Индекс на статията
№ 13. МАРИЯ
Мария, неоснователно наричана и Белослава1, е най-голямата дъщеря на Иван II Асен, родена от първия му брак с Анна, сетнешната монахиня Анисия2. Рождената ѝ дата е неизвестна, но ако не изпускаме от внимание нейния брак, би трябвало да я отнесем най-късно към 1212 — 1214 г. Мария била омъжена за деспот Мануил Ангел, брат на император Теодор Ангел Дука Комнин и нейният брак скрепил съюза между България и Епир. Датата и на това събитие е неизвестна, но за сигурен terminus post quem може да приемем сключването на едногодишното примирие между епирския владетел и Константинополската Латинска империя (преди 11 декември 1228)3.
Мануил Ангел успял да се изплъзне от съдбата, която сполетяла по-големия му брат край Клокотница, и станал пълновластен господар на Солун4. Властвуването му, под покровителството на неговия тъст, продължило седем години. През 1237 г. Иван II Асен се оженил за Ирина5 и подкрепил действията на баща ѝ, насочени срещу Мануил Ангел. Теодор Ангел успял да овладее Солун, да отнеме властта на брат си, изпратил го на заточение6, а Мария върнал в Търново7. Това е последното известие за най-голямата дъщеря на българския цар8.
№ 14. Na. АСЕНИНА
В българската историопис трайно се е наложило схващането, че най-голямата дъщеря на Иван II Асен — Мария, след насилствената ѝ раздяла с деспот Мануил Ангел1 била омъжена за сръбския крал Стефан Владислав2. Достатъчно беше да се погледне малко по-критично на това мнение, за да се види, че то е лишено от основание3. Terminus post quem за подобен брак е годината 1237 (завръщането на Мария в Търново). А тази датировка прави невъзможна сватбата на Иван-Асеновата дъщеря със сръбския владетел, тъй като религиозната церемония била извършена от Св. Сава (†2 януари 1236)4. Разбира се, би могло да се допусне, че в житието на сръбския светец има грешка или интерполация, т. е. сватбата е била благословена от друг духовник, но подобен опит е неоправдан5. Следователно Мария не може да бъде отъждествена със съпругата на Стефан Владислав, за която няма съмнение, че е дъщеря на Иван II Асен6.
Какво знаем за тази неизвестна по име дъщеря на Иван II Асен? Очевидно тя е родена от първия брак на царя с Анна (Анисия), т. е. тя е истинска сестра на Мария. Точната година на нейния брак със Стефан Владислав трудно може да бъде установена (разполагаме само с terminus ante quem — смъртта на Св. Сава). К. Иречек също не сочи точната дата, но дава да се разбере, че сватбата е станала, преди Стефан Владислав да заеме мястото на брат си, т. е. преди 1234 г.7 От 1234 до 1243 г. (тогава Стефан Владислав доброволно абдикирал в полза на другия си брат Стефан Урош)8 Na. Асенина е била сръбска кралица. Не съвсем категорични сведения говорят, че тя е била жива до 1285 г., но някои учени са склонни да приемат, че вече става дума за втора съпруга на бившия сръбски крал9. Поради това трудно би могъл да бъде решен въпросът, дали Na. Асенина е имала деца и колко са били те.
№ 15. ЕЛЕНА
Дъщеря на цар Иван II Асен от втория му брак с унгарската принцеса Анна (Мария)1. Акрополит, описвайки преговорите между българския цар и никейския император, отбелязва, че Елена била на девет години2, т. е. тя е родена към 1224 г.3 Към 1228 г. константинополските барони направили едно неискрено предложение (по този начин те прикрили преговорите си с Жан дьо Бриен и неутрализирали временно българския владетел) на Иван II Асен за съюз между Латинската империя и България, който трябвало да бъде скрепен с брак на Бодуен II и Елена(?)4. През 1231 г. станал известен тайният ход на латинците; в Константинопол пристигнал и бил коронясан за император Жан дьо Бриен, а дъщеря му се омъжила за малолетния латински владетел. По този начин мечтите на Иван II Асен за сродяване с дома Куртене и засилване на българското влияние в Константинопол рухнали.
Все пак Елена послужила като залог за друг политически съюз. Споразумението между България и Никея от 1235 г., довело до военно сътрудничество между двете страни и до възобновяване на българската патриаршия5, било придружено с брак на Елена и бъдещия никейски император Теодор II Ласкарис. Сватбените тържества и религиозната церемония станали в Лампсак6. След това малолетната новобрачна двойка се отправила за Никея и там Елена била възпитавана от императрица Ирина7.
Политическите колебания на Иван II Асен през 1237 г. (скъсване с Никея и сближение с Латинската империя8) се отразили на съдбата на Елена. Българският цар, както пише Акрополит, искал да омъжи дъщеря си за друг и затова я изтръгнал от новото ѝ семейство и я върнал в Търново9. Към края на 1237 или самото начало на 1238 г. Иван II Асен отново променил политическата си ориентация — върнал се към съюз с Йоан Дука Ватацес и върнал Елена в Никея10.
Акрополит споменава за последен път Елена в 1246 г.11 От 1254 до 1258 г. тя е византийска императрица. Смъртта на нейния съпруг Теодор II Ласкарис я лишила твърде млада от това най-високо достойнство в империята. Елена е имала шест деца: Ирина (съпруга на цар Константин Тих Асен)12, Мария13, Теодора14, Евдокия16, Na.16 и Йоан IV Ласкарис (1258 —1261)17.
