Индекс на статията
№38. Теодора (ок. 1352— 1359)
Теодора1 е най-малката сред шестте деца на деспотица Кера[ца] Петра (Петрица) и деспот Срацимир2. Това, което знаем за нея (а то е твърде малко), е следното: От Никифор Григора научаваме, че към 1352 г. тя е била все още твърде млада („νέαν τε οὖσαν ἔτι κἀκείνην”)3, по всяка вероятност на около шестнадесет, най-много осемнадесет години. Това известие ни дава с приблизителност, разбира се, нейната рождена година: 1334 — 1336 г. За пръв път се срещаме с Теодора, когато тя се е намирала в Сърбия. Как и кога се е озовала там, не може да се каже със сигурност. Все пак би могло да се приеме, че тя е последвала примера на братята си — деспот Йоан Комнин Асен и Драгушин (?). Но годината на нейното установяване там остава неизвестна. Ако приемем, че тримата (придружени от майка си?) заедно са се отправили при своята сестра, сръбската кралица Елена, то това е станало преди 1340 г.4 В противен случай terminus ante quem за нейната поява в Сърбия е 1352 г.
През споменатата вече 1352 г. Стефан Душан с помощта на своя шурей българския цар Иван Александър искал да настрои император Йоан V Палеолог срещу тъста му Йоан Кантакузин и да го накара да започне отново военни действия5. За тази цел сръбският владетел предложил на Йоан V Палеолог да сключат договор, в основата на който бил поставен брачен съюз: византийският император трябвало да разтрогне брака си с Кантакузиновата дъщеря Елена, да я изпрати в Сърбия като заложница и да се ожени за сестрата на сръбската кралица Елена и на българския цар Иван Александър6, т. е. Теодора. Известно е, че проектите за този брак, замислен от Стефан Душан като силно политическо оръжие, не били осъществени.
Теодора се появява в историческите извори още веднъж, и то пак във връзка с брачен проект. След смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355) подвластните на сръбската държава Епир, Тесалия, Албания станали поле на военни стълкновения между Стефан Урош и Симеон Урош Палеолог7. От започналия процес на разпадане на голямото сръбско царство решил да се възползува и деспот Никифор II Орсини, за да си възвърне властта над земите, управлявани от неговите предци8. Той напуснал Енос, където пребивавал до 1355 г., появил се в югозападните области на Балканския полуостров и сравнително бързо успял да покори големи части от Тесалия и Етолия9. Сред обкръжението на деспот Никифор, а вероятно и в сръбския двор възникнала идеята деспотът да изостави съпругата си (Мария, дъщеря на Йоан IV Кантакузин)10 и да се ожени за сестрата на сръбската кралица, т. е. за Теодора. Никифор приел с лекота тази идея, чието осъществяване би могло да допринесе за решаването на сложния въпрос около съдбата на бившите владения на Византия в тази част на полуострова. Той прогонил Мария, която се отправила при брат си деспот Мануил Кантакузин в Морея и започнал приготовления за новия брак. Тези негови действия предизвикали недоволството сред населението, което искало той да се откаже от брачните си проекти и да върне Мария. Никифор бил принуден да се подчини и до брак не се стигнало: през лятото на 1359 г. той загинал в битката при Ахелой11.
В изворите не се среща нищо повече за съдбата на Теодора12.