Индекс на статията
№12. СЕВАСТОКРATOP СТРЕЗ
Стрез е една от най-колоритните фигури в българската история през първата половина на XIII в.1 Над името и личността му тегнат неясноти, обгърнати от легендата. Родословието му, макар и с известна трудност, може да бъде опознато благодарение на някои откъслечни данни в изворите. Тези свидетелства, градирани по своята стойност, са: произхожда от български царски род2, племенник на Калоян3 и най-сетне — брат на Борил4.
Стрез, както своя брат Борил и първия си братовчед Алексий Слав, излиза на историческата сцена едва след смъртта на цар Калоян. Опитите да се разкрият действията му преди това време, особено отъждествяването му с Добромир Хриз5, или усилията да се открие в негово лице управител на Мелник (края на 1208 — началото на 1209)6 са неубедителни. Със сигурност може да се твърди, че Стрез бил един от най-влиятелните представители на опозицията срещу Борил. Тези му действия се определяли по-скоро от лични амбиции, отколкото от привързаност към Калояновата политика, както обикновено се приема7. Но за разлика от братовчед си Алексий Слав той бил по-уязвим, не успял да се противопостави на новия цар и потърсил спасението си в бягство в Сърбия при Стефан II Неман (Първовенчани)8. Борил съзнавал, че Стрез би могъл да бъде опасен занапред и поискал от сръбския владетел да му го предаде. От своя страна Стефан Неман разбирал добре стойността на Стрез като средство за осъществяване на личните си планове и не само не задоволил искането на българския цар, но и се побратимил с беглеца9.
След като получил подкрепата на Сърбия, Стрез пристъпил към действие, отвоювал от Борил част от Македония и се настанил в непристъпната твърдина Просек10.
Твърде скоро Стрез нарушил верността си към своя „побратим” Стефан Неман, скъсал връзките си със Сърбия, чието опекунство му тежало, и се обърнал към България. Тази изненадваща стъпка на Стрез — изненадваща в сравнение с действията на Алексий Слав, обикновено се отнася към 1209 г. Владетелят на Просек се е помирил с Борил (все пак за двамата братя е било по-лесно да се споразумеят!) и „покорството” му било възнаградено със севастократорското достойнство, но той не се отказал от извоюваната вече независимост11. Това политическо преориентиране укрепило положението на Стрез, който в продължение на няколко години бил в центъра на междубалканските отношения. Първите му проявления в „голямата политика” с известно основание се отнасят към 1209 г. Тогава, според някои изследвачи, Стрез подкрепил една кампания на Михаил I Епирски срещу Солунското кралство12. Макар че неговото участие не е пряко засвидетелствувано в изворите13, променливото му отношение спрямо Латинската империя през годините 1209 — 121014 позволява да се допусне участието му в тази акция срещу Солун.
В писмото си от 13 януари 1212 г. император Анри поставя Стрез сред четиримата си основни противници наред с Теодор I Ласкарис, Борил и Михаил Епирски15. Тази характеристика не е случайна. Важен дял от събитията през 1211 г., описани в цитираното писмо на Анри, се паднал на Стрез. Господарят на почти непревземаемия Просек на няколко пъти водил активни военни действия срещу латинците, редуващи се с привидна пасивност, прикрита от дипломатически преговори. Безспорно най-важната проява на Стрез била кампанията му срещу Солунското кралство, предприета с подкрепата на Борил16. Но в сражението край Пелагония (вероятно през пролетта на 1211) Стрез претърпял голямо поражение17. Този неуспех (в битката погинали много хора) едва ли се е отразил чувствително на позицията на Стрез като независим владетел. Но за няколко години той се губи от погледа ни. Това не е изненада, тъй като временната кулминация на междубалканските сблъсъци е преминала.
Стрез се появява отново след три години, през 1214 г. Положението на Балканите се е изменило значително. Между България и Латинската империя е сключен съюз18, към който скоро се присъединила и Унгария. През 1214 г. тристранната коалиция предприела военни действия срещу Сърбия. В тази кампания съюзниците твърде много са разчитали на Стрез. Но изглежда това са разбирали и техните противници, защото владетелят на Просек бил посетен от брата на Стефан Неман — Св. Сава. Сръбският архиепископ не сполучил да промени политическата позиция на Стрез, но краят на посещението му, прикрит от агиографските топи, се свързва с насилствената смърт на Стрез19.
Споменът за Стрез оставил трайни дири в паметта на местното население както в устни предания, така и в записани легенди („Житие на княз Стреган”)20. А името му като владетел на Просек и околните земи се среща за последен път в проектоспоразумението между Латинската империя и Жан дьо Бриен от 1228 г.