№ 16. ТАМАРА
№ 20. МАРИЯ
Дъщеря на Иван II Асен и Ирина Комнина1. Родена между 1238 и 1241 — 1242 г. Сведенията, с които разполагаме, не позволяват да се определи дали е била по-голяма от сестра си Анна-Теодора или не2. В. Н. Златарски наложи в българската историопис мнението, че Мария е била омъжена за Мицо3. Сигурни сведения в подкрепа на това твърдение липсват: Мария е спомената само два пъти, и то когато Акрополит изброява децата на цар Иван II Асен4, а Пахимер и Григора без колебание пишат, че Мицо е зет на Иван Асен, но и двамата са пропуснали да отбележат името на дъщерята на българския цар, за която бил женен5. Ето защо становището на В. Н. Златарски би могло да се приеме само на базата на някои логически размишления6.
Легендите и несигурните твърдения относно личността на Мицо (името е умалително от Димитър7) отдавна са разпръснати8, но все пак някои двусмислици или произволни схващания продължават да съществуват. Без съмнение Мицо играл важна роля в един тежък момент за българската държава — временното прекратяване на Асеневата династия. Наред с това той е свързващото звено между двата клона на фамилията — българския и византийския. Произходът и миналото му са неизвестни. Може да се допусне, че като царски зет той бил държател на апанажно владение в югоизточните предели на страната с център Месемврия9. Позициите му вероятно не били толкова силни, колкото позициите на севастократор Петър, но и той бил сред първите хора в обкръжението на цар Михаил Асен. Мицо се проявява като активна личност в твърде сложна политическа обстановка10: Михаил Асен е убит; скоро същата съдба сполетяла и цареубиеца Калиман11. Асеневата династия нямала вече пряк потомък от мъжки пол, който да прояви своите права върху царската корона и това позволило на Мицо да се домогне до върховната власт. Пахимер и Григора не оставят място за съмнение, че Мицо бил български цар, а сечените от него монети окончателно затвърдяват това убеждение12. Друг е въпросът, че той не бил подкрепен единодушно от българското болярство и може би не е бил коронясан официално в Търново.
Властвуването на Мицо в престолния град било краткотрайно, в това няма съмнение. Но трудно могат да се разкрият причините за недоволството срещу него. Едва ли трябва да се съгласим с Григора, който твърди, че Мицо бил ленив и изнежен и тъкмо това довело до настроенията срещу него13. Може би е по-прав Пахимер, който пише, че Мицо раздразнил българските велможи14. Но с какво? Вероятно гражданската война навлязла в нова фаза — от вътрешно дело на Асеневите потомци, които си оспорвали престола15, тя се превърнала в антидинастическа, анти-асеневска. Българското болярство, недоволно от последните Асеневци, решило да противопостави на Мицо Константин Тих. Мицо загубил първия двубой, оттеглил се във владенията си в Месемврия16, успял да притесни коронясания вече за цар Константин Тих17, но пътят му към търновския престол бил затворен. Мицо се споразумял с Михаил VIII Палеолог и предал своя апанаж на Византия срещу владения в областта на р. Скамандър и обещание за брак на първородния му син с дъщеря на императора18. Съществуват разногласия за годината, в която Мицо приключил борбата и се оттеглил във Византия: 126019 или 1263 г.20 Ако приемем твърдението на Григора, че Мицо заминал за Никея и там сключил договора си с Михаил VIII, terminus ante quem за това пътуване е 25 юли 1261 (влизането на Алексий Стратегопул в Константинопол). При това положение годината 1260 (или 1261) е по-приемлива.
Мария и Мицо са имали две деца — Иван (или Йоан III) Асен (II, № 1) и Мария (II, № 3).
№ 21. АННА-ТЕОДОРА
Дъщеря на цар Иван II Асен и Ирина Комнина, веднъж назована Теодора, а втори път — Анна1. Не разполагаме с никакви други сведения за нея. Може да се допусне, че е била омъжена за севастократор Петър — Мария е била съпруга на Мицо2, а Тамара към 1254 г. все още не е била омъжена3. Terminus ante quem за брака — 15 юни 1253 г.4, т. е. в деня на сватбата си Анна-Теодора е била 12 — 14-годишна. Този ранен брак (Тамара на 25 — 30 г. все още била неомъжена!) може да се обясни само с желанието на царица Ирина да укрепи позициите си, като се обкръжи със свои приближени.
Твърде малко се знае и за Аниния съпруг Петър. Вероятно е принадлежал към най-висшите кръгове на българското болярство5, но севастократорското достойнство получил след като станал царски зет. Единственият текст, в който е споменат, разкрива изключителните му позиции в 1253 г. В договора, сключен с Дубровник, неговото име стои редом с царското. Там се говори за „високия севастократор Петър”, за „люде на севастократор Петър”, за „земята на севастократор Петър”, която може да бъде посещавана от дубровнишки търговци, или за „търговци на севастократор Петър”, които биха поддържали връзки с Дубровник6.
Всички тези данни, събрани заедно, говорят само за едно: през 1253 г. севастократор Петър вече е заел мястото на царицата майка Ирина и е изпълнявал функциите на регент на малолетния Михаил Асен или на негов „първи министър”.
В тревожните събития от 1256 — 1257 г. севастократор Петър не взел никакво участие (или поне изворите не говорят нищо за действията му): нито претендирал за трона, нито подкрепил някой от претендентите. Вероятно бил изместен от първенствуващото си място сред българската аристокрация от княз Ростислав Михайлович (тъст на Михаил Асен) и се оттеглил от активен политически живот.
Няма преки сведения за деца на Анна-Теодора и севастократор Петър. Но те са имали поне една дъщеря, която се омъжила за Шишман. От този брак води началото си последният клон на Асеневата фамилия в България7.