Средновековна България

 

№39. Михаил Асен (1323/24 — преди 1356)

 

Михаил Асен¹ е първородният син на цар Иван Александър Асен и съпругата му Теодора I². Първото му споменаване в изворите, в т. нар. Ловчански сборник 

()³ ни дава само terminus ante quem за рождената му година — 1331 г.⁴ За щастие сведенията за брака на Михаил, на който ще се спрем подробно по-долу, позволяват да се установи със сравнителна точност, че първият син на българския цар се е родил в 1323 или 1324 г.

Биографията на Михаил Асен, както и животоописанията на много други членове на фамилията Асен, трудно може да бъде възстановена. Оскъдните извори ни позволяват да установим само някои моменти от живота на Михаил. Първият момент датира от 1331 г. След победоносната за българите битка при Русокастро (18 юли 1331)⁵ Иван Александър и Андроник III Палеолог сключили мирен договор едно от условията на който било брак между първородния син на българския цар и дъщерята на византийския василевс⁶. Самият брак бил насрочен за по-късно време, тъй като и двете царствени деца били твърде малки. Изминали седем-осем години от това споразумение, но Иван Александър, който държал извънредно много на него, не препуснал да напомни на своя бъдещ сват за предстоящата сватба. Андроник III въпреки проявените колебания бил принуден да склони в името на държавните интереси — така поне пише Йоан Кантакузин⁷. Наскоро след това царската сватба била отпразнувана тържествено в местността Комнинови ливади край Адрианопол⁸.

Този брачен съюз поставя два въпроса, свързани с името на царствената съпруга на Михаил Асен и датата на сватбата. Първото затруднение идва от разногласието на двамата автори, които дават сведения за събитието. Докато Йоан Кантакузин назовава дъщерята на Андроник III — Мария9, то Никифор Григора ѝ дава името Ирина¹⁰. Спорът би могъл да бъде решен в полза на Григора11 или най-малко да се потърси компромисно решение, което би дало право и на двамата: дъщерята на император Андроник III е имала кръстното име Мария, но след сватбата си с българския престолонаследник е получила името Ирина, символизиращо „дълбокия мир”, настъпил в отношенията между двете страни, за който пишат и Кантакузин, и Григора¹².

По-трудно може да се отговори на втория въпрос: През коя година е била извършена дългоочакваната сватба?¹³ Хронологическите указания, с които разполагаме, са твърде оскъдни, а понякога и съвсем липсват. Ето защо сме принудени да извършим подробен анализ на писаното и от двамата автори. Ще започнем с Йоан Кантакузин¹⁴. Първата стъпка към сватбата (факт, който липсва у Григора) било пратеничеството на Иван Александър до император Андроник III, който се намирал в Адрианопол¹⁵. Според Кантакузин това станало πολὺ ὕστερον, след като Андроник III усмирил албанците, покорил Акарнания и Епир, сключил споразумение с василиса Анна Палеологина¹⁶ — събития, приключили през пролетта на 1338 г.¹⁷ Каза се вече, че византийският василевс, макар и с неохота, дал съгласието си за сватбата и се отправил към Константинопол, за да се подготви за нея¹⁸. Известно време след това повторно, вече конкретно споразумение двата царуващи дома се събрали на Комниновите ливади, за да отпразнуват брачния съюз на своите деца. След като свършва описанието на сватбените тържества, Кантакузин веднага започва разказа си за новите събития в Епир — бягството на Никифор, последвалата му капитулация, споразумението за брак със собствената му дъщеря и удостояването на Никифор с титлата паниперсеваст¹⁹ — събития, които се отнасят към 1339 — 1340 г.²⁰ При това положение можем да направим следната равносметка: сватбата на Михаил Асен според разказа на Кантакузин е станала след Иван-Александровото пратеничество в Адрианопол (лятото на 1338) и преди новата кампания в Епир (пролетта — лятото на 1339), т. е. през есента на 1338 или лятото (?) на 1339 г.

