Индекс на статията
№ 30. ШИШМАН
Шишман1, според изричното свидетелство на Кантакузин, е син на цар Михаил III Шишман Асен от първия му брак: „... Шишман... бе син на царувалия по-рано над мизите Михаил. Той му бе роден от сестрата на архонта на трибалите Стефан (Урош III Дечански — И. Б.), която управляваше Мизия след смъртта му.”2 След преврата през пролетта на 1331 г., довел на власт Иван Александър3, Шишман за разлика от по-големия си брат и майка си, избягал при скитите (татарите)4. Той живял там в продължение на десет години и едва през лятото на 1341 г. (след 15 юни)5 се появил в Константинопол. Трудно е да се обясни това действие на Шишман. Дали пристигането му в столицата на империята било резултат от инициативата на византийската дипломация? Или пък самият той смятал, че смъртта на Андроник III ще прекрати съюзните отношения между България и Византия, установени с мира в Русокастро (юли 1331)6, и че той би могъл да се възползува от това положение? Сигурно е друго: пристигането на Шишман в Константинопол, а вероятно и намеренията му не останали в тайна от Иван Александър: българският цар побързал да проводи пратеници в престолния град на ромеите, които поискали от името на своя господар Шишман да им бъде предаден, тъй като бил „неговият най-голям враг” (ὡς πολεμιώτατον αὐτω)7. Иван Александър припомнял договора с Андроник III и предложил на ромеите да изберат едно от двете възможни решения: или да му предадат Шишман,или да се готвят за война8.
За последвалите събития разполагаме с подробния и любопитен разказ на Кантакузин. Тъй като въпросът бил от изключително голяма държавна важност, за неговото решаване бил свикан синклитът, който заседавал под председателството на патриарх Йоан XIV Калека. Първото заседание не могло да намери изход от създалото се положение, тъй като сред присъствуващите се получило разногласие — едни били съгласни Шишман да бъде предаден на българския цар, а други против. От своя страна патриархът предложил беглецът да намери убежище в Света София9. Намесата на Кантакузин в споровете довела до прекратяване на заседанието10. На следващото заседание на синклита били поканени и българските пратеници, които отново изложили искането на своя цар, държейки се надменно и високомерно11. По нареждане на императрица Анна Савойска отговор дал великият доместик Йоан Кантакузин. Неговата реч имала два основни момента: отказ на Иван-Александровото искане, който бил мотивиран по следния начин — не подобавало на ромейските императори да предават на неприятелите им онези, които са потърсили убежище при тях. Напротив, всички, които пристигали като молители, получавали покровителство, подкрепа или някакво друго внимание12. Но Кантакузин не се задоволил само с отказа, но в замяна на ултиматума, поставен от Иван Александър, той също предявил пред българското посолство ултимативни искания, а именно: или българският цар да се откаже от искането си и мирът да бъде запазен, или, ако той започне пръв война, ромеите ще му отговорят достойно - ще закарат с кораби Шишман и войска до Видин и ще предизвикат гражданска война (καὶ πόλεμον ἐμφύλιον ἀνάψαντες ὑμῖν), която ще доведе до прогонването на Иван Александър или ще му нанесе големи вреди13. Ако това не станело, той самият щял да потегли на поход срещу България, разчитайки на Шишман, чиято поява щяла да внесе разцепление сред българите14. Наред с това Кантакузин заплашил българските пратеници, че срещу тяхната страна ще бъде изпратен и Умур паша, емирът на Айдин (Мала Азия)15.
В заключение Кантакузин съобщил на Иван-Александровото посолство, че Шишман няма да бъде предаден, освен това в срок от двадесет дни българският цар трябвал да избере — война или мир16. Пратениците приели всичко, но помолили за по-голям срок, поне тридесет дни, тъй като се страхували, че може да не намерят своя владетел в Търново17. След заминаването на посолството от Константинопол Кантакузин (вероятно с цел да сплаши Иван Александър) започнал да се подготвя за война18 и изпратил Умур паша с неговата флота към устието на Дунав19.
По-нататъшните действия на Иван Александър са познати само по разказа на Кантакузин, който едва ли изцяло е достоверен. Българският цар се отправил на поход, но не нахлул в ромейските предели, а се установил на лагер край Стилбно (Сливен), който се намирал на границата между двете страни. Кантакузин (той безспорно е искал да уреди назряващия конфликт, преди да започне гражданската война) проводил пратеници в българския лагер, за да научи отговора на поставения преди месец ултиматум. Иван Александър, след като видял, че не може да сплаши ромеите — така поне твърди Кантакузин (или пък бил разтревожен от действията на Умур), се съгласил на споразумение, подновил договора, сключен преди години с Андроник III, и се завърнал в Търново20.
Съдбата на Шишман, който останал в Константинопол, е неизвестна21. Скоро Византия била обхваната от нова, продължителна гражданска война и забравила за претендента за българския престол.