Средновековна България

 

№42. Кера Тамара

Несигурност, неяснота, дори бъркотия тегнат върху личностите на Иван Александровите дъщери¹. Трудно биха се намерили двама изследователи, които са единодушни, когато става дума за броя, възрастта, произхода по майка и съдбата на всяка една от дъщерите на българския цар. Тази неустановеност може би намира своето оправдание в оскъдните извори. Може би защото дори и тези извори, които са на разположение, са неизучени задоволително. Тъкмо това е причината за липсата на ясна представа за семейството на Иван Александър.

Личността на кера Тамара () не прави изключение. Общоприето е, че тя е най-голямата дъщеря на Иван Александър. Но сякаш с това свършва единомнението и започва излагането на разноречиви схващания. Ето защо е необходимо първо да се приведат в ред познатите ни извори. Кера Тамара е спомената в четири различни извора: 1) Евангелието, преписано от монаха Симон в 1355/56 г. (ВМ Add. 39627) (изображението и надписа към него)²; 2) Бориловият синодик (Палаузов препис)³; 3) Безименната българска летопис⁴; 4) Историческото съчинение на Халкокондил⁵. Съпоставянето на всички сведения, почерпани от тези извори, води до следните изводи: извори 1, 2 и 3 говорят за едно и също лице (кера Тамара); същата група свидетелствува, че става дума за дъщеря на българския цар Иван Александър⁶. Според извори 2 и 3 кера Тамара е дадена за жена на султан Мурад. Този факт е свързващо звено между първите три извора и Халкокондил (той съдържа някои различия или по-скоро деформации на фактите, за които ще стане дума по-долу), съобщаващ същото събитие. При това положение може да се направи само един извод: и четирите извора дават сведения за едно и също лице — кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър. Но това съпоставяне предполага и още едно, и то твърде важно заключение: основните факти във въпросните извори не подлежат на съмнение, тъй като се намират в различни, независими един от друг извори.

Името на Иван-Александровата дъщеря, макар и твърде рядко срещано през българското средновековие, не е непознато за Асеневата фамилия⁷. Неговата употреба през четиринадесетото столетие може да се обясни само по един начин — здраво придържане към традицията. Това стремление удовлетворява семейни амбиции, но и служи на пропагандата. Що се отнася до понятието кера, за него вече стана дума⁸: то възхожда към κυρά и се е получило още на гръцка почва⁹ чрез преминаването на υ в ε; в България е познато от края на XIII в. и се използува като обръщение към жени, принадлежащи само към царското семейство¹⁰.

Един от спорните въпроси около личността на Тамара е въпросът за нейния произход или казано по-точно, коя от двете съпруги на Иван Александър е майка ѝ. Малцина са изследвачите, които са склонни да приемат, че тя е родена от Теодора I¹¹. Мнозинството приема a priori, без каквито и да било доказателства, че Тамара е дъщеря от втория брак¹². Старобългарските текстове не сочат майката: в два от тях се казва, че тя е царева дъщеря (Евангелието от 1355/56 г. и „Синодика”), а в третия („Безименната, българска летопис”) е отбелязано, че е сестра на Иван Шишман. Изненадващо малко по-обстоятелствен е Халкокондил: „Шишман, синът на Александър, проводил пратеници при Мурад, сключил договор и съюз, така че да гледат (заедно) враг и приятел; и направил родство, като дал на Мурад дъщеря си, която се отличавала със своята хубост и произхождала от еврейката, за която се оженил, бидейки от нея наранен.”¹³ Първата грешка на Халкокондил е очевидна: за еврейката е бил женен не Иван Шишман, а баща му Иван Александър. На пръв поглед тази корекция поставя всички факти на местата им и въпросният текст добива своя истински вид, от което следва, че Тамара (макар неспомената по име, ясно е, че става дума за нея) е дъщеря на Иван Александър и покръстената еврейка, „новопросветената царица” Теодора II. Но тази поправка не може да обясни всичко, тъй като българските извори са единодушни: Тамара е дадена на Мурад не от баща си, а от брат си. При това положение можем ли да се доверим на третото твърдение на Халкокондил, а именно: Тамара е родена от втория брак на баща си? Струва ни се, че това е невъзможно. Знаем с абсолютна сигурност, че преди 1355/56 г. Тамара е била омъжена за деспот Константин (миниатюрата на л. 2^v в Евангелието от Британския музей¹⁴). Дори да приемем, че е встъпила в брак на 14 — 15 г. (няма никакво основание да се допусне, че се е омъжила по-млада), тя се е родила най-късно към 1340 г. Следователно тя е дъщеря на Иван Александър от брака му с Теодора I, тъй като българският цар се е оженил втори път най-рано в последните месеци на 1347 г.¹⁵

