, Атанас п. Минков, учител, Стефан Почаков от Казанлък донесе и негови дрехи, стегнахме се и заедно с годеника излязохме до церковата. Нo многото момци бяха тръгнали за определеното място — Зли дол. Седяхме само три часа, като се надявахме от Копривщица за помощ. Върнах се на училището да шием дрехи; като додат, да им раздава кой какво няма. Дружината оста на онуй място. Вардиха деня и нощя една седмица. Времето беше все дъждовно и мъгливо. 15 петък, 23-и, Г(ергьов) ден, додоха учителите да си променят на краката обвивките, тий горките не знаеха цървули как се обуват. Изсушиха се и тъй ги изпратихме: на 26-и следобед, без да вали дъжд, стана темно, по улиците не се чуе нищо, кога че няма хора.
На Зли дол загърмяха пушките една след друга. Слушаме, но не знаем накъде да избегнем. Извика се пред училището: «Бягайте към Копривщица.» Като излязох, мало и голямо бягат. И аз избягах без пари или храна.
Турците бяха влезли накрай селото Кл(исура) и запалиха къщята. Ний от много бързане устата изсъхнаха за вода. Като слушаме зверските им гласове, не се спираме нийде и вода няма. Замръкнахме в гората. Дъжд валеше голям, мъгла. Няма где да се подслоня. На другия ден пристигнах в Копривщица.
