Индекс на статията
№41. ИВАН АСЕН
Иван Асен1 е син на цар Иван Александър от брака му с Теодора I. За времето на неговото раждане, както и за това на неговия по-голям брат Иван Срацимир, разполагаме с един, макар и твърде широк, terminus ante quem — 1337 г.2 Все пак някои съображения, макар и твърде условни, позволяват да се допусне, че той се е родил към 1328 — 1331 г., т. е. в годините, когато Иван Александър все още е бил деспот и е пребивавал в своя апанаж с център Ловеч. Сред синовете от първия брак на българския цар Иван Асен е бил трети по възраст. Това предположение се доказва от приписката-похвала към Софийския песнивец (псалтир), където той е отбелязан след Михаил Асен и Иван Срацимир3 и не може да бъде оспорено от миниатюрата на л. 205r от среднобългарския превод на К. Манасий (Cod. Vat. Slav. II)4.
Иван Асен е споменат само в два точно датирани извора. Първият е цитираната по-горе приписка към Софийския псалтир, завършен през 1337, в която той е заел място сред членовете на Иван-Александровото семейство. Значително по-интересен е вторият текст. Това пак е приписка, но вече към евангелие, написано на гръцки език в Анхиало от „жертвоприносителя, грешен и небрежен монах Методий Гемист, напълно неграмотен” — както самият той е казал за себе си. Ето пасажа от приписката, който представлява особен интерес: „Онзи, който притежава настоящата богоречива книга на четиримата евенгелисти и светоспасители, [по име се] зове Йоан, жертвоприносител и пръв от всички жертвоприносители на града Анхиало, съобразно с изпълвания закона сан, издигнат от великия патриарх Теодосий Търновски, при царуването на преблагочестивия и самодържавния господар на българите Иван Александър и на неговия син, преблагочестивия цар Иван Асен.“5
Безспорно най-любопитният факт тук е царската титла на Иван Асен. Но този факт веднага ни изправя пред две трудности: кога и защо Иван Александър е обявил третия си син за цар и свой съвладетел? За щастие приписката на Методий Гемист е точно датирана. Евангелието е завършено „в годината 6845 (=1337), индикт 5-и, в месец май 21-и”. Следователно тази дата е сигурен terminus ante quem за коронацията на Иван Асен. Но от друга страна, в приписката към Софийския псалтир, завършен също през 6845 (=1337), от тримата братя само първородният Михаил Асен има царска титла6. Очевидно тук не може да става дума за неволен пропуск на преписвача или по-точно на автора на приписката, тъй като книгата е поръчана от самия Иван Александър и е предназначена за царската библиотека. При това положение ни остава да приемем само едно: понеже не знаем месеца, през който е завършен Софийският псалтир (във всички случаи преди май 1337 г., когато Методий Гемист е завършил своето евангелие), можем да смятаме 1 септември 6845 (=1336) за условен terminus post quem за удостояването на Иван Асен с царска титла и провъзгласяването му за съвладетел. Но разбира се, точната дата трябва да бъде отместена с един месец напред — време, необходимо за завършването на поръчания от Иван Александър псалтир.
По-трудно е да се намери отговор на втория въпрос: Защо Иван Александър, след като вече е бил обявил за съцар първородния си син Михаил Асен7 (а вероятно и втория Иван Срацимир), е постъпил по същия начин и с Иван Асен? Разбира се, когато се опитваме да разгадаем действията на Иван Александър или поне да открием някои от мотивите, от които се е ръководел, ние приемаме като безусловна истина написаното от Методий Гемист, т. е. монахът от Анхиало не е бил в действителност толкова „небрежен” и „напълно неграмотен”, за да припише неоснователно царската титла на Иван Асен8 или пък да го сбърка с брат му Михаил Асен9 (или Иван Срацимир?). И така и тримата братя (приемаме, че Иван Срацимир не прави изключение), макар и в различно време (?), са били удостоени с титлата цар. Тъй като това е първият подобен случай в българската история, не можем да се опрем на традиция и да потърсим аналогии в миналото. Но обяснението на тези действия едва ли би ни затруднило: Иван Александър, „цар и самодържец на всички българи и гърци”, ръководен от чисто идеологически причини, е дал царско достойнство на всичките си синове10.
Миниатюрите на Ватиканския препис от среднобългарския превод на К. Манасий (Cod. Vat. Slav. II) поставят един интересен въпрос: женен ли е бил Иван Асен или не? Основание за подобно питане ни дава преди всичко миниатюрата на л. 2r, на която е представено оплакването на покойния Иван Асен. Зад майката на починалия Теодора I, която заема почти централно място в сложната композиция, е изобразена фигура на млада жена, почти девойка, в черно траурно облекло11. Обяснявайки тази сцена, Ив. Дуйчев пише: …по всяка вероятност това е 14- или 15-годишната съпруга на Иван Асен, византийската принцеса Ирина, сестра на император Йоан V Палеолог (1341 — 1391).”12 Част от това обяснение е грешно, тъй като за тази византийска принцеса е бил женен Михаил Асен13. Иначе Ив. Дуйчев е прав: въпросната женска фигура може да бъде отъждествена единствено със съпругата на покойника, но не и с неговата сестра, както са склонни да приемат някои учени14. За съжаление ние не знаем нищо за тази Иван-Александрова снаха. Три от миниатюрите на Манасиевата летопис (Cod. Vat. Slav. II)15 свидетелствуват за смъртта на Иван Асен. Неизвестна остава само датата16. Някои детайли от изображенията ни помагат да се доближим до тази дата. Няма съмнение, че на миниатюрата на л. 2r е изобразена първата съпруга на Иван Александър и майка на Иван Асен Теодора I17. При това положение terminus ante quem за кончината на царския син е вторият брак на неговия баща, т. е. последните месеци на 1347 г. или самото начало на 1348 г.18 От друга страна, с основание се приема, че Cod. Vat. Slav. II е приготвен, когато Теодора I все още е била съпруга на Иван Александър (в противен случай тя едва ли би присъствувала на миниатюрата, която представлява царското семейство). Следователно датата, на която е бил завършен илюстрованият препис на Манасиевата летопис, е още по-сигурен terminus ante quem. А тази дата е 1344 — 1345 г.19 Струва ни се, че би могло да се направи още една стъпка, а именно: годината, в която е починал Иван Асен, в никакъв случай не може да се отдалечава от времето, когато е бил завършен Cod. Vat. Slav. II. Това е събитие, което е станало непосредствено преди илюстрирането на ръкописа; събитие, което е поразило дълбоко царското семейство и е намерило отклик в три от сцените, украсяващи ръкописа, предназначен за царската библиотека.
И последен въпрос: при какви обстоятелства е починал Иван Асен? За съжаление липсват сигурни данни, за да се даде отговор на този въпрос. Наистина отново би могла да бъде привлечена „Безименната българска летопис”, но за затрудненията при нейното използуване вече стана дума20. Все пак· ще цитирам откъса от текста, който би могъл да ни бъде полезен: „И премина Аморат, синът Орканов, с турците в 6834 (=1326 г.) година и се отправиха против Средец. Българските войни се събраха под началството на Александровия син Асен и стана голям бой. Тогава убиха Асеня и почина голямо множество българи.“21 Поменатият Асен без особена трудност би могъл да бъде отъждествен с Иван Асен, но останалите подробности от разказа не биха могли да получат задоволително обяснение22.