Следващият момент от биографията на Тамара, който ни е познат, е нейният брак с деспот Константин. Както вече видяхме, за хронологията на това събитие имаме известна представа (terminus ante quern: 1355/56), но личността на съпруга е покрита с отпечатъка на неизвестността, тъй като той не е споменат в други извори. На Й. Иванов дължим отъждествяването на царевия зет с Константин Деянов, тъст на византийския император Мануил II Палеолог, загинал в битката при Ровине (1395)¹⁶. Това схващане на известния български учен получи голямо разпространение¹⁷, но в същото време срещна и сериозен отпор, поради очевидните несъответствия между личността на деспот Константин и Константин Деянов¹⁸. Без да повтарям изложените вече аргументи (преди всичко на Б. Ферянчич), ще отбележа само, че по всяка вероятност Константин е бил виден търновски болярин, който след сватбата си с царската дъщеря Тамара е получил от своя тъст Иван Александър най-високото дворцово достойнство — деспот.

Последният и най-интересен момент от живота на кера Тамара е нейната брачна връзка със султан Мурад I — момент, оставил трайни дири както в писмените извори, така и в народната памет¹⁹. Но тъкмо това събитие предизвиква недоверие сред историците: „Историческата наука не е установила със сигурност дали действително именно първата дъщеря на Иван Александър е била дадена за жена на султан Мурад (sic).”²⁰ Това мнение безспорно има своите корени в писаното от Й. Иванов, който, комбинирайки произволно имената и личностите на Иван-Александровите дъщери, заяви категорично, че за съпруга на Мурад била дадена Мария-Десислава (sic)²¹. Като прескачаме безспорния факт, че българският цар не е имал дъщеря с подобни имена, ще отбележим, че пренебрежението на Й. Иванов към изворите се основава на два факта: Тамара е била вдовица, и то на възраст около 40 години. Тъкмо това не предполагало тя да бъде дадена за съпруга на султана²². Тези аргументи на нашия учен нямат стойността, която той иска да им придаде, и да опровергаят изворите, с които разполагаме. Това, че Тамара е била вдовица²³, не е била никаква пречка да встъпи в нов брак. Що се отнася до нейната възраст, твърдението на Й. Иванов е произволно. Със същото основание може да се твърди, че тя не е била на повече от 32 — 33 години. Като прибавим към това, че тя е била прочута хубавица —· факт, подчертаван от изворите — и че Мурад едва ли се е ръководил от емоционални съображения, а по-скоро от политически (за него Тамара е била заложница), споменатият брачен съюз е бил напълно възможен.

Когато разглеждаме този последен етап от живота на Тамара, се натъкваме на едно действително затруднение: датата на събитието. Навремето П. Ников предложи, без особени доказателства, годината 1375²⁴. Докато в Синодика няма никакви хронологически указания, то останалите два извора позволяват да се потърси точната дата. В „Безименната българска летопис” пожертвуването на Тамара — залогът за мира между българи и турци, е поставено веднага, след като Иван Шишман заел престола на покойния си баща. От своя страна това събитие е разказано непосредствено след съобщението за кончината на Иван Александър²⁵. Халкокондил също представя Тамара като гаранция за мира, постигнат в резултат на пратеничеството на българския цар до султана²⁶. Тези усилия на Иван Шишман да уреди отношенията си с турците трябва да бъдат обвързани с определено събитие — злощастната битка край Марица (26 септември 1371) или с неговото възшествие на трона (след 17 февруари 1371), каквато е била обичайната междудържавна практика. При това положение можем да приемем, че кера Тамара е била дадена на султан Мурад I или между 17 февруари (смъртта на Иван Александър) и 26 септември 1371 (сключеният мир е определил и поведението на българския цар по време на сражението край Марица), ако се ръководим от известието в Българската летопис, или пък веднага след 26 септември 1371 г., ако съчетаем това известие с писаното от Халкокондил²⁷.

За съжаление саможертвата на Тамара, както би трябвало да се очаква, не оказва влияние върху българо-турските отношения. Но поведението на българската принцеса заслужило признанието на нейните съвременници: „На кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, съпруга на великия амир Амурат, която му бе отдадена заради българския род. И тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет.”²⁸