Индекс на статията
№31. МИХАИЛ, ДЕСПОТ
Деспот Михаил е познат само от надписа, съпровождащ изображението му в долния притвор на църквата „Св. Богородица Елеуса” в с. Долна Каменица1. Не може да се каже, че тази малка църквица с кръстовиден план (6,20 м х 7,70 м)2 е стояла встрани от вниманието на изследователите. Напротив, твърде често тя е била обект на изучаване, и то в две основни насоки — иконографията и стила на стенописите и отъждествяването на някои от единадесетте ктиторски портрети3. Веднага трябва да кажем, че двете насоки в научното дирене твърде често са се преплитали, а понякога и сливали, тъй като идентификацията на образите е най-сигурният начин за датирането на стенописите и значително улеснява тяхното проучване. Но в случая за нас са важни само образите на деспот Михаил и неговата съпруга, поради това вниманието ни ще бъде отправено към тях.
Образите на Михаил и съпругата му се намират в долния притвор на църквата. Те са представени в три четвърти ръст и са обърнати с лице към зрителя. Михаил е облечен в свободно разтворена дреха, богато украсена с бисери и извезани двуглави орли. Главата му е увенчана с корона, обсипана с бисери. Бисерни са и висулките, които се спускат от двете страни на лицето. В дясната си ръка държи голям скиптър, който завършва с кръст (лабарум)4. В свободното поле между Михаил и съпругата му (тя е изписана от дясната му страна) се чете надпис, днес силно повреден 
5.
Отъждествяването на лицата, споменати в надписа (независимо от някои очевидни белези), е предизвикало, а и още предизвиква големи дискусии. Тук едва ли заслужава да разглеждаме подробно всички хипотези, част от които са напълно произволни: деспот Михаил = цар Михаил III Шишман Асен6; деспот Михаил = Михаил Ангелович7 и др.8 Но не можем да подминем едно становище, което се налага в историографията през последните петнадесет години. То бе развито за първи път от Е. Коцева9 и възприето с някои изменения от Д. Поливянний10.
И двамата изследователи тръгват от една и съща отправна точка, за която не може да се каже, че не е вярна: деспот Михаил от надписа е неизвестен от други извори син на цар Михаил III Шишман Асен. Но предложените отъждествявания с други лица от българската история, познати под името Михаил, както и curiculum vitae и cursus honorum на деспот Михаил предизвикват оправдани възражения. Според Е. Коцева деспот Михаил (от надписа) е идентичен с цар Михаил Асен (от приписката в Средецкото евангелие, 1328/29 г.)11 и с Михаил великий, княз Български (второто житие на Гаврил Лесновски)12. С една малка уговорка това мнение бе възприето и от Д. Поливянний13. Едва ли е необходимо да опровергаваме обстойно отъждествяването на деспот Михаил с цар Михаил Асен. Това мнение е абсолоютно произволно, издава непознаване на проблема и не може да хвърли дори сянка върху убедителната идентификация на „цар Михаил Асен” с цар Михаил III Асен, предложена преди половин столетие и подкрепена напоследък14.
Малко повече внимание заслужава второто отъждествяване и не защото е по-убедително, а защото все пак има право на съществувание, докато не бъде отхвърлено. Първото нещо, което заслужава да се отбележи е, че това житие на Гаврил Лесновски е познато по един-единствен късен препис от втората половина на XIX в. На второ място сведенията за въпросния княз Михаил са твърде несигурни — историческите реалии са деформирани и подменени с легендарни мотиви и агиографски топи: княз Михаил е владетел на самостоятелна държава, която била завладяна от „елина” Мавроган (или Мавран), а сетне „наследена” от Йоан Оливер15. Ако Михаил Велики, княз български, трябва да бъде отъждествяван с някоя реална историческа личност от XIV в., то тази личност трябва да се потърси извън българските предели и извън българската история16.
