Индекс на статията
№36. Драгушин (†преди 1340)
Името на Драгушин — този вероятен или по-скоро възможен син на Кера[ца] Петра (Петрица) и деспот Срацимир и брат на цар Иван Александър, доскоро стоеше в забвение. Едва напоследък В. Джурич привлече вниманието на изследователите, предлагайки една интересна хипотеза1. За какво става дума? Изследвайки стенописите на църквата „Св. Георги” (Положко), той се занима с една отдавна известна и публикувана грамота на Стефан Душан, издадена през 1340 г. и засягаща съдбата на църквата, която е била метох на Хилендарския манастир2. В тази грамота между другото става дума за „брат кральества ми Драгушин” (вече покойник и погребан в църквата) и за „матере кральества ми деспотице”.
Тези две лица не се споменават в никакъв друг исторически извор и отъждествяването им остава под съмнение. Все пак специалистите са единодушни, че „деспотицата” не е истинска майка на Стефан Душан, а Драгушин — не е негов истински брат3. Ако приемем, че двете понятия „майка” и „брат” не са употребени произволно (струва ни се, че имаме всички основания за това), има само една възможност за идентификацията на въпросните лица. И тази възможност беше използувана от В. Джурич: по наше мнение той с основание прие, че става дума за тъщата на Стефан Душан и негов шурей, т. е. майката на Елена, деспотица Кера[ца] и нейния неизвестен от други извори брат с малко необичайното за българин име Драгушин, който е живял в Сърбия и там е завършил дните си4.
Трябва да кажем, че тази хипотеза на сръбския учен (защото тя ще си остане хипотеза, докато не се открият извори, които биха я потвърдили) става още по-вероятна, ако хвърлим един поглед върху съдбата на най-близките Иван-Александрови роднини. Вече се отбеляза, че освен Елена, която е била омъжена за сръбския крал и сетне цар Стефан Душан, в Сърбия със сигурност са пребивавали един от братята на българския цар — деспот Йоан Комнин Асен, и другата му сестра Теодора5 — едно явление, което трудно може да намери своето обяснение6. При това положение не би имало нищо необичайно, ако допуснем, че в сръбския кралски двор е живял още един брат на Иван Александър, а именно: Драгушин. За съжаление единственият извор, с който разполагаме (споменатата вече грамота на Стефан Душан), не ни позволява да узнаем дали Драгушин е пребивавал временно в Сърбия, или се е установил там за постоянно, следвайки примера на другия си брат Йоан Комнин Асен. Единственото, което знаем със сигурност, е, че годината 1340, когато е била издадена грамотата, служи за terminus ante quern за смъртта на Драгушин.
Според споменатия вече документ Драгушин е бил погребан в църквата „Св. Георги” (Положко е било владение на Душановите роднини7). Това се потвърждава от изучаването на самата църква. На северния зид на подкуполното пространство са изобразени две сцени — необичайно по своята иконография разпятие8 и Дейсис. Долу, при самия зид е бил поставен саркофагът с тялото на Драгушин9.