Средновековна България

 

№34. Йоан Комнин Асен, Деспот (ок. 1345 - 1363)

Името на Йоан Комнин Асен¹ твърде отдавна привлича вниманието на изследователите², но трябваше да измине почти три четвърти столетие, за да се разпръсне облакът от неясноти и съмнения около живота и дейността на тази интересна личност от българското средновековие³.

Днес колебания около произхода на Йоан Комнин Асен не съществуват. Ето какво намираме в Янинската хроника: „Майката на тези деца, казаната Томаис и нейният брат Никифор, василиса Анна, се омъжи повторно за някой си архонт от български род, наречен Комнин; той беше брат на Александър, василевса на българите, [който] бе шурей на споменатия по-горе Стефан [Душан]...”⁴ Следователно Йоан е българин, син на Кера[ца] Петра (Петрица) и деспот Срацимир и брат на Иван Александър Асен, Михаил, Драгушин (?), Елена и Теодора. Някои венециански документи за разлика от Янинската хроника ни дават пълното му име и фамилия: Йоан Комнин Асен⁵. Дълго време името „Комнин” предизвикваше смущение у изследователите, докато А. А. Соловьов не прие, че Йоан имал право на тази фамилия (както и Ангел) поради брака си с Анна Палеологина⁶. Подобно обяснение не е необходимо вече⁷. Родословното дърво в Матейче демонстрира по твърде убедителен начин връзката на Иван-Александровата фамилия с династията на Комнините⁸. При това положение Йоан имал правото на тази фамилия и той се възползувал от тази възможност, когато се появил в земи, здраво свързани с византийската традиция.

Изворите, с които разполагаме, позволяват да изградим curiculum vitae и cursus honorum на Йоан Комнин Асен, обхващащи твърде кратък период от неговия живот — от появата му в Албания до смъртта му. Каква е била неговата съдба преди това? Веднага трябва да се каже, че този период от неговия живот ни е неизвестен — не се знае нито кога е роден, нито пък положението му преди възшествието на първородния му брат Иван Александър или след това. Да гадаем при липсата на каквито и да било изворни данни, е неуместно. И все пак трябва да се отговори на един твърде важен въпрос: кога и защо Йоан Асен се е установил в Сърбия? Нямаме никакви основания да допуснем, че той е бил политически емигрант. По-скоро бихме могли да приемем друго обяснение: възползувайки се от безразличието, дори от лекомислието на своя по-стар брат, Йоан придружил сестра си Елена, която в 1332 г. се омъжила за Стефан Душан, и се установил в сръбския двор, където постепенно се събрали по-голямата част от най-близките роднини на цар Иван Александър⁹. Безспорно Сърбия, която под ръководството на Стефан Душан бързо се превръщала в първа сила на Балканите, му предлага по-добри възможности за кариера, отколкото България. Последвалите години показали, че Йоан Асен не се излъгал.

И все пак хронологическите неясноти остават. Присъствието на Йоан Комнин Асен в албанските земи е документално засвидетелствувано, както ще видим по-долу, в 1349 — 1350 г. Но това не пречи на изследователите да отместват неговата поява там поне с пет години назад. И наистина в 1350 г. Йоан е титулуван деспот¹⁰. Веднага възниква въпросът: кой е балканският владетел, който му е дал това високо достойнство? Казаното по-горе за най-ранните години на Йоан прави почти невъзможно предположението, че това би могъл да бъде неговият брат цар Иван Александър. При това положение не остава друг освен Стефан Душан. Още К. Иречек пише¹¹, че Йоан Асен бил сред най-високопоставените сръбски властели и че в 1345 г. или веднага след това (след коронацията на 14 април 1346) сръбският крал, вече цар, го удостоил с деспотското звание. И до днес това мнение остава най-правдоподобното¹².