Не по-убедително е възстановена и кариерата на така изградената личност на деспот Михаил. Е. Коцева без колебание заявява: „Михаил деспот като царски син, имащ правото и на титлата княз, се подвизавал в Западна България и Видинското деспотство най-много до 1341 — 1345 г., в който период се появяват Йоан Оливер и Иван Срацимир’’.17 Д. Поливянний отиде още по-далеч, като се опита да установи точната хронология на Михаиловото властвуване във „Видинското деспотство” (sic). Според него деспот Михаил се появил във Видин към 1332 г. и останал владетел на града до 1341 г.18 Мнението на Е. Коцева почива единствено на неприемливата идентификация на деспот Михаил с Михаил великий, княз Български. Становището на Д. Поливянний пък е подкрепено с неправилен анализ на положението в семейството на Михаил III Шишман Асен и политическото състояние на България след възшествието на цар Иван Александър19.
И така, кой е деспот Михаил от надписа в Долна Каменица? Запазеният текст, колкото и да е недостатъчен, все пак посочва пътя, който трябва да бъде следван: личността на деспота не може да се откъсва от личността на бащата. А тъй като Михаил цар може да бъде само Михаил III Шишман Асен20, то деспот Михаил е непознат от други извори син на този български владетел21. Какво може да се каже за неговата съдба? Деспотското му достойнство ни навежда на мисълта, че Михаил е бил може би (?) вторият син на Михаил Шишман Асен. Първородният Иван Стефан е бил провъзгласен за съвладетел, за съцар, а вторият — Михаил, според византийската практика22 бил удостоен с това най-високо дворцово звание и получил като апанажно владение Видин. Има всички основания да се допусне, че семейната трагедия в 1324 г.23 не е подминала и него: вероятно той бил лишен от наскоро получения апанаж и заедно с майка си и братята си изпратен на заточение. Трудно е да се каже дали Михаил е доживял до реставрацията в 1330 г. Обстоятелството, че със събитията около преврата в Търново (пролетта на 1331)24 са свързани Ана и двамата ѝ синове — Иван Стефан и Шишман25, може би подсказва, че Михаил вече не е бил сред живите.
Както отбелязахме в самото начало, вдясно от деспот Михаил е изписана неговата съпруга26. Отъждествяването на деспотицата при това състояние на надписа27, също не е безспорно. Сякаш произволните мнения тук са още повече, отколкото при деспот Михаил. Така например В. Петкович28 уверено приема, че портретът е на „Елена, дъщеря на деспот Петър” (sic). Л. Мавродинова29 уточнява, че става дума „за деспот Петър, зет на Иван Асен II”. Както подминаваме сигурността на разчитането (освен Петкович никой друг не е видял името Елена) и факта, че Петър, зетят на цар Иван Асен II, е бил севастократор, а не деспот, бихме искали да обърнем внимание на едно обстоятелство: една дъщеря на Теодора (Анна) и севастократор Петър би трябвало да е родена през 60-те — най-късно (?) през 70-те години на XIII в. и в никакъв случай не би могла да бъде съпруга на един син на Михаил III Шишман Асен, роден в началото на четиринадесетото столетие30.
Д. Панайотова31 приема, че женската фигура край деспот Михаил (според нея безспорно син на цар Михаил III Шишман Асен)32 представя Милутиновата дъщеря Ана, съпруга на цар Михаил. Не знаем на какво се дължи това опущение на авторката, но то е очевидно: изобразените лица са семейна двойка — деспот Михаил и деспотица Na. Ако това беше образ на Ана, титлата би трябвало да бъде царица.
В заключение трябва да отбележим, че състоянието на надписа не позволява каквото и да било отьждествяване на деспотицата Na.
. На това мнение веднага бихме възразили, като отбележим, че Иван-Александровият син Михаил Асен не би могъл да се отъждестви с „Цар Михаил“ от надписа, тъй като разполагаме с категорично сведение, според което той не е имал деца (вж тук, I, № 39), т. е деспот Михаил не може да бъде негов син.