Средновековна България

№28. Кера[ца] Петрица - Монахиня Теофана

 

Кераца Петрица е дъщеря на Na Асенина (дъщеря на Теодора-Анна [I, № 21] и севастократор Петър) и видинския владетел Шишман. Или, казано по друг начин, тя е внучка на цар Иван II Асен (I, № 7). Имала двама братя — цар Михаил III Шишман Асен (I, № 26) и Белаур (I, № 27). За нея знаем твърде малко, тъй като изворите са оскъдни: „Синодикът” на цар Борил¹ и едно писмо на папа Бенедикт XII². Има известна вероятност тя да е спомената, макар и анонимно, в една грамота на сръбския цар Стефан Душан³.

Колкото и да са малко изворите (или тъкмо поради тази причина), те поставят някои въпроси, които би трябвало да бъдат изяснени. Първият от тях засяга имената или по-точно името на Иван-Александровата майка. Двата извора, с които разполагаме, предлагат две различни имена. Ето текстът от „Синодика”, който ни интересува:

^4.

Името Кераца не е непознато в българската история: по-сетне се среща още два пъти — Кераца, дъщеря на Иван Александър (I, № 43), и Кераца, дъщеря на Иван Шишман (I, № 55). Произходът му е сравнително ясен. Обикновено се приема, че  е умалителна форма на , която пък от своя страна съответствува на гръцкото κυρα (госпожа). Неясно е друго, а именно: дали на българска почва то се е превърнало постепенно в собствено име, или е запазило стойността си на обръщение? Струва ми се, че първото предположение, което сякаш се е наложило, е недостатъчно убедително. Защо? Знаем, че тъкмо като обръщение то е използувано при Иван-Александровата дъщеря Тамара — и в „Синодика”, и в легендата към нейното изображение в Четвероевангелието от Британския музей се чете:   (вж I, № 42). Другата Иван-Александрова дъщеря, известна като Кераца от същото евангелие, имала собствено име Мария (така поне твърди Никифор Григора⁵), т. е. тя е „кера Мария” (госпожа Мария). Остава само Иван-Шишмановата дъщеря Кераца (I, № 55), за която не знаем нищо друго освен писаното в „Синодика”. При това положение как би могъл да бъде решен въпросът с името на Иван-Александровата майка?

На помощ идва писмото на папа Бенедикт XII. В него римският първосвещеник назовава своята кореспондентка Petrissa⁶. Това латинско название вероятно дава българското Петрица. Тази форма би могла да бъде обяснена по два начина — съпруга на Петър или дъщеря на Петър. Тези обяснения обаче са неправдоподобни, тъй като тя била съпруга на Срацимир, а не на Петър и по всяка вероятност внучка, а не дъщеря на Петър. Второ, папата едва ли би назовал своята височайша кореспондентка по името на нейния съпруг или баща. Остава третото обяснение: Петрица е собствено име, което по-правилно би звучало Петра, възхождащо към дядото на Иван-Александровата майка, севастократор Петър. Следователно и тук се натъкваме на същия случай, за който стана дума по-горе: Кера[ца] не е собствено име, а обръщение към по-високопоставено лице, т. е. кера[ца] Петра (Петрица).

Установяването на името е твърде важно, но все пак то няма решителен характер и не играе ролята на ключ, който би ни разкрил тайните от биографията на Кера Петрица. Защото нейната биография наистина крие много тайни или пък съдържа неясни места. Не знаем рождената ѝ дата — можем само да предполагаме, че тя се е родила към 1280 г.⁷ Не знаем кога се е омъжила — можем да допуснем, че това е станало в края на XIII или самото начало на XIV в.⁸ Ако не беше една случайност, ние нямаше да знаем и за кого се е омъжила — в „Синодика” тя е само „Кераца ... майката на великия Цар Александър”, а в писмото на папа Бенедикт XII „деспотица на Крън”. От друга страна, в „Синодика” стои някак си изолиран пасажът: „На деспот Срацимир и на братята му Радослав и Димитър, вечна памет” Връзката между кера Петрица, деспотица на Крън, и деспот Срацимир се установява благодарение на Йоан Кантакузин, който не пропуснал да отбележи (за разлика от автора на добавките в „Синодика”), че цар Иван Александър е син на Срацимир⁹.

Благодарение на папа Бенедикт XII знаем, че Кера Петрица била крънска деспотица. Произходът на деспотското достойнство е ясен (твърде рядко в българската средновековна история се титулува жена) — тя е съпруга на деспот Срацимир. Известно обяснение изисква словосъчетанието „крънска деспотица” или „деспотица на Крън”. Тук едва ли е мястото да се спори върху смисъла и съдържанието на понятието деспот — отдавна е изяснено, че както във Византия, така и в другите балкански страни то било почетна титла, осигуряваща определено място в аристократичната или по-точно в дворцовата йерархия, а не функция¹⁰. В случая механично се свързват две неща — деспотското звание и владението на Крънската област. Върху Крън е писано достатъчно много¹¹, но сякаш основното винаги се е изплъзвало: там не бива да се търсят родовите владения на различни представители на българската феодална аристокрация. Крън трябва да се разглежда като апанажно владение, което българските царе са давали на някои от своите най-близки родственици.

И така, кога Срацимир е получил деспотското достойнство и владенията на Крънския апанаж? Б. Ферянчич само отбелязва Срацимир между българските деспоти¹². Разбира се, категорични сведения в изворите няма, но все пак може да се направи известно предположение. Като че ли най-лесно е да допуснем, че Срацимир бил въздигнат в сан деспот от своя шурей цар Михаил III Шишман Асен, т. е. веднага след 1323 г. Това предположение обаче се натъква на едно затруднение: вероятно по същото време деспотското достойнство получил и Иван Александър¹³. А едва ли ще бъде оправдано да допуснем, че баща и син са получили един и същ дворцов сан в почти едно и също време. Остава другата възможност: Срацимир бил удостоен с това най-високо звание от цар Теодор Светослав, който бил братовчед на неговата съпруга¹⁴. Що се отнася до апанажното владение, разсъжденията биха могли да вървят по същия път. За съжаление и тук не можем да бъдем категорични.

Какво друго знаем за Кера Петрица? Може да се допусне, че тя и деспот Срацимир са живели в Крън и след провъзгласяването на техния син Иван Александър за български цар. На такива мисли навежда писмото на папа Бенедикт ХII. Пак от това писмо получаваме изненадващата вест, че тя в неизвестно за нас време приела католическата религия¹⁵. Наред с това писмото, което датира от 1337 г., може да ни служи за сигурен terminus post quem за смъртта на Кера Петрица¹⁶. Последните ѝ дни също са обгърнати от неясноти — безспорно тя посрещнала смъртта като монахиня Теофана, но кога е напуснала светския живот и е възприела „ангелски образ” — непосредствено преди кончината си или по-рано, за нас остава тайна.

Кера Петрица и деспот Срацимир са имали пет деца — Иван Александър Асен (I, № 33), Йоан Комнин Асен (I, № 34), Михаил (I, № 35), Елена (I, № 37) и Теодора (I, № 38), а може би и още един син — Драгушин (I, № 36).