Индекс на статията
№8. СЕВАСТОКРАТОР АЛЕКСАНДЪР
Син на Иван I Асен и Елена, брат на Иван II Асен1. Обикновено се приема, и то не без основание, че Александър е по-малкият от двамата братя, но и неговата рождена дата е неизвестна2. След смъртта на цар Калоян и възшествието на Борил през есента на 1207 г. Александър напуснал страната заедно с Иван Асен и двамата в продължение на десет години пребивавали първоначално при куманите, а сетне при русите3. Изворите мълчат, но няма съмнение, че Александър взел дейно участие в акцията на брат си за възвръщането на бащиния им престол4.
Сведенията за живота на Александър след 1218 г. не са по-богати. Това ни лишава от възможността да проследим ролята му в политическия живот на българската държава — роля, каквато без съмнение той играел. Единствено споменаването в поменика към „Синодика” ни уведомява, че Александър получил от своя брат достойнството севастократор5, което го наредило сред най-първите държавни мъже в страната. Макар не съвсем ясни и убедителни, изворите разкриват участието на Александър в една военна кампания: през 1232 г. той отразил маджарското нашествие в северозападните части на България6.
Семейното положение на севастократор Александър също е неясно. Опитът да се докаже, че той бил женен за дъщеря на сръбския крал Стефан Първовенчани, е неубедителен7, а въпросът за броя и личността на синовете му е трудно разрешим8. Все пак сегашното състояние на изворите позволява да се приеме със сигурност, че Александър имал един син — Калиман (I, № 22).
(Попруженко Синодик, §115, с. 87), в хрониката на Алберик намираме обратното: Alsanue, rex Bulgarie, frater Alexandri, и двамата „nepotes fuerunt Burilli (Alberici Monachi Chronica, p. 927).