Нека се обърнем към другия извор. Съобщението на Григора за брака на Михаил Асен и Ирина следва разказа за събитията, за които пише и Кантакузин. Но това съобщение, макар и твърде кратко, съдържа известни хронологически указания, които биха могли да бъдат полезни при установяването на търсената от нас дата. Григора не е пропуснал да отбележи за разлика от Кантакузин, че „императорът (Андроник III)... дал деветгодишната си дъщеря за съпруга на петнадесетгодишния син на Александър, владетел на мизите”²¹. Както вече се подчерта, не знаем кога се е родил Михаил Асен, но бихме могли да установим рождената година на Ирина. Като описва едно тежко заболяване на Андроник III, който по това време се намирал в Адрианопол, Йоан Кантакузин пише, че василевсът, предвиждайки смъртен изход от тази болест, му доверил регентството над империята: „А след това той [Андроник III] хвана ръцете му [на Кантакузин] и като ги постави върху ръцете на императрицата, която носеше в утробата си дъщерята Мария, дадена по-сетне за съпруга на Михаил, сина на Александра, царя на мизите…”²² Това събитие обикновено се датира в януари 1330 г.²³ Следователно Мария (Ирина) се е родила най-късно през пролетта на 1330 г.²⁴ При това положение тя би имала девет навършени години през пролетта на 1339 г.

И така разногласия между Йоан Кантакузин и Никифор Григора няма. Царствената сватба²⁵ (ако се доверим на хронологическите посочвания на Григора и на твърдението на Кантакузин, че поне част от тържествата са били извършени на открито, т. е. времето е позволявало това) е станала през пролетта на 1339 г.

Михаил Асен, като първороден син, в съгласие с налагащата се в България практика, бил обявен от своя баща за съвладетел²⁶. Датата на този важен държавен акт, свързан повече с престолонаследието, отколкото с реалното поделяне на върховната власт²⁷, е неизвестна. Кантакузин съобщава за него, когато описва сватбата на Михаил Асен, но очевидно той датира от по-ранно време, тъй като името на най-големия Иван-Александров син се придружава с царска титла в приписката — похвала към Софийския песнивец, съставен в 1337 г.²⁸

След сватбата сигурни известия за съдбата на Михаил Асен²⁹ освен една миниатюра в Cod. Vat. Slav. II (среднобългарски превод на Константин Манасий), на която ще се спрем по-нататьк, липсват. Името на Михаил се среща в т. нар. „Безименна българска летопис”, и то в твърде легендарен контекст, което затруднява обяснението на описаните събития. Ето впрочем интересуващия ни текст: „И премина Аморат (Мурад), синът Орканов с турците в 6834 (=1326) година и се отправиха против Средец... Българските войски отново се събраха под началството на Михаил, сина на Александър, но и него убиха турците, като плениха множество народ и го отведоха през Галиполи.”³⁰ Хронологическите и фактологическите деформации в този пасаж са очевидни. И все пак може ли да се потърси и намери зрънце истина, осветляваща съдбата на Михаил? Изборът не е голям. Би могло да се допусне, че посочената година 6834 (=1326) е сгрешена, но събитията наистина са станали по времето на султан Мурад (1360 — 1389). Пречка за подобно обяснение е едно известие на Ник. Григора, според което най-късно в самия край на 1355 г. Мария (Ирина) вече е била вдовица³¹, т. е. Михаил Асен не бил сред живите и не би могъл да участвува в сражение срещу турците. Остава другата възможност: описаните събития датират от 6834 (=1326) г., но са станали не по времето на султан Мурад, а при неговия баща Орхан. Подобно обяснение противоречи поне на две неща, а именно: по това време Михаил Асен е бил най-много тригодишен, а турците все още не са застрашавали Балканския полуостров.

Очевидно тези две възможности за поправка на текста не ни позволяват да обясним задоволително цитирания пасаж. Остава последната възможност — или да отречем всякаква научна стойност на това известие, както са склонни някои изследователи³², или да го свържем съвсем произволно с някое събитие, познато от други извори, както правят мнозина³³. В случая по-важното е, че както и да подходим към тези данни от „Безименната българска летопис”, не можем да установим със сигурност годината и обстоятелствата по смъртта на Михаил Асен. При това положение за кончината на първородния Иван-Александров син разполагаме с две ориентировъчни дати. Първата от тях, която е и terminus post quem е 1344/45 г.: Михаил Асен е изобразен на миниатюрата на л. 205^r от Манасиевата летопис (Cod. Vat. Slav. II) заедно с баща си Иван Александър, брат си Иван Срацимир, другия си брат Иван Асен, вече покойник, и един ангел³⁴. Terminus ante quem е краят на 1355 г. Никифор Григора съобщава, че веднага след смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355) в Константинопол пристигнала Иван-Александровата дъщеря Кера(ца) Мария, сгодена за престолонаследника Андроник IV³⁵. Почти веднага я последвала и съпругата на Михаил Асен Ирина, която вече била вдовица³⁶. Пак според Григора, от този брак Михаил не е имал деца³⁷.