От друга страна, съвсем основателно появата на Йоан Комнин Асен в Албания се свързва с установяването на сръбското господство над Авлона — най-късно през август 1345 г.¹³ Или казано по друг начин, Йоан Комнин Асен станал господар на Авлона (Валона), Берат и Канина още в края на 1345 г.¹⁴ Следователно кариерата му е свързана здраво с годините 1345 — 1346 и две събития от сръбската история — приемането на царската титла от Стефан Душан и ликвидирането (и то окончателно) на византийското господство в Албания. При първото от тях Йоан Комнин Асен получил като шурей на сръбския цар¹⁵ най-високото дворцово достойнство — деспот. Второто събитие не само сложило край на византийското присъствие в тези земи, но и положило началото, както са склонни да приемат някои изследователи, на един „славянски деспотат” с център Валона, начело на който бил поставен деспот Йоан Комнин Асен¹⁶.

Както вече се каза, първото свидетелство, което документира присъствието на деспот Йоан в Авлона, е един акт на Стефан Душан, издаден на 13 април 1350 г.¹⁷ С този документ се уреждали отношенията между деспота от Авлона и Венеция (в преговорите сръбският цар бил представян от дубровничанина Михаил Бучиу (?))¹⁸. Вероятно през предната 1349 г. Йоан Комнин, възползувайки се от jus naufragii¹⁹, ограбил един венециански кораб. От същата 1350 г. датират два документа или по-точно две квитанции (27 април 1350 г.), които разкриват ролята на Йоан Комнин Асен (и, разбира се, на Валона) в посредническата търговия с източни подправки. Негови контрагенти били Дубровник и Венеция²⁰. Наред с приходите от тази търговия (главно захар и черен пипер) Йоан Асен получавал доходи и от митницата в Авлона²¹.

Отношенията на деспот Йоан с Венеция, помрачени от конфликта през 1349 г., но подобрени впоследствие, получили своя завършек в 1353 г., когато деспотът и неговите наследници били удостоени с не малката чест да бъдат приети за венециански граждани²². Този ход на Йоан Асен показал по убедителен начин неговата политическа прозорливост. В албанските земи назрявали противоречия, за избухването на които бил достатъчен само един повод. Този повод бил изненадващата смърт на Стефан Душан (1355). Тутакси възникнал конфликт между Симеон Урош Палеолог (полубрат на сръбския цар) и наследника на престола Стефан Урош. Деспот Йоан взел страната на своя зет Симеон (той бил женен за Томаис, дъщеря на Анна Палеологина от първия брак²³), но последният нямал успех — през 1356 г. Стефан Урош овладял Белград (Берат)²⁴. По същото време в Епир и Тесалия се появил Никифор II Орсини Дука, който започнал борба за връщане на бащиното си наследство²⁵. Деспот Йоан намерил изход от това положение: като венециански гражданин той се обърнал с молба към републиката на св. Марко да изпрати един военен кораб, който трябвало да защитава интересите му, и един венециански благородник за ректор²⁶. Второто искане — разбира се, ако би било изпълнено както трябва — означавало земите на деспот Йоан да бъдат поставени пряко под властта на Венеция и в тях да бъде установена венецианска администрация²⁷.

Един документ от 30 януари 1359 г.²⁸ отново дава сведения за търговската дейност на „деспот Комнин от Авлона” — последното сигурно известие, което имаме за него. След тази дата следите му се губят. Сигурни указания няма, но би могло да се допусне, че намерил смъртта си по време на чумната епидемия, върлувала през 1363 г. в Авлона и Драч²⁹.

В един арабски ръкопис, съхраняван в библиотеката Амброзиана в Милано, е запазено египетско ръководство с формули за обръщение към чужди владетели. Ето какво намираме там под титула „До владетеля” (sahib) на Сърбия и България”³⁰: Que Dieu prolonge la vie à Seigneurie, au héros brillant, considéré, honorable, magnanime, courageux comme un lion, au duc Ange Comnène NN., colonne de la chrétiente, roi (malik) de Serbie et de Bulgarie, gloire du peuple chrétien, fierté de la foi du Christ, cavalier de la mer, protecteur des villes et des places frontières.”³¹

Преди половин столетие Ал. Соловьов убедително доказа, че този „duc Ange Comnene NN” не може да бъде нито български, нито сръбски владетел и убедително го идентифицира с Йоан Комнин Асен³². Публикуваната формула — като оставим настрана дворцовия етикет и куртоазия, както и характерните за тях суперлативи — разкрива по интересен начин положението на Йоан Асен и неговия „деспотат”: независим владетел, господствуващ над български (някога) и сръбски (след 1345) земи; господар на морето и на укрепени и важни градове; от благороден и знатен произход. И наистина позицията на Йоан Комнин Асен е твърде любопитна, макар и характерна за XIV век, особено за тази част на Балканския полуостров: българин по произход, потомък на последната династия от Първото царство и представител на царствуващата фамилия, властвуваща в България от 1186 г.; свързан с големите византийски фамилии Комнин и Ангел; женен за благородна византийка („василиса” Анна), гражданин на Венеция, а преди това гост на сръбския кралски двор. И все пак ми се струва пресилено да бъде характеризиран като един от героите на Янинската хроника с определението Σερβαλβανιτοβουλγαρόβλαχος³³.

Бил ли е женен Йоан Комнин Асен преди да се появи в Авлона? Липсват сведения, които биха позволили да се отговори категорично на това питане. И все пак някои съображения ни карат да отговорим утвърдително. Кои са те? Преди всичко трудно е да се приеме, че Йоан е прекарал дълги години в двора на Стефан Душан, в близост до своята сестра Елена, без да бъде „принуден” да встъпи в брак. В цитирания по-горе венециански документ от 2 май 1353 г. Йоан Комнин Асен и „heredibus suis” са удостоени с венецианско гражданство (нямаме сигурни сведения за деца от втория брак). Най-сетне, ако приемем, че следващият господар на Авлона и Канина Александър е негов син, той би трябвало да е роден поне към 1346 — 1348 (в 1363 — 1366 г. вече бил пълнолетен) — най-малко няколко години, преди деспот Йоан да встъпи в нов брак (вж по-долу).

От цитирания в самото начало пасаж от Янинската хроника³⁴ научаваме, че деспот Йоан Комнин Асен бил женен, по всяка вероятност втори път, за „василиса” Анна Палеологина, правнучка на император Михаил VIII Палеолог³⁵. За нея този брак също бил втори — тя била омъжена за епирския владетел деспот Йоан II Орсини³⁶, от когото имала две деца: Томаис (съпруга на Симеон Урош Палеолог³⁷, и Никифор II Орсини³⁸, и когото тя отровила (1335)³⁹. Годината, в която деспот Йоан Асен се оженил за „василиса” Анна, е неизвестна. Според Пападопулос това станало в 1355 г.⁴⁰, но единственият извор за това събитие (Янинската хроника) определя 1355 г. като terminus ante quem, докато terminus post quem е бракът на Симеон Урош Палеолог (1350)⁴¹. Все пак приетата от гръцкия учен дата е по-приемлива⁴².

В изворите липсват категорични сведения за потомството на деспот Йоан Комнин Асен. Наистина в цитирания вече двукратно венециански документ от 2 май 1353 г. става дума за „heredibus suis”, но това би могло да бъде една трафаретна формула. Все пак по за вярване е, че зад този израз действително се крият наследници на деспота. Имаме сведения, макар и не съвсем сигурни, за двама, а именно: Александър, господар на Валона и Канина от 1363 г. (тук, I, №48)⁴³, и наред с него някоя си „Комнина”, наследничка на Валона и Канина, за която бил женен сърбинът Балша, господар на двата града от началото на 1372 г.⁴